ТЕМА 4: Управление на риска 4.1. Субект и обект на управлението

ТЕМА 4: Управление на риска

4.1. Субект и обект на управлението

Като първа разгърната система за управление на риска се приема древнокитайската книга за промените. Хиляди години тази книга е служила за гадания, въз основа на които в Китай се вземат важни решения и не всички от тези решения са били неправилни.

Въобще управлението на риска не е нова идея. От времето на Вехтия завет, на древния Рим и на древния Китай съществува стремеж у хората както да предскажат бъдещите опасности и природни катастрофи, така и да се приспособят към тях.

Приема се, че през 1955 г. професорът по застраховане от Темплския университет (САЩ) Wayne Snider за първи път е предложил понятието "риск-мениджмънт". Една година по-късно Russell Gallagher в том 34 на Харвард бизнес ревю за първи път е дал описание на професията риск-менаджер.

През 1996 г. се създаде и Global Association of Risk Professionals (GARP), която е неправителствена независима асоциация на практиците и професионалистите по управление на риска. Програмата FRM и GARP е най-престижната световна сертифицирана програма по финансов риск мениджмънт. Риск менаджер е специалист, който има знанията и уменията с възможностите на разнообразен инструментариум да взема или предлага решения по управлението на рисковете в определена организация.

Водещи организации по риска на мениджмънта са Risk and Insurance Management Society, Inc. (RIMS), основана през 1950 г. и International Federation of Risk and Insurance Management (IFRIMA), образувана през 1984 г. Освен тях в момента могат да се изброят десетки организации, които формират една силна инфраструктура на управлението на риска.

Ако рискът се разглежда в тесен смисъл на думата само като икономическа и още по-конкретно само като финансова категория, то тогава риск мениджмънтът се определя като система за управление на риска и на финансовите отношения, които възникват в процеса на това управление. Следователно риск мениджмънта е част от финансовия мениджмънт.

Риск мениджмънтът е целенасочен процес на формиране на компромис между изгодата от намалението на риска и необходимите за това разходи, а също така и вземане на решение за това какви действия трябва да се предприемат, в това число и дори въобще да не се предприемат никакви определени действия.

Според други изследователи риск мениджмънтът е система за оценката на риска, управление на риска и финансовите отношения, възникващи в процеса на бизнеса.

Когато рискът се разглежда само като финансова категория, то тогава се определя целта на риск менидмънта като получаване на определена печалба при оптимално (най-често приемливо или рационално) за икономическия субект отношение между печалбата и риска.

Като система за управление риск мениджмънтът се състои от две подсистеми:

- обект на управлението (управляема подсистема), и

- субект на управлението (управляваща подсистема).

Обектът на управление е рискът и икономическите отношения между отделните субекти в процеса на реализация на риска. Например това са икономическите отношения между кредитор и кредитополучател, застраховател и застрахован, конкуренти, партньори и т.н.

Субектът на управление е човек или група от хора, специалисти по финансов мениджмънт, риск мениджмънт, застраховане, инвестиционен мениджмънт и т.н., които чрез различни методи и инструменти въздействат върху обекта на управление и реализират целенасоченото функциониране на този обект.

Процесът на въздействие на субекта върху обекта е процес на управление, формиран при условията на размяна на информация между управляемата и управляващата подсистеми. Всеки процес на управление винаги предполага получаване, предаване, обработка и използване на информация. Информацията в риск мениджмънта трябва да отговаря на определени изисквания за качество, достоверност, надеждност, навременност и на редица специфични изисквания за всеки обект на управление. Всяко решение на субекта на управление се основава и на информацията за състоянието на обекта на управлението, т.е. на обратната връзка.

В редица задачи на риск мениджмънта информацията има характер на интелектуална собственост, а често е и с конфиденциални компоненти.

Има две групи функции на риск мениджмънта на: обекта на управление и на субекта на управление. Функциите на обекта на управление на риск мениджмънта се отнасят до организацията на: идентификация на риска, рискови инвестиции на капитал, дейности по намаляване на риска, процеси по застраховане на риска, икономически отношения и връзки между субектите на икономическите процеси.

Към функциите на субекта на управление в риск мениджмънта се отнасят: прогнозиране, организация, управление, координация, стимулиране и контрол и анализ на резултатите.

Най-общо прогнозирането е предвиждане на определени събития за финансовото състояние на разглеждания обект като цяло или на отделни негови елементи. Прогнозирането най-често е екстраполация на миналото в бъдещето, но все по-съществено място заемат и много нови математически методи за прогнозиране.

Възможно е организацията да не е група, а отделна личност, особено тогава, когато проблемите на риска се отнасят до отделен индивид.

В големите водещи компании има отговорна фигура, определена като началник на отдел по управление на риска (CRO-Chief Risk Officer) със задача управлението на пазарния, кредитния и операционния риск. CRO има отговорности и по създаване на подходящи условия за откриване на рисковете, които придружават всяко решение и за оценка на риска в зависимост от целите на съответния икономически субект, както и степента на толерантност към риска. Нещо повече, в някои компании от финансовите услуги има и ръководител на операционния риск, който е подчинен на CRO и отговаря за създаването и реализирането на програма за управление на оперативния риск.

Под операционен риск, много често се разбира риск от пряка или косвена загуба поради неадекватни или неуспешни вътрешни или външни събития, като например неточна преценка на ръководството, криминални и други нерегламентирани дейности, стачки, проблеми с информационните системи и технологии, с квалификация на персонала и т.н.

Както бе отбелязано, управлението е такова въздействие върху обекта на управление, чрез което се достига състоянието на устойчивост на този обект при възникване на отклонения от зададените параметри. В тесен смисъл на думата управлението са текущи (оперативни) въздействия по отстраняване на възникналите най-често нежелани отклонения.

Координацията при риск мениджмънта е такава съгласуваност на дейността, която осигурява единство на отношенията между всички елементи на системата за управление, апарата за управление и отделната личност. Съответно стимулирането е такова специфично въздействие върху лицата, определяни като елементи на субекта на управление, което въздействие води до заинтересованост у тези лица от резултатите на риск мениджмънта.

Често в реалните условия на системите за управление функциите на управление, координация, а дори и стимулиране са неотделими и се идентифицират по-общо като управление.

Функцията по контрола на анализа на резултатите е процес на проверка и оценка на намаляването на риска, на възвръщаемостта на рисковите инвестиции, на капитала на застраховането на риска, на отношението между печалбата и риска, на организацията на риск мениджмънта.