С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора



страница8/10
Дата21.02.2017
Размер1.42 Mb.
#15432
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.4. Стратегии за управление

Разбира се, понятията стратегия и тактика идват от военното изкуство. Най-често в това изкуство стратегията е цялостен подход за воюване с врага, докато тактиките са специфичните средства за реализиране на стратегията. В ежедневната реч стратегията се отнася до по-същественото и по-важното, а тактиката - до подробностите или до детайлите. При това за един човек определена стратегия може да е тактика, а за друг - тъкмо обратното. Освен това, ако днес нещо е стратегия, то утре може да е тактика или обратно. Ежедневието може да ни поднесе твърде много потвърждаващи примери за тези общи разсъждения.

В една организация, след като е определена нейната мисия и цели, следващата стъпка е намирането на основните направления, които организацията ще използва за достигане на своите цели. Тъкмо стратегията включва избора на основните направления.

В университетските дисциплини по основи на управлението (мениджмънта) много често се привличат твърдения на различни изследователи. Например, според Хенри Минцбърг (Henry Mintzberg - 1987) (Fire Ps for Strategy) стратегията се представя чрез пет възможни различни дефиниции:

- план (plan); целенасочено действие;

- хитър ход (ploy); маневра; серия от маневри за достигане на определена цел;

- модел на поведение (pattern);

- позиция (position), уникална позиция, която създава рента или превзема територия;

- гледна точка (perspective), обобщена представа, намерение да се регулира поведението.

От гледна точка на бизнес организацията стратегията трябва да обхваща всички съществени дейности и в обобщената й дефиниция се включват шест основни аспекта, като:

* интегриран модел за вземане на решенията в организацията;

* средство за определяне на дългосрочните цели на организацията;

* дефиниция на конкурентната област на организацията;

* реакция на организацията като процес на активно и постоянно приспособяване спрямо средата, за да се постигне конкурентно предимство;

* логическа система за диференциране на управленските задачи на корпоративно, бизнес и функционално равнище;

* дефиниция на икономическия и не икономическия принос на организацията за заинтересованите страни (stake holder).

В "заинтересованите страни" е прието (Arnoldo Hax - 1994) да се включват всички субекти, които пряко или косвено получават ползи или понасят "цената" от дейността на организацията. Към множеството на заинтересованите страни принадлежат акционерите, персонала, мениджърите, потребителите, доставчиците, кредиторите, обществеността, правителството и т.н.

Като се приеме философията на петте Ps за стратегията (five Ps for strategy) могат да се обобщят следните четири стратегии за управление на риска:

* избягване на риска (risk avoidance), т.е. съзнателно решение за анулиране (избягване) на определен вид риск. Разбира се, не всеки риск може да бъде анулиран, например риск от болести, смърт и др.;

* предотвратяване на щетата (loss prevention and control) е техника за намаляване на вероятността за щета и за минимизация на нейните последици. При това тази техника трябва да се прилага преди да се появи щетата, по време на щетата и след като тя се случи;

* приемане на риска (risk retention) е такава техника, която се състои в покриване на щетите за сметка на собствените ресурси на икономическия субект. Понякога това става от само себе си, когато човек не знае за определен риск или не го прогнозира. Освен това е възможна ситуация, когато човек сам съзнателно решава да приеме риска;

* трансфер на риска (risk transfer) е техника за пренасяне на риска върху други субекти. Тази техника може да се реализира по следните три основни метода: хеджиране, застраховане и диверсификация.

Хеджиране (hedging) на риска е такова действие, което се предприема, за да се намали риска и едновременно с това води до невъзможност да се получи определен доход. Например, ако селскостопански производител сключи договор за продажба на бъдещ добив на пшеница по фиксирана цена, то той едновременно избягва риска от намаляване на цената на пшеницата в бъдеще, но заедно с това се лишава и от определена допълнителна печалба при повишаване на цената над фиксираната в договора. С други думи - производителят хеджира с договора по фиксирана цена срещу ценовия риск на пшеницата.

Хеджирането е такъв метод за пренасяне (прехвърляне) на риска, при който действията, насочени към намаляване на риска, водят и до отказване от възможна печалба.

При хеджирането основно място заемат деривативите. Деривативът е такъв финансов инструмент: а) чиято стойност се мени в отговор на промяната в конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, ценови или рейтингов индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга подобна променлива (която понякога се нарича "базова"); б) който не изисква първоначална нетна инвестиция или почти никаква нетна инвестиция с отношение към други видове договори, които реагират по подобен начин на промените в пазарните условия; и в) платим на бъдеща дата.

Типични примери за деривативи са фючърсите и форуърдите, суаповите и опционните сделки.

От счетоводна позиция хеджирането означава отделянето на един или повече хеджиращи инструменти, изменението на чиято справедлива стойност представлява цялостна или частична компенсация на промяната на справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция.

Хеджиращ инструмент е специално определен дериватив или (в редки случаи) друг финансов актив или пасив, чиято справедлива стойност или паричните потоци на съответната хеджирана позиция.

Застраховането (insurance) на риска предполага заплащане на определена застрахователна вноска (премия) за избягване на щетите от определено застрахователно събитие. Например, застраховка срещу пожар в апартамент предполага заплащане на определена застрахователна вноска, която като парична сума може да бъде няколкократно по-малка от евентуалните щети, причинени от реален пожар в жилището. Тъкмо със застрахователния договор срещу пожар се избягват твърде големи разходи, ако настъпи застрахователното събитие.

С други думи застраховането е заплащане на определена сума пари (застрахователна премия), за да се избегне възможният риск от загуба на по-големи суми.

Съществува една основна разлика между хеджиране и застраховане. Докато при хеджирането може да се намали, а дори и да се анулира риска, то при застраховането със застрахователната премия може да се анулира риска, но се запазва възможността за получаване на определена печалба. Например, ако определен търговец, който оперира основно с щатски долари, очаква да получи след 3 месеца един милион евро, а сега валутния курс е 1.09 евро за 1 щатски долар, то той може да хеджира срещу валутния риск като сключи договор за продажба след 3 месеца на един милион евро по курс 1 евро за 0.92 щатски долара. С този договор търговецът анулира риска от намаляване на курса 1 евро за по-малко от 0.92 щатски долара, но губи, ако след 3 месеца 1 евро се разменя за 1 щатски долар. Едновременно с това този търговец може да се застрахова от понижение на курса (т.е. 1 евро за по-малко от 0.92 щатски долара), ако закупи валутна опция, която му дава правото, но не и задължението да продаде след 3 месеца един милион долара по курс 1 евро за 0.92 щатски долара. Ако курсът на еврото стане под 0.92 щатски долара след 3 месеца, то тогава търговецът може да упражни своята опция и няма да понесе загуба, но ако този курс стане 1 евро за 1 щатски долар, то тогава опцията не се упражнява и от продажбата на един милион евро по курса в момента се реализира допълнителна печалба.

Някои изследователи включват застраховането към хеджирането, което определят като застраховане срещу ценовия риск. При това най-често се дават схемата на финансова операция, в която едната страна е хеджър, който се застрахова от риска при повишаване или понижаване на цената на базов актив, а втората страна е спекулант, който разчита да получи доход от прогнозираното от него изменение на цените. Тогава като най-разпространени подходи за хеджиране се определят застраховането, форуърдни, фючърсни и опционни контрагенти, лихвени и валутни суапи и др.



Диверсификацията (diversifying) на риска е разнообразяване на притежаваните рискови активи и означава изключване на концентрация на инвестирането само в един рисков актив и така се ограничава риска, свързан с този един единствен рисков актив. Например, един инвеститор желае да вложи 100 000 евро в акции, търгувани на борсата. Ако той купи за 100 000 евро акции само от компанията А, то това може да доведе до увеличаване на риска от намаление на борсовата цена на акциите на компанията А. Диверсификация означава инвеститора да закупи акции от няколко различни компании и то такива, за които възвръщаемостите са перфектно отрицателно корелирани.

Диверсификацията е метод за намаляване на риска от инвестиция чрез разпределянето на риска между много рискови активи вместо концентрация на инвестицията в един или само в няколко рискови активи. От гледна точка на диверсификацията могат да се определят два вида риск: диверсифицируем и недиверсифицируем риск. Диверсифицируем риск (diversifiable risk) или несистематичен риск (unsystematic risk) е такава част от общия риск на портфейла от ценни книги, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Недиверсифицируем риск (nondiversifiable risk), систематичен риск (systematic risk) или пазарен риск (market risk) е такава част от общия риск на портфейла от ценни книги, която не може да бъде намалена чрез диверсификация.

В по-общ план при пазарната икономика диверсификацията на производствената дейност на всеки стопански субект се явява задължително условие за устойчивост.




Каталог: I Popchev


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница