С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора



страница9/10
Дата21.02.2017
Размер1.42 Mb.
#15432
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.5. Стандарти за риска

Основните европейски стандарти за риска и неговото управление са регламентирани в Директива 93/6/ЕС относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции. Това е стандарт, който е разработен от Европейската комисия и е задължителен за прилагане от страните-членки. Приетият подход за анализ на риска цели:

* постигане на пълна хармонизация, която е необходимо и достатъчно условие за осигуряване на взаимното признаване и оторизиране на системите за банков надзор;

* приемането на мерки за координиране на определението за собствения капитал на инвестиционните посредници;

* определянето на размера на началния им капитал и обща единна рамка за наблюдение на рисковете, които поемат инвестиционните посредници;

* както и хармонизацията, необходима за постигане на взаимно признаване в рамките на вътрешния финансов пазар.

Директивата създава предпоставка, свързана с това, че единните основни стандарти за собствения капитал на институциите са главната характеристика на вътрешния пазар в сектора на инвестиционните услуги, тъй като собственият капитал осигурява приемствеността на институциите и защитата на инвеститорите. В тази връзка е необходимо да се разработят единни стандарти относно пазарните рискове, поети от кредитните институции и да се осигури допълнителна рамка за надзора на рисковете, поети от институциите. По-конкретно това са пазарните рискове и рисковете, свързани с позициите в портфейла, рисковете на сетълмента и валутните рискове. Необходимо е да бъдат създадени и вътрешни системи за наблюдение и контрол върху лихвените рискове за цялостната им дейност. Това е особено важен начин за минимизиране на тези рискове. Тези системи следва да подлежат на преглед от страна на компетентните власти. Необходимо е и приемането на общи правила за наблюдението и контрола върху големите експозиции на инвестиционните фирми.

Институциите трябва да се съобразяват с Директивата по отношение покритието на валутните рискове за цялостната си дейност. В тази връзка трябва да бъдат наложени по-ниски капиталови изисквания за позициите във валути, които са тясно взаимосвързани, независимо дали това е статистически потвърдено или произтича от обвързващо междуправителствено споразумение, конкретно с оглед създаване на Европейския валутен съюз. Този факт е важен за наблюдението върху рисковете, свързани със сетълмент/доставката. Така се отчита съществуването на системи, предлагащи адекватна защита, намаляваща този риск.

Други стандарти, който трябва да се спазват в световните капиталови пазари за управлението на риска са изискванията, които се поставят от Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO).

Съгласно разработените стандарти на IOSCO процеса на управление на риска съдържа три основни компонента. Това са (1) избиране на подход за определяне и измерване на риска; (2) разработване на детайлна структура на ограниченията и насоките за поемането на рискове, и (3) осъществяване на вътрешен контрол и разработване на управляваща информационна система за контролиране, наблюдение и отчитане на рисковете. В тази връзка измерването на рисковете, независимо от техния вид зависи от обема на експозицията, възможността за реализиране на загуби и размера на загубите. За анализа на риска от съществено значение е независимостта на оценката на риска.

Стандартите на IOSCO акцентират най-вече на използваните техники: диверсификация, разпределяне на риска и трансфер на риска. Но за правилното използване на тези техники и получаването на оптимална оценка се акцентира на доброто определяне и разбиране на рисковете. Поради тази причина в разглежданите стандарти се обръща особено внимание на дефинирането на различните видове риск и начина на тяхната регулация. Нека да разгледаме по-важните дефиниции.

Стандартите на IOSCO определят кредитния риск като този риск, който може да доведе до ликвидация на определена организация, по отношение на управлението на финансовите си задължения. Този риск може да се появи от просрочие или не изпълнение на определен дълг или някакво друго задължение по определена облигация. Най-често този риск се анализира и оценява от банките. За ограничаването или пълното елиминиране на кредитните рискове се препоръчва използването на различни споразумения, обезпечения, гаранции и издаването на кредитни деривативи.



Пазарният риск се определя като риска, който може да се претърпи от реализирането на загуби, свързани с промяна на стойността или цената на актива, в зависимост от промяна на лихвените равнища, валутните курсове, цените на акциите и на стоките. Пряко свързан с пазарния риск е ликвидния риск на активите. Той всъщност представлява рискът, който се поема от едно дружество, когато то не може да промени позицията, която притежава в определен инструмент, когато тя стане неблагоприятна за това дружество. Тези два типа рискове са от съществено значение за дейността на инвестиционните фирми и посредници. За намаляването на пазарните рискове фирмите използват различни статистически модели. Освен тях основен модел, който се използва е модела за "оценка на риска" Var – ("value-at-risk" - стойност под риск).

Ликвидните рискове се определят като рисковете, които се поемат от отделните компании, когато не могат да си осигурят необходимите ликвидни средства и капитал, за да посрещнат своите задължения. Степента на ливидност зависи от стабилността на организацията и структурата на нейния капитал. За разлика от разгледаните вече рискове, ликвидните рискове не могат да бъдат точно измерени и анализирани. Като средство за тяхното ограничаване се използва диверсификацията на източниците на капитала.

Лихвените рискове за банките всъщност са управляваните от тях експозиции, а за останалите дружества - като застрахователни и инвестиционни компании - те се пораждат от промяна на лихвените проценти. Основните механизми, които се използват за намаляването на тези рискове са техники и лостове за управление и отчитането на активите и пасивите. Като пример се посочва, че банките най-често използват техники като дюрацията и хеджиране чрез структурни продукти.

Техническите рискове са специфичен тип рискове, които са характерни най-вече за застрахователните компании. В тази връзка те са свързани с определянето на стойността на застрахователните премии и избора на адекватни техники за оценка на отделните искове и при общото и при животозастраховането. Следователно, измерването на техническите рискове е съществено за дейността на застрахователите. Най-често процеса на управление на тези рискове включва: 1) тестване на адекватността на техническите обезпечения; 2) определяне на застрахователните продукти; 3) определяне на стойността на тези продукти, при дадени условия; 4) определяне на инвестиционната стратегия и управлението на активите и пасивите; и 5) разработване на презастрахователните програми.

Оперативните рискове се дефинират по различни начини. Най-често те се свързват с рисковете, получени от реализиране на загуба в резултат от определени външни влияния. Те от своя страна са стратегически рискове, свързани с определени бизнес решения. Оперативните рискове най-вече се измерват чрез разработването на различни програми и законови изисквания. Една важна техника за елиминирането на тези рискове е поемането на част от оперативните рискове от трети страни.

При развиващите се процеси в икономиката днес много често се наблюдава въздействието на няколко риска върху определена организация.

От особена важност за анализа, оценката и управлението на риска е спазването на изискванията на разработения от Международната организация по стандартизация (ISO) стандарт за управление на риска - ISO/IEC Guide 73.

Съгласно този стандарт управлението на риска е централна част от всяко стратегическо управление на организацията. Фокусът на доброто управление на риска е насочен към определянето и анализирането на риска. Тези процеси зависят от различни фактори, които могат да бъдат както вътрешни, така и външни за организацията. Съгласно стандарта ISO/IEC Guide 73 тези фактори са категоризирани по следния начин:

* външните фактори са: равнищата на лихвените проценти; валутните курсове; равнището на отпуснатите кредити от банките; конкуренцията; промяната в потребителското търсене; равнището на регулация; обществената култура; околна среда и др.;

* вътрешните фактори са: ликвидността и паричните потоци; интелектуалния капитал; проучване и развитие; счетоводната система; информационната система; публичните връзки; персонала и оборудване; продукти и услуги и др.

Процесът на управление на риска в една организация най-вече е свързан с осигуряването на структура за една организация, с цел поемането на бъдещите нужди, процесите на вземане на решения, защитта на активите, осигуряването на по-добро и ефективно разпределение на капитала и начините на неговото инвестиране.

Анализът на риска според ISO/IEC Guide 73 е следващият етап от ефективното управление на риска. Той включва три основни елемента - определяне, описание, оценка и анализа на риска. Определянето на риска изисква познания за рисковите експозиции на организацията, както и за нейните законова, социална, политическа и културна външна среда. Това всъщност е един методичен начин за определянето на дейностите и факторите, които са свързани с риска. Следващият елемент, а именно описанието на риска - е свързан с идентифицирането на обхвата на риска, неговата природа, определянето на възможностите и заплахите, свързани с него. Оценката на риска пък е свързана с използването на количествени и качествени измерители в условията на определена вероятност и възможни условия. Най-често нивото на вероятност се отчита като високо, средно или ниско и на тази база се определят отделните измерители.

В стандарта ISO/IEC Guide 73 от съществено значение за получаването на оценка на риска е изготвянето на различни отчетни форми, които имат стандартен вид и съдържат различна информация за риска според предназначението. Правят се вътрешни отчети, предназначени за служители и управляващото ниво на организацията, както и външни отчети, които са предназначени за нуждите на акционери, инвеститори и др.

Ефективното управление на риска изисква отчитане, преглед и регулация на дейността на процеса по оценка и анализ на риска. В тази връзка в стандарта се определят параметрите на всеки процес на наблюдение и контрол на управлението на риска. Най-общо те се свеждат до три основни неща: измерване на получените резултати; анализиране и оценяване на процедурите и информацията, които са били използвани по време на процеса на управление на риска; използване на знанията и оценка на грешките, с цел бъдещото им отчитане и получаването на оптимални оценки.

В българското законодателство липсват самостоятелни стандарти за управление на риска и като такива “стандарти” във финансовата сфера могат да се приемат регламентите в Наредба Nо 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, Наредба Nо 6 на Комисията за финансов надзор за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и други специфични наредби на БНБ и други институции.


Каталог: I Popchev


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница