С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на Община Бургас



страница2/4
Дата21.07.2018
Размер0.55 Mb.
1   2   3   4
Раздел III

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 38. (изм.Протокол №17/22.01.09 г.,29.01.2009 г.) (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (нова, Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.



Чл. 39. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 45 от Закона за местните данъци и такси, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.



Чл. 40. (1) (доп. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност- към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 на закона за местните данъци и такси;

2. другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, и 5 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 41.(изм.Протокол №17/22.01.09 г.,29.01.2009 г.) (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 6,0 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) (изм. Протокол №21/20.12.2016 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 42. (изм.Протокол №17/22.01.09 г.,29.01.2009 г.) (1) Освобождават се от данък, изрично посочените в чл.48 от Закона за местните данъци и такси случаи, а именно:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико – социални грижи за деца;

в) Българският Червен кръст;

г) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

е) лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения;

ж) (нова, Протокол № 31/17.12.2013 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за местните данъци и такси;

2. даренията за лечение на граждани на държавата – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;

11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството .

(2) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.

(3) ал.1, т.1, букви „б”, „в”, „г”, и „е”, т.4 и т.7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) Освобождаването по ал.1, т.2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хоро с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.



Чл. 43. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) (доп. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44 ал. 3 от Закона за местните данъци и такси - към момента на издаване на акта, удостоверяваш, правото на собственост, който подлежи на вписване.

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация по чл.49 ал.3 ат Закона за местните данъци и такси за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

(4) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 от Закона за местните данъци и такси, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.



Чл. 44. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 45. (1)(доп. Протокол № 31/17.12.2013 г., изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.

(2) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

(3) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
Раздел IV

Данък върху превозните средства

Чл. 46. С данък върху превозните средства се облагат:

1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.



Чл. 47. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 48. (1) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:

1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или

2. ежемесечно - на електронен носител.

(3) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;

5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3 от Закона за местните данъци и такси, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.

(4) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Собствениците на превозни средства декларират с декларация по чл.54 ал.1 от Закона за местните данъци и такси, пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси.

(5) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(6) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.

(7) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.; изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(8) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.


(9) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.)Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(10) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(11) (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

(12) (нова, Протокол №6/17.12.2015 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.



Чл. 49. (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - по 0,34 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - по 0,40 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - по 0,81 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - по 1,65 за 1 kW;

5. над 110 kW - по 1,84 лв. за 1 kW.



В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти, определени в чл.55 ал.1 от Закона за местните данъци и такси:

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство

Коефициент

Над 14 години

1

Над 5 до 14 години включително

1,5

До 5 години включително

2,8

(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:

1. товарно ремарке

- 7,50 лв.;

2. къмпинг ремарке

- 15 лв.

(3) За мотопеди се заплаща данък 15 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително

- 18 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително

- 37,50 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително

- 52,50 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително

- 75 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително

- 112,50 лв.;

6. над 750 куб. см

- 150 лв.




(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:

1. до 400 кг включително

- 6 лв.;

2. над 400 кг

- 9 лв.

(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача

- 75 лв.;

2. над 22 места, вкл. мястото на водача

- 150 лв.

(6) За товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 15 лв. за всеки започнат тон товароносимост.



(7) За седлови влекач и влекач за ремарке - в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

-

18

12

42

18

20

42

96

20

22

96

220,50

22

25

285

513

25

26

513

900

26

28

513

900

28

29

496,50

598,50

29

31

598,50

982,50

31

33

982,50

1363,50

33

38

1363,50

2071,50

38

-

1510,50

2053,50

Б) с три и повече оси

36

38

960

1332

38

40

1332

1842




40

-

1842

2725,50

(8) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 75 лв.

(9) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 150 лв.

(10) За трактори се заплаща следният данък:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 7,50 лв.;

2. над 18 kW до 37 kW включително – 10,50 лв.;

3. над 37 kW - 15 лв.

(11) За други самоходни машини се заплаща данък 37,50 лв.

(12) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) За моторни шейни и превозни средства от категория L7е по Закона за движението по пътищата се заплаща данък 75 лв.

(13) За товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т се заплаща данък в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:



Брой оси на моторното превозно средство

Допустима максимална маса

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

12

13

45

91,50

13

14

91,50

252

14

15

252

355,50

15

-

355,50

804

Б) с три оси

15

17

91,50

159

17

19

159

325,50

19

21

325,50

423

21

23

423

651

23

-

651

1012,50

В) с четири оси

23

25

423

429

25

27

429

669

27

29

669

1062

29

-

1062

1575


Чл. 50. (1) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1,50 лв. за всеки започнат бруто тон.

(2) За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1,50 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,15 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.

(3) За един джет се заплаща данък 150 лв.

(4) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 30 лв. за всеки започнат бруто тон.

(5) За скутери се заплаща данък по 4,05 лв. за киловат.

(6) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,21 лв. за киловат.

(7) За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,75 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл. 51. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети се заплаща данък по 30 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;

2. за параплан - 18 лв.;

3. за делтаплан - 18 лв.;

4. за мотоделтаплан - 30 лв.;

5. за свободен балон - 45 лв.;

6. за планер - 45 лв.

Чл. 52. (изм.Протокол №17/22.01.09 г.,29.01.2009 г.) (1) Освобождават се от данък, изрично посочените в чл.58 от Закона за местните данъци и такси превозните средства на:

1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.

(2) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(3) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.

(4) (нова, Протокол № 31/17.12.2013 г., изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди.



Чл. 53. (изм. и доп. Протокол №31/17.12.2013 г.) (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“, определеният по чл. 55 от Закона за местните данъци и такси данък за съответната година се заплаща с намаление от 40 на сто.

(2) (нова, Протокол №31/17.12.2013 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“ данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“ и „Евро 6“ – с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 от Закона за местните данъци и такси, данък.

(3) (изм. и доп. Протокол №31/17.12.2013 г.) „За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 от Закона за местните данъци и такси, данък.

(4) (изм. Протокол №31/17.12.2013 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.

(5) (нова, Протокол №31/17.12.2013 г.) Екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.

Чл. 54. (1) (изм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г., изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) (отм. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.)

(4) (доп. Протокол №44/20 и 25.01.2011 г.)Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

(5) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.

(6) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.



Чл. 55. (изм. Протокол №6/17.12.2015 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница