С у „с в. К л и м е н т о Х р и д с к и” философски факултет катедра история на философията



страница1/3
Дата11.01.2018
Размер357.76 Kb.
#44808
  1   2   3
С У „С В. К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

___________________________________________________

Николай Николаев Велев

ЛУКАЧ И ХЕГЕЛ. ОТЧУЖДЕНИЕ И СОЦИАЛНА ОНТОЛОГИЯ.

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по професионално направление 2.3. Философия (Философия на Новото време – XIX век)

Научен ръководител:

проф. д-р Хараламби Георгиев Паницидис

С О Ф И Я 2 0 1 6

Дисертационният е обсъден и одобрен за защита на заседание на катедра

История на философията към Философски Факултет на СУ „Св. Климент

Охридски”, проведено на 26.01.2016 година

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ………… 2016 година в зала № на СУ „Св. Климент Охридски” пред жури в състав:

проф. дфн Димитър Денков, СУ „Св. Климент Охридски”, председател

проф. дфн Валентин Апостолов Канавров, ЮЗУ „Неофит Рилски”

проф. д-р Хараламби Паницидис, СУ „Св. Климент Охридски”



проф. дфн Димитър Цацов, ВТУ ”Св.св.Кирил и Методий”

доц. д-р Златко Стоянов, СУ „Св. Климент Охридски”


Дисертационният труд е в обем от 285 стр. и се състои от: въведение, три глави, заключение и библиография. Въведението и отделните глави са разделени на параграфи с поредна номерация. Списъкът на цитираната и използвана литература съдържа 73 заглавия, на български, руски, немски и английски език.

СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА



Съдържание на дисертационния труд

Кратка анотация на изследването

  1. Предмет и обект

  2. Основни тези

  3. Основни цели

  4. Методология на изследването


Кратко представяне на изложението

  1. Първа глава

  2. Втора глава

  3. Трета глава

  4. Заключение


Приносни моменти в дисертацията

Публикации по темата на дисертацията



СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД…………………………………………………………………..…….…… с. 1


Първа част. Лукач между марксизма и неокантианството. ……….…..… с. 9

1. Основанията за разликите между източна и западна рецепция на Хегел ….…….. с. 11



1.2. Източноевропейската рецепция на Хегел ……………………….………. с. 15

1.3. Западноевропейската рецепция на Хегел ………………………...………. с. 24
2. Лукач и неокантианството …………………………………………………………… с. 29

2.1. Винделбанд ………………………………………………………………….. с. 29

2.2. Рикерт …………………………………………………...………………….. с. 36

3. Основни щрихи от Марксовите възгледи за отчуждението. ………………….…… с. 46



3.1. Овъншняване и отчуждение при Маркс и Хегел …..…………………….. с. 46

3.2. Основни аспекти на отчуждението при Маркс …………………………. с. 55

3.3. Религиозното отчуждение. Идеологически аспекти на отчуждението с. 60

3.4. Икономическото отчуждение. Онтологически аспекти на отчуждението... …………………………………………………………………………………….. с. 62

3.5.Взаимодействието между идеологическото и онтологическото отчуждение ..……………………………………………………………………. с. 65

Втора част. История и класово съзнание и Феноменология на духа ….… с. 72


1. Анализът на Лукач върху ранните текстове на Хегел ………………….………….. с. 74

1.1. Бернски период ……………………………………………………………... с. 77

1.2. Франкфуртски период ..………………………………….………………… с. 83

1.2. Йенски период ………………………………………………………………. с. 91
2. Феноменология на духа .……………………………………………………………… с. 95

2.1. Методът във Феноменология на духа ……………………………………. с. 95

2.2. Субективен дух .……………………………………………..……………… с. 99

2.3. Обективен дух …………………………………………………………….. с. 115

2.4. Абсолютният дух …………………………………………………………. с. 128
3. История и класово съзнание ……………………………………………………….. с. 131

3.1. Методът на конкретната тоталност и субектното израстване на класата …………………………………………………………………………. с. 131

3.2. Обективната поставеност на класите ………………………………… с. 158

3.3. Класовото съзнание и структурната трансформация на обществените отношения ...…………………………………………………………………… с. 179

3.4. Самокритиките на Лукач към История и класово съзнание ……..….. с. 185
Трета част. Хегеловата Логика и Онтология на общественото битие на Лукач. ………………………………………………………………………….. с. 191

I. Хегеловата Логика ………………………...……………………………….. с. 193

1. Логиката на понятието. Отношението битие – същност – идея …………………. с. 193



1.1. Явяване и развитие на понятието ……………………………….……… с. 196

1.2. Рефлективните определения ………………………………………….…. с. 198
2. Отрицанието като движещ принцип в Хегеловата Логика ………………………. с. 205

2.1. Теоретико-познавателни аспекти на отрицанието като движещ принцип на познанието …………………………………………………………….. с. 205
3. Отношението привидност – явление – същност ………………………………….. с. 207

3.1. Теоретико-познавателни аспекти на премахването на опозицията между явление, привидност и същност ……………………………………………… с. 207

3.2. Онтологични аспекти на премахването на отношението привидност- явление-същност ………………………………………………………………. с. 216
4. Преодоляването на външния формализъм на традиционната логика …………… с. 220

4.1. Теоретико-познавателни аспекти на премахването на формата като движещ принцип ……………………………………………………………….. с. 220

4.2. Онтологични аспекти на премахването на формата като движещ принцип …………………………………………………………………………………… с. 222

II. Онтология на общественото битие …………..……………………….. с. 226

1. Трудът и трите рода на общественото битие ……………………………………… с. 226



1.1. Трудът като рефлективно определение ……………………………….... с. 230

1.2. Обединяването на теоретико-познавателните и онтологичните аспекти на труда …………………………………………………………………… с. 232

1.3. Освобождаването на труда като основание за структурна трансформация ………………………………………………………...……… с. 234
2. Трудът и принципът на отрицанието …..………………………………………….. с. 236

3. Познанието и идеологическите аспекти на отчуждението ………………………. с. 246

4. Опредметяването и икономическите аспекти на отчуждението ………………… с. 258

5. Самоформирането на родовата същност ………………………………………….. с. 271



5.1. Предметност и целеполагане. Политическите единства и икономическите трансформации ………………………………………………………………... с. 273

5.2. Екскурс към Хабермас ……………………………………………………. с. 276
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ………………………………………………………………... с. 280

Библиография ………………………………………………………………….. с. 283


Кратка анотация на изследването

Обект и предмет на изследването

Обект на изследването е проблемът за отчуждението, чието разрешаване е възможно само с изграждането на цялостна социална онтология.

Предметът на изследването се оформя от два главни проблема. Първо, как Лукач интерпретира проблема за отчуждението при Хегел. И как през критика на определени моменти от възгледите на Хегел той успява да изгради цялостен възглед за социалната онтология.

Тези

Основните защитавани тези в дисертацията са следните:

1. Отчуждението [Entfremdung] е комплексен социално-исторически процес, свързан с начина по който хората като активни исторически субекти изграждат обективната социална реалност. Като субектната дейност по изграждането на обективните социални връзки протича в хода на опредметяването [Vergegenständlichung] и овъншняването [Entäußerung] на труда. Докато отчуждението [Entfremdung] настъпва в резултат на това, че хората губят съзнателен контрол над създадения от тях предметен свят и той започва да им противостои като чужда и външна сила.

2. В основата на възгледите на Хегел винаги е поставена някаква свръхсетивна предпоставка, която организира цялата съществуваща реалност по изначално разумен начин. В 2.1. Феноменологията това е духът, а в 2.2. Логиката това е понятието.

Във Феноменологията хората трябва да издигнат индивидуалното си съзнание до всеобщата разумност на духа, който се обективира и субстанциализира в историята през техните действия. Ако има някакви затруднения пред разумното разгръщане на историята, то те са в резултат на това, че хората не разбират духа и не овъншняват неговата разумност в социалните връзки помежду си.

В Логиката субективното човешко съзнание трябва да вникне в обективната дейност на понятието, да я възприеме като необходима и да се примири с нея.

Разбирането на Хегел, че обективната реалност е продукт на понятието и е изначално разумна води до това, че онтологични страни от възгледите му във философията на природата, на историята, на правото и т.н. са представени чрез изкривени, „логицизирани“ връзки. Така Хегеловата Логика създава предпоставките за една логицизирана социална онтология, в която субективното човешко съзнание остава отчуждено от обективното движение на историята, човекът остава пасивен съзерцател на дейността на понятието и трябва само да се примирява с реалността.

3. Лукач винаги вижда причините за отчуждението в определена сетивна историческа предпоставка, която организира социалния свят на хората. В История и класово съзнание това е класата на пролетариата, а в Онтология на общественото битие това е трудът. Така Лукач се опитва да разреши проблема за отчуждението по практически начин. В История и класово съзнание пролетариатът трябва да издигне овещненото си съзнание до съзнание за същността на обществено-историческия процес и да го трансформира. В Онтология на общественото битие човешкото съзнание трябва да започне да разбира труда като движеща сила на социално-историческия процес. Лукач изгражда една социална онтология, в която човек започва съзнателно да изгражда структурна трансформация на общественото битие.



Цел и задачи на изследването

Основната цел на изследването е да изследва рецепцията на Хегеловата философия във възгледите на Лукач.

Задачи:


  • Изследване на някои характерни особености на рецепцията на Хегеловата философия в рамките на източноевропейския и западноевропейския марксизъм и реконструиране на някои проблеми в неокантианството, които оказват пряко влияние върху Лукач преди марксисткия му обрат.

  • Проучване на понятийните връзки между опредметяване [Vergegenständlichung], овъншняване [Entäußerung], отчуждение [Entfremdung] и овещняване [Verdinglichung] и формулиране на основните тези върху отчуждението при Хегел и Маркс.

  • Систематично представяне на анализа на Лукач върху възгледите на младия Хегел от Бернския, Франкфуртския и Йенския период.

  • Провеждане на сравнителен анализ на Феноменология на духа и История и класово съзнание, който да покаже връзката между универсалният субект-обект на духа от една страна и класата на пролетариата от друга.

  • Провеждане на сравнителен анализ на Хегеловата Логика и Онтология на общественото битие, който да открои връзката между централното място на понятието, като свръхсетивна предпоставка на създаването на реалността в Хегеловата логика и труда като сетивна предпоставка на социалната онтология при Лукач

Методология

В първата част от изследването е приложен исторически и контекстуален анализ, чрез който да се представи идейния контекст на зараждане и развитие на възгледите на Лукач.

В първата част е направен и кратък концептуален анализ на понятието на Маркс за отчуждение [Entfremdung], като е разграничена неговата смислова употреба спрямо други ключови понятия като опредметяване [Vergegenständlichung] и овъншняване [Entäußerung].

За представянето възгледите на младия Хегел, във втора част е използван аналитичната реконструкция, като целта е единствено да се представят основните тези на Лукач върху Бернския, Франкфуртския и Йенския период.

По-нататък във втора и трета част Хегеловите Феноменология и Логика са разгледани чрез критичен анализ, който често се съпровожда от реконструиране на тези на Лукач от Младият Хегел и от първи том на Онтология на общественото битие. Целта е да се открият опорни точки, които да послужат за сравнителен анализ с История и класово съзнание и Онтология на общественото битие. В светлината на този анализ, двете произведения на Лукач са разгледани чрез методите на аналитичната реконструкция.

Кратко представяне на изложението
1. В първа глава се реконструират основните моменти от историко-философския контекст, в който се зараждат и развиват идеите на Лукач. Разгледани са две основни школи – марксизмът и неговата рецепция на хегелианството от една страна и Баденското неокантианство от друга. Изследването се придържа към тезата на Ръсел Якоби, че източноевропейският и западноевропейският марксизъм оформят своята специфика, според две главни концептуални ядра, през които протича рецепцията на Хегеловата философия. Характерна за Западна Европа е „историческата“ рецепция, която се движи през идеите за историчност, субективност и съзнание и в нея основополагащо е учението на Хегел от Феноменология на духа. Съществува и „научна“ рецепция, характерна за Съветския Съюз, която се основава на разбирането за „тоталната система на законите на развитието и формалността на диалектиката“ и се развива през идеите на Хегел от Науката логика.1 Якоби успява да подчертае някои теоретически своеобразия в източноевропейската и западноевропейската рецепции на Хегел, но, според мен, той не успява да позиционира възгледите на Лукач достатъчно добре. Това се дължи да две основни причини. Първо, Якоби разглежда Хегеловата философия прекалено редукционистки, без да вижда някои важни връзки между Феноменологията и Логиката. И, второ, той не търси възможности за представянето на марксизма като обща и единна теория, което е основна линия във възгледите на Лукач, както в концептуализирането на проблемите за овещняването и тоталността в История и класово съзнание, така и в разработването на една цялостна марксистка онтология в Онтология на общественото битие.

Другата важна школа, на която се обръща внимание в първа глава от дисертацията, е Баденското неокантианство. Показано е как в рамките на тази школа движението на историята се осмисля през регулативната функция на ценностите. Проблемът, който се очертава е, че този подход създава предпоставки за интерпретирането на много социални процеси като чисто културни феномени, а това от своя страна изключва възможността за теоретичен поглед върху обществото, който да е ориентиран към практика по неговото трансформиране. Това оказва и пряко влияние върху културния песимизъм в социологията на Зимел и Вебер, чието преодоляване е един от основните импулси в теорията на Лукач след История и класово съзнание.


След като е изяснен историко-философския контекст на възникването и развитието на възгледите на Лукач след марксисткия му обрат, в първа глава е направен анализ на понятието за отчуждение (Entfremdung) при Маркс. Взети са предвид две съображения. Първо, отчуждението е концепция, която младият Маркс развива в непубликувани по време на съставянето на История и класово съзнание текстове. И, второ, в История и класово съзнание Лукач говори предимно за овещняване (Verdinglichung), а не за отчуждение (Entfremdung). Това поставя важната задача в изследването да се извърши концептуален анализ на понятието за отчуждение при Маркс и по-нататък то да се сравни с понятието за овещняване при Лукач.

Основната теза върху възгледите на Маркс е, че отчуждението е сложен исторически процес, свързан с исторически своеобразните форми на субектната дейност на хората по изграждането на обективния предметен свят.

Тази субектна дейност протича в процеса на опредметяване (Vergegenständlichung). Според Маркс „… предназначението на опредметяването (Vergegenständlichung) на човешката същност, както в теоретично, така и в практическо отношение е както да прави сетивата на човека човешки, така и да създаде за цялото богатство на човешката и природната същност съответно човешко сетиво”.2 Това обаче не се случва в човешката история досега, защото опредметяването се е извършвало по такъв начин, че предметните форми и обективните връзки, изграждани от хората, се обръщат срещу тях и ги подчиняват и предметният свят им остава чужд. И тъкмо тази нарушена връзка между опредметяващите се субекти и обективния предметен свят води до отчуждението.

В Парижките ръкописи Маркс говори за „религиозно“ отчуждение, „което става само в областта на съзнанието, във вътрешния мир на човека“ и за икономическо отчуждение, което „е отчуждението на действителния живот“.3 Тези два аспекта на отчуждението дават основание за развитието на тезата, че отчуждението е процес, в който си взаимодействат процеси свързани с религиозното съзнание и икономическите отношения, които по-общо могат да се представят в разбирането за идеологически и онтологически аспекти на отчуждението.

Онтологически отчуждението протича в сферата на производството и възниква спонтанно в естествения ход на обществено-историческия процес. От друга страна, идеологията се основава на производство на фалшиво съзнание от страна на доминиращите класи, но тя е също така и съзнателно изградена. Ако в икономическото отчуждение единичните трудещи се отдават особените форми които произвеждат, създавайки всеобща материална база, то идеологическото отчуждение протича тъкмо по обратната линия – всеобщите идеи (на отделните нетрудещи се) трябва да овладеят всички особени сфери на обществения живот и така да фиксират и подчинят отделните трудещи се единици. В този смисъл ако вещната база възниква спонтанно, то идеологическата надстройка е въпрос на съзнателен контрол.
Ефектите за човека са идентични и те се състоят в „разпредметяването“ на субекта в обекта. В онтологическата сфера на отчуждението (в рамките на капиталистическата епоха, разбира се) трудът се превръща в работна сила – придобива същото определение, каквото имат машините. т.е. външните обстоятелства определят вътрешно човека така, че той се превръща от човек в машина. В идеологическото отчуждение, по аналогичен начин, човек се себеосъзнава в границите на определенията, които идеологията му дава – осъзнава класовата си принадлежност, като вродена, а властта на господарите си – като предопределена от бога, или, на по-късен исторически етап, осъзнава мястото си в обществото през вменените му от държавата права и задължения на гражданин. Така външните определения, които господстващите класи налагат на човека, стават негови вътрешни – все едно дали те му налагат да бъде роб, крепостник или гражданин – съзнанието на човека непосредствено се разтваря в груби религиозни представи или в бюрократичната система на правото, които започват да опосредстват съзнанието му за обективната обществена реалност и да определят ежедневния му поглед върху света.
2. Във втора глава се представят основните тези на Лукач върху съчиненията на младия Хегел от Бернския, Франкфуртския и Йенския период и се изследва връзката между Феноменология на духа и История и класово съзнание. В анализа на Феноменология на духа са привлечени тези на Лукач от по-късното му произведение Младият Хегел и проблемите на капиталистическото общество.

Основната теза е, че Феноменология на духа и История и класово съзнание могат да бъдат поставени в сравнителна перспектива по няколко основни линии.

Първо, между двете произведения може да се открие значително методологично сходство. Изследването на историческия процес във Феноменология на духа и История и класово съзнание се ръководят от разбирането, че категориите, отразяващи социалното развитие, са динамични и исторически обусловени, но изграждат тотално единство.

Второ, и в двете произведения може да се открие известно структурно сходство. Във Феноменологията духът е непосредствено и субективно даден през античността в „красивата душа“ на древните гърци, но не може да премине в обективните структури на държавността в рамките на римското право. След кризата, в която изпада в края на античността и през средновековието, духът постепенно започва да се обективира в социалните връзки между хората през Просвещението и модерността. Така той извършва прехода от непосредствената му проявеност в субективността на древните гърци към обективирането му в опосредстващите структури на обществото през Просвещението и модерността и достигането на неговата абсолютна завършеност по времето на Наполеон.

Въпреки че История и класово съзнание е сборник от текстове на Лукач след марксисткия му обрат, в подредбата на тези текстове, според мен, може да се открие следната линия. След като в първите две глави от История и класово съзнание Лукач изяснява проблема за метода и излага тезата, че ортодоксията в марксизма метод, по-нататък посвещава трета глава на изясняване на основни субектни характеристики на класовото съзнание. А в четвъртата глава описва обективната реалност на овещняването, валидна както за буржоазията, така и за пролетариата и концептуализира обективната им реакция спрямо тази ситуация. Накрая Лукач описва пролетариата като абсолютен субект-обект, който извършва революцията.

Въпреки това сходство във Феноменология на духа и в История и класово съзнание се откриват различни исторически перспективи. Хегеловият анализ се движи от зараждането на самосъзнанието, през развитието на социалните връзки между хората през античността и средновековието и довеждането им до пълна историческа завършеност през модерността. Докато анализът на Лукач започва от непосредствената реалност на индустриалния капитализъм и започва да изследва по-ранните форми на социалните отношения в докапиталистическите общества. Тези разлики са подробно изследвани във втората и третата подточка от втора глава, които са посветени съответно на Феноменология на духа и на История и класово съзнание.


***
Във Феноменология на духа индивидуалното човешко самосъзнание се заражда в прехода от непосредственото единство с природата към опосредстваното ѝ телеологическо изменение, осъществявано чрез труда. Хегел недвусмислено показва, че тъкмо трудът е централна конститутивна форма на човешкото самосъзнание и това се вижда ясно в диалектиката между господаря и роба. Този момент е изтъкнат и от Лукач в анализа му на Феноменологията. Според него, Хегел вижда началото на развитието на самосъзнанието в диалектиката между роба и господаря, като „развитието на самосъзнанието се извършва в труда, т.е. в съзнанието на работещия роб, а не в съзнанието на ленивия господар.“4
Но ако трудът снема непосредственото природно битие и целенасочено го трансформира, с което се заражда самосъзнанието, то нравствената субстанция опосредства трудовите връзки между хората. Хегел казва, че „тази обща субстанция говори свой общ език в нравите и законите на своя народ“.5 И тъкмо с това Хегел започва да прокарва линиите към своята морална утопия, доколкото нравите и законите са „израз на това, което е и което върши всеки единичен човек“, като негова предметна вещност, но и самите закони са „получили единичност в собствената му индивидуалност.“6 Така се въвежда опосредстващата нравствено-разумна субстанция на духа, чието обективиране в историята е водещ мотив във Феноменология на духа.

Затова и при Хегел самосъзнанието започва да придобива материална и духовна същност и той определя нравствената субстанция като „духовна същност на съзнанието“.7

Според Хегел в света на древните гърци нравственият свят все още е тъждествен на божествения закон. А тази начална форма на тъждество означава, че обективните форми на обществените отношения, макар и да се удържат в рамките на отношенията на „прекрасна субективност“, все още са прекалено бедни на обективно съдържание. Той пише:
„Духът трябва да се придвижи напред до съзнанието за това, което е той непосредствено, да снеме красивия нравствен живот и чрез поредица от форми да стигне до знанието за самия себе си. А тези форми се различават от преходните по това, че са реалните духове, са същински действителности, и вместо форми на съзнанието, те са форми на един свят.“8
В хода на това развитие „нравствеността загива във формалната всеобщност на правото“.9

Във Феноменология на духа Хегел залага разбирането за един необходим и обективен ход на историята, който неумолимо и неизбежно издига социалните връзки на все по-високо обективно равнище. В този ход социалните отношения започват да постигат все по-високи нива на обективност, да се овъншняват все по-силно и макар и духът да е вътрешно субстанциален в обществените отношения в рамките на гръцката античност, духът като нравствена и като разумна субстанция не може да проникне в обективните обществени структури на римската античност.

От тази гледна точка във Феноменология на духа отчуждението настъпва в един специфичен момент от хода на историческото развитие. След като духът не може да се обективира в държавната структура през римската античност, той остава отчужден от обективните социални връзки между хората. В главата от Феноменологията Отчуждения от себе си дух [Der sich entfremdete Geist], Хегел описва една ситуация в човешката история, в която е настъпил упадък в античното общество, последван от феодализма. Но в тази криза той се запазва във формата на християнската идея и във вярата, оставайки през цялото това време отчужден от себе си дух. Едва с Просвещението започва един нов етап от неговото развитие, в който той постепенно придобива обективност, започва да се овъншнява в новите връзки на модерното общество.

За да се осъществи новата връзка между индивида и модерното общество, индивидуалното човешко съзнание, съхранило се във формата на нещастното съзнание в края на античността, трябва да излезе от своята самозатвореност и насоченост към себе си, в които изпада в края на античността и през средновековието. Това става чрез образованието, с което снема природната насоченост към себе си и чрез принципа на полезността.10 Хегел определя движението на образоващата се индивидуалност като „нейното ставане като обща предметна същност“, като „ставането на действителния свят“.11 Образованието и принципът на полезността придават нова обективност на духа в социалните връзки между хората през модерността.

Едва след завършването на това историческо развитие, индивидуалното човешко съзнание може да се обърне назад и да обобщи целия съществуващ колективен опит.
От казаното дотук, според мен, може да се направи извода, че при Хегел духът е абстрактно свръхсетивно начало на човешката история и излизайки от тази своя свръхисторичност, той се овъншнява в историята отчуждавайки се от себе си. Т.е. за духа овъншняването в историята се равнява на отчуждаване от себе си. Затова и той се стреми към това да преодолее отчуждението, като завърши историческото развитие.

За да завърши историческото си развитие, духът трябва да снеме предметността, но това не следва да се разбира изцяло като някакво мистично състояние, в което изпадат социалните връзки. Снемането на предметността би могло да означава и краят на историческото развитие на овъншняването, което е свързано с представата на Хегел, че капитализмът може да съществува в устойчиво в условията на едно високо морално развито общество и че социалните връзки между хората не търпят никакво по-нататъшно развитие. Така Хегел всъщност идеализира модерното общество до такава степен, че не допуска никакво по-нататъшно историческо развитие, както и никаква възможност за съществена историческа трансформация на тези връзки.

***

Лукач, от друга страна, взима за отправна точка съществуващата непосредствена реалност на индустриалния капитализъм като отправна точка, от която могат да се видят редица феномени, които не е било възможно да бъдат осъзнати от хората в докапиталистическите етапи от човешката история.



Лукач вижда три основни причини за това, че едва при капитализма пред съзнанието се открива възможността за разбиране на класовите борби като движещ принцип на обществено-историческото развитие. Първо, в капиталистическото общество за първи път в историята класовите интереси придобиват „цялостна икономическа артикулация, докато в докапиталистическите общества класовите интереси все още съществуват в прекалено неопределени и разнородни форми“.12 Второ, отделните елементи на капиталистическото общество за първи път в историята са дотолкова тясно взаимосвързани, че образуват една непосредствена и обща тоталност. И, трето, в епохата на капитализма радикално се изменя и връзката на държавата със социалния живот. Лукач пише, че „в капиталистическата епоха държавата е инструмент за създаването на условия за икономическата доминация на буржоазията“, докато „в докапиталистическите общества държавата е самата непосредствена доминация“.13

В рамките на античността и феодализма опосредстващите връзки нямат достатъчно развита обективност, все още не се е наложила мощната опосредстваща връзка на индустрията. Така докапиталистическите общества се характеризират с „непосредствено сливане на традиционализма с правните институции“, тогава все още „икономическите и правни категории са обективно и субстанциално толкова преплетени, че сякаш са неразделими.“14 Поради тази причина, според Лукач, в тези общества „няма възможна позиция, от която всички социални отношения да могат да бъдат направени съзнателни от икономическата база“.15 А в резултат на това и „човек никога не може да стане съзнателен“.16

От тази гледна точка в История и класово съзнание трудът също се очертава като конститутивен фактор, определящ съзнанието. Подобно на диалектиката на господаря и роба, Лукач също разграничава два типа съзнание – това на класите, които произвеждат и това на доминиращите класи, които разпределят произведените предметни форми. За разлика от Хегел, Лукач не въвежда нравствено-разумната субстанция на духа, която да разреши противоречието между роба и господаря и по-нататък да ръководи историческото развитие, а показва, че в докапиталистическите общества традиционализма и правните институции са субстанциално преплетени, но тази субстанциална преплетеност е създавала различни форми на грешно съзнание, различни форми на идеологическо подчинение. Едва благодарение на материалната база на индустрията, трудещите се могат да вникнат в принципите на класовите борби в предшестващата история.

В този смисъл проблемът в История и класово съзнание не е в това, че духът не се е обективирал в социалните връзки между хората, а че социалните връзки между хората досега винаги са се обективирали по такъв начин, че една част от хората е подчинявала друга; не е в това, че духът, като всеобща разумна и морална субстанция, не е достигнал завършеност и обективност, а че доминиращите класи винаги са придавали такава обективна валидност на интересите си, че да представят историята като завършена в своето развитие.

Важен момент е и този, че според Лукач, във Феноменология на духа историческото развитие е завършено в моралната утопия на Хегел. Но това се случва едва в началото на модерността, когато капитализмът все още не е придобил вида, който има в късната модерност и в навечерието на Първата световна война. Това има ключово значение за начина, по който е поставен проблемът за отчуждението. Ако Феноменология на духа то настъпва в края на античността и началото на феодализма и се изразява в това, че духът, под формата на християнската идея, е останал чужд на социалните връзки между хората и започва да придобива обективност в тях през Просвещението и модерността, то овещняването в История и класово съзнание е резултат от това, че рационалността на буржоазията е придобила нова форма в късната модерност, в която е наложила принципа на калкулиращата рационалност във всички сфери на производствения и на политическия живот, а стоката се е конституирала като универсален модел на всички субективни и обективни феномени в капиталистическото общество. Т.е. премахването на отчуждението във Феноменологията настъпва с пълното обективиране на християнската идея в социалните връзки. Но в История и класово съзнание обективирането на рационалните форми на буржоазията в обществото води до овещняването като нова и специфична само за развитото капиталистическо общество форма на отчуждението.


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница