„Банка, която не може да фалира“

„Банка, която не може да фалира“

• 
  Twitter
  
• 
  Facebook
  
• 
  
  
• 
  Print
  
• 
  
  

От април 1836 г., когато Мюлер започва да се грижи за сираците, до края на юни 1838 г. няма никакви финансови затруднения и винаги разполага с предостатъчно средства. От дневника му разбираме, че с наближаването на есента на 1838 г. възникват трудности.

18 август 1838 г. Нямам и пени за сираците. Предстоят големи плащания. Извръщам взор към Господа.

Вечерта. Още преди да се стъмни, получих от една сестра пет лири стерлинги. Преди време тя ми даде да продам евтините й украшения, а парите да употребя за сираците. Тази сутрин, докато се молела, се сетила, че сега разполага е пет лири стерлинги и след като не дължи на никого нищо тя си казала, че не е зле да ми даде веднага тези пари, защото не се знае кога ще продам украшенията. Тя ги донесе, без дори да подозира, че нямам и грош и изпратих на сиропиталището за момчета едва четири лири стерлинги, петнадесет шилинга и пет пенса вместо обичайните десет лири.

20 август. Петте лири стерлинги, които получих на 18-и, дадох за издръжката на дома, и днес нямам никакви пари. Издигам очите си към Господа. Сутринта се отдадох на молитви, понеже знаех, че тази седмица ще ми трябват най- малко тринадесет, ако не и двадесет лири стерлинги. Днес, в отговор на молитвите, получих дванадесет лири стерлинги от жена, която е отседнала в Клифтън и която не познавам.

23 август. Днес нямам пукнат грош. Получих от Чапман три лири стерлинги и цял кашон нови дрешки за сираците.

След време Мюлер ще каже, че времето от септември 1838 г. до края на 1846 г. е най-усилното за неговата вяра. Изпитанията не са непрестанни – периодите на затруднения се редуват с месеци на изобилие. Според Мюлер през цялото това време децата дори не подозират за трудностите. Насред най-сериозните затруднения той пише: „Милите дечица не знаят нищо за това, понеже е същото, както когато разполагахме с осемстотин лири стерлинги в банката, и те не търпят никакви лишения“ Друг път Мюлер записва в дневника: „На сирачетата никога не им е липсвало нищо. Дори да разполагах с хиляда лири стерлинги, те пак нямаше да живеят по-добре, понеже винаги са имали вкусна питателна храна, необходимите дрехи и всичко останало“ Изпитанията се свеждат до това, че невинаги предварително има достатъчно средства. Бог осигурява необходимото ден за ден, понякога дори по час. Постъпленията са достатъчни, но никога не остава излишък.

В дневника си Мюлер често намеква за тези периоди на изпитания, без да се опитва да разбере защо Бог ги допуска. Един есенен ден на 1838 г., по повод размислите си за едно парично дарение от Тийнмъг той изразява и своето убеждение:

Дарението идва тъкмо навреме – ще покрия разходите за деня – и за пореден път доказва, че нашият милостив Господ забавя изпращането на парите не защото се гневи, а за да изпита моята вяра.

Според Мюлер тези изпитания са сходни с проверката, на която Бог подлага Авраам, като му казва да принесе в жертва сина си Исаак на планината Мория. В известен смисъл това е време на изпитание за смирението на Мюлер и годините, когато се кове характера му. Тогава той се подготвя за делото на своя живот.

Вечерта в четвъртък, 6 септември, Мюлер слуша как Хенри Крейк проповядва върху Битие 12 гл.

- Животът на Авраам е успешен – пояснява Крейк, – докато той се ръководи в постъпките си от вярата и живее според волята Божия. В мига, който престава да уповава на Бога, всичко рухва.

Докато слуша своя приятел, Мюлер отнася думите му за трудното положение, в което е изпаднал самият той. Спомня си, че сутринта са му донесли книгите за поръчки от Дома за невръстни сирачета, а по-късно получава бележка от главната сестра:

„Моля, съобщете ми кога мога да взема книгите.“

Мюлер разбира, че тя всъщност го пита учтиво кога ще получи парите за храната, която трябва да закупи за следващите няколко дни. Той и праща бележка: ,,Утре“.

В момента не разполага и с пени. Докато слуша Крейк, решава, че въпреки неимоверните трудности за нищо на света няма да се опитва да си набави сам пари. Спомня си, че в банката има на сметка двеста и двадесет лири стерлинги, предоставени му за друга християнска работа. Няма да е трудно да пише на човека, предоставил парите, че заради трудностите си е позволил да вземе за сирачетата двадесет, а дори и сто лири стерлинги.

Не е забравил молбата на дарителя, ако изпадне в затруднение, веднага да му съобщи. Мюлер счита, че така не Бог, а той ще осигури средствата и „това ще бъде сериозна спънка за вярата в следващия час на изпитни“. Вечерта получава средствата, достатъчни да посрещне най-неотложните нужди в Дома за невръстни сирачета.

В събота и неделя не получава и пени и сутринта в понеделник, 10 септември, Мюлер описва положението доста драматично – нещо, което рядко му се случва – като „непреодолима криза“. Решава се на нещо, което не е правил никога. До този ден никога не е споделял с помощниците си с какви средства разполага, ако не се брои един човек, който му е помагал много, наречен в дневника на Мюлер ,,брат Т“. Сега за първи път отива в трите детски дома, свиква персонала и откровено обяснява какво е финансовото състояние, след което пита колко точно им трябва за най-неотложни нужди. След като е наясно с най-насъщното, Мюлер казва:

- Продължавам да смятам, че Бог ще помогне. Не бива да купувате нищо излишно, но не лишавайте децата от нищо, най- вече от питателна храна и ежедневно облекло. Предпочитам да разпусна домовете, отколкото децата да живеят в лишения.

Разпорежда се да проверят дали в някой от домовете няма излишни неща, които могат да бъдат продадени, и започва да се моли заедно с персонала. В девет и половина сутринта му носят шест пенса, пуснати в кутията в „Гедеон“. Мюлер ги посреща като предвестник на по-големи дарения. След това отива при Хенри Крейк, на когото си изплаква душата, и го запознава най-подробно с положението. Двамата мъже падат на колене и започват да се молят. Малко след десет Мюлер се прибира у дома. Докато се моли в стаята си, у тях идва жена, която дава два суверена (месечната заплата па селскостопански работник) за децата.

- Усетих подтик да дойда. И бездруго протаках прекалено дълго – споделя тя с Мери.

След няколко минути в стаята влиза Мюлер, на когото жената дава още два сувсрепа, без изобщо да подозира в какво тежко положение е изпаднал. Малко по-късно идва човек, изпратен от Дома за невръстни сирачета: Мюлер му дава двата суверена, отпуска малко пари и за сиропиталищата за момчета и за момичета. Същия ден Крейк заминава при свой приятел в провинцията. Мюлер е смятал да го придружи, но отлага пътуването заради критичното положение на ул. ,,Уилсън“. Същата седмица, след като се е молил заедно с персонала на Домовете, един от работниците идва при Мюлер и му дава шестнадесет шилинга.

- Смятам, че не е редно да се моля, ако не предоставя всичко, с което разполагам.

Мюлер приема дарението. В онези тежки години не е необичайно хора от персонала да даряват парични суми и дори да продават свои ненужни лични вещи, за да помогнат на сиропиталищата. Мюлер отрича това да е отстъпление от ръководните начала, на които се осланя в работата си със сирачетата. Напротив, изтъква, че при никакви обстоятелства молитвите за ежедневните нужди няма да бъдат чути, докато човек не се раздели с парите или с личните вещи, които не са му необходими. Той пише:

Следващият вторник рано сутринта Мюлер отново премисля положението на ул. ,,Уилсън“. „Брат Т“ разполага с двадесет пет шилинга, самият Мюлер дава още пет. И този, както и всички останали дни на него тежи грижата за живота на около сто души.

С една лира и десет шилинга закупуват необходимото месо, хляб и малко чай за един от домовете и мляко за трите сиропиталища. За този ден с осигурено всичко необходимо, а хляб има за още два дни. Как ще изкарат до края на седмицата? Средствата са изчерпани: всички членове на персонала са дали всичко, което имат. Срещат се както обикновено за молитва, после се заемат с ежедневната си работа. Пари обаче не постъпват. Всички в трите дома обядват обилно, после Мюлер продължава да се моли. Не пристигат дарения. Как на другия ден ще погледне децата в очите и ще им каже, че няма нищо за закуска? Това е „духовно изпитание“ за Мюлер. Седем години по-късно той си спомня този ден като единствения случай, когато: „Господ сякаш отхвърли нашите молитви“.

Някъде в ранния следобед иззвънява звънецът на входната врата в дома му. Дошла е жена, която му се представя:

- Пристигнах преди четири-пет дни от Лондон. Отседнала съм при хора, които живеят в съседство с момчешкото сиропиталище. Дъщеря ми даде тези пари за вашето начинание.

В плика има три лири стерлинги, два шилинга и шест пенса, напълно достатъчни, за да осигурят всичко необходимо за следващия ден. Веднага след като жената си тръгва, Мюлер възкликва развълнуван:

Настъпва зимата на 1838 г. и нуждите продължават да се задоволяват ден за ден. На 21 ноември, след като децата в трите сиропиталища получават изобилен обяд, става ясно, че и трите дома са останали без средства. Разделят останалия хляб между всички с надеждата да изкарат още един ден. Няма пари за троха хляб.

- Очаквам помощ – нека видим как Господ ще ни избави този път – казва Мюлер.

Следобед тръгва нагоре по Кингздаун, но му става много студено и за да се постопли с ходене, решава да се върне по по-дългия път през Кларънс Плейс. На двадесетина метра от дома си на ул. „Пол“ среща един познат, който го изпраща до вкъщи. След кратък разговор той му дава двадесет лири стерлинги.

Мюлер предоставя десет от тях на дяконите във ,,Витезда“, за да помогнат на по-бедните вярващи да си купят въглища за зимата, други пет лири дава на Дружеството за библейски познания, а останалите пет отиват за сиропиталищата на ул. ,,Уилсън“.

След седмипа отново възникват трудности. По пладне на 28 ноември Мюлер се среща с персонала за молитва. Някой е почистил безплатно часовника в сиропиталището на ул. „Уилсън“ 1 и е предложил да поправя часовниците и в трите дома. В два от тях – за момчета и за невръстни сирачета – нямат хляб и мляко за следобедната закуска. Докато Мюлер и съратниците му се молят, на вратата се почуква и една от жените излиза. Другите продължават да се молят мълком на колене, после стават.

- Сигурно е, че Бог ще прати помощ – отсича Мюлер.

Още преди да е изрекъл тези думи, вижда върху масата бележка, която някой е внесъл, докато са се молели. Тя е от Мери и към нея е приложено писмо с десет лири стерлинги за децата.

Предната вечер някой го пита:

- Дали, като теглим чертата, ще излезе, както и миналата година – че сме се справили блестящо?

- Ще се справим точно така, както реши Господ – отвръща Мюлер.

Тъкмо този човек е пратил десетте лири стерлинги. На другия ден от Съфолк пристигат осемдесет лири стерлинги, а през декември наред с по-малките дарения получават сто лири стерлинги.

В четвъртък, 7 февруари 1839 г., парите отново свършват. При Мюлер идва брат Т

- Трябват ми ок. една лира стерлинга и два шилинга, за да купя хляб за трите дома и да покрия другите разходи. А разполагаме само с два шилинга и девет пенса. Налага се да отскоча до Клифтън,за да уредя приемането на три нови деца.

- Много те моля, бъди така любезен на връщане да се отбиеш, за да провериш дали междувременно Господ не е пратил малко пари – заръчва му Мюлер.

Този ден и в трите дома има достатъчно храна за обяд. Следобед идва жена от Торнбъри, която купува екземпляр от „Повествованията“ на Мюлер, както и последния годишен отчет като оставя допълнително три шилинга. Пет минути след като си тръгва, в Дома за момчета идва хлебарят. Директорката на Дома за момичета го вижда и веднага отива в другото сиропиталище с шест шилинга, които току-що е получила, докато не са го отпратили, защото те нямат никакви пари. С тези пари тя купува насъщния хляб за трите дома. В четири часа брат Т се връща от Клифттън и се отбива у сем. Мюлер.

- Господ не прати нищо – обяснява му Мюлер.

Един човек от персонала дава пет шилинга от своите пари. Мюлер моли Господ да му посочи стихове от Библията, върху които да проповядва довечера във ,,Витезда“. Бог насочва вниманието му към един откъс от Матей 6:19-34.

Вечерта, докато младият пастир чете със силен пруски акцент, вярващите долавят пламъка в гласа му:

- „И тъй, не се безпокойте и не думайте: „Какво ще ядем’?“ или „Какво ще пием?“, или „Какво ще облечем? понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Първом търсете Неговото Царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави. Затова не се безпокоите за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“

След проповедта във „Витезда“ Мюлер отива в дома на ул. „Уилсън“ 6, за да се помоли и там. С влизането му съобщават, че от Барнстапъл е пристигнал колет. Отваря го и намира осем лири стерлинги за децата и две за Библейския фонд, както и отделно дарение от три лири стерлинги. Освен парите в колега има мериносова вълна, шест книги, предназначени за продан, златна кутия з аписалки, два златни пръстена, две златни обици, колие и сребърна кутия за писалки.

- Трябва да уповаваме на Господа за още средства – казва Мюлер на брат Т следващата сряда и му дава последните пари с които разполага.

Същия следобед сиропиталищата на ул. „Уилсън“ са посетени от едно семейство, а в Дома за момчета се срещат с две дами, едната от които казва:

- Няма как да издържате домовете, ако не разполагате с много пари.

- Имате ли достатъчно средства? – пита мъжът директорката.

- Парите ни са на влог в банка, която не може да фалира – отвръща тя, за да не наруши правилото никога да не разкрива финансовото състояние на домовете.

Преди да си тръгне, мъжът оставя в Дома за момчета пет лири стерлинги.

През март Мюлер получава писмо от брат Т, който е заминал за няколко дни в Девън, в което му пише, че с посещението си ще помогне на децата. Брат Т е дал годишния отчет за дейността в сиропиталищата на един доста съобразителен човек, който, след като го прочита, се моли от все сърце Господ да подбуди сестра му да дари някои от скъпоценностите си за децата. Не след дълго молитвите му са чути и брат Т се връща от Девън с тежка златна верижка, пръстен, инкрустиран с десет диаманта, две гривни от масивно злато и две лири стерлинги. Преди да продаде скъпия диамантен пръстен, Мюлер изписва с него върху стъклото на прозореца в стаята си „Йеова-ире“ – ,,Господ ще промисли“.

Докато живее на ул. ,,Пол“. той черпи сили от написаното на стъклото и си спомня невероятния начин, по който се е сдобил с пръстена.

През лятото и есента на 1839 г. непрекъснато постъпват средства – не стигат за повече от ден-два, но никога не остават на червено. От един понеделник през ноември става ясно, че парите обикновено са достатъчни, за да покрият само най-неотложните нужди. Мюлер започва деня с десет шилинга, останали от почивните дни. Сутринта получава дарение от една лира стерлинга и десет шилинга, а после от ул. „Уилсън“ пристига бележка, че разходите за деня възлизат на три лири стерлинги. Още докато Мюлер чете бележката, от Девън идва писмо с един суверен.

През декември 1839 г. са насрочени открити събрания, на които да се отчетат средствата, осигурени от Бога за депата. Мюлер и помощниците му се молят, докато дойде времето за събранията, да са в състояние да отчетат, че разполагат с достатъчно средства. Тези събрания са единственото място, когато говорят открито за паричните постъпления в сиропиталищата и те неизменно се опитват да избегнат впечатлението, че ги използват, за да просят пари. На 4 декември Бог откликва на молитвите им. От Източна Индия за децата пристигат сто лири стерлинги. Всички са неописуемо щастливи, че на събранията ще могат да съобщят как след времето на изпитания Бог се е погрижил изобилно за сирачетата.

В края на годината Мюлер записва в дневника си, че от години здравето му не е било толкова добро. Отдава го на Божието благословение и на навика да става рано и да се мие със студена вода.

Традиционното молитвено новогодишно събрание продължава след полунощ. Някъде към един часа, след като събранието е приключило, Мюлер получава запечатан плик с пари за децата. Той знае, че жената, направила дарението, има много дългове и е ежедневно преследвана от кредиторите си, затова връща плика, без да го разпечатва. Мюлер е убеден, че длъжникът няма право да дарява пари. Той отказва да приеме това дарение, макар да е наясно, че не разполага със средства да покрие разходите по посрещането на Новата година. Сутринта получава повече от десет лири стерлинги, предостатъчни за пай-неотложните нужди.

През януари на 1840 г. в сиропиталищата постъпват значителни суми, затова в началото на февруари Мюлер заминава за Германия. Прекарва в Берлин десет дни, сетне поема към родната си къща в Хаймерслебен. Заварва баща си много отмалял и въпреки това през цялото време старецът се държи изключително мило с него. Георг забелязва, че той се моли и чете Библията. В края на февруари напуска Хаймерслебен и се сбогува с баща си, този път завинаги. Старецът издъхва след месец.

В началото на март Мюлер се качва в Хамбург на един от първите параходи, които пътуват през Ламанша до Лондон. На кораба подхваща разговор с двама руски евреи, които го изслушват внимателно, макар да не им споменава открито, че Исус е Месия. След като се отдалечава, забелязва, че те си шушукат нещо, и решава, че са го помислили или за покръстен евреин, или за мисионер, който работи сред евреите. Скоро единият идва при Мюлер и го пита:

- Я ми кажете, какво мислите за оня Исус?

- Вярвам, че Той е Месия, Господ и Бог.

Евреинът се огорчава и от този момент старателно избягва всеки контакт с Мюлер.

Същата вечер, докато се хранят на масата на капитана, един от пътниците пита Мюлер за дългия му разговор с двамата евреи.

- Наистина е невероятно – отвръща Мюлер, – че евреите се отличават навсякъде по света и няма как да ги сбъркаш с друг народ.

- Причината за това се крие в Св. Писание – намесва се капитанът – и това доказва, че Библията е истинна.

- Съгласен съм – отвръща Мюлер и до пристигането в Лондон разговаря надълго с капитана, когото описва като „истински брат в Господа“.