С упование в бога
Тайните съкровища на Мюлер
Изтегляне 2.52 Mb.
|
Тайните съкровища на Мюлер
По времето, когато Дерби отлъчва ,,Витезда“, на строителите им остава само да сложат покрива на новото сиропиталище и да измажат помещенията. За строежа са отишли над единадесет хиляди лири стерлинги, а за да бъде завършена сградата, са необходими още около три хиляди. През февруари 1849 г. Мюлер отделя много време за последни приготовления, преди да приеме първите деца, и дълго се моли колкото може по-скоро да събере парите, необходими за довършителните работи. Получава хиляда и петстотин лири стерлинги, постъпили главно с две големи дарения. Сутринта на 11 февруари му съобщават: - Имате посетител. - Смятах да завещая пари за сираците – споделя гостът, след като двамата с Мюлер се запознават, – но реших да ви предоставя сумата, докато съм жив. Много държа името ми да не се разгласява, затова и не съм издал чек. Никой, дори банката, няма да научи за дарението. Ето парите в брой. Той дава на Мюлер две хиляди лири стерлинги, който отбеляз ва в дневника си: Неописуема е радостта в Господа при получаването на сумата. Бях спокоен, не се развълнувах и начаса можех да продължа работата си. Неизразима е възхитата ми от Бога, Който по този начин откликна на хилядите ми молитви през тези хиляда сто деветдесет и пет дена Дарението покрива всички разходи по новото сиропиталище и дори остават шестдесет лири стерлинги. Сумите, вложени в строежа, възлизат общо на шестнадесет хиляди лири стерлинги. В тях влизат около седемдесет лири стерлинги от продажбата на сено и торф от парцела, а също и седемстотин и петдесет лири стерлинги лихви. Мюлер казва: Като човек, който борави с големи суми, поверени ми за управление съм длъжен да използвам парите по най-рационалния начин. С На 18 юни 1849 г., понеделник на ул. „Уилсън“ цари радостна възбуда – някои деца ще се местят в Ашли Даун. Примират от вълнение, когато зърват за пръв път голямата нова сграда. Омаяни са от чуруликането на птиците, от кравите, които пасат кротко по поляните, от гледката, ширнала се през долината към Стейпълтън. С див възторг влизат вътре и долавят приятната миризма на току-що боядисано, лъснато до блясък дюшеме и разглеждат окъпаните в светлина просторни помещения. До четвъртък са се пренесли всички, включително учителите и с обслужващият персонал – сто и четиридесет души заживяват под един покрив. В събота Мюлер записва в дневника си, че ,,с Божията помощ в дома вече цари ред и той работи като швейцарски часовннк“. През първата седмица в сиропиталището е дошъл посетител, когото Мюлер развежда из помещенията. Гостът е изумен. - Тези деца сигурно изяждат огромни количества храна. След това вади от джоба си пачка банкноти – сто лири стерлинги. Същата вечер в сиропиталището пристигат огромна бъчва петмез и шест големи пакета захар. Един бъчвар измайсторява безплатно две големи бурета за меласа. На следващия ден са доставени петстотин килограма ориз. Мюлер казва: - След толкова много изпитания през последните тринадесет години и два месеца, докато сирачетата бяха на ул. „Уилсън“ Господ ни възнагради с изобилие. Нека хвалим святото Му име. - Долу ви чака господин Дж. Н. Дерби – съобщава след месец един от заместниците на Мюлер. И досега се спори разгорещено какво точно се е случило по време на тази среща – аз се осланям на разказа на Мюлер. В един без десет той влязъл в стаята, в която Дерби го чакал, и се ръкувал с него. - Ти осъди трактатите на Нютън – рекъл Дерби – и затова не виждам причина занапред да сме разделени. - Разполагам само с десет минути – отвърнал Мюлер, – в един часа имам друга среща и нямам време да се впускам надълго и нашироко по въпроса. Тогава ти се държа толкова подло, че първо трябва да обсъдим някои неща и чак след това да говорим за обединение. След тези думи Дерби се изправя и си тръгва. Двамата не се срещат никога повече. Дерби (който умира през 1882 г.) опровергава думите на Мюлер, но не казва какво според него се е случило. Професор Ф. Ф. Брюс, който днес е един от най-изтъкнатите дейци на Братството, отбелязва, че ,,ако Мюлер бе говорил малко по-любезно, нямаше да пропилее тази уникална възможност. Подобно на Мюлер, Дерби носи особеностите на националния си нрав и ирландската му сприхавост сигурно нямаше да се прояви, ако той бе получил по-лек отговор“. Сега Мюлер приема на седмица по пет до осем нови деца и през май 1850 г. всеки ден в Ашли Даун се хранят около триста души, от които над тридесет души обслужващ персонал. Всяка сряда следобед Новото сиропиталище, както го наричат, е отворено за посетители. Един от тях разказва: Малко след два часа се събрахме пред входа. Групата бе многобройна и в нея имаше представители от всички слоеве на обществото. Чакахме да ни пуснат и когато вратата се отвори, се озовахме в малък вестибюл с каменно стълбище, водещо към просторно фоайе в централната сграда, където ни чакаше човек от персонала. То представляваше квадрат, имаше във всеки ъгъл прозорци. Навън се виждаха заравнени детски площадки с навеси, където малчуганите си играят, когато вали. Едната площадка бе за невръстни депа, които си играеха, наглеждани от няколко по- големи момичета, втората бе само за момичета, третата – само за момчета. Четвъртият прозорец гледаше към онази част от градината, през която минават посетителите. Събрахме се около петдесет души и ни заведоха в занималнята на най-малките, където заварихме цял рояк дечица, наглеждани от медицинска сестра. Покрай едната стена бяха наредени детски легла за почивка на депата, ако се уморят и им се приспи. В една от стаите заварихме десетина малчугани, наглеждани от жена, посветила се на така необходимото кърпене на чорапи. Това привлече вниманието на по-чувствителните жени в групата, една дама на твърде почтена възраст направо се захласва: „Бод напред, бод назад и чорапчето е закърпено за чудо и приказ!“ След време някои от тези момченца вероятно ще служат във флота, други може би ще се преселят в чужди земи, но сега е трудно да оценят стойността на този смирен, ала толкова необходим труд. Дори и да станат най-обикновени чираци, тези години безспорно ще им бъдат от огромна полза. Възхитени сме от практичната мъдрост и сериозност на обучението дори когато става дума за кърпене на чорапи. В помещенията, отредени за по-малките деца, има шкафчета, където те да прибират играчките си, когато не им трябват. Всичко е добре обзаведено и подредено. Направи ни впечатление, че в банята има вани, а на стената висят номерирани торбички, в които всяко дете има собствен гребен и четка за коса. По всичко личи, че тук се полагат особени грижи за чистотата на децата, на дрехите и бельото, за да не плъзнат болести. Докато разглеждахме това интересно заведение, нямаше как да не забележим, че нито дрехите, нито външният вид на децата показват бедност и оскъдица. Косите на момиченцата бяха прилежно сресани сякаш от любеща майка. По детските лица се четеше ведрост, грееха лъчезарни усмивки, което безспорно показва, че основна подбуда в дейността на директора и на неговите помощници е Любовта. Духът на доброто царува и управлява цялото заведение. Няма как да не се убедиш, че ръководството в целия дом е възможно най-доброто, а хората, заели се с тази дейност, са напълно подготвени и вършат работата си с искрена безкористна любов Макар че се грижи за триста деца, Мюлер е засипан с все по-голям брой молби за приемане в сиропиталището. През декември 1850 г. в списъка на чакащите има седемдесет и осем деца (през 1856 г. техният брой вече е нараснал на осемстотин и петдесет). Сърце не му дава да отпрати дори едно сираче. В Обединеното кралство няма друго сиропиталище с толкова либерален прием. В повечето домове приемът на кръгли сираци е изключително труден, да не кажа невъзможен. Кандидатите се одобряват с гласуване от спомоществователите, а така вратите на тези домове са затворени за бедните, които не разполагат нито с влияние, нито със средства, за да си осигурят необходимия брой гласове. В сиропиталището на Мюлер е достатъчно да подадеш молба – не се искат нито пари, нито гласуване, нито гаранти. Дори най-бедните хора – без влияние, без приятели и средства, независимо от гражданство или вероизповедание могат да подадат молба от името на кръгли сираци и да разчитат, че ако има свободни места, децата ще бъдат приети. Нито държавната, нито местната власт полагат достатъчно грижи за сираците. Според официален доклад от 1845 г. в английските затвори има шест хиляди сирачета. „С Божията помощ – пише Мюлер – ще направя всичко възможно да опазя деца от затвора“ Той обмисля възможността да построи още едно сиропиталище, в което да подслони седемстотин деца - така Мюлер ще поеме грижата за хиляда сирачета. Особено огорчен и възмутен е от онова, което чува за трудовоизправителните приюти:
През януари 1851 г. Мюлер получава най-голямото досега дарение: три хиляди лири стерлинги. ,,Това е… глас от Небесата, който ми казва нещо изключително важно. Трябва да търся напътствие от Господа за изграждането на още едно сиропиталище“ Той обмисля идеята си още пет месеца, като записва осем аргумента против разширяването на дейността, осем възражения и осем причини да изгради още един дом за седемстотин деца. През април получава друго дарение, за което средства са дали един викарий, един архидякон и един от капеланите на кралицата. През май 1851 г. се решава да осъществи намеренията си за разширяване на дейността и започва да се моли Бог да даде необходимите средства – по негова преценка около тридесет и пет хиляди лири стерлинги. Необходимата сума е твърде голяма и това тайно ме радва – колкото по-големи са трудностите, толкова по-очевидна ще бъде славата Божия и по-ясно ще проличи какво е възможно да се постигне с молитви и вяра. През август Мюлер получава чек за петстотин лири стерлинги, но в началото за новото начинание не постъпват значителни суми. През лятото на 1851 г. се разнася слух, че той разполага за строежа с тридесет хиляди лири стерлинги, макар че истинската сума възлиза на едва на хиляда и двеста лири. Воден от принципите си, Мюлер решава да не опровергава слуховете (Той никога не разгласява с какви пари разполага). Мюлер се моли:
Няма незабавен отклик на тези молитви и по всичко личи, че в продължение на няколко месеца упоритата мълва за твърде голямата сума възпира хората да правят дарения. През март 1852 г. средствата са толкова оскъдни, че не стигат и за всекидневните разходи, а на 16-и парите свършват, без да се брои останалото в строителния фонд. Мюлер очаква в своя дом на ул. „Пол“ човек от персонала в Ашли Даун, който трябва да получи пари. ,,Милостиви небесни Отче – моли се той, – направи така, че да не се налага да взимам от фонда средства за всекидневните нужди.“ Точно преди да дойде неговият помощник, Мюлер получава от ,,една благородничка“ петнадесет лири стерлинги, които предоставя за неотложните нужди. На другия ден получава дарение от около хиляда лири стерлинги, от които заделя двеста за текущи разходи, шестстотин -за строежа, и останалите – за училищата, за Библия, за брошури и помощи за мисионерите. Това е един от пай-тежките периоди в историята на сиропиталищата, защото пламва епидемия от скарлатина – за около четири месеца тежко се разболяват над сто деца от новото сиропиталище, от които пет умират. Често даренията пристигат отдалече. Един овчар от Австралия, прочел ,,Повествованията“ на Мюлер, докато наглеждал овцете, изпраща малка сума. Едно момиченце от Нова Зеландия заделя една кокошка за сираците и праща парите, които получава от продажбата на яйцата. Пристигат дарения от Източна и Западна Индия, Съединените щати, Нова Скотия, Таити, Канада, Цейлон, Африка, нос Добра надежда, Турция, Франция, Швейцария, Германия и Италия. В края на 1852 г. Мюлер се моли Бог да му прати по-големи суми. Най-сетне, през януари 1853 г. му обещават, че не след дълго ще получи дарение от неколцина християни, възлизаше на осем хиляди и сто лири стерлинги. Той пише:
В понеделник, 13 юни, в текущата сметка са останали едва дванадесет лири стерлинги. Има нужда от какво ли не: от брашно – по онова време домът купува по десетина чувала седмично, от два тона овесени ядки, от двеста килограма сапун. Предстоят ремонти, за които трябва да се наемат майстори, а текущите разходи възлизат на около седемдесет лири стерлинги седмично. За капак на всичко предишната седмица Мюлер открива повреда в отоплителната система, за чието отстраняване са нужни двадесет и пет лири стерлинги. Онази сутрин той тръгва пеш от дома си по хълма към Ашли Даун, като пътьом се моли: - Господи, днес е понеделник – ден, в който обикновено не постъпват никакви дарения, Ако е Твоята воля, направи така, че да получим необходимото. В кабинета си в новото сиропиталище Мюлер намира чек за повече от триста лири стерлинги. Ето думите му:
В началото на януари 1854 г. обещават на Мюлер поредното голямо дарение, възлизащо на повече от пет хиляди лири стерлинги. Година по-късно неколцина приятели християни му обещават около шест хиляди лири стерлинги. Големите суми ускоряват началото на строежа на втората сграда. От известно време Мюлер обмисля вместо да построи огромна сграда за седемстотин деца, да се заеме с изграждането на два дома, единия за четиристотин, а другия за триста деца. Измерва парцелите от двете страни на Дом 1 и вижда, че това е осъществимо. Архитектът, който оглежда мястото и прави първоначален проект на двете сгради потвърждава, че идеята е изпълнима. Мюлер решава незабавно да започне изграждането на второ сиропиталище, южно от Дом 1, което ще подслони четиристотин момичета. През май строителите започват полагането на основите. Децата, които чакат да постъпят в сиропиталището, са около шестстотин. През февруари 1856 г. Мюлер получава голямо дарение от три хиляди лири стерлинги, през март пристигат още четири хиляди лири. Хората измислят какви ли не версии за невероятния успех на Мюлер в набирането на големи парични суми, без дори да призовава за помощ. Според някои той преуспява, понеже е чужденец, други си го обясняват с новаторското начинание, а трети подозират, че Мюлер разполага с тайно съкровище. Официалното обяснение намираме в Годишния отчет, където Мюлер отговаря на тези догадки с чувство за хумор: Това, че съм чужденец по-скоро би трябвало да подкопава доверието в мен, когато ми поверяват големи суми, отколкото да насърчава дарителите. Дали начинанието е новаторско, не знам – сега сме юни 1856 г., а работата със сираците започна още през март 1834-та. Версията, че разполагам със скрити съкровища, е най-близо до истината, въпреки че тя се разпространява от моите противници. Аз тегля от Божията неизчерпаема съкровищница само с молитва и вяра – от началото на работата със сираците съм взел оттам над сто и тринадест хиляди лири стерлинги. На възраженията, че набират средства чрез годишните отчети, Мюлер отвръща: Няма нищо необичайно в това да се отчетеш. Прави го всяко обществено учреждение, въпреки че никой не чете отчетите им. Нашите Отчети не се открояват с драматизъм или емоционалност. С тях ние само излагаме фактите, не просим пари, а само ги изпращаме на дарителите и на всички, пожелали да ги закупят. Ако Отчетите дават резултати, аз го отдавам единствено на Господа… Няма съмнение, че Господ е употребил Отчетите и е подбудил мнозина да ни помогнат. Ние постоянно се нуждаем от значителни суми и дори хиляда лири стерлинги се стопяват за нула време. Аз умолявам Господа ден подир ден, най-често по няколко пъти на ден, да ми предостави необходимото, да говори на сърцата на любимите Си чеда и да ги тласне чрез Христовата любов да помогнат с част от парите, които им е поверил. Не се съмнявам, че Господ действа чрез Своя Дух в сърцата на онези, които са прочели Отчетите. Със или без Отчетите за нас се застъпва самият Бог… На 11 октомври 1856 г. пристига следното писмо в дома на Мюлер: Драги господине, Възхитен съм от всичко, което правите за бедните сираци и за нуждаещите се и смятам че е редно да получите помощ лично за себе си. Като начало Ви изпращам сто лири стерлинги (които се надявам да се умножат чрез даренията на богобоязливи християни), с които да основа фонд за Вас и Вашето семейство. Това е само началото. Нека Бог благослови Вас, работата Ви, както е благославял всичко, свързано с детските домове. С искрено уважение… За мюлер това писмо е изкушение да се довери за издръжката си на хората, а не на самият Бог, затова отговаря: Бристол ул. „Пол“ 21 Т Кингздаун 12 октомври 1856 г. Драги господине, Бързам да Ви благодаря за любезното писмо и да Ви известя, че Вашият чек за сто лири стерлинги пристигна благополучно. Аз не притежавам никаква собственост, милата ми съпруга – също. През последните двадесет и шест години не съм получил и шилинг заплата като проповедник на благовестието, нито като директор на сиропиталището или от Дружеството за библейски познания. Когато се нуждая от нещо, падам на колене и моля Бог да се смили над мен и да ми даде каквото ми трябва, а Той внушава на един или на друг да ми се притече на помощ. Така през последните двадесет и шест години всичките ми нужди бяха задоволени напълно и мога да кажа в прослава на Бога, че не ми е липсвало нищо. Скъпата ми съпруга и дъщеря ми, която е на двадесет и четири години, са на същото мнение. Никой от нас не се е уморил от този благословен начин на живот, напротив, с всеки изминал ден ставаме все по-уверени в Божията грижа. Винаги съм смятал за нередно да заделям средства за себе си или за семейството си, а винаги сме чакали от Бога. Когато съм срещал човек, изпаднал в нужда – възрастна вдовица, болен или безпомощно детенце, – използвам спокойно средствата, предоставени ми от Бога, напълно уверен, че ако някога на семейството ми потрябва нещо, Бог ще ни възнагради изобилно за онова, което сме дали на бедните, и ще приеме, че все едно е дадено на Него. При тези обстоятелства не мога да приема любезния Ви дар от сто лири стерлинги, за да подсигури с него себе си или своето семейство, каквото е Вашето желание. Приемам с благодарност всичко, дарено от хората, решили да ми помогнат да издържам своето семейство. Приемам с признателност всяко дарение за Божието дело, на което съм се посветил като наставник на сираците. Струва ми се, че Вашият любезен дар е предназначен да ме осигури за в бъдеще, а това няма да се хареса на моя Небесен Отец, Който толкова щедро се грижи досега за насъщния ми. Ако съм разбрал погрешно Вашето писмо, моля да ми съобщите! Задържам чека, докато получа вест от Вас. Въпреки всичко, драги господине, каквото и да значи писмото Ви, съм дълбоко трогнат от Вашата доброта и всекидневно се моля Бог да Ви възнагради пребогато – тук и на Небето. Искрено Ваш: Георг Мюлер Два дни по-късно пристига отговор, с който дарителят моли Мюлер да употреби стоте лири стерлинги за сираците, а след няколко дни той получава от същия човек още двеста лири за сираците. През ноември 1857 г. Мюлер открива Сиропиталище 2 (както става известно) в Ашли Даун. То е разположено на 90 градуса южно от Сиропиталище 1. Там има място за четиристотин момичета – двеста невръстни сирачета и двеста над осем години. В средата на ноември пристигат първите деца. Скептиците се съмняват, че Мюлер ще успее да изхрани седемстотин гърла и огромния персонал, който е наел. Тези съмнения ще бъдат оборени – през следващите години Мюлер ще смае света с невероятния размах на своята дейност. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.52 Mb. Сподели с приятели:
|