С упование в бога

Отново в Риги

Около две години след смъртта па Мери освен всичко друго сватбата на Лидия най-сетне убеждава Мюлер, че трябва да се ожени повторно. Решение, което, както самият той се изразява, „взех със страх от Бога и с пълната увереност, че имам разрешението и одобрението на своя небесен Отец“. Мюлер записва в дневника си, че познава г-ца Сузана Грейс Сангър, близо двадесет години по-млада от него, гувернантка от Клифтъп, ,,от около двадесет и пет години като сериозна християнка и съм убеден че тя ще ми помогне много в служението.“ Те се оженват на 30 ноември 1871 г.

В следващите две години Сузана Мюлер трупа опит в работата и се стреми всячески да помага на Георг. През март 1874 г. тя се разболява тежко от коремен тиф. Първоначално пристъпът не изглежда сериозен.

В четвъртък, 26 март, Мюлер оставя Сузана заедно с Лидия на ул. ,,Пол“. Тя се чувства добре. Следобед Лидия идва В Ашли Даун за да извика баща си.

- Сузана получи кръвоизлив.

Мюлер хуква към къщи, като разбира, че жена му е изгубила много кръв. Пристига доктор Уилямс. „Милата ми жена – спомня си Мюлер – беше пребледняла като мъртвец в предсмъртна агония, но след успешното лечение тя се върна към живота.“

В неделя„ 5 април, Сузана започва да бълнува – заболяването достига критичната си точка. Вечерта д-р Уилямс се консултира с д-р Блак.

- Ако тя поспи, ще си възвърне силите – успокоява ги доктор Блак. А Сузана не е мигвала тридесет часа. Пратена е трета милосърдна сестра, за да може другите две да си починат. Мюлер изпълнява предписанията на лекарите безпрекословно. „Надявах се единствено на Бога. Познавах Го и знаех, че Той ще стори най-доброто за мен. Сърцето ми бе и радостно в Него“ На много места по света знаят, че Сузана е зле, и хиляди хора се молят за нея.

Пристъпът преминава. Сузана заспива, не се събужда почти през целия понеделник. От този ден Мюлер долавя малко признаци на подобрение, но пулсът на Сузана е 120 удара в минута и е твърде слаб.

„Не познавам пациент, който да се възстанови след кръвоизлив“ – отбелязва изтъкнат лондонски специалист, когото Мюлер описва като „най-прочутия и опитен лекар в Лондон“.

„Вече за трети път – пише Мюлер – душата ми се стараеше да бъде доволна в Бога. Радвах се в Него, целувах десницата, която ме наказа – сторих го с Неговата благодат… Знам, че Той е Бог, преизпълнен с любов и много милостив, защото благоволи да ми се открие в Своето Свещено Слово. Вярвам в това откровение и знам от опит, че то е истинно, затова бях доволен в Бога и се възрадвах в Него, понеже Той е вложил това в сърцето ми и ще ми подари живота на милата ми съпруга.“

В началото на май Сузана е достатъчно силна, за да седи по няколко часа на ден във всекидневната, където я карат с инвалидна количка. В средата на месеца тя нрави първата си кратка разходка на открито с кабриолет, а в края на май семейството заминава за град Бърнам в Съмърсет, за да може Сузана да диша морски въздух. През септември двамата с Мюлер отиват в град Вентнор на остров Уайт, където Сузана оздравява напълно.

Откакто през 1832г. се с установил в Бристол, Мюлер е проповядвал най-вече в града, с който се чувства обвързан с пастирската си дейност във ,,Витезда“, с работата си като директор на сиропиталището и като човек, посветил се на разпространението на духовна литература. Всичко във „Витезда“ се е променило – в църквата има мнозина способни опитни мъже, които са в състояние да поемат управлението. Джеймс Райт вече е доказал, че се справя чудесно като заместник директор на Ашли ,Даун и на Дружеството за библейски познания. След много молитви Мюлер решава да се посвети до края на живота си на това да проповядва из цял свят.

Той е убеден, че мнозина са напълно искрени в желанието си да служат на Бога, но им липсва душевен мир, понеже се осланят на собствените си чувства. След като повече от половин век изучава целенасочено и последователно Библията, Мюлер насочва усилията си към това да споделя с по-широка аудитория истините, които е открил и да насърчава християнитеда обикнат Свещеното Писание и да изпитват всичко в светлината на Божието Слово.

В проповедническите си обиколки Мюлер се стреми (в духа на Гроувс и на основателите на Братството) да разруши бариерите между деноминациите и да спомага за ,,братска любов между истинските християни“.

Макар че категорично отхвърлям някои от техните възгледи и традиции, проновядвам сред тях, защото през всичките тези години съм разбрал колко покрусено е сърцето на нашия Господ Исус от разкола между Неговите ученици и поради това се стремя (колкото мога) да обединя всички истински вярващи. Това не може да стане, ако страним от нашите братя в Христа или не желаем да разговаряме за всичко. Аз отидох и се съединих с тях, като с нищо не оскверних съвестта си.

Сузана обича да пътешества и на драго сърце придружава своя съпруг. Георг се радва на добро здраве, но едва ли би изпълнил амбициозната си програма за срещи и проповеди по целия свят, ако Сузана не му помага в секретарската работа и не се грижи за него с цялото си сърце. Тя убеждава Мюлер не само да работи, но и да си почива и забавлява – нейна идея е да разнообразят напрегнатото ежедневие с посещения на туристически забележителности, красиви местности и места, обвеяни с историческа слава.

През пролетта и началото на лятото на 1875 г. те предприемат първата си кратка обиколка в границите на Англия. Мюлер кара седемдесетата си година, а Сузана е около петдесетте. Спърджън кани Мюлер да проповядва и човекът, прочул се и в Лондон със своето дело в Бристол, говори пред многобройното паство в прочутата Метрополитън Табернекъл. Проповядва и в Нюкасъл, сетне се връща в Лондон и говори пред Конференцията в Майлдмей парк, предпоставка за събора на различните деноминации в Кезик, подготовката за който вече е започнала.

Ето какво пише способният проповедник Гавин Къркам, отговорен секретар на Мисионерското дружество на открито:

Най-изумителната особеност на проповедите на Мюлер е тази, че кара слушателите си да преосмислят чутото. Често повтаря: „Нека се запитаме, разбрах ли това? Как се отнася то до мен? Преживявал ли съм го?“

Първата му обиколка е сравнително кратка – по време на нея Мюлер проповядва седемдесет пъти. Където и да отиде в идните години навсякъде го очаква сериозна и будна аудитория.

През август 1875 г. Муди и Санки се връщат в Ню Йорк след успешно служение във Великобритания. Муди описва Мюлер като един от тримата души в Англия, с които би искал да се запознае.

Той посещава Бристол, ,,за да усети полъха от мощната вяра на Мюлер“, по думите на неговия биограф.

В деня, когато Муди и Санки се връщат в Ню Йорк, Георг и Сузана поемат на втората си обиколка из Великобритания, която продължава до юли 1876 г. Мюлер споделя, че този път си е поставил за цел ,,да подпомогне делото на благочестивите братя Муди и Санки… Тъй като бяха възпрепятствани да останат по-дълго във всеки град, тези мили братя не можаха да поведат новоповярвалите в учението и благодатта, затова се постарах да довърша тяхното дело и доколкото позволяват ограничените ми сили, да запълня празнотите“. В стремежа си да упъти новоповяр хвалите той организира четиринадесет събрания в лондонската зала „Майлдмей Парк“, където говори пред повече от три хиляди души.

Сетне отива в Глазгоу – Шотландия, където на един църковен събор проповядва за силата на Святия Дух пред пет хиляди души.

Понеже не всички желаещи успяват да влязат в залата, Мюлер приема поканата да говори в една съседна църква, в която няма къде игла да падне, защото са се събрали около хиляда и двеста души. За един месец в Глазгоу проповядва близо четиридесет пъти и всяка неделна вечер говори в театър „Принц Уелски“ пред три хиляди души.

Сетне семейство Мюлер прекарва три седмици в Дъблин, където Георг проповядва няколко пъти в претъпканата зала ,,Мерион“. После заминават за Ливърпул. Там Мюлер говори в огромната зала ,,Виктория“, построена специално за Муди и Санки. „Сред многобройната публика – спомня си У Х. Хардинг – седи мъж с обрулено от слънцето и вятъра лице, сега капитан на търговски кораб, бивш възпитаник на сиропиталището. Как е възможно този човек, който още не е приел християнството, да седи и се радва на душевен мир, докато неговият благодетел, вече беловлас старец, отново, както едно време, изявява благата вест за вечния живот? Капитанът с лице, набраздено от белези, слуша, хлипа и разбира смисъла на живота на Мюлер и извръща взор право към Небесата, за да намери покой за душата си.“

В Ливърпул Мюлер проповядва повече от петдесет пъти – обикновено в неделя, пред пет-шест хиляди души. После двамата със Сузана тръгват на обиколка из Шотландия, където имат множество ангажименти. Сузана описва как, докато са били в селцето Крейти, „се запознахме с една християнка – икономка в замъка Балморъл, – която бе така любезна да ни разведе един следобед из резиденцията на кралицата в Шотландия. Малко преди да напуснем Крейти, Нейно Величество пристигна в замъка и ние я видяхме как слиза от каретата, придружавана от принцеса Беатрис“.

Третата обиколка, вече в континентална Европа, започва през втората половина на април 1876 г. от Париж. През септември пристигат в Берн, където Мюлер проповядва на немски за пръв път от тридесет и шест години. Един следобед двамата със Сузана отиват в ,,Енгс“, зала на ската на стръмен хълм извън Берн, където полковник Фон Бюрен е поканил на среща с тях около сто и петдесет души. Докато пият кафе и гледат в далечината заснежените Алпийски върхове, обагрени в пурпур от залязващото слънце, някой казва:

- Le bonDieul’a faitexpres pour vous donner plaisir (Милостивият Бог е сътворил планината за да ни достави удоволствие – фр.) .

Преди да се срещнат с мнозината, с които са се уговорили, Георг и Сузана взимат ферибота от Люцерн, прекосяват Женевското езеро и слизат във Фицнау в подножието на планината Риги.

Преди близо половин век, през лятото на 1825 г., Мюлер е изкачвал планината заедно с Бета и другите колеги от университета. За щастие за изминалото време някой е построил зъбчата железница и сега сем. Мюлер стига лесно до върха. Гледката, ширнала се чак до Женева на юг и до Черната гора на север, изобщо не се е променила.

Започва да вали сняг и сем. Мюлер се подслонява в хижа под върха „Другата сутрин станахме в четири и половина – пише Мюлер – и изкачихме връх Кулм. Докъдето поглед стига, се бе ширнала невероятна гледка – безчет заснежени върхове и ледници, обагрени във всички цветове на дъгата от първите лъчи на изгряващото слънце. Стояхме доста време, вторачени във величествената дива самотна бяла пустиня с неописуем възторг.“

Над прохода Сен Готард, прорязваш планината на две хиляди и сто метра височина, обвит в гъста мъгла, някогашната гувернантка от Клифтън и нейният съпруг са „благодарни за скромните условия и въпреки пушилката, с която неколцина италианци задимиха единственото помещение, като палеха огъня, бяхме доволни, че не сме сами в хижата“.

В Цюрих Мюлер проповядва два пъти в църквата ,,Анна“. Вярващите са толкова много, че са задръстили стълбите и входовете. В Констанц семейство Мюлер посещава залата на Търговската палата, където е осъден Ян Хус, след което изгорен ‘ на клада за това, че се е обявил открито срещу покварата в Католическата църква.

В Щутгарт (Германия) херцогинята на Вюртемберг кани Мюлер в двореца и му задава много въпроси за работата му със сираците в Бристол. В Дармщат той провежда събиране в дома на придворния изповедник. Вратите на четирите салона са отворени, за да се поберат всички поканени, сред които са принцеса Карла (майка на принц Людовик Хески, съпруг на принцеса Алиса Английска), принцеса Фон Батенберг и мнозина царедворци.

В Дюселдорф при Мюлер идва ръководителят на Градското мисионерско дружество, който е доста притеснен.

- Имам шестима синове и вече години наред се моля те да приемат християнската вяра. А отклик няма. Какво да правя?

- Продължавайте да се молите – съветва го Мюлер – и очаквайте отговор на своите молитви, като славите Бога.

„През пролетта на 1877 г. Георг и Сузана посещават замъка Вартбург край Хале, където през 1521 г. е затворен Мартин Лутер.

Виждат стаята, където реформаторът е превел Библията на немски. В Хале Мюлер проповядва в сиропиталището на Франке, чиято дейност го вдъхновява през първите му години в Бристол.

Мюлер с радост установява, че някогашният му преподавател професор Толук, е още жив и здрав и сега е председател на Горната консистория на Прусия. Двамата мъже се срещат с радост и разговарят надълго и нашироко.

На път за Берлин сем. Мюлер спират във Витснберг и посещават църквата, върху чиято порта през 1517 г. Лутер окачва своите деветдесет и пет тезиса срещу индулгенциите. После разглеждат старата обител на августинците, където Лутер е живял като монах.

През трите седмици в Берлин Мюлер проповядва пред множество хора. Граф Бисмарк, братовчед на прочутия държавник, пропътува двеста километра само и само да зърне и чуе Мюлер.

- Вашите „Повествования“ бяха огромно благословение за душата ми – споделя Бисмарк с Мюлер.

След като проповядва в много градове в Холандия, Мюлер завършва обиколката си в Европа след гювече от триста проповеди. Когато се прибира у дома на ул. ,,Пол“, намира писмо от Съединените щати, подписано от преподобния Е. П. Туинг и още четирима пастири, които го канят да проповядва в Америка. Това е поредната покана, която получава, но този път Мюлер я приема.