С упование в бога



страница3/27
Дата29.08.2017
Размер2.52 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Покорен от Христовата любов

- От няколко седмици в събота вечер ходя на сбирките в дома на един християнин – казва Бета на Мюлер в средата на ноември 1825 г.

Очаква да види как ще реагира Георг.

- И какво правите на тези сбирки?

- Хората четат Библията, пеят, молят се и обикновено някой проповядва.

- Искам довечера и аз да дойда с теб.

- Надали ще ти хареса.

Георг вече е решил.

- Изгарям от желание да отида.

- Добре тогава, довечера ще мина да те взема.

Мюлер е сигурен, че господин Вагнер, у когото се провеждат сбирките, няма да му се зарадва. След като отиват в дома му, той се извинява, че е дошъл неканен. Домакинът се усмихва.

- Винаги сте добре дошъл, идвайте, когато поискате. Домът и сърцето ми са отворени за вас. А сега елате при другите.

Изпяват химн, след което господин Кайзер, по-късно мисионер, изпратен в Африка от Лондонското мисионерско дружество, коленичи и се моли Бог да благослови събранието. Никога дотогава Мюлер не е виждал някой да пада на колене – самият той никога не е коленичил за молитва. Господин Кайзер прочита глава от Библията и след това изнася проповедта, която предварително е написал. По онова време, според законите в Прусия, се смята за престъпление импровизирано и свободно да тълкуващ Св. Писание в отсъствието на свещенослужител. В края на сбирката отново изпяват химн и преди да си тръгнат, господин Вагнер се моли. Докато го слуша, Мюлер си мисли: ,,Въпреки че съм много по-образован от този човек, не бих могъл да се моля толкова хубаво.“

- Всичко, което видяхме в Швейцария, всичките ни досегашни забавления и удоволствия не могат да се сравняват е тази вечер – споделя той с Бета, докато се прибират.

Това е повратът в неговия живот – онази вечер той си ляга ведър и спокоен. Връща се у господин Вагнер още на другия ден, посещава го и следващата седмица, за да изучава Библията. По- късно Георг Мюлер ще напише:

Беше угодно Богу да ми открие поне малко от безценната истина: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Разбрах, макар не напълно, причината Господ Исус Христос да умре на кръста и да страда толкова много в Гетсиманската градина – за да понесе наказание, а нас да помилва. Тогава проумях отчасти любовта на Христа за моята душа и се почувствах принуден и аз да Го възлюбя. Бях подтикнат от любовта Христова да сторя онова, което не постигнаха всичките напътствия и заплахи на баща ми и на останалите хора, нито моето желание да се откажа от греховния си разпътен живот. Ако някой желае греховете му да бъдат простени, това ще стане само чрез кръвта Христова.

Ако искаш победа над греха, това отново ще стане чрез Христовата кръв.

През януари 1826 г., щест-седем седмици след като става християнин и след много молитви, Мюлер взима важно решение и отива да говори с баща си.

- Тате, смятам, че Бог иска да стана мисионер. Дойдох да те помоля за разрешение, както го изисква правилникът на мисионерските дружества в Германия.

Баща му ядосан се разкрещява:

- Охарчих се, докато те изуча. Надявах се да доживея старините си при теб, след като станеш енорийски свещеник. А ти си дошъл да ми кажеш, че ще опропастищ моите надежди. Вече не си мой син! – после господин Мюлер плаче и умолява: – Не го прави!

Георг е непоколебим и убеден, че Бог му е вдъхнал силите да следва неотклонно пътя, за който го е признал. Връща се в Хале и макар да му остават още две години следване, се зарича занапред да не взима пари от баща си. Струва му се, че не е редно да го вкарва в разходи, след като няма да оправдае надеждите му да стане свещенослужител с осигурен живот. Пред него стои въпросът как да се издържа без помощта на баща си. Дали ще се справи? Скоро се убеждава, че това е възможно. Следват низ от случки – първите от множеството събития през забележителния му живот, – които показват и на него, а но-късно и на света, че „за боящите се от Него няма оскъдност“ (Псалм 34:9). Ето как става всичко. Малко след посещението при баща си на специализация в Хале пристигат неколцина американци, трима от които четат лекции в американски колежи. Те за жалост не знаят немски. В Университета е постъпил нов преподавател но богословие – пиетистът доктор Толук – който изважда колегите си от трудното положение.

- Имам студент, който може да ви дава уроци по немски. Според мен ще се справи блестящо.

Американците приемат на драго сърце.

- Казва се Георг Мюлер – допълва Толук.

Американците плащат за уроците много щедро и въпреки че баща му вече не го издържа, Мюлер разполага с предостатъчно пари. Той се заема да възвестява новата си вяра с плам и всеотдайност, превърнали се след време в отличителна черта на живота му. Всеки месец разпространява мисионерски вестници в повече от двеста различни кътчета на страната, често пълни джобовете си с брошури, за да ти раздава на хората, които среща по време на своите обиколки; пише на някогашните си приятели с призив да се обърнат към Христа; цели тринадесет седмици посещава един болен човек, който накрая приема християнството.

В началото невинаги успява в усилията си да проповядва благовестието.

Веднъж срещнах насред полето един просяк И започнах да му говоря за неговата душа. Видях, че не ми обръща внимание, и заговорих но-високо. Той остана безучастен и аз направо се разкрещях, докато накрая разбрах, че от това няма полза, и си тръгнах.

През август 1826 г. един каноник от селце край Хане отправя към Мюлер следната молба:

- Желаете ли да проповядвате в моята енория?

- Никога не съм проповядвал – признава си Мюлер, – но ми се струва, че ако наизустя някоя проповед, ще се справя.

Близо седмица учи проповедта и рано сутринта на 27 август 1826 г. я изнася в малък параклис, но това не го удовлетворява. По-късно същата сутрин повтаря дума по дума проповедта и в енорийската църква, като смята следобед да я използва отново. Когато се изправя на амвона и поглежда към вярващите, нещо сякаш му подсказва да прочете Матей 5 гл. и да разтълкува текста. Започва да обяснява смисъла на думите „Блажени нишите духом“, усеща, че сякаш някой му помага. Забелязва, че за разлика от сутрешната проповед, която затормозява хората, сега всички слушат много внимателно. Явно го разбират и това му доставя огромно удовлетворение. От този ден нататък често проповядва в селата и градчетата около Хале. В събота вечер ходи с удоволствие на сбирките у господин Вагнер, а в неделя вечер се събира със свои състуденти от университета и от Великден 1827 г. тези срещи се провеждат в стаята на Мюлер.

През август 1827 г. Континенталното мисионерско дружество в Англия решава да изпрати проповедник в Букурещ. От дружеството молят професор Толук да потърси подходящ човек.

Мюлер мисли и се моли той да бъде избран, а и баща му няма нищо против.

- Струва ми се, че сега се отваря възможност за служение, за каквато отдавна мечтая – споделя младежът с Толук. – На драго сърце ще отида в Букурещ.

Докато чака от Лондон да му съобщят повече подробности, той изчислява колко ще му струва пътуването до Букурещ и усърдно се моли за бъдещата си работа. Колкото и да е странно, същевременно започва да се интересува живо от нещо, което по никакъв начин не е свързано с предстоящото пътуване до Букурещ – от староеврейски, – и се заема да изучава езика просто за удоволствие. В края на октомври 1827 г., на една от вечерните неделни сбирки в квартирата на Мюлер, се появява неочакван гост, който той приема с радост – Херман Бал, мисионер сред евреите в Полша, с когото Мюлер се е запознал на Великден 1826 г. Той споделя с Мюлер:

- Напоследък здравето ми е разклатено и затова се налага да се откажа от работата сред евреите.

Докато слуша разказа му, Мюлер изпитва чувство, което описва като ,,пламенно желание да го заместя“, но тъй като вече се е нагърбил с мисията в Букурещ, не го взима на сериозно.

През ноември разговаря с професор Толук.

- Искал ли си някога да станеш мисионер сред евреите? – пита го преподавателят. – Представител съм на Лондонското мисионерско дружество, което си е поставило тази задача.

Мюлер е смаян и казва на Толук за посещението на Бал:

- След като заминавам за Букурещ, няма смисъл да говорим за това.

Толук се съгласява. На другата сутрин на Мюлер вече изобщо не му се ходи в Букурещ. Приема го за себична глезотия.

- Милостиви Боже – казва той, – моля Те, върни ми желанието да замина за Букурещ.

Молбата му е чута начаса, ала обичта му към евреите не угасва. Към края на ноември Континенталното мисионерско дружество пише на Толук: „Поради руско-турската война комитетът реши засега да не изпраща свещеник в Букурещ“ Тогава Толук пита Мюлер:

- Мислил ли си да станеш мисионер сред евреите?

Младежът отправя молитви към Бога, размишлява, търси съвет от приятелите си и ги приканя да изпитат подбудите му.

Накрая дава следния отговор на Толук.

- Не мога да кажа със сигурност, че волята Божия е да стана мисионер сред евреите. Смятам, че трябва да съм на разположение на комитета – нека Господ стори това, което Му е угодно.

В началото на 1828 г. в Хале е построен нов трудовоизправителен затвор за осъдени за леки престъпления. Докато чака вести от Лондон, Мюлер подава молба да бъде назначен за свещеник в затвора и тя е удовлетворена. Освен че проповядва, той работи и лично със затворниците и им излага християнската вяра. „Готов съм да проповядвам сред тях – пише той, – понеже знам какво им е на съгрешилите клетници. До скоро и аз съгрешавах, вероятно още но-тежко и от тях, а те едва ли са чували някога толкова прости и ясни слова.“

Въпреки че се занимава с много странични дейности, Мюлер се дипломира на Великден 18 28 г. От университета в Хале излиза човек, който е твърде различен от своенравния нещастен младок, пристигнал тук през 1825 г. Сега животът му има смисъл и цел, спокойствие и радост – дори с времето спомените от Хале да избледнеят, Георг Мюлер винаги ще помни онази съботна вечер през ноември 1825 т., когато за пръв път е отишъл у господин Вагнер и е изживял нещо, което е преобразило живота му.

През юни 1828 т. Мюлер получава писмо от Обществото за разпространяване на християнството сред евреите в Лондон (по-късно преименувано в Църковна мисия сред евреите). Управителният съвет решава да го назначи за мисионер с половингодишен изпитателен срок, при условие че той дойде в Лондон. Мюлер се натъква на още една спънка, преди да получи международен паспорт. Всеки прусак, завършил университет, е длъжен да служи в армията една година, ако е здрав. На двадесет години Мюлер е обявен за годен за военна служба, но по негова молба постъпването му в армията е отложено, докато се дипломира. Обикновено хората, решили да станат мисионери, биват освобождавани от повинност. Влиятелни негови приятели пишат до императора молба да го освободи от военна служба. Император Фридрих Вилхелм III отхвърля молбата с довода, че въпросът трябва да се отнесе до военния министър и той няма да прави прецедент с Мюлер. Проблемът се решава неочаквано:

Мюлер сериозно се разболява. Един прочут лекар му предписва укрепващи средства и вино, а един приятел – заможен американски учен, на когото Мюлер е давал уроци и който си пада по светския живот – го завежда в провинцията, в околностите на Берлин.



Докато прекарвах ден след ден на открито, пътувах насам-натам, пиех вино и взимах укрепващите средства, се чувствах добре, но веднага щом се върнах в Хане, отново се появиха старите болки.

Както изглежда, тези страдания са силен световъртеж, стомашно разстройство и настинка, от които Мюлер не може да се отърве. Мюлер отива със своя американски приятел на прочутия Лайпцигски панаир, а след това и на опера, която не му харесва. След първото действие изпива чаша ледена вода, а след второто изпада в несвяст. Събира сили колкото да се прибере в хотела, където нощта минава спокойно.

- Нещо не ми харесва как си прекарваме времето – споделя на Другия ден Мюлер със своя приятел.

- И на мен – отвръща американецът, християнин, охладнял за вярата в Христос. – Снощи, когато припадна в операта, си помислих, че ще е ужасно да издъхнеш точно там.

По пътя към Хале Мюлер получава стомашен кръвоизлив, които смята, че е причинен от чашата ледена вода.

- Защо не кажеш, че желаеш да отбиеш войнския си дълг? – му, предлага явно воден от съмнителни нравствени подбуди, един християнин, армейски командир. – Сега си много отпаднал и сигурно ще те освободят от военна служба.

Мюлер отива на преглед и е обявен за негоден за военна служба, понеже има признаци на туберкулоза. Понеже адютантът го нямало, един пруски генерал попълва документите, с които Мюлер завинаги е освободен от повинност.

- Ще ми се да ви посъветвам да насочите вниманието на евреите особено към 11 глава от Посланието на апостол Павел към римляните – казва генералът, който се оказва благочестив християнин.

Здравето на Мюлер е все така разклатено, докато не се вслушва в съвета на един професор по медицина да престане да взима лекарства – от този ден постепенно укрепва. През февруари напуска Берлин и поема към Лондон, като по пътя навестява баща си в Хаймерслебен, градът, в който е израсъл.

В Ротердам ледът по реката тъкмо е започнал да се пропуква и параходите още не смеят да поемат на плаване. Мюлер се забавя около месец и най-накрая се качва на кораб за Англия. На 19 март 1829 г. пристига в Лондон.




1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница