С упование в бога

Англия, 1829 година

В началото на 1829 г. в Лондон вече се долавя полъхът на пролетта. Градът тъкмо е започнал да се разраства и завзема земите северно от площад Хайд Парк Корнър. Съвсем наскоро Джон Наш е превърнал над четиристотин акра пустеещи земи северно от ул. „Оксфорд“ в красив парк за лорд-канцлера – хората го наричат Канцлерския парк. Прекарал е и улица ,,Канцлерска“, която свързва парка с ул. ,,Мол“, където е домът на лорда. Сред забележителностите на улицата е и прелестната църква с кръгъл йонийски портик: „Ол Соулс“ на Лангам Плейс, построена от Джон Наш.

През 1829 г. Наш се е заел по заръка на Джордж IV да разшири Бъкингамския дворец, но след година кралят умира, без да дочака края на строителните работи. Уилям IV предпочита да живее в двореца Сейнт Джеймс, а младата принцеса Виктория, която живее в двореца Кензинттън, се премества в Бъкингамския дворец едва след коронацията си през 1837 т. Мюлер се прехласва по газовите фенери на ул. „Пал Мал“ – доказателство за всички, че Лондон е най-напредналият и модерен град в света.

Мюлер успява да си намери евтина квартира, но не в скъпата по онова време западна част на града, а в Хакни, която според мълвата е свърталище на тогавашните пътни разбойници. Дава мило и драго да научи час по-скоро английски, но повечето от колегите му са германци и затова не успява да постигне бързо мечтата си. В равнините, разпрострели се отвъд Хакни, разговаря за пръв път на английски ,,с невръстно момченце… за душата му – надявах се да не ми обърне гръб заради разваления английски.“

Един от неговите колеги, Антъни Норис Гроувс, е зъболекар в Ексетър, но оставя своята работа, която му носи по 1500 лири стерлинги годишно, и решава да замине заедно с жена си и децата като мисионер в Персия. Няма да има заплата, а ще уповава единствено на Бога за посрещането на своите нужди. Тази вест толкова вдъхновява Мюлер, че той я отбелязва в дневника си и пише на приятелите си в Германия.

Напълно в свой стил Мюлер работи в Лондон до изнемога, по дванадесет часа на денонощие, изучавайки основно староеврейски и халдейски. По-късно той споделя: „Обръщах се към Господа дори когато разлиствах речника по староеврейски и Го молех да ми помогне да намирам по-бързо думите“

През май 1829 г. двадесет и три годишният Мюлер се разболява. Когато напуска Германия, здравето му все още е разклатено, а дългият и упорит труд допълнително го изтощава. Мюлер е убеден, че ще умре; налягат го тежки мисли, но над тях надделява щастието.

Спомних си всичките грехове и същевременно осъзнавах, че те са опростени. Христовата кръв ме очиства съвършено – поради това бях спокоен. Копнеех неописуемо да си ида оттук и да отида при Бога.

Все още не му е писано „да си иде“.

- Състоянието ви се подобрява – казва му лекарят.

„Вместо да се зарадвам – пише Георг Мюлер, – оклюмах. Толкова голямо бе желанието ми да отида при Господа. Скоро след това получих благодат да приема волята Божия.“

- Не е зле да заминеш в провинцията, на чист въздух – съветват го приятелите. – Защо не идеш на юг, в Девън?

Речено-сторено. Така през лятото на 1 829 г. в Тиймът Мюлер завързва приятелство, което ще трае цели 36 години и ще преобрази от корен живота му.

Хенри Крейк е шотландец, който подобно на Мюлер скоро ще навърши 24 години и също като него приема християнството, докато следва в университета. Завършва с отличие „Сейнт

Андрюс“ и през 1826 г. отива в Ексетър, където става частен учител на децата на Антъни Норис Гроувс – зъболекарят, за когото Мюлер е слушал в Лондон. Гроувс оказва огромно влияние върху светогледа му.

- Години наред бях много набожен – споделя Гроувс с Крейк. – През 1822 г. започнах сериозно изучаване на Библията и се убедих, че Св. Писание е предостатъчно за духовното израстване.

Гроувс дава на Крейк екземпляр от трактата „Християнското посвещение”, който е написал през 1825 г. В него той обяснява защо Исус Христос казва: „Продай имота си и дай на сиромасите“ (Мат. 19:21) – истина, която трябва да се разбира буквално. Гроувс призовава да се върнем към духа и начина на живот на ранната Църква, когато вярващите „продаваха стоката и имота си и разпределяха парите. на всички, според нуждата на всекиго“ (Деян. 2:45).

- Това – обяснява Гроувс на Крейк – е съзвучно и с разума, и с откровението.

Гроувс не само проповядва това, но го изпълнява в живота си: двамата с жена си заделят първоначално една десета, а сетне и четвърт от всичко, което печелят, и го раздават на бедните. След време престават да събират за децата си, заживяват съвсем скромно и всичко, което им остава, го раздават.

За да се подготви за мисионер, Гроувс се записва задочно в колеж „Тринити“ в Дъблин – възнамерява да завърши богословие, преди да бъде ръкоположен за свещенослужител на Англиканската църква. В Дъблин се запознава с неколцина мъже, смятани за основатели на Свободните братя (след време в Плимут възниква първата им голяма църква). Те дори не подозират, че основават движение. Последното, което желаят, е да създават поредното вероизповедание в християнския свят, който и бездруго за жалост е много разединен.

Решението на Гроувс да замине като мисионер в Персия принуждава Крейк да си търси нова работа. През лятото на 1828 г. става частен учител в Тийнмът, в семейство, с което се е запознал в Дъблин. Онова, което Мюлер харесва у Крейк, е „горещата му любов към Господа“, а също и общите им интереси към староеврейския. Крейк разказва надълго и нашироко на Мюлер за съживлението в Дъблин. И двамата поддържат връзка с Гроувс, а между него и Мюлер се заражда истинско приятелство.

Няколко дни след като пристига в Тийнмът, Мюлер присъства на повторното откриване на църквата „Ебенизър“ и е възхитен от един проповедник. Той пише:

Макар и да не харесах всичко, което каза, ми направи впечатление, че се откроява сред другите със своята вглъбеност и добросъвестност.

След службата Мюлер се опитва да научи нещо повече за проповедника и е поканен в Ексмът, където той е отседнал, за да прекара заедно с нето десетина дена. Той на драго сърце приема и отбелязва в дневника си: „Посредством този брат Господ ме благослови така, че ще Му бъда признателен цяла вечност“ За жалост не знаем кой е този брат, но едно е ясно – по време на престоя си в Ексмът, Мюлер е силно повлиян от общуването с представителите на Свободните братя.

Георг усеща, че Бог желае той да „напредне в благочестието“. От записките в дневника му се вижда, че е изучил внимателно трактата на Гроувс „Християнското посвещение“. Той пише:

Не приляга на човек, посветил се на служение на Бога, да се домогва до богатство, слава и почести в свят, където неговият Господ бе беден, несретен и презрян.

Промяната, която преживява в Девън, описва като „повторно приемане на християнството“. Ето какво споделя Мюлер за онова време в писмо, писано много години по-късно:

През септември Мюлер се завръща в Лондон, решен да сподели новите си прозрения и плам със своите колеги. Събира ги всяка сутрин, за да се молят и да четат Библията, като всеки присъстващ споделя онова, което Бог му е показал в откъса от Св. Писание. Един от приятелите на Мюлер напълно споделя духовния му ентусиазъм. Доста вечери, когато се наслаждава на интимно общение с Бога, Мюлер посещава дори и след полунощ своя приятел и го заварва в същото духовно състояние. Двамата се молят заедно до един-два часа след полунощ. После Мюлер се прибира у дома, така преизпълнен с радост, че не мигва до шест часа сутринта, когато отново се среща за молитва с приятелите си. Убеден е, че Бог го е призвал да проповядва благовестието, и изгаря от нетърпение да приключи подготовката си за мисионер и да работи с евреите в Лондон. Написва името и адреса си върху стотици брошури и ги раздава на хората с призива да го потърсят и да договорят с него за християнската вяра. Проповядва на места, където евреите обичат да се събират, и редовно чете Библията на петдесетина еврейчета като учител в неделно училище. Към края на ноември 1829 г. Мюлер започва да се пита дали и занапред да работи в Лондонското дружество за разпространение на християнството сред евреите. Малко по малко стига до убеждението, че като Христов служител трябва да бъде ръководен в мисионерската си дейност от Святия Дух, а не от хората.

Едно от изискванията на дружеството е да прекарва по-голямата част от деня сред евреите. Сега вече му се струва, че където и да отиде, ако се ръководи от библейските принципи, трябва да издирва и работи най-вече сред евреите, но наред с това да проповядва и между неевреите.

В началото на декември вече е решил да пише на ръководството на дружеството и да го запознае с възгледите си. Съвсем в свой стил решава да изчака още един месец, за да обмисли нещата, и заминава за Девън на кратка почивка. Всичко така се обръща, че Мюлер не се връща повече в Лондон. Възнамерява да прекара в Ексмът половин месец и е решен да не си пропилее напразно времето. На втория ден го посещава благочестив жител на Девън.

- От месец се моля Господ да стори нещо за Лимпстън, голяма енория, където има малко духовна светлина. Там има Методистка църква и не се съмнявам, че ще ви разрешат да проповядвате.

С Мюлер на драго сърце приема поканата и на другия ден, неделя, отива в Лимпстън, където се наслаждава на мочурищата, ширнали се около устието на река Екс. Начаса получава разрешение да проповядва по два пъти на ден в Методистката Църква. През следващата седмица почти всеки ден се среща с „няколко жени, с които чете Св. Писание“.

Заради нарастващите задължения Мюлер решава час по-скоро да пише на ръководството на дружеството в Лондон, а докато то решава по-нататъшната му съдба, той продължава да проповядва. В писмото излага какви са били възгледите му за мисионерското служение, преди да се включи в дружеството, обяснява и как те са се променили оттогава. Казва, че идването му в Англия се дължи на дружеството и заявява, че занапред е готов да работи с тях без заплата, стига да му разрешат да обикаля навред из Англия, както го направлява Господ, и да проповядва на християни и на евреи. Пише, че желае да получи от дружеството полагащите му се бройки на Св.. Писание на староеврейски и брошури за евреите.

В отговор получава сърдечно лично писмо от един от секретарите и официално известие, в което любезно се обяснява, че дружеството не може да се ползва от услугите на човек, който не е на негово подчинение, затова оттук нататък няма да смята Мюлер за свой служител, обучаван за мисионер. По-нататък му пишат, че ако в бъдеще Мюлер размисли, дружеството с удоволствие ще преразгледа въпроса.

Така приключва обучението на Мюлер в дружеството, на което е пристигнал да служи в Англия. Не го обвинява за нищо и до края на живота си оценява високо помощта, която му е оказало, но нито за миг не съжалява, че е скъсал с тях. Сега вече има свободата да изпълни убеждението си, че: „Христовият служител има само един Началник“ и трябва да работи когато и където го насочи Неговият Господ.

След три седмици в Ексмъг Георг Мюлер поема за Тийнмът, където смята да прекара десетина дена у приятели, с които се е запознал предното лято, но време на лечението си. По права линия пътят от Ексмът до Тийнмъг не е дълъг: Ексмът е разположен източно от мястото, където река Екс се влива в морето, а Тийнмът се намира от другата страна на устието, няколко километра на югозапад. Всички, които като Мюлер не могат да прелетят, трябва да пътуват тридесетина километра и да минат по моста при Каунтес Уиър или да вземат тромавия ферибот от Ексмът до Старкрос. Дори и да капнеш от пътя, приказно чудната гледка, откриваща се през устието към Паудърам и дъбравите на Мамхед, си заслужава. Отвъд тях, както през 1830 г., и днес на възвишенията Холдън се възправя кулата Белведере, която се Вижда почти в цял Девън. Тези места ще станат скъпи за Мюлер, но не само за 10 дни, а за цели две и половина години. Кой е очаквал, че за младежа от Прусия, който наскоро е освободен по здравословни причини от военна служба, говорещ на развален английски, Западна Англия ще се превърне във втора родина чак до смъртта му в края на столетието? Той отива в Тийнмът само с пет-шест лири стерлинги в джоба, без постоянни доходи и без работа. През тези две и половина години Георг Мюлер ще научи много, което ще е от полза за делото, което му предстои.