С упование в бога



страница6/27
Дата29.08.2017
Размер2.52 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Камбаната бие

Единадесет месеца преди сем. Мюлер да пристигнат в Бристол, лейди Елтън е положила началото на строежа над ждрелото Авън, където се усеща свежият повей от Ламанша. Скоро след тържественото начало през юни 1831 г. парите свършват и дръзкия строеж на окачен мост, проектиран от Брунел, е замразен временно. Мостът е завършен едва след смъртта на архитекта през 1859 г. По него на 75 метра височина над река Авън минава. нов път, който свързва Клифтън с предградията в Лий Удс и Феърланд.

Колкото и прелестни да са, високите зъбери над ждрелото спират попътния вятър за корабите. Освен това опасно плиткото дъно на река Авън и прословутата бристолска мъгла стават причина в началото на века градът да загуби славата си на второто след Ливърпул английско пристанище, разположено в обширна и удобна делта. През 18З3-та, една година след пристигането на Мюлер, робството на Карибите е премахнато, а това ускорява упадъка на Бристол в началото на викторианската епоха. Айзамбард Кингдъм Брупел допринася славата на града да не помръкне, като прокарва Голямата западна железница и построява в Бристол параходите „Грейт Уестърн“ и „Грейт Бритън“.

След като пристигат, близо половин месец Мюлер и Крейк си търсят жилище. Плащат 18 шилинга на седмица за две дневни, три спални, ,,въглища и прислуга“. По онова време Крейк живее при сем. Мюлер.

В края на юни на Мюлер и Крейк се отваря възможност да работят освен основното си служение в църквата „Гедеон“ на ул. „Нюфаундланд“ и в църквата „Витезда“ на ул. „Грейт Джордж“ в сърцето на Бристол. Голяма и съвременна, църквата „Витезда“ е изградена няколко години по-рано под ръководството на бившия свещеник Кауан. Паството се е разпаднало поради богословски спорове. Това дава възможност на Мюлер и Крейк да използват празната сграда и да започнат всичко отначало, според собственото им разбиране на Св.Писание. Техен приятел плаща наема за първата година и на 6 юли 1832 г. проповядват за първи пътвъв ,,Витезда*“.

„Редуваха се да проповядват – спомня си У. Елф Тейлър, – едната неделя Крейк проповядваше сутринта, а Мюлер – вечерта. На следващата неделя обратното. Още в самото начало привлякоха всеобщото внимание и църквата, особено вечер, бе препълнена догоре. Това се дължеше на спецификата на тяхното служение. И двамата не бяха англичани: единият бе шотландец, другият- германец, със силен акцент и неправилно произнотпение“.

Мюлер вижда смешното в тази любопитна страна на своите проповеди. След като една жителка на Бристол приема християнството, той описва как жената дошла да слуша проповедта „просто от любопитство, за да чуе чуждия ми акцент, понеже и казали, че не произнасям правилно някои думи. Щом влезе в църквата, волю-неволю тя разбра, че е грешница“.

През юли 1832 г. Мюлер и Крейк започват нещо, от което не се отказват до края: определят вечери, когато вярващите могат да идват в канцеларията и лично да разговорят с проповедниците. Първата вечер идват толкова много хора, че те си тръгват чак след четири часа.

Същият месец в Бристол избухва епидемия от холера. До средата на август тя взема ужасяващи размери и всяка сутрин в шест часа в църквата „Гедеон“ се стичат по двеста-триста души, които се молят за избавление.

На 24 август Хенри Крейк пише в своя дневник: ,,Съседката, г-жа Уилямс, която живее само на няколко крачки от нас, се разболя около три през нощта и до три следобед издъхна. Мъжът й също е заразен и не се надявам да „прескочи трапа“. Камбаната не спира да бие – отвратителни дни“. Същата вечер Мюлер пише:



В момента – 10 ч. вечерта – камбаната. бие на умряло. Бие по цял ден… Ако нощес холерата повали и мен, единствената ми надежда и упование е в кръвта Христова, пролята за опрощаването на всичките ми грехове

Двамата не се отчайват, нито за миг не губят кураж и вършат без колебание пастирската си мисия, като ден и нощ посещават болните от холера. През септември по нищо не личи, че епидемията ще затихне.

В разгара на епидемията Мери Мюлер чака дете. Когато започват родилните мъки, тя се разболява тежко, макар и не от холера. Мюлер се моли цяла нощ и на другия ден Мери ражда момиченце. Въпреки всичко тя и детето са добре. Наричат момиченцето Лидия – това е единственото им дете, което надживява невръстната възраст.

След седмица Мюлер и Крейк са събудени, за да отидат при болна от холера, която страда неописуемо. Никога не са виждали такава потресаваща гледка. Не успяват да й кажат нищо, защото жената непрекъснато крещи от ужас. Мюлер има усещането, че и той се е разболял от холера. След като се прибират, двамата се оставят в Божиите ръце. На следващия ден клетата жена издъхва.

В началото на октомври епидемията започва да утихва и те насрочват ден за благодарение на Бога. Сякаш по чудо от паствата на двете църкви е починал само един вярваш. Първата съпруга на Крейк умира съвсем млада в началото на 1832 г. в Тийнмът. През октомври той се жени отново. По тази причина, както и заради раждането на Лидия, общото жилище им става тясно. Точно тогава наемателят на една къща, собственостна църквата ,,Гедеон“, най-неочаквано я опразва и църквата я предлага на Мюлер и Крейк.

- На драго сърце ще ви осигурим покъщнина – казват членовете на църковното настоятелство.

Двамата не приемат предложението от страх, че ще излезе прекалено скъпо за тях, но никой не иска и да чуе. Мюлер пише в дневника си: „Водени от любов, братята я обзаведоха по-скъпо, отколкото искахме.“

През май 1833 г. вярващите от двете църкви – „Гедеон“ и „Витезда“ – се събират на чай. Това е първото от многото подобни събирания, които Мюлер посещава с удоволствие – не на последно място, както се изразява самият той, „те ни позволяваха да предвкусим радостта от общението на сватбената вечеря на Агнето“. Двете общества се молят заедно и пеят, после напълно в свой стил Мюлер обявява: „Всеки брат има възможност да каже онова, което мисли, че е полезно за назиданието на всички“

Изтекла е точно една година, откакто с пристигнал в Бристол, и докато оглежда множеството, стекло се в залата, Мюлер мисли за изминалото време. Паството на „Витезда“ наброява шестдесет души, а вярващите в „Гедеон“ са се увеличили с петдесет души. Познава петдесет и шест души, приели Христос благодарение на проповедите им. Мнозина „отдалечили се от Господа“ отново възвръщат първоначалната си любов към Христос, а много християни укрепват във вярата. За Мюлер това е безспорно доказателство, че волята Божия е да дойдат именно тук, в Бристол.

През цялото време той продължава начина си на живот още от Тийнмъг – уповава на Бога за нуждите на семейството си. През 1833 г., по време на второто си лято в Бристол, Мюлер подробно описва всички подаръци – малки и големи.



22 юни. Един брат е пратил шапки на брат Крейк и мен в знак на своята обич и признателност, както се изразява самият той, от благодарност. Това е четвъртата шапка, която Господ милостиво ми праща напоследък – всеки път, когато съм в нужда, а дори и преди това. Между 19 и 27 август различни хора ни пратиха много плодове. Колко великодушно от страна на Господа да ни дава не само насъщния хляб, но и храна, която ще засили изтощените ни тела или просто ще ни се услади! Господ ни прати вино и бира, когато имахме нужда от тях или само ни се пиеше, защото и през ум не би ни минало да харчим дареното от бедните ни братя за такива неща. Бог милостиво ни насити с птици, дивеч и други лакомства. Господарят, на когото служим, е изумително щедър.

В края на декември 1833 г. са изминали близо три години, откакто Мюлер е решил да не моли никого за нищо, а да уповава за всичко само на Бога. През първата от тези три години той е получил над 150 лири стерлинги, през втората – близо 200, а през 1833-та – 267 лири стерлинги, 15 шилинга, 8 пенса и 3 пенита. Мюлер е изключително точен в сметките!

През 1834г. двамата с Крейк основават „Дружеството за библейски познания у нас и в чужбина“, което въпреки досадно дългото си име процъфтява и до ден днешен. Дружеството си поставя три основни цели: да основава и подпомага обикновени и неделни училища и школи за възрастни, където да се изучава Библията. На второ място, да разпространява Библията. Последната цел е да подпомага дейността на мисионерите. През финансовата 1989 г. дружеството е отделило около 70 000 лири стерлинги за мисионерската дейност в чужбина.

През първите седем месеца от съществуването си дружество обучава 120 деца в неделни училища, 40 възрастни, включили се в различни школи, и повече от двеста деца, записали се в две обикновени училища. Раздадени са 1000 екземпляра от Библията и Новия Завет, а мисионерите в чужбина са подпомогнати с петдесет и седем лири стерлинги.

На 19 март Мери Мюлер ражда син, когото наричат Елайджа, което означава „моят Бог е Йехова“ След близо две години съжителство със сем. Крейк, Георг и Мери решават да се изнесат с двете деца в свой собствен дом. На 15 май те се нанасят в къща-близнак на ул. „Пол“ 21, в предградието Хай Кингздаун.

Макар и масивна, четириетажната къща не е от най-красивите. До входната врата водят девет стъпала., а отзад има градинка, където Мюлер често ще се моли и ще размишлява. През ХVIII век Кингздаун е луксозно предградие, в което живеят предимно забогатели търговци на роби. По времето, когато сем. Мюлер отива да живее там, кварталът вече не е така моден и е доста запуснат. Мюлер и жена му получават солидни дарения, с които обзавеждат новия си дом и си купуват килими.

От две бележки в дневника му от есента на 1834 г. разбираме, че личните му нужди са напълно задоволени:

18 септември. Един брат шивач дойде, за да ми вземе мерки за нови дрехи. Старите са доста овехтели и милостивият Господ отново е твърде щедър към мен.

25 септември. Днес един брат ми подари нова шапка.

В края на 1834 г. Мюлер записва, че доходите му възлизат на близо 230 лири стерлинги и е получил дарове за още около 50 лири стерлинги. Сега вече в църквата „Витезда“ членуват сто двадесет и пет души, а в „Гедеон“ – сто тридесет и двама. Близо сто от тях са приели християнската вяра благодарение на проповедите на Мюлер и Крейк.

В началото на 1835 г. Мюлер прекарва няколко месеца в Германия, главно в Хаймерслебен, при баща си и брат си.

- Разкажи ми за политическото и общественото положение в Англия – моли се баща му. – Рядко пишеш за това в писмата си. Да не би английските власти да са забранили да се пращат писма с подобно съдържание в чужбина?

Мюлер му разправя най-подробно за всичко. В средата на април се завръща в Бристол, където заварва Хенри Крейк с ангина, заради която не може да проповядва. През май Крейк заминава за Девън да си почине.

Юни 1835 г. е тежък за семейство Мюлер и особено за Мери. На 22-ри умира баща и, а няколко дена но-късно синът им Елайджа, който е на година и три месеца, се разболява от пневмония.

Мюлер се моли:

- Милостиви Отче, подкрепи жена ми в това изпитание. – Ако волята Ти е детето да умре, моля Те, прибери го скоро при Себе Си и му спести мъките.

„Не се молех детето да оздравее – пише той в дневника си – Два часа след молитвата на Мюлер момченцето издъхва. Така Господ за една седмица прибра най-възрастния и най-невръстния в семейството ни. Любимата ми Мери страда неописуемо въпреки пълната подкрепа от Господа“

Защо Мюлер не се моли Елайджа да оздравее? Тои разграничава „дарбата вяра“ и „вярата по благодат“. В началото на християнския си живот той понякога е получавал „дарбата вяра“ и се чувства уверен да иска безусловно изцеление от Бога. В този случай той не е убеден, че може да постъпи така. В деня преди Елайджа да почине, Мюлер записва само едно изречение в дневника: „Да бъде святата Господна воля за любимото ми дете“ Няколко години по-късно той пише:



Когато Господ взе свидната ми рожба, в душата си имах мир, съвършен мир. Ако плачех, то беше от радост. Защо? Защото душата ми уповаваше на писаното:

„Оставете дечицата и не възнирайте ги да дойдат при Мене, защото на такива е Небесното Царство“ (Матей 19:14). Вярвам в тези слова и душата ми се възрадва, вместо да скърби, защото скъпата ми рожба е по-щастлива с Господа, отколкото с мен.

Тези свидни загуби са последвани от парични затруднения. В началото на юни Мюлер трябва да си плати данъците, а за пръв път не разполага с пари – всичко е отишло за разходите по погребенията.

- Милостиви Боже, моля те, прати ни средствата, от които се нуждаем, за да си платим данъците – изрича в молитва Мюлер.

Два дни но-късно записва в дневника си:



Успях да си платя данъците преди крайния срок благодарение на доброволните пожертвования, пуснати в кутиите, и на онова, което ми бе останало. Колко мило от страна на Господа да откликне толкова скоро на молитвите ми!

В средата на август Крейк се връща от Девън и макар че се чувства много по-добре, не може да говори продължително. Мюлер страда от стомашно разстройство и решава да напусне за малко Бристол. Една жена го е поканила за една седмица в провинцията, но няма пари за пътя. Скоро получава пет лири стерлинги с посвещение, „употреби ги за почивка“, сетне оше десет лири стерлинги – отново за същото.

В началото на септември заминава заедно с Мери, Лидия и прислужницата, която са наели, за Портисхед. Той се чувства прекалено отмалял, за да говори, ходи или пише, затова прочита „Разказ за мъчениците“ на Фокс. Книгата го вдъхновява и малко по малко с възвръщането на силите си се отдава на езда. Не след дълго се огорчава от това, „че не правя почти нищо друго освен да ям, да пия, да се разхождам, къпя и яздя… Предночитам отново да се заема с работата в Бритстол, стига Господ да снизходи да прибегне до услугите на Своя недостоен слуга.“

След това заминават за остров Уайт. Вечерта на 29 септември, малко преди да си легне, Мюлер за пръв път, откакто се е разболял, се чувства в състояние да моли Бог да възстанови здравето му. „Сега копнея час но-скоро да се прибера в Бристол – пише той в дневника си, – без да проявявам нетърпение: убеден съм, че Господ ще ми вдъхне сили да се върна“ На 15 октомври 1835 г. сем. Мюлер се прибират от остров Уайт в Бристол – Мюлер отново е здрав и готов да се впусне в дръзкото начинание, с което ще се прочуе навред.




1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница