С в я т б е з и м е с т и Х о в е



Дата17.08.2018
Размер209.7 Kb.
#80711
С В Я Т Б Е З И М Е

с т и х о в е

21.11.1998

Г Е Н А Д И Й В Е Л Ч Е В


С НЯКОЛКО ДУМИ

“Свят без име” е написана на 21 ноември 1998 г, между 6 часа сутринта и 8 и 30 сутринта, на другия ден след като се роди първата ми внучка Никита. Тогава тя още нямаше име и никой от семейството ни, освен майка й не беше я виждал. Малката ми дъщеря влезе в кухнята видя ме, че пиша и каза: Татко, ще закъснеем за родилния дом. Аз й отговорих , че ми трябват само още няколко минути - пишех последното стихотворение в “Името на деня”. Моят творчески уют и досега продължава да е същия-между капките на времето, въпреки че вече не пиша поезия, а се занимавам с анализи, на този същия свят - светът на хората. Има огромна разлика между това, което е човекът като същност и душевност и грозна гледка на отношенията в света. Това не мога да го приема. И няма нормален писател или учен, който да се примири с положението на нещата, което ни се налага. Книгата съм я написал за внучката ми като порасне да има позиция и подкрепа от стиховете на дядо си. Те са бели като ангели, сигурно могат да помагат на всеки.

София 15.05.2011 г.

СВЯТ БЕЗ ИМЕ

И изведнъж

ще станат

тук


излишни

и химикалите

и листа,

ако ръката

ми я няма ,

да попише

Безумно ще

Хвърчат


над тях

там само


мисли.

И и


БЕЛИ УТРИНИ

Потъвам


в утринно

мълчание,

във утрини от

бяла тишина.

И по стъклата

на прозореца

пързаля

се мъгла.

ЛОВЕЦЪТ НА СПОМЕНИ
Затискам

сигурно


аз под

клепачите

си спомени.

Не е възможна

тази тишина.

Очите ми отворени, отворени

тъгуват

като вчерашния

сняг.

ПРОСЯК
И никой



не поиска

нищо.


Ръката ми

на просяк

е това.

Аз я прибирам



бавно до

гърдите си.

Поетите

умират


сигурно

така.


САМ
Какво от

този свят

да взема.

Аз всичко съм му дал.

Лихварите вървят след него.

ПОД НАС


Навярно по-дълго

от всичко съществуваме, напразно се

тревожим като дим,

гори под нас,

в сърцето ни

гори.


ДРЪВЦА
На няколко

дръвца, на

огън

аз грея


пръстите

си като


дядо Мраз.

Около мене сняг.

До мене огън.

Щастлив човек

е дядо Мраз.

ВИЕЛИЦА
Аз вече означавам стиховете си

и в ръкописа

всеки стих

си носи вече

своят бял

километричен

знак.


За дългото

пътуване,

пътувам,

в което сигурно

съм паднал

сняг.


ОРКЕСТЪР ОТ ПРИЯТЕЛИ

Аз ставам

камерен,

душата ми

в този оркестър

пожела


да свири.

Приятелите й

са горските

баири.


ДОВЕРИЕ
Навярно

след


едно

хилядолетие,

ще искам

аз


да видя

пак


ръцете

си.


Свободни

и неопетнени.

Те заслужават

повече


доверие.

И ЗИМАТА


И зимата

ми става

близка.

Тя като


мен

не иска


нищо.

СТЪПКА НА СНЕГА


Аз ставам

като стъпка

на снега

изписан.


Като излетяла

птица.


НА ОТКРИТО
Тъга премита

в мене синя,

и няма как да

спре, да си

отида.

АЗ ВИКАМ
И тъй, върнете ми



козите, планини-

аз викам.

СУМАТА НА СЪБИТИЯТА

Как леки

като спусък,

събитията

идват и ни вземат.

Ужасно леки

като перушина.

Лети на времето

куршума.

ХЪЛМА
Аз цял живот се

закалявах. На хълма

бял аз като дряна.

На хълма там и ще остана.

ГОРСКО ПИЛЕ


Навярно, утре пак

ще съм като пружина,

ще мина пак аз тук

със моята дружина.

И снега на прах

по пътя ще се

вдига. Сега съм тук.

И пак оттук ще мина.

ЗДРАВОСЛОВНО

Заслужих си

на този свят

една цигара,

докато с

небето


разговарях.

Ето, аз пуша

без да

прекалявам.



КРАЯТ НА ИЗКАЧВАНЕТО
Сега

нещата


по са ясни,

отгоре


също

покрив има.

Ще изкарам

тази зима.

КОШЕРЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Навярно

всички трябва

да летиме,

като пеперудите

напролет,

като снежинките

в поне

едничка зима.



Само така

светът се

вижда.

Летенето си



мисля аз,

не ми е


чуждо.

ДВАМА
И тъй, аз бавно

продължавам,

да се приближавам,

приближавам.

Аз от дете обичам

този пламък.

И не изгорях.

Сега сме двама.

МУЗИКА В НОЩТА


Аз свиря

на това пиано

древно.

СЪДБАТА
Да си човекът,



който се завръща

на земята

и има само братя,

братя.


РИСУНКАТА
Рисувам

този свят

така както

го видях.

Крилат.

ДНИ
И ето, че потта



от раменете ми,

от челото и от

ръцете ми,

сега сама ме

вдига като пеперуда,

като вълна,

като крилата

сила.


Солта на този

свят ми дава

сила.

ПРЕГЪРБЕНИЯТ


Потърсих

силата си аз,

потърсих сила,

като


прегърбена

в пустинята

камила.

И ето, че



пристигам.

СЛЪНЧЕВИ КОСИ


О, колко много

още ще ни

трябва, о, колко

много има да

стоим,

под слънцето



със слънчеви

коси.


ИЗМИСЛЕН СВЯТ
Измислям си,

но хубаво

измислям,

като вълните,

като морските

вълни.


ПОПЪТНИ ДНИ
В прозореца

се вижда

надалече,

а иначе съм тук,

и съм си

аз.


Компасът ми

е толкова човечен,

далече виждам аз,

далече.


РОДОСЛОВНО ДЪРВО
Аз под дърветата

намирах сенки,

и под листата думи

може би.Върви ми,

дяволски в

живота ми

върви.

С дърветата съм



братовчед далечен.

Дърветата са моите

сестри.

ПРАЗНУВАМ


Празнувам

тихо аз


като снежинките

пристигането си

на този

свят.


Без гръм и мълнии

в безмълвие.

Аз слагам

бялата


си длан.

БЪЛГАРСКИ МОТИВИ


Като Орфей

навярно бях

във ада.

И там във

ада пях.

Нагоре пътя

беше равен.

Аз за децата

си живях.

ИМЕТО НА ДЕНЯ


Аз на снега

навярно ще се

изповядам.

В душата ми

е паднал

сняг.


СЪДЪРЖАНИЕ
2. С няколко думи-предговор

3. Свят без име

4.Бели утрини

5.Ловецът на спомени

6.Просяк

7.Сам


8.Под нас

9. Дръвца

10. Виелица

11. Оркестър от приятели

12. Доверие

13. Измамата

14.Стъпка на снега

15. На открито

16. Аз викам

17.Сумата на събитията

18. Хълма

19. Горско пиле

20. Здравословно

21. Краят на изкачването

22.Кошерът на мълчанието

23.Двама


24.Музика в нощта

25. Съдбата

26. Рисунката

27. Дни


28. Прегърбеният

29. Слънчеви коси

30. Измислен свят

31.Попътни дни

32.Родословно дърво

33.Празнувам

34.Български мотиви

35.Името на деня








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница