С. Ягодина, обл. Смолян; Асен Терзиев управител тел 0878 787 366

А./ отпадъци от строителството

• 
  Битови отпадъци от персонала извършващ строителството на обекта;
  

• 
  Строителни отпадъци – дървени опаковки от оборудване и кофраж – не повече от 0.4 м ³ остатъци от черни метали – не повече от 50 кг. , остатъци от цветни метали – до 1 кг. , отпадъци от опаковки за оборудването главно синтетични полимери и други с изкуствен произход – около 50 кг. изрезки от тръби метални и PVC – до около 5- 10 кг.
  

• 
  Битови отпадъци от лицата обслужващи работилницата - Отпадъците ще се събират в стандартен съд за смет разположен в имота и периодически ще се извозва от специализирания автомобил обслужващ село Ягодина.
  

• 
  Замърсени води от миене на оборудването и помещенията – около 0,3 – 0,4 м.куб./ден .
  

Тези води ще постъпват във водоплътна септична яма от където периодично ( през около 10 дни ще се транспортират до пречиствателна станция за битови води.)

• 
  Шумово и прахово замърсяване;
  
• 
  Замърсяване на почви с ГСМ от използваната техника
  
• 
  Замърсяване на почви със строителни отпадъци
  

По време на експлоатацията отрицателните въздействия могат да се проявят в:

• 
  Замърсяване на земи и почви с биологични отпадъци от дейността
  
• 
  Замърсяване на повърхностни и подпочвени води с биологични отпадъци от дейността
  

В този аспект мерките за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда следва да се концентрират преди всичко върху целите на Националната политика за управление на отпадъците, а именно:

• 
  Чиста и здравословна околна среда;
  
• 
  Интегрирано управление на отпадъците;
  
• 
  Пълна отговорност на замърсителя;
  
• 
  Рекултивация на терена на площадката, след евентуалното и закриване;
  
• 
  Участие на обществеността;
  

На обекта целите ще бъдат постигнати чрез :

• 
  Използване на щадящи атмосферата енергоизточници - изграждане на собстено захранване от ВЕИ.
  

• 
  Всички технологични процеси ще се извършват съгласно технологичния проект при спазване на нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда
  

• 
  Предварително съгласуване на водоползването и заустването на замърсените технологични води с „В и К” ЕООД гр. Смолян
  

• 
  Сключване на договори с „ВиК” ЕООД за изпомпване и заустване на отпадните води от работилницата в канализацията на с. Ягодина
  

• 
  Контрол върху натрупването на утайки във водоплътната изгребна яма за замърсени технологични води.
  

Възложителят разполага с необходимия финансов, технически и кадрови ресурс за изграждане на обекта, което предопределя минимални въздействия върху компонентите на околната среда.

С изпълнение на инвестиционното намерение и при спазване на изискванията заложени в Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати в околната среда не следва да попаднат замърсители.

Очакваните нива на шум в работилницата не могат да надвишават нормативно определените с Наредба № 6/ 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда ( ДВ бр. 58/2006г. и следователно за целите на настоящата информация се приемат, като даденост, която ще бъде налична при реализацията на обекта.

Самия обект е с много малка застроена площ, така, че при изграждането и експлоатацията му не се засягат елементи на релефа, земните недра, почвите и биоразнообразието .

При очакваните ниски нива на емитираните в околната среда негативни въздействия съпоставени със съществуващото фоновото замърсяване се налага заключението, че с реализацията на инвестиционното намерение, не следва да настъпи дискомфорт, както на площадката, така и по отношение на граничещите с имота, полуестествени местообитания и месторастения.

II.16. Риск от инциденти
Естеството на обекта - не я натоварва с рискове от възникване на инциденти свързани със замърсяване или увреждане на околната среда.

От друга страна всяко строителство крие потенциална опасност от инциденти и аварии. За намаляване на риска от аварии ще бъде създадена организация на строителния процес, като всеки вид дейност ще се изпълнява от квалифицирани работници.

Осъществяването на инвестиционното предложение не предвижда извършването на дейности и изграждането на съоръжения, които могат да доведат до инциденти, застрашаващи околната среда и човешкото здраве.

III. Местоположение на инвестиционното предложение
III. 1. План, карти и снимки, погазващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа.

Обекта на инвестиционното намерение попада в Западни Родопи, Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05, Област – Смолян - код по NUTS BG 055

Административно се отнася към община Борино, землище с. Ягодина върху терен извън регулация - УПИ І 32, кв. 62.

Имота в който ще се разположи работилницата на средна кота 1150 м. Отстоянието й до най близките производствени сгради е около 1150 м.

.Дейността на работилницата няма отношение към съседните ползватели на земи в района, поради което не се налага приспособяването им към площадката на обекта.

Обекта ще бъде ограден с ограда препятстваща проникването на външни хора и животни.

3. 
   3. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове
   

Реализацията на инвестиционното предложение не е свързана с промяна в начина на трайно ползване на земята.

3. 
   4. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно - охранителни зони и др. Национална екологична мрежа.
   

Инвестиционното предложение се реализира в територия с начин на трайно ползване „За работилница за преработка на диворастящи суровини”, поради което не засяга елементи от Националната екологична мрежа - защитени зони, защитени територии и буферни зони около защитени територии.

• 
  Защитени територии:
  

По отношение на защитените територии обекта се намира на значителни отстояния от тях, като най-близкате са :

• 
  Дяволски мост.
  

• 
  Ягодинска пещера.
  

Отстои на и на 2 км югоизточно от обекта . Пещерата е разположена е на десния бряг на река Буйновска . Общата дължина на пещерата надхвърля 10 км . Пещерата е уникална с варовиковите си образувания сталактити, сталагмити, сталагтони и др. От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби.

• 
  ПЗ „Буйновско ждрело”
  

На около 3 км, източно от обекта се намира ПЗ „Буйновско ждрело” Обявена със Заповед на МГГП N 995 / 21.04.1971 г. с цел опазване на уникални скални образувания .Природната забележителност се стопанисва от ДЛ Борино под контрола на РИОСВ Смолян .В рамките на ПЗ се срещат :

• 
  Родопски силивряк
  
• 
  Скална лястовица
  

• 
  Резерват „Кастраклий”
  

   Отстои на около 6,5 км североизточно от обекта. Заема площ от124 ха и е под контрола на РИОСВ Смолян. Опазва уникална гора от черен бор на възраст над 200 год. Обявен със Заповед на МГ през 1968 г.

• 
  Защитени зони:
  

Инвестиционното предложение се разполага в границите на защитени зони Родопи – Западни за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и ЗЗ „Триград – Мурсалица” за опазване на дивите птици .

• 
  Защитена зона „РОДОПИ – ЗАПАДНИ” Код BG 0001030
  

Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Районът е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица, Доспатска.

Това е най-голямата защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката ù част, би било несигурно. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове и в това отношение е уникална.

Цели на защитената зона:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата.
  

• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  Защитена зона „ТРИГРАД МУРСАЛИЦА ” Код BG0002113
  

Защитена зона “Триград – Мурсалица” е разположена в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян. Обхваща водосборния басейн на река Въча (реките Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял. Южната граница съвпада с държавната граница с Гърция. На изток достига до Смолян, на запад до землищата на селата Борино, Змеица, Чавдар и Буйново, а на север обхваща долината на река Въча до село Стоманово.

Територията има средно - и високопланински характер. Районът е карстов със субстрат от мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от смърч (Picea abies), но на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори.

Едни от най-ценните стари гори са тези от черен бор (Pinus nigra) и ела (Abies alba). Малки територии са заети от широколистни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca), а също и смесени гори от мизийски бук и воден габър (Ostrya carpinifolia). Най-компактните широколистни гори заемат северната част на мястото. В мястото попадат Буйновското и Триградското ждрела с обширни скални комплекси. Тревните местообитания са много разнообразни, но преобладават съобществата на обикновена полевица (Agrostis capillaries) и картъл (Nardus stricta) (Бондев, 1991). Единствената пълноценна субалпийска зона в Западните Родопи се намира в района на връх Перелик (2192 м).

Защитената зона “Триград – Мурсалица” се създава с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  

• 
  Подобряване на условията за гнездене на белошипата ветрушка за възстановяване на популацията ù в района;
  

• 
  Възстановяване на естствени горски и ливадни местообитания;
  

• 
  Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
  

• 
  Проучване състоянието на популациите на гнездящите птици от Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане на тяхната жизнеспособност и благоприятен природозащитен статус;
  

• 
  Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;
  

• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  

• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

• 
  Чувствителни/ Уязвими зони
  

Обекта не попада в обхвата на чувствителните / уязвимите зони определени със Заповед № РД-795/ 10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите, както и на територията на санитарно - охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно - битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

3. 
   4. “a” . Качество и регенеративна способност на околната среда
   

Изграждането и експлоатацията на обекта практически не са свързани с ползването на природни ресурси. Единствения природен ресурс, които ще ползва в минимална степен са води с питейни качества. Очакваното количество на общо използваните води в т.ч. за битови и технологични цели ще бъде в порядъка на около 1 м.куб./ден.

Като цяло реализацията и в последствие експлоатацията на инвестиционното предложение не предполага оказване на негативно въздействие върху регенеративната способност на природните ресурси в района.
III.5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
С оглед на природните дадености на района от една страна (достъп до горски диворастящи плодове) и от търсенето на натурални сладка от горски плодове, замразени плодове, управителя взима решение за започване на нова за фирмата дейност, а именно създаване на работилница за преработка на диворастящи суровини в село Ягодина.
IV. Характеристики на потенциалното въздействие (Кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение):
IV.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.
IV.1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве:
Предмета на инвестиционното предложение се намира изцяло в територия с начин на трайно ползване „Работилница за преработка на диворастящи суровини.”

Процеса на производството е в работното помещение на работилницата. Като източник на топлина ще се използва електрически печки.

За въвеждането в експлоатация на обекта задължително ще се разработи „План за безопасност и здраве”. На този етап технологичния проект осигурява необходимото санитарно помещение за работещия персонал .

Работещите на обекта ще бъдат в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, съответстващо на длъжностните характеристики за определения вид работа.

Регламентираният работен ден и времето за почивка ще съответстват на нормативната уредба – Кодекс на труда.

На работещите на обекта ще се осигури работно облекло в зависимост от характера на извършваните дейности.

Инвестиционното предложение не попада в санитарно - охранителни зони на източници за питейно - битово водоснабдяване поради което не генерира риск от въздействие върху човешкото здраве по пътя на водите.

Тъй като строителните работи са предвидени да се извършат само в светлата част на денонощието и в много ограничен период от време (около 2 месеца), може да се твърди, че той няма да оказва шумово натоварване и неблагоприятен здравен ефект върху населението.

Запрашеността при извършване на изкопните работи за изгребната яма ще бъде, в зависимост от състоянието на терена, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m3 - т.е. може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места. Принципно тези емисии ще са ограничени в строителната зона на съоръжението и ще бъдат с ниска продължителност (не повече от 1 – 2 дни).

По време на строителството не се очаква шумът и емисиите от строителните машини да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението тъй като тяхното използване ще бъде съвсем ограничено (само при доставката и разтоварване на оборудването) . Реализацията на обекта не е свързана с предвиждане на взривни работи.

Като цяло при монтажа и експлоатацията на работилницата не се очаква да има негативно въздействие върху хората. Съществува риск от травми и трудови злополуки при невнимателна работа със строителната техника и инструменти, както по време на строителството, така и при експлоатацията на обекта.
IV.1.2. Въздействие върху компонентите на околната среда.
IV.1.2.1. Въздействие върху атмосферния въздух:
В регионален аспект разглежданата територия е разположена в централните части на Родопите .

Разглежданият район попада в Европейско - континенталната климатична област, умерено - континентална климатична подобласт, високо планински климатичен район.

Атмосферната циркулация се формира под въздействието на радиационния, климатичния и антропогенния фактор, които в района на община Борино са с незначително трансформиращо въздействие.
А. / при строителството
При изграждането на работилницата за преработка на диворастящи суровини се очаква отделяне на прах нетоксичен. Степента на запрашеност зависи от влажността на почвата, използваната строителна механизация, интензивността на работа и др. фактори. Това замърсяване ще бъде с локален характер в рамките на обекта. Въздействието е с минимален обхват, краткотрайна времева експозиция и може да се оцени като незначително.
Б. / при експлоатацията
Дейността на работилницата за преработка на диворастящи суровини няма да доведе до практически промени във фоновото замърсяване на атмосфера в землището на с. Ягодина.
Б.1. Неорганизирани емисии
Технологичния процес не е свързан с работа на допълнителна техника - например агрегати на течно гориво. Няма предпоставки за възникване на неорганизирани емисии.
Б.2. Организирани източници по време на експлоатация

При правилна настройката на горивния процес не следва да се емитират замърсители, които ще окажат трайно и необратимо въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района на площадката и прилежащите територии.

• 
  Q _ср.дн. = 2 × 240 = 720 л/дн. = 0,0049 л/сек
  
• 
  Q _{макс.дн.} = 0,0049 × 1,50 = 0,0074 л/сек, Кд = 1,50
  

• 
  Q _ср.дн. = 0,0049 × 0,90 = 0,0044 л/сек
  

Тези води могат да заустват в водоплътната яма за замърсените технологични води или в самостоятелна водоплътна изгребна яма и които води да се извозват периодично по договора с „В и К” ЕООД гр. Смолян. С реализацията на инвестиционното предложение не се променят количествата и начина на третиране на замърсените води от с. Ягодина.

Разхода на вода е около 0,3 – 0,4 м. куб./ден за измиване на помещенията и оборудването, като водите евентуално биха могли да бъдат замърсени с мазнини. Заустват в изгребна яма съгласно предварителния договор с „В и К” ЕООД.

Под въздействието на факторите на почвообразуване в района на инвестиционното намерение са се формирали следните видове

• 
  Излужени кафяви горски почви , песъкливи
  
• 
  Излужени кафяви горски почви слабо еродирани
  
• 
  Кафяви горски почви слабо еродирани , каменисти.
  
• 
  Кафяви горски почви плитки, средно и силно еродирани,
  
• 
  Сиви горски почви
  
• 
  Планинско - ливадни почви , песъкливо-глинести
  

“Замърсяването на почвите” е процес на натрупване на вредни вещества в почвите от естествен и/или антропогенен източник, чиито свойства и концентрации причиняват нарушаване на техните функции (екологични, икономически, социални и културни).

Изследвания на почвите в различни райони са доказали връзката между близостта до локални източници на замърсяване (предимно транспорт) и съдържанието на Pb и Cd в хумусния „А” хоризонт. Доставката на опаковъчни материали и експедицията на готовата продукция ( около 1 курс мес. ) обаче не се свързва чувствително увеличаване на автотранспорта в района, поради което фактора не би могъл да окаже значително отрицателно въздействие върху почвите.

На територията на осъществяване на инвестиционното намерение почвите са силно антропогенно променени. Замърсяването на почвите по принцип е възможно от атмосферния въздух, отпадъчни води и отпадъци. Реализирането на предложението не предвижда отделянето на емисии над допустимите норми, както и не предвижда дейности, които да доведат до замърсяване и физическо унищожаване на почвите.

Освен това строителните работи ще бъдат локализирани само върху ограничената площ на част от имота поради което реализацията на работилницата няма да окаже практическо влияние върху почвите в района .
IV.1.2.6. Въздействие върху земните недра:
В близост до работилницата няма проявени активни физико - геоложки явления и процеси, които биха могли да затруднят строителството или да представляват потенциална заплаха за изградените съоръжения. Устойчивостта на геоложката основа, и незначителното застрояване, изключват възможността от негативно влияние на обекта върху земните недра .

От съвременните морфогенни процеси най-широко развитие има денудацията, която се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Дейността обаче ще бъде концентрирана само в съоръжението на работилницата. Поради което останалите прилежали терени ще останат незасегнати по отношение възможността за активиране на физико-геоложки процеси.

Съгласно картата за сеизмичното райониране площадката попада в територия със степен на сеизмичност (земетръс) VІІ-ма по скалата на Медведев, Шпонхойер, Карник (МШК) с коефициент Кс = 0,10. Необходимо е при проектирането да се спазват стриктно „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” (издание на КТСУ и БАН от 1987 г.).

IV.1.2.7. Въздействие върху ландшафта:
Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (проф. М. Георгиев: “Структура и динамика на ландшафтите в България, ( София, 1977г.), разглеждания район се отнася към Среднопланинския ландшафтен район, тип – ландшафти с благоприятни антропогенни изменения, ландшафти с балансирани фрагменти.

Съществуващия ландшафт има устойчив характер при съществуващите антропогенни въздействия и съгласно съществуващата класификация се отнася към ландшафтите с относително екологично равновесие.

С реализацията на проекта ландшафтът запазва социално-икономическата функция, която в известна степен ще засили антропогенния му характер. Въздействието ще се проявява в следните насоки :

• 
  добавяне на допълнителна социално-икономическа функция;
  
• 
  незначително увеличаване на антропогенното въздействие чрез внесени нови антропогенни елементи
  
• 
  изградени нови сгради .
  

Ландшафтът ще запази типа си на антропогенен ландшафт, като ще се промени баланса между природните и антропогенни елементи с незначително нарастване на последните. Същевременно се очаква да се запази устойчивостта на ландшафта по отношение на досегашните му социално – икономически функции – комуникационна и стопанска, както и да изпълни новата функция свързана с дейността и обслужването на обекта.

Обектът ще се разполага изцяло в съществуваща урбанизирана площадка, като използва на 100 % съществуващата пътна мрежа.

Замърсените от миенето на пода и оборудването води ще се заустват във водоплътна изгребна яма, поради което обекта няма да емитира замърсители в повърхностни или подземни водоизточници. Обекта не засяга съществуващи местообитания на птици и бозайници.

Площадката на обекта е урбогенно променена и се разполага в антропогенно променен район, което е причина за липсата на едри бозайници в него.

С реализацията на обекта няма да се появят допълнителни фактори, генериращи условия за системно безпокойство на видовете. Въздействието върху животните ще бъде незначително.
IV.1.2.11. Въздействие върху защитените територии на единични и групови паметници на културата:

A. Защитени територии:
В границите на инвестиционното намерение не попадат защитени територии. Най – близките такива са:

• 
  Дяволски мост - намира се на около 2000 м. от обекта
  
• 
  Ягодинска пещера - отстои на около 1 км югозападно от обекта.
  
• 
  ПЗ „Буйновско ждрело” - на около 2 км, западно от обекта
  
• 
  Резерват „Кастраклий” отстои на около 6.5 км северозападно от обекта.
  

Във връзка с посоченото обстоятелство по-долу в настоящата информация ( т. IV.2. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа) е направена оценка на въздействието на обекта върху конкретните местообитания и видове предмет на защита от посочените защитени зони. ,

В случаите на забавяне на извозването им тези отпадъчни продукти, както и акумулираните в изгрeбната яма води се превръщат в източник на неприятни миризми.

Практиката разрешава този проблем с третиране на водите с обезмирисители.
Б./ рискови енергийни източници: и експлоатацията
Не се монтират такива, както при строителството, така и при експлоатацията на обекта

• 
  Вибрации:
  

• 
  Радиация:
  

Еквивалентното ниво на звуково налягане на площадката и около нея не следва да превишава 70 dB(A) при нормална работа, измерено в границите на работната площадка.

Съгласно Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показатели на шум в околната среда на МЗ и МОСВ, граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях за производствено - складови територии и зони са следните за еквивалентно ниво на шума в dB/A/:

• 
  ден – 55 dB/А
  
• 
  вечер – 45 dB/А
  
• 
  нощ – 40 dB/А
  

Съгласно действащото у нас законодателство не се допуска изхвърляне на строителни отпадъци извън установените за това места. Съгласно чл. 11 ал.(1) на ЗУО възложителя на СМР на обекта трябва да изготви план за управление на строителните отпадъци

За въвеждане на обекта в експлоатация за същия трябва да бъде издадено разрешително ( комплексно разрешително) съгласно разпоредбите на чл. 9 ал.(1) на ЗУО

Смесените битови отпадъци ще се събират в контейнери и ще се извозват на депо от фирмата по сметоизване и сметосъбиране съгласно сключен договор.

При стриктно спазване на предвидените мерки за събиране, съхранение, транспортиране и депониране, като цяло въздействието от отпадъците върху компонентите на околната среда се очаква да бъде незначително.
IV.1.2.14. Генетично модифицирани организми:
При изграждането и експлоатацията на обекта не се ползват и не се създават генетично модифицирани организми. Не възникват предпоставки за мутагенни въздействия върху организмите.
IV.2. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение.
Площадката, върху ще се реализира инвестиционното предложение се намира извън защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и в контура на две защитени зони, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Село Ягодина се намира в ЗЗ Родопи Западни и според комплексното физикогеографско райониране на страната попада в Рило - Родопския физикогеографски район.

Във връзка с гореизложеното могат да се направят следните заключения за въздействието на работилницата върху природните местообитания в района.

Районът около работилницата е урбанизиран, като естествената растителност е почти унищожена.

Очакваното въздействие на обекта върху целевите за защитената зона растители видове е както следва: