С. Ягодина, обл. Смолян; Асен Терзиев управител тел 0878 787 366



страница3/4
Дата19.07.2018
Размер0.76 Mb.
1   2   3   4

Червено усойниче ( Echium russicum)

Не се среща в района на с. Ягодина


( Buxbaumia viridis)

Често срещан на подходящи горски месторастения в района . Липсва на площадката на инвестиционно предложение


(Drepanocladus vernicosus)

Перест мъх. Обитава влажни, необработваеми пасища. У нас вида е с благоприятен статус. Площадката на инвестиционното предложение е силно повлияна от стадото, което домува на нея , поради което няма вероятност в рамките на имота да бъдат установени представители на вида.


Блатно петльово перо (Gladiolus palustris)

Обитава полувлажни и мочурливи ливади с богати почви. Площадката представлява силно антропогенно повлияна територия и очевидно не е местообитание за този вид.



Карпатска тоция (Tozzia carpathica)

Заема влажни и богати на хранителни вещества глинести и каменливи почви, влажни гори и брегове на реки. Теренът на инвестиционното намерение не предлага условия за установяването на вида.


Гръцки кимион (Carum graecum)

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - Бачково, Триград, Турян. Няма данни за наличието н землището на с. Ягодина.


Родопски скален копър (Seseli rhodopaeum )

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни”- сравнително разпространен на различни подходящи местообитания в зоната. Площадката на обекта не предоставя подходящи условия за развитието на този вид.


Костова тлъстига (Sedum kostovii)

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - яз. Батак, с. Ягодина. Видът не беше установен върху и около площадката.



Родопска самогризка (Scabiosa rhodopensis )

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни”. с. Триград, Червената стена над Бачковския манастир. Киселата основна скала на площадката на ИП не формира подходящи почвени условия за вида.



Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis)

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - по р. Чаирска, при селата Лилково, Устина и Бачково, Чепеларе, Смолян, с. Триград. .Липсата на скалисти терени върху имота и припечното му изложение изключват възможността за установяване на вида



Фривалдскиев пчелинок (Marrubium friwaldskyanum )

Не се среща в района на инвестиционното предложение


Пирински ( мурсалски ) чай (Sideritis scardica )

Разпространение за зоната – рида Мурсалица Не се среща в района на инвестиционното предложение



Родопски крем (Lilium rhodopaeum)

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - селата Сивино и Проглед, над с. Пловдивци и с Манастир, по Черна река .Не се среща в района на инвестиционното предложение


Персийска морина (Morina persica)

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - резервата ,,Червената стена” и селата Хвойна, Орехово, Триград и Кестен, с. Ситово по варовити скалисти места . Условията на площадката не са подходящи за вида.


Мечешко око (Cortusa matthioli )

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - Чудните мостове, Триград на варовит терен в иглолистния и субалпийския пояс(от 1300 до 2000 м. надм. в.). Площадката на имота е върху силикатни скали и не предоставя условия за развитието на този вид.


IV.2..3. Животински свят
Гръбначната фауна в района е от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини, като в този район се срещат и някои (ограничен брой) видове, характерни за най-южните части на Европа или за Средиземноморската подобласт на Палеарктика – т. нар. средиземноморски видове.

Видовият й състав в землището на селото е намален, тъй като част от него е обект на селскостопанска дейност.

В обхвата на защитена зона “Родопи – Западни” са включени: 15 вида безгръбначни животни, 2 вида риби , 5 вида земноводни и влечуги и 18 вида бозайници, които фигурират като защитени видове в Приложение I на Дир. 79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC..

Като целеви безгръбначни, посочени в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни” фигурират следните видове:




КОД

ИМЕ (на латински)

ИМЕ (на български)


Местна попул.

Миграционна популация

Оценка

Раз-

мн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял. оц.

1093

Austropotamobius torrentium Ручеен рак

C










B

A

C

A

1032

Unio crassus

Бисерна мида



R










C

B

C

B

4053

Paracaloptenus caloptenoides Обикновен паракалоптенус

R










B

A

C

A

4052

Odontopodisma rubripes Одонтоподизма

V










B

A

A

A

4046

Cordulegaster heros

Кордулегастер



R










A

A

A

A

4032

Dioszeghyana schmidtii

V










B

A

A

A

1074

Eriogaster catax

Торбогнездница



R










A

A

A

A

1065

Euphydryas aurinia

Еуфидриас



R










A

A

B

A

1078

Callimorpha quadripunctaria

R










B

A

B

A

4042

Polyommatus eroides

Полиоматус



R










A

A

A

A

1088

Cerambyx cerdo

Обикновен сечко



R










C

A

C

A

1083

Lucanus cervus

Бръмбар рогач



R










C

A

C

A

1089

Morimus funereus

Буков сечко



R










B

A

C

A

1084

Osmoderma eremita

Осмодерма



R










B

A

B

A

1087

Rosalia alpina

Алпийска розалиа



R










C

A

C

A

Имота в цялата си площ е зает хотелска сградаи и в резултат на което територията е загубила естествения си вид. В нейния контур липсват зрели дървета, които по един или друг начин предоставят условия за развитие на основните целеви за зоната безгръбначни

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC - Таблица 3.2.d в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи- Западни”



КОД

ИМЕ (на латински)

ИМЕ (на български)


Местна попул.

Миграционна популация

Оценка

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял. оц.

1193

Bombina variegata

Жълтокоремна бумка



C










C

A

C

A

1220

Emys orbicularis

Обикновена блатна костенурка



R










C

A

B

A

1219

Testudo graeca

Шипобедрена костенурка



V










C

A

B

A

1217

Testudo hermanni

Шипоопашата костенурка



V










C

A

C

A

1171

Triturus karelinii

Голям гребенест тритон



V










C

A

B

B

Потенциално в района биха могли да се срещнат отделни представители на сухоземните костенурки. Вероятността за това обаче е малка тъй като обекта се разполага при горната граница на разпространението им , което е основание да се обобщи, че работилницата не би могла да окаже негативно въздействие върху целевите за зоната влечуги

По данни от стандартния формуляр в ЗЗ Триград - Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.

Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.



Малък креслив орел  (Aquila   pomarina)

Територията на обекта не осигурява необходимите условия за заселване на вида. В рамкте на цялата територия на ЗЗ „ Триград – Мурсалица” е отчетена само една двойка.


Скален орел ( Aquila chrysaetos)

В рамките на ЗЗ „Триград - Мурсалица” са установени 3 двойки. В обхвата на въздействие на инвестиционното намерение липсват подходящи места за гнездене на скалния орел, което е основание да се приеме, че обекта не засяга негови местообитания.



Осояд  ( Pernis apivorus)

Защитен вид, тясно свързан с широколилистни гори ( предимно букови) с открити пространства, в близост до потоци или малки реки. В обхвата на ЗЗ „ Триград - Мурсалица” са установени 7 /6-8/ гнездови двойки. Площадката на обекта не предоставя подходящи условия за гнездене на представители на вида.


Орел змияр (Circaetus gallicus)

Защитен от закона вид. Среща се предимно в равнини и предпланини до към 1100 м надморска височина. Няма съобщения за наличието му в района.


Черна каня (Milvus nigrans)

Прелетите над района ще са със случаен характер при претърсването й за храна.


Белошипа ветрушка  (Falco naumani)

Защитен вид. Понася добре човешко присъствие. Реализацията на обекта не оказва въздействие върху опазването на вида.


Ловен сокол  ( Falco cherrug)

Изключително рядък и защитен за територията на България вид. Липсват съобщения за наличието му в обхвата на обекта .


Сокол  скитник (Falco peregrinus)

Характерно местообитание за този вид са склисти местности, проломи и дефилета в близост до открити пространствас групи дървета и малки горички. Гнезди по скали и по дървета, като често заема гнезда на други птици.(Симеонов, Мичев, Нанкинов) В този смисъл площадката на инвестиционното намерение не предоставя добри условия за обитаване от сокола скитник.


Белоопашат  мишелов ( Buteo rufinus)

Видът няма естествени врагове в района. Площадката на обекта може да се разглежда като част от потенцилна ловна територия на отделен екземпляр.


Глухар  ( Tetrao urogallus)

Глухарът предпочита иглолистни и смесени гори. Поляните, където се извършват брачните ритуали са заобиколени от високи и дървета и пънове. Площта на обекта не може да бъде местообитание или токовище на глухари.


Лещарка  (Bonasia bonasia)

Месторастенията в около района на инвестиционното намерение се доминират от откритите пространства, които в близкото минало са били земеделски площи с интензивно ползване, а по настояще в по- голяма си част изоставени.

Тези имоти сега са оконтурени от насаждения с доминиращо представителство на смърча и белия бор в VI ти – VII – ми клас на възраст и без изразен подлес. Типично местообитание на лещарката са смесени гори с подлес и поляни. Така съществуващата полуестествена среда в района на ИП не може да бъде дефинирана като типично местообитание за Лещарката, поради липсата на достатъчна храстова растителност и значителното антропогенно присъствие в миналото.
Ливаден дърдавец ( Crex crex)

В обхвата на ПУП и района около него не съществуват благоприятни условия за установяването на популация на Crex crex .


Бухал ( Bubo bubo)

Урбанизираната територия на и около работилницата я правят непривлекателна за бухала. Възможно е случайно прелитане на отделни екземпляри над площадката при претърсване на района за храна.


Черен щъркел (Ciconia nigra)

Работилницата се разполага над горната граница на обитание на вида. Обектът не лежи в трасето на прелетните пътища на вида и не включва територии, където щъркелите се концентрират при хранене и преди миграция.


Козодой (Caprimulgus europaeus)

Няма съобщения за наличието на вида в района на с. Борино


 Земеродно рибарче ( Alcedo attis)

Вероятността в териториите до разглеждания ПИ да са се установили представители на вида е малка поради липсата на стръмни песъчливи брегове, които са предпочитаното място за гнездене на вида. Възможно е в пролома на Дяволския мост да са се заселили отделни екземпляри . Разстоянието му от около 500 м. до работилницата минимизира риска от негативно й проявление върху тях.


Сив кълвач (Picus canus)

Местната му популация в обхвата на ЗЗ „Триград - Мурсалица” наброява около 50 двойки. Липсата на зрели дървета в коментирания имот не предоставя подходящи местообитания за този вид.


Черен кълвач  (Dryocopus martius)

Коментираният поземлен имот не е подходящ като място за гнездене и изхранване на този вид, който предпочита високостъблени гори.


Горска чучулига  (Lullula arborea )

Видът е с висока степен на уязвимост и силно чувствителен към антропогенното присъствие. Това до голяма степен се дължи на наземения начин на живот който води. Видът обитава окрайнините на гори и земеделски площи. Територията на работилницата, въпреки че представлява открита местност, не предоставя необходимите изисквания за вида, поради липсата на храстова растителност.

Числеността на популацията на й в ЗЗ” Триград - Мурсалица” е сравнително висока (около 210 двойки) ( съотнесено с този показател за страната).
Ястребогушо коприварче ( Sylvia nisoria)

Обектът се намира над горната граница на разпространение на ястребогушото коприварче.


Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

За защитена зона „Триград - Мурсалица” видът е обичаен с отчетени средно 260 двойки (200-320). Видът е толерантен към човешко присъствие. Не се очаква чувствително въздействие върху евентуални представители на вида.


Черночела сврачка (Lanius minor)

Реализацията на работилницата може да предизвика косвени въздействия върху вида, които са свързани преди всичко с настъпването на известни промени в структурата на хранителната им база. В нея делът на едрите насекоми ще намалее за сметка на завишаване количеството на дребните мишевидни гризачи и влечуги.


Градинска овесарка ( Emberiza hortulana)

Защитен вид. Повсеместно разпространен в културния ландшафт. Реализацията на обекта не следва да окаже негативно въздействие върху вида.


Пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus)

В обхвата на ЗЗ” Триград- Мурсалица” видът е представен с местна популация от 17 двойки.Пернатоногата кукумявка е тясно привързана към обилието на храна в територията, която обитава. В този аспект реализацията на работилницата ще има по- скоро благоприятно проявление върху вида, кето е свързано с евентуалното нарастване на броя на мишевидните гризачи – основна съставна част в менюто на Пернатоногата кукумявка.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница