С. Ягодина, обл. Смолян; Асен Терзиев управител тел 0878 787 366

Не се среща в района на с. Ягодина

Често срещан на подходящи горски месторастения в района . Липсва на площадката на инвестиционно предложение

Перест мъх. Обитава влажни, необработваеми пасища. У нас вида е с благоприятен статус. Площадката на инвестиционното предложение е силно повлияна от стадото, което домува на нея , поради което няма вероятност в рамките на имота да бъдат установени представители на вида.

Обитава полувлажни и мочурливи ливади с богати почви. Площадката представлява силно антропогенно повлияна територия и очевидно не е местообитание за този вид.

Заема влажни и богати на хранителни вещества глинести и каменливи почви, влажни гори и брегове на реки. Теренът на инвестиционното намерение не предлага условия за установяването на вида.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - Бачково, Триград, Турян. Няма данни за наличието н землището на с. Ягодина.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни”- сравнително разпространен на различни подходящи местообитания в зоната. Площадката на обекта не предоставя подходящи условия за развитието на този вид.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - яз. Батак, с. Ягодина. Видът не беше установен върху и около площадката.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни”. с. Триград, Червената стена над Бачковския манастир. Киселата основна скала на площадката на ИП не формира подходящи почвени условия за вида.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - по р. Чаирска, при селата Лилково, Устина и Бачково, Чепеларе, Смолян, с. Триград. .Липсата на скалисти терени върху имота и припечното му изложение изключват възможността за установяване на вида

Не се среща в района на инвестиционното предложение

Разпространение за зоната – рида Мурсалица Не се среща в района на инвестиционното предложение

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - селата Сивино и Проглед, над с. Пловдивци и с Манастир, по Черна река .Не се среща в района на инвестиционното предложение

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - резервата ,,Червената стена” и селата Хвойна, Орехово, Триград и Кестен, с. Ситово по варовити скалисти места . Условията на площадката не са подходящи за вида.

Разпространение в ЗЗ „Родопи Западни” - Чудните мостове, Триград на варовит терен в иглолистния и субалпийския пояс(от 1300 до 2000 м. надм. в.). Площадката на имота е върху силикатни скали и не предоставя условия за развитието на този вид.

Видовият й състав в землището на селото е намален, тъй като част от него е обект на селскостопанска дейност.

В обхвата на защитена зона “Родопи – Западни” са включени: 15 вида безгръбначни животни, 2 вида риби , 5 вида земноводни и влечуги и 18 вида бозайници, които фигурират като защитени видове в Приложение I на Дир. 79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC..

Като целеви безгръбначни, посочени в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни” фигурират следните видове:

Имота в цялата си площ е зает хотелска сградаи и в резултат на което територията е загубила естествения си вид. В нейния контур липсват зрели дървета, които по един или друг начин предоставят условия за развитие на основните целеви за зоната безгръбначни

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC - Таблица 3.2.d в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи- Западни”

КОД	ИМЕ (на латински) ИМЕ (на български)	Местна попул.	Миграционна популация			Оценка
			Размн.	Зимув.	Премин.	Попул.	Опазв.	Изолир.	Цял. оц.
1193	Bombina variegata Жълтокоремна бумка	C				C	A	C	A
1220	Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка	R				C	A	B	A
1219	Testudo graeca Шипобедрена костенурка	V				C	A	B	A
1217	Testudo hermanni Шипоопашата костенурка	V				C	A	C	A
1171	Triturus karelinii Голям гребенест тритон	V				C	A	B	B

Потенциално в района биха могли да се срещнат отделни представители на сухоземните костенурки. Вероятността за това обаче е малка тъй като обекта се разполага при горната граница на разпространението им , което е основание да се обобщи, че работилницата не би могла да окаже негативно въздействие върху целевите за зоната влечуги

По данни от стандартния формуляр в ЗЗ Триград - Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.

Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

Територията на обекта не осигурява необходимите условия за заселване на вида. В рамкте на цялата територия на ЗЗ „ Триград – Мурсалица” е отчетена само една двойка.

В рамките на ЗЗ „Триград - Мурсалица” са установени 3 двойки. В обхвата на въздействие на инвестиционното намерение липсват подходящи места за гнездене на скалния орел, което е основание да се приеме, че обекта не засяга негови местообитания.

Защитен вид, тясно свързан с широколилистни гори ( предимно букови) с открити пространства, в близост до потоци или малки реки. В обхвата на ЗЗ „ Триград - Мурсалица” са установени 7 /6-8/ гнездови двойки. Площадката на обекта не предоставя подходящи условия за гнездене на представители на вида.

Защитен от закона вид. Среща се предимно в равнини и предпланини до към 1100 м надморска височина. Няма съобщения за наличието му в района.

Прелетите над района ще са със случаен характер при претърсването й за храна.

Защитен вид. Понася добре човешко присъствие. Реализацията на обекта не оказва въздействие върху опазването на вида.

Изключително рядък и защитен за територията на България вид. Липсват съобщения за наличието му в обхвата на обекта .

Характерно местообитание за този вид са склисти местности, проломи и дефилета в близост до открити пространствас групи дървета и малки горички. Гнезди по скали и по дървета, като често заема гнезда на други птици.(Симеонов, Мичев, Нанкинов) В този смисъл площадката на инвестиционното намерение не предоставя добри условия за обитаване от сокола скитник.

Видът няма естествени врагове в района. Площадката на обекта може да се разглежда като част от потенцилна ловна територия на отделен екземпляр.

Глухарът предпочита иглолистни и смесени гори. Поляните, където се извършват брачните ритуали са заобиколени от високи и дървета и пънове. Площта на обекта не може да бъде местообитание или токовище на глухари.

Месторастенията в около района на инвестиционното намерение се доминират от откритите пространства, които в близкото минало са били земеделски площи с интензивно ползване, а по настояще в по- голяма си част изоставени.

Тези имоти сега са оконтурени от насаждения с доминиращо представителство на смърча и белия бор в VI ^ти – VII ^{– ми} клас на възраст и без изразен подлес. Типично местообитание на лещарката са смесени гори с подлес и поляни. Така съществуващата полуестествена среда в района на ИП не може да бъде дефинирана като типично местообитание за Лещарката, поради липсата на достатъчна храстова растителност и значителното антропогенно присъствие в миналото.
Ливаден дърдавец ( Crex crex)

В обхвата на ПУП и района около него не съществуват благоприятни условия за установяването на популация на Crex crex .

Урбанизираната територия на и около работилницата я правят непривлекателна за бухала. Възможно е случайно прелитане на отделни екземпляри над площадката при претърсване на района за храна.

Работилницата се разполага над горната граница на обитание на вида. Обектът не лежи в трасето на прелетните пътища на вида и не включва територии, където щъркелите се концентрират при хранене и преди миграция.

Няма съобщения за наличието на вида в района на с. Борино

Вероятността в териториите до разглеждания ПИ да са се установили представители на вида е малка поради липсата на стръмни песъчливи брегове, които са предпочитаното място за гнездене на вида. Възможно е в пролома на Дяволския мост да са се заселили отделни екземпляри . Разстоянието му от около 500 м. до работилницата минимизира риска от негативно й проявление върху тях.

Местната му популация в обхвата на ЗЗ „Триград - Мурсалица” наброява около 50 двойки. Липсата на зрели дървета в коментирания имот не предоставя подходящи местообитания за този вид.

Коментираният поземлен имот не е подходящ като място за гнездене и изхранване на този вид, който предпочита високостъблени гори.

Видът е с висока степен на уязвимост и силно чувствителен към антропогенното присъствие. Това до голяма степен се дължи на наземения начин на живот който води. Видът обитава окрайнините на гори и земеделски площи. Територията на работилницата, въпреки че представлява открита местност, не предоставя необходимите изисквания за вида, поради липсата на храстова растителност.

Числеността на популацията на й в ЗЗ” Триград - Мурсалица” е сравнително висока (около 210 двойки) ( съотнесено с този показател за страната).
Ястребогушо коприварче ( Sylvia nisoria)

Обектът се намира над горната граница на разпространение на ястребогушото коприварче.

За защитена зона „Триград - Мурсалица” видът е обичаен с отчетени средно 260 двойки (200-320). Видът е толерантен към човешко присъствие. Не се очаква чувствително въздействие върху евентуални представители на вида.

Реализацията на работилницата може да предизвика косвени въздействия върху вида, които са свързани преди всичко с настъпването на известни промени в структурата на хранителната им база. В нея делът на едрите насекоми ще намалее за сметка на завишаване количеството на дребните мишевидни гризачи и влечуги.

Защитен вид. Повсеместно разпространен в културния ландшафт. Реализацията на обекта не следва да окаже негативно въздействие върху вида.

В обхвата на ЗЗ” Триград- Мурсалица” видът е представен с местна популация от 17 двойки.Пернатоногата кукумявка е тясно привързана към обилието на храна в територията, която обитава. В този аспект реализацията на работилницата ще има по- скоро благоприятно проявление върху вида, кето е свързано с евентуалното нарастване на броя на мишевидните гризачи – основна съставна част в менюто на Пернатоногата кукумявка.