Среден пъстър кълвач ( Dendrocopos medius )

Рядък вид – само 6 двойки в защитената зона „ Триград- Мурсалица” . Урбанизираната териториян около работилницата не създават подходящи условия за местообитание на вида.

В рамките на защитената зона са установени средно 53 двойки (27-80). Територията около обекта с минимален брой ниски храсти не може да бъде местообитание на вида , който обитава и се изхранва в горски масиви.

Строителството и експлоатацията на работилницата не следва да окаже пряко или косвено въздействие върху популациите на вида, тъй като строителните дейности ще се извършат върху малка по площ кояято не засяга тяхно местообитание или фрафменти от хранителната му база. Вида е умерено чувствителен към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите му в района.

Типичен за вида биотоп са стари смърчови гори. Общата й численост се оценява на 15 двойки в рамките на ЗЗ „Триград – Мурсалица”. Площадката на инвестиционното намерение не осигурява биологичните изисквания на вида.

Интересен ловен обект. Видът се среща в зоната в ограничена степен ( 71 двойки), поради пресиленото му ползване и бракониерско посегателство в миналото. Реализацията на обекта не отнема територия, която отговаря на изискванията на кеклика.

Фактори, които могат да окажат потенциално въздействие върху посочените 12 защитени вида прилепи са поместени в следната таблица.

Прилепите - обект на защита в зона „Родопи Западни ” са облигатно или факултативно пещеролюбиви.

По данни от монографията “Бозайниците на Родопите”, местообитанията на посочените 12 вида прилепи като предмет на защита в рамките на ЗЗ “Родопи – Западни” е като следва:

• 
  Широкоух прилеп Barbastela barbastelus – през зимата обитава пещери, а през лятото – хралупести дървета и изоставени постройки.
  

• 
  Дългокрил прилеп Miniopterus shreibersy – летните му убежища са в предните части на пещери, а зимните в по-вътрешните им части.
  

• 
  Дългоух нощник Myotis bechsteini – обитава хралупи на стари дървета през лятото, а през зимата се премества в пещери.
  

• 
  Остроух нощник Myotis blythii – обитава карстови райони с пещери, изоставени минни галери и сгради.
  

• 
  Дългопръст нощник Myotis capaccinii – обитава пещери близо до водоеми.
  

• 
  Трицветен нощник Мyotis emarginatus – леговищата му са в пещери, запустели сгради, камбанарии.
  

• 
  Голям нощник Myotis myotis – в Родопите обитава пещери и запустели постройки.
  

• 
  Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii – обитава карстови райони.
  

• 
  Подковонос на Мехели Rhinolophus mechelyi – обитава карстови райони.
  

• 
  Южен подковонос Rhinolophus euriale – обитава пещери.
  

• 
  Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum – обитава пещери,запустели минни галерии и къщи, хамбари
  

• 
  Малък подковонос Rhinolophus hipposideros – убежищата му са пещери, хралупи на стари дървета, запустели сгради.
  

В района около имота няма пещери. Разположените в района „Ягодинска пещера” и „Дяволско гърло” представляват зимни убежища за прилепите, а скалните образувания Буйновско и Триградско ждрело, могат да се разглеждат като летни такива.

Около коментираната площ се намират множество други имоти – необработваеми селскостопански земи. В тях няма стари или загиващи дървета с хралупи, в които биха могли да установят по-малочислени колонии или отделни екземпляри представители на горските прилепи.

Тъй като с реализирането на плана не се засягат пещери и карстови територии не съществува опасност от пряко унищожаване на местообитания на облигатно пещеролюбивите видове.

Лалугерът предпочита ксеротермни ливади. Площадката на ИП не предоставя необходимите изисквания на вида

Европейският вълк предпочита горските биоценози, доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

Мечката фигурира в приложението към Резолюция № 6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочена като изискваща приоритетно съхранение на местообитанието й. Защитена зона „Родопи Западни” е една от най- важните у нас за опазване популациите на Кафявата мечка.

За района има съобщения, че епизодично са се появявали отделни екземпляри. Като вид силно влияещ се от фактора безпокойство застрояването създава потенциална възможност за завишаване нивата на шум и изкуствена осветеност, което са предпоставки за отблъскването на случайно преминаващи екземпляри.
Пъстър пор (Vormela peregusna)

Традиционно значителното човешко присъствие, движението на хора и животни в рамките на площадката и около нея правят малко вероятно заселването на вида в рамките на имота.

Видрата е включена в приложението към Резолюция № 6/ 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Съгласно приложение 2 към чл. 6 ал.1., т.2 към ЗБР видът е посочен като изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. Реализацията на обекта не засяга местообитания на видрата.

Дивата коза фигурира в приложението към Резолюция №6/ 1998г. на постоянния комитет на Бернската конвенция и посочена като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. В рамките на територията около обекта не попадат типични за дивата коза местообитания.

Код по NUTS Район за планиране

BG 05 Южен Централен

BG 055 Смолян

Биогеографски район – Алпийски

Физикогеографски район - Рило-Родопски

Строителството и експлоатацията на обекта не засяга, учебни или болнични заведения, центрове за рехабилитация и др. заведения за обществено ползване.

Въздействието от обекта ще се прояви само в ограничената територия на обекта.

IV.5. Вероятност на поява на въздействието.
Въздействието се появява със започване на строителството. При въвеждането на обекта в експлоатация степента на въздействията ще се намали, като вероятността от появата им зависи най вече от управлението на отпадъците. Работилницата ще бъде с целогодишно действие като генерирането на по- по голям обем отпадъци и замърсени води се очаква да бъде през летния период, когато беридбата на диворастящи

С реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, в т.ч. върху подземните води н района.

• 
  Шумово и прахово замърсяване по време на строителството ;
  
• 
  Замърсяване на почви с биологични отпадъци
  
• 
  Замърсяване на подземни и повърхностни води с биологични отпадъци
  

В общ план мерките за намаляване на отрицателните последици могат да се разделят в две групи :

• 
  Изготвяне на документацията за поставяне на преместваемо съоръжение .
  

• 
  Изпълнение на шумозащитна изолация за работните помещения.
  

• 
  Изпълнение фундаментите на двигателите по детайл, включващ гумени тампони, разделителни фуги и др. с цел максимално намаляване на вибрациите.
  

• 
  Залагане на подови сифони с воден затвор и мазниноуловител.
  

• 
  Изготвяне на „План за безопасност и здраве”, който да бъде неразделна част от работния проект.
  

• 
  За предотвратяване разнасянето на прахови емисии в атмосферния въздух да се предвиди оросяване на площадката по време на изпълнение на изкопите при сухо и ветровито време
  

• 
  За осигуряване на здравословни условия на труд да се извърши монтаж на вентилатори в работните помещения
  

• 
  Опазване на почвите и земите: - Почвените материали изкопа за изгребната яма да бъдат изгребани и депонирани на временно в границите на имота , като тези от „А” хоризонта да се складират отделно.
  

• 
  Строителната техника да се движи само в границите на отредения терен.
  

• 
  По време на монтажните работи в рамките на отредения терен да се подготви площадка за разтоварване на доставеното оборудване до работилницата.
  

• 
  Регламентиране и устройване на местата за събиране на отпадъците;
  

• 
  Чиста и здравословна околна среда;
  
• 
  Интегрирано управление на отпадъците;
  
• 
  Пълна отговорност на замърсителя;
  
• 
  Компостиране или друга форма на оползотворяване;
  
• 
  Рекултивация на терена на площадката, след евентуалното и закриване;
  
• 
  Участие на обществеността;
  

• 
  Предложения по отношение на технологичния процес
  

• 
  Автоматизирано следене на процеса;
  

• 
  Да се води строга отчетност за използваните суровини и получените отпадъци.
  

• 
  Да се създаде организация по събиране, съхранение и оползотворяване на суровините.
  

• 
  В битовите помещения са предвидени всички условия за почивка и хигиена на работниците.
  

• 
  Третиране на течната фаза във водоплътната яма с БиоАктив.
  

• 
  Контрол върху утайките от съоръженията за улавяне на отпадните води от миене на оборудването.
  

• 
  Постоянен контрол върху изправността на техниката и връзките между елементите .
  

• 
  Работниците преди назначението им да преминат встъпителен инструктаж и да се провежда периодически такъв.
  

• 
  Да се проведе курс за техника на безопасност и експлоатационни изисквания с работниците преди започване на работата на обекта.
  

• 
  Да се поставят указателни , забранителни и предупредителни табели и знаци на съответните места.
  

• 
  По отношение компонентите на околната среда
  

• 
  Опазване на площадката от замърсяване с горива и масла от работещата строителна и транспортна техника. Същата да се проверява ежедневно за течове.
  

• 
  Периодично извозване на отпадъците и замърсените води .
  

• 
  Осигуряване на работно облекло за персонала
  

• 
  Доставка на пожарогасител със СО₂ за гасене на електросъоръжения.
  

• 
  Подготовка и обучение на квалифициран обслужващ персонал с цел недопускане на аварии и свързаните с тях замърсявания на компонентите на околната среда
  

• 
  Системен контрол относно параметрите на охлаждащата циркулационна производствена вода.
  

• 
  По отношение борбата с пожари и промишлени аварии
  
  • 
    Незабавно съобщаване на службите за пожарна и аварийна безопасност съгласно плана на обекта по чл.35, ал.1 от Закона за защита при бедствия /обн.ДВ бр.102/19.12.2006г
    

• 
  Гасене на огнището на запалване (пожар) чрез преносимите уреди за първоначално пожарогасене;
  

• 
  Изключване на електрическото захранване на сградата. След приключване на евакуацията – затваряне на вратите към помещението или зоната с пожар, за да не се допусне задимяване на съседни части на сградата;
  

• 
  След пристигане на служба „ПАБ” се свежда информация за евакуацията, извършените действия по пожарогасенето и други, при поискване.
  

• 
  В пожароопасните и взривоопасните места се поставят знаци за противопожарна охрана в съответствие с БДС ISO 6309.
  

• 
  Всички елементи склонни към образуване и натрупване на електростатична енергия е необходимо да бъдат заземени.
  

• 
  При източниците на топлина трябва да бъде спазвано безопасно разстояние от стените и другите елементи от съоръжението Това разстояние важи за двигатели и димоотводи, разположени близко до запалителни материали със степен на горене B, C1 и C2.
  

• 
  Като незапалими термоизолационни материали могат да се използват всички материали, които имат степен на горимост А.
  

• 
  Мониторинг
  

• 
  Инвеститора да изготви план за собствен мониторинг
  

• 
  Собствените периодични измервания да бъдат възлагани на акредитирани лица и лаборатории;
  

• 
  Да осъществява контрол и измерване (изчисляване) на количествата образувани на площадката отпадъци с цел определяне на:
  

• 
  месечното количество образуван отпадък;
  

• 
  месечно количество отпадък за единица продукт (за отпадъците, които се генерират пряко от производствения процес).
  

• 
  След въвеждане в работа на работилницата да се извършва мониторинг на показателите на шума в обекта в съответствие с чл. 18, по реда на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 2 /05.04.2006 г.
  

ПРИЛОЖЕНИЯ:

• 
  Уведомление
  
• 
  Обява