С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза Други видове хипотиреоидизъм



Дата28.09.2017
Размер238.73 Kb.


КП № 106 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Минимален болничен престой - 3 дни


КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10


С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза
Други видове хипотиреоидизъм

Не включва: хипотиреодизъм, свързан с йоден недоимък (E00—E02)

хипотиреоидизъм след медицинска намеса (E89.0)



E03.0 Вроден хипотиреоидизъм с дифузна гуша

E03.1 Вроден хипотиреоидизъм без гуша

E03.2 Хипотиреоидизъм , дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества

E03.3 Постинфекциозен хипотиреоидизъм

E03.5 Микседемна кома

E03.8 Други уточнени видове хипотиреоидизъм

E03.9 Хипотиреоидизъм, неуточнен

Микседем БДУ



Тиреотоксикоза [хипертиреоидизъм]

Не включва: хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза (E06.2)

неонатална тиреотоксикоза (P72.1)



E05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша

Екзофталмична или токсична гуша БДУ

Болест на Graves

Токсична дифузна гуша



E05.1 Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел

Тиреотоксикоза с токсична едновъзлеста гуша



E05.2 Тиреотоксикоза с токсична полинодозна гуша

Токсична възлеста гуша БДУ



E05.3 Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан

E05.4 Тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia)

E05.5 Тиреотоксична криза или кома

E05.8 Други видове тиреотоксикоза

Хиперсекреция на тиреостимулиращ хормон

При необходимост от идентифициране на причината се използва допълнителен код за външни причини (клас XX).

E05.9 Тиреотоксикоза, неуточнена

Хипертиреоидизъм БДУ

Тиреотоксична болест на сърцето† (I43.8*)
Тиреоидит

Не включва: тиреоидит след раждане (O90.5)

E06.0 Остър тиреоидит

Тиреоидит:

• пиогенен

• гноен


При необходимост от идентифициране на инфекциозния агент се използва допълнителен код (B95—B97).

E06.1 Подостър тиреоидит

Тиреоидит:

• на de Quervain

• гигантоклетъчен

• грануломатозен

• негноен

Не включва: автоимунен тиреоидит (E06.3)

E06.2 Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза

Не включва: автоимунен тиреоидит ((E06.3)

E06.3 Автоимунен тиреоидит

Тиреоидит на Hashimoto

Хашитоксикоза (преходна)

Лимфоаденоматозна гуша

Лимфоцитарен тиреоидит

Лимфоматозна гуша



E06.4 Медикаментозен тиреоидит

При необходимост от идентифициране на лекарствения препарат се използва допълнителен код за външни причини (клас XX).



Други болести на щитовидната жлеза

E07.0 Хиперсекреция на калцитонин

C-клетъчна хиперплазия на щитовидната жлеза

Хиперсекреция на тиреокалцитонин

E07.8 Други уточнени болести на щитовидната жлеза

Дефект на тироксин-свързващия глобулин



Кръвоизлив

Инфаркт в щитовидната жлеза

Синдром на болест с еутиреоидизъм
Ендокринни и метаболитни разстройства, възникнали след медицински процедури, некласифицирани другаде

E89.0 Следпроцедурен хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм след облъчване

Следоперативен хипотиреоидизъм
Увреждания на слъзния апарат и орбитата при болести, класифицирани другаде

H06.2* Екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза (Е05.—†)
О9О.5 Послеродов тиреоидит



КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ


Основни диагностични процедури

МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЦЕ, ГЛАВА И ШИЯ

Изключва:

ангиография - 88.40-88.68

**87.04 КАТ на глава

Тиреоидна област



**87.09 МЕКОТЪКАННО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЛАВА И ШИЯ
СКЕЛЕТНО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРАЙНИЦИ И ТАЗ

Изключва:

контрастна рентгенография на става - 88.32

**88.23 РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КИТКА И ДЛАН

**88.27 СКЕЛЕТНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЕДРО, КОЛЯНО И ПОДБЕДРИЦА
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)

**88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия

Изключва:

око - 95.13

дРУГО ДИАГНОСТИЧНО ОБРАЗНО изображение

**88.97 магнитно резонансно изображение на други и неопределени места
**89.52 електрокардиограма
**90.59 изследване на кръв

Включва някои от следните медико-диагностични изследвания:

ПКК

и

Хормонални изследвания – fT4;TSH



и/или

Имунологични изследвания

и/или

Имуноцитохимично изследване на биоптат



и/или

Функционални тестове с хормони



Основни терапевтични процедури

Терапевтичен ултразвук

*00.09 терапевтичен ултразвук

Фонофореза с глюкокортикоиди


ЛЕЧЕБНА РАДИОЛОГИЯ И НУКЛЕАРНА МЕДИЦИНА

Изключва: такива за:

аблация на хипофизна жлеза - 07.64-07.69

деструкция на хориоретинална лезия -

*92.28 инжекция или инсталиране на радиоизотопи
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество

*99.18 инжекция или инфузия на електролити
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ДРУГо ЛЕЧЕБНо ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНо вещество

*99.23 инжекция на стероид

Инжекция на кортизон



*99.29 инжекция или инфузия на лечебно или профилактично вещество



Изисквания: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са извършени и отчетени три диагностични процедури, (от които задължително процедури с код – **88.71 и **90.59) и една терапевтична процедура, посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ.

За пациенти под 18 години клиничната пътека се счита за завършена, ако са извършени и отчетени две диагностични процедури и една терапевтична процедура.



Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:

Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми или друг носител при образни изследвания се прикрепват към ИЗ.

Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:

- трите имена и възрастта на пациента;

- датата на изследването;

- вида на изследването;

- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;

- подпис на лекаря, извършил изследването.

Фишът се прикрепва към ИЗ.

В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.



Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение минимум ІІ ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт по „Ендокринология и болести на обмянатa”. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмянатa”.

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.




Задължително звено/медицинска апаратура

1. Клиника/отделение по ендокринология

или


Клиника/отделение по вътрешни болести ІІ-ро ниво

или


Клиника/отделение по детска ендокринология

3. *Клинична лаборатория, вкл. извършване на хормонални изследвания

4. **Микробиологична лаборатория

5. Структура по Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия

6. Ехографски апарат с възможност за изследване на щитовидна жлеза


Забележка*: В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ендокринология и болести на обмяната.

Забележка ** Изискванията за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г. До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА ПЪТЕКАТА, НЕНАЛИЧНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.



Задължително звено/медицинска апаратура

1. КТ/МРТ

2. Лаборатория (отделение) по клинична патология



3. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.

Блок 1. Необходими специалисти за възраст над 18 години:

- минимум четирима лекари, от които поне двама са с призната специалност по ендокринология, поне двама – с квалификация за ехография на щитовидна жлеза;

- лекар със специалност клинична лаборатория.
Блок 2. Необходими специалисти за възраст до 18 години:

- лекар със специалност по детска ендокринология и болести на обмяната и квалификация по ехография на щитовидна жлеза;

- лекар със специалност клинична лаборатория.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.

1.1. СПЕШНИ:


  • болни с тежка тиреотоксикоза и заплашваща тиреотоксична криза;

  • тежка тиреоидасоциирана офталмопатия( ТАО) – ІІІ в, ІV б, V и VІ класове;

  • клиника за компресия в шийната област;

  • хипотиреоидизъм с усложнения (сърдечна недостатъчност, перикарден или друг излив, ТАО, миастенна симптоматика, съпътстващ хипопаратиреоидизъм – постаблативен, идиопатичен);

  • хипертиреоидизъм с усложнения (левкопения, алергия към тиреостатици, токсичен медикаментозен хепатит, сърдечна недостатъчност, ТАО, миастенна симптоматика).


1.2. ПЛАНОВИ:

Хоспитализират се пациенти, чието лечение не може да се осъществи в извънболничната помощ или проведеното лечение до момента на хоспитализацията дава незадоволителен ефект и липсва подобрение в здравословното състояние. Към история на заболяването се прикрепва медицинската документация, в която е отразено лечението в извънболничната помощ и резултатите от него.

  • бързонарастваща струма;

  • неуточнена възлеста гуша за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

  • съмнение за тиреоидит, кръвоизлив в тиреоидна киста и други с или без болка в шийната област;

  • неуточнена пареза на възвратен нерв;

  • среднотежка, тежка и усложнена тиреотоксикоза до и след започване на тиреостатично лечение;

  • незадоволителен резултат от провеждано амбулаторно консервативно лечение; рецидиви на заболяването;

  • ТАО от клас 2б нагоре (NOSPECS – ETA) и активност;

  • тежка и активна ТАО след телегаматерапия;

  • обострен ТАО след 131 йод терапия и след хирургично лечение на щитовидната жлеза;

  • новооткрит, неуточнен или вроден хипотиреоидизъм;

  • болни с активна ТАО за провеждане на пулс терапия с метилпреднизолон.


2. ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.

ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.

Вземането на биологичен материал за медико-диагностични изследвания, извън случаите на спешност се извършва 48 часа от началото на хоспитализацията. Ехография се извършват до 72 часа от постъпването на пациента.



ЛЕЧЕНИЕ

    • медикаментозно: тиреостатици, кортикостероиди;

    • фонофореза с глюкокортикоиден унгвент;

    • симптоматично лечение на усложненията: кортикостероиди, кардиотоници, диуретици, антиаритмични средства, антихипертензивни, антибиотици, инсулин.


Лечение на болни с ТАО

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза и очния статус се провежда тридневен венозен пулс с кортикостероид. След около 2 месеца се прави контролен преглед и според активността на заболяването се преценява нуждата от пореден курс пулс-терапия. Понякога клиничният ход на заболяването налага провеждането на 4 – 6 (при нужда повече) лечебни курса. Всяка хоспитализация за пулс-терапия трябва да се отчита като нова клинична пътека.


Лечение на болни с хипертиреоидизъм с усложнения – левкопения, алергия, токсичен хепатит

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза, очния статус, съпътстващите консервативното лечение усложнения (посочени по-горе) се преоценява провежданото до момента лечение и се включва кортикостероид венозно с последваща амбулаторно терапия пер ос, колони-стимулиращ фактор, антибиотици, витамини, луголов разтвор, бета-блокери, хепатопротективни средства, антиалергични средства.


Лечение на болни с хипертиреоидизъм със сърдечно-съдови усложнения (ритъмни или проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония)

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза, очния статус и съпътстващите сърдечно-съдови усложнения (посочени по-горе) се преоценява провежданото до момента лечение и се включва кардиотоник – парентерално или пер ос; диуретик – парентерално или пер ос; антиаритмично средство – парентерално или пер ос; антихипертензивно средство – парентерално или пер ос.


Лечение на болни с хипотиреоидизъм със сърдечно-съдови усложнения (ритъмни или проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония)

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза, очния статус и съпътстващите сърдечно-съдови усложнения (посочени по-горе) се преоценява провежданото до момента лечение и се включва кардиотоник – парентерално или пер ос; диуретик – парентерално или пер ос; антиаритмично средство – парентерално или пер ос; антихипертензивно средство – парентерално или пер ос.


Поведение при злокачествени образувания на щитовидната жлеза

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза болният се насочва за радикално оперативно лечение.



Поведение при доброкачествени образувания на щитовидната жлеза

След уточняване на функционалното и морфологично състояние на щитовидната жлеза се определя терапевтичното поведение и болният се насочва за:

- оперативно лечение;

- 131 Йод лечение;

- алкохолизация – перкутанно инжектиране на абсолютен алкохол в доброкачествено новообразувание на щитовидната жлеза;

- аспирация на съдържимото от киста на щитовидната жлеза;

- активно наблюдение и диспансеризация от ендокринолог при редовен ехографски контрол.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.

ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.

Съобразно клиничната находка, резултатите от клинико-лабораторните показатели.


4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.

Медицински критерии за дехоспитализация:

- стабилизиране на състоянието (клинично и биохимично);

- уточнена диагноза и уточнено домашно лечение;

- резултати от изследване на тиреоидни хормони (fT4 иTSH);

- ехография на щитовидна жлеза;

- след венозни инфузии с кортикостероиди по повод на ТАО;

- след симптоматично лечение на усложненията при тиреоидни заболявания;

- след фонофореза с глюкокортикоиден унгвент.


Довършване на лечебния процес и проследяване

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.


5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека

1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в “История на заболяването” и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:

- “История на заболяването”;

- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;



- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.
ДОКУМЕНТ № 4

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)

Базедовата болест е заболяване на щитовидната жлеза, при което функцията е повишена. В част от случаите във фамилията има и други кръвни роднини с подобен тип заболявания на щитовидната жлеза. Заболяването обичайно се лекува с тиреостатик около 18-24 месеца при строг регулярен контрол от специалиста - ендокринолог, при който се диспансеризира. Изследвания се провеждат изходно, на около 20-30 дни до нормализиране на хормоните и при достигане на поддържащата доза на тиреостатика, а след това на 2-3 месеца за целия срок на лечение. Ехография на щитовидната жлеза се провежда изходно и в динамика. При част от болните има алергия към тиреостатика, намаление в броя на левкоцитите в кръвта, токсичен хепатит и други усложнения, които налагат допълнителни хоспитализации, изследвания и съответно лечение. При част от болните се провежда оперативно лечение или лечение със 131-йод, за които се провежда допълнителна подготовка.

Хашитоксикоза е заболяване на щитовидната жлеза, при което функцията е повишена. В част от случаите във фамилията има и други кръвни роднини с подобен тип заболявания на щитовидната жлеза. Заболяването се лекува за различен срок от време при строг и чест контрол от специалиста-ендокринолог, при който се диспансеризира. Изследвания се провеждат изходно, на около 20-30 дни до нормализиране на хормоните и при достигане на поддържаща доза на тиреостатика, а след това на 2-3 месеца за целия срок на лечение. Ехография на щитовидната жлеза се прави изходно и в динамика. При част от болните има алергия към тиреостатика, намаление в броя на левкоцитите в кръвта, токсичен хепатит и други усложнения, които налагат допълнителни хоспитализации, изследвания и съответно лечение. При част от болните се провежда оперативно лечение или лечение със 131-йод, за които се провежда допълнителна подготовка.

Тиреоидит на Хашимото е хронично заболяване на щитовидната жлеза, при което функцията на щитовидната жлеза може да бъде нормална, намалена или повишена. В част от случаите във фамилията има и други кръвни роднини с подобен тип заболявания на щитовидната жлеза. Заболяването се следи регулярно от специалиста-ендокринолог поне 2 пъти годишно с проследяване на тиреоидните хормони и тиреоидните Ат, както и ехография на щитовидната жлеза – изходно и в динамика. При част от болните се налага включване на лечение с таблетки при определени условия. При част от болните се налага провеждане на оперативно лечение.

Възлеста гуша е заболяване на щитовидната жлеза, при което функцията на щитовидната жлеза може да бъде нормална, повишена или намалена. В част от случаите във фамилията има и други кръвни роднини с възли на щитовидната жлеза. Заболяването се следи регулярно от специалиста-ендокринолог 1-2 пъти годишно с проследяване на тиреоидните хормони, ехография за проследяване на структурните промени в щитовидната жлеза и в някои случаи тиреосцинтиграфия. При част от болните се налага включване на лечение с таблетки при определени условия. При част от болните при точно определени показания се налага провеждане на оперативно лечение.

Подостър тиреоидит е заболяване на щитовидната жлеза, което често е свързано с прекарана инфекция. Функцията на щитовидната жлеза може да бъде временно повишена, по-късно намалена и впоследствие отново нормална. Заболяването се следи регулярно от специалиста-ендокринолог на около 30 дни няколко месеца до овладяване на възпалителния процес. За диагностициране на заболяването се изследват кръвната картина, СУЕ, тиреоидни хормони, 131-йод каптация и ехография на щитовидната жлеза. Лечението се провежда с таблетки при динамичен контрол от ендокринолога. Рядко се оперира.

РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 106 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.

Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.

При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.

І.

ІІ.

Ден за провеждане на процедури

1 ден

2 ден

3 ден
















Изписване

Дата




























ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ







 

 

 

 

 

 

 

 







 

 

 

 

 

 

 





























































ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ







 

 

 

 

 

 

 

 







 

 

 

 

 

 

 





























































КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ




























 



























































































ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА


ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ

ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница