Са само три примера за финансирани от ес проекти, в рамките на които са разработени уникални системи за прогнозиране и предупреждение за предстоящи наводнения

Брюксел, 28 Август 2014 г.

Управлението и предотвратяването на наводнения е в центъра на проекта Imprints, в рамките на който е разработена платформа за ранно предупреждение с цел намаляване на времето за реакция при внезапни наводнения до около 2 часа и дори по-малко – по този начин евентуално ще се даде на хората повече време да напуснат опасната зона. Платформата се основава на по-добри прогнози за валежите, използването на метеорологични модели и радарни мрежи за наблюдение на времето. Софтуерът може също така да прогнозира водните потоци на място и да предостави цялостна система за ранно предупреждение за внезапни наводнения, за количеството отпадъци, които те могат да носят, и за евентуалните щети за местната инфраструктура.

Службите в областта на водите и хидро-метеорологичните операции в Испания, Швейцария и Франция използват иновациите на този проект за усъвършенстване на своите системи за прогнозиране в реално време. Освен това показателите за внезапни наводнения, разработени в рамките на този проект, се използват в момента в Европейската система за информираност за наводнения (EFAS).

Междувременно WeSenseIt — проект, който приключва през септември 2016 г., използва силата на човешкото наблюдение като важна част от система за ранно предупреждение. Хората участват, като извършват измервания, използвайки нови приложения, които в момента се разработват в рамките на проекта, и като изпращат информация и изображения по мобилни телефони. Новите технологии и подходи се изпробват в Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

„Разработихме мобилни приложения, така че наблюдаващите за наводнения във Великобритания могат да се движат по бреговете на реките и да правят снимки с коментари, ако смятат, че има повод за притеснение“, казва координаторът на проекта Фабио Сиравеня от университета в Шефилд. В Италия в края на март 2014 г. бе извършена оценка с участието на около 500 доброволци, като бе симулирано наводнение в град Виченца.

Язовирите и речните насипи са изложени на риск в случай на наводнение. В рамките на проекта UrbanFlood бяха разработени сензори и свързани технологии за наблюдение на насипите за защита от наводнения и бе осигурено ранно предупреждение за риска те да не издържат. Подземните сензори показват състоянието на насипите и всички промени в нивото на водата, а също и други фактори като температура, влажност и движение на земните пластове. След това информацията се оценява от моделиращия софтуер на проекта, който може да подаде сигнал за тревога, ако има проблем. Софтуерът изчислява колко бързо дадено място ще бъде наводнено, ако язовирна стена се скъса и дори предлага най-добрите начини за преместване на хората в по-сигурни райони.

Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „ЕС продължава да финансира научни изследвания и иновации в управлението и предотвратяването на наводненията. Нашата цел е да помогнем на правителствата да вземат адекватни и координирани мерки за намаляване на този риск и за защита на гражданите“.

Съвместният изследователски център на Европейската комисия също изследва наводненията, като разработва европейски и глобални системи за прогнозиране и мониторинг на наводнения като Европейската система за информираност за наводнения (EFAS), Глобалната система за информираност за наводнения (GloFAS) и Глобалната система за откриване на наводнения (GFDS).

За проекта UrbanFlood предоставеното от ЕС по линия на РП7 финансиране възлиза на около 2,3 млн. евро. В него участват: TNO — компания от ИТ сектора (Нидерландия), университетът на Амстердам (Нидерландия), STOWA, която е координатор на изследванията за нидерландските органи в областта на водите (Нидерландия), Cyfronet — институт за компютърни изследвания (Полша), руският филиал на Siemens (Русия) и консултантската фирма HR Wallingford (Обединено кралство). Посетете уебсайта: www.urbanflood.eu

От 1 януари 2014 г. започна изпълнението на новата седемгодишна програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. По нея ще бъдат предоставени близо 80 милиарда евро за научноизследователски проекти и иновации, които имат за цел да повишат конкурентоспособността на европейската икономика и да обогатят познанията в различни области. Средствата от бюджета на ЕС за научни изследвания са насочени главно в области, в които резултатите реално ще подобрят живота на хората и ще задоволят ежедневните им потребности — здравеопазване, околна среда, транспорт, продоволствие и енергетика. Научноизследователските партньорства с предприятия от фармацевтичната промишленост, аеронавтиката, автомобилостроенето, железопътния транспорт и електрониката са и стимул за частния сектор да инвестира в дейности, които ще допринесат за икономически растеж и за създаването на висококвалифицирани работни места. „Хоризонт 2020“ още по-осезателно ще съдейства за превръщането на перспективни идеи в продукти, процеси и услуги с непосредствено търговско приложение.

IP/14/950