Саду Сундар Синг Съдържание

Саду Сундар Синг

Съдържание:

Въведение

Много хора днес изповядват вярата си в Спасителя, но малцина са, които имат живот подобен на Неговия. Един от тях е апостолът на Индия, Саду Сундар Синг, който ежедневно рискува живота си заради благовестието, а с живота си показва характера на Христовата любов.

Родината на Сундар Синг — Индия — е страна с много древна и пъстра култура. Същевременно тя е страната с най-много на брой религиозни вярвания. Хората в Индия почитат над 33 милиона божества и над 200 милиона "свещени крави". Най-разпространени са религиите на индуизма и исляма, които обхващат около 90% от населението на Индия.

Сундар е сикх по рождение. Основното поле на неговата работа е една страна, намираща се близо до земята на сикхите, потънала в най-голям духовен мрак — Тибет — една затворена будистка територия, в която почти никой мисионер дотогава не е успял да занесе лъч светлина за благата вест. Сикхите са народ с отделна религия, населяващ главно северния щат Пенджаб. Сикхската религия е смесица от индуизма и исляма. Сикхите вярват в един Бог и се противопоставят на идолопоклонството. Като белег на принадлежност към тяхната религия им е забранено да подстригват косите си.

Тук идва и въпросът защо пред името му стои думата "саду"? Званието "саду" при индийците означава човек, който се отрича от всякакви земни блага и обрича целия си живот да работи за духовно просвещение. Саду носят оранжеви мантии и обикновено имат задълбочени познания по духовни или религиозни въпроси. Сундар Синг става саду с ясната увереност, че оранжевата мантия ще му помогне по-лесно да стигне до сърцата и умовете на индийците, за да им предаде благата вест. Когато се посвещава като саду, той казва:

"Не съм достоен да следвам стъпките на моя Господ, но също като Него аз не желая да имам дом и притежания на земята. Също като Него аз съм на пътя, и споделям страданията на моя народ. Храня се с тези, които ми предложат подслон, и говоря на хората за Божията любов."

Детство

Сундар се ражда на 3 септември 1889 г. в село Рампур, щата Патиала, Северна Индия. Неговият прадядо Сирдар Нат Синг е командир на военен отряд. Бащата на Сундар — Сирдар Шер Синг, е сикх, заможен земевладелец, и ревностен участник в политическите борби на народа си.

Сундар прекарва детството си в много добри условия. Всяка година при настъпването на горещините го завеждат в недрата на прохладните Хималаи, обикновено в Симла.

Майка му е изтънчена, даровита, с широк обзор и симпатична жена. Тя подържа дружески отношения с дами от Американската презвитерианска мисия и допуска мисионери да посещават дома й. От ранните си години Сундар е много привързан към нежната си майка. А тя често му говори: "Не бъди като братята си безгрижен и светски, търси душевен мир, обичай вярата и някой ден ще се посветиш, ще станеш саду."

Нейните думи толкова впечатляват малкия Сундар, че той даже и не си представя друго бъдеще. Навсякъде придружава майка си, а тя не престава да го напътства към духовен живот. На 7 годишна възраст той научава наизуст индийската религиозна книга Бхагавад-гита. Когато става на 14 години, той изгубва любимата си майка. Никой не знае подробности за тази загуба, но очите на Сундар винаги се овлажняват, когато си спомня за нея.

От своята благочестива майка Сундар научава, че съществува душевен мир, който трябва усърдно да се търси, и когато човек го намери, получава едно богатство, за каквото душата може само да копнее. Малкото момче, което не веднъж благоговейно допира челото си до прага на храмовия вход и седи при нозете на посветени хиндуисти, започва усърдно да се стреми да намери този божествен дар.

В търсене на "шанти"

И така, в търсене на истината и душевния мир Сундар започва усилено да изучава откровението на сикхите, свещените книги на индуизма и корана. В тихото време на нощта, когато домашните му спят, Сундар бди над тези книги в задълбочено търсене. Постепенно той научава наизуст цели пасажи, но при все това, колкото повече знанието му се увеличава, толкова повече чувства една зееща празнота в сърцето си. Нито свещениците от храма, нито посветените саду, с които често се среща, нито майка му не успяват да му дадат мира, за който бленува.

В самото негово село обаче има едно християнско училище, подържано от американска презвитерианска църква. Баща му го записва в това училище, без Сундар да знае нищо за Христос и за християнството. Тук всеки ден се изучва Библията и Сундар слуша неща, които събуждат в него най-дълбоко възмущение. Неговата сикхска кръв кипи от негодувание още от първия ден в училището, когато му казват да чете Библията. "Аз да чета Библията? Ние сме силни и нашата свещена книга е грант." Но така или иначе трябва да се подчини на училищните наредби и си купува Новия Завет. Когато разбира, че учението на тази Книга обръща с главата на долу цялото съкровище на неговото детство, Сундар се ожесточава още повече. Както казва самия той, благоговеенето към майчината му вяра се е превърнало при него във фанатизъм.

Скоро Сундар става преподавател на група момчета в училището, които явно презират християнството. Той открито скъсва листата на Новия Завет и ги изгаря в огъня. Отново и с по-голяма жар той се връща към свещените книги на своята вяра, този път с едно отвращение от Христа и с по-твърда решителност да намери мира, за който му е говорила неговата майка. Освен че разучава индийските религиозни системи и свещени книги, той започва да се занимава с йога под ръководството на един индийски саду. Скоро се научава да изпада в транс, който временно като че ли уталожва неговата жажда, но след като транса свършва, изпада в по-голямо отчаяние от преди.

Сундар напуска училището на мисионерите и се премества в едно държавно училище, отстоящо на три километра от дома му. Ала дългия всекидневен път под палещите лъчи на индийското слънце бързо се отразява на здравето му и става явно, че трябва да се върне в мисионерското училище, ако иска да завърши образованието си. Там той отново взима Новия завет в ръка и слуша всекидневен разбор на стихове от Библията. Това отново пробужда предишната му ненавист към християнството. Омразата му е толкова силна, че след като сянката на един християнин пада върху него, той се къпе цял час, за да измие "осквернението". Сундар говори за тоя период от живота си като за най-тежко изпитание, защото макар и да стига до самото дъно на родителската си религия, той все пак не чувства блажения мир, който индийците наричат "шанти". Дълбоко вкоренената му омраза към християнството не го оставя спокойно да се взре в Библията и да я преоткрие като най-голямо съкровище и скъпоценен бисер.

До този момент Сундар върви по един мрачен за него път, разбирайки, че той води към още по-тъмна нощ. След като изучава ред по ред ученията на известните му религии, и като слуша за тях непосредствено от устата на мнозина религиозни водачи, той осъзнава, че в нито една от тях не ще намери истинския мир. В тихата светая светих на собственото си сърце той най-сетне открива мисълта, че може би точно в омразната книга, която така жестоко отхвърля, ще се намери лек за болката му. Сундар отново взима Новия Завет в ръката си. Измъчен от отчаяние и дошъл до безизходно положение, попада на Исусовите думи: "Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя" (Матей 11:28).

Тези думи приковават вниманието му и като продължава да чете историята за чудния кръст, Христос пораства в неговите очи. От този момент той престава да влиза в спор с приятелите си християни. Понякога го забелязват тихо да беседва със своя учител — християнин. Това прави впечатление на всички и някой дори отива да каже на баща му, но той не обръща сериозно внимание, убеден, че детето му е добре наставено в сикхската религия от благочестивата си майка. И наистина, Сундар е пропит от тези вярвания.