Саду Сундар Синг Съдържание

Среща със Спасителя

Благата вест започва да прониква в сърцето му, и като прочита по-нататък: "Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16), той чувства един приятен шепот в измъченото си сърце. Обаче това все още е един твърде слаб глас в неговото сърце. Сундар все още не е намерил никъде мир, съмненията непрекъснато притискат сърцето му и не го оставят да се освободи и да намери покой. Той чувства, че на всяка цена трябва да сложи край на тези мъки. През тези трудни дни, в които душата му гори от мъка и желание да намери Бога, Сундар прави обет, че ако Бог му дари мир, той ще пожертва заради Него всички земни блага, които животът предлага.

Една сутрин той твърдо решава да намери желания мир преди разсъмване, независимо дали на този свят, или на другия. Известно му е, че в 5 часа всяка сутрин експресът от Лудиана минава покрай бащината му градина, и решава да се прости с този живот, а това е нещо, което според тамошните вярвания може да се прости на едно индуистко момче. Ето какво разказва Сундар:

"Аз бях такъв отявлен противник на християнството, че не само говорех лошо за него и гонех мисионерите, но няколко пъти късах и горих Библията, защото бях убеден, че християнството е заблуждение, а индуизмът е правилната религия. Един ден, пред баща си, полях Библията с газ и я хвърлих да изгори в огъня. Той се опита да ме вразуми, но аз бях така заблуден, че не исках да го чуя и мислех, че принасям служба на Бога.

Когато изгорих Библията ме нападна голямо безпокойство и се почувствах в много тежко положение. Три дена по-късно, като разбрах, че не мога да се успокоя с индуизма, реших да се самоубия, чувствайки, че е невъзможно да живея така. Събудих се много рано сутринта — в три часа след полунощ, и след като се изкъпах със студена вода, започнах да се моля така: "Ако има някакъв Бог, нека ми посочи пътя на спасението, защото иначе ще се самоубия, като се хвърля под влака."

До четири и половина часа не получих никакъв отговор на молитвата. Тогава в стаята ми изведнъж се появи светлина, в която видях възлюбеното и славно лице на Исус Христос, Който ми показваше прободените Си ръце. На тях ясно личаха следите от гвоздеите. Той ми каза: "Защо ме гониш? Виж, Аз на кръста дадох живота си за теб и за целия свят, за да ви спася." Като чух това, думите Му като светкавица се врязаха в сърцето ми, и веднага се изпълних с радост, намерих се променен за цялата вечност. Въпреки, че Христос изчезна след като ми говори така, мирът, който ми даде тогава, ще ме следва през целия ми живот.

Това не беше въображение. Ако се беше явил Буда или Кришна, щеше да е въображение, защото аз на тях се покланях. Но да се яви самия Христос, когото аз тъй ненавиждах, това е същинско чудо и едно ясно доказателство, че той е живия Христос. Нито може да се обясни преживяното със сън, защото никой не може да види сън след като се е къпал със студена вода, а и при това сънят не може да промени цял един живот. Това беше една велика действителност."

Със сърце препълнено от радост Сундар отива при баща си и му казва, че вече е християнин. Бащата не вярва, че говори сериозно, затова му се скарва и му казва да отиде в другата стая да се успокои. От тази нощ нататък кръстът на Исус става любимата тема на Сундар. Като че ли слуша Исус да му шепне: "Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене." (Матей 10:37) Като вижда сълзите на бащиното си лице, сърцето на чувствителното момче се къса от мъка, но редом с всадената му любов към родители той има достатъчно сила за една по-възвишена любов, любовта на Онзи който го е призвал да Го следва и комуто той не може да откаже, който е дал живота си за него.

Отхвърлен от семейството

Когато става съвършено ясно, че Сундар е взел твърдо решение да следва Христос, домашните му правят нов опит да бъде отклонен и спечелен за бащината си вяра.

Един негов почтен чичо, собственик на несметни богатства, го завежда в подземието на къщата си. След като влизат вътре, чичото заключва вратата и на Сундар му минава през ума дали не е наближил последният му час. Като го завежда по-навътре, чичо му отваря едно скривалище, където пред очите им блясва богатство, каквото той не бил и сънувал — пачки с пари, много скъпоценни камъни и злато. Тогава чичо му го помолва "да не омърсява доброто име на фамилията" със своето християнство. Той снема шапката от главата си и я слага пред краката на младежа, и като последно и най-покорно увещание, казва: "Всичко това е твое, ако останеш с нас."

Очите на Сундар се наливат със сълзи, като гледал чичовата му шапка до краката си, знак на оня позор, който ще претърпи родът му от неговото решение. Но в този момент сърцето му се препълва с такава небесна любов, че отказът от само себе си се изтръгва от устата му, последван от чувство на Божествено одобрение от любезния Спасител, който от този момент нататък все повече затвърждава решението му да бъде верен на своя Господ. След този нещастен опит баща му открито заявява, че не го счита за син, но за отхвърлен от рода.

Лесно е да се досетим, че след като увещанията и съблазните за бляскава кариера не успяват да върнат Сундар от твърдото му решение, са пуснати в ход страшни заплахи. Рождените му братя се оказват най-лошите му врагове. Те не остават нито една дума, която да не е оскърбителна и унизителна срещу него и неговия Господ Исус. С удвоена енергия Сундар подбира моменти когато никой не го вижда, за да чете своя скъпоценен Нов завет. Отписват го от Мисионерското училище, което е закрито поради враждебното отношение на селяните. Малката християнска община е принудена да се пресели към по-благоприятни места, защото не им позволяват да купуват храна от пазаря. Така Сундар остава сам и без приятели.

Бурята взема обширни размери и Сундар се убеждава, че не е възможно да остане под бащината си стреха. Той отива при американската презвитерианска мисия в Лудиана, където е любезно приет от мисионерите. Скоро се записва във висше училище, за да продължи образованието си. Обаче Сундар разбира, че повечето му съученици са християни само по име и поведението на някои от тях е причина да напусне училището и да се прибере у дома.

Когато се връща в Рампур, домашните му мислят, че се е отрекъл от християнството, и затова го приемат радушно. Но много скоро са разочаровани — Сундар е още по-твърд в решението си да бъде Христов последовател. Той прави последната крачка, с която завинаги скъсва с бащината си вяра: остригва дългата си коса, което означава, че престава да се счита за сикх. В свещената книга на сикхите — "Грант" — е забранено за един сикх да подстригва косата си — тя е неговата гордост. За Сундар това е една необратима изповед, че Христос е заел Своето място в неговото сърце и кръста е понесен. Очаква го презрение, гонение, преследване и третиране като най-долен от долните касти, и това е участта на едно момче едва на 16 години. Започват да му оставят храна пред вратата на къщата, където и нощува.

В това време, когато местният раджа чува, че е станал християнин, го вика да се яви на съд пред първенците в Дурбар и да каже защо е постъпил така. Раджата започва с увещания и му очертава една привлекателна и светла кариера, а накрая решително и строго говори за гордостта и привилегията на кастата, към която принадлежи. Това изобщо не поклаща Сундар от решението му да следва Христос.

Тогава баща му му заявява, че още на другия ден ще трябва да напусне бащиния покрив. За последен път той нощува пред прага на бащината си стреха. Бащата го изгонва още преди изгрева на слънцето, само с дрехите които са на него и с пари за път с влака до Патиала. Сундар оставя зад себе си домашния кът с песента:
Аз Исусе кръста вдигнах

Тебе веч да следвам,

от света днес се отрекох,

Твой аз ученик да съм.

През цялата нощ благородната съпруга на домакина бди до него. Лекарят заявява, че няма надежда да оздравее, и обещава да дойде сутринта да присъства на смъртта и погребението на момчето. Сундар лежи в предсмъртна агония. От устата му тече кръв и силите му го напускат. Но в мъките си той чувства, че Бог не го е призвал да излезе от мрака, за да свърши така, без да свидетелства за чудното си обръщение, и при тази мисъл той се помолва от все сърце. На сутринта Сундар все още се бори със смъртта, макар и крайно изтощен. Когато лекаря идва и вижда болния жив, той е така дълбоко трогнат от причината за неговото устояване срещу смъртта — вярата — че взима един Нов Завет и започва да го чете. Лекарят повярва в Христос и става мисионер в Бирма.

Разбирайки нуждата да бъде настанен някъде, където да бъде неуязвим от неприятелите, християните го изпращат в Американската медицинска мисия в Сабату, малко градче на 35 километра от Симла. Там Сундар намира време и спокойствие, за да се задълбочи в изследване на Новия завет. През септември 1905 г. в Симла Сундар приема и водно кръщение. Съзнанието, че вече е погребан с Христос чрез кръщението, и възкресен с Него чрез вяра (Колосяни 2:12) препълва сърцето му с небесно щастие. Тежките изпитания на изминалите месеци бледнеят пред небесната радост, която преживява.