Посланик на Христовата любов

Посланик на Христовата любов

През 1911 и 1912 година Сундар обикаля Гарвал, Кулу, Пенджаб и много други райони. През летните горещини, когато е невъзможно да се работи в низините, отива в Тибет. Случаите, описани по-долу, дават представа за силата на неговото свидетелство и за Божията любов.

В Нарканда Сундар отива при група жетвари. Приближава се до тях докато работят, и започва да им говори за Исус. Отначало те го слушат небрежно, а след това започват да го нападат. Не им се иска да слушат за някаква нова, странна религия. Един от тях взима камък и силно го удря по главата. Но след не много време същият човек усеща силно главоболие и оставя сърпа. Сундар взима оставения сърп и започва да жъне редом с другите. Това поразява и смекчава сърцата на жетварите и те канят Сундар да им гостува вечерта. В тихата, прохладна вечер той продължава свидетелството на благата вест за Исусовата любов, след което си тръгва. След като си почиват, жетварите се заемат да премерят колко са изработили, и за голямо тяхно учудване откриват, че този ден имат по-изобилна жетва от друг път. Отначало ги напада страх и казват помежду си, че ги е посетил свят човек, доказателство за което е изобилната жетва. Тогава се заемат да намерят този светия, за да чуят по-добре увещанията му, но не го намират никъде. Тогава изпращат дописка за тази случка, която е и публикувана в северно-индийския вестник "Нур афшан", с която канят Сундар да ги посети още веднъж, за да приемат благовестието.

В едно село в района на Тория населението е така неприязнено, че Сундар е принуден всяка вечер да нощува в храстите. През една особено тъмна нощ той се приютява в близка пещера, постила завивката си и ляга да спи. Когато се зазорява, на светлината вижда пред себе си един огромен леопард, който все още спи — точно до него. Почти парализиран от ужас при вида му, той излиза от пещерата, и остава само със спомена за чудната Божия промисъл, която го запазва от явна смърт. И самия той допълва: "До днес див звяр не ми е сторил зло."

В друг случай Сундар, изгонен от едно село, се качва на скалата до една пещера и се предава на молитва. Не след дълго забелязва, че една черна пантера внимателно го следи. Изпълнен със страх, но напълно уповаващ на Господа, той тихичко става и тръгва по пътя си, все едно, че няма нищо. Когато отива в селото и селяните узнават за случката, казват, че той е свят човек, защото тази пантера била погубила много селяни. Тогава те се събират около него и слушат благата вест, която по-рано били отхвърлили.

Една сутрин няколко саду, сред които и Сундар Синг, се събират на брега на река Ганг в местността Ришикеш, сред тълпа от хора, които според техните религиозни вярвания трябва да се окъпят в реката. С Новия завет в ръка, Сундар проповядва благата вест. Някои слушат с интерес, а други се подиграват и заканват. Внезапно един човек от тълпата взима шепа пясък и го хвърля в очите на Сундар. Възмутени, присъстващите хващат размирника и го предават на един полицай. Сундар отива до реката и си умива лицето, след което се застъпва пред полицая да освободи човека. Покъртен от тази постъпка, той пада в краката му и го моли да му прости. Този човек се оказва искрено търсещ истината и след това съпровожда Сундар в пътуването му.

Пристигайки в едно село — Доливала — той търси къде да се подслони и пренощува, но като узнават че е християнин навсякъде го изпъждат. Вали проливен дъжд и е много студено. Уморен до изнемогване, той се спира в една полуразрушена къща без врати и прозорци. Скоро заспива и не се пробужда до появяването на зората. В полумрака забелязва нещо черно, свито на края на завивката му. Като разглежда по-внимателно предмета, открива, че това е голяма черна кобра, намерила убежище от студа и дъжда върху неговата завивка. Сундар изтръсква отровната змия, която бавно пропълзява до ъгъла на стаята. Той взима завивката си и веднага напуска мястото с чувство на признателност към Бога, че го е запазил и му е подарил още благовремие, за да Му служи.

Индиецът Ария Самай описва епизод от живота на Сундар Синг, който не може да не трогне и най-безразличното сърце със своето живо послание за Исусовата любов. Един ден, пътувайки из планинска местност, Сундар сяда край пътя и запява християнска песен. Около него скоро се събират хора и мнозина се озлобяват от това, в песента се говори за Христовата любов. Един от тях така силно удря певеца, че той пада на земята с окървавено лице и ръка. Без да каже нито дума, Сундар се изправя, превързва ранената си ръка, и още докато кръвта тече от лицето му, се моли се за нападателя и говори за Божията любов, изказана чрез Исус Христос. Поразен от тази постъпка, нападателят се замисля и след време започва да търси Сундар Синг с желанието "да бъде кръстен от същата тази ръка, която е наранил".

Един ден Сундар минава през гъстите гори на Булера, едно любимо гнездо на разбойници и убийци. Внезапно четирима души го пресрещат, единия изважда нож и като решава, че края му е наближил, Сундар навежда глава, за да приеме удара. Това неочаквано поведение накарва злосторника да се разколебае. Вместо да го убие, той го заставя да извади всичко, каквото има в себе си. Той търси пари, но като не намира му взима завивката и го оставя да продължи пътя си. Благодарен, че живота му е пощаден, Сундар продължава пътя си. Но не изминал много разстояние, един от разбойниците му извиква да се върне. Сега вече Сундар е уверен, че смъртта не ще го отмине. Когато се връща назад, един от тях го пита какъв е и какво проповядва. Сундар му казва, че е християнин — саду, и като отваря евангелието си, прочита му притчата за богаташа и сиромаха Лазар. Разбойника слуша внимателно. Когато Сундар го пита какво мисли за прочетеното, той казва, че края на богаташа го изпълва с ужас, и добавя, че ако такова ужасно наказание е отредено за такъв малък грях, какво ще стане с по-големи грешници?

Сундар веднага използва благоприятния случай и му открива богатствата на Божията благодат за него като разбойник. Докато слуша, сърцето на разбойника е покъртено. Със сълзи на очи той изповядва една мрачна верига от престъпления, които е извършил. След това завежда Сундар в своето скривалище поднася му храна и го кани да яде.

На следващата сутрин разкаялия се разбойник завежда Сундар в една пещера, в която му показва отвратителна гледка — куп от човешки кости. Със сълзи той му посочва костите и му казва: "Ето моите грехове, кажи има ли надежда за такъв изрод като мене?" Сърцето на Сундар е трогнато от неговото положение на безнадеждност и той му разказва за разбойника на кръста, който беше простен. След това те заедно коленичат на молитва и окаяният грешник с вик се моли Бог да му прости. След това двамата отиват в Лабха, Сакум, където Сундар го оставя на мисионерите и там бива кръстен в името на Христос. Тримата негови другари също се прощават с престъпния си занаят и се заемат с почтен труд. Така Сундар помага на четирима закоравели разбойници да намерят правия път.