Саду Сундар Синг Съдържание


Пост и молитва и духовно укрепване



страница5/7
Дата30.10.2017
Размер425.93 Kb.
#33465
1   2   3   4   5   6   7

Пост и молитва и духовно укрепване

След няколко години на усилена благовестителска работа Сундар усеща силна нужда да се уедини, като се предаде на пост и молитва към Бога и получи по-голяма сила да Му служи. Той се запознава с един лекар, по вероизповедание католик, д-р Суифт, с когото заедно пътува из северните страни и разисква въпроси, свързани с поста. Д-р Суифт иска да прогони от Сундар мисълта за пост и му заявява, че ако изпълни намерението си, ще загине. Но когато вижда, че Сундар няма намерение да се откаже, той го помолва да му даде адресите на негови по-близки приятели, за да може в случай на нужда да потърси помощта им.

Сундар се оттегля в джунглата в района на град Ришикеш, без храна, от ден на ден отслабващ. Съзнаващ добре какво го очаква през време на поста, той приготвя четиридесет камъка, от които всеки ден изхвърля по един, за да знае колко дена е издържал. С изтощението и крайната отпадналост, той чувства духа си много ободрен и в това състояние дълбоко преживява голямата си зависимост от Бога. В това състояние Сундар придобива духовна опитност и усеща, че нито едно от досегашните му съмнения вече няма сила върху него.

Обаче силите му от ден на ден намаляват и той не успява да отхвърли четиридесетия камък. След около две седмици, в състояние на пълно обездвижване го намират група работници, които секат бамбукови дървета. Като виждат тъмно-жълта мантия на саду, те го вдигат заедно с постелката и го занасят в Ришикеш, а от там го закарват с кола в Анфилд. Лицето му е толкова изменено, че негови приятели християни не успяват да го познаят, докато не виждат името, с което е надписал своя Нов завет.

Когато д-р Суифт научава, че някакъв човек е намерен в джунглата почти умрял, убеден, че предсказанието му се е изпълнило, изпраща телеграма до приятелите на Сундар, в която пише: "Сундар Синг заспа в Исус". Но в Анфилд приятелите на Сундар полагат много грижи и не след дълго той се възстановява. Макар че не успява да отхвърли четиридесетия камък, Сундар придобива духовната опитност да рискува живота си за Христа. Закаляването на волята, характера и тялото, и придобиването на по-голяма духовна сила чрез поста, изиграват голяма роля за това да издържи страшните изпитания, които го очакват при неговата работа в Тибет.


Тибет - избраната област на дейност

Идвайки на себе си след поста, саду Сундар Синг отново заминава за Тибет. През горещите летни месеци на 1913 и 1914 г. той работи сред най-непросветените краища на Индия — Непал, Сиким и Бутан, които са управлявани от жестоки към християнството племенни вождове. Населението в тези области е невежо, а разпространяването на чуждестранна религия се преследва от закона.

Тибет е загадъчна страна с древна, скована цивилизация — земя, в която се развяват молитвени флагове и хората прекарват половината от живота си във въртене на механични молитвени колела. Религията на будизма е разпространена навсякъде и според нея всяко семейство е длъжно да посвети един от синовете си на свещеническия сан наречен лама. През 19-ти век някакъв будист предрича, че Тибет ще бъде завладян от други народи и будизмът ще изчезне. От там произлиза и слепия страх пред чуждото и фанатизма, които по времето на Сундар Синг държат затворени вратите на този край за всичко външно. Разпространението на друга религия освен будизъм е най-тежкото престъпление, което се преследва и води до най-жестоко наказание.

За повече от един век преди това време обширната индийска страна е посетена от много мисионери и стотици хиляди индийски чада се отзовават на Христовия зов. Затова Сундар чувства, че сърцето му се стреми към тези тъмни страни, където все още не е проникнала никаква представа за Христовото учение. Роден и откърмен в далечния север, запознат с планинските области на Хималаите, и сам почувствал така ярко Христовата любов, не е чудно, че той съзнателно избира най-трудното и опасно поле за дейност, където Христовото име дори не се споменава.

Чужди мисионери не се допускат в Тибет, но и за индиец едва ли е по-леко да отиде там, защото трябва да посрещне не само негостоприемния суров климат, но и силната враждебност на едно полуцивилизовано население, всецяло обхванато от фанатизъм. Но да страда за своя Господ е мечта в живота на Сундар.

Първото пътуване Сундар предприема през 1908 година, когато е едва 19-годишен и не знае езика на тибетците. Двама моравски мисионери, които работят близо до Тибет, помолват техен приятел да го придружи донякъде и да му помага да научи тамошния език. Сундар скоро открива, че неговото учение навсякъде се отхвърля. Във всички места го посрещат със съпротива и омраза, особено ламите. Постоянно го предупреждават да напусне техния край, за да не го сполети нещо лошо. Но той не се плаши от такива закани.

Сундар разказва за изпитанията, преживени в непалския град Илом по време на това пътуване:

"Веднъж, когато проповядвах в град Илом, в Непал, един индиец от висшата каста много се разсърди и започна да ме прекъсва. Аз му подадох евангелието от Марка, но той го разкъса и ме наклевети на полицията. Един полицай дойде и ме арестува. Осъдиха ме на шест месеца затвор. Директорът на затвора ме сложи в една стая с други затворници и аз започнах да им проповядвам Христос. Като разбра, че затворниците с внимание ме слушат, той ми заповяда да не проповядвам, но аз му отговорих, че съм длъжен да се покорявам на моя Господ и да благовествам за Неговото изкупително дело, независимо какви страдания ще претърпя. Тогава той се обърна към затворниците и им заповяда да не ме слушат, но те започнаха да спорят с него като му напомниха, че са поставени в затвора именно за да станат по-добри и да се разкаят. Като сочеха към мен, те казваха: "Този човек помага на държавата, как може неговото говорене да вреди на държавата?" Тогава директорът, слисан, отишъл до началника си и след като му изложил всичко подробно, получил нареждане да ме настанят в отделна стая.

Понеже нямаха отделна стая, настаниха ме в обора при кравата на директора, където имаше непоносима миризма. Нямаше прозорец, имаше само врата. Съблякоха ме и вързаха ръцете и краката ми за една греда. След това, за да увеличат страданията ми, събраха пиявици и ги хвърлиха върху тялото ми така, че тези отвратителни животинки се впиха в тялото ми и смучеха кръвта ми. Но аз издигнах сърцето си в молитва към Бога и Той ми изпрати такъв небесен душевен мир, че започнах да го славя с песни, макар че всъщност не съм добър певец.

Тогава директорът отишъл при управителя и му казал: "Ние не постигаме целта си. Смятахме с това наказание да заставим този човек да се разкае и да престане да проповядва, а всъщност засилваме неговото щастие." Управителят казал: "Той е просто луд човек. Пуснете го." И така, освободиха ме, и макар и много отслабнал от загуба на кръв и болки, аз пак започнах да благовествам Словото по целия град.

Онзи, който ме предаде на полицията, отново беше сред слушателите, и ме помоли да му дам друго евангелие вместо онова, което скъса. Той ме попита дали не чувствам срам да проповядвам евангелието, което ми причинява такива страдания. Отговорих му: "Аз не се посрамих да скъсам това евангелие когато още бях фанатик, упорит индуист като теб, а защо ще се срамувам сега да го разпространявам, след като изпитах силата му да преобрази моя живот?""

За щастие, в града има няколко тайно вярващи християни от мисията Санязи, които го прибират в къщи и се грижат за него, докато се съвземе.

Освен Сундар Синг, и други мисионери рискуват живота си в опасното дело на благовестието в Тибет. За някои от тях Сундар разказва:

"Мисионерът Картар Синг — мой близък приятел — беше подложен на мъчения от тибетците. Аз отидох на мястото в онази планина, където е измъчван и убит. Те го зашили в сурова биволска кожа, която на слънцето започва да изсъхва, свива се и го задушава. Един индиец ми разказа, че когато е умирал при мъчението, Картар толкова много е благодарил на Христос за удостоението да пострада за Него, че много хора били поразени от това и повярвали.

Друг мой другар беше хванат от тибетците, които му казали: "Ако не се отречеш от Христос, ще те хвърлим в пропастта". Хванало го страх, но уповал на Христос. Когато разбрали, че няма да се отрече, те го бутнали в пропастта. Тогава станало чудо: той не се разбил смъртоносно. Какво е станало после, ми разказа самият той: "Когато успях да повдигна главата си, видях че съм в кръв. Нямах никакви сили и си помислих: "Сам съм, няма никой, който да ми помогне". И изведнъж чувам глас: "Не, не си сам". Огледах се и видях, че идва един човек, който ми помогна да се придвижа до скалата и да се опра на нея. Помолих го за вода. Непознатият отиде до ручея и на два пъти ми донесе вода. Третия път, докато пиех от ръцете му, забелязах, че са прободени. Тогава разбрах, че е Христос. След един час вече можех да стана и да отида в същото село, за да свидетелствам какво Бог е направил за мен." Когато той ми разказа това, аз без да искам се усъмних. След време отидох в това село и местните жители — не християни — потвърдиха всичко и ми разказаха колко са били потресени, когато видели мисионера отново сред тях.

С мен също се случи такова чудо. В едно индийско село ми казаха, че ако още веднъж дойда да говоря за Христос, ще ме убият. Не ме убиха, но ме вързаха много здраво с вериги за едно дърво и като ги заключиха, ме оставиха сам. Отначало много страдах от студа, но после започнах горещо да се моля. Изведнъж ми стана леко — усетих присъствието на Христос. Душата ми се изпълни с радост — разбрах какво означава "небе на земята". Студът повече не ме мъчеше, заспах и се събудих от някакъв шум — от дървото падна зрял плод. Размърдах се и усетих, че веригите падат. Взех плода от земята и си освежих гърлото с него. На сутринта отидох в същото село. Можете да си представите тяхното изумление! Започнаха да издирват кой е отключил веригите, но единственият ключ беше в ръцете на ламата. А на мен ми беше ясно, Кой ме е избавил от смъртта."

В друг тибетски град — Разар — Сундар е арестуван и изправен на съд пред главния лама с обвинението, че е преминал границата, за да проповядва Христовото евангелие. Осъден на смърт, Сундар е закаран на мястото за екзекуция, където го събличат и го хвърлят в един дълбок ров, покрит с капак и заключен отвън. Мнозина преди него са свършили живота си в тази гробница, сред кости и разлагащи се меса. Където и да пипне, ръцете му усещат гниещо месо, а непоносимият смрад почти го задушава.

Поради непроницаемия мрак, той не усеща кога настъпва нощта. Три денонощия остава в това положение, без храна и вода. На третата нощ, като продължава да вика към Бога за помощ, той чува, че ключа се превърта, железният капак с трясък се отмества и някой от горе му казва да се хване за спуснатото въже. С последни усилия сграбчва въжето и някой го изтегля горе. Сундар само чува, че капака се поставя на мястото си и се заключва. Като се оглежда да види избавителя си, не намира никого. Чистия въздух го изпълва с жизнена струя. В този момент той започва да хвали Бога за чудесното избавление.

На сутринта той се довлича до града, отпочива в някакъв хан и след като се възстановява, започва отново да проповядва. Новината, че хвърленият в рова е жив и продължава да проповядва, бързо стига до ухото на ламата. Сундар отново е арестуван и закаран на мястото на подсъдимите пред ламата, където го питат как се е изтръгнал от рова. Той им разказва как чудно е бил освободен. Ламата е много ядосан и се заканва да накаже онзи, който е откраднал от него ключа. Обаче, като търси ключа, се оказва, че той виси на мястото си — на неговия пояс. Това го изпълва със суеверен страх и той заповядва Сундар да напусне града и да отиде колкото може по-далече, за да не би неговия мощен Бог да навлече някое бедствие нему и на народа му.

Когато благовества на хората, Сундар често дава за пример преживяни от него опитности. Споменавайки думите на Исус: "Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери" (Матей 10:39), той привежда един покъртителен пример. Един ден, заедно с някакъв тибетец, той преминава през някаква планинска местност в Тибет. Времето е страшно студено и вали сняг. Двамата са премръзнали от студ и почти изгубват надежда, че ще стигнат някъде живи. Така стигат до един склон, на който забелязват да лежи човек, почти не проявяващ признаци на живот. Сундар казва на другаря си да го вземат и носят със себе си, но той не се съгласява като му възразява, че едва ли самите те ще се доберат до някъде да пренощуват. Така тибетецът продължава напред и изоставя Сундар и премръзналия човек. С последни сили Сундар вдига премръзналия и го нарамва на гръб, като едва успява да крета по пътя. Но голямото усилие сгорещява тялото му и той усеща топлина на гърба си. По-нататък край пътя той намира другаря си тибетец умрял и вкочанясан от студа. Оказва се, че Сундар е близо до селото, до което отива. Там премръзналия човек идва в съзнание и двамата благодарят на Бога, че ги е избавил от неминуема смърт. Сундар казва, че никога не е намирал по-практическо обяснение на Исусовите думи.

Нерядко наричат саду Сундар Синг "апостолът с кървавите нозе". Един негов познат от Цейлон казва: "Решението му да върви бос през просторните снегове на Тибет показва, че той непреклонно е решен да привежда души при Христос". И наистина, един ден Сундар върви по камениста планинска пътека, която наранява краката му и той сяда да си превърже раните. В това време покрай него минава един тибетец на име Таши, който спира да попита Сундар как се чувства. Той му разказва как всеки ден преминава много път от признателност към своя Спасител, за да разкаже на хората за това как на Голгота Той проля кръвта си за нас. След разговора Таши казва: "Като гледам окървавените ти нозе, нещо вътре в мен ми казва, че трябва да има някаква голяма сила зад тези страдания, които понасяш — един щастлив живот на себеотрицание". Таши моли Сундар да остане при него, и той остава повече от седмица в неговата къща, като го наставлява и се моли заедно с него. След време Сундар кръщава целия му дом — девет човека, които приемат Христос.

Като говори за своите опитности, Сундар разказва как един ден, бидейки извънредно отруден, гладен и изнемощял, има една чудна среща. Унил до крайност и едва клатещ се по пътя, вижда, че го настига непознат човек, който му заговаря така, че в самия разговор той забравя всяка умора и болка. Така вървейки стигат до едно село, при което Сундар изведнъж се намира отново сам. Другарят му внезапно се изгубва. Като разказва това, той споделя: "Сега разбирам, че това беше Божий ангел, изпратен да ме ободри и подкрепи в този час на отпадналост."

Друг път, минавайки през един див край на Тибет, иска да пренощува в близкото село, но селяните озлобени не го допускат и той се приютява в една пещера. Не след дълго вижда, че селяните с тояги и камъни настъпват против него. Чувствайки, че краят му е настъпил, Сундар всецяло се предава на Господа в молитва. На няколко метра пред него селяните изведнъж се спират като вкаменени и започват да отстъпват назад, говорейки нещо помежду си. След малко се връщат отново и го питат: "Кои бяха тези до теб в светлите дрехи?" Той отговаря, че при него няма никой, но те настоятелно твърдят, че пред него имало много хора в светли дрехи около входа на пещерата. След това канят Сундар да ги придружи до жилищата им и по пътя той им говори за Христос, а те, обзети от страх, вярват на думите му. Така той разбира, че Бог е изпратил ангелите Си, за да го избави от опасността и да му даде възможност да проповядва на тези хора.

Работата на Сундар в Тибет не е безрезултатна. На много места в този най-мрачен край на планетата, където Сундар проповядва, се създават малки групи от християни, а на едно място дори се основава християнско училище.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница