Сакарски пейзаж №13



Дата30.07.2018
Размер8.66 Kb.
САКАРСКИ ПЕЙЗАЖ №13
Наблизо е Родопа планина,

а по-нататък Странджа се простира...

Сакар надига своята снага

и сякаш сред морето се намирам.

Със тях се чувствам сякаш сред вълни,

които плавни хребети надигат

и аз разпускам вятърни коси –

надлъж и шир в горите им да скитам.

Такава пищна земна красота

събужда в мен очите на художник

и вместо багри, с моите слова

рисувам планина върху триножника –

със онзи малък светъл град

закътан във дълбоката й пазва...

Любимец си остава вечно млад

и приказката своя доразказва –

за древни времена, за славни дни,

за време на възход и горда слава.

Животът тук не спира да кипи,

дори когато в нишка изтънява.

Обичам те какъвто и да си –

дори сърдит, със облачни неволи,

тогава гръм във погледа личи

и моят стих със бурите се бори.

Но нека да е светъл твоят взор,

в полето ти да пеят чучулиги,



а аз ще се сведа пред теб в поклон

преди възторгът в мене да премине.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница