Само за два месеци болниците отчетоха 74 млн лева повече



страница1/10
Дата09.04.2018
Размер0.58 Mb.
#64848
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
10.03.2015
Национални вестници


Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова:

Само за два месеци болниците отчетоха 74 млн. лева повече


Диана Тенчева

Труд  стр. 14,15  



Интервю на ДИАНА ТЕНЧЕВА с управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова за отчитаните от болниците дейности, за очакваните преразходи и за недоволството на пациентите

- Д-р Тодорова, изминаха три месеца от бюджетната година за НЗОК (а тя започва от декември). Как вървят разходите и къде вече има "светнали" в червено пера?

- Още сме в период, в който действат старите нормативни документи. С нетърпение очакваме да влезе в сила новата методика за остойностяване на медицинската дейност, която се надяваме през тази седмица да мине през Министерски съвет. Докато течеше общественото й обсъждане, се дадоха някои предложения. Част от тях бяха приети, а други отхвърлени на заседание на надзорния съвет (НС) на НЗОК и БЛС. В момента в сила е Постановление №94, т. е. всеки месец надзорният съвет взема решение за лимит, който се дава на болниците, а ако има надлимитна дейност, тя се изплаща с решение на надзора, и то след извършена проверка. Лимитът за първите два месеца за болниците е за по близо 120 млн. лв., а те са отчели дейност над утвърдената общо за над 74 млн.лв. (от днес започва отчитането за февруари, б.р.). Т.е. очертава се тенденция за покачване на дейността.



- Реалистично ли е с новата методика разходите да се вмъкнат в бюджетната рамка?

- Идеята й е, ако болницата отчита надлимитна дейност за определен месец, тя да се компенсира, като се вземе от "бюджета й" за следващия.



- Т.е., ако примерно заради грипната епидемия и усложненията лечебните заведения са отчели по-голяма сума за диагностика и лечение досега, тогава в следващите месеци ще разполагат с по-малко пари и друга алтернатива няма?

- Точно така. По тази причина на последното заседание на НС и както е разписано в Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., бе направено разпределение на ниво "районни каси". Става дума за годишна и месечни стойности, които са изпратени на РЗОК. Те пък имат задачата да направят разпределението на бюджета си по болници в региона. И сега да припомним, че през т.г. лечебните заведения са разделени на такива, които изпълняват спешност и ще получават до 95% от изработените пари през 2014-а, а във втората група са тези, които не изпълняват спешност - те ще вземат до 90% от взетите през 2014-а суми за дейност. Оттук нататък всеки директор на РЗОК ще дойде в Централното управление, за да защити пред НС бюджетите на болниците от областта, защото той най-добре познава движението на пациентите и спецификите в своята каса.



- Вярвате ли, че новите нормативни документи наистина ще обуздаят разходите през март, април, май и т.н.?

- Преразходи не трябва да се допускат и затова се заговори за листи на чакащите. Т.е. болниците много добре ще трябва да прецизират кой пациент се налага да се хоспитализира и кой може да изчака. Всичко това би трябвало да намали притока на болни и от гледна точка на НЗОК следва да се случи, тъй като голяма част от пациентите могат да се лекуват в извънболничната помощ.



- Смятате ли, че след толкова години лекарите изведнъж ще започнат да спазват принципа "който може да се лекува извънболнично, да не влиза в болница"?

- Няма как да стане изведнъж, но трябва да стане, тъй като не е възможно толкова широко да стои отворена вратата към болниците. Те са най-скъпото за лечение звено, а достъпът до тях е най-лесен. Колкото и да са лоши стандартите в извънболничната помощ, те все пак са въвели някаква регулация и с времето лекарите от сектора се научиха кой е подходящ за допълнителна консултация и с кого могат да се справят, без да питат специалист, а директно да го изпратят в болница. Остава обаче проблемът с неосигурените.



- Според така движещите се разходи на колко милиона лева минус прогнозирате да излезе системата в края на 2015-а?

- Според новата методика, ако не се влезе в бюджетната рамка (при положение че се дава възможност да се вземат суми в рамките на 5% от бюджета за следващия месец), тогава ще се прибегне до намаляването на цените, по които плаща НЗОК. Това е някакъв възпиращ механизъм. Но се опасявам, че ако се стигне до намаляване на цени, ще се стигне и до завишаване на обемите. За да запази приходът, който получава, болницата просто ще приема повече пациенти, пък било то и срещу по-ниска сума, която ще получават за лечението им. Защото тя трябва да изплати заплатите на екипа, да се разплати с фирми доставчици, да покрива консумативите и режийните, които си вървят и няма как да бъдат спрени. Още повече, че разрешителните за дейност, които дава здравното министерство на новите структури и болници, не фиксират броя на леглата, които те могат да имат! Т.е. шефът на лечебното заведение ще може да увеличава броя на леглата и това ще се случва в звената, които са печеливши.



- Пак да попитам - затъване в размер на колко милиона лева може да очакваме тогава в края на годината?

- Ако се запази тенденцията от първите два месеца и ако разделим парите за болнична помощ на 12-те месеца, тогава лечебните заведения ще разполагат с по 121 млн. лв. средномесечно. Тук не влизат парите за онкомедикаменти и медицински изделия в лечебните заведения. Болниците пък отчитат дейност за около 130 млн.лв. Т.е. месечно преразходът е около 10 млн. лв., или 120 млн.лв. за цялата година. Това обаче не е толкова притеснително, колкото проблемът с онколекарствата в болниците. За тях се предвиждат по около 13,5 млн.лв. месечно, а се разходва терапия за над 20 млн.лв. месечно. Ето още 85 млн.лв. на минус в бюджета по това перо. За медицинските изделия имаме 77 млн.лв. годишно, или по около 5 млн.лв. месечно. Харчат се обаче по 6,1 млн. лева. Ето и оттук още 12 млн.лв. преразход. В най-добрия случай НЗОК ще "светне" с 200 млн.лв., а от 301 млн.лв. резерв останаха само 111 млн.лв. (с решение на парламента 190 млн.лв. бяха предварително взети за болниците и вече са заложени в месечните им бюджети, а 20 млн.лв. - за извънболнична помощ). Логично е остатъкът да се даде за лекарства, защото те няма как да бъдат покрити. Да обобщим: на практика НЗОК вече е без резерв, защото още не сме казали и дума за разходите за медикаментите за домашно лечение.



- Там каква е ситуацията?

- По това перо са осигурени 544,16 млн.лв., или средномесечно по 45,3 млн.лв. Към момента плащаме по 52 млн.лв. Ако картината остане същата, до края на годината ще сме на минус с още 84 млн.лв. Виждате как остатъкът от резерва отива за лекарства и няма механизъм, по който разходите им да се ограничат, тъй като хората си вземат медикаментите и няма как да им ги отнемем. С други думи - нямаме полезен ход. Успокояване може да има само в болниците.



- Каква е прогнозата ви - кога ще настъпят големите трусове в системата?

- Като се отчете дейността за февруари, ще се види какви ще бъдат бюджетите на болниците до края на годината. Още през второто тримесечие ще е ясно накъде отиват нещата. За съжаление обаче никакви бързи законови мерки не са налице, които могат да подобрят финансовата ситуация. Дори на наредбата за отстъпките, която е в МЗ от декември м. г. и е готова, не й е даден ход. Доколкото разбирам, екипът на министерството готви по-мащабна реформа, която е свързана с рамкови споразумения за отстъпки от фирмите и се залага на комплексен подход. Но какво ще се постигне, не знам. А в същото време парите си вървят...



- Да бъдем по-ясни - какво може да се случи след лятото?

- НЗОК трябва да спазва методиката, т. е. през май, когато се отчете и второто тримесечие, ако има преразход, трябва да се пристъпи към намаляване на цените. Другото, което още повече спъва касата на този фон, са онези 80 млн.лв. повече, които присъстваха в първоначалния вариант на закона за бюджета на НЗОК за 2015-а, но впоследствие те се прехвърлиха в МЗ. Различна щеше да е картината сега, ако освен 111 млн.лв. остатък от резерва имахме още 80 млн.лв., нали така? Още повече, че т.г. заработиха нови структури и болници, които допълнително ще натоварят бюджета на НЗОК.



- Как пациентът ще усети финансовия дисбаланс освен с листа на чакащите?

- Дотук говорихме за финансовите параметри, които не трябва да вълнуват нито пациентите, нито лекарите. Това е работа на тези, които правят политиката, и на ръководствата на болниците. Защото не може мениджърите да не се интересуват как се харчат парите в рамките на ограничени възможности и не могат да казват само "дайте пари". По тази причина смятам, че подходът ни е грешен. Пак тръгнахме отзад напред - да стягаме финансовата част. Само това не е достатъчно. Успоредно трябва да вървят преразглеждането на пакетите, покривани от НЗОК, на разкриването на нови болници и дейности, на вида лечебни заведения и какво да се изпълнява в тях според нуждите на населението. При застаряване на нацията, което е проблем на цяла Европа с толкова много хронични заболявания у един пациент, не може да отваряме само болници за активно лечение. Те са скъпи и струват много пари. Трябват ни болници за долекуване, електронно здравеопазване, да се въведе оценка на риска и какво ли още не.

От 2011-а всяка година парите за болниците твърдо нарастват с около 200 млн.лв. и въпреки това населението е много недоволно. И тук въпросът е не само финансов. Българският пациент е изключително нещастен, защото не знае какво да прави в тази сложна система, какъв път да извърви, докато стигне до подходящото лечение. Той тръгва от болница на болница, докато някой накрая все пак решава да му помогне.

- Какво ще кажете на следващия шеф на НЗОК?

- Много трудна задача има, да не си въобразява, че годината ще бъде лека. Трябва да има около себе си сигурни хора, които да са достатъчно доблестни, за да му казват истината, докато навлезе и се ориентира в обстановката.



- А вие накъде оттук нататък?

- Имам покана да се върна в здравното застраховане, където работих над 3 години, но искам да се върна и към професията си. Мога да ги съчетавам.

***

Нашият гост

Д-р Румяна Тодорова е родена в София.

Завършила е Медицинската академия със специалност "Кожни болести и венерология", придобива специалност и по здравен мениджмънт.

Работила е в районната болница в Сливница, в VII и XXIV поликлиника в София и в Областния кожен диспансер. Негов директор е от 1995 до 2004 г.

От 2004 до 2009 г. работи в НЗОК, през 2006 г. става неин директор.

На 10 юли 2013 г. отново бе избрана за управител на НЗОК.


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница