САМОКОВЦИ БЯХА СРЕД ПЪРВИТЕ ПРИТЕКЛИ СЕ НА ПОМОЩ
Седми декември 1986 г. Земята под малкия град Стражица /в тогавашния окръг Велико Търново/ се разлюлява страшно. Трима души загиват, 80 човека са ранени, стотици сгради са съборени или стават негодни за обитаване. Големи са пораженията и в близкия град Попово, в с. Асеново и в други околни населени места. Животът в Стражица и района е парализиран. Цялата страна се вдига на помощ на пострадалите. Сред първите откликнали са наши съграждани. За това разказва дългогодишният председател на ТПК "Михаил Дашин" Георги Митев, който по онова време - преди три десетилетия, ръководи бригадата електротехници на кооперацията.
Първа на помощ на пострадалите от земетресението се отзова бригадата ел. инсталатори на самоковската ТПК "Михаил Дашин". Бяхме 12 души: Георги Митев - бригадир, Огнян Шехтанов, Александър Табаков, Георги Димитров, Иван Апостолов, Иван Шипочки, Ангел Лобутов, Лазар Терзийски, Валентин Тошев /шофьор/, Владимир Балабанов, Коста Тодоров, Георги Карапанчев. Някои от тези хора вече не са между нас.
Бригадата тръгна с лекотоварна "Ниса" с рег. № СфА 03-52 и личния автомобил на бригадира "Лада 1300 8" с рег. № Сф 25-75. Потеглихме на 15 декември 1986 г. в 6.15 ч. сутринта. Пристигнахме в земетръсната зона в 12.30 ч. Най-напред се отправихме в Оперативния щаб, който бе настанен на площада в Стражица - в изградена военна палатка. Иформационният център пък бе настанен във фургон.
За наша изненада нито в Оперативния щаб, нито в Информационния център имаше някой. Наложи се да изчакаме, за да се регистрираме. След около 30 минути пристигна представител на Оперативния щаб - около 48-50-годишен мъж.
След нашето представяне, разбирайки, че идваме 12 души от снежния и зимен Самоков - ел. монтьори, подготвени, с наш превоз и всички необходими инструменти, той лично много приятно се изненада и с голямо удоволствие ни обясни къде да се обадим за поставяне на работните задачи
Отправихме се към "Енергоснабдяване" - Стражица. Посрещна ни зам.-началникът Димитров. След като се представих, описах уредена храна за възможностите на бригадата - в състояние сме да възстановяваме трафопостове, въздушни външни електро-линии и да отстраняваме всички външни и вътрешни повреди по електричеството в разрушените домове. Бяхме убедени и сигурни, че можем да се справим с абсолютно всички задачи за възстановяване на електроснабдяването по домовете, още повече, че си носехме и необходимите инструменти.
Тази убеденост идваше от факта, че цялата бригада участва успешно в изграждането на електрическата система на Боровец през 1979 и 1980 г. в подготовка за първия кръг от състезанията за Световната купа по ски в България през 1981 г. Самият аз бях награден с "Народен орден на труда" - златен.
Димитров разпореди да ни се даде суха храна от тяхната за обяд и след кратък инструктаж се отправихме в 14.30 ч. на работа. Първата ни задача бе да прикачаме фургоните и да поставяме електромери в тях. Работихме до 17.30-18 ч. - почти до мръкване. След това ни заведоха в с. Джулюница, където ни бе осигурено място за спане в стаи по двама души и с уредена храна за закуска и вечеря. Селото бе на 12 км от епицентъра на труса.
Първите впечатления от Стражица бяха, че сме в един бомбардиран сякаш град, където земята непрекъснато се люлее. Местното население бе уплашено. Хората бяха неспокойни, но и много отзивчиви и човечни.
Основната ни задача бе да прикачаме фургоните и да пускаме ток в тях. Имахме работа и по трафопостовете, външните въздушни линии и електрообзавеждането на фургоните, където бяха настанени семействата от разрушените сгради.
Започнахме работа по квартали; най-напред там, където пораженията бяха най-големи - предимно в старата част на града.
На 17 декември през нощта започна да вали сняг, който сутринта продължаваше. Това обаче не ни уплаши, а ни мобилизира да пуснем ток в повече фургони /отоплението във фургоните беше само на ток/.
На 18 декември две минути след полунощ имаше силен трус, който всички в хотела усетихме. По радиото в 00.35 ч. съобщиха, че епицентърът на труса е в Стражица. Веднага се организирахме и тръгнахме за града. Обиколихме целия град и пуснахме ток в два от трафопостовете, в които се бяха изключили прекъсвачите. Там бяхме до 3 ч. през нощта. С нас бяха и пристигналите колеги от Сливен, Русе и Разлог.
Вечерта в същия ден - в 19.16 ч., имаше нов голям трус от 5.3 степен по Рихтер. Настъпи голяма паника в нашия т. нар. хотел. Всички излязохме навън и много от колегите ми казаха: "Шефе, дай да си бягаме, че с всеки ден нещата се усложняват..." Аз, разбира се, не приех тези предложения. Продължихме да си изпълняваме задълженията, независимо от тежките атмосферни условия, придружени от постоянните трусове от 2-3 степен.
На 21 декември, след като приключихме ремонтите в Стражица, включително и на бай Иван - дядото на самоковския дърводелец Иван Мутафчийски, се отправихме за с. Асеново - на 9 км от Стражица. Така, както и при всички засегнати от земетресението сгради, и тукашните хора не смееха да си вземат от мазетата подготвените туршии, зеле, вино... Това правехме ние, за което ни изказваха голяма благодарност.
На 22 и 23 декември част от групата бяхме в Попово, а останалите - в Асеново.
Каква бе равносметката от нашата помощ? Ремонтирахме 5 трафопоста; обзаведохме, оборудвахме и пуснахме ток с електромери в 798 фургона в Стражица и в 135 фургона в с. Асеново; ремонтирахме 35 въздушни линии.
За помощта, която оказахме, получихме много благодарности от Оперативния щаб, "Енергоснабдяване", от редица жители на Стражица и Асеново.
За Бъдни вечер се прибрахме в Самоков. Пристигнахме в града ни на 24 декември 1986 г. в 17 ч.
Сподели с приятели: |