Самостоятелна работа (вид задание) История на българската държава и право



Дата05.02.2018
Размер180.23 Kb.
#55328

НБУ Самостоятелна работа История на българската държава и право

САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА

(вид задание)

История на българската държава и право

(предмет)
проф. Екатерина Михайлова

(преподавател)

Развитие и законодателство на България до края на XIX век. Съединението – правни последици. Изменението на Търновската конституция от 1893г.



(тема)
Виктория Генчова Колчова

факултетен номер F65901



(студент)


Съдържание:

Правителството на Тодор Бурмов стр.3

Второ обикновено народно събрание стр.4

Сметна палата стр.4

Режим на пълномощията стр.7

Трето обикновено народно събрание стр.8

Съединението стр.9

Четвърто Велико народно събрание – Първата промяна на Конституцията стр.10

Търновска Конституция стр.11

Използвана литература стр.12

Развитие и законодателство на България до края на XIX век. Съединението – правни последици. Изменението на Търновската конституция от 1893г.

След приемането на ТК и избора на княз Александър Батенберг с Указ №1 от 5.07.1879г. се назначава първото българско правителство с министър председател и министър на вътрешните работи Тодор Бурмов, Д. Греков – министър на правосъдието, М. Балабанов – министър на външните работи и изповеданията, Гр. Начович – министър на финансите, П. Паренсов за министър на войната и малко по-късно с Указ №44 от 26.07. и д-р Т. Атанасович – за министър на народното просвещение.

Правителството е съставено от консерватори, въпреки мнозинството на либералната партия в УС.

Първото българско правителство просъществува за кратък период от време. На проведените избори за Първото Обикновено Народно събрание резултатите са: от 170 избрани представители само 30 са консерватори, останалите са либерали.

Избира се ръководство на парламента само от средите на либералите, затова правителството поднася своята оставка пред княза. Оставката не е приета. Кризата се задълбочава. Премиерът Т.Бурмов отвръща, че ако трябва да се подчинява някому, то това е княза, който го е назначил. Конфликтът ескалира с приет текст от страна на събранието, в отговор на тронното слово, че правителството е действало „противоконституционно”.

На 14.ХІ.1879г. правителството подава оставка. Княз Александър І разпуска парламента и насрочва нови избори. Монархът, при отсъствието на парламент, назначава правителство от консерватори. Изборите за Второ ОНС са спечелени от либералите. На второто заседание на парламента е обявено, че князът кани лидера на либералите П.Каравелов за разговори за съставянето на правителство.

Правителството на Тодор Бурмов обаче успява да приеме няколко много важни акта (укази, а не закони, защото НС не е било свикано още на сесия).

По доклада на министъра на външните работи Марко Балабанов в първото българско правителство се обнародва указ от 28 юли 1879г., според който следва „да се уреди едно агенство на Княжеството в Цариград при отоманското правителство, друго в Букурещ при румънското правителство и трето в Белград при сръбското правителство. Съобразявайки се с Берлинския договор правителството не използва терминология за дипломатически представителства, а агентсва на Княжество България. С назначаването и връчването на акредитивните писма се слага началото на международния живот на българската държава.

С Указ №23 от 17.07.1879г. се предвижда във всяко министерство да се въведе длъжността главен секретар, който да бъде пръв помощник на министъра и негов заместник при отсъствие. С това се слага традицията за най-висшата административна длъжност-главен секретар. С указът се определя и организационната структура на министерствата.

С Указ №4 от 11.07.1879г. се доуреждат пощенските служби с издаване на тарифа на монетите, поради съществуването на множество монети в страната.

С Указ №113 от 31.08.1879г. се извършва частична промяна на съдоустройствената система – намалява се броят на апелативните съдилища от 5 на 2, с оглед разделянето на страната. Единият съд е в София, а другият в Русе, като съставът на съдилищата се увеличава.

Създават се Привременни правила за общинско градско и селско управление с Указ №93 от 14.07.1879г., които дават временна уредба на общините.



Второ обикновено народно събрание.

Със Законът за монетната единица (лев) и за българските монети (ДВ, бр.49 от 1880г.) се установява основна монетна единица в княжеството българския лев. С отделни закони са установени размерите на акциза върху тютюна, на някои мита и др. Бил създаден и закон за събиране на десятъка.

Правителството на Драган Цанков внася и Законопроект за българското поданство, а да бъдат изпълнени изискванията на чл.65 от ТК, според който „само български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба“. Според закона чужди поданици могат да заемат подобни позиции само с разрешение на НС. Така се спазва изискването на чл.66 от ТК, като се дава възможност да се използват специалисти, от каквито има нужда държавата, независимо, че са чужди поданици.

Сметна палата.

През 1880г. Второто ОНС на втората сесия е приет Законът за Върховната сметна палата.

С приемането на Закона за Върховната сметна палата се осъществява задължението по член 105, точка 6, от Търновската конституция, съгласно която Народното събрание има „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета. Законопроектът включва 9 члена заедно с щата за служащите във Върховната сметна палата.

В дебатите спонтанно се раждат и такива откровения, които звучат актуално и днес.

Министър Каравелов изтъква: „Аз бих турил да бъдат незаменяеми /членовете на Палатата/, но понеже няма хора, които напълно да могат да оправдават доверието на Народното събрание, турих до три години, за да бъдат гарантирани, щото нито един министър да не може да ги сменява, или ако види, че са лоши, със съгласието на Народното събрание да ги сменява. Тъй също и Народното събрание, ако не му представят сметките, ще ги сменява; но ако Народното не искаже никакво недоверие към тях, то няма да ги сменяваме никога”. И по – нататък посочва: ”Хора за контролната палата тъй лесно не се намират. Ако днес ме питате, аз по съвест ви казвам, че не мога да ги кажа”.

Княз Александър І Батенберг утвърждава с нарочен указ Закона за Върховната сметна палата и той е обнародван в "Държавен вестник", бр. 94 от 20 декември 1880 г.

Първоначално Върховната сметна палата се състои от председател, шест члена, деловодител и административни служители, чиито брой се определя ежегодно с щата на Палатата. Председателят и един от членовете са назначени на 1 януари 1881 г. До края на следващия месец са назначени още двама членове и деловодител, а официалното откриване на новата институция става на 1 март 1881 г.

Първият председател на Върховната Сметна палата Иван Гюзелев я оглавява от 1880 г. до 1894 г.

На 8 февруари 1883 г. се приема вторият закон – за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на Палатата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.

На 30 януари 1885 г. се приема нов Закон за Върховната сметна палата, който е в сила близо 40 години. Функциите на върховната одитна институция се разширяват.

С Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати от 1925 г. се постига децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които действат в районите на административните окръзи.

С изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заместват от областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата се създава специален съд, чийто решения са окончателни.

Съществени промени са извършени в учебното дело със Закона за материалното поддържане на учебно преустрояване на училищата (ДВ, бр.45 от 1880г.). Слагат се основите на една учебна система, която с малки изменения просъществува почти през целия период на действие на ТК. За разлика от въведеното от временното руско управление се предвижда първоначалните училища да се състоят не от три, а от четири отделения. Двукласните и четирикласните училища се превръщат в трикласни, а средните училища (гимназиите) са учебни заведения за продължение на трикласното образование. Издръжката на училищата се поема от общината, като последните могат допълнително да облагат своите жители със специален за това налог.

Сериозни законодателни мерки са предприети за българската войска със Закон за заемане на новобранци в българската войска (ДВ, бр.89 от 1880г.); Закон за наказание на престъпленията и простъпките по изпълнение на военната тегоба (ДВ, бр.89 от 1880г.) и Закон за народното опълчение (ДВ. бр.90 от 1880г.).

Със Закона за народното опълчение депутатите научават, че законодателството е един от най-важният инструмент за управлението. Във 2-то ОНС се развива дискусия и в двете редовни сесии. В първата сесия законопроекта, чрез който либералите желаят да ограничат властта на Княза, като поверят ръководството на въоръжения народ на един комитет, който се избира изцяло от Народното събрание, където те имат мнозинство. По време на гледането на законопроекта става ясно, че Князът не е уведомен в цялост за съдържанието на законопроекта, а именно за частта, която предвижда изборът на комитета да става от парламента. Министър-председателят веднага реагира, че Князът не може да се държи в изолация. Парламентът решава да не пристъпва към избор на комитет.

При започване на дейността на втората сесия на вниманието на депутатите е представен един законопроект, внесен от военния министър с княжески указ, чиято цел е да се противопостави на избора на комитет на опълчението от камарата. Следват дебати, свързани пак с темата кой може да внася закони, може ли да се припокриват еднакви теми. Тъй като вече е известно, че държавният глава не е дал своята санкция на закона за опълчението, настъпва неяснота дали този закон изобщо е влязъл в сила. В крайна сметка парламентът приема ръководството на опълчението да е предоставено на Министерския съвет и на Военното министерство.

На 28.11.1880г. Министър-председателят Драган Цанков подава оставка поради дипломатически скандал относно позиции на българското правителство за изграждането на железопътната линия Белово-София-Пирот, като част от довършването на железопътния път Виена–Цариград, което е част от договореното по Берлинския договор (Русия обаче настоява първо да се изгради София-Търново-Свищов). За министър-председател е назначен Петко Каравелов.

Малко преди разпускането на парламента либералното мнозинство гласува „извънредни пълномощия“ на правителството на П. Каравелов, по силата на които се предоставя правото да извършва в „разни клонове на управлението“ преустройство с цел „улушчението му“. Набелязаните извънредни мерки са дадени от събранието обаче само на кабинета на Каравелов. Ст. Стамболов: „НС в днешното си заседание реши, щото дадените извънредни пълномощия от него в тая сесия на правителството имат сила само докато трае кабинетът Каравелова и да не може никой друг кабинет да се ползва от тях. Ако някой кабинет, който случайно замести сегашното правителство, се възползвува от тях, то да се съди като нанасящ вреди на отечеството според Закона за съдене на министрите…“.



Режим на пълномощията.

В резултат на противопоставяне на правителство, събрание и княз, както и на изменена външнополитическа ситуация - убит е император Александър II, на 27 април 1881г. Княз Александър І издава прокламация към българския народ, с която заявява, че Конституцията му пречи да управлява добре и трябва да се измени. В противен случай той не би могъл да остане повече на престола. Прокламацията не е приподписана от министър-председателя, нито от някой от министрите. Князът отстранява от власт Каравеловото правителство и възлага на военния министър генерал Ернрот да образува временно правителство.

С Указ №312 от 1 май 1881г. страната се разделя на пет области, начело на които са комисари с големи правомощия. С Указ №404 се създават специални военни съдилища, които да санкционират „метежи и неподчинение на законоустановените власти”. С Указ №416 от 24 май се вземат мерки срещу виновниците в престъпленията по печата.

Режим на пълномощията.

I.„На българския княз Александър I се дава извънредно пълномощие за седем години.

II.Негово Височество ще може вследствие на това да издава укази, с които да се създават нови учреждения (държавен съвет), да се въвеждат подобрения във всички клонове на вътрешното управление и да се гарантира на правителството редовно извършване на службата му.

III.Тазгодишната обикновена сесия на Народното събрание се отлага. Бюджетът, вотиран за текущата година, ще има сила и за идущата.

IV.Негово височество княз Александър има право преди изтичането на седемтях години да свика Велико народно събрание с единствена и нарочна цел да се прегледа Конституцията въз основа на съществуващите учреждения и на придобития опит“

Изборите за ВНС са през юни 1881г. Избрани са 304 депутати, като само 25 са от опозицията. Събранието заседава в Свищов, тъй като настроенията в Търново са в полза на либералите, които остават в опозиция. Поради съпротива на населението дори в Плевенски окръг и Оряховска околия е обявено военно положение и избори не се провеждат. ВНС приема при всеобщо одобрение поисканото от княза.

Така ІІ ВНС в Свищов дава правото на Князът да издава укази, с които да се създават нови учреждения (Държавен съвет). Следва и учредяването на Държавният съвет и приемането на Устав за неговата работа. Този орган е замислен като противодействие на „всевластието на парламента”.

Правомощията на Държавният съвет са били да дава мнение по всички въпроси, които правителството му постави, да подготвя законопроекти и правилници, да подготвя позиции относно закони, които са противоконституционни и др. Идеята е законите и другите актове да се изработват от Държавният съвет, след което ще бъдат потвърждавани и обнародвани от монарха.

Държавният съвет е съставен от 12 члена, от които 4 назначаеми от княза. Останалите 8 се избирали като всички «сто огнища» в княжеството избирали по един делегат за особената избирателна комисия, която избирала от състава си членовете на Държавния съвет.

Председател на ДС става Тодор Икономов.

С „режима на пълномощията“ за първи път Търновската конституция от основен закон на държавата се превръща в кауза. Опозицията, още след първите извънредни укази повежда битка за възстановяването на конституцията. „Основната им мисъл на всичката им агитация беше: възстановяване на Търновската конституция. По този начин Конституцията стана най-популярното знаме в съзнанието на народа и старата вяра, че тя пази народните свободи, се разпали до фанатизъм. Терорът, който завилня след отменяването й, даваше реален израз на убеждението, че без конституция няма свобода.”

Идеята Държавният съвет да играе ролята на „едно елитно събрание“, „на една втора камара“, като основната му идея е да подготвя законите не се получила поради неразбирателства между него и правителството. Държавният съвет е направил няколко опита да констатира нарушение на законите от правителството, но политическата конюктура не му позволява да е ефективен. Опитът да се управлява надпартийно не сработва.

Поради тежкото положение, в което изпада страната княз Батенберг поисква от руското правителство да му предостави двама генерали. Тази помощ се получава и начело на правителството застава генерал Соболев, а министър на войната става генерал Каулбрас. Конфликтите в правителството между руските генерали и консерваторите се изострят наново по повод строителството на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел, която се подкрепя от консерваторите. Руските генерали естествено искат пътя да минава през Северна България и да се свърже с руските железници. Князът застава на страната на консерваторите, които напускат кабинета.

По време на действието на Третото ОНС (свикано на 10.12.1882г.) , за да елиминират самостоятелното управление на русите се стига до коалиция между умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите. Това свое намерение те изразяват в отговор на тронното слово в началото на ноември 1883г. На 6 септември 1883г. се слага край на управлението без Конституция, посредством манифест на княза. Съставено е правителство начело с Др.Цанков (7.11.1883г.).

В НС е внесен законопроект за изменение на Конституцията, който отговаря на вижданията на княза: намаляване броя на народните представители, въвежда се имуществен ценз, създава се втора камара, титлата на княза става «Височество» и др. Събранието гласува този проект, изработен от Константин Стоилов, като приема окончателно да се приеме след 3 години. Този проект за Конституция никога не става факт, тъй като следващото ОНС го елиминира.



Съединението.

Либералната партия се разцепва на прогресивно либерална (цанковисти) и либерална (каравеловисти). Изборите за 4 ОНС се печелят от либералите, водени от П. Каравелов, който съставя правителство.

След отмяната на режима на пълномощията процесите за обединение на България се засилват. Съединението става на 6 септември 1885г. при всеобщ ентусиазъм. Следва Манифест, издаден от Княз Александър I на 8.09.1885г., с който признава „предвид благото на българския народ и неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една…“ съединението и приема да бъде княз на Северна и Южна България. На 11.09.1885г. народните представители от 4 ОНС са свикани на извънредна сесия и с бурни акламации приемат прочетеното от министър председателя П. Каравелов от името на княза тронно слово за провъзгласеното на 6 септември Съединение под скиптъра на българския княз.

Срещу съединението се обявява руския император. Турското правителство поискало да се свика международна конференция в Цариград, но английския представител се обявил против, тъй като английското правителство подкрепило Съединението – конференцията не била свикана. България съсредоточила войските си до турската граница, но неочаквано била нападната от запад – от Сърбия. Решителен отпор на българската армия се състоял край Сливница. В последствие се подписва мирен договор в Букурещ на 19 февруари 1886г. и се възстановява старото положение.

В крайна сметка Съединението било признато от Великите сили и от Турция. Между Турция и България е подписано специално съглашение, по силата на което българския княз се назначавал за „генерал-губернатор на Източна Румелия“ за петгодишен срок. Впоследствие въпросът се урежда с протокол на великите сили.

Юридически Съединението е оформено като лична уния, макар Източна Румелия да не е била държава, която може да бъде обект на международното право. Чрез проведените през април 1886г. избори по един и същи избирателен закон и с участието на всички жители на Княжество България и Източна Румелия, фактически се извършва изграждането на единна държава.

Във вътрешното право Съединението било уредено като присъединяване на автономна област. С Указ №170 от 23.12.1885г. било постановено съдебните закони на Княжество България да влязат в сила в Източна Румелия от 1 януари 1886г.

На 9.08.1886г., само 11месеца след Съединението, група русофилски офицери извършват преврат и детронират княза. След няколко дни Княз Ал. Батенберг се връща в страната и в края на месец август – на 25-ти, следва доброволна абдикация. Тя е резултат на отношението на Русия към княза.

На 26.08.1886г. с прокламация към българския народ за регенти се назначават Ст. Стамболов, П. Каравелов и подполковник С. Муткуров. На извънредна сесия на 4 ОНС се свиква ВНС, чиято задача е да избере нов държавен глава. На 25.06.1887г. Третото ВНС избира за български княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. Начело на правителството застава Стефан Стамболов.

Ст. Стамболов е сред лидерите на политическия живот в България още от борбите за освобождението, а след това е депутат още в първите народни събрания. През 1884г. става председател на Народното събрание. Поставя началото на движение „България за себе си“ през 1886г., в основата на създаването на Народнолибералната партия. Ст. Стамболов се обявява за независима от Русия външна политика и насочва външната политика към Австро-Унгария и западноевропейските държави. Печели изборите за V, VI и VII ОНС и Ст. Стамболов е премиер от 20 август 1887г. до 19 май 1894г.

Периодът на управление на Стамболов се характеризира с вътрешен и външен протекционизъм; сключват се търговски и консулски спогодби и конвенции с почти всички европейски държави; изграждат се ж.п. линии, шосета, пристанища; отпускат се заеми на българските предприемачи, раздават се концесии. Приети са закони за задължително носене на дрехи и обуща от местен материал и за насърчаване на местната индустрия. Съществена част от нормативната дейност е свързана с промишленото законодателство.

Приемат се закони за основни правни клонове: Законът за наследството, който урежда наследяване не само по закон, но и по завещание; Законът за настойничеството и договорите; Законопроектът за гражданското съдопроизводство; Закон за адвокатите; Закон за висшето образование; Законът за народното просвещение и др.

Част от законодателството по време на управлението на Ст. Стамболов е поставено под съмнение дали е съобразено с ТК и ограничаване на гражданските свободи: Закон за печата, Закон за полицията, Закон за изтребление на разбойниците. През 1893г. Ст. Стамболов и Народно либералната партия са в основата на изменението на Търновска конституция.

Четвърто Велико народно събрание – Първата промяна на Конституцията

Причината за първата промяна на Конституцията е чл. 38, който гласи:

„Българский Князь и потомството му не могътъ да исповедватъ никоя друга вера, освенъ Православната. Само първий избранъ Българский Князь ако принадлежи къмъ друга вера, може да си остане въ нея.“

Проблемът: Княз Фердинанд Сакс Кобург-Готски възнамерява да се жени за Мария Луиза Бурбон Пармска. Родителите й изискват децата от брака да бъдат с католическо вероизповедание.

Създаването на династия е от съществено значение за стабилността на българската държава.

Българският монарх все още не е признат от великите сили. При брак на княза и създадено поколение спадат рисковете от намеса от други държави, най-вече от Русия, които могат да отстранят монарха.

При създадено поколение ще се изпълни изискването на чл.4 от Конституцията „монархия наследствена и конституционна“.

Министър-председателят Стефан Стамболов се заема със задачата, съзнавайки, че от нейното решение зависи и независимостта на държавата. В края на 1892г. правителството изготвя проект за изменение на Конституцията и го внася в парламента. Направени са предложения за изменението на чл.38, но и на още няколко текста, които да решат проблеми, свързани с управлението. Докладът на Ст. Стамболов е обявен за разглеждане на 4 декември 1892г. от VI-то ОНС.

VI-то ОНС подкрепя без много дебати предложеният проект на правителството. Опозицията не е много активна като основните им аргументи са, че още не е минало достатъчно време за изменение на закона, като отправят бележки по измененията, свързани с дейността на парламента.

Възраженията относно вярата са вяли. Внесеният проект за изменение на Конституцията е гласуван от мнозинството от депутатите.

Реакция против приетият закон идва от българската църква. Промяната предизвиква и международен отзвук. Най-остра е Русия. Императорското правителство излиза с комюнике, че ако поправките бъдат приети, то те биха довели до лоши последици за българския народ. След издаването на Указ за свикването на ВНС, Русия отправя нота до великите сили, с която изказва възражение срещу проекта. Останалите чужди мисии са въздържани и предпазливи.

На 18 април 1983г. изборите за ВНС са проведени. Резултатите са: убедителна победа на правителството.

Пътят към конституционната промяна е открит. Князът по време на сватбеното си пътешествие издава указ за свикване на Четвъртото ВНС. На 3 май 1893г.

ВНС е открито от монархът. Първото четене на законопроектът е на 12 май. Дебати практически няма, гласуването е безпроблемно. Избира се комисия, която да прегледа предложенията.

KOHCTИTУЦИЯ HA БЪЛГAPCKOTO KHЯЖECTBO (ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ) (Приета на 16.04.1879 г.; изм. на 15.05.1893 г.)

86, ал. 1. (Изменен на 15.05.1893 г.) Обикновеното народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за пет години.

114. (Изменен на 15.05.1893 г.) Гласоподаването върху влезналия в Събранието проект се допуска само в такъв случай, ако се намират в заседанието повече от една трета от всичките представители.

115. (Изменен на 15.05.1893 г.) Членовете на Събранието трябва да гласоподават лично и явно. Гласоподаването може да бъде и тайно - ако това поискат не по-малко от десет члена и Народното събрание одобри искането им.

125. (Изменен на 15.05.1893 г.) Акo би зa cвиквaнетo нa Нapoднoтo Cъбpaниe дa ce пocpeщнат вaжни cпънки, тo Князът пo пpeдcтaвлeниe на Министерския Съвет може да разреши заем дo три миниона лева c уcлoвиe, чe тoй щe ce oдoбpи oт нaй-близкoтo Нapoднo Cъбpaниe.

126. (Изменен на 15.05.1893 г.) Зa cтaтии, зa кoитo нe e бил oтpeдeн кpeдит, Князът мoжe пo peдът и в пoкaзaнитe в пpeдущия 125 член cлучaи, дa paзpeши paзнocките oт пapитe нa xaзнaтa, нo тия вcички paзнocки нe бивa дa нaдминавaт един милион лева.

139. (Изменен на 15.05.1893 г.) Всички представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, дето заседава Народното събрание.

144. (Изменен на 15.05.1893 г.) Великото Народно Събрание се съставя от представители, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число членове от Обикновеното Народно Събрание, като се вземат по двама представители от всеки двадесет хиляди жители от двата пола.

За реда на изборите ще се издаде особен избирателен закон.

161. (Изменен на 15.05.1893 г.) Миниcтepcтвa имa осем:

1) Миниcтepcтвo нa Външнитe paбoти и Изпoвeдaниятa;

2) Миниcтepcтвo нa Вътpeшнитe Paбoти;

3) Миниcтepcтвo нa Нapoднoтo Пpocвeщeниe;

4) Миниcтepcтвo нa Финaнcиитe;

5) Миниcтepcтвo нa Пpaвocъдиeтo;

6) Вoeннo миниcтepcтвo;

7) Миниcтepcтвo на Търговията и Земеделието;

8) Миниcтepcтвo на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията;


Използвана литература:

  1. История на българската държава и право. Извори. Съст. П. Петров и Г. Петрова. С., 2007.

  2. Г. Петрова. История на българската държава и право 680 – 1878. С., 2009.

  3. М. Андреев. История на българската буржоазна държава и право 1878 – 1917. С., 1980. Ново издание 1993.

  4. М. Манолова. История на държавата и правото. Трета българска държава 1878 – 1944. С., 2001.

  5. Д. Токушев. История на новобългарската държава и право 1878 – 1944, С., 2001.




Виктория Генчова Колчова F65901



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница