Самоуправлението у нас проф. Г. П. Генов



Дата03.11.2017
Размер93.1 Kb.
САМОУПРАВЛЕНИЕТО У НАС
Проф. Г. П. Генов
През 19 век във всички модерни държави възтържествува идеята за организиране и разширение на общинското и окръжно самоуправление. Много от противниците на тая идея бяха принудени в известни отношения да коригират или изоставят своите непримирими становища, като защитници на един безусловен централизъм. Със засилването на конституционно парламентарното начало в управлението на държавата, достигна се до едно по-съвършено организиране и приспособяване към местните нужди и условия на самоуправителните единици. Изостави се схващането, възтържествувало в първите години на френската революция, че държавата трябва да се откаже от всякакъв контрол и всякаква намеса в работата на самоуправителните тела. Възприемането на това начало означаваше да се допусне анархията във вътрешната администрация на държавата, като се премахнат всякакви граници в компетентността на държавните органи и тия на самоуправлението.

Решенията на френското революционно събрание, колкото и нецелесъобразни и опасни да ни се виждат днес, могат да намерят пълно обяснение в господстващите тогава идеи. Френската революция трябваше да ликвидира с абсолютния монархизъм. И в своята борба против него тя отиде твърде далеч. Абсолютизмът бе погълнал всички останки на феодалното самоуправление. Всичката власт се концентрираше в ръцете на монарха, така че отделните населени места и области и за най-малките си грижи и нужди трябваше да се обръщат към централната власт. В борбата си именно против тоя централизъм и за защита правата на самоуправлението, революционното събрание изпадна в противната крайност, като освободи общините от всякакъв почти контрол на държавната власт.

Грешката бе скоро разбрана. Не се минаха много години и една лесно обяснима реакция, против тия крайни решения, направи един твърде целесъобразен синтез между двете крайности. Самоуправлението на общините, окръзите и околиите бе признато по принцип, но поставено под един постоянен контрол на държавната власт. По тоя начин може да се постави в пълна хармония дейността на самоуправителните тела и тия на централната администрация. Това спомогна общините, околиите и окръзите да придобият известна свобода да уреждат, съобразно своите нужди и интереси, известни работи, които представляват чисто местен интерес; същевременно централната администрация се освободи от маса задължения и грижи, които засягаха чисто локалните интереси на отделните области и населени места и да се предаде на специалните свои задачи, които интересуват държавата и народа, като едно цяло.

В усилията да се разграничат правата и функциите на органите на самоуправлението, от тия на държавата, последната постепенно изземва от тяхната компетентност известни обществени служби, на първо място полицията и съдилищата, като в замяна на това им разширява правата в други области: народното образование, санитарна организация, стопански задачи и пр. Тая еволюция най-добре се забелязва в Англия, където животът на самоуправителните тела не е бил подложен на ония бързи политически промени, каквито наблюдаваме в континентална Европа. Полицията минава в ръцете на държавата, защото грижата за поддържане на обществения ред не можеше да остане на волята на местните самоуправителни институции. Правосъдието също се централизира с кодифицирането на законодателствата, с постепенното заместване на местните обичаи, които до края на 18 век уреждаха частно-правните отношения с един общ държавен закон, еднакво приложим за всички области на държавата. Единното и централизирано правосъдие даваше значително по-големи гаранции за едно по-компетентно и по-безпристрастно правораздаване, каквито гаранции той пълно не можеше да даде едно правосъдие, зависещо от органите на самоуправлението и намиращо се постоянно под влиянието и често под зависимостта на местни условия, среди и фактори. Дори в Англия, където началото на общинското самоуправление се е ползвало с най-голямо уважение, от края на 18 век се извършва една значителна еволюция, като общинските съдилища ограничават постепенно своята компетентност в полза на държавното правораздаване.

Насочени в други области на обществения живот задачите на самоуправителните тела постоянно се разширяват. Както казахме по-горе, редица обществени служби: училища, санитарни учреждения и заведения, благоустройство, стопански мероприятия и др. подобни, минават все повече в ръцете на самоуправителните институти. С това грижите на централната администрация се намаляват значително. Тя не се грижи за маса работи, които е прехвърлила върху самоуправителните тела. Числото на държавните служители в такъв случай е значително по-малко, отколкото в други държави, където всички обществени служби са централизирани и подчинени на държавната администрация.

Нека ни бъде позволено тук да направим една забележка. Често пъти у нас се дават неверни сведения за числото на държавните и обществени служители, в сравнение с някои други държави. Така, винаги се подчертава, че у нас държавните служители, процентно на населението, били няколко пъти повече от числото на държавните служители в Англия, например. Тук има едно голямо заблуждение. У нас училища, санитарна служба, благоустройство, пощи, железници, мини и пр. е централизирано в ръцете на държавата. Всички служащи по тия ведомства у нас минават в статистиката, като такива, а се числят било към общините, било към частните предприятия /пощи, железници, мини и др./, като се има предвид, че учителите в основните училища и служителите във ведомството на пощите и железниците, съставляват половината от служителите на нашата държава, обяснява се много лесно, защо числото на държавните служители у нас, процентно на населението, е много по-голямо отколкото в някои други страни. Не може дори да се мисли, че числото на учителите и железничарите у нас може да бъде повече, в процент с населението, отколкото в една Англия или Белгия. Повтаряме разликата се явява от факта, че у нас всичко е централизирано, докато другаде едни служби са оставени в ръцете на общините, а други – в ръцете на частните предприятия.


***
Началото на самоуправлението у нас е възприето още от Учредителното събрание, което изработи Конституцията. Чл. 3 на тая последната постановява: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини. Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление върху началата на самоуправление на общините.”

Не бива да се мисли, обаче, че учредителният законодател постави за първи път това начало. Напротив, той дойде да санкционира едно съществуващо вече положение. Самоуправлението съществуваше в българските земи през цялото време на турското владичество. Стара Турция бе верска държава. Религията служеше като основа за разделенията на населението. От една страна, бе господстващата мохамеданска маса, а от друга – безправните немохамедански населения, наречени райи.

Според мюсюлманските закони, нито мохамеданските верски институции, нито самата държава, която също е гледана като една верска организация, можеха да се грижат за тия отношенията, които съществуват в средите на немюсюлманските вероизповедни и народностни общини. Последните бяха оставени да уреждат сами своите вътрешни работи и отношенията между техните членове без намесата на властта. Всички въпроси, които засягаха религията, семейния, личния и гражданския живот на немохамеданските общини в Отоманската империя, се уреждаха автономно от представителите и ръководителите на тия общини. Държавната власт се намесваше само тогава, когато намереше, че е засегнат интереса на държавата или на някой мюсюлманин.

Това позволи на немюсюлманските населения в Империята да се организират на почвата на едно самоуправление в рамките , които им чертаеше мюсюлманското право и мюсюлманската традиция. Това самоуправление беше прецизирано с ферманите, които Мохамед ІІ издаде след падането на Цариград и с кануннаметата на Сюлейман Великолепни. В течение на вековното турско робство с подобна автономия се ползваше и българския народ, макар че тя бе често илюзорна, защото неговите правдини бяха обсебени от гръцката патриаршия и нейните агенти. В по-новите времена правдините на немюсюлманските общини бяха потвърдени съ специален султански ферман от М. Шабан 1269 г. по мюсюлманското летоброене /юни 1853 г./ и в Хати-хумаюна от 18 февруари 1856 г.

Освен това последният акт, който съставлява най-важния документ за реорганизирането и реформирането на Отоманската империя, предвижда създаването на местни самоуправителни единици в окръзи, околиите и общините. Според т.22 от обяснителното окръжно на Високата порта, което придружава Хати-хумаюна при разпращането му до валиите и в изпълнение на Закона за вилаетите, изграден през същата 1856 г., провинциалните съвети /вилаетски, санджакски, казалийски и общински/ ще трябва да се състоят от членове мюсюлмани и немюсюлмани, свободно избрани от населението според една изборна система, която отговаря най-добре на нравите за отделните провинции на Империята.

Така че като говорим за самоуправлението в Турция, от една страна имаме самоуправление на отделните народностни и вероизповедни общини, а от друга – самоуправление по области и общини. Наистина, особените условия в Империята не позволиха това самоуправление да се развие до по-пълно съвършенство, но като принцип то бе поставено. Като народностна единица българският народ придоби своето самоуправление и се постави наравно с останалите верски и национални общини в Империята с фермана от 28 февруари 1870 г. за създаване на Българската екзархия.

С една дума, началото на едно широко самоуправление съществуваше в българските земи много преди Освобождението. И когато руските войски окупираха българските области във време на освободителната война, те завариха съществуващите самоуправителни учреждения и ги запазиха. Руското гражданско управление, ръководено най-първо от княз черкаски, а по-късно от княз Дондуков-Корсаков, дадоха възможност на заварените самоуправителни тела да попълнят своя състав и да продължат изпълнението на своите функции. Затова ние казахме, че конституцията в своя член 3 дойде да санкционира едно съществуващо положение. По-нататък българският законодател има заслугата, че усъвършенства и модернизира наследените от турците самоуправителни тела.

Берлинският конгрес от своя страна, наложи на младата българска държава да зачита правата на народите и верски малцинства, като запази автономията им, както тя съществуваше под властта на султана. Размениха се само ролите. В Отоманската империя българите бяха подчинени и тям се даваше верско народностно самоуправление; в нова България това самоуправление се гарантираше на турците и останалите народностни малцинства, макар че тогава не съществуваха нито специални договори за покровителство на малцинствата, нито Обществото на народите.


***

Върху недъзите и несъвършенствата на нашето самоуправление може да се каже твърде много. Твърде естествено не могат да бъдат изчерпани в една статия, като настоящата. Нито пък е възможно да се каже онова, което би могло да се направи за усъвършенстването на самоуправителните тела. Достатъчно е да се спрем само на един въпрос, който е, обаче, от съществена важност за издигането главно на нашите общини, особено на селските. Това е въпроса за положението на назначавания на изборния персонал там.

Дълго време на него се обръщаше твърде малко внимание. Едва съ създаването на секретар-бирническия институт се положи началото да се даде на селските общини един по-подготвен и по-гарантиран персонал. Това начало си остана, обаче, без по-нататъшно развитие. За това пречеха няколко обстоятелства, между които заслужава да се отбележат: не особено голямата заинтересованост, която централната власт проявяваше към нуждите на самоуправителните тела, особено към селските общини, твърде голямото партизанство, което винаги е действало отрицателно в нашия обществено-политически живот и липсата на достатъчно материални средства, от която липса нашите общини са страдали и продължават да страдат хронически. Партизанската язва пречеше да се стабилизира служебното положение на служителите в изборните учреждения. Секретар-бирниците в селските общини се сменяваха често с промените, които ставаха във властта. Честите промени в назначавания персонал увеличаваха още повече хаоса, който от години продължаваше да царува в много от нашите общини.

За да се тури край на това положение, еднакво вредно и за общината и за самите нейни жители, необходимо е да се заработи системно в две направления:



  1. Общините и въобще самоуправителните тела да се сдобият с добре подготвен и задоволително плащан персонал и

  2. Тоя персонал да добие пълен служебен стабилитет.

В администрацията и в самоуправителните учреждения и досега се обръща твърде малко внимание на служебната подготовка на служащите. Обикновено, единственият ценз, особено в миналото, е бил партийната принадлежност към управляващата партия. И поради това по-голямата част от персонала в админисдтрацията и самоуправителните тела е следвала съдбата на правителствата. Всяка кабинетна промяна е предизвиквала масова промяна и на персонала. Често новият персонал, който иде да замести стария, е бил по-малко подготвен и неговата работа се отразява още по-зле върху службата.

За да се създаде по-подготвен персонал за общините и окръзите, необходимо е, от една страна, да се иска от лицата, които бихажелали да заемат общински или окръжни служби, един по-висок образователен ценз, а от друга – да им се даде специална подготовка на службата, която ще изпълняват. Тези две условия са неразривно свързани помежду си и без тяхното осъществяване е невъзможно да се създадат напълно подготвени лица за самоуправителните учреждения.

По-високият образователен ценз ще привлече на служба на тия учреждения по-интелигентни и с по-висока култура хора, които ще съумеят в кратко време да усвоят своята служба и да спомогнат за нейното по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Днес, при наличността на толкова млади хора, завършили средни училища, няма вече никакво основание да се приемат за по-важните служби в администрацията и самоуправлението, лица с по-долно образование.

Но, твърде естествено, само общото образование не е достатъчно. Необходимо е и едно специално образование, което ще бъде в състояние да подготви всестранно и основно кандидатите за длъжностите, които ще заемат.

Докато в изборните учреждения продължава днешното нестабилно положение за служителите, докато последните не бъдат подготвени по-добре за своята служба, докато не бъдат възнаградени, не можем да се надяваме на някакъв особен напредък в общинското и окръжно самоуправление.

С подобрението на персонала ще се направи първата стъпка към реформирането и модернизирането на нашите самоуправителни единици, за да могат те по-добре да се пригодят към ролята, която самото историческо развитие на народите им е определило

Началото е поставено с изменението на правилника за селските общини. Не остава нищо друго, освен да се продължи по-нататък.


Списание „Общинска автономия”, книжка 2/ май 1928 г.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница