Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография



страница2/17
Дата28.10.2018
Размер2.1 Mb.
#104216
ТипБиография
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

ПРИЕМНИЦИТЕ НА КАБИР

Като основна фигура в съвременната история на Сант Мат, Кабир имал много последователи, които станали Учители и давали посвещение след неговото отминаване. Някои от тях знаем единствено от неговите писания, но мнозина са станали известни вследствие на своята дейност. Равидас и Даду Сахиб са двама широко известни Светци, които са произлязли пряко или непряко от Кабир, а има и много други. Двамата, които тук ни интересуват, са 1) Дарам Дас, който бил гурмук-приемникът на Кабир и който е почитан днес най-вече от членовете на „Кабир-пантх", религиозна секта в северна Индия (тя има хиндуистка и мюсюлманска секции), която претендира, че е основана от Кабир, и 2) Баба Нанак, първият Гуру на сикхите, почитан днес най-вече от последователите на сикхската религия.

Една от ирониите на историята е фактът, че линията, про-дължаваща през Дарам Дас, чиито особено близки отношения с Кабир са ясно описани от Сант Джи в неговия предговор, е трябвало да западне и накрая да стане едно от религиозните движения, извършващи церемонии, докато линията, продължа-ваща през Нанак, който се е срещнал с Кабир само два пъти и който самият е бил сватех сант, „родено дърво"16, е тряб-вало да бъде линията, през която силата и импулсът на Кабир продължават да живеят в своята пълнота в съвременния свят.17 Но това са фактите: днес „Кабир-пантх" не притежават знание

16 Kirpal Singh, „Godman ", p. 20.

17 Виж „ Streams in the Desert", p. 11, за пълния списък на Учителите, които
са произлязли от Кабир през Нанак до днес.

24 ВЪВЕДЕНИЕ

за вътрешното учение и са свели посвещението единствено до един ритуал. Докато същото важи и за сикхската религия, то тази линия (линията на Нанак - б.пр.) е продължила негласно след смъртта на десетия сикхски Гуру и продължава с неотслабваща сила и до днес.

ОТМИНАВАНЕТО НА КАБИР

Казва се, че когато Кабир бил готов да напусне света, хиндуистките и мюсюлманските последователи били готови да се бият дали неговото тяло да бъде кремирано или заровено. След като ги смъмрил сурово, че толкова бързо са забравили учението му, Кабир легнал, покрил се с листа и казал на всич-ки да го оставят сам. Когато се върнали в стаята, тялото му било изчезнало; там, където било то, имало куп цветя. Мю-сюлманските последователи на Кабир взели половината цветя и ги заровили, а хиндуистките последователи взели другата половина и я изгорили. По този начин Кабир показал както в живота, така и в смъртта, неограничеността на Учителите.

Казва се също, че Кабир се е появявал много пъти след своята смърт, включително поне веднъж на Дарам Дас, при което му дал допълнителни указания относно стиховете на „Анураг Сагар ".

2. „Анураг Сагар"

ТЕМА

Поемата е съсредоточена около сблъсъка на Времето с Вечността и отговора на Вечността. Именно Вечността е анураг сагар или „океанът от любов" и Времето е онази изкривена част от Вечността, която се докосва до Вечността и която създава бав сагар, „океана на света"- единствената реалност, позната на повечето от нас; лъжливият свят, в чийто капан сме уловени. Създателят на бав сагар, „касапинът Кал" (Кал буквално озна-чава „Време") е луд: един от синовете на Вечността (Сат Пуруш, Истинската или Първоначалната Личност), Кал или Времето бил неспособен да се справи с отделянето от своя Баща, което ходът на творението изисквал, и полудял. Пренебрегвайки же-ланията на Вечността, той погрешно употребил поверените му инструменти за сътворяването и чрез своето нетърпение и мания за величие създал една клоака там, където трябвало да има градина. Убеден, че е Бог, изисквайки да бъде обожаван като Бог и установявайки един толкова строг Закон, че никой да не може да го спазва, той управлява и до днес над една затворена отвсякъде вселена - положение крайно безнадеждно, ако не съществуваше фактът, който посочва поетът Блейк, че „Вечността винаги е влюбена в рожбите на Времето." Тъй като Вечността обича онези от нас, които са уловени в капана на Времето, Тя започва серия от навлизания, при които истинската Реалност навлиза в лъжливата вселена и й дава светлина, събуждайки онези, които са готови да схванат истината и им показва пътя за излизане. Тези навлизания, първоначално в лицето на последователните въплъщавания - Сат Сукрит, Маниндер, Карунамай и Кабир - на Сина на Вечността, който едновременно е и героят, и авторът на епическата поема,



26 ВЪВЕДЕНИЕ

и след това в лицето на неговите приемници, които той издига до собствената си величина, са темата на поемата. А ядрото на поемата е старателното, безкрайно търпеливото търсене на Дарам Дас, „робът на Закона", свободната душа, която е била отнесена; невежият ученик, който става Учител и който всъщност сме всички ние. Именно чрез търсенето на Дарам Дас е разкрита най-пълно истинската природа на първоначалната вселена - Океанът от Любов - и е показан най-пълно начинът на действие на този Океан - принципът на Милостта. Без значение е колко не-възприемчив излиза Дарам Дас, без значение е как той напълно е забравил своята истинска същност и колко дълбоко е заспал, Учи-телят никога не го изоставя; занимавайки се неумолимо с него въплъщение след въплъщение, Той показва на Дарам Дас - и на всички нас - колко много грижи полага за него - и за всички нас -просто защото Той е това. Ние сме деца на Бащата по силата на нашето съществуване; може да сме уловени във Времето, но нашият Баща ни обича и Той ще ни намери.

Това е една стара, стара история - първоначалната история; под една или друга форма тя е била разказвана много пъти, макар това рядко да е било така подробно и с такава категоричност или от толкова авторитетен източник. Западният свят е запознат с нея най-вече чрез Евангелията, макар Евангелията, така, както ги познаваме, т.е. във вида, в който ги имаме, да са непълни; изглежда учените всеки ден откриват древни ръкописи и откъси от такива ръкописи, които хвърлят нова светлина върху това как ученията на Исус са били разбирани от неговите съвременници, именно от онези много „вредни" ранни християни, наричани гностици или „знаещи", които разбирали тази история много добре и които я тълкували отново и отново.17 Тя не е започнала с Евангелията, нито е свършила със забраняването на гностиците.

17 Някои от по-грандиозните находки са обсъждани в „The Nag Hammadi Library", James Robinson, editor; „The Secret Gospel", Morton Smith; „The Meaning of the Dead Sea Scrolls ", A. Powell Davies.

2. АНУРАГ САГАР 27

Подобно на самия Учител, също както Той ни търси, тя отново и отново „изплува на повърхността", излизайки пред нас тогава, когато най-малко очакваме. Историята е разказвана в диалозите на Платон, в поезията на Блейк, в оперите на Моцарт, в най-новите научно-фантастични томчета и на стотици други места.18 В действителност, тя е основният поток на човешката култура на Изток или на Запад, макар да е напълно потисната в повечето от нас.

ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

Анураг Сагар " приема две основни предпоставки, кои-то формират фона, на който се развива историята:

1) физическата вселена, която ние познаваме, е само една много малка част от вселената като цяло, като над физи-ческата вселена следва серия от обширни нива, докато бъде достигната Вечността. Първоначалното творение на Сат Пу-руш определено се различава от „трите светове", създадени от Кал: в областите над Кал творението продължава тъй как-то първоначално е било планирано, докато трите светове са в упадък. Трите светове са: а) физическото ниво - вселената, която познаваме чрез нашите сетива и техните продължения; б) финото или астрално ниво- това е друга вселена, която заобикаля и обвива физическата, съществувайки на една по-фина честота и съдържайки множество райове и адове, както и други области; и в) причинното или каузално ниво, по-фино от другите две нива, което ги заобикаля и обвива, и което е се-гашният дом на Кал или Времето и източникът или причината на енергията, която активира по-ниските нива. Прераждането става според Закона на Кал, Закона на Карма, в един или друг от тези светове. Възможно е също двата по-висши свята да бъ-

18 Philip K. Dick, „Valis "; Harlan Ellison Deathbird“; C. S. Lewis, „That Hideous Strength " и David Lindsay, A Voyage to Arcturus " - всички те са разработки на тази тема.

28 ВЪВЕДЕНИЕ

дат изпитани чрез различни техники на медитация или йога. Ho е невъзможно да се напуснат трите светове и да се влезе в истинската вселена - т.е. да се достигне освобождение или спасение - без милостта на някой, който е дошъл оттам.

2) Трите светове са в своето най-висше и най-благо-приятно състояние в момента на създаването; цялата им по-нататъшна история е история на прогресивен упадък, на „постепенно падане", на ентропия. Това се случва през период от милиони години, като този период е разделен на четири части или епохи (юги) според променящите се условия на живот. Една от посоките, в които се развива темата на „Анураг Сагар ", е историята на въплъщаванията на автора-герой във всяка една юга. В края на цикъла от четири юги по-долната вселена се разрушава (пралайя) и е изтегляна в по-висшата; всички души, които са напъхани в трите светове, са в сънно състояние, докато трите светове остават непроявени - един пе-риод, който е точно със същата продължителност, с каквато е периодът на изява или четири юги. В края на този период Кал отново създава по-низшата вселена (или тя се репродуцира сама според модела, установен от Кал първоначално) и цикъ-лът започва отново, за да продължи, докато всички души - т.е. целият живот или джив - бъдат освободени от по-ниските светове и бъдат отново във Вечността или Сат Лок.

Тази схема на космоса - и времева, и пространствена -е приемана от Учителите и в действителност в крайна сметка произлиза от тях; въпреки това сега идва ред на едно предуп-реждение. В бележките към тази поема югите са описани с термини от официалната хиндуистката теология поради ин-формационни причини и за да покажат относителните усло-вия през всяка една юга; за Учителите обаче не е нужно да потвърждаватпараметрите -броятнагодините, продължител-ността на живота и т.н. - както са дадени от хиндуистките свещеници. Именно в този контекст, в коментара си върху

2. АНУРАГ САГАР 29

Джап Джи" на Гуру Нанак, Сант Кирпал Сингх пише:

Тук Нанак споменава за древното индийско учение за че-тирите юги или цикли от време, които по някакъв начин съот-ветстват на западното вярване за Златната Епоха, Сребърната Епоха, Бронзовата епоха и Желязната Епоха. Нанак често използ-ва такива схващания и учения от древното хиндуистко знание; той обаче ги споменава не в смисъл на научна истина, а често като един поет на Бог, който използва загатването и митологията, за да изясни по най-добър начин своята гледна точка.19

Затова, докато приемаме основната идея за вселената, която се изтощава [по-скоро енволюция (дегенерация - б.пр.), отколкото еволюция] - една идея, която от философска глед-на точка по никакъв начин не е съвместима със сегашната теория „Големият Взрив" за произхода на космоса - една много по-дълга по време история на човечеството, откол-кото съвременното мислене позволява и нейното разделяне на четири епохи, ние не трябва да се безпокоим относно особеностите на тези епохи и по какъв начин те си подхождат със съвременните научни теории за човешката еволюция. Истината е истина и когато - ако стане някога - научните открития бъдат пълни, те ще покажат истината, която стои зад митологията на югите. Както виждаме, нови открития по-стоянно променят разбирането ни както за датата на човеш-кия произход, така и за природата на нашето праисторическо минало. Например, сега е очевидно, че в края на краищата неандерталският човек е бил член на човешкия вид и много вероятно един мирен вегетарианец, много по-напреднал в някои аспекти, отколкото сме ние.20 И се увеличават доказа-телствата, че нашите праисторически предшественици са притежавали висока технологична култура, която накрая ги

19 Kirpal Singh, „The Jap Ji: The Messsage of Guru Nanak ", p. 94.

20 Виж Boyce Rensberger, „Facing the Past", Science 81, Vol. 2, No. 8.

30 ВЪВЕДЕНИЕ

е унищожила и е била причина човечеството да започне от нищо в началото на Кали юга (около 3000 години преди Хрис-тос).21 СантКирпал Сингх имаше точно определено мнение от-носно тази част от теорията за югите и много пъти твърдеше, че войната в „Махабхарата", която според писанията е краят на Третата Епоха, не е била обикновена битка, обрисувана в епическата поема под това заглавие, а ядрена война с опу-стошителни последици, в която е бил въвлечен целият свят. Фактът, че тази война не е представена в преданията по този начин (макар да има загатвания за самолети, телевизия и т.н., наполовина разбрани от автора и представени като ма-гия), просто отразява положението на времето, в което „Ма-хабхарата" е била писана - след унищожението. Авторът е изложил историята, дошла до него, по най-добрия начин, по който е могъл в светлината на собствените си знания.

АНУРАГ САГАР" И САНТ МАТ

Анураг Сагар " заема едно много необикновено място в литературата на Учителите; тя е едновременно и една от най-почитаните, и една от най-малко познатите духовни книги. Именно самите Учители са онези, които я почитат и често са я използвали по един или друг начин; самите те могат да я четат, но повечето от техните последователи я познават единствено от онова, което се е цитирало, главно защото тя е написана на диалект, предхождащ езика хинди, наречен „брадж", кой-то според водещите съвременни учени-изследователи на Ка-бир „става от времето на Кабир насам лирически език par excellence22, но който е изключително труден за четене от съв-ременните индуси - той има такава връзка с разговорния хинди

21 Виж Ivan T. Sanderson, „Investigating the Unexplained", pp. 129-210.
Д-р Сандерсон бил един от водещите световни зоолози и неговото изследване
на тази тема било дълго и ползотворно. Представлява интерес също и „The
Morning of the Magicians " на Louis Pauwels и Jacques Bergier.

22 Charlotte Vaudeville, Kabir", vol. I, p.65.

2. АНУРАГ САГАР 31

днес, каквато има езикът на Джефри Чосър или средновековният английски със съвременния английски език. Съществуват също проблеми, свързани с тълкуването: подобно на другите мито-поетични третирания (особено това на Блейк, който от всички западни автори е най-близък до Кабир и по дух, и по поетически гений)23, поемата е неясна, понякога е озадачаваща и постоянно изисква определени познания, затова не е лесно тя да бъде на-пълно разбрана без авторитетен коментар. Благодарение на ми-лостта на живия Син на Вечността, Сант Аджаиб Сингх Джи, осемнадесети поред в линията на пряко произлизащите от Кабир в духовен смисъл, такъв коментар беше осигурен.

Интересът на Сант Джи, високата му оценка и уваже-нието му към „Анураг Сагар", са били споделяни от всички Учители от тази линия, които са ползвали изцяло поемата в своите книги, беседи и песни. Внимателният читател на „ Сар Бачан " на Соами Джи или на книгите на Сант Кирпал Сингх ще забележи много допирни точки. Тулси Сахиб, в една от своите основни книги, отделя една голяма част за подробен коментар върху определени аспекти на поемата.24 Баба Джаймал Сингх я смята за най-авторитетната книга върху учението на Учителите, както това показва следващият по-надолу разказ на неговия по-следовател и приемник Саван Сингх:

На четвъртия ден аз посетих Сатсанг. В това време Баба Джи (Баба Джаймал Сингх) обясняваше значението на Джап Джи Сахиб". И така, аз започнах моя дъжд от въпроси - те бяха толкова много, че слушащите се умориха и станаха неспокойни поради големия брой въпроси, които зададох... Тогава той се опита да ми обясни пътя, но аз бях чел „Веданта". Когато прочетох „Гурбани", моето мнение беше различно; когато про-


23 Виж „William Blake and Sant Mat" от Russell Perkins, Sant Bani, vol. 4, №7 (January 1980), p. 12.

24

Преведена на английски от S. D. Maheshwari, ^агат Sant Tulsi Saheb".

32 ВЪВЕДЕНИЕ

четох „Багавад Гита" мнението ми отново беше различно и аз бях неспособен да взема решение. Накрая поисках осем дни отпуск, за да имам възможност да изуча учението на Баба Джи. Той ме посъветва да прочета „Анураг Сагар " на Кабир Сахиб. Аз веднага поръчах от Бомбай осем екземпляра от книгата, за да мога да дам няколко и на моите приятели...

След няколко разисквания с Баба Джи, аз бях напълно убеден и получих от него посвещение на 15 октомври 1894 го-дина.25

Баба Саван Сингх продължава да цени много високо „Анураг Сагар" и след като става Учител, което се вижда от следната случка, записана от един от неговите секретари:

Един ден Хазур [Баба Саван Сингх] каза на Сет Васдев, чиято кола винаги беше на разположение на Хазур, че той трябва да чете „Анураг Сагар " („Океанът от Силна Любов") на Кабир Сахиб. Хазур каза, че ако не я изучи, човек не може напълно да разбере разликата между Кал (негативната сила) и Дайял Мат (Пътят на истинския и Милостив Бог), нито може напълно да схване учението на Сант Мат.26

Измеждучленоветена„Кабир-пантх", еднарелигия, коя-то има за основа учението на Кабир, книгата се е размножила в множество имитации, много от които са били написани много по-късно и наблягат на характерните за „Кабир-пантх" страни (такива като фамилността при Учителството), кои-то „Анураг Сагар" се старае да осъжда. Жалко е, че съвре-менните учени, които иначе са извършили превъзходна ра-бота по отношение на Кабир, не правят разлика между ори-гинала и имитациите, както по отношение на езика, така и по отношение на учението.27 Както видяхме, поемата е написана на „брадж" диалект: според Шарлот Ваудевил „един водещ



25 Цитирано от Kirpal Singh, Baba Jaimal Singh", p. 76

26 Rai Sahib Munshi Ram, „With the Three Masters ", Vol. II, p. 187.

2. АНУРАГ САГАР 33

индийски учен стига до заключението, че основният език на поемите наКабир е „брадж".28 Тъй като производната, неори-гинална „Кабир-пантх" литература, е изцяло на сравнително съвременен хинди и тъй като онези, които са в положение да отсъдятнай-добре съдържаниетонаучението-компетентните духовни приемници на Кабир - са единодушни, че книгата е истинска, то явно съвременните учени трябва сериозно да размислят върху своите претенции за автентичност.

ТЕКСТЪТ

Кабир, както видяхме, опред елено е бил почти неграмотен; въобще не може да става и дума за нещо, „написано от него" в съвременния смисъл. Въпреки това, като поет той е смятан за бащата на хинди-поезията. Неговото съчиняване било из-цяло устно и песните му и по-дългите произведения са били или веднага записвани от последовател, който е притежавал някакво образование (такъв като Дарам Дас), или предавани по памет от негови последователи и записвани по-късно. Не-възможно е да се каже със сигурност как точно е била запи-сана „Анураг Сагар ", но е изключителен късмет, че тя е била диктувана на Дарам Дас.

Нашият текст е от изданието, публикувано в Бомбай през 1914 година от Свами Югалананда, който в своя предговор на хинди казва, че при подготвянето на изданието си е из-ползвал 46 различни версии на „Анураг Сагар“, тринадесет от тях написани на ръка и че той внимателно и грижливо е съпоставял всички версии и е сравнил всички различни че-

27 F. E. Keay, в книгата си Kabir and His Followers" (1931 година), въобще
не споменава „Анураг Сагар " - нито в списъка на оригиналните произведения
на Кабир, нито в писанията на „Кабир-пантх". Ваудевил (1974 година) я по-
сочва (с неграмотно изписано заглавие) като липсваща измежду имитациите
на „Кабир-пантх".

28 Пак там.

34 ВЪВЕДЕНИЕ

тива, за да се стигне до сегашната книга. Това издание беше специално препоръчано от Сант Аджаиб Сингх като основа на английския превод, тъй като то е единственият наличен текст, който се базира върху такова грижливо изучаване.

Работата по този проект започна преди три години и всички ние, които имахме привилегията да бъдем свързани с това благословено начинание, сме изключително благодарни на съвременния жив Учител, Сант Аджаиб Сингх Джи Маха-радж от Раджастан, за неговата решителност да направи то-ва издание реалност, за неговата духовна подкрепа и насър-чаване, които ни съпътстваха постоянно, за неговото безкрай-но търпение да отговаря на постоянните въпроси относно ра-ботата (също както Кабир отговарял на Дарам Дас) и за по-стоянната милост, която направи възможно ние да работим далеч над нашите ограничени възможности. Наистина, това е негова книга във всяко едно отношение.



РЪСЕЛПЕРКИНС 6 февруари 1982 година


I. Пролог

ПРИЗОВАВАНЕ

САТИЯ СУКРИТ, АДИ АДЛИ, АДЖАР: АЧИНТ ПУРУШ, МАНИНДЕР, КАРУНАМАЙ, КАБИР, СУРТИ ЙОГ САНТАЯН, ДАНИ ДАРАМ ДАС, ЧУДАМАНИ НАМ, СУДАРШАН НАМ, КУЛПАТИ НАМ, ПРАМОД ГУРУ БАЛА ПИР, КЕВАЛ НАМ, АМОЛ НАМ, СУРАТ СУНЧИ НАМ, ХАКК НАМ, ПАК НАМ, ПРАГАТ НАМ, ДИРАДЖ НАМ, УГРА НАМ, МИЛОСТТА НА БОГ, МИЛОСТТА НА ЛИНИЯТА ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ ВЪПЛЪЩЕНИЯ.

МАНГЛАЧАРАН: ВЪЗХВАЛА НА МИЛОСТТА НА БОГ

Най-напред поздравявам Сатгуру, Който ми показа Бог, Който е извън мислите, разбирането, представите и вярванията -

Който, запалвайки лампата на Знанието на Учителя и издърпвайки завесата, ми даде възможност да имам Неговия даршан.

Аз Го достигнах с милостта на Учителя; за да Го достигнат, учените са се трудили много упорито.

Неговата форма не може да бъде описана; Неговата ду-ma е нектарът, с който съм се слял.

ПРИЗОВАВАНЕ Изброените тук имена след Дарам Дас и Чу-дамани са имената на техните приемници в „Кабир-пантх" линията; призоваването в неговата сегашна форма е било вмъкнато след вре-мето на Угра Нам и не е неделима част от поемата.

САТГУРУ Учител на Истината или ИстинскиУчител. В духовен смисъл, терминът се отнася за всеки един Учител, такъв като Кабир, който се е спуснал от петото ниво или Сат Лок, или който се е слял с Положителната Сила или Сат Пуруш. В този смисъл терминът е използ-ван навсякъде в „Анураг Сагар " като синоним за Кабир. В духовен смисъл, терминът обозначава Силата на Учителя, изявяваща се на нивото на Сат Пуруш, като различна от същата Сила, изявяваща се на

36 І. ПРОЛОГ

по-ниските вътрешни нива като Сияйната (Лъчистата, Светлинната) Форма или Гурудев и на физически план като Гуру. Триединството на Сатгуру, Гурудев и Гуру е приблизително аналогично с будисткото Дарма Кайя, Самбога Кайя и Нирмана Кайя или трите „тела" (форми или изяви) на Буда.

БОГ, КОЙТО Е ИЗВЪН МИСЛИТЕ, РАЗБИРАНЕТО, ПРЕДСТА-ВИТЕ И ВЯРВАНИЯТА Агам Пуруш. Отнася се специално за седмото вътрешно ниво, първата (частична или непълна) изява на Абсолютния Бог или Анами.

ДАРШАН Да гледаш или да зърнеш някого - обикновено тер-минът се използва за виждането на Светец. Даршан на един истински Учител е сам по себе си една ценна духовна практика.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница