"сблъсъкът на културите" в спорта доц д-р Вихрен Бузов



Дата09.07.2017
Размер77.74 Kb.
#25350
“СБЛЪСЪКЪТ НА КУЛТУРИТЕ” В СПОРТА
Доц. д-р Вихрен Бузов

ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”

v.bouzov@mail.bg
Настоящият доклад е провокиран от един твърде отдавнашен радио коментар на Петър Увалиев озаглавен “Олимпийски игри или олимпийска война”. Той бе посветен на Олимпиадата в Москва. В него големият български интелектуалец говореше за превъплъщенията в спорта на комплексите на малките страни и империалистическите стремежи на великите сили. В тотално разделения тогава свят олимпиадите се превръщаха в истинско бойно поле на двете системи, а обвързването на играта с политиката доведе до два тежки бойкота с изключително широк отзвук. Днес наблюдаваме само далечен отглас от това гигантско противопоставяне и то в степента, в която старите спортни школи са съхранили своите традиции и възможности.

Всичко това обаче ни подсказва и една малко по-различна перспектива на анализа. Олимпиадите са най-голямото глобално спортно събитие по своята представителност и медийно отразяване. В тях се срещат и съревновават хора от почти всички страни и култури. Ако е вярна хипотезата на С. Хънтингтън, издигната в сп. Forreign Affairs (1993 г.) и в последваща книга (ХЪНТИНГТЪН: 1993), че причините за бъдещите конфликти ще бъдат нарастващите различия от културно естество между цивилизациите, това би следвало да се отрази по някакъв начин на игрите, а и на спорта въобще.

Не са малко фактите, които говорят в полза на едно такова очакване. Тридесет години след мюнхенския “Черен септември” охранителните служби на нашата южна съседна се подготвят интензивно за предотвратяването на нови терористични атентати. Комерсиализацията на олимпийското движение и доминацията на богатия Запад в него доведе до несправедливото лишаване на Гърция осем години по-рано от домакинството на игрите, посветени на вековния юбилей от тяхното възстановяване. Днешна Гърция е на границата между Европа и “славянско-православната цивилизация”. Същевременно медиите отчитат, че динамично развиващият се Китай в момента е по-готов от нея за следващите игри. Можем също да се запитаме защо спортистите от ислямски страни стоят почти настрани от появата в реклами на големите корпорации? Или как една религиозна забрана заличи спомена за първия олимпийски шампион по хокей на трева за жени – Пакистан? Какви бяха корените на скандала за подкупи на последната зимна олимпиада, които трябваше да гарантират пореден руски успех в коронния за тях спорт – фигурно пързаляне? А на безбройните злоупотреби с допинг, които заличават идеалистичната представа за спорта като честно съревнование? Или на жестоките сблъсъци на фенове от различни страни около спортните терени?

Можем да продължаваме подобни въпроси до безкрайност, ако искаме непременно да покажем, че спортът е една от предните линии на културното и политическо стълкновение между цивилизациите. Но малко са наистина сериозните аргументи в тази посока, още повече, че примерите не могат да докажат коректно нито една теза. В следващите страници ще противопоставим на злокобното пророчество на Хънтингтън концепцията на Карл Попър за рационалната дискусия, която разглежда “сблъсъка на култури” (culture clash) като желан и изключително плодотворен. Ще се опитаме да обосновем становището, че именно спортът разкрива един от най-добрите модели на комуникацията на различни култури, в който ясно се обосновава космополитната перспектива на единното човечество и възможността за реабилитация на изчезващата в условията на глобализация етическа общност.

В най-широк културологичен план цялата човешка дейност може да се представи като дискусия или среща на страни (светогледи, теории, култури, поколения, убеждения и т.н.), които се стремят към постигането на определени цели, представяйки своите аргументи. В спорта целта е победата в състезанието, което е подчинено на определени правила и норми.

В своята сравнително късна статия Митът за рамката Карл Попър (POPPER: 1987) представя една либерална теория за дискусията и общуването между култури, теории, социални общности, търсейки основанията на културния релативизъм и доводи за неговото опровержение. Анализът на големия философ се движи свободно от общата логика на дискурса към полетата на философията на културата и комуникацията, социологията, към борбата между научни теории и светогледи. Неговото опровержение на културния релативизъм се изразява в отхвърлянето на условието за общите рамки (common framework) на всеки рационален дебат и в утвърждаването на една доста свободна представа за неговите условия и рамки.

Под релативизъм Попър разбира “доктрината, че истината е относителна по отношение на нашия базисен интелектуален опит или рамки: че тя може да се променя от едни рамки към други и, в частност, докрината за невъзможността на взаимното разбиране между различните култури, поколения, или цели исторически периоди” (POPPER: 1987, 35). Релативистите поставят пред оценката по истинност на знанието и пред взаимното разбиране стандарти, които са нереалистично високи. Ако последните се окажат неизпълними се прави прибързаното заключение, че истината и разбирането са невъзможни. По тази схема се разсъждава и относно изискването за “общите рамки” на рационалната дискусия, което за Попър е опасен културен мит. То е формулирано така: “невъзможно е да се води рационална и плодотворна дискусия, освен ако участниците в нея не споделят общи рамки от базисни допускания или поне, ако не са се съгласили да приемат такива за целите на дискусията” (POPPER: 1987, 36). Попър прокламира радикално противоположната позиция – пред нас е не само погрешно твърдение, но и опасно убеждение, което “ако бъде широко възприето неизбежно би подкопало единството на човечеството и силно би повишило вероятността от насилие и война” (POPPER: 1987, 37). Тръгвайки от обективното обстоятелство, че в повечето случаи такива “общи рамки” са невъзможни или изобщо непостижими, културният релативизъм отхвърля възможността за взаимно разбиране между култури, езици, теории, светогледи, поколения. Примери за подобен тип решения са концепцията на Куайн за неопределеността на превода, хипотезата на Б. Л. Уорф за правилата на нашия език като своеобразен вид интелектуален затвор и субективистки ориентирания модел на науката на Т. Кун. Към тях можем да прибавим и идеите на Хънтингтън, които най-ясно показват перспективата на културния релативизъм – културен империализъм, едностранното налагане на ценностите на една култура над останалите, тази на Запада, срещу когото всички противостоят.

Попър остро отхвърля културния империализъм и “западнизацията”, за него “сблъсъкът на култури” е плодотворен и изключително ефективен в тяхното развитие. Успешността на една дискусия зависи позитивно от първоначалната “пропаст” между страните. От нея не може да се очаква да завърши с общо съгласие около една истина, но всички участници неминуемо извличат полза. Основното в истинската дискусия е издигането на повече различни позиции и тяхната критическа проверка. Тя предполага конфронтация, честно съревнование между страните, свързани с разминаващи се и дори противоположни рамки или структури на убежденията и културен опит. Методът на рационалната критика разбива всякакви езикови, култури и социални бариери. За Попър самата “Западна цивилизация е резултат от сблъсък или конфронтация на различни култури и поради това – сблъсък на общи рамки” (POPPER: 1987, 39). Критицизмът и “отварянето”, породени от сблъсъка на култури водят към отхвърляне едностранната доминация на една от тях, към мирно и плодотворно съжителство на базата на либерални ценности. Затова той е плодотворен и позитивен. Не може културните различия да се разглеждат като единствена причина за нови конфликти. Позицията на Хънтингтън замаскира реалната роля на социалните интереси и противоречия, докато тази на Попър обосновава културното сътрудничество. Тя теоретически гарантира реализирането на “либерализма на равното достойнство” (ТЕЙЛЪР: 1999, 58-59), на основата на когото се признава културната идентичност и правата на всеки.

Всичко казано от Попър за дискусията и “сблъсъка на културите” се отнася в пълна степен за спортното съревнование. Различията между идентичности, нагласи и културен опит се преодоляват от общите правила на играта. Те представят равноправни условия и възможности за реализация на действителния потенциал на всеки. Отклоненията от честната игра се негативно явление, а не тенденция в развитието на спорта.

От изключителна важност е огромната популярност на спортните състезания. Те привличат интереса на масовата публика, по неповторим начин ангажират нейните емоции, желания, очаквания. С това създават една истинска общност на споделените преживявания, която З. Бауман нарича “естетическа”. Такава общност е сравнително нетрайна, защото се разпада след края на състезанието или шоуто, след слизането от сцената на звездите. Възможността да се изграждат такива общности е един от “изворите” на съвременния комунитаризъм, който акцентира на общите ценности и интереси, давайки им известно предимство пред индивидуалните. Комунитаризмът не е алтернатива на либерализма, той приема неговите ценности, но служи за коректив на крайностите му. Но естетическата общност не води до трайни последици за общностните ценности. Това е възможно само при оформянето на етическа общност. Тя е формирана от обвързаности, които са “от типа на “братската подялба”, от “дългосрочни задължения” и “неотчуждаеми права”, даващи гаранции за сигурност на индивидите срещу несполуките в живота (БАУМАН: 2003, 88). Етическата общност се опира на принципите на солидарност, взаимопомощ и обединението около общи цели и ценности.

Масовата аудитория на спорта може да се превърне в активна публика, да се развие като етическа общност, когато над всичко бъдат поставени принципите на честната игра и победата на собствените национални представители в справедливо състезание. Такива моменти преживяхме при успехите на българските футболисти в САЩ и при всяка олимпийска победа. Те ни карат да се гордеем, че сме българи, да се замислим за собствената си идентичност и за реалното си място в света, за ценностите на българската култура.

Спортът учи от рано децата на толерантността и уважението към другата страна, на признаването на равни права и достойнство, на спазването на общи норми и колективно споделяне на рисковете, на това, че ключ към личния успех е единствено този на общността. Интересите на един се реализират чрез интересите на всички. Тези характеристики на етическата общност са неотделими от самата същност на спорта. Същевременно спортното състезание тръгва от максимални различия между страните и единствените им аргументи са тяхната подготовка и издръжливост. “Сблъсъкът на културите” в спорта води до неговото обогатяване и до превръщането му в най-достойното поле на тяхната среща и комуникация.

ЛИТЕРАТУРА


  1. БАУМАН,З. 2003, Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят, [BAUMAN,Z., Community. Seeking Safety in an Insecure World] С., “Лик”;

  2. ТЕЙЛЪР,Ч. 1999, Мултикултурализъм. Изследване върху политиката на признаване [TAYLOR,Ch…(et al) Multiculturalism: Examining the Politics of Recognition (ed. A. Gutman)], С., “Критика и хуманизъм”;

  3. ХЪНТИНГТЪН,С. 1993, Сблъсъкът между цивилизациите? [HUNTINGTON,S., The Clash of Civilizations] – В: сп. “Международни отношения”, С. ,№ 5, с.5-19;

  4. POPPER,K. 1987, The Myth of the Framework// Pitt,J., M. Perra (eds), Rational Changes in Science, D. Reidel, pp.35-62.

SUMMARY
“THE CULTURE CLASH” IN SPORT


Vihren Bouzov

Associate Professor, Dr.

St.Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo, Bulgaria

v.bouzov@ mail.bg


In the paper the Olympic games are considered as a global cultural event. The sport points to a positive model of cultural communication. The “culture clash” is the most important concept of K. Popper’s liberal theory of discussion. The Hunntington’s conception of the clash of civilizations is rejected. The “culture clash” in sport is positive and fruitful, it justifies communitarian values.
Key words: rational discussion, clash of cultures/civilizations, ethical community

Curriculum Vitae





Name




BOUZOV,VIHREN IANAKIEV

Address




2 Ivancho Cvetkov Str., 3000 Vratza, Bulgaria

Telephone




(+359/(0)92) 66 38 91 ; GSM (+359)/(0)88 833 17 72

University Fax




(+359)/(0)62 82 16; (+359)/(0)62 62 80 23

E-mail




v.buzov@uni-vt.bg;v.bouzov@mail.bg;vbouzov@yahoo.com

• Dates (from – to)




From 01.10. 1994-

• Name and address of employer

(prefered for correspondence)






Faculty of Philosophy, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo; 2 Teodossi Turnovski Str. 5003 Veliko Turnovo, Bulgaria

www.uni-vt.bg;philos@uni-vt.bg



Type of business or sector




Lecturer- Logic, Philosophy of Law

• Occupation or position held




Docent (Associate Professor)


• Main activities and responsibilities




1999-2003 Deputy Dean; From 2003 - Dean



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница