Сбогувахме се с един голям приятел на Панагюрище



Дата15.01.2018
Размер51.71 Kb.

Сбогувахме се с един голям приятел на Панагюрище

Пятигорчанинът Игор Калинский обичаше нашия град и имаше тук много приятели, с които го свързваше над 35-годишна дружба. Неговото име ще остане завинаги в летописа на побратимяването между Панагюрище и Пятигорск.

На бюрото на Игор Калинский неизменно стоят много записки: да не забрави за молбите на хората.

Ние често говорим за смисъла на живота и често не откриваме истината, скрита зад високопарните думи. Но изведнъж настъпва оня миг на прозрение, когато истината застава пред очите ни в образа на суров и безпристрастен съдия, който ни пита: какво означава този живот за теб, какво значение имаш ти самият в този живот, кой и какъв си ти?


Животът на един от най-известните хора в побратимения Пятигорск – Игор Василиевич Калинский, преминава пред очите на хиляди хора, добре познаващи и него самия, и неговите дела, с които – както показва времето- той може само да се гордее. Защото никога не забравя своята огромна отговорност за чуждите съдби. Впрочем, за него те не са чужди, а са съдбите на пятигорчани, на хората от родния град, на който е посветил своя живот, цялата си енергия, труд и любов.
А собственият му живот е необикновен. Баща си не помни, майка му години наред е прикована от тежка болест и умира рано. Игор остава сам с баба си, учителка, която замества цялото му семейство.
На 13 години Игор заявява, че започва да работи. Старата жена е загрижена и разтревожена, но не възразява, знае, че момомчето расте отзивчиво и отговорно, надраснало възрастта си.
Трудно живеят, бедно, Игор рано се прощава с детството си, за да стане помощник и опора на баба си. Постъпва в техникум по търговия и след завършването му е разпределен като старши продавач в хранителен магазин. Работи упорито и старателно.
Калинский има удивителен характер – приятен, общителен, притежава живо чувство за хумор, надарен е да предразполага хората към себе си. И те бързо го обикват заради неговата неизменна усмивка, отзивчивост, доброжелателност, особено обаяние. В главата му винаги клокочат идеи, пълен е с енергия и огън да ги реализира, с необикновено желание за работа.
На 18 години става най-добрият продавач в Ставрополски край, на 19 г. му връчват почетна грамота на Министерството на търговията, а на 20 получава званието „Отличник”. Постъпва в престижен висш Московски институт за търговия.
Способният и трудолюбив младеж привлича вниманието на Пятигорския комсомол, където по традиция избират най-умните и перспективните, родените за лидери. В края на 60-те години Игор Калинский става секретар на Градския комитет на комсомола. Това е време на всеобщ ентусиазъм и подем, на мащабно строителство и стремително развитие, на вяра и оптимизъм. Животът на хората е труден, но щастлив – с общите им цели и стремления, самоотверженост и нравствена чистота, идеали и всеотдайност.


През тези години Пятигорск прилича на огромна строителна площадка, строят се санаториуми, институти, заводи, магазини. Много от тях са комсолски ударни обекти. Игор Калинский докрай се раздава в новата си работа. Баба му се радва и гордее с внука си, виждайки неговите искрящи очи.
Умението да работи на пълни обороти, леко да намира общ език с хората и да ги очарова, правят Игор Калинский безусловен лидер на младежите в Пятигорск. Идват успех след успех и... призовка от армията. Службата лесно може да бъде отменена заради поста, който заема, но Игор счита за свой граждански дълг да постъпи в армията и заминава да служи в Ейския висш военен авиационен институт.
През 1971 се завръща в родния си град и е избран за първи секретар на Градския комитет на Комсомола.

Пост №1 към Вечния огън на славата в Пятигорск сега е известен в цяла Русия. За правото да застанат на караул пред това свято място се състезават най-добрите ученици от града. Когато Пост №1 се създава в Пятигорск, медиите гърмят за тази изключителна, безпрецедентна, уникална инициатива на пятигорчани. Идеята е на генерал Василий Конинский, на Виктор Казначеев и на Игор Калинский. Пост №1 става една от главните забележителности на Пятигорск, към него днес се развива и Център за военно-патриотично възпитание на младежта. През годините пред пятигорския Пост № 1 се прекланят много видни личности от цял свят: Юрий Андропов, маршал Дмитрий Устинов, Михаил Горбачов, Янош Кадар, Георги Първанов, Владимир Путин, космонавтите Владимир Шаталов и Павел Попович.


На практика Игор Калинский е душата на Пост №1, негов вдъхновител и

организатор.


През 1975 г. Игор Калинский е поканен за директор на административния и търговско-финансов отдел на Ставрополския градски комитет на партията. И тази работа приема с кипяща енергия и ентусиазъм, на всяко начинание и дело вдъхва нов импулс и особена страстност. Когато решава да се върне отново в родния си град, е назначен за управител на ВАО „Интурист” в Ставрополския край. И тази работа му доставя огромно удоволствие, заема всичките му мисли. Работният му ден обикновено започва в 6 сутринта и свършва към полунощ, но той е свикнал... Защитава и научна дисертация, става кандидат на икономическите науки.


На среща с легендата Никита Михалков.

Годините летят, идва времето на перестройката. Игор Калинский е назначен за директор на Обединението на обществените столове в Пятигорск и отново проявява организаторските си умения, способността си за нестандартни решения и оригинални идеи.

Трудности, разбира се, има, не липсват и тежки моменти, но за тях споделя само с най-близките си хора.

Създава свое семейство, за каквото мечтае от детството си. Със съпругата му Светлана Леонидовна го свързва истинска любов и приятелство, а общата им гордост е синът Олег, който завършва три висши образования.

Съдбата неведнъж изпитва волята на Игор Калинский. На 22 март 1998 г. кметът на Пятигорск му предлага поста на свой заместник по икономическите и финансови въпроси. Следва тежка и безсънна нощ... има над какво да се замисли: Заслужава ли си отново да влиза в структурите на властта, които често се оказват безпощадни и несправедливи? Но пък заради бъдещето на Пятигорск си струва. И започва – с душа, сърце, мисли, работа от сутрин до среднощ. Защото обича безкрайно родния си град и го счита за най-прекрасния на земята. В името на неговия разцвет и благополучие отдава безрезервно енергията, силите, способностите, профисионализма си и... цялата си обич.

През последните години Игор Калинский работи като Генерален директор на голямата строителна компания „Аксон-Н”, но обществената и гражданска активност отново са знакова част от живота му. Той е избран за Председател на Обществения съвет към Думата на гр. Пятигорск и за председател на пятигорската организация на партия „Единна Русия”. И винаги, и навсякъде работи с пълна всеотдайност и заразителен ентусиазъм, с мисълта за Пятигорск и загриженост за съгражданите си, с талант и емоция, каквито притежават само хората с главни букви и големи човешки сърца.

На 3 септември тази година Игор Калинский ненадейно почина на 64 г. Навярно сърцето му, което работеше с невероятно забързан ритъм и често го оставяше без дъх, побрало толкова много любов към родния Пятигорск, не издържа. Пятигорчани го изпратиха в последния му път с многохилядно, незапомнено досега поклонение. Защото Игор Калинский остави в своя ярък жизнен път удивително светла диря и много светли спомени. Имаше много приятели и беше голям приятел и на Панагюрище от самото начало на вече над 35-годишната дружба между нашия град и побратимения Пятигорск. До последно работеше за укрепването и развитието на тази дружба, а в очите му често проблясваха сълзи при всяка среща с панагюрци, към които изпитваше особено топли и сърдечни чувства. Тук много хора добре го познават и дълбоко уважават, има истински приятели, които го обичат, искрено скърбят за загубата му и винаги ще го помнят. Защото летописът на побратимяването между Пятигорск и Панагюрище е богат с родените приятелства, с незабравимите срещи и празници, с прекрасните спомени и неразривно е свързан с името на Игор Калинский.

Поклон пред светлата му памет!




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница