Сбогувайте се с болестите Майя Гогулан, Анна Соловьова



страница1/21
Дата23.07.2016
Размер3.55 Mb.
#2561
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Сбогувайте се с болестите

Майя Гогулан, Анна Соловьова
Опит за самостоятелно излекуване по Системата за здраве на Ниши

Превод от руски Гергана Бакърджиева


Книгата на руската лечителка Майя Гогулан и дъщеря й Анна Соловьова, живеещи днес в САЩ, не е само история за едно чудодейно оздравяване, не е само разказ за ролята на волята и вярата в борбата за здраве. Тя е практическо ръководство по мобилизация на вътрешните ресурси в човеш­кия организъм в борбата му с такава страшна болест като рака.

Всекидневното прилагане на Системата за здраве на Ниши, чиято същност авторките са изложили в книгата, ще ви помогне да изживеете един дълъг, здравословен и творчески живот. Системата на Ниши е за овладяване на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на общес­твеното движение, получило името "природна хигиена ".

За да разберете по-добре нейната същност, представе­те си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да знае­те как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще раз­биете и себе си и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление, получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна биоенергетична система — единствения ни живот.
Лек за болни, профилактика за здрави

Не само алхимиците са търсили панацея. Но и до днес не е намерено такова средство, което да лекува всички телесни и ду­шевни болки. Усилията на хиляди известни, малко познати и забравени самоотвержени люде все пак се увенчаха с големи ус­пехи през ХХ-то столетие. Десетки болести, причиняващи масов мор и страдания, бяха победени с помощта на химията. Въпреки" това, човечеството продължава да боледува, появяват се нови за­болявания, обясними и необясними, често нелечими. И ето, през последните десетилетия на миналия век, хората обърнаха очи към позабравената алтернативна медицина.

Най-убедителното лечебно средство е онова, което създате­лят му е сътворил на базата на своя опит Такава е и СИСТЕМА­ТА ЗА ЗДРАВЕ НА НИШИ Сам болен, отписан от лекарите, японецът проф. Кацудзо Ниши се захваща да търси, проучва и експериментира върху самия себе си различни начини за борба срещу болестите. Сумирайки опита на многобройни лечебни тех­ники (йога, аюрведа, масажи, водолечение, лечебно гладуване и тн.), той създава стройна система, която се опира на "Шестте правила за здраве". Основавайки се на природната хигиена и обе­динявайки знанията на медицината от хилядолетия, Ниши на­сочва както болните, така и здравите хора към повишаване ле­чебните сили на организма, заложени в него от самата Природа

И наистина, човек сам твори качеството на своя живот. Ако желае да бъде здрав и се чувства комфортно, въпреки всички со­циални и битови трудности, той може да го постигне, стига упо­рито да се стреми към това.

Истина е, че всеки се замисля за най-ценното, което прите­жава — здравето, едва когато то се окаже засегнато Но той мо­же да го съхрани много лесно, ако положи поне малко усилия. В помощ би могла да му бъде споменатата система. Тя не е сложна за изпълнение. И най-важното, активира и коригира функциите на всички телесни системи (дихателна, храносмилателна, двига­телна, кръвоносна) едновременно. Служи не само за профилак­тика, но и лекува. Помага при такива страшни болести като рака и шизофренията. За доказателство, в книгата си авторката привежда конкретни примери за излекувани пациенти от различ­ни форми на онкологични заболявания.

И така, ако искате да се излекувате и бъдете здрави, въведе­те в дневния си режим Системата на Ниши. Особено ценни и лесноизпълними са упражненията. Не ще ви отнемат много вре­ме, ала ще ви помогнат в различни посоки Ценно в системата също е, че тя не е привърженик на крайностите (отказ от всич­ко), а е за мярката във всичко.

Ръководейки се от насоките на Ниши, сами можете да изг­радите своето здравословно всекидневие и повлияете положител­но на организма си. Работейки по подготовката за издаването на тази книга, сами опитахме едно от упражненията — "Съединява­не на ходилата и дланите" за сваляне на твърде високите стой­ности на кръвното налягане. И повярвайте — подейства.

.Съзнаваме, че така не се постига пълното решение на проб­лема. За да има траен ефект, трябва да се съблюдават всички час­ти от Системата. А това не са само упражненията, водните и въз­душните контрастни процедури, твърдото легло и цилиндрична­та възглавница — от голямо значение е и храненето. Постиженията на хранителната промишленост ни накараха да позабравим предимството на суровите храни, т.е. на природ­ното хранене. Не един специалист изрича фразата: "Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа от какво си болен".

Вярно е, че за да живеем, трябва да се храним, но как. Съ­що така обаче е вярно, че много болести идват именно от непра­вилното, нездравословното хранене. В книгата е отделено много място на този проблем, като същевременно са дадени конкретни насоки за включването на суровоядството, вегетарианството, раз­делното съчетаване на продуктите във всекидневния хранителен режим.

Физическото и психичното здраве са неразривно свързани. Изпълнявайки правилата от Системата на Ниши, опирайки се на самовнушението и положителните емоции, всеки може да укре­пи своята психика. Защото природосъобразният начин на живот се осъществява единствено, ако човек сам се грижи за себе си, търси информация, експериментира.

Не можем да не повярваме на Майа Гогулан, защото тя е здрава и жива благодарение именно на здравната система на проф. Ниши. А, както вече подчертахме, най-убедителен е този, който е изпитал казаното на свой гръб!

Кети Иванова


От автора

Тази книга е отговор на многобройните писма, теле­фонни обаждания и молби на мои читатели, посетители на лекциите ми и участници в практическите занятия. От­говарям едновременно на всички.

Съществуват два подхода: първият се основава на принципа, че здравето, благополучието и щастието ви ги осигуряват други хора — родителите, държавата, лекарят, учителят, екстрасенсът. Мнозина постъпват по следния начин — използват дадените им съвети, приемат лекарст­ва и продължават да живеят както преди. Случва се да постигнат успех, но само временно. Действителното бла­гополучие и окончателното излекуване стават все по-не­възможни. Съвременната медицина се стреми набързо да излекува човека и нямаме никакви основания да й оспор­ваме тази заслуга, тя напълно отговаря на предназначени­ето си и удовлетворява невзискателните потребности.

Другият подход се състои в отстраняване причината на болестта и нещастието, изкореняване на злото и про­мяна на "почвата", в която те могат да се развиват.

Онзи, който иска да тръгне по втория път, да се пре­върне в съвършено здрав човек, а следователно и да полу­чи шанс за пълно благополучие, очевидно трябва енергич­но и твърдо да се заеме с тази работа и да бъде готов да промени начина си на живот и мислене. Така и само така ще може да бъде лекар и съветник на самия себе си. Следва само да му се покаже пътят. Точно това смятам да направя в настоящия труд.

Благодаря на всички, без чиято помощ книгата не би могла да се появи:

на моята майчица Адел Александровна Гогулан;

на моята сестра — приятел и преводач от английски език на системата на японския професор Кацудзо Ниши — Людмила Фьодоровна Куземченко;

на дъщеря ми Анна Соловьова, която работеше заедно с мен при създаването на тази книга;

на моята помощница Рашел Елизаровна Каганова, която ме дари със знанията си в областта на здравето и със системата на Ниши;

на руския лекар А. Б. Залманов;

на швейцарския диетолог М. Бирхер-Бенер и много други.

Надявам се, че книгата ще бъде полезна за родители, възпитатели, мъже и жени на всяка възраст и национал­ност, независимо от тяхното вероизповедание и социална принадлежност..

Обичам ви Майя Гогулан


P.S.

Ще можете по-добре да разберете закони­те на здравето и да се научите да постъпвате правилно в сложни житейски ситуации, ако по­ръчате видеокасета с филм, в който обяснявам и показвам основите на Системата за здраве на Ниши. Адресите за поръчка са отпечатани в края на книгата.


Болестта е престъпление.

Не бъдете престъпници!

Най-опасният престъпник е невежеството —

Въоръжете се срещу него

със знания, умения и навици.

Защо пиша тази книга?

Уверена съм, че заглавието й по-скоро ще предизвика недоверие и съмнение, отколкото интерес, но продължа­вам да настоявам, че си заслужава човек да пожелае и ще може сам да се справи с всякакви болести. Става дума за съвършено нов възглед за човешкото здраве, откриващ си­гурен, научно обоснован и експериментално проверен път към здравето и благополучието.

Аз не съм лекар, не съм екстрасенс или шаман, не съм ясновидка. Моят опит по скоро прилича на този на жаба­та от известната приказка. Спомняте ли си я? Две жаби попаднали в гърне с мляко. Едната се изплашила, задави­ла се и отишла на дъното, а втората отчаяно започнала да удря с лапички и до сутринта избила в гърнето с мляко парче масло, опряла се на него и изскочила от капана. Не е ли наистина мъдра приказка?! Тя учи да не скръстваме ръце в каквато и да е ситуация и да не се поддаваме на страха, а да действаме.

В моя живот е имало предостатъчно такива капани. Скрофулоза, лимфаденит, ушни болести, заболявания на гърлото и носа, ревматизъм, сърдечна болест, малария, ту­мори, анемия, всичко това. Как ли не се стараеха моите баби, лели и родители! На какви ли медицински светила не ме показваха! С какво ли не ме лекуваха! Нищо не по­магаше. Но стана така, че изпратиха баща ми да работи в Крим и още с пристигането ми там се превърнах в здраво дете. Всички болести изчезнаха напълно. Даже не преболедувах нито една детска болест. По цели дни тичах по къси панталонки на въздух, къпех се в морето, ядях пресни пло­дове, зеленчуци, ядки. С цялото си същество чувствах сли­ването си с природата.

Но ето, че избухна войната. Баща ми отиде на фрон­та, а нас с майка ми ни евакуираха от Крим в Урал. Точ­но там хванах малария. Нямаше лекарства, а студът и гла­дът усложняваха протичането на болестта. Имах треска през ден, а след пристъпа, като изстискай парцал, бавно си възстановявах силите. Това продължи почти година.

Веднъж случайно чух, как, обсъждайки моето състоя­ние, възрастните плачеха: те смятаха, че не могат да ми по­могнат и ще умра.

"Нима възрастните, големите умни хора не знаят как да помогнат на мен — детето" — мислех си. — Тогава за­що им се доверявам? Защо сама не потърся спасение?"

И започнах да търся. Преди всичко исках да науча, от какво произтича тази гадост.

Забелязах, че пристъпът идваше през ден и започваше с това, че студени като лед, стъпалата ми се докосваха едно до друго и мигновено цялото ми тяло така се разтрисаше, че бе невъзможно да се спре, колкото и грейки да поставяха под краката ми, колкото и одеяла да нахвърляха върху мен. Пристъпът завършваше едва след две-три, а понякога и след четири часа. Със студена пот и страшна слабост по­тъвах в черната пропаст на небитието.

"Достатъчно — си казах, — повече няма да допусна то­ва нещо".

В деня, когато отново трябваше да настъпи пристъп, реших да се опитам да го предотвратя. Притиснах колена­та, стъпалата раздалечих и съединих дланите си. Насочих цялото си внимание към това да не се докосват стъпалата ми. Така лежах през целия ден. И през този ден нямаше пристъп. Не получих и следващия път — пристъпите въоб­ще се прекратиха. Това беше победа. Тя ми даде вяра, че в мен са заложени някакви сили, които могат да превъзмог­нат болестта. Вярата ме съпровождаше през целия ми жи­вот.

Спомням си и трудната 1965 г., когато ми откриха ог­ромен тумор на матката (големината му съответстваше на 17-седмична бременност), а в същото време хемоглобинът ми беше 37%. Без да се съобразяват с това, ми предложи­ха незабавна операция. Но след такава операция, не само никога не бих могла да имам деца, но и би трябвало да забравя, че съм жена. И категорично отказах. "Ако приро­дата ме е създала жена, тя ще се бори за мен — реших аз. — Ще се опитам с тумора да родя дете. Или туморът ще ме погуби или аз него".

Тази мисъл беше, разбира се, фантастична. За нейно­то реализиране се нуждаех от лекар, който би се заел да наблюдава такава бременност и би я довел до физиологич­ния й край, т.е. до естествено раждане, а при нужда да нап­рави Цезарово сечение, за да спаси плода и го доотгледа (може би в кувьоза) до състоянието на пълноценно дете. Започнах да търся такъв лекар. Търсенията ми ме заведоха в НИИАГ до хирурга Наталия Дмитриевна Селезньова. Тя ми обясни, че моята идея е много рискована, тъй като ту­морът ще расте по-бързо от плода и ще му пречи да се раз­вива, но ако съм "толкова храбра", мога да се обърна към проф. А. А. Вишневски в Институтата по хирургия. Там вече от две години провеждат опити върху животни и меж­ду другото са получени обнадеждаващи резултати: от три крави, оперирани от рак на матката, две са родили здрави телета.

Каква всъщност беше идеята на проф. Вишневски. Той изрязваше тумора, но не зашиваше краищата на здра­вата тъкан, както е прието навсякъде, а на изрязаното мяс­то поставяше мрежа от тефлонови влакна, служеща като "основа за закърпване". След 4 месеца през нея прорастваше нова здрава мускулна тъкан. Като резултат от то­ва, органът се възстановяваше, а изкуствените влакна, из­пълнили своята функция, се резорбираха.

Това беше забележителна идея, която би могла да от­крие пред съвременната хирургия път в областта на реге­нерацията — възстановяването на органи чрез силата на самия организъм.

Мечтая да извърша такава операция на кръвоносни съдове, сърце, черен дроб, на който и да е орган, но като начало трябва да се опитам да я направя на някой не толкова жизнено необходим орган — казваше А. А. Вишневски.

Вземете мен, — убеждавах неговите съмишленици, проф. Т. Т. Дауров, и к.м.н. Н. Д. Графска — аз умея да проследявам вътрешни усещания. Ще мога да ви разкажа всичко, което ви интересува. Една крава никога нищо ня­ма да ви разкаже.

Очевидно моите доводи не им се сториха лишени от смисъл и станахме съмишленици. На 23 април 1966 г. за първи път в Москва беше направена такава операция на човек и този човек бях аз. Операцията надмина всички очаквания. Бързо се възстанових и след известно време забременях и родих здрава дъщеря. Отново победих. Ми­наха години. Неочаквано пак ми откриха тумор почти на същото място.

"Какво става? — си помислих. — Лекарите премахват последствията, а първопричината остава. Откъде изобщо идват туморите? Нали не съм се родила с тях?" Проф. А. А. Вишневски вече не беше между живите. Аз карах 47-та си година. Да мисля за второ дете беше къс­но. Съгласих се на нова операция, но този път тя завърши почти трагично. След операцията не проходих. Започнах катастрофално да пълнея. По ръцете и краката ми се обра­зуваха тромби, започнаха да се пукат кръвоносни съдове. Всичко това ми причиняваше ужасни болки, просто се превърнах в кълбо от болка. След 4 месеца безуспешно ле­чение ми предложиха да се пенсионирам по инвалидност.

— Помисли си — болят те краката — успокояваше ме лекуващата лекарка, — мен ме болят 20 години, а съм жи­ва!

"Нейният организъм от 20 години крещи от страдание — си помислих аз, — и тя смята, че е възможно да не пред­приема нищо. Не. Не мога да се надявам на никого. Тряб­ва сама да търся изход. От какво се получават туморите? Все пак са последица от нещо. От какво?"

Започнах да изучавам медицински справочници, учеб­ници, медицински списания, прилагах на себе си различ­ни съвети и цели оздравителни програми. Въоръжих се с всичко, което ми се струваше, че би могло да доведе до из­бавление от болката — препоръките на Брег, Шелтън, Уо-кър, Шаталов, Иванов. Общото ми състояние малко се по­добри, но болката не ме напускаше и практически оставах инвалид, прикован в леглото. Роднини и близки самоот­вержено се грижеха за мен, но в очите им се четеше труд­но скривана безнадеждност.

И ето, веднъж ми донесоха статия, превод от английс­ки: "Ракът е излетам. Профилактика, лечение и излекува­не от рак по Системата за здраве на Ниши". Прочитайки 28-те страници, разбрах, че съм намерила това, което тър­сих дълго време. Започнах да изпълнявам всички препо­ръки от статията и за моя голяма изненада много бързо тръгнах към подобрение.

След две седмици болките поутихнаха. След три вече можех да седна и тогава видях в стъклото на библиотечния шкаф отражението си — само сянка от предишния ми си­лует. Тогава повярвах, че вървя по правилен път. И упори­тостта ми не беше напразна, дойде времето, когато дейст­вително се почувствах здрава. Тромбофлебитът, който съв­ременната медицина смята за неизлечим, изчезна. Десният ми крак, почти нефункциониращ, започна да се движи, болките престанаха. Това беше истинско чудо.

Едвам изправила се на крака, веднага изтичах при мо­ята лекарка. Когато отворих вратата на кабинета, тя възк­ликна: "Майя? Жива ли сте?"

Оказа се, лекарите били уверени, че вече не съм меж­ду живите.

А как са краката ви, болят ли още? — попитах лекарката.

Болят ме.

Хайде да ви излекувам — предложих аз и й разказах за своето удивително излекуване по Системата за здраве на Ниши.

Подадох й скъпоценния ръкопис, но тя ме погледна скептично и въздъхвайки дълбоко, постави моите листове върху купчината книжа в края на масата.

Стана ми неприятно.

"У нея няма даже професионално любопитство — си помислих. — Нима не е интересно да се разбере каква е същината на тази уникална система? Но нали аз съм жур­налистка. Моята професия е да събирам информация, да я . обобщавам и предавам на хората. Длъжна съм да разбирам всички."

Потръгна ми. Моята приятелка, концерт-майстор в Болшой театър — Алла Басаргина се готвеше по това вре­ме за гастрол в Япония. Надявах се с нейна помощ да получа отговор на запитванията си. Изпратих писмо, пълно с въпроси. В Токио Алла се свързала с Институтата по ме­дицински науки по системата Ниши и ми донесе две кни­ги на английски език. Сестра ми ги преведе и това. ми да­де възможност да разбера същността на Системата. Загубих няколко години, за да я адаптирам към нашия климат, икономика, социално-битови и други условия, които зна­чително се отличават от японските. И едва тогава реших, че мога да започна да пропагандирам талантливата и ефек­тивна Система на здравето и да споделя своя практически опит с всеки, които желае. Лично аз съм убедена, че ако човек въведе като стереотип на своя живот Системата за здраве на Ниши — както някога човечеството е възприело навика да си мие ръцете, да преварява водата, да си мие зъбите я по този начин се е избавило от много болести, сред които толкова страшни като чума и холера — той би могъл да изживее дълъг, здрав, творчески живот и да пре­мине в другия свят леко без мъчения и страдания.
Какво представлява сама по себе си системата за здраве на Ниши? На какво се основава?

Преди всичко на философията. Нейната основна ми­съл се състои в това, че законите на живота управляват за­коните на здравето. Природата създава живия организъм здрав и жизнеспособен, обезпечавайки всичко за неговия живот, растеж, развитие, функциониране и пълна реализа­ция. Здравната система на Ниши е нов метод за овладява­не на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на об­щественото движение, получило в средата на XVII и нача­лото на XIX век името — "природна хигиена."

За да разберете по-добре нейната същност, представе­те си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да зна­ете как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще разби­ете и себе си, и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление: получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна биоенергетична система, един единствен живот, ние в пълно невежество бързо препуска­ме по пътищата на съдбата ни, без да разбираме законите за движение на живота. Правим го, както са го правили на­шите родители, а те са повтаряли своите родители, защото човек може да се развива само по пътя на подражанието. Децата ни се учат от нас, децата на нашите деца — внуци­те ни, ще подражават на тях. Така невежеството се предава от поколение на поколение. Равносметката е следната — неизбежна катастрофа, рано или късно.

Не е ли по-добре да се спре този процес, да се помис­ли за спазването на т.нар. правила на движение, т.е. непок­латимите закони на живота? Именно в това се състои ес­тествената хигиена.

Ще ви разкажа една легенда.

В Древна Гърция богът на медицината Асклепий (на­речен по-късно от римляните Ескулап) имал две дъщери — Панацея и Хигия. Двете притежавали дарбата да лекуват, помагали на баща си за всичко, но постоянно спорели по­между си. Високомерната Панацея се смятала за вселечи-телка и гордо заявявала, че може да намери и подари на хо­рата лекарство за всички болести, а скромната Хигия ра­зумно възпирала сестра си от такива големи обещания.

Не може да съществува едно-единствено средство за всичко — казвала тя, — иначе защо са му дадени на човека разум и способности за творчество. Всичко е създадено, за да може човек сам да се справи и при най-непредвидени обстоятелства.

Но ако това е така — възразявала Панацея, — защо са му нужни всемогъщите богове?

Човекът винаги ще има нужда от боговете. За него ние — идеалите за Истина, Доброта, Любов, Красота, сме онова, към което човек се стреми постоянно. Но той е слаб и уязвим, за да постигне всичко това, има нужда от нашата помощ — отговаряла Хигия.

Не, не — възкликвала Панацея. — Боговете вече и без това са дали много на човека. Той е награден с Разум, Въображение, Памет, Воля, Чувства, даже Свръхсъзнание, т.е. способността за творчество. Да не би винаги човекът да ни се отплата с Благодарност и Любов?

Да. Вярно е. Но това е само защото човекът не познава Законите на живота. Ние сме длъжни да го научим на тези закони, за да не настъпи катастрофа на Земята.

И вее пак не! За нищо на света не доверявам своите сили на хората.

Как ли не убеждавала Хигия сестра си. Панацея не ис­кала да я слуша. Така се разделили дъщерите на бога на ле­чението Асклепий по различни пътища. Панацея лекува хората с различни отрови, прахчета, микстури, таблетки и досега търси едно-единствено средство за всички болести едновременно. А Хигия просвещава хората, проповядва сред тях Законите на живота, които никой не бива да на­рушава. Хигия вярва, че овладявайки тези закони, хората ще мотат да си ги предават един на друг и на своите деца, ка­то с времето цялото човечество ще стане физически и ду­ховно здраво, а самият живот на Земята — прекрасен.

В тази легенда се говори за това, че изкуството да се живее намира своите корени в изкуството да бъдеш здрав, което е възникнало много преди появата на такива области в човешката дейност като медицината — повече от 5 000 г. до н.е. , когато тя се е наричала аюрведа, означаващо "аюс" — живот и "веда" — знание, т.е. знание за живота — и дълго преди появата на фармацевтичната промишленост. Животът на планетата Земя има непоклатими закони и чо­вечеството трябва да ги спазва, за да не го загуби.

На човека му предстои да направи избор — или да жи­вее по природните закони или да следва сляпо невежест­вото си, без да знае къде отива, прибягвайки от време на време до услугите на лекарствената медицина.

Ето, вече 14 години аз следвам законите и правилата, които ми разкри Системата за здраве на Ниши, основава­ща се на природната хигиена. Убедих се в това, че опитът на хигиената е най-плодотворен. Каня те, драги читателю, да се запознаеш с онова, което природната хигиена предла­га на човечеството.


Природна хигиена - какво е това?

Замисляли ли сте се някога, че вашето здраве е два или три пъти повече ваше лично дело? Безспорно медици­ната се занимава с нас, но само с нашите заболявания и съвсем не със здравето ни. Фармацевтичната промишле­ност ще загине и ще се разори без болестите ни. На дър­жавата и учреждението, където се трудим, са нужни здра­ви работници, но само за увеличаване на придобитото. Никой не затваря заводите за спиртни напитки и цигаре­ните фабрики, въпреки че на всички е известно каква вре­да на здравето нанася тяхната продукция. И така излиза, че всеки сам трябва да се занимава със своето здраве. Но как?

Традиционната лекарствена медицина е дейност на специалистите, при това на тесните специалисти: ако те­рапевтът заболее от бъбреци, той няма да може да се ле­кува сам, а ще отиде при уролога, ако урологът го заболят зъбите, той ще се обърне към стоматолога и изобщо не се замислят, че за тази болка може да има други причини. Какво можем да очакваме от такъв специалист по въпро­сите на нашето здраве?

В отговор на несполучливото лечение с лекарства, съпроводено с човешки жертви, е възникнало ново тече­ние, което е получило названието си от името на една от дъщерите на древногръцкия бог на лекуването Асклепий — природна хигиена.

Всъщност какво ни предлага тя? Преди всичко не тяс­на специализация, не лекарства и отрови, а изучаване на законите на необятната природа, комплексно излекуване на организма като цяло, чрез естествени методи (светлина, въздух, вода, храна, движение) за повишаване коефи­циента на полезно действие на лечебните сили, заложени в човешкото тяло от природата. Може да ни се стори, че естествената хигиена е сродна с народната медицина. То­ва не е така. Отличава се по три особености:


  • първо — тя е систематична и комплексна;

  • второ — нейните методи са научнообосновани и

  • трето — има просветен характер.

Ако целта на традиционната и народната медицина е да лекуват, то целта на природната хигиена е да научи чо­века на Законите на Здравето, да го въоръжи с конкретни знания, умения, навици за умело използване на обектив­но действащите Закони на Живота.

Законите на живота са обективно действащи биоло­гични закони (от думата "био" — отнасяща се до живота), които управляват функцията на клетките, тъканите, орга­ните и системите, здравето, възможностите и резервите на човешкия организъм във всекидневния живот.

Девизът на природната хигиена е: "На 40 години чо­век или е лекар сам на себе си или — глупак". Авторите на книгата "Най-великите открития за здравето", издаде­на през 1978 г. в Чикаго, много ясно описват обстановка­та, в която се е зародила природната хигиена (терминът се утвърждава през 1986 г.):

"От противоречия, вмешателства, хаотично разнород­но смесване на илюзорни възгледи, наречени "медицинс­ка наука" и "медицинско изкуство", от конфликтите на различни школи за лечение, от явния неуспех да изпълнят своите обещания, от отказа на лекарите да вземат под внимание природните потребности на живота, когато се грижат за болните, е възникнала необходимостта за рево­люционна пренагласа на биологичната мисъл и възражда­не на биологичния мироглед за човешките нужди."

През 1832 г. в Ню Йорк никому неизвестният тогава Силвестър Греъм изнесъл цикъл лекции за правилното хранене. В началото на XIX в., по времето на епидемията от холера във Филаделфия, на Греъм му направило впе­чатление, че един от членовете на сектата "Библейски християни" не заболял. Членовете на тази секта се въздържали от всякаква животинска храна, смятайки употребата й за нарушение на Божите заповеди. Не ползвали също никакви стимулиращи средства — чай, кафе, тютюн, ал­кохол и др. Това навело Греъм на мисълта за лечебните свойства на естествената храна. Започнал да пропаганди­ра здравословното хранене. Нито един от последователи­те му не заболял от холера. Изводът на Греъм бил прост: "По принцип, човек сам е причина за собствените си бо­лести и страдания и почти винаги самият той е виновен затова, че е болен и трябва да иска извинение от общест­вото, както и че пиянства." (из епитафа към книгата на Г. Шелтън "Природна хигиена. Праведен образ на човешкия живот").

През 1861 г. един от основоположниците на естестве­ната хигиена Р. Трол формулира по следния начин кредо­то й:

"...системата на лекарствената медицина е лъжлива, невярна от философска гледна точка и абсурдна от науч­на, враждебна към природата, противоречи на здравия ра­зум, катастрофална като резултат. Тя е проклятие за чо­вешкия род... Системата на хигиенната медицина, която утвърждаваме и практикуваме, се намира в хармония с природата, съответства на законите на живия организъм, правилна е от научна гледна точка, дава положителни ре­зултати, благодеяние е за човешкия род."

В продължение на 150 години движението за природ­на хигиена расте и се утвърждава. То обхваща не само САЩ, но и Австралия и Нова Зеландия, прехвърля се и в редица цивилизовани западно-европейски страни и в Япония. Наброява десетки имена на забележителни изсле­дователи от XIX в. като: С. Греъм, И. Дженингс, Р. Трол, Т. Никълс, Дж. Джексън, X. Остин, Ч. Пейдж, Р. Уолтьр, С. Додс, Ф. Осуалд, Дж. Тидцън и др., а през XX в. — Б. Макфедън, Дж. Роджърс, П. Брег, К. Джефри, К. Ниши, С. Ватанабе, Г. Шелтън и др.

От самото начало на съществуването си, природната хигиена решително се обявява против всяко насилствено въздействие върху болния организъм, смятайки, че бо­лестта и здравето се намират в единство, че треската, възпадението, повишената температура, кашлицата, хремата, диарията, повръщането — всичко това се подчинява на единни закони на живота. Болестта е начин, чрез който организмът се лекува сам.

По данни на съвременната наука, клетките на лигави­цата на стомаха се самообновяват за 3-4 денонощия, чер­вените кръвни клетки за — 90 денонощия, т.е. за 3 месе­ца, а целият организъм — на всеки седем години. Това оз­начава, че ако се създадат здравословни условия и ако се придържаме към здравословен начин на живот, тогава, при каквото и да е заболяване, човешкият организъм е способен сам да се излекува, да се възстанови и обнови.

В документалния филм „Влез в този храм", изтъкна­тият български натурхигиенист Петър Димков е формули­рал философията на природната хигиена така: "Цялата формула на здравето може да се напише на площта на един нокът: пази вътрешна чистота — чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки, чисти думи, чиста храна. Бъди скромен. И спазвай природните закони."

Мисля, че под думата "храм" П. Димков подразбира Храмът на природата.

Необходимо е да се схване, че природната хигиена се грижи не само за физическото здраве на човека, но и за неговото психично, нравствено и духовно обновление.

Известно е, че за да се реализираш в която и да е об­ласт на човешката дейност, трябва преди всичко да си здрав; а за да станеш и бъдеш здрав, следва да разбереш върху какви принципи се изгражда пълноценното здраве.

Гьоте казва: "Което човек не разбира, него и не вла­дее." Следователно по пътя на овладяване на здравето, сме изправени пред задачата за неговото разбиране.

Нека опитаме да разберем какви са основните прин­ципи на природната хигиена.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница