Сбогувайте се с болестите
Майя Гогулан, Анна Соловьова
Опит за самостоятелно излекуване по Системата за здраве на Ниши
Превод от руски Гергана Бакърджиева
Книгата на руската лечителка Майя Гогулан и дъщеря й Анна Соловьова, живеещи днес в САЩ, не е само история за едно чудодейно оздравяване, не е само разказ за ролята на волята и вярата в борбата за здраве. Тя е практическо ръководство по мобилизация на вътрешните ресурси в човешкия организъм в борбата му с такава страшна болест като рака.
Всекидневното прилагане на Системата за здраве на Ниши, чиято същност авторките са изложили в книгата, ще ви помогне да изживеете един дълъг, здравословен и творчески живот. Системата на Ниши е за овладяване на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на общественото движение, получило името "природна хигиена ".
За да разберете по-добре нейната същност, представете си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да знаете как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще разбиете и себе си и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление, получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна биоенергетична система — единствения ни живот.
Лек за болни, профилактика за здрави
Не само алхимиците са търсили панацея. Но и до днес не е намерено такова средство, което да лекува всички телесни и душевни болки. Усилията на хиляди известни, малко познати и забравени самоотвержени люде все пак се увенчаха с големи успехи през ХХ-то столетие. Десетки болести, причиняващи масов мор и страдания, бяха победени с помощта на химията. Въпреки" това, човечеството продължава да боледува, появяват се нови заболявания, обясними и необясними, често нелечими. И ето, през последните десетилетия на миналия век, хората обърнаха очи към позабравената алтернативна медицина.
Най-убедителното лечебно средство е онова, което създателят му е сътворил на базата на своя опит Такава е и СИСТЕМАТА ЗА ЗДРАВЕ НА НИШИ Сам болен, отписан от лекарите, японецът проф. Кацудзо Ниши се захваща да търси, проучва и експериментира върху самия себе си различни начини за борба срещу болестите. Сумирайки опита на многобройни лечебни техники (йога, аюрведа, масажи, водолечение, лечебно гладуване и тн.), той създава стройна система, която се опира на "Шестте правила за здраве". Основавайки се на природната хигиена и обединявайки знанията на медицината от хилядолетия, Ниши насочва както болните, така и здравите хора към повишаване лечебните сили на организма, заложени в него от самата Природа
И наистина, човек сам твори качеството на своя живот. Ако желае да бъде здрав и се чувства комфортно, въпреки всички социални и битови трудности, той може да го постигне, стига упорито да се стреми към това.
Истина е, че всеки се замисля за най-ценното, което притежава — здравето, едва когато то се окаже засегнато Но той може да го съхрани много лесно, ако положи поне малко усилия. В помощ би могла да му бъде споменатата система. Тя не е сложна за изпълнение. И най-важното, активира и коригира функциите на всички телесни системи (дихателна, храносмилателна, двигателна, кръвоносна) едновременно. Служи не само за профилактика, но и лекува. Помага при такива страшни болести като рака и шизофренията. За доказателство, в книгата си авторката привежда конкретни примери за излекувани пациенти от различни форми на онкологични заболявания.
И така, ако искате да се излекувате и бъдете здрави, въведете в дневния си режим Системата на Ниши. Особено ценни и лесноизпълними са упражненията. Не ще ви отнемат много време, ала ще ви помогнат в различни посоки Ценно в системата също е, че тя не е привърженик на крайностите (отказ от всичко), а е за мярката във всичко.
Ръководейки се от насоките на Ниши, сами можете да изградите своето здравословно всекидневие и повлияете положително на организма си. Работейки по подготовката за издаването на тази книга, сами опитахме едно от упражненията — "Съединяване на ходилата и дланите" за сваляне на твърде високите стойности на кръвното налягане. И повярвайте — подейства.
.Съзнаваме, че така не се постига пълното решение на проблема. За да има траен ефект, трябва да се съблюдават всички части от Системата. А това не са само упражненията, водните и въздушните контрастни процедури, твърдото легло и цилиндричната възглавница — от голямо значение е и храненето. Постиженията на хранителната промишленост ни накараха да позабравим предимството на суровите храни, т.е. на природното хранене. Не един специалист изрича фразата: "Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа от какво си болен".
Вярно е, че за да живеем, трябва да се храним, но как. Също така обаче е вярно, че много болести идват именно от неправилното, нездравословното хранене. В книгата е отделено много място на този проблем, като същевременно са дадени конкретни насоки за включването на суровоядството, вегетарианството, разделното съчетаване на продуктите във всекидневния хранителен режим.
Физическото и психичното здраве са неразривно свързани. Изпълнявайки правилата от Системата на Ниши, опирайки се на самовнушението и положителните емоции, всеки може да укрепи своята психика. Защото природосъобразният начин на живот се осъществява единствено, ако човек сам се грижи за себе си, търси информация, експериментира.
Не можем да не повярваме на Майа Гогулан, защото тя е здрава и жива благодарение именно на здравната система на проф. Ниши. А, както вече подчертахме, най-убедителен е този, който е изпитал казаното на свой гръб!
Кети Иванова
От автора
Тази книга е отговор на многобройните писма, телефонни обаждания и молби на мои читатели, посетители на лекциите ми и участници в практическите занятия. Отговарям едновременно на всички.
Съществуват два подхода: първият се основава на принципа, че здравето, благополучието и щастието ви ги осигуряват други хора — родителите, държавата, лекарят, учителят, екстрасенсът. Мнозина постъпват по следния начин — използват дадените им съвети, приемат лекарства и продължават да живеят както преди. Случва се да постигнат успех, но само временно. Действителното благополучие и окончателното излекуване стават все по-невъзможни. Съвременната медицина се стреми набързо да излекува човека и нямаме никакви основания да й оспорваме тази заслуга, тя напълно отговаря на предназначението си и удовлетворява невзискателните потребности.
Другият подход се състои в отстраняване причината на болестта и нещастието, изкореняване на злото и промяна на "почвата", в която те могат да се развиват.
Онзи, който иска да тръгне по втория път, да се превърне в съвършено здрав човек, а следователно и да получи шанс за пълно благополучие, очевидно трябва енергично и твърдо да се заеме с тази работа и да бъде готов да промени начина си на живот и мислене. Така и само така ще може да бъде лекар и съветник на самия себе си. Следва само да му се покаже пътят. Точно това смятам да направя в настоящия труд.
Благодаря на всички, без чиято помощ книгата не би могла да се появи:
на моята майчица Адел Александровна Гогулан;
на моята сестра — приятел и преводач от английски език на системата на японския професор Кацудзо Ниши — Людмила Фьодоровна Куземченко;
на дъщеря ми Анна Соловьова, която работеше заедно с мен при създаването на тази книга;
на моята помощница Рашел Елизаровна Каганова, която ме дари със знанията си в областта на здравето и със системата на Ниши;
на руския лекар А. Б. Залманов;
на швейцарския диетолог М. Бирхер-Бенер и много други.
Надявам се, че книгата ще бъде полезна за родители, възпитатели, мъже и жени на всяка възраст и националност, независимо от тяхното вероизповедание и социална принадлежност..
Обичам ви Майя Гогулан
P.S.
Ще можете по-добре да разберете законите на здравето и да се научите да постъпвате правилно в сложни житейски ситуации, ако поръчате видеокасета с филм, в който обяснявам и показвам основите на Системата за здраве на Ниши. Адресите за поръчка са отпечатани в края на книгата.
Болестта е престъпление.
Не бъдете престъпници!
Най-опасният престъпник е невежеството —
Въоръжете се срещу него
със знания, умения и навици.
Защо пиша тази книга?
Уверена съм, че заглавието й по-скоро ще предизвика недоверие и съмнение, отколкото интерес, но продължавам да настоявам, че си заслужава човек да пожелае и ще може сам да се справи с всякакви болести. Става дума за съвършено нов възглед за човешкото здраве, откриващ сигурен, научно обоснован и експериментално проверен път към здравето и благополучието.
Аз не съм лекар, не съм екстрасенс или шаман, не съм ясновидка. Моят опит по скоро прилича на този на жабата от известната приказка. Спомняте ли си я? Две жаби попаднали в гърне с мляко. Едната се изплашила, задавила се и отишла на дъното, а втората отчаяно започнала да удря с лапички и до сутринта избила в гърнето с мляко парче масло, опряла се на него и изскочила от капана. Не е ли наистина мъдра приказка?! Тя учи да не скръстваме ръце в каквато и да е ситуация и да не се поддаваме на страха, а да действаме.
В моя живот е имало предостатъчно такива капани. Скрофулоза, лимфаденит, ушни болести, заболявания на гърлото и носа, ревматизъм, сърдечна болест, малария, тумори, анемия, всичко това. Как ли не се стараеха моите баби, лели и родители! На какви ли медицински светила не ме показваха! С какво ли не ме лекуваха! Нищо не помагаше. Но стана така, че изпратиха баща ми да работи в Крим и още с пристигането ми там се превърнах в здраво дете. Всички болести изчезнаха напълно. Даже не преболедувах нито една детска болест. По цели дни тичах по къси панталонки на въздух, къпех се в морето, ядях пресни плодове, зеленчуци, ядки. С цялото си същество чувствах сливането си с природата.
Но ето, че избухна войната. Баща ми отиде на фронта, а нас с майка ми ни евакуираха от Крим в Урал. Точно там хванах малария. Нямаше лекарства, а студът и гладът усложняваха протичането на болестта. Имах треска през ден, а след пристъпа, като изстискай парцал, бавно си възстановявах силите. Това продължи почти година.
Веднъж случайно чух, как, обсъждайки моето състояние, възрастните плачеха: те смятаха, че не могат да ми помогнат и ще умра.
"Нима възрастните, големите умни хора не знаят как да помогнат на мен — детето" — мислех си. — Тогава защо им се доверявам? Защо сама не потърся спасение?"
И започнах да търся. Преди всичко исках да науча, от какво произтича тази гадост.
Забелязах, че пристъпът идваше през ден и започваше с това, че студени като лед, стъпалата ми се докосваха едно до друго и мигновено цялото ми тяло така се разтрисаше, че бе невъзможно да се спре, колкото и грейки да поставяха под краката ми, колкото и одеяла да нахвърляха върху мен. Пристъпът завършваше едва след две-три, а понякога и след четири часа. Със студена пот и страшна слабост потъвах в черната пропаст на небитието.
"Достатъчно — си казах, — повече няма да допусна това нещо".
В деня, когато отново трябваше да настъпи пристъп, реших да се опитам да го предотвратя. Притиснах колената, стъпалата раздалечих и съединих дланите си. Насочих цялото си внимание към това да не се докосват стъпалата ми. Така лежах през целия ден. И през този ден нямаше пристъп. Не получих и следващия път — пристъпите въобще се прекратиха. Това беше победа. Тя ми даде вяра, че в мен са заложени някакви сили, които могат да превъзмогнат болестта. Вярата ме съпровождаше през целия ми живот.
Спомням си и трудната 1965 г., когато ми откриха огромен тумор на матката (големината му съответстваше на 17-седмична бременност), а в същото време хемоглобинът ми беше 37%. Без да се съобразяват с това, ми предложиха незабавна операция. Но след такава операция, не само никога не бих могла да имам деца, но и би трябвало да забравя, че съм жена. И категорично отказах. "Ако природата ме е създала жена, тя ще се бори за мен — реших аз. — Ще се опитам с тумора да родя дете. Или туморът ще ме погуби или аз него".
Тази мисъл беше, разбира се, фантастична. За нейното реализиране се нуждаех от лекар, който би се заел да наблюдава такава бременност и би я довел до физиологичния й край, т.е. до естествено раждане, а при нужда да направи Цезарово сечение, за да спаси плода и го доотгледа (може би в кувьоза) до състоянието на пълноценно дете. Започнах да търся такъв лекар. Търсенията ми ме заведоха в НИИАГ до хирурга Наталия Дмитриевна Селезньова. Тя ми обясни, че моята идея е много рискована, тъй като туморът ще расте по-бързо от плода и ще му пречи да се развива, но ако съм "толкова храбра", мога да се обърна към проф. А. А. Вишневски в Институтата по хирургия. Там вече от две години провеждат опити върху животни и между другото са получени обнадеждаващи резултати: от три крави, оперирани от рак на матката, две са родили здрави телета.
Каква всъщност беше идеята на проф. Вишневски. Той изрязваше тумора, но не зашиваше краищата на здравата тъкан, както е прието навсякъде, а на изрязаното място поставяше мрежа от тефлонови влакна, служеща като "основа за закърпване". След 4 месеца през нея прорастваше нова здрава мускулна тъкан. Като резултат от това, органът се възстановяваше, а изкуствените влакна, изпълнили своята функция, се резорбираха.
Това беше забележителна идея, която би могла да открие пред съвременната хирургия път в областта на регенерацията — възстановяването на органи чрез силата на самия организъм.
Мечтая да извърша такава операция на кръвоносни съдове, сърце, черен дроб, на който и да е орган, но като начало трябва да се опитам да я направя на някой не толкова жизнено необходим орган — казваше А. А. Вишневски.
Вземете мен, — убеждавах неговите съмишленици, проф. Т. Т. Дауров, и к.м.н. Н. Д. Графска — аз умея да проследявам вътрешни усещания. Ще мога да ви разкажа всичко, което ви интересува. Една крава никога нищо няма да ви разкаже.
Очевидно моите доводи не им се сториха лишени от смисъл и станахме съмишленици. На 23 април 1966 г. за първи път в Москва беше направена такава операция на човек и този човек бях аз. Операцията надмина всички очаквания. Бързо се възстанових и след известно време забременях и родих здрава дъщеря. Отново победих. Минаха години. Неочаквано пак ми откриха тумор почти на същото място.
"Какво става? — си помислих. — Лекарите премахват последствията, а първопричината остава. Откъде изобщо идват туморите? Нали не съм се родила с тях?" Проф. А. А. Вишневски вече не беше между живите. Аз карах 47-та си година. Да мисля за второ дете беше късно. Съгласих се на нова операция, но този път тя завърши почти трагично. След операцията не проходих. Започнах катастрофално да пълнея. По ръцете и краката ми се образуваха тромби, започнаха да се пукат кръвоносни съдове. Всичко това ми причиняваше ужасни болки, просто се превърнах в кълбо от болка. След 4 месеца безуспешно лечение ми предложиха да се пенсионирам по инвалидност.
— Помисли си — болят те краката — успокояваше ме лекуващата лекарка, — мен ме болят 20 години, а съм жива!
"Нейният организъм от 20 години крещи от страдание — си помислих аз, — и тя смята, че е възможно да не предприема нищо. Не. Не мога да се надявам на никого. Трябва сама да търся изход. От какво се получават туморите? Все пак са последица от нещо. От какво?"
Започнах да изучавам медицински справочници, учебници, медицински списания, прилагах на себе си различни съвети и цели оздравителни програми. Въоръжих се с всичко, което ми се струваше, че би могло да доведе до избавление от болката — препоръките на Брег, Шелтън, Уо-кър, Шаталов, Иванов. Общото ми състояние малко се подобри, но болката не ме напускаше и практически оставах инвалид, прикован в леглото. Роднини и близки самоотвержено се грижеха за мен, но в очите им се четеше трудно скривана безнадеждност.
И ето, веднъж ми донесоха статия, превод от английски: "Ракът е излетам. Профилактика, лечение и излекуване от рак по Системата за здраве на Ниши". Прочитайки 28-те страници, разбрах, че съм намерила това, което търсих дълго време. Започнах да изпълнявам всички препоръки от статията и за моя голяма изненада много бързо тръгнах към подобрение.
След две седмици болките поутихнаха. След три вече можех да седна и тогава видях в стъклото на библиотечния шкаф отражението си — само сянка от предишния ми силует. Тогава повярвах, че вървя по правилен път. И упоритостта ми не беше напразна, дойде времето, когато действително се почувствах здрава. Тромбофлебитът, който съвременната медицина смята за неизлечим, изчезна. Десният ми крак, почти нефункциониращ, започна да се движи, болките престанаха. Това беше истинско чудо.
Едвам изправила се на крака, веднага изтичах при моята лекарка. Когато отворих вратата на кабинета, тя възкликна: "Майя? Жива ли сте?"
Оказа се, лекарите били уверени, че вече не съм между живите.
А как са краката ви, болят ли още? — попитах лекарката.
Болят ме.
Хайде да ви излекувам — предложих аз и й разказах за своето удивително излекуване по Системата за здраве на Ниши.
Подадох й скъпоценния ръкопис, но тя ме погледна скептично и въздъхвайки дълбоко, постави моите листове върху купчината книжа в края на масата.
Стана ми неприятно.
"У нея няма даже професионално любопитство — си помислих. — Нима не е интересно да се разбере каква е същината на тази уникална система? Но нали аз съм журналистка. Моята професия е да събирам информация, да я . обобщавам и предавам на хората. Длъжна съм да разбирам всички."
Потръгна ми. Моята приятелка, концерт-майстор в Болшой театър — Алла Басаргина се готвеше по това време за гастрол в Япония. Надявах се с нейна помощ да получа отговор на запитванията си. Изпратих писмо, пълно с въпроси. В Токио Алла се свързала с Институтата по медицински науки по системата Ниши и ми донесе две книги на английски език. Сестра ми ги преведе и това. ми даде възможност да разбера същността на Системата. Загубих няколко години, за да я адаптирам към нашия климат, икономика, социално-битови и други условия, които значително се отличават от японските. И едва тогава реших, че мога да започна да пропагандирам талантливата и ефективна Система на здравето и да споделя своя практически опит с всеки, които желае. Лично аз съм убедена, че ако човек въведе като стереотип на своя живот Системата за здраве на Ниши — както някога човечеството е възприело навика да си мие ръцете, да преварява водата, да си мие зъбите я по този начин се е избавило от много болести, сред които толкова страшни като чума и холера — той би могъл да изживее дълъг, здрав, творчески живот и да премине в другия свят леко без мъчения и страдания.
Какво представлява сама по себе си системата за здраве на Ниши? На какво се основава?
Преди всичко на философията. Нейната основна мисъл се състои в това, че законите на живота управляват законите на здравето. Природата създава живия организъм здрав и жизнеспособен, обезпечавайки всичко за неговия живот, растеж, развитие, функциониране и пълна реализация. Здравната система на Ниши е нов метод за овладяване на здравето, нова стратегия, възникнала в руслото на общественото движение, получило в средата на XVII и началото на XIX век името — "природна хигиена."
За да разберете по-добре нейната същност, представете си, че са ви подарили скъпа и красива кола. Без да знаете как да я управлявате, вие сядате и тръгвате. Какво ще стане с вас? Разбира се, че ще катастрофирате — ще разбиете и себе си, и колата. Точно по този начин всеки от нас извършва престъпление: получавайки като подарък чудесен уникален апарат — сложна биоенергетична система, един единствен живот, ние в пълно невежество бързо препускаме по пътищата на съдбата ни, без да разбираме законите за движение на живота. Правим го, както са го правили нашите родители, а те са повтаряли своите родители, защото човек може да се развива само по пътя на подражанието. Децата ни се учат от нас, децата на нашите деца — внуците ни, ще подражават на тях. Така невежеството се предава от поколение на поколение. Равносметката е следната — неизбежна катастрофа, рано или късно.
Не е ли по-добре да се спре този процес, да се помисли за спазването на т.нар. правила на движение, т.е. непоклатимите закони на живота? Именно в това се състои естествената хигиена.
Ще ви разкажа една легенда.
В Древна Гърция богът на медицината Асклепий (наречен по-късно от римляните Ескулап) имал две дъщери — Панацея и Хигия. Двете притежавали дарбата да лекуват, помагали на баща си за всичко, но постоянно спорели помежду си. Високомерната Панацея се смятала за вселечи-телка и гордо заявявала, че може да намери и подари на хората лекарство за всички болести, а скромната Хигия разумно възпирала сестра си от такива големи обещания.
Не може да съществува едно-единствено средство за всичко — казвала тя, — иначе защо са му дадени на човека разум и способности за творчество. Всичко е създадено, за да може човек сам да се справи и при най-непредвидени обстоятелства.
Но ако това е така — възразявала Панацея, — защо са му нужни всемогъщите богове?
Човекът винаги ще има нужда от боговете. За него ние — идеалите за Истина, Доброта, Любов, Красота, сме онова, към което човек се стреми постоянно. Но той е слаб и уязвим, за да постигне всичко това, има нужда от нашата помощ — отговаряла Хигия.
Не, не — възкликвала Панацея. — Боговете вече и без това са дали много на човека. Той е награден с Разум, Въображение, Памет, Воля, Чувства, даже Свръхсъзнание, т.е. способността за творчество. Да не би винаги човекът да ни се отплата с Благодарност и Любов?
Да. Вярно е. Но това е само защото човекът не познава Законите на живота. Ние сме длъжни да го научим на тези закони, за да не настъпи катастрофа на Земята.
И вее пак не! За нищо на света не доверявам своите сили на хората.
Как ли не убеждавала Хигия сестра си. Панацея не искала да я слуша. Така се разделили дъщерите на бога на лечението Асклепий по различни пътища. Панацея лекува хората с различни отрови, прахчета, микстури, таблетки и досега търси едно-единствено средство за всички болести едновременно. А Хигия просвещава хората, проповядва сред тях Законите на живота, които никой не бива да нарушава. Хигия вярва, че овладявайки тези закони, хората ще мотат да си ги предават един на друг и на своите деца, като с времето цялото човечество ще стане физически и духовно здраво, а самият живот на Земята — прекрасен.
В тази легенда се говори за това, че изкуството да се живее намира своите корени в изкуството да бъдеш здрав, което е възникнало много преди появата на такива области в човешката дейност като медицината — повече от 5 000 г. до н.е. , когато тя се е наричала аюрведа, означаващо "аюс" — живот и "веда" — знание, т.е. знание за живота — и дълго преди появата на фармацевтичната промишленост. Животът на планетата Земя има непоклатими закони и човечеството трябва да ги спазва, за да не го загуби.
На човека му предстои да направи избор — или да живее по природните закони или да следва сляпо невежеството си, без да знае къде отива, прибягвайки от време на време до услугите на лекарствената медицина.
Ето, вече 14 години аз следвам законите и правилата, които ми разкри Системата за здраве на Ниши, основаваща се на природната хигиена. Убедих се в това, че опитът на хигиената е най-плодотворен. Каня те, драги читателю, да се запознаеш с онова, което природната хигиена предлага на човечеството.
Природна хигиена - какво е това?
Замисляли ли сте се някога, че вашето здраве е два или три пъти повече ваше лично дело? Безспорно медицината се занимава с нас, но само с нашите заболявания и съвсем не със здравето ни. Фармацевтичната промишленост ще загине и ще се разори без болестите ни. На държавата и учреждението, където се трудим, са нужни здрави работници, но само за увеличаване на придобитото. Никой не затваря заводите за спиртни напитки и цигарените фабрики, въпреки че на всички е известно каква вреда на здравето нанася тяхната продукция. И така излиза, че всеки сам трябва да се занимава със своето здраве. Но как?
Традиционната лекарствена медицина е дейност на специалистите, при това на тесните специалисти: ако терапевтът заболее от бъбреци, той няма да може да се лекува сам, а ще отиде при уролога, ако урологът го заболят зъбите, той ще се обърне към стоматолога и изобщо не се замислят, че за тази болка може да има други причини. Какво можем да очакваме от такъв специалист по въпросите на нашето здраве?
В отговор на несполучливото лечение с лекарства, съпроводено с човешки жертви, е възникнало ново течение, което е получило названието си от името на една от дъщерите на древногръцкия бог на лекуването Асклепий — природна хигиена.
Всъщност какво ни предлага тя? Преди всичко не тясна специализация, не лекарства и отрови, а изучаване на законите на необятната природа, комплексно излекуване на организма като цяло, чрез естествени методи (светлина, въздух, вода, храна, движение) за повишаване коефициента на полезно действие на лечебните сили, заложени в човешкото тяло от природата. Може да ни се стори, че естествената хигиена е сродна с народната медицина. Това не е така. Отличава се по три особености:
-
първо — тя е систематична и комплексна;
-
второ — нейните методи са научнообосновани и
-
трето — има просветен характер.
Ако целта на традиционната и народната медицина е да лекуват, то целта на природната хигиена е да научи човека на Законите на Здравето, да го въоръжи с конкретни знания, умения, навици за умело използване на обективно действащите Закони на Живота.
Законите на живота са обективно действащи биологични закони (от думата "био" — отнасяща се до живота), които управляват функцията на клетките, тъканите, органите и системите, здравето, възможностите и резервите на човешкия организъм във всекидневния живот.
Девизът на природната хигиена е: "На 40 години човек или е лекар сам на себе си или — глупак". Авторите на книгата "Най-великите открития за здравето", издадена през 1978 г. в Чикаго, много ясно описват обстановката, в която се е зародила природната хигиена (терминът се утвърждава през 1986 г.):
"От противоречия, вмешателства, хаотично разнородно смесване на илюзорни възгледи, наречени "медицинска наука" и "медицинско изкуство", от конфликтите на различни школи за лечение, от явния неуспех да изпълнят своите обещания, от отказа на лекарите да вземат под внимание природните потребности на живота, когато се грижат за болните, е възникнала необходимостта за революционна пренагласа на биологичната мисъл и възраждане на биологичния мироглед за човешките нужди."
През 1832 г. в Ню Йорк никому неизвестният тогава Силвестър Греъм изнесъл цикъл лекции за правилното хранене. В началото на XIX в., по времето на епидемията от холера във Филаделфия, на Греъм му направило впечатление, че един от членовете на сектата "Библейски християни" не заболял. Членовете на тази секта се въздържали от всякаква животинска храна, смятайки употребата й за нарушение на Божите заповеди. Не ползвали също никакви стимулиращи средства — чай, кафе, тютюн, алкохол и др. Това навело Греъм на мисълта за лечебните свойства на естествената храна. Започнал да пропагандира здравословното хранене. Нито един от последователите му не заболял от холера. Изводът на Греъм бил прост: "По принцип, човек сам е причина за собствените си болести и страдания и почти винаги самият той е виновен затова, че е болен и трябва да иска извинение от обществото, както и че пиянства." (из епитафа към книгата на Г. Шелтън "Природна хигиена. Праведен образ на човешкия живот").
През 1861 г. един от основоположниците на естествената хигиена Р. Трол формулира по следния начин кредото й:
"...системата на лекарствената медицина е лъжлива, невярна от философска гледна точка и абсурдна от научна, враждебна към природата, противоречи на здравия разум, катастрофална като резултат. Тя е проклятие за човешкия род... Системата на хигиенната медицина, която утвърждаваме и практикуваме, се намира в хармония с природата, съответства на законите на живия организъм, правилна е от научна гледна точка, дава положителни резултати, благодеяние е за човешкия род."
В продължение на 150 години движението за природна хигиена расте и се утвърждава. То обхваща не само САЩ, но и Австралия и Нова Зеландия, прехвърля се и в редица цивилизовани западно-европейски страни и в Япония. Наброява десетки имена на забележителни изследователи от XIX в. като: С. Греъм, И. Дженингс, Р. Трол, Т. Никълс, Дж. Джексън, X. Остин, Ч. Пейдж, Р. Уолтьр, С. Додс, Ф. Осуалд, Дж. Тидцън и др., а през XX в. — Б. Макфедън, Дж. Роджърс, П. Брег, К. Джефри, К. Ниши, С. Ватанабе, Г. Шелтън и др.
От самото начало на съществуването си, природната хигиена решително се обявява против всяко насилствено въздействие върху болния организъм, смятайки, че болестта и здравето се намират в единство, че треската, възпадението, повишената температура, кашлицата, хремата, диарията, повръщането — всичко това се подчинява на единни закони на живота. Болестта е начин, чрез който организмът се лекува сам.
По данни на съвременната наука, клетките на лигавицата на стомаха се самообновяват за 3-4 денонощия, червените кръвни клетки за — 90 денонощия, т.е. за 3 месеца, а целият организъм — на всеки седем години. Това означава, че ако се създадат здравословни условия и ако се придържаме към здравословен начин на живот, тогава, при каквото и да е заболяване, човешкият организъм е способен сам да се излекува, да се възстанови и обнови.
В документалния филм „Влез в този храм", изтъкнатият български натурхигиенист Петър Димков е формулирал философията на природната хигиена така: "Цялата формула на здравето може да се напише на площта на един нокът: пази вътрешна чистота — чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки, чисти думи, чиста храна. Бъди скромен. И спазвай природните закони."
Мисля, че под думата "храм" П. Димков подразбира Храмът на природата.
Необходимо е да се схване, че природната хигиена се грижи не само за физическото здраве на човека, но и за неговото психично, нравствено и духовно обновление.
Известно е, че за да се реализираш в която и да е област на човешката дейност, трябва преди всичко да си здрав; а за да станеш и бъдеш здрав, следва да разбереш върху какви принципи се изгражда пълноценното здраве.
Гьоте казва: "Което човек не разбира, него и не владее." Следователно по пътя на овладяване на здравето, сме изправени пред задачата за неговото разбиране.
Нека опитаме да разберем какви са основните принципи на природната хигиена.
Сподели с приятели: |