Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев

Лъчезар Богданов, Илиян Асенов

Валутният борд сам по себе си не е лечение за икономики в криза. Изходът е в цялостна смяна на стопанската политика. Тази смяна включва предприемането на определени мерки, без които успехът на борда е немислим.

Основното за успеха на борда, а и на реформата, е, че трябва да се изостави фундаменталната заблуда, че държавната собственост и държавната намеса във всички сфери на икономиката могат да доведат до нещо добро. Резултатите от управлението на Беров и Виденов не се нуждаят от коментар. Ролята на държавата трябва да се ограничи до законодателно регулиране и защита на конкуренцията. Още повече, при режим на паричен съвет разхищаването на средства за начинания със съмнителен ефект би излязло прекалено скъпо на обществото. Освен това, при паричен съвет държавата ще трябва да престане да действа като “кредитор от последна инстанция” за губещи предприятия и субсидирани производства. И управляващи, и управлявани, ще трябва да свикнат с мисълта, че и правителството, подобно на отделния гражданин може да харчи само толкова, колкото получава. Ако правителството се опитва дори при паричен съвет да поддържа неефективни производства и да субсидира определени дейности, пък макар и със социални аргументи, резултатът ще е пълно компрометиране на борда и още по-дълбока финансова криза. И накрая, пазарна икономика, функционираща в условията на валутен борд, е съвместима само с отворена икономика с висока степен на стопанска свобода. Всякакви идеологеми като “защита на националното производство”, “защита на родния потребител” и др. трябва да бъдат изоставени. България е страна с висок дял на външния сектор в БВП, което означава, че икономическото и развитие е пряко свързано със активността на външнотърговския й обмен.

Промяната на философията на реформата изисква и предприемането на няколко по-конкретни мерки, без които икономиката, със или без паричен съвет, ще продължи да затъва.

Първо, премахване на всякакъв контрол над цените. Цените при свободна пазарна икономика се определят от търсенето и предлагането, а не от хрумванията на някои държавен чиновник. Не може държавата да налага на предприемача каква печалба да получава. Спекулант не е мръсна дума. Освен това, по чисто прагматични причини, България не може да си позволи субсидиране на вътрешното потребление поради липса на суровини или финансова ресурс. От ниските цени на горивата, пшеницата и др. се възползваха единствено фирми-износители, за които забраните за износ не бяха пречка. Т.е. “Нефтохим” с парите на данъкоплатците, субсидираше частни икономически групировки, изнасящи петрол за съседни Сърбия и Македония, където цените са 3 до 4 пъти по-високи. И тъй като парите на данъкоплатците бяха ограничени, поддържането на цените беше осъществено чрез неудържимо печатане на пари, което пък доведе до хиперинфлация. Освен това нереално ниските цени на горивата и енергията създадоха едно фалшиво впечатление за ефективност на реалния сектор, който се развиваше в парникови условия. Законът за цените пък сътвори такива аномалии, че на по-неефективният производител, с по-високи производствени разходи (или търговец) се позволяваше да печели повече. Методиката за определяне на цените на базата на декларираната себестойност и допустимата рентабилност (в % върху себестойността) противоречи на всякаква икономическа или човешка логика. Резултатът - дефицит на много стоки, фалит на много частни производители и търговци и пълно заобикаляне на закона от оцелелите.

Абсолютно необходимо е пълно освобождаване на всички цени. Не може на входа на предприятието цените да са пазарни, а на изхода да са фиксирани от държавата. Така дори ефективно иначе предприятие може да бъде докарано до фалит. Примери - “Нефтохим”, НЕК, БДЖ, топлофикационните дружества. При пълно либерализиране на всички цени и в условията на паричен съвет реално ще се разкрият всички неефективни области в икономиката. Тогава ще фалират наистина тези, които не могат да печелят в една свободна пазарна среда. В такъв смисъл няма да се наложи т. нар. ликвидиране на губещи предприятия, тъй като те сами ще загинат. За това обаче е необходима сериозна промяна в търговското ни законодателство, която е в противоречие с разпоредбите на Конституцията за равноправие на всички видове собственост. Например според ГПК имуществото на държавни учреждения не подлежи на запор. Тези протекции трябва да бъдат заличени. Обобщавайки казаното, ако заедно с премахването на държавните субсидии (или поне значителното им ограничаване) не се позволи на предприятията сами да определят цените си, голяма част от т.нар. реален сектор принудително ще бъде докаран до фалит.

Освен това трябва да се създаде реално функциониращ пазар на труда. Колективните трудови договори са спирачка за свободното договаряне на работната сила. Либерализацията на цените включва и цената на работната ръка, което значи гъвкавост в заплащането според резултатите (както нагоре, така и надолу).

Друга важна предпоставка за успеха на борда е пълното отваряне на икономиката. Малка икономика като българската може да просперира само ако е експортно ориентирана. Всякакви забрани на износ трябва да бъдат премахнати, тъй като съществуването им само корумпира държавната администрация и съсипа законно опериращите предприемачи. Освен това в условията на паричен съвет дефицитът в платежния баланс води до свиване в паричната маса, което определено не стимулира икономиката.

От една страна, трябва да се съкратят разходите и да се оптимизира ефекта от извършването им. Трябва да се промени самата идеология на провеждане на социална политика. Поддържането на ниски цени на хранителните продукти, електроенергията, горивата и отоплението не само че няма да бъде възможно при твърдите бюджетни ограничения, наложени от паричния съвет. Трябва да се осъзнае простият факт, че от евтино парно се възползват тези с по-голямо жилище, че от евтиния бензин се възползват тези, който използват по-често автомобила си, т.е. по-богатите. С други думи, от ниската цена на бензина печели много повече бизнесмена с две лимузини, отколкото пенсионера, който рядко излиза от дома си. А субсидията се плаща от всички. По-евтино на бюджета (което е жизненоважно за балансирането му при борда), а и по-справедливо е целевото подпомагане на определени групи нуждаещи се да закупуват най-необходимите стоки по пазарни цени, отколкото субсидирането на всички потребители чрез занижени цени.

Крайно време е да се създаде система за здравно осигуряване от западен тип. Митът за безплатното медицинско обслужване доведе до това пациентите да отиват в болниците със спринцовки, лекарства, превързочни материали, и да “заплащат” по един неформален начин на лекуващия. Здравеопазването трябва да се отдели от бюджета чрез създаването на здравноосигурителен фонд и всеки ще трябва да заплати според доходите си за медицинското обслужване което получава. Същото, макар и късно, беше направено с пенсионното осигуряване. Освен това, трябва да се стимулират и частни здравни и пенсионни осигурителни фондове. Така значително ще се ограничи бремето върху бюджета, а и ще се даде възможност на по-заможните да плащат повече и да получават по-добро обслужване.

От друга страна, трябва да се търсят начини за увеличаване на бюджетните приходи. В условия на паричен съвет източници на приходи могат да бъдат данъци, приватизация и заем от широката публика. Тъй като се очаква лихвените проценти да станат положителни в реално изражение, а освен това тези пари ще трябва да се връщат в един бъдещ момент, очевидно по-евтини са първите два източника.

Данъчната ни система в момента задушава бизнеса и инвестициите, като същевременно данъчните постъпления все повече намаляват в реално изражение. Изходът тук е в намаляване на данъчните ставки и повишаване на санкциите за неплащане на данъци, т.е. увеличаване на алтернативната цена на данъчното престъпление. Създаването на работеща и добри стимулирана данъчна полиция е ключова предпоставка за повишаване на постъпленията.

Съществен източник на средства за покриване на бюджетния дефицит е приватизацията, както в полза на местни субекти, така и на чуждестранни инвеститори. За да се ускори тя обаче трябва спешно да се предприемат следните мерки: да се промени философията, че държавата трябва да се отърве от губещите предприятия, а да запази печелившите; да се изостави идеологемата “разпродаване на националното богатство за жълти стотинки”; да се въведе прозрачност в приватизационните процедури; да се прилага по-активно и по-изгодно за инвеститора замяната дълг-собственост. Прозрачност може да се установи най-добре чрез приватизация на пакети акции на фондовата борса, единствено пазарът ще определя продажната цена. Освен това чрез този начин на приватизация се постига максимална бързина на продажбата, тъй като се избягват процедурите по предварителните проучвания на потенциалните купувачи, по оценката на предприятието и др. Замяната на дълг срещу собственост ще помогне и за разрешаването на проблема за дълговото бреме върху бюджета като ще намали разходите по обслужването му. Приватизацията е предпоставка за успеха на борда не само защото носи приходи за покриване на бюджетния дефицит, но и защото чрез нея се сменя собствеността. А вече не подлежи на съмнение, че частната собственост е най-ефективна и най-жизнена в пазарна среда без държавни субсидии и протекции, каквато ще бъде обстановката след въвеждане на валутния борд.