Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев

Условия в България да не се развие аржентински сценарий

Красен Станчев

На фона на често срещащите се в българския печат и коментари призиви за преразглеждане на системата на валутния съвет и преминаване към манипулируема парична политика, изглежда особено важно да припомним защо (и при какви условия) в България няма да се стигне до развития подобни на тези в Аржентина.

1. 
   България има споразумение с МВФ, което поддържа нисък бюджетен дефицит през 2002 и 2003 г. и съдържа като предварителни условия демонтирането на монополите и засилване на конкурентността. Споразумението е спирачка пред популистки тежнения от страна на членове на кабинета, парламента и новоизбрания президент, които в дългосрочен план могат да доведат до увеличаване на бюджетния дефицит. Това бе основният фактор на кризата в Аржентина, където дефицитът през 2000 г. достигна 2,4% от БВП. (Възможността за подобно нарастване на дефицита накара мисията на МВФ да не се съгласи с някои идеи за данъчни реформи на правителството.)
   
2. 
   България все още поддържа високо ниво на фискална дисциплина, не подкрепя губещи производства, затваря и приватизира, макар и често нескопосано, губещи предприятия и съкращава субсидиите за тези предприятия (включително топлофикациите).
   
3. 
   Външният дълг на Аржентина е по-малък като дял от БВП с около ¼ в сравнение с България (75-80% от БВП). Но българският дълг засега е добре разсрочен във времето, за разлика от аржентинския, който е сравнително краткосрочен и съществено по-голям в абсолютно изражение.
   
4. 
   Българската икономика е несравнимо по-малка от аржентинската. Тя е отворена (делът на вноса в износа е висок) и основните търговски партньори (ЕС) не манипулираха валутните си курсове така както това направи Бразилия, нанасяйки удар върху аржентинското предприемачество. В обозримо бъдеще зоната на еврото ще запази същото поведение. Освен малка, българската икономика е и недоразвита. Тя е обвързана със световните капиталови потоци чрез преки чуждестранни инвестиции. Кризите, предизвикани от бързо движение на капитали, са непознати и почти невъзможни поради тази причина. Раздвижване на капиталовия пазар в България ще става бавно и при относително внимателни инвеститори, търсещи качество на вложенията си след 11 септември 2001 г.
   
5. 
   България не може да си позволи защитни мерки за местни производства, нейното правителство не може и не трябва – колкото и да се надяват представителите на местния бизнес – да принуждава българските потребители да купуват по-скъпи местни производства, които никой по света не иска и да помирише. На подобна защитна политика пречат споразуменията с ЕС и ЦЕФТА, както и процеса на либерализиране на търговията с Балканите. Всеки опит в подобна насока предполага външнополитическа изолация на България; във вътрешнополитически план той би бил връщане към политиката (от средата на 1990-те години) на неконтролирана емисия на банкноти и привилегировани сделки с правителството. В някакъв смисъл това означава още връщане от корумпирана към мафиотизирана икономика. Независимо от политическите етикети, това ще рече по-голямо обедняване на гражданството. Такова развитие в момента започва в Аржентина.
   
6. 
   В сравнение с другите малки европейски възникващи икономики с валутен съвет през 2001 България стои икономически добре. Реално ефективният валутен курс на лева спрямо щатския долар е практически непроменен. Обезценяването на местната валута в Естония е около 40 на сто, на Латвия – поне два пъти. През 2001 г. растежът е по-висок. България обаче е външно по-задлъжняла и от двете страни, но и изкушението да се финансират вътрешни стопански неуспехи и потребление с нови заеми – една от причините за неуспеха на Аржентина – също е по-ограничено.
   
7. 
   Пак в сравнение с Аржентина годишното обслужване на държавния дълг е относително добре финансируемо чрез приходи от износ. Отрицателното търговско салдо е по-скромно отколкото това на Естония или Латвия. По-важно е обаче, че то отразява относително здрав процес на преструктуриране: 53% от износа за първата половина на 2001 са услуги, вносът е предимно на инвестиционни стоки.
   
8. 
   За дванадесет дена Аржентина смени половин дузина президенти. Връщането към популизма на Перон изглежда вече се осъществи. България се радва на завидна политическа стабилност. Издръжката на правителството все пак нараства. Министър-председателят и новоизбраният президент имат – доколкото може да се съди по откъслечни изказвания - стопански виждания близки до тези на перонизма. Те съответстват на стопанските въжделения на мнозина избиратели и не малко предприемачи. Ограничения и пред едните, и пред другите са предимно външни и свързани с присъединяването към ЕС.
   
9. 
   Във вътрешен план системата на валутния съвет е предпазна мярка срещу произвола на правителството. Тя се поддържа от конкурентната част от българската фирмена демография, от фирмите свързани с или резултат на чуждестранни инвестиции. Ако надделее перонисткият елемент в стопанската политика, това ще изисква повече ангажименти (задължения) на правителството към по-големи групи граждани, съответно по-високи данъци. Това се случи в Аржентина. В България и фирмите, и гражданството искат по-ниски данъци; остава те да осъзнаят, че това означава и по-малко “услуги” от правителството.
   
10. 
    За разлика от Аржентина България има относително разумна стратегия на излаз от фиксирането на валутния курс и валутния съвет – това е присъединяването към Европейския валутен съюз, към еврото. Тази стратегия съвпада със стихийната валутна субституция, с обстоятелството, че хората спестяваха или смятаха в чуждестранна валута и ще спестяват и смятат в евро. Отвързването на лева от еврото неминуемо ще доведе до отлив на доверие и към лева, и към правителството. Политическата криза би била неизбежна.
    

Парична политика или свободно банкиране

Георги Стоев

Либертарианският подход към паричната теория обяснява парите като спонтанно възникнали в обществото от размяната между хората; тяхното възникване се обяснява с редуцирането на разходи по сделките; хората използват в размяната тези пари, които най-надеждно съхраняват стойността и най-широко се приемат за плащане. След като средството за мерене на стойността постепенно се отделя от средството за размяна, парите постепенно започват да нямат собствена (вътрешна) стойност, т.е. от стокови парите стават “кредитни”. В днешно време валутите са институционализирано доверие към централните банки, а част от парите (тези по разплащателни сметки например) представляват доверие към търговските банки. Доверието към банките е вяра, че стойността на парите, които обслужват размяната ще зависят единствено от самата размяна (т.е. парите ще се самопроизвеждат в зависимост от обема и скоростта на размяната в икономиката). Това доверие е противоположно на очакванията, че централната банка ще манипулира предлагането по усмотрение.

Историята на валутния борд в Аржентина и кризата от началото на тази година носят няколко важни поуки и за паричната теория, и за тези, които превеждат паричните политики² по света:

1) Валутният борд е ефективен механизъм за ограничаване на намесата на държавата в икономиката чрез паричното предлагане. Макроикономическите ефекти от борда са положителни и те се отразяват в по-благоприятен инвестиционен климат и условия за водене на бизнес. Той е политическо решение, което увеличава шансовете на всички в икономика, в която няма традиции на прозрачност и последователност в държавното администриране.
2) В същото време наличието на валутен борд не премахва изцяло политическия риск, свързан с паричното предлагане. Няма гаранции, че правителството няма (неочаквано) да реши да въведе друг паричен режим, например такъв, който се основава на усмотрението на централните банкери. Дори ако подобно решение е свързано с изменения в законите, няма гаранции, че парламентът няма да ги одобри. Накратко, валутният борд премахва само частично страха на частните играчи от произвол на държавата в паричното предлагане.
3) Затова режимът на валутен борд може да установи (или възстанови) само частично доверие в местната валута. Следователно валутният риск продължава да бъде част от премиите по лихвите по кредитните отношения в местна валута. Освен това местната валута ще играе роля главно на средство за размяна, а не толкова на средство за спестяване.
4) Валутният борд не може да премахне рискът от банкова паника. Рискът, който банковите отношения носят в себе си, ще продължава да съдържа някаква вероятност от проблеми на конкретна банка и/или на цялата финансова система. Този риск, подобно на банковите отношения в развитите страни, ще продължава да е иронично свързан с вярата и очакванията на критична маса граждани, че такъв риск има.
5) Дори в условията на валутен борд няма основания да се смята, че държавните монополно емитирани пари са по-ефективни от частните пари, емитирани от търговските банки. Напротив, ако ефективността на парите се мери със спестените транзакционни разходи по размяната и спестяването (което се манифестира например в лихвените равнища и в процента на договорите, които доброволно се изпълняват в конкретен вид пари), то частните пари вероятно биха били по-ефективни във функциите средство за размяна и средство за спестяване.
В началото на декември 2001 г., още преди да се появят първите сигнали на банкова паника в Аржентина, Cato Institute публикува статия, в която Стийв Ханке³ препоръчва конкретни политически мерки, които да гарантират по-нататъшната сигурност на валутния борд в тази страна (http://www.cato.org/pubs/fpbriefs/fpb-067es.html). Много малко след това послание аржентинското правителство обяви, че няма да е перфектен платец по неговия дълг, а после девалвира песото. Кризата в Аржентина събуди дебат и върху стабилността на българския валутен борд, както и върху един от възможните подходи за “излизане” от режима на валутен борд – пълната едностранна евроизация на българската икономика.
Препоръките на Ханке се свеждат до две основни неща:

• 
  пълна доларизация на аржентинската икономика (като централната банка ще спре да произвежда местни пари и рано или късно ще бъде закрита);
  
• 
  “свободно банкиране” или право на търговските банки да емитират частни пари, които да са деноминирани в долари.
  

Пълната доларизация – която съответства на пълната евроизация в България – е необходима, за да се запази доверието в местната финансова система и да се елиминира валутният риск от вътрешните кредитни отношения. Валутният риск произтича от липсата на гаранции и вяра, че правителството няма спонтанно да реши да премахне валутния борд, който иначе е перфектен механизъм за ограничаване на държавната намеса (както бе отбелязано в точка 2) по-горе). Валутният риск може да бъде представен чрез премиите по лихвите, когато дълговете трябва да бъдат платени в местна валута. Таблицата по-долу представя разликата между лихвените проценти в местна и чужда валута в България и Аржентина. И в двете страни лихвените равнища са по-високи, когато става дума за кредитни отношение в местна валута, на което се основава и твърдението в точка 2) по-горе.

Каталог: docs -> history
history -> Биография на Фридрих Хайек
history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я
history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт”
history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер
history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение
history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики
history -> Относно спецификата на ислямското банкерство
history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд
history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: