Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев


Някои показатели на финансовата система в България и Аржентина



страница4/9
Дата11.01.2018
Размер0.56 Mb.
#43781
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Някои показатели на финансовата система в България и Аржентина


България*

Депозити в левове (млрд. лв.)

3.511

Депозити в чужда валута (млрд. евро)

2.622

Лихвен % по краткосрочни кредити (лева)

12.8%

Лихвен % по краткосрочни кредити (евро)

8.32%

Аржентина**


Депозити в песо (млрд. песо)

21.017

Депозити в долари (млрд. долари)

49.028

Лихвен % по еднодневни депозити (песо)

41.4%

Лихвен % по еднодневни депозити (долари)

26.3%

Бележка: *данни към края на януари 2002; **данни към 15 ноември 2001; за двете страни са посочени лихвените проценти на различни по вид кредитни отношения поради наличието на такива данни.

Източник: БНБ и Ханке (2000).


Лихвените проценти по доларовите депозити в Аржентина са значително по-високи от лихвените проценти по евро-деноминираните кредити в България, което отразява несигурността на гражданите във финансовата система в Аржентина през средата на ноември миналата година. Това пък дава основание за твърдението в точка 4) в началото на текста. Валутният борд не може да премахне риска от банкова паника; но несигурност във валутния борд може с висока вероятност да доведе до банкова паника.
За да не бъдат обвързвани очакванията за действията на централната банка с очакванията за състоянието на търговските банки, Ханке предлага премахване на местната валута в Аржентина. Доларизацията според него би следвало да е съчетана със “свободно банкиране”, което дойде на мястото на монопола на централната банка в производството на пари. Така банките биха издавали банкноти от свое име, които са гарантирани от техните активи. Тези частни банкноти ще са подобни на, да речем, пътническите чекове, само че ще са свободно прехвърляеми и на приносител, за да изпълняват функциите на пари в обръщение. Всъщност подобен род частни пари са и наличностите по дебитни карти, както и лимитите по кредитни карти, така че това не чак толкова революционно предложение. Единственото, което е по-особен тук, е, че става въпрос за частни пари в обръщение или банкноти
Очевидно свободните пари ще доведат до конкуренция между частните банки за спечелването на пазара на този вид услуга, а именно пари за използване в размяната. Нещо повече едва ли има нужда от допълнително регулиране, различно от това на депозитите на граждани например. Нуждата от “свободно банкиране” Ханке аргументира с факта, че по този начин т.н. сеньораж4 ще остава в Аржентина, а иначе би отишъл във Федералния резерв на САЩ.
Аргументът за частните пари вероятно би следвало да бъде част от евентуалния механизъм на евроизация на българската икономика.5 Самата евроизация (вкл. едностранна) изглежда е единственият начин да се предпази българския валутен борд от бъдещи сътресения. А такива може да се очакват, вероятно в дългосрочен план, като имаме предвид скрития дълг на правителството в държавната пенсионна система. Аржентина направи само плахи стъпки в реформата на пенсионната система и държавната система продължи да е доминираща и да трупа дългове, които в крайна сметка стават проблем на фиска (виж. повече в http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/pension4.doc).
Има основание да се смята, че степента на валутна субституция в Аржентина след 10 години функциониране на валутния съвет е подобна на тази в България сега. Преди кризата аржентинците използваха песото главно като средство за плащане в дребни сделки, а по-голямата част от спестяванията бяха в долари (около 70% от общите депозити). В България по-голямата част от депозитите на гражданите също са в чужда валута – около 59% (виж. таблицата по-горе). Освен това част от спестяванията са извън банките и са в чужда валута; това важи и за двете страни – в Аржентина се предполага, че населението държи извън банките поне 25 млрд. долара6. В България, ако приемем, че делът на чужда валута извън банките е около 59% (колкото е дела на валутните депозити в общата сума на депозитите), то извън банките има около 2.2 млрд. евро. Тези приблизителни цифри за валутно заместване могат да са силна и легитимна подкрепа за законовата субституция на местните валути в тези две страни. Но тя, както горещо препоръчва Ханке, е необходимо да се случи заедно с въвеждането на “свободно банкиране”.


Еврото и българската икономика

Лъчезар Богданов

От началото на 2002 г. еврото се използва за разплащания в брой в 12 страни от ЕС. В края на 2001 г. Аржентина спря да плаща външния си дълг. Тези две събития възродиха дискусията по паричния режим в България и възможните влияния на премахването на 12-те национални валути върху стопанския растеж у нас. По трудно разбираем начин двете събития се сливат в общи разсъждения за промяна в паричната политика. Във връзка с това трябва да отбележим поне следното:

1/ Замяната на паричната единица няма отношение към факторите за създаване на богатство. А те са производителност на труда и ефективно използване на капитала.

2/ Производителността на труда означава в крайна сметка колко допълнителна стойност създават работникът и предприемачът. Добавената стойност не се мери в левове или други парични единици, а във възможността да се размени тази стойност (във вид на стока или услуга) срещу други стоки и услуги на пазара. Видът и номиналът на използваната парична единици не могат да променят производителността на труда и капитала.

3/ Ефективното използване на капитала най-общо се влияе от защитата на частната собственост и договорите и разходите по сделките. Паричният режим влияе дотолкова, доколкото гарантира дългосрочна стабилност; валутният борд е именно такава система.

4/ Когато има свобода на договаряне (или - с други думи – пазар), използваната парична единица, и съответно – валутният курс спрямо останалите парични единици – нямат връзка с производителността на труда и капитала. В относително кратък период от време (продължителността на който зависи от стопанската свобода) цените на факторите на производство достигат до някаква равновесна стойност, независимо от избора на валутен курс в началото.

5/ От горните бележки следва, че въвеждането на еврото няма да причини съществени промени в конкурентността на българския бизнес, а оттам – в промяна на благосъстоянието. Ефектът ще е по-скоро в дългосрочно намаляване на сделковите разходи за международната търговия, които засега е трудно да се околичествят.

6/ Всякакви идеи и предложения, основани на разбирането, че промяната в паричната система и фиксирания курс на лева ще увеличат конкурентността и благосъстоянието, са най-малкото опасни за средносрочното и дългосрочното планиране на живота и бизнеса, за бъдещето на гражданството. Осъществени, те вероятно ще доведат до някаква форма на нов заем от идните поколения.



Легенди за валутния курс

Мартин Димитров
В редица писания в нашата страна продължава да битува мнението, че фиксираният валутен курс е в основата на много от икономическите проблеми. Една от най-често описваните причинно-следствени връзки е, че фиксираният валутен курс ограничава възможностите за износ и намалява конкурентноспособността на икономиката. Най-често за потвърждение на тази теза се използва отрицателното търговско салдо, като се посочва, че то всъщност се влошава поради фиксирания валутен курс. В този ред на мисли се извежда и крайният извод, че валутния борд е ограничително условие за икономиката и пречи на растежа. При правенето на такива анализи и оценки обаче, трябва да се имат в предвид поне следните условия:

1. Обезценяването на валутата повишава постъпленията от износ само при висока еластичност на търсенето на националните продукти от нерезиденти, което не може да се каже, че е случаят на българския износ. Но дори това да беше така, става въпрос за фактор, който стимулира износа в краткосрочен план. Непосредственият ефект от обезценяването на националната валута е, че цената на стоката, изразена в друга валута намалява. Този ефект може да бъде определен, като ценови. От друга страна обаче, приходите от единица износ намаляват, така че е необходимо експортираните количества да нараснат, за да бъдат достигнати първоначалните постъпления от износ (количествен ефект). В зависимост от това, кой от двата ефекта – ценови или количествен доминира като влияние, приходите от износ вследствие на обезценяването на валутата нарастват или спадат.

2. И най-добрата монетарна политика не може да замени работещата икономика. Валутният борд и в частност фиксирания валутен курс са важен фактор за поддържане на макро икономическата стабилност в страната. Кризата през 1997 г. бе показателна за невъзможността за спазване на финансова дисциплина. Но сам по себе си валутният борд не представлява решение на проблемите на икономиката, а по-скоро ограничава възможностите за спекулиране с финансовата политика. Има сериозни основания да се съмняваме, че дефицита по търговското салдо нараства в резултат на загуба на конкурентноспособност, което е следствие от фиксирания валутен курс. През последните две години около 90% от нарастването на импорта се дължи на увеличаване на вноса от ЕС, като най-вероятната причина за това е либерализирането на взаимната търговия.

3. Подобряването на конкурентноспособоността е в много по-голяма степен в зависимост от производителността, условията за бизнес, намаляването на държавната намеса в икономиката, отколкото от валутния курс (виж www.competitiveness.bg). През последните години на растеж българската икономиката е достигнала нивото на БВП от 1995 г., тоест четири години са били необходими за преодоляване на последствията от тежката криза през 1997 г. и възстановяване на пред-кризисните параметри. Въпросът е - не е ли съвсем реален рискът от ново дебалансиране на икономиката при евентуално “излизане” от валутния съвет и преминаване към плаващ валутен курс?


Източник: НСИ и собствени изчисления



Какъв валутен режим е нужен на България?

Каталог: docs -> history
history -> Биография на Фридрих Хайек
history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я
history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт”
history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер
history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение
history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики
history -> Относно спецификата на ислямското банкерство
history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд
history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница