Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев



страница5/9
Дата11.01.2018
Размер0.56 Mb.
#43781
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Асенка Йонкова

В книгата “От лев към евро”, дело на Николай Неновски, Калин Христов и Борис Петров, се предлага дискусия относно избора на паричен режим в контекста на интеграцията на България в ЕС и Европейската парична система. Разработени са 4 възможни сценария за избор на паричен режим: 1/ Традиционна централна банка, т.е. премахване на фиксирания и въвеждане на контролирано плаващ валутен курс, съчетан с провеждането на инфлационно таргетирана парична политика; 2/ Паричен съвет, т.е. запазване на валутния борд с или без модификации в неговото функциониране; 3/ Евроизация, т.е. въвеждане на еврото като законно платежно средство (единствено или като паралелно циркулиращо заедно с националната валута); 4/ Балкански паричен съюз, т.е. формиране на наднационална балканска парична единица и централна банка, провеждаща обща парична политика.

Авторите предлагат подробен сравнителен анализ на предимствата и недостатъците на различните сценарии. Според тях, евроизацията е най-ефективната форма на паричен режим, въпреки трудната си политическа осъществимост.

Евроизацията наистина е сценария, в подкрепа на който могат да бъдат приведени най-много аргументи. Основното му предимство е премахването на валутния риск и създаването на по-сигурна среда за инвестиции. Наред с това се намалява риска от възникване на финансови кризи, намалява се системния риск в банковата система, освобождава се значителен по размер валутен резерв, който може да се използва в реалната икономика и т.н. Един от възможните ефекти от премахването на валутния риск е намаляване на лихвените маржове. Въпреки че формално няма пречки по отношение на приложимостта на този сценарий (със или без съгласието на ЕЦБ), странно защо той продължава да се възприема като най-нежелания и най-неподходящият за България.

Сценарият, към който най-вероятно ще се придържа България в процеса на присъединяване към ЕС е запазването на паричния съвет до приемането ни в ЕПС. Аргументите в полза на този сценарий са свързани с факта, че България вече е обвързана с еврото, а критериите на икономическата политика до голяма степен са хармонизирани с тези на ЕС. Механизмът на паричния съвет позволява да се “тества” стабилността на валутния курс (и равновесното му ниво) чрез икономическия растеж, лихвените нива, текущата сметка, валутните резерви и паричните агрегати. На практика, при съществуващия в момента паричен механизъм и при наличие на достатъчно сериозен ангажимент за поддържане на необходимата дисциплина при провеждане на икономическата политика, няма някакви обективни причини, поради които България не би могла да влезе в Еврозоната с паричен съвет.

Връщането към плаващ валутен курс (макар и контролиран) крие най-много рискове. Вярно е, че това ще бъде тест за стабилността на националната валута и гаранция, че ще се присъединим към Еврозоната с паритетен валутен курс. Рисковете от дестабилизиране на икономиката обаче не би трябвало да се пренебрегват.


Левът, еврото и спестяванията

Асенка Йонкова

Нивото на валутна субституция при депозитите е значително, показват данните от седмичната статистика на БНБ. Към края на декември 2001 г. депозитите в чужда валута са 71.9 % от квази парите (или всички депозити без разплащателните). Това отношение се запазва относително постоянно през цялата година. Ако към спестовните и срочните депозити се добавят и разплащателните сметки на фирмите и депозитите на поискване, делът на деноминираните в чужда валута депозити е 58.3 %. Депозитите в долари и евро са 66 % от депозитите на населението, 41 % от депозитите на частните предприятия и 53 % от депозитите на държавните предприятия.


Високият дял на спестяванията в чуждестранна валута показва две неща:

1/ Четири и половина години след въвеждането на валутния борд и две години след фиксирането на лева към еврото, функцията на лева като средство за спестяване (средство за натрупване на богатството) все още е слабо проявена. Гражданите и фирмите предпочитат да спестяват в чужда валута, предимно в щатски долари, независимо от по-ниските лихви по валутните депозити, фиксирания курс и проблемите на американската икономика, отразяващи се и върху курса на долара. Макар че мотивите за подобно поведение на спестителите могат да бъдат най-различни, вероятно немалко влияние има ниската степен на доверие в националната парична единица. Друго възможно обяснение е, че спестителите, които в резултат на финансовата криза от 1996-1997 г. са обърнали спестяванията си в долари, проявяват известна инертност и поради тази причина предпочитат валутни депозити.

2/ Високият дял на валутните депозити не е особено благоприятна предпоставка за увеличаване на кредитирането при съществуващите нормативни ограничения, предвид на това, че отпусканите от банките кредити са предимно левови, а депозитите са предимно краткосрочни. Например, банките са принудени да хеджират валутния риск при увеличени валутни депозити. От тази гледна точка, те имат две възможности – да увеличат деноминираните в чужда валута кредити или да реинвестират част от валутните депозити в чужбина. Първата възможност обаче е доста ограничена, тъй като в известна степен има субституция на валутен риск с кредитен риск, особено ако местния кредитополучател няма вземания във валута. Вероятно това е едно от обясненията за високия дял на средствата, които българските банки изнасят зад граница и пласират на международния паричен пазар.

След април 2001 г. се забелязва тенденция към постепенно увеличаване на депозитите в чужда валута, което вероятно до голяма степен се дължи на въвеждането в обращение на еврото. Към края на декември 2001 г. валутните депозити са се увеличили с 18.8 % спрямо април. Излизането от обращение на 12-те валути от еврозоната беше свързано с очаквания за значителен ръст на спестяванията в резултат на изваждане на държаните под дюшеците пари и автоматичното им деноминиране в евро посредством банков депозит. По оценки на Световната банка, държаните под дюшеците пари в България възлизат на 0.7 –1 млрд. щ.д. Много от българите обаче явно предпочитат да обърнат държаните от тях евро-валути в левове или долари пред това да държат влог в евро. Обяснение за подобно поведение са данъчни съображения и относително високи разходи за поддържане на валутен депозит (особено безсрочен). Не е ясно и дали вкараните в банковата система пари под формата на евродепозит ще останат трайно в нея.



КАКВО КАЗВАТ ДРУГИТЕ?



Каталог: docs -> history
history -> Биография на Фридрих Хайек
history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я
history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт”
history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер
history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение
history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики
history -> Относно спецификата на ислямското банкерство
history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд
history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница