Излизането от валутен борд е най-шоковото и дестабилизиращо решение7

Излизането от валутен борд е най-шоковото и дестабилизиращо решение⁷

По принцип единствената пряка връзка между аржентинския казус и България би преминала през реакцията на инвеститорите и на пазарите. Доколкото не става дума за социология и в техните глави не може да се надникне, индикациите идват от много по-обективните сигнали на котировките на българския дълг. Те еднозначно показват, че пазарите не свързват България с Аржентина. (Допълнителен сигнал от различен характер е, че рейтингът на страната беше повишен).Отделен е въпросът за възможно по-дългосрочно глобално отражение на аржентинската криза.

Убедено и еднозначно смятам, че България не трябва да излиза от паричния съвет до влизането си в евро-зоната. Развивал съм многократно аргументите си. Тук ще ги резюмирам пределно кратко: защото няма нищо по-добро от дългосрочно предвидимата парична политика, а паричният съвет е именно такава, защото паричният съвет е най-дисциплиниращата рамка и най-удачното приучаване към баланса на макроикономическата политика, необходим за придвижване към евро-зоната, защото след преценка отвсякъде всяка алтернативна политика се оказва по-неудачна.

Принципите на разумната икономическа политика са универсални и те са особено добре пакетирани от паричния съвет. Те включват балансираност на бюджета, стабилност на парите, развитие на конкуренцията и пазарите, външно равновесие, насърчаване на националните спестявания (и/или привличане на външни). Всички тези цели са недостижими едновременно, но е важно да се работи за тях, а не срещу тях. Растежът следва да е естественият резултат от разумна политика, а не самоцел. Неадекватното му форсиране може да се окаже крайно вредно.

Уроците от Аржентина са все в тази посока. Урок за ефекта от мека фискална политика в рамките на паричен съвет. Урок за неизлизане от паричен съвет - между желано и принудително излизане няма особена разлика, то винаги е възможно най-шоковото и дестабилизиращо решение, което размества из основи установените връзки в икономиката. Урок за безперспективността на едностранна долар/евроизация - ако нямаш подготвен паричен съюз, бъдещето на паричния съвет е мрачно и неясно. Аржентина отначало сама подкопа доверието в паричния си съвет чрез официалното лансиране вероятността за доларизация, но в крайна сметка отиде не към долара, а към песото.

Без висок икономически растеж се подкопават основите на борда

Любомир Филипов, бивш управител на БНБ

При разговорите с МВФ както със Стенли Фишър, така и у нас с Майкъл Деплер и от г-жа Макгърк се твърдеше, че целта на валутния борд е на основата главно на притока на капитал в страната достигането на темпове на растеж на БВП от 6-8 на сто.

Тези темпове не са самоцел, а са иманентни на валутния борд, тъй като само по този начин може да се компенсират съществените отрицателни последици от фиксирания курс и невъзможността с парична и валутна политика да се стимулира активен търговски баланс.

Четири години след въвеждането на валутния борд не се постига основната му (и обещавана) цел - постигането (на основата на стабилността на валутния курс и последващия съществен приток на капитали) на растеж от 6-8 на сто. През първите две години беше налице определена стагнация, а през следващите две - ръст от 4-5 на сто, определено недостатъчно за стабилизиране на борда и приблизително толкова, колкото средния ръст в групата на най-развитите страни - членки на ОИСР.

В този смисъл според мен България още не е влязла в истински конструктивен период, за какъвто говори проф. Иван Ангелов.

Най-общо казано, основната причината за фактическата стагнация е в непостигането на подцелите за съществен приток на капитали. Без да подценявам политическия фактор - политическата обстановка на Балканите, за това има и причини в резултат на грешни решения в управлението на икономиката.

Успешното въвеждане на борда изисква два елемента - строга бюджетна политика и максимална либерализация на икономиката.

Докато по отношение на първия елемент управлението отбелязва определени успехи, то по отношение на либерализацията и разширяването на пазарните принципи през тези три години има съществено изоставане. Нещо повече - стремежът за балансираност на бюджета подчиняваше понякога останалите решения в икономиката. Какво имам предвид:

1. Не бяха премахнати, а дори се увеличиха административните - лицензионни и разрешителни, изисквания, а фактически и ограниченията пред бизнеса.

2. Абсолютно се подцени изключително важният за борда елемент на пазарното определяне на лихвените равнища в страната и особено определянето на основния лихвен процент (ОЛП). През юни 1997 г. се реши, че ОЛП ще се определя на основата на най-активния финансов пазар - първичния пазар на ДЦК. Докато обаче в началото този пазар беше истински, с нормално търсене и предлагане, то по-късно, когато на Министерството на финансите (МФ) се разреши да ползва финансиране пряко от траншовете по споразумението с МВФ, държавното съкровище беше и е в състояние да свива изкуствено търсенето и по този начи да регулира (абсолютно непазарно!) нивото на ОЛП. Стигнахме до парадокса ОЛП да пада под FIBOR - когато, теоретично погледнато, за да има приток на финансов капитал, ОЛП би трябвало да е FIBOR + рисковата наддавка за страната, която едва ли е по-малко от 3 процентни пункта. По този начин се постигат краткосрочни - може би даже късогледи - цели на бюджета, но това е пагубно за привличането на финансов капитал и желаното негово конвертиране в левове.

3. Силно се забави и при това се извърши в недостатъчна степен либерализацията на валутния режим. Либерализацията на капиталовите транзакции вън от страната е важна за чуждестранния инвеститор, защото той знае много добре анекдотичната дефиниция на Emerging Market (нововъзникващ пазар) - това е пазар, при който трябва да си готов да избягаш в случай на Emergency (спешен случай, критичен момент). При това положение и българският инвеститор живее в условията на “финансов концлагер” - практически не може да инвестира в чужбина, а в страната доходността не отговаря на риска, тъй като лихвите не са пазарни.

Изоставането в икономическото развитие на страната постепенно ще натрупва напрежение върху фиксирания на валутния курс и оттам - върху валутния борд. Затова както това управление, така и всяко следващо в близките години, трябва да направят максималното за постигане на съществен растеж на икономиката. А за постигане на това най-важна е съществената икономическа либерализация.

Във вътрешен план тази либерализация означава намаляване на ограниченията пред местния бизнес:

- Да се ограничат до възможния минимум споменатите вече административни ограничения пред бизнеса.

- Да се създадат икономически стимули за реинвестиране на печалбите както чрез предвижданите вече данъчни промени, така и чрез облекчаване и привличане на репатрирането на капитали.

- Незабавно да се смени порочната вече система за определяне на ОЛП. За това са възможни два подхода. Първият е да се търсят разговори с администрацията и БНБ, на които да се разяснява късогледството на сегашната политика - както по отношение на националната банкова система, така и по отношение на бъдещото развитие на икономиката на страната. Вторият е банките сами да постигнат ОЛП да се определя на базата на депозити, които се предлагат на междубанков пазар. Тактическата задача е с всички средства да се увеличават обемите на междубанковия пазар, за да има основа за търсене на промяна на методиката.

Във външноикономически план либерализацията означава:

- Създаването на лихвени и валутнорежимни условия за чуждестранните инвеститори, които да им осигуряват възвращаемост на вложените средства, по-висока от тази в други страни от Европа.

- В тези условия инвестирането на основата на предприсъединителните фондове може (и трябва) да действа като катализатор, но не и да бъде основен източник за приток на капитали, защото пак ще се генерира административност в управлението на икономиката.

- Да се прегледат условията на регистрационния режим на износа на капитал при БНБ. Инвеститорите се шегуват, че разрешителният режим при МФ е бил по-облекчен от регистрационния при БНБ.