Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

По принцип е възможно кризата в Аржентина да повлияе на България по няколко начина. Първо, възможно е да се промени отношението на международната финансова общност към страните с валутен борд със съответните последствия за България. Второ, свързано с първото, възможно е отношението към новопоявяващите се пазари да се промени, доверието да спадне със съответни последствия за чуждите инвестиции и за възможността да се поемат разумни вътрешни рискове. Трето, и може би най-опасно, възможно е кризата в Аржентина да стане повод политически противници на режима на валутен борд да го атакуват успешно в България.

Но това, че по принцип е възможно, не означава, че е неминуемо или дори вероятно.

Моето очакване е кризата в Аржентина да не повлияе на отношението на инвеститорите към страни с валутен борд. Страни с валутен борд като нашата са три - България, Естония и Литва. Те са мащабно, институционално и политически много различни от Аржентина, а и бордовете им за разлика от аржентинския имат ясна стратегия за излизане от режима при влизане в евро-зоната и това придава много по-голяма достоверност и стабилност на техните бордове. Глобалните пазари вече направиха ясно разграничение между Аржентина и тези три страни.

Категорично смятам, че България не трябва да излица от валутния борд. Първо, самото съобщение за излизане на България от борда в разрез с предварително обявената от нея и приета от всички стратегия на излизане при приемане в евро-зоната означава шок на очакванията както вътре в страната, така и в глобалната финансова и инвестиционна общност. Всеки ще преразгледа всичко, което си мисли, че знае и очаква за България. Това е неминуема криза на очакванията, която неминуемо ще се превърне и в криза на реалните стопански процеси, дори и да е временна. Т.е. според мен евентуалната вреда за България от излизането от валутен борд е значителна и неминуема.

Срещу този неминуем разход от излизането стои хипотетичната възможност да се води парична политика, която да е “по-оптимална” от паричните процеси при валутен борд. Ситуация, при която дискреционна политика може теоретично да превъзхожда механизма на валутен борд, не изглежда много вероятна за България в средносрочна перспектива. Така че, дори да се случи, тази “оптимална” политика в случая на България ще означава почти пренебрежимо малко подобрение на стопанските процеси. Но личната ми преценка е, че вероятността в България да се обезпечи с качествени хора, да се утвърди и, най-важно, да бъде оставена на мира, институция, която да провежда “оптимална” парична политика, е изключително ниска, защото потенциалът за корумпиране на една такава институция остава сериозен, т.е. според мен евентуалната полза от излизането от валутен борд е близка до нула.

Голяма и сигурна вреда срещу много евентуална, несигурна и малка полза, което обуславя и мнението ми.

За да не се случи в България това, което става в Аржентина, е необходима нормална политика на реформи: либерализация на все още затворени и монополизирани сектори; осигуряване на гъвкавост на различните ресурсни пазари - на капитал, труд, земя; по-нататъшно и неотклонно опростяване на стопанската среда, премахване на административни пречки и увеличение на прозрачността и предвидимостта на властовите решения; оптимизиране на консолидираните разходи, тяхното намаляване спрямо БВП, съчетано с намаляване и на данъчното бреме.

Проф. Иван Ангелов, Икономически институт на БАН

Кризата в Аржентина не може да повлияе пряко на България, защото нашите икономики не са обвързани. Аржентина е по-скоро тревожна камбана за нас. Тази криза показва докъде може да се стигне, когато режимът на валутния съвет се прилага по-дълго от необходимото. Аржентинската криза може да бъде полезна за България, ако нашите власти извлекат поуки. Ако това не стане - тя ще се повтори и у нас. ВС е примитивен режим на управление, присъщ на XIX и началото на XX век, подходящ само за временно приложение в силно дестабилизирани икономики. ВС е реанимационен режим и нищо повече. Поради това на- времето предложих въвеждането на такъв режим (виж в. "ПАРИ", 4 ноември 1996 г.), а в доклад пред научна конференция в Икономическия институт на БАН на 29 май 1997 г. посочих, че трябва да се прилага само няколко години. След постигане на необходимия минимум от финансова стабилност, възстановяване на доверието в институциите и в националната валута, той следва да се отмени. Ако режимът беше ефикасен, щеше да се прилага във всички страни. Прилагат го само няколко страни, и то безуспешно.

Отношението на инвеститорите към България и досега беше много предпазливо. Световната финансова общност никога не е гледала на България като на сигурно място за инвестиции. Скромният инвестиционен поток е най-доброто доказателство. След кризата в Аржентина отношението ще стане още по-предпазливо, без непременно да се демонстрира открито.

Поддържането на ВС до присъединяването към ЕС и ИВС, т.е. още 6-8 години, би довело до много тежки икономически и социални последствия. Този режим ще затруднява подготовката ни за присъединяване особено по икономическите критерии. Много е вероятно и у нас да се стигне до социален взрив подобен на аржентинския. Признаците вече са налице. Може да ги види всеки, който има социални сетива.

Излизането от режима на ВС ще бъде по-трудно от влизането в него. То трябва да стане предпазливо и след добра подготовка. Ограниченията за БНБ да финансира бюджета и изпадналите в ликвидни трудности търговски банки следва да останат с леки модификации, а твърдо фиксираният обменен курс да се замени с пълзящ курс с изоставаща стъпка също към еврото. Този вид валутен режим съчетава управляемостта с гъвкавостта. Това може да започне от началото на 2003 г. Незабавното преминаване от фиксиран към свободно плаващ курс е опасно, защото ще се прояви ефектът на overshooting. Това ще породи инфлация с всички неблагоприятни последствия. Едва след време може да се възприеме управляван гъвкав курс. След присъединяването ще се премине към евро.

Запазването на ВС в сегашния му вид не позволява да се води по-ефикасна икономическа и социална политика. Икономическите показатели на страните с ВС показват, че навсякъде има влошаване. Не е вярно, че резултатите от валутните съвети в Естония и Литва са добри. Който се съмнява, да проучи източниците, в т.ч. и последния годишен доклад на Европейската банка (Transition Report 2001, pp.138-141 and 170-173). Тези резултати са еднотипни с аржентинските.

Каталог: docs -> history
history -> Биография на Фридрих Хайек
history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я
history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт”
history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер
history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение
history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики
history -> Относно спецификата на ислямското банкерство
history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд
history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: