Нужна е много по-голяма либерализация на икономиката

Нужна е много по-голяма либерализация на икономиката

Второ, погледнато внимателно, Аржентина никога не е имала нормално функциониращ паричен съвет. С течението на времето елементите на дискреция нарастваха и накрая единственото, което остана, беше фиксираният със закон валутен курс. Любопитно е да се спомене, че подобно на Хонконг около 90% от населението на Аржентина никога не е знаело и до днес не знае за съществуването на паричния съвет. Трето, Аржентина е типичен пример как твърдите бюджетно ограничения (доколкото те съществуваха в случая на Аржентина) не успяха да се разпространят по цялата верига на икономическа дейност и особено на ниво провинции. Четвърто, кризата в Аржентина показва, че всеки паричен режим е политически уязвим и че в крайна сметка смяната на паричния режим и изборът на нов са преди всичко политически процес и решение.

Директно влияние на събитията в Аржентина върху България няма. Физическите канали за въздействие са малко, ако се изключи каналът на външния дълг. По-опасно според мен е “отъждествяване по набеденост”, че и ние сме ПС. Възможно е да има някакъв ефект върху чуждестранните инвеститори, но като цяло паричният режим е само един от факторите, които движат техните намерения. За мен винаги са били повече от значение политическите и геостратегическите фактори при инвестирането. Защото, ако погледнем непредубедено, големите инвеститори могат сами да си създадат валутния режим в регионите, където искат да инвестират. Самите те дифузират институционалните правила, а ние ги консумираме.

България категорично не бива да излиза от паричния съвет. А и не виждам кой би могъл да има рационален интерес това да стане. Като правя в момента политико-икономически разрез на всички икономически агенти в страната (домакинства, пенсионери, частни фирми, държавни фирми, които искат ги приватизират, политици, правителство, централна банка, ЕЦБ, международни кредитори), виждам, че техните интереси конвергират към запазване ПС. В този случай институционалната смяна на паричния режим е неосъществима. Това не отрича необходимостта от готовност за реакция при криза, още повече че, както много точно определи преди време Светослав Гаврийски, икономиката днес е на психооснова. Кризите имат масово-поведенчески характер, те преминават през тълпите.

Политиката, която България трябва да следва, в общи линии е ясна - финансова дисциплина, внимателно управление на външния дълг и най-вече създаване на стимули за икономически растеж. Това, което обаче се подценява, е, че за да функционира плавно режим на фиксиран курс и особено ПС, е нужна много по-голяма либерализация на икономиката. В крайна сметка целта на паричния режим е да създаде условия за бизнес и в случая на България - да стимулира развитието на частната дейност. Това е и критерият, по-който трябва да се съди за ефективността на паричния режим. И накрая искам да разсея едно заблуждение, а именно, че ПС спъва растежа, защото дава ограничения на паричното предлагане. Това разбиране се базира върху количествената теория за парите (MV=PY), която според мен не може да претендира, че е теория. Тя е едно счетоводно тъждество, зад което не се вижда нищо.

Какви са някои от причините горното обвинение да не е вярно:

1. Според един стар принцип на Кантийлон, Рикардо, а по-късно развит от Мизес и Ротбард, веднъж достигнала някакъв обем, паричната маса няма нужна повече да расте. Икономиката може да се развива дори с фиксиран обем парична маса (в историята, особено на златния стандарт е имало такива дълги периоди). Важно за растежа е не обемът на паричната маса, а нейната структрура, както и пътищата на движението є в икономикта. От значение за растежа са също така откъде влизат парите в икономиката и как са разположени различните групи икономически и политически агенти по веригата на движение на парите. Ясно е, че 100 лева при пенсионерите имат различен ефект върху растежа и инфлацията от 100 лева при държавния чиновник и 100 лева при съвестния частен предприемач.

2. При ПС централната банка предлага точно толкова резервни пари, колкото искат потребителите на пари. При широките пари може да има определен лаг, но там уравновесяванията стават чрез покупателната способност на парите и отчасти чрез цената на другите активи (лихвен процент например). Ако се замислим обаче, дори при дискреционен режим ЦБ не може да влияе върху реалния обем на парите (определено от потребителите на пари), а само върху номиналния. Всяко дискреционно инжектиране на номинални пари разрушава цялата система от предпочитания и относителни цени в икономиката.

3. И накрая търсенето на пари е микроикономическа функция и зависи единствено от пределната полезност на парите, която е субективна за всеки индивидид. Изобщо (а това е още по-вярно в условията на паричен съвет) е трудно да се говори за агрегирано предлагане и търсене на пари, реално може да говорим само за парична маса.

Аржентина и България – А и Б на валутния борд

(Интервю на Илиян Михов пред в-к “Дневник”, 8 януари 2002 г.)

- Искам да направя разлика между причината за срутването на борда в Аржентина и непоследователната политика, която правителствата там са провеждали. Валутният борд налага ограничения, с които всяко правителство трябва да се съобразява. Провеждането на непоследователна политика при друг паричен режим също води до влошаване на икономическото благосъстояние, но това се случва постепенно. При валутния борд всичко се срутва изведнъж и затова прави толкова силно впечатление.

При сравненията с Аржентина най-важният показател, който обикновено се цитира, е бюджетният дефицит. Ниският бюджетен дефицит у нас означава за много наблюдатели, че Аржентинската криза не може да бъде повторена тук. Но важният въпрос е защо нарасна бюджетният дефицит в Аржентина? Това, което наричам непоследователна политика, може би е била единствената социално приемлива за Аржентина. Ако погледнем данните през първите пет години от функционирането на валутния борд ще видим, че бюджетният дефицит там е по-нисък от този в България. Защо след 1995 г. правителството в Аржентина не успя да балансира бюджета? Причините са няколко, но най-важната като че ли е опитът за балансиране между недоволството "на пазара" и социалното недоволство. Тази дилема ще стои и пред българското правителство - дали да удовлетвори нарастващите искания на определени социални групи, които иначе биха могли да проявят недоволството си дори и в по-агресивна форма и така да доведе до по-висок дефицит или да се придържа към стриктна фискална дисциплина, каквато пазарите очакват.

От това, което досега е показало правителството, как мислите, че то би разрешило подобна дилема, когато тя възникне по-остро и имат ли място опасенията, че аржентинският сценарий може да се повтори у нас?

- Като имам предвид, че финансовият министър Милен Велчев и вицепремиерът Николай Василев идват от инвестиционни банки, за които финансовата дисциплина е приоритет номер едно, мисля, че докато те са в управлението, бюджетът ще бъде балансиран. Разбира се, в правителството може да има настроения за по-висок дефицит, но със сигурност тези министри ще се борят за балансиране на бюджета. Според мен не МВФ наложи нисък дефицит, а самият финансов министър искаше такъв и се бореше за това.

Иначе въпросът за повторение на аржентинската криза у нас трябва да бъде разглеждан по два начина. Първо, дали това може да се случи в момента и, второ, дали може да се случи по принцип.

През последните две седмици много анализатори представиха факти защо в момента в България такава криза не може да има - бюджетният дефицит е нисък, българският лев е привързан към еврото, а то през последните три години отслабва спрямо долара, което помага на българските износители на доларови пазари. Аз съм съгласен с тези аргументи. Но това не означава, че аржентинската криза не може да се случи в България по принцип.

- Разбира се, има и други фактори, които са важни, но бюджетният дефицит може да доведе до един ясно разбираем и порочен кръг. Дефицитът означава едно нещо - нарастване на вътрешния или външния държавен дълг. Когато има повече дълг, цената му пада, а тя е директно свързана с лихвения процент - когато цената е по-ниска, това означава по-високи лихви. При бързо нарастване на дълга лихвените проценти могат да достигнат толкова високи нива, че да затруднят останалата част от икономиката. Това ще доведе до спадане на икономическата активност и до по-ниски приходи за бюджета. Тоест ще доведе до по-голям бюджетен дефицит и така се стига до порочна спирала, която да завърши с криза.

Аржентинското правителство знаеше, че пазарът разбира тази схема, и се ангажира пред пазарите да спазва дисциплина във фискалната политика, като прие решение за минимален бюджетен дефицит. Те се опитаха да спечелят доверието на пазара, като сами си вързаха ръцете с даденото обещание, но схемата работи само когато наистина останеш с вързани ръце. Нарушаването на обявеното решение за строга фискална дисциплина срути изцяло доверието в правителството.

Мексико също опита да играе подобна игра, като издаде голяма част от вътрешните си облигации в долари, с което искаше да покаже, че няма да девалвира песото, но когато всъщност през 1995 дойде кризата, този експеримент за печелене на доверие им струва много скъпо.

За България поуката е, че такива игри могат да се играят само когато си готов да стигнеш докрай. Иначе може да струва много скъпо.

Кои са недостатъците на валутния борд, кое е това, което пречи на икономиката да се развива?

- Активната парична политика, каквато в условията на борд не може да бъде провеждана, позволява на централната банка да регулира лихвените проценти, съобразно състоянието на икономиката. При рецесия, както например се случва последната година в САЩ, централната банка намалява лихвените проценти, за да могат потребителите да купуват при по-изгодни условия, което увеличава търсенето и стимулира икономиката. При валутния съвет икономиката се регулира единствено чрез вътрешните си механизми - промяна в цените според търсенето и предлагането. Това е бавен и болезнен за много фирми процес, който икономическата политика няма как да смекчи. В историята на човечеството има много малко случаи на падане на цени и те са свързани с най-големите икономически кризи - голямата депресия през 30-те години, японската криза през последните десет години, Аржентина през последните три години и т.н. Този процес на падане на цените също може да доведе до порочен кръг, тъй като когато това се случва, хората предпочитат да отлагат купуването на по-скъпоструващи стоки. Това свива търсенето и още повече затруднява производителите.

Ограниченията на валутния борд могат да се илюстрират с примера за карането на кола. Ако имаш възможност за провеждане на активна парична политика с натискане или отпускане на газта, успяваш да се движиш с постоянна скорост и да смекчиш неравностите по терена. Валутният съвет разчита на това автомобилът да се нагажда сам към терена.

Тези аргументи бяха валидни и при въвеждането на борда у нас през 1997 г. Има ли силни аргументи за отказа от тази система сега?

- По принцип активната парична политика е за предпочитане пред валутния съвет. Факт е, че нито една развита пазарна икономика не се е лишила от нейните предимства. Проблемът е, че паричната политика има голям корупционен потенциал - много по-голям и много по-скъпоструващ за всеки един гражданин от корупционния потенциал на приватизацията например. Ако правителството успее да намери такива хора, които не са корумпирани и разбират какво става в икономиката, активната политика е по-добра. Но българският опит в периода 1990-1996 г. показва обратното - активната парична политика е водила до висока инфлация, срив на валутния курс, срив на банковата система. Важно е да се разбере, че това не е резултат само от чиста некадърност, а от силните стимули за обогатяване на близки до властта чрез паричната политика.

- Поскъпване на еврото ще доведе до затруднения за тези, които изнасят на доларови пазари - това са и износителите за арабските страни и Русия. При спад в износа се увеличава дефицитът в текущата сметка, който се влияе основно от разликата между вноса и износа. Дефицитът на текущата сметка означава, че икономиката трябва да намери валута, за да финансира по-високия внос. Източниците са условно казано три - валутният резерв, заеми от външни кредитори или чуждестранни инвестиции. Ако имаме няколко последователни години с дефицит, който води до намаляване на валутния резерв, това директно би повлияло на доверието към борда и би довело до финансова криза.

Надеждата е, че ще идват достатъчно чуждестранни инвеститори или че България ще бъде все така успешна при емисията на еврооблигации. Разбира се, очаква се, че след няколко години износът ще нарасне, за да не се стигне до кризи, подобни на аржентинската.

Какво дава основания за подобни очаквания?

- Не всеки дефицит означава икономическа слабост. Важно е да знаем какво стои зад дефицита по текущата сметка. Ако той е резултат от повишаване на вноса на инвестиционни средства, то можем да очакваме подобрена конкурентоспособност в бъдеще, а тя би довела до подобряване на баланса по текущата сметка. В момента търговският дефицит на България е приблизително равен на вноса на инвестиционни средства. Разбира се, всяка мярка, която води до увеличаване на спестяванията в България, ще помогне за намаляване на дефицита по текущата сметка.