Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев


Честната и ясна фискална политика е страж пред борда ни



страница9/9
Дата11.01.2018
Размер0.56 Mb.
#43781
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Честната и ясна фискална политика е страж пред борда ни

(Интервю на Мартин Заимов, подуправител на БНБ пред в-к “Пари”, бр.5, 9 януари 2002 г.)


Г-н Заимов, изненада ли Ви това, което стана в Аржентина – крах на валутния борд и девалвация на песото?

- Не, не ме изненада, защото доста отдавна там имаше сериозни затруднения, касаещи както реалната икономика, така и политическата класа, която не можа да се справи с традиционни проблеми около управлението на държавните финанси, датиращи отпреди въвеждането на валутния борд.



Има ли аналог аржентинската криза с развитието на България през последното десетилетие?

- Да, тя е много подобна на това, което се случи у нас през 1996 г. И в двата случая става дума за лоша фискална политика. И сега, ако България започне да провежда непочтена фискална политика, ще последва Аржентина.



Кои са другите основни причини за Аржентинската криза?

- Освен лошата фискална политика, която безспорно е главната причина, има още няколко. Искам да уточня, че под фискална политика не бива да се разбира само лоша събираемост на данъци, а и харчене на повече пари, отколкото реално има.



Как става това в условията на борд? Нещо изкривено като схема на борда ли има, различно от България?

- Двата борда - в България и в Аржентина, са различни политически решения. Фискалната политика на Аржентина имаше сериозни проблеми заради фискалните дефицити в местните финанси. Ако българското общество си позволи подобни дефицити, каквито имаше между другото и през 1997 г., то кризата непременно ще дойде и при нас. Всяко домакинство, което харчи много повече, отколкото получава, рано или късно изпада в криза.


Значи бордът в Аржентина позволяваше подобно разточителство?

- Не, логиката е точно обратната. Бордът позволи 10 години стабилност при склонност на политическата класа да управлява държавните финанси по казания по-горе начин. Българските финанси, общо взето, се управляват доста почтено. Така че ние сме още много далеч от аржентинската ситуация. Лошото управление на държавните финанси съществува там от години и именно благодарение на възприетата парична система 10 години имаше стабилност, но в края на краищата ситуацията не беше овладяна. Валутният борд не можа да скрие некомпетентното и непочтено управление на държавните финанси.



Г-н Заимов, валутният борд в Аржентина мина през два етапа - 5 години стабилност и след тях период на постепенна дестабилизация и задържаща роля по отношение на реалната икономика. Така че кризата според мен е закономерен резултат от противоречието между стабилността на паричната политика и задържащата роля на валутния борд по отношение на реалната икономика. Не се ли получи нещо подобно и през 1995-1996 г.? Аз твърдя, че основна причина за кризата в България тогава беше несъответствието между бурното развитие на финансовия и банковия сектор и непреструктурираната реална икономика, липсата на легитимни длъжници. Сега като че ли историята се повтаря. Все повече гласове се надигат срещу борда. Валутният борд вече е спирачка за развитието на България. Ние май вече навлизаме във втората аржентинска фаза - деструктивната роля на валутния борд?
- Няма нищо специфично в нашата парична система - тя е една от няколкото възможни. Основният извод, който имаме да правим, е не дали имаме валутен борд или друг тип управление на парите, а дали искаме да имаме твърди пари, или меки пари. Т. е. дали слагаме на първо място стабилността на валутата, или други критерии. Съвсем очевидно парите ни са стабилни. Дали това е благодарение на валутния борд, в случая няма значение. Въпросът е дали искаме да имаме стабилни пари. Дали това ще са нискоинфлационни левове или евро, които не се управляват по логиката на валутен борд, а по почтен и стабилен начин, което е трудно за нашите условия, защото сме малка и много отворена страна, няма значение. Но без външна котва е трудно. Преди хората у нас следяха валутния курс на БНБ като индикация за стабилността на лева. Но се оказа, че за нас е трудно да използваме вътрешни критерии за управление на нашите пари. Оттук нататък дали имаме валутен борд, или друг тип парична политика - важният извод е стабилни пари или не. Позволяваме ли девалвация на националната валута по отношение на външни твърди валути или не.

Е да, но валутният борд на практика е липса на парична политика...
- Разбира се, че не е това. Това е определен тип пасивна парична политика.

Да, толкова пасивна, че се обезсмисля като понятие политика. При борда липсват всички основни лостове за парична политика.
- Ако кажем това нещо, излиза безсмислено въвеждането на обща валута в 12 държави. Но това се решава във Франкфурт. Ние в момента имаме същата парична политика като решената във Франкфурт. И още нещо - всяко предложение за промяна на паричната политика води след себе си най-вероятно до обезценка на нашите пари.

Това е повече от нормално...
- Не знам кое наричате нормално, но аз смятам, че това е много лошо. В момента, в който порочната власт в една държава позволи обезценка на собствената си валута, в този момент позволява обезценка на всички спестявания. С каква цел да бъдем толкова непочтени да позволим да се стопят спестяванията на българите, които на няколко пъти бяха обезценени - чрез девалвация и чрез фалити на банки или чрез фалита на държавата 1991 г.

Как бихте обяснили връзката между подготовката за пускане на 100-левова банкнота и стабилността на националната валута, за която говорите? Според мен има рязко нарастване на стойността на средния купюр в обращение в резултат на обезценка на лева от инфлацията, което поражда необходимостта от по-висок купюр. Никой не печата по-висок купюр само заради идеята да го има.
- Изборът на най-висок номинал е свързан с облекчаване на разплащанията за хора, които искат да ползват високи номинали. Подобен въпрос стоеше и пред Европейската централна банка, когато имаше страни, които за разлика от Германия нямаха толкова висок номинал и се спореше дали да съществува номинал от 500 евро.

Да, но по-високият купюр при нас има икономическия смисъл, за който споменах по-горе, нали. Не може този акт да се обяснява с психологическа нагласа и желание на някой да държи в ръката си по-висок номинал.
- Това, за което говоря, е само първата причина, която има и икономически последствия. Но все пак при наличието на банкнота в обединена Европа, равностойна на 1000 лева, и при условие че сме в много по-голяма степен интегрирани в ЕС, отколкото си мислим, логически би трябвало да имаме банкноти, които поне се доближават до техните. Това е първата причина. Другата причина е в купюрния строеж на банкнотите, които в момента са в обращение. От общата сума на парите в обращение, които са 3.2 млрд. лв., 55% са покрити с банкноти от 50 лева. Има един емпиричен принцип в централното банкиране, според който когато най-високият номинал покрие над 50% от банкнотното обращение, трябва да се отпечата по-висок номинал.

Но какъв е икономическият смисъл на това движение? Според мен инфлацията изтласква стойността на най-използвания купюр нагоре?
- Не, това няма нищо общо с инфлацията. Просто се увеличава паричната маса и повече хора използват тези банкноти. Според мен няма основание да се твърди, че това нещо се случва заради инфлацията. А и ежедневните ни покупки не се извършват с петдесетолевки. Те служат за големи покупки - коли, апартаменти, скъпи вещи, търговски разплащания.

Нека да се върнем на Аржентина. Моля Ви да очертаете основните причини за краха на борда там.
- Главната причина се крие в недисциплинираните държавни и местни финанси. Втората причина е много голямата обвързаност на аржентинската икономика с бразилската - повече от 30% от търговския й баланс. Бразилия девалвира валутата си преди 2 години и това имаше много сериозни последици. Аргументите за скъпия долар по отношение на еврото също са състоятелни. Износът на Аржентина за страни, с които не търгува в долари, стана по-неконкурентен. И това са все неща, които по един или друг начин не се отнасят за България.

Кризата в Турция не играе ли ролята на Бразилия по отношения на Аржентина за нас?
- От една страна, делът на Турция в търговския ни обмен не е чак толкова голям, а от друга - стокообменът ни се извършва предимно в твърда валута.

А какво влияние тогава оказва високият долар върху българския износ?
- Нашият обмен в евро е много голям и напълно компенсира негативите от високия долар. Да не говорим, че доларът за нас има напълно уравновесено значение по отношение на вноса и на износа, защото имаме еквивалентен стокообмен в долари. Различни хора биват повлияни от това, но като цяло нещата се балансират. Основният ни внос, деноминиран в долари, е този на енергийни източници, а от друга страна, голяма част от износа ни, деноминиран в долари, е за страни извън еврозоната - така че влиянието се компенсира.

Все пак не се ли обезценява идеята за валутен борд, след като се срива пред очите на света паричната система на една огромна латиноамериканска икономика. Защо сме едни от най-ревностните защитници на борда?
- В никакъв случай не сме. Има редица анализатори, ревностни критици на тази система, каквито няма в другите страни с борд - нито в Естония, нито в Хонконг, нито в по-малките още дузина страни с подобни системи. Ние сме едно странно общество, което се концентрира с негативен патос върху успехите си и много рядко се опитва да обясни неуспехите си и въобще не се концентрира върху тях. Това за мен е необяснимо.

Красен Станчев казва, че ако не се промени политиката на правителството, опасностите пред българския валутен борд са напълно реални. Абстрахирайте се от факта, че сте шеф на валутния борд, и погледнете развитието на цялата икономика и влиянието на борда върху нея.
- Няма как да се абстрахирам от отговорностите, които имам, до момента, до който ги имам. Аз не мога да взема публично позицията на външен наблюдател. Това не можете да искате от мен. Второ, външните наблюдатели са по-свободни да изказват критични мнения.

Да, те са по-свободни от вас да изказват мнението си.
- Да, така е. Но аз нямам специална критика към политиката на сегашното правителство. Казвам го съвсем откровено. Това, което е важно за паричната политика, е държавните финанси да се управляват дисциплинирано и това се прави. Оттук нататък всичко друго са политически решения. Дали да се облекчи състоянието на социално слабите или на фирмите, които създават национално богатство, е въпрос на политически избор. Това аз нямам основание, нито се чувствам компетентен да коментирам. Важното за сюжета на нашето интервю е дали българските правителства се отнасят дисциплинирано към държавните финанси. Отговорът е да. Между другото отговорът е да и за много правителства преди 1997 г. Значи това съвсем не е достатъчно. Значи са необходими огромни усилия от всички българи за това българската икономика да се модернизира. Моето мнение обаче на човек, който е бил в частния сектор и който го познава добре, е, че българската икономика е напълно различна от това, което беше преди 10 години. Как по-нататък ще се развива, е предизвикателство пред всяко правителство и всяка централна банка. Към днешна дата аз не виждам рискове.

Допълнителната гаранция винаги е МВФ. С МВФ ще бъдем, докато има борд, а борд ще има, докато влезем в ЕС. Това ли е вашето виждане?
- Категорично да. Това е в интерес на всички българи. Всяко друго предложение съдържа зле прикрит интерес на определена група от хора. Моята роля е да защитавам интересите на всички българи. МВФ не е истински ограничител нито на българската политика, нито на българското стопанство. Истинското препятствие сме самите ние. МВФ е единствено един оценител на качество. Това, че той налага нещо на България, е погрешна идея.

Е, г-н Заимов, публична тайна е, че в миналото, сега вече по-малко, МВФ е в ролята на последна инстанция...
- От гледна точка на моя опит при контактите с тях не мога да твърдя подобно нещо.

Да, но грубият фискализъм, насаден ни от МВФ, е факт...
- Наличието на груб фискализъм трябва да се мери с липсата на груб фискализъм. Трябва да има предложение за друга форма, което да е комплексно и да издържа на критиките на всеки анализатор, а не само на МВФ. При липсата на такава алтернатива да се твърди, че фондът нещо е наложил, е малко пресилено.

Не е пресилено, защото предизборните лозунги на НДСВ нямат нищо общо с реалната му политика след мисията от последна инстанция на МВФ.
- Не желая да коментирам никакви политически решения.

Но аз твърдя, че МВФ е лош консултант.
- Може и така да е, но преди да се откажем от него, трябва да намерим друг - по-добър. Има страни, които директно работят с ЕС. Дали е по-добро, трябва да се дискутира.

Да завършим с това: валутният борд според вас оказва позитивно влияние върху реалната икономика.
-Да.

Нищо ли след Аржентина не ви притеснява?
- Не.


1 Според теорията, местната валута трябва да бъде свързана с валутата на най-важния търговски партньор или с тази, която страната използва преобладаващо в международните транзакции.

2 Под “парична политика” разбирам манипулираното от държавата парично предлагане, което най-общо се изразява в намеса на централната банка на финансовите пазари. Въпреки че регулирането на банковата дейност (като определянето на минимални резерви например) има ефект върху паричното предлагане, не включвам това регулиране в понятието “парична политика”.

3 Той е професор по приложна икономика в Университета Джон Хопкинс в Балтимор, САЩ.

4 В икономическата теория съществуват две значения на концепцията за сеньораж. Първото, което е резултат от схващането за a priori необходим държавен монопол в паричното предлагане, определя сеньоража като “правителствен приход от създаването на пари” (виж. D. Romer, Advanced Macroeconomics, McGraw-Hill, 1996, p. 420-421). В този смисъл сеньоражът се изчислява по следната формула:

, където е темп на растеж на паричната маса, а е паричната маса в момента на произвеждане на нови пари. Тогава сеньоражът е равен на инфлационния данък, който правителството налага на гражданите. Второто значение определя сеньоража като приходите на централната банка и/или търговските банки, които емитират пари, от управлението на активите, които обезпечават парите. Когато резервните пари са просто ценни книжа облечени в друга валута, това са доходите по тези книжа.

5 Виж Н. Неновски, Свободните пари: Въпроси на икономическата теория, София: Академично издателство “Марин Дринов”, 2001, глава 5.

6 Източник е статията на Ханке, който се позовава на изчисления на Министерството на финансите на САЩ от януари 2000 г.

7 Мненията са публикувани във в-к “Капитал” , бр.2, януари 2002 г.

Каталог: docs -> history
history -> Биография на Фридрих Хайек
history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я
history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт”
history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер
history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение
history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики
history -> Относно спецификата на ислямското банкерство
history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд
history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница