Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна


Проблеми и предизвикателства пред българското земеделие в първите години след присъединяване към ЕС



страница2/27
Дата31.12.2017
Размер5.27 Mb.
#37992
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Проблеми и предизвикателства пред българското земеделие в първите години след присъединяване към ЕС

Problems and challenges facing Bulgarian agriculture in the first years after EU accession
Доц. д-р Теодорина Турлакова

Assoc. prof. Teodorina Turlakova, PhD

Икономически университет – Варна

University of economics - Varna


Резюме

Целта на този доклад е да се очертаят основните проблеми и предизвикателства пред българското земеделие, произтичащи от глобалните промени в аграрния и хранителен сектор, реализиране нa новите на механизми на ОСП и протичащите процеси и прилаганата аграрна политика в годините на прехода. Проследяват се състоянието и проблеми на българското земеделие като се анализират основните макроикономически показатели през годините след присъединяване на България към ЕС. На основата на становището на Икономическия и социален съвет по земеделие се поставя акцент върху по-важните мероприятия за провеждане на структурна реформа в сектора.



Summary

The purpose of this report is to outline the main issues and challenges facing Bulgarian agriculture resulting from changes in global agricultural and food sector, implementation of new CAP mechanisms and processes and applied agricultural policy during the transition period. Follow the status and problems of Bulgarian agriculture by analyzing the main macroeconomic indicators in the years since Bulgaria's accession to the EU. Based on the opinion of the Economic and Social Council of Agriculture is focusing on more important events to conduct structural reform.



Ключови думи: земеделие, ОСП

Key words: agriculture, the CAP
Земеделието е традиционен сектор на българската икономика. Независимо от всички проблеми и противоречия в неговото развитие в годините на прехода секторът си остава един от стълбовете на българската икономика, а икономическите показатели, характери­зиращи неговото развитие са от особена значимост за общото състояние на страната. Поради редица обстоятелства – и икономически, и социални и екологични, развитието на селското стопанство определя стопанския облик на нашата страна.

Приемането на България като член на най-големият политически, социален и икономически съюз в света – ЕС поставя и нови предизвикателства пред страната и нейния аграрен сектор. До 2007 г. основните фактори за развитие на земеделието произтичаха от вътрешните политически, икономически и структурни промени, след приемането ни в ЕС силно въздействие върху развитието на българския аграрен сектор оказват външните фактори.

В световен мащаб земеделието е изправено пред редица предизвикателства– климатичните промени, опазване на околната среда, нехранителните енергийни ресурси, социалните и демографски промени, здраве, селска икономика и регионално развитие, наука и технологии.

Като член на ЕС, освен посочените общи предизвикателства, пред България стои и задачата за промяна на механизмите за въздействие върху земеделския сектор чрез прилагане на ОСП. Следователно обективната оценка за развитието на българското земеделие може да бъде направена след като се изследва влиянието на три основни групи фактори: състоянието на сектора и протичащите в него процеси;тенденциите в развитието на световното и европейското земеделие; проблемите при въвеждане и овладяване на новите механизмите на управление и регулиране на сектора, т.е. прилагане на ОСП.

Целта на този доклад е да се очертаят основните проблеми и предизвикателства пред българското земеделие, произтичащи от глобалните промени в аграрния и хранителен сектор, реализиране нa новите на механизми на ОСП и протичащите процеси и прилаганата аграрна политика в годините на прехода.

Българското земеделие претърпя сериозни промени през последните двадесет години, беше проведена кардинална поземлена реформа и приватизация. Разрушени бяха старите производствени структури, държавата беше напълно изтеглена от сектора и не осъществяваше почти никаква подкрепа за земеделските произво­дители. Предприеманите мерки за подкрепа на производителите през годините на прехода са откъслечни, противоречиви и непостоянни. Затова и досега земеделското производство в страната се определя като един от най-малко подпомаганите в света земеделски сектори.

В подкрепа на тази констатация може да се посочи изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя определя степента на подкрепа за селското стопанство във всяка държава по специална методика, като изчиства всички различия между отделните страни. Според тази методика общата оценка на равнището на подкрепа на селското стопанство в България до 2002 г. е или отрицателна, или близка до нула и едва след 2002 г. се наблюдава известно увеличаване на подкрепата (от 1% до 2%). Независимо от това българското земеделие продължава да е значително по-слабо подкрепяно от това в останалите страни от Централна и Източна Европа. В страни като Полша, Унгария и Чехия подкрепата за земеделското производство е значително по-високо и през отделните години варира от 2% до 6%.

Резултатите от непоследователната аграрна политика и минималната подкрепа през преходния период са изключително негативни. Те се изразяват много точно чрез динамиката на следните икономически показатели:



Първо. Относителната стабилизацията в развитието на икономиката като цяло доведе до значително нарастване на създаваната в България брутна добавена стойност(БДС) , докато създаваната в селското стопанство брутна добавена стойност бележи намаление (в периода 1996-2003) или се задържа почти на едно и също равнище(след 2003г.) . /Фиг. 1/. Това ни дава основание да считаме, че намалява приноса на аграрния сектор за развитие на икономиката. В същото време броят на заетите в сектора остава почти непроменен или намалява с много по-бавен темп, което означава че в селското стопанство не се наблюдава увеличаване нa производствената ефективност.

Второ, обемът продукция, създаван в сектора е изключително променлив през последните години. Проследяването на динамиката на физическия обем на БДС, създаван от българското селско стопанство, показва силно екстензивно производство, което в много по-голяма степен от това в развитите страни зависи от природно-климатичните условия. Ето защо липсата на сериозен прогрес в земеделието се дължи на съществуващите сериозни структурни проблеми. От друга страна, значителни усилия бяха съсредоточени към формални критерии, осигуряващи членството ни в ЕС, а не в мерки за повишаване на ефективността на производството. Ниският относителен дял на аграрния сектор в икономиката, характерен за развитите страни е положително явление само когато е съпроводено с повишаване на обема и качеството на произвежданата земеделска продукция. Това за България не е налице и в страната се наблюдава намаляване значението на сектора в резултат от негативните тенденции в неговото развитие.

Източник:НСИ

Фиг.1 . БДС по икономически сектори за

периода 1996 – 2008 г., %
Трето, Засилва се процесът на създаване на монокултурна структура на българското земеделие. Основен дял по отношение на площта заемат зърнените култури (предимно пшеница и слънчоглед) – 52,1% от обработваемата земя в страната, а заедно със маслодайните заеманата от тях площ става около 78 %. Зърнените и маслодайните култури заемат и над 45% от брутната продукция в растениевъдството. За тези култури е характерно сравнително малко произведена продукция от единица площ, слаба заетост на трудови ресурси и екстензивно производство. Безспорно условията на страната са подходящи за тези групи култури, но успоредно с тези условия е налице и прекалена специализация на страната в изброените производства.

Състоянието на производството при други култури е коренно различно. Общата площ на лозовите насаждения през 2009 г.е едва 1,7 % от използваната земеделска площ. Младите насаждения /0-5 години/ заемат 3-4% от площите заети с овощни видове, а бракуваните насаждения са над 20% от реколтираните овощни градини. България вече не може да задоволи вътрешния си пазар с ябълки, праскови и др. плодове, на които доскоро беше износител.

Не са особено благоприятни тенденциите и в един от секторите на българското земеделие, в които страната има големи традиции и завоювани позиции. Продължават тенденции за намаляване на площите на лозовите насаждения и намаляване на производството на грозде. Повече от 65% от лозята са силно застарели и са над 20 години. В тези производства се изисква много ръчен труд, поради което възниква въпроса с дефицита на квалифицирана работна ръка. Има и много други проблеми, затрудняващи развитието на лозарството: сериозните инвестиции, които не винаги са налични, осигуряването на пазари и спада в цените на продукцията. Като се има пред вид бавното увеличаване на лозовите насаждения поради технологическите особености на производството, както и разпокъсаността на земята, възпрепятстваща създаването на по-големи по размери лозови масиви, бъдещето на сектора е силно застрашено.

Монокултурният модел на развитие не само не позволява да се използват природните дадености на страната, но и не осигурява стабилен поминък на населението в селските райони. Налагат се прогнози3, че този модел още повече ще възпрепятства тяхното развитие независимо от направените европейски и национални планове и програми.



Четвърто, крайно неблагоприятни тенденции се наблюдават и в животновъдството. Броят и продуктивността на животните се стабилизира, но е на много ниско равнище. Броят на говедата е около 600 000, на овцете под 2 млн., а на свинете под 1 млн. В резултат на това България не може да задоволи нуждите на месопреработвателната си промишленост, а цените на някои продукти /свинско месо/ е над средноевропейското равнище. Постепенно се осъществява концентрация на производството в говедовъдството и овцевъдството, но тя не се съпровожда с увеличаване на бройките животни и на тяхната продуктивност. В птицевъдството и свиневъдството доминират големите производители и се появяват наченки на монополизъм.

Сериозна загриженост буди факта, че животновъдството не осигурява необходимите суровини за месопреработвателната и млекопреработвателната индустрии. Преработвателите разчитат на вноса на евтини, нискокачествени суровини. Тези неблагоприятни тенденции показват, че трябва се направи по-задълбочен анализ на ресурсната база на българското земеделие.



Пето, като цяло в сектора се наблюдава известно увеличение на инвестициите, което е предпоставка за очакваните положителни тенденции, но относителния дял на инвестициите в сектора продължава да намалява. Независимо от повишената инвестиционната активност в аграрния сектор технологичното равнище на произ­водството си остава ниско. Това оказва влияние на произво­дителността на труда, която в момента е около 3 пъти по-ниска от тази на останалите сектори на икономиката, а това е и причина и за ниските доходи в селското стопанство – с около 40% под средните за страната4. В сравнение със средната производителност на труда в сектора на селското стопанство в страните от ЕС, равнището й за България е сред най-ниските – за периода 2002-2004 г. е едва 12% от средната стойност за ЕС-25.

Шесто, концентриран израз на състоянието на земеделието е характеристиката на външнотърговския поток. Благоприятните природно-климатични условия и съществуващите български традиции в аграрната сфера предполагат активен износ на земеделски и хранителни продукти, който да компенсира нуждите на страната от внос на нови технологии и инвестиционни средства за нуждите на селското стопанство. България запазва позицията си на нетен износител, но неблагоприятните тенденции в развитието на сектора се появяват и в търговския оборот. Страната ни се оформя като тясно специализиран износител на земеделски продукти. Нетният износ е основно на пшеница, фуражен ечемик, слънчоглед, тютюн, вино, а в някои години и на царевица.Нетният внос включва основни продукти като ориз, плодове, захар, зеленчуци, месо, мляко и млечни продукти. Данните показват, че българското земеделие се оформя като монокултурно и специализирано в износ на няколко продукта. За редица основни продукти обаче страната все повече се превръща във вносител. Особено негативни са тенденциите при плодовете и зеленчуците. Въпреки добрите условия и традициите при отглеждането им страната все повече се превръща в нетен вносител. Като не се стремим да възродим целите за самозадоволяване с всички земеделски продукти. При пазарната икономика активната вътрешноотраслова търговия е показател за висока степен на развитие. Успехът безспорно може да дойде само като се използват сравнителните предимства на страната, а те са и в производства, за които сега сме нетни вносители.

Неблагоприятното състояние на аграрния сектор позволява да се изведат някои по-важни проблеми. В периода след приемането на България в Европейския съюз в земеделието продължават да доминират дребните производители. Именно проблемът със земеползването е една от главните бариери пред българското земеделие. По данни от преброяването на земеделските стопанства, проведено през 2003 г., в страната голям брой стопанства (96,8%) стопанисват под 5 ха земя, което представлява обаче само 15% от общата използвана земедеска площ. Между 5 и 50 ха стопанисват 2,4% от стопанствата или 6,6% от общата използвана земеделска площ и едва 0,8% стопанисват над 50 ха, което представлява значителна част от използвана земеделска площ (78,5%). Средната използвана земедеска площ на едно стопанство е 4,4 ха. Само на 16% от земеделските производители земята е събрана в един парцел. Останалите обработват по 2 и повече парцела.

Раздробеността на земеделската земя силно затруднява нейното обработване, поради което са необходими мерки за усъвършенстване на поземлените отношения. Подходяща инициатива за преодоляване на тези тенденции е разработвания проект за доброволна комасация на земята.

Все още са малко хората, които са готови да вложат парите си в земеделието,защото това за сега е високо рискова икономическа дейност, което в съчетание с ниската рентабилност, дължаща се отчасти на преобладаващо малкия размер на стопанствата, не стимулира устойчивото развитие на този вид дейност. Състоянието и тенденциите на използването и стопанисването на българската земя създава сериозни пречки пред развитието на агробизнеса. Разпокъсаността на земята след приключване на процеса по възстановяването на собствеността, създава пречки за развитието на модерно и ефективно земеделие. Това показва, че ако  искаме да направим нашето земеделие конкурентноспособно трябва да се премине към окрупняване на земеделската земя.

Също така сериозен проблем е ниското качество на работната сила. Към него се прибавя и възрастовата структура на земеделските стопани. Едва 5% от управителите на стопанства са под 35години, а над 55 години са 66% от собствениците. Ниското образователно и квалификационно равнище и недостатъчни икономически знания и управленски умения на земеделските производители в България са проблеми, от решаването на които зависи успехът на земеделието. Едва 2% са стопаните със средно земеделско образование и 1% с полувисше или висше, или след дипломна квалификация в областта на земеделието. Тази качествена характеристика на работната сила в сектора ще възпрепятства в съществена степен въвеждането на нови технологии и повишаването на конкурентоспособността на българското земеделско производство.

Особено важно е обучението за млади фермери и производители на биологична продукция. Когато заявяваме, че биологичното производство е приоритет за България, ние трябва да създадем необходимите предпоставки за това чрез подходящо обучение.

Не по-малко сериозен проблем за сектора, който се прояви още през първите години на прехода е силно изразената дуалистична структура – огромен брой малки, полупазарни стопанства и малък на брой, но големи производствени единици. Според данни от преброяване на земеделските стопанства през 2003 г. 77% от стопанствата са със земя до 10 декара и всички обработват 7% от земята на страната. Обратно 3000 производствени единици, или 0,4% от производствените единици на страната обработват 76% от обработваемата земя. Едрите производствени структури са основно ангажирани в екстензивните производства /зърнопроизводство, маслодайни култури/ докато в интензивните сектори независимо че се появяват отделни едри, ефективни производители, основната маса от производството се осъществява от дребните, полупазарни стопанства, които не притежават сериозен потенциал.

Тенденциите се запазват и след 2007 г. Използвайки дефиницията за земеделско стопанство (от Закона за преброяване на земеделските стопанства) през 2007 г. са регистрирани 481 920 земеделски структури. Средната площ на стопанството е 6,5 ха (табл.1).


Таблица 1

Разпределение на земеделските стопанства и използваната им земеделска площ според статута на стопанствата5

Юридически статут

Стопанства, брой

Площ , ха

2005 г.

2007 г.

2005 г.

2007 г.

България

520 529

481 920

2 729 390,1

3 050 745,0

Физически лица

515 300

476 956

914 739,5

1 033 468,2

Еднолични търговци

2 158

1 828

354 597,0

408 786,2

Кооперации

1 525

1 156

890 870,0

726 305,5

Търговски дружества

1 312

1 763

522 559,2

781 884,5

Сдружения и други

234

217

46 624,5

100 300,7

Източник: МЗХ, дирекция “Агростатистика”
За период от 2 години се наблюдават и някои положителни промени в структурата и използваната земеделска площ: Намалява броят на стопанствата на физическите лица със 7%, но се увеличава използваната им земеделска площ с 13%; Наблюдава се увеличение в броя на стопанствата на търговските дружества с 34%, а на използваната им земеделска площ с 50%.

Развитието на много подотрасли като зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и някои сектори на животновъдството се възпрепятства от липсата на пазарни средища, където производителите да предлагат своята продукция. Съществуващите пазарни институции и пазари на производителите са силно доминирани от търговците и прекупвачите, което възпрепятства създаването на нормални пазарни отношения в земеделското производство.

Посочените проблеми на българското земеделие изискват подходяща политика и държавна намеса за регулиране и отстраняване на структурните несъответствия. Основните пазари – пазара на земята, пазара на първичните земеделски продукти функционират в силно изопачен вид и във вреда на земеделските производители. Очакванията, че броят на едрите производители ще нараства по пазарен път и ще доведе до подобряване конкурентноспособността на земеделското производство в страната чрез количествени и качествени изменения на земеделската продукция, не се сбъднаха. Тези производители се съсредоточиха само в няколко производства и като цяло земеделието на страната остави без суровинна база и добре развитата преработвателна индустрия.

Необходимо е да се отбележи, че ОСП в периода в които се присъединява България не решава проблеми на самото земеделското производство, а поставя на приоритетно място обществените интереси. На преден план сега са целите за безопасните храни, за прилагането на технологии, щадящи природните ресурси. Това означава прилагане на нов тип аграрна политика за нашите производители, което може да предизвика определени трудности. Мерките на променящата се ОСП са предназначени за едно земеделие на различно организационно, технологично и пазарно равнище. Затова те са насочени основно към ограничаване обема на производството, докато за българското земеделие са необходими мерки за увеличаване на производството.

Общата селскостопанска политика, която следва ЕС, стимулира повишаването на изискванията за спазване на добри земеделски практики, повишаване на екологичните изисквания и на стандартите за качеството и условията за производство. Макар и необходими, директното прилагане на всички тези изисквания ще разорят голяма част от българските земеделски производители и преработватели.

Основният извод, който може да се направи е, че българското земеделие не разполага с необходимта организационни, технологични и икономически условия за въвеждане на настоящата ОСП.

Приоритет в развитието на българското земеделие е да се изработи и осъществи политика за решаване на структурните проблеми на българското земеделие. Необходимо е да се предприемат мерки за повишаване на производителността в земеделието, да се повиши конкурентоспособността на българското селско стопанство и да се подобри жизненият стандарт на живеещите в селските райони.

Някои основни насоки в това отношение, които се посочват и от Икономическия и социален съвет по земеделие6 са следните:

1. Да се усъвършенства законодателството, регулиращо поземлените отношения, а именно усъвършенстване на принципите, правото, условията и размера на унаследяване, оземляване, ползване, опазване и собственост на земеделска земя, преустановяване на раздробяването на земята. В тази връзка целесъобразно е да се изгради Национална агенция с участие на местната власт и гражданите, която да осъществи доброволна комасация на земята. Да се прилага безкомпромисна и устойчива политика за опазване земите със селскостопанско предназначение и спиране процедурите по смяна предназначението на земеделските земи.

2. Да се разработи и приложи от държавата активна социална политика за заетите в земеделския сектор. Трябва да се създадат условия и гаранции за социалната сигурност и защита на земеделските производители. Необходимо е и усъвършенстване на осигурителния режим на сезонните работници.

3. Да се реализират обявените програми и мерки за подпомагане на развитието на „новите” направления в земеделското производство – биологично производство, производство на биогорива и др. Без да решават основните проблеми на земеделското производство, тези нови направления ще предоставят по-добри пазарни перспективи за отделни региони и земеделски производители.

4. Да се разработят целеви програми и да се предприемат специални мерки по отношение на дейностите, подпомагащи земеделското производство – хидромелиорации, растителна защита и агрохимия и ветеринарно дело. Да се контролира изпълнението на всички мерки, свързани с ветеринарния контрол.

5. Да се приобщи аграрната наука и да се превърне в реален фактор в целия процес на управление на производствената дейност в земеделието и преработвателната промишленост, да се обяви държавна поръчка за разработка на научни проекти и програми в съответствие с нуждите на земеделието и преработвателната промишленост, за подпомагане на земеделските производители и особено на полупазарните стопанства с потенциал за растеж.

6. Най-ефективно решение за продуктивното земеделие е провеждане на целенасочена политика за уедряване на земеделските стопанства.По-големите размери на обработваната земя ще позволят използването на мощната и производителна земеделска техника и внедряване на потенциала на съвременните технологии и земеделски практики. Това ще генерира по-рентабилно производство и по-високи доходи. Стопанства от такъв вид могат да спрат процесите на обезлюдяване на селските райони.

Прилагането на ОСП изисква една по-висока организация на аграрния сектор, при която всеки участник в нея – държавните органи и земеделските производители, ще поемат своята част от задълженията и отговорностите. Решаването на проблемите на българското земеделие трудно може да се очаква, че ще стане само с прилагането на мерките на Общата селскостопанска политика. Основните цели за българското земеделие и след приемането на страната ни за член на ЕС трябва да бъдат увеличаването на неговата ефективност и възстановяването на производството в неговите традиционни сектори.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница