Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Икономически университет-Варна

В унисон с тематиката на отбелязваната годишнина, целта на тази статия е свързана с преглед, анализ на научните изследвания в аграрната икономика, насочени към теорията, практиката и обучението на кадри за аграрния сектор през изминалите години и в перспектива.

Научните изследвания в областта на икономиката, организа­цията и управлението на стопанските системи от аграрния сектор и националното стопанство като цяло са провеждани в зависимост от националните цели и задачи, и актуалността на един или друг процес. Едва през последните двадесет години развитието на Университета включва и обучение на кадри с висша квалификация за аграрния сектор.

Един общ преглед на изследванията и публикациите в аграрната област сочи, че те обхващат доста широк кръг на темите и третираните въпроси имащи: юридически характер; технологически; организационни, управленски и други аспекти; опит и резултати на националните и чуждите аграрни образования; насоченост към обучението, квалификацията и преквалификацията на кадри за аграрната наука и практика. Научните изследвания в Университета в представената от нас област са се осъществявали от ограничен брой преподавателски кадри, поради спецификата в подготовката и насочеността на преподавателския състав. Недостатъчна, ограничена е била и специализираната литература към библиотеката, кабинетите и другите звена на Университета. Независимо от тези разминавания с потребностите, научни изследвания и публикации в аграрната наука са правени. От тук изрично трябва да обърнем внимание на читателите, че не сме подбрали само няколко проблема със значимо място в изследванията на преподавателския колектив, тъй като за тази цел трябва да изследваме задълбочено всички публикации, и без особени критерии за оценка да изтъкнем едни или други от тях, което може да предизвика излишни емоционални реакции на съвременниците. От друга страна, по обективни причини разнопосочеността на изследванията, продиктувана от времето и настройката на отделните автори, не позволява тяхното анализиране, обединяване по някакви други признаци, освен приетите от нас и изложени в текста. По наши мнение, в аграрната област, а може би и други научни области в Университета, няма и не е имало създадени и проявили се научни школи, колективи и единици с особени теоретични и практически приноси в областта на икономиката и управлението. В същото време, характерът на тази статия, нейната ограниченост, не позволяват да се отива към по-задълбочено оценяване, разкриване на идеите, изводите и предложенията на авторите представени чрез съответните публикации.

В съответствие с подчертаните съображения, особеностите на това изложение ние свързваме с прегледа, систематизирането на изследванията и публикациите проведени през историческото развитие на Университета и колектива на катедра “Аграрна икономика”

От състава на публикациите на преподаватели към Университета в областта на аграрната наука бихме си позволили условно да ги групираме в следните основни направления, предопределени не само от броя на публикациите, но и от тематичната насоченост на същите. Преди всичко, публикации свързани с аграрната политика на държавата, юридическите постановки, организационните и икономически мероприятия осъществявани в аграрната област и т.н.

Отчитайки спецификата на научните изследвания в областта на аграрната политика, следствие на това, че тя е свързана с упражняваната в даден етап от историята власт, университетските кадри по-трудно се насочват към теми и въпроси от нея. Независимо от това в Университета са провеждани изследвания и направени публикации по редица въпроси свързани с мястото на земеделието в националното стопанство. Интересни и с особено значение за времето си, а и за сега са постановките представени от Наум Долински, Станчо Чолаков, Карол Телбизов, Марин Маринов, Тодор Тодоров, Теодорина Турлакова и други автори, относно значението на нашето земеделие и мястото му в аграрната политика на държавата. Със загриженост и вярна оценка се дискутира по мястото, ролята на аграрната политика в прехраната на населението, земеделското семейство и пролетаризирането на селското население, селското стопанство и търговския баланс. Особено внимание заслужават изследванията и оценките по въпросите на аграрните кризи и затрудненията на земеделието като отрасъл на националното стопанство при финансови и други кризи в страната и света, кои категории земеделско население и как са засегнати от финансово-икономическите кризи в страната и света.

Аграрната политика като система от мерки, мероприятия за регулирането на селското стопанство е застъпено в изследвания и публикации отнасящи се до проблемите които се решават чрез нея, относно структурните промени в българското земеделие в миналото, а и сега в рамките на аграрната реформа, възтановяването на собствеността върху земята в по-ново време, прехода на селското стопанство към пазарно ориентирана икономика и т.н.

Интересен момент в изследванията на аграрната политика се явява въпроса за излишното или недостатъчното земеделско население у нас. Такива проблеми са съществували като резултат от техническия прогрес и развитието на производителните сили у нас. В по-ново време изследванията за аграрната политика са насочени към решаването на проблема за селските райони, селищните системи, обезлюдяването на селата и катастрофалното намаляване, отлива на младите кадри от земеделието, възможностите за стимулиране на предприемачеството в селското стопанство.

Едни от важните аспекти на аграрната политика са свързани с юридическата наука и практика в областта на земеделието. Изследвания и публикации в това направление са правени основно от Наум Долински, Владимир Абаджиев, Карол Телбизов, Иван Коларов и др. Обоснована критика и конструктивни предложения са публикувани за българската аграрна конституция, нейните особености и специфика на разработване и прилагане, недостатъците на земеделското законодателство по отношение на земевладението и земеползването и др. С научна стойност и практическа насоченост са изследванията относно правното регулиране и защита на труда, заплащането на труда в земеделието, формите на намеса в земеделското производство.

В по-ново време изследвания за земеделието с юридическо характер са правени от Карол Телбизов в които той акцентира върху необходимостта от реформи в аграрното право, формите на собс­твеност върху полските и други земеделски имоти, тяхното развитие. Подобни аспекти изследва и представя Мария Станимирова, за земевладението и земеползването, регулиране пазара на земята и др.

Заслужава да се отбележи насочеността на доста от изслед­ванията и публикациите към фундаменталните аспекти, теорията в обучението на кадрите за произхода на правото на частната собственост, системата и източниците на българското земеделско право, правният режим на дадени стопански обекти, като частните земеделски стопанства и т.н.

В логическа връзка с изложеното до тук са изследванията и публикациите свързани със земята и другите фактори на производство от които зависят резултатите в земеделието и успешното му развитие в перспектива. В такава насока, със съответното съдържание и позиция са публикациите на Наум Долински, Тодор Кънчев, Тодор Тодоров, Мария Станимирова, Димо Ангелов, Дамян Киречев, Съби Йорданов, Таня Георгиева, Радмил Николов, Марин Маринов и други, отнасящи се до: количествения състав на българското домакинство, особено селското; използването на работната сила в земеделието; системите за използване на земята; пазарът на земя; основните фондове в земеделските стопанства; развитието на производителните сили в селското стопанство; обезпечаването и качеството на земеделската техника, минерални торове, препарати и др.

Изследвания от подобно естество нямащи пряка връзка помежду си, но имащи характера на фактори, предпоставки за земеделието и обучението по него са за: пазарите на земя и най-вече цената на земеделските земи; сезонните фактори при сделките със земеделски земи; развитието на пазара на земеделска земя; развитие на поземлената собственост; управление на поземлената собственост в аграрните предприятия; състава и проблемите при използването на трудовите ресурси в земеделието и техническата въоръженост на селското стопанство сега и в бъдеще; проблемите на човешките ресурси в аграрния сектор на България.

По обясними причини, изследвания и публикациите свързани с инвестиции и застраховането в селското стопанство в нашата катедра се появяват едва през последните години, следствие на прехода и аграрната реформа в страната. Интересни анализи, виждания са изразени в публикациите на Теодорина Турлакова за чуждестранните инвестиции в селското стопанство и ХВП; стимулирането на чуждеустранните инвестиции; застраховането в селското стопанство и трансформирането на риска в аграрното предприятие. Дамян Киречев акцентира върху инвестиционните проекти като средство за рационално и ефективно управление на инвестирането въобще и в частност в лозарството на България, субсидирането на българското земеделие на този етап. Критично и градивно отношение е изразено към аграрното застраховане от Радмил Николов и Дамян Киречев.

В унисон с представените аспекти по инвестирането и застраховането са изследванията в областта на финансирането, кредитирането, счетоводните и други икономически процеси насочени към земеделието. Интересни, задълбочени изследвания е публикувал Дамян Киречев за възможностите в развитието на аграрния финансово-кредитен пазар в България; проблемите при финансиране дейността на селскостопанските предприятия; кредитирането на агробизнеса в новите условия и др. Въпросите на кредитирането в земеделието са били на вниманието на Здравко Гунчев, Тодор Кънчев, Тодор Тодоров. В тяхните публикации акцента се поставя върху кредитните кооперации в България, проблемите на кредитирането и възможностите за неговото подобряване.

Публикациите със счетоводен характер, насочени към земеделието и обучението на специалисти за него са с доста ограничени прояви, поради ограниченото обучение по проблемите на земеделието в миналото на Университета. В тази област изследвания основно са правили Никола Бакалов и Зорка Михайлова на които и научното израстване е свързано с това. В публикациите им са застъпени въпроси с доста специфичен характер като: счетоводно отчитане на транспортната дейност в селското стопанство; калкулиране на себестойността на животновъдната продукция; оценката и счетоводното отчитане на продукцията за вътрешно производствено потребление; отчитане разходите и калкулиране на себестойността на продукцията в селскостопанските организации и др. Зорка Михайлова акцентира в изследванията си към счетоводното отчитане на автотранспортната дейност, отчитане на рентата и др.

Независимо от това, че специализирането на Университетът ни и в това число на катедра “Аграрна икономика” е основно към икономиката на стопанските системи и технологичните процеси не са особено застъпени при обучението на студенти, все пак изследвания и публикации в това направление има. Те се свързват със Здравко Гунчев, Димитър Вълчанов, Пенчо Драгоев, Димо Ангелов, Калин Жейнов и др. Една част от тези автори проявяват интерес в изследването на овцевъдството и говедовъдството, възможностите за подобряване на породите и технологиите на отглеждане през четиридесетте и петдесетте години на миналия век.

На по-късен етап се проявяват публикации с изследвания за гъските, зайците, гълъбите, малини и касис и др. В тези публикации се анализират едни или други качества на животните и растенията и възможните насоки за подобряване на технологиите на отглеждане и участие в конкурентния пазар.

От такъв приблизително характер са изследванията и публикациите за свиневъдството, за повишаване на неговата ефективност и перспективно развитие. За подобряване на качеството и успешно участие в конкурентния пазар препоръчва в свое изследване и публикация Калин Жейнов посветена на производството на хляб с добавка на млечно-кисела закваска и т.н.

С проблемен характер и актуални за времето си, макар и епизодични са изследванията и публикациите на Тодор Кънчев за механизацията в селското стопанство и планирането, рационалното използване на работния добитък. Механизацията на производството се разглежда като важен фактор за повишаването на производителността в животновъдството и селското стопанство като цяло. В унисон с тези проблеми, но на по-друго ниво са изследванията и публикациите на Радмил Николов насочени към техническия прогрес в развитието на материалната база в аграрните предприятия и съвременните технологии в растениевъдството.

Развитието на аграрната наука и участието на преподаватели от Икономическия университет в това е резултатът от научно-техническия прогрес и аграрната политика в страната. Научните изследвания на преподавателите отразяват проблемните и актуални процеси за даден етап от развитието на страната. С такъв характер са изследванията, публикациите свързани с организационните, интеграционните и управленските процеси в селското стопанство. За изтеклите години, по-често срещаната тематика в публикациите на преподавателите от Университета е за кооперирането в земеделието, кооперацията като организационно-стопанска форма, която е обект на изследване от Здравко Гунчев, Наум Долински, Тодор Кънчев, Димо Ангелов и др. Във всички техни изследвания се застъпват становищата им за ролята, мястото на кооперациите в земеделието, на организацията на производството и труда в селското стопанство.

Развитието на аграрната политика, обективно налага усъвършенстването на организационно-стопанските форми в земеделието, което е привлякло вниманието на по-горе споменатите изследователи. Те повдигат въпросите за организационните промени в земеделието и организацията на стопанската дейност в земеделските стопанства за 40-те и 50-те години на миналия век. На по-късен етап, организационното развитие прераства в нова тематика свързана с интегративните процеси при организацията и управлението на земеделските стопанства; организационните и социално-икономически проблеми на интеграцията в селското стопанство на страната ни; за състоянието и перспективите в интегрирането и управлението на продоволствения комплекс; за стратегиите в организационното развитие на аграрните предприятия у нас; за бригадната организация на труда и организацията на труда в земеделието като цяло и др.

Времето и икономическата политика в страната са продиктували някои изследвания и публикации свързани с усъвършенстване управлението на земеделските стопанства, акцентиране върху икономическите аспекти в това направление, възможности за развитието на селскостопанската фирмена организация. Колективно изследване на катедрата предлага възможности за ешелонизиране на стопанската дейност в националния аграрно-промишлен съюз. Предлагат се идеи за подобряване на някои аспекти от икономическия подход и неговите механизми в управлението на аграрно-промишлените комплекси, самоуправлението в териториално-устройственото развитие, вътрешната стопанска сметка за подразделенията на аграрно-промишлените комплекси и т.н.

Усъвършенстването на организационно-стопанските форми и иновативната основа в развитието на аграрните системи, като предпоставки за предприемаческа дейност в селското стопанство са били в обхвата от проблемите към които са се насочвали преподавателите от Университета в своите изследвания. Още в 1931г. Наум Долински изследва въпросите на дребното селско стопанство и прави препоръки за неговото уедряване и естествено по-ефективно развитие. С няколко години по-късно той отново изследва издребняването и разпокъсаността на земеделието в България, като разкрива причините за това и прави препоръки за тяхното преодоляване. От такъв характер са изследванията и публикациите на Теодорина Турлакова и колектив за проблемите и възможните им решения в малкия бизнес; на Дамян Киречев и Цвета Зафирова за възможностите в развитието и интегрирането в ЕС на българския малък и среден бизнес.

С интересно и актуално звучение за преходните години е изследването на Никола Църев и Теодорина Турлакова за многоаспектността в развитието на българските агрофирми. На подобна тематика са посветени изследванията за функционирането и устойчивото развитие на фамилните земеделски стопанства и проблемите в развитието на малките и средни предприятия в изостаналите селски райони; за личното спомагателно стопанство и проблемите в развитието му у нас и др.

В по-ново време следствие актуалността и развитието на теорията и практиката на предприемачеството в България интересни и аргументирани изследвания са провели и публикували Теодорина Турлакова, Дамян Киречев и колектив за съвременните проблеми на аграрното предприемачество в България. С поредица от материали те разкриват условията за развитието на предприемачеството в аграрната сфера, неговата специфика и възможности за прилагане в агро-туризма, рибарството в страната, прави се по-задълбочено и разширено тълкуване на предприемаческите процеси чрез включването на управленското консултиране при вземането на решение за предприемаческа дейност в българския агробизнес.

Многоаспектността в изследванията на катедрения колектив и други преподаватели от Университета се допълва от теми, проблеми свързани със селищни, териториални и други образования имащи връзка с аграрния бизнес. Разработвана е проблематиката за районирането, специализацията и концентрацията на селското стопанство, която се явява актуална за годините когато се укрупняват земеделските образования в нашата страна.

В рамките на екип от преподаватели на Университета под ръководството на Стефан Хрелев се осъществяват изследвания на социално-икономическото развитие на окръзи и селищни системи в страната – Варненски окръг, Разградски окръг, Силистренски окръг, селищни системи Георги Трайков, Провадия, Дългопол, Рудозем, Девин, Крушари, Суворово, Каварна, Белене и др. Изследването на селското стопанство, неговото териториално устройствено развитие, интензификация и социално-икономическо развитие се осъществяват от :Марин Маринов и Тодор Тодоров. В рамките на тези изследвания, на базата на богата информация са правени задълбочени проучвания, анализи от които произтичат съответни изводи и препоръки за комплексното развитие на териториалните образования. Специални изследвания и публикации са правени за териториалния комплекс “Черно море”, Българското Черноморско крайбрежие, Причерно­морския район, образования имащи специфика в териториалното си развитие.

Много от изследванията на земеделието и аграрната сфера имат колективен характер, което е продиктувано от актуалността на тематиката и съвпадението й с проблемите които интересуват членовете на катедрата и други преподаватели от Университета. Такива изследвания и публикации по тях са правени за: аграрното предприятие и бизнес средата; проблеми на самоуправлението на териториалните общности; развитие на аредния модел на земеделие в Добрички регион; производство на слънчоглед и растителни масла в България. От названието на тези тематики се разбира за насочеността и обхвата на изследванията, несъмнено целящи не само разкриването на състоянието, проблемите, а и перспективното развитие на обхванатия процес.

Както вече подчертахме в текста по-горе много от изследванията и публикациите не са пряко свързани с условно приетите направления в това изложение, а имат случаен характер, в зависимост от възникването на проблема и насочеността на преподавателите към него. Публикувани са изследвания за оползотворяването на диференциалната земна рента в социалистическото селско стопанство, изследвания за заплащането на труда в селското стопанство, проблемите при ценообразуването в селското стопанство; за паричното заплащане на труда в ТКЗС; акордно преминалата система на заплащане на труда, организацията на заплащане в механизираните отряди на ТКЗС, за себестойността и цената на продукцията в ДЗС, заплащането на труда в ТКЗС по принципа на вътрешната стопанска сметка и др.

Интересни като формулировка и насоченост са публикациите на: Милчо Манолов, Теодорина Турлакова, Калин Жейнов, Мария Станимирова и др. за икономическите индикатори за устойчиво развитие на аграрните предприятия; за насоките на устойчиво развитие на селското стопанство; за екологичните аспекти на интензификацията на селското стопанство; за състоянието и проблемите на замърсеност на почвите с пестициди; за необходимостта от изграждане на информационна система за земята в България и др. В тези публикации, а и в редица други представени в това изложение особени открития, приноси не можем да очакваме, но полезни идеи, виждания от теоретично и практическо естество несъмнено има.

От всички икономически проблеми съпътствали теорита и практиката в нашата страна, особено място заемат процесите по оценката на резултатите от стопанската практика, което става главно чрез пазара, реализацията на стоки и услуги от аграрния сектор. На тези процеси, преподавателите от катедрата и други от Университета несъмнено са обръщали особено внимание. Публикации от такова естество са правили Наум Долински, Станчо Чолаков, Здравко Гунчев и други в 30-те – 40-те години на миналия век. Задълбочени изследвания, изводи и препоръки има по отношение на доходността на българското земеделие, пазарността на земеделските и аграрните стоки, доходността, конкурентната способност на стоките и земеделието на страната, на отделните земеделски стопанства.

Здравко Гунчев акцентира в изследванията си върху кооперативното начало при реализацията на животински и растениевъдни стоки на вътрешния и международния пазар, процеси които са особено актуални и в съвременните условия.

На въпросите на пазара и проблемите по реализацията на селскостопанските стоки на по-късен етап отделят внимание с няколко свои публикации Тодор Кънчев и Димитър Вълчанов. Те анализират стопанско-икономическите проблеми на пазара за селскостопански произведения по пазарни цени и планово изкупуване на животинската продукция.

В по-ново време, като резултат от активизирането на пазарните процеси у нас се появиха изследвания и публикации от рода на: “Пазарната среда на земеделските стопанства” на Съби Йорданов и Теодорина Турлакова; “Проблеми на реализацията на селскостопанската продукция в условията на прехода към пазарно стопанство” на Димо Ангелов и Милчо Манолов; “Състояние и проблеми при износа на български селскостопански продукти” и “Възможности за увеличаване на износа на български агропродукти чрез създаване на стратегически сдружения” съвместни публикации на Радмил Николов и Цвета Зафирова.

Всички публикации са били продиктувани от тематиката на обучението на студентите от специалността или Университета като цяло. Учебните планове, в смисъл непрекъснато усъвършенстваните, основно са насочени към икономически и управленски дисциплини, формиране на квалификация у студентите по икономика и управление. Самите изследвания на преподавателите, извършвани главно с цел научно израстване са подчинени и на тематиката в учебните програми по дисциплините които те преподават. По тези причини, публикуваните учебници и учебни помагала са основно свързани с дисциплините по икономика, организация, управление, анализ и др. По-голямата част от публикациите са през последните двадесет години, което е логично следствие от създаването и развитието на специалност “Аграрна икономика”.

Научната литература в областта на икономиката в по-голямата си част е за стопанските организации и предприятията в аграрния сектор, като са застъпени теми и въпроси основно по икономика. Потребностите на учебния процес, интегративният характер на теорията и практиката не рядко са налагали учебните помагала да третират и въпроси по организация, планиране, управление, мениджмънт, технологиите и др.

Разработвани и издавани са учебници по организация на аграрното предприятие, счетоводство, анализ, предприемачество, екология, нетрадиционни дейности и др. С методически характер, подчинени на обучението са и редица сборници от задачи, ръководства по агробизнес и други подпомагащи практическото обучение на студентите, обогатяващи техните знания и възможности.

Интересни за историята на обучението по специалността са и няколкото публикации представящи равносметката, оценката на обучението с компютри и други съвременни средства за обработка на информация, предизвикателствата и перспективите на аграрното икономическо образование и др. аспекти.

Заслужава да се отбележи, че учебната литература, публикациите с непосредствена учебна насоченост имат колективен характер, дело са на двама и повече преподаватели, което води до обогатяване на материала застъпен в тях и по-голямата взискателност, отговорност на авторите към себе си и онези които ще ги ползват.

Като обобщение искаме да подчертаем, че аграрната наука в Икономически университет Варна, макар и с не дълга история има заложени добри основи за още по-настъпателно развитие, за по-задълбочени изследвания с висока научна и практическа стойност и за по-богата от към съдържание квалификация на обучаваните кадри.