За глобална маркетингова протекция

В началото на 21 в. засилващата се глобализация формира втората „зелена” революция, със стратегически предизвикателства към световния агробизнес, в условия на непрекъснат спад на хранителните ресурси и „пиков” недостиг на нефт, вода, фосфор, обработваема земя, климът.

Очертаната глобална ситуация в агропроизводството налага ускорено въвеждане на съвременен иновативен агромаркетинг за защита на съществуващи и създаване на нови агропродукти, удовлетворяващи критично нарастващата потребност на населението от тях.

Въз основа на процесното съдържание на иновативния агромаркетинг се разкрива единството в холистичните елементи, включени в него, а именно: маркетингова диагностика, агроиновации и комерсиализация. Чрез тях се осигуряват поддържащи/ въстано­вяващи динамични съотвествия между обособени индикаторни зони за маркетингова защита на съвременните агропродукти, така необходими при разрешаването на проблемите в настоящия дисбаланс „агрохимия/бионаука”.

1. 
   Съвременни глобални предизвикателства към агробизнеса
   

В резултат на тези процеси на глобализация, в началото на 21 в. настъпват следните стратегически предизвикателства и промени, въздействащи върху агробизнеса, а именно:

• 
  бързо възникващ глобален пазар, изискващ наднационални правителства съставени от нови лидери-страни, с висок ранг на глобална комерсиализация и конкуренция на потребителски и индустриални стоки и услуги (в т.ч. агропродукти), при което след 1950 г.мултинационалният търговски обмен нараства над 100 пъти.⁸
  
• 
  нерегулирани емержентни финансови пазари, с висока експанзия на информационни потоци между географски локализации, при ежедневните равнища на търговия и инвестиране, довели до драматично усложняване и кризи в глобалната финансова структура (2007-2010);
  
• 
  ре-локализация и преватизация в инфраструктурата на международни и национални здравни системи и съответните икономически субекти, с фрагментарна здравна политика и стара иновативна търговия и стандарти с лекарства, при ръст на глобално разпространявани човешки, растителни и животински болестни инфекции;⁹
  
• 
  културно-религиозни динамични процеси на човешка активност, с нови, флуидни изисквания към храни, символи, облекло, вяра, стил на живот с глобален индекс, но при деградация на екологичния капацитет на природната среда (спад на цинк- до 2030; на индиум-до 2017; на тербиум-до 2012 и др.), променящи се обработваеми земи и сигурност на агрокултури;¹⁰
  

Във връзка с пиковия недостиг на нефт, все повече се прилага производство на горива на биологична основа, в които растителните агропродукти заемат технологично лидерство (граф. 1).

Предмет на маркетингови изследвания и диагностика на климата е с фокус върху следните динамики на агроусловията: ръст на температурата в глобалното затопляне; ръст на рискове от екстремни водни събития (щорм, ерозия, наводнения и др.); експанзия на пустинни зони: водата-ключов ресурсен капацет (табл.3).

А тези глобални промени налагат от своя страна стратегически бизнес решения относно маркетинговата динамика в:

• 
  ре-локализация в агро-инфраструктурата на посеви, пестициди и динамични защити от непознати и значими агро-болести;
  
• 
  Оразмеряване и защита от високи рискове за загуба на посеви
  
• 
  Оптимизации и увеличение на посеви/цена на агрохрани.
  

• 
  проектиране и внедряване на маркетингова устойчивост за иновативни агрокултурни структури;
  
• 
  ръст на маркетингови решения за иновативност и производителност на растителни биотехнологии;
  
• 
  развитие на глобална агрокултурна инфраструктура и релокации.
  

Съвременните базови иновации за агро защита ускоряват и повишават ефекта от иновативни структури на агрокултурите с 28 %. Но паралелно с това, следва действително отчитаме причинените загуби от пестициди, болести и др., които възлизат над 40 %, породени от следните агромаркетингови условия (табл.4):

• 
  агрозагуби налагащи професионални, високо технологични изследвания и проектиране на нови процеси/проекти за носители на химио-информации, био-информации и молекулярно моделиране; ултра висок vivo - vitro скрининг; основни поддържащи логистики за всички индикатори в скринингите; vivo & vitro основна селекция, валидация и оптимизация, усилвани от комбинаторна химия;
  
• 
  потребност от инвестиции за целеви научни био-изследвания и проекти, свързани с нарастващите глобални зарази и болести в агробизнеса, особено що се отнася за нарастващите патогенно разпадащи се житни култури, като една от най-опасните патогенези в зърната, водеща до образуване на субстанцията „микотоксин” в агропродуктите, с висок риск за човешкото и животинско здраве. При разпад, образувания микотоксин води до негативно директно/индиректно въздействие върху реколтата от посевите и качеството на зърнени изделия, съпроводено с огромни загуби;
  

Посочените резултати недвусмислено отчитат потребността от непрекъснати маркетингови агроиновации, в основата на които лежи холестичното единство между базовите(фундаментални) иновации, определящи нови агротехнологии и защити, целеви и ритмични маркетингови изследвания и диагностика на протичащите промени, и мениджмънт на маркетингов иновативен жизнен цикъл на агрокултурите¹⁴ (схема 3).

Тази холистичност може успешно да се реализира чрез следните процесни елементи на иновационния агромаркетинг: маркетингова диагностика, агроиновационен процес, комерсализация на агропродукти (схема 4). Периодът на протичане на този агромаркетингов процес изисква средно 8 до 10 години.

(в мл. евро)

• 
  Категория „пазар/потребител”, с базови маркетинг инди­каторни зони «надзор, здеавно-хигиенни практики, информационна осигуреност и достъпност”;
  

• 
  Категория ”биосигурност/агрокапацитет”, с базови индика­торни маркетингови зони „рисков агрокапацитет на страната” (агроклимът, ветеринарни лекарства, научно-техническо равнище), „биосигурност на растения и на животни”;
  
• 
  Категория „правителствени пазарни регулации/между­народни договори, контрол с ОВ”, с базови индикаторни зони “публично-частно партньорство и проектиране, планове за глобален химически, физически и биологически рисков мениджмънт, маркетинг равнище на международни програми за храни”;
  
• 
  Категория „маркетингови локализации/дистрибуционен мениджмънт”, с базови индикаторни зони „глобална локализация нa храни, международни хармонизирани пазарни права, съглашения и програми”.¹⁵
  

х х

Независимо от очертаната картина на неустойчива хармония в съвременната глобална бизнес среда, състоянието на агропродуктите е пряко обвързано с БВП, общо и по страни, с прякото участие на транснационален елит от международни институции като Световната банка, ЮНЕСКО, Световни (WSF), Европейски, Азиатски, Африкански социални форуми и други специфични форми на глобална икономическа интеграция. В основата на тази интеграция лежат резултатите от провеждания агро-маркетингов мениджмънт, в условия на глобални инвестиционни права и свободна търговска съгласуваност, на основата на одитни международни системи и индекси¹⁶. А тези одитни условия са задължително обвързани и с очаквания ръст и развитие на българския агробизнес, растящ в сянката на глобализацията, чрез иновативен агромаркетинг, осигуряващ преди всичко:

• 
  Развитие на патентно-правни регулации в иновационния агро процес и проектиране на бюджети и целеви инвестиции в границите на маркетинговите приложения, бюджети и ефективност;
  

• 
  Балансирано еко съответствие, чрез запазване на био-разнообразието, съобразно скоростта на протичащата патогенеза и съхранение на генома на еко агрокултурите и продуктите;
  

• 
  Непрекъснат агромаркетингов одит и маркетинг диагностика за поддържане на рационална-ресурсна употреба, балансирайки търсенето и предлагането на агрокултури чрез алтернативни земни и надземни ресурси.
  

Украина – развитая страна в области сельскохозяйственного производства, о том свидетельствуют данные (таблица 1).

Рассмотрим отдельные составляющие сельскохозяйственного потенциала.

Почвенный потенциал.

Площадь сельскохозяйственных угодий Украины составляет 22% от площади сельскохозяйственных угодий 27 стран членов ЕС. На одного жителя Украины приходится 0,8 га сельскохозяйственных угодий, в том числе 0,65 га орных земель, тогда когда в среднем по странах ЕС эти показатели составляют соответственно 0,37 га и 0,21 га. Удельный вес чернозема в структуре угодий составляет 60%, что является одним из наибольших показателей в мире, а состав гумуса превышает 3%. Очень благоприятна в оптимальном отношении структура сельскохозяйственных угодий: орные земли 32,4 млн. га (78%), пастбища и сенокосы 8,0 млн. га (19%), многолетние насаждения – 0,9 га (2%), свободные земли – 0,4 млн. га (2%).