Таблица 1 Доля сельского хозяйства Украины у мировых объемах

За численностью населения Украина занимает 5 место в Европе (после Германии, Италии, Великобритании и Франции) и 21 место в мире. На 1 января 2010г население Украины составляло 45,962 млн. чел. – в том числе 31,524 млн. чел. городского населения и 14,438 млн. чел. сельского населения, из них − 3,5 млн. человек занято непосредственно в сельском хозяйстве.

Экономически активное население (в возрасте 15-70 лет) составляет на 01.01.2010 г. 22.150 млн. чел. из них мужчины − 11.389 млн. и женщины − 10,761 млн.

Уровень безработицы за 2009 год составил 9,6%. Средняя заработная плата за 2009 год составила 1906 грн. (238,25 американских долларов), в том числе в сельском хозяйстве − 1206 грн. (150,75 американских долларов).

Рис. 1. Структура сельскохозяйственных предприятий.

Производственные мощности позволяют обеспечивать до 2020 года – биоэтанола около 4 млн. тонн; биодизеля – около 3 млн. тонн; биогаза – около 10 млрд. м³; тепла из котельных установок - около 8 млн. т. исл. топлива.

В самой Академии растениеводства функционирует 8 отраслевых отделений, среди которых – земледелия, зоотехники, ветеринарной медицины и другие.

Основные направления исследований:

• 
  теоретические и практические исследования в физиологии;
  
• 
  разработки адаптированных систем землепользования;
  
• 
  селекция сельскохозяйственных растений;
  
• 
  продуктивное производство продукции животноводства;
  
• 
  экономическое исследования по улучшению земельных отношений в сельской местности и другие.
  

В структуре Академии осуществляется подготовка научных кадров высшей квалификации за 68 специальностями.

Кроме Академии, в составе Министерства аграрной политики находятся 23 высших учебных заведений III – IV уровня аккредитации (специалист и магистр), 8 из которых имеют статус национальных, и 118 высших учебных заведений I – II уровня аккредитации (младший специалист и бакалавр) в том числе 94 колледжа и техникумов в составе университетов.

Министерству аграрной политики подчинены 10 организаций последипломного образования и 33 профессионально-технических училищ. Контингент студентов составляет более 258 тысяч человек, из них более 137 тыс. (53%) обучаются на бюджетной форме. Из всего контингента студентов - более 70% − сельская молодёжь.

Научные исследования осуществляет 14 научно – исследовательских институтов и 67 лабораторий, функционирует более 400 кафедр. В системе последипломного образования ежегодно повышают квалификацию более 35 тыс. государственных служащих и специалистов сельского хозяйства.

Аграрные научные учреждения сотрудничают с зарубежными учебными и научными учреждениями с возможностью обучения и стажировки в университетах Бельгии, Болгарии, Великобритании, Дании, Германии и других стран.

Сельское хозяйство занимает 5 место в структуре ВВП Украины, уступая промышленности, торговле, транспорту и связи, финансовой деятельности.

ВВП Украины за 2009 год составил 914,7 млдр. гривен (114,34 млрд. дол. США), а сельское хозяйство − 65,517 млрд. гривен (8,19 млрд. долларов США).

Под посевными площадями в 2009 г. было занято: зерновых и зернобобовых − 15,8 млн. га, сахарной свеклы − 0,322 млн. га, подсолнуха − 4,3 млн. га, картошки − 1,4 млн. га, кормовых культур − 2,658 млн. га.

В 2009 г. было произведено зерновых − 46,02 млн. т., сахарной свеклы − 10,07 млн. т., подсолнуха − 6,36 млн. т., картошки − 19,666 млн. т., овощей − 8,341 млн. т., плодов и ягод − 1,618 млн. т.

Потенциал живодноводства. По состоянию на 01.01.2010 г. 4,9 млн. голов крупного рогатого скота; 7,1 млн. голов свиней; 1,8 млн. голов овец и кур.

Необходимо отметить, что их количество продолжает уменьшаться.

Организационно-правовая деятельность сельскохозяйственных производителей регулируется законами: “О хозяйственных товариществах”, “О сельскохозяйственной кооперации”, а также Хозяйственным кодексом и другими юридическими актами Министерства аграрной политики.

Необходимо отметить, что после вступления Украины в ВТО, с учетом мирового финансового кризиса, аграрный сектор оказался в сложных условиях. В соответствии с условиями ВТО размер государственной поддержки определен в размере 602 млн. дол США (4,8 млрд. гривен), что увы недостаточно, и кроме того, с учетом нормативов “желтого” портфеля (в ВТО существуют определенные ограничения в виде желтого, зеленого и голубого “портфелей”), которые предусматривают бюджетные отношения, со временем размер государственных дотаций должен составить к 2013 г. − 2,4 млрд. гривен (0,3 млрд. американских долларов).

С учетом имеющегося аграрного потенциала главный вектор аграрной политики – превращение аграрного производства в высокопроизводительную конкурентоспособную отрасль как на внутреннем секторе национальной экономики, так и на внешних рынках. Механизмы реализации этого направления заложены в принятой Государственной целевой программе развития украинского села на период до 2015 г. со следующими приоритетами:

• 
  внедрение эффективной системы рационального исполь­зования земли сельскохозяйственного назначения ;
  
• 
  создание благоприятных условий для привлечения иностранных инвестиций в агропромышленный комплекс и развитие сельских территорий;
  
• 
  обеспечение развития инфраструктуры аграрного сектора;
  
• 
  формирование современной селекционной базы и развитие альтернативных видов топлива.
  

Механизм реализации приоритетов аграрной политики изображен на рис. 2.

Практическая реализация этого механизма будет содействовать улучшению основных направлений сельскохозяйственной политики.


Рис. 2. Составляющие механизма реализации приоритетов аграрной политики

Литература

1. 
   Закон Украины “Основы государственной аграрной политики на период до 2015 года” Припять 18 октября 2005 г. № 2982./ http:// www.minagro.gov.ua
   
2. 
   Закон Украины “О государственной поддержке сельского хозяйства” Принят 24 июня 2004г. № 1877. / http://www.minagro.gov.ua
   
3. 
   Закон Украины “О приоритетности социального развития села и агропромышленного комплекса в народном хозяйстве”. Принят 17 октября 1990 г .№ 460. /http:// www.minagro.gov.ua
   
4. 
   Материалы Государственного Комитета Статистики Украины // www.ukrstat.gov.ua
   

Pasichnyk Yurij Vasylyovych

Dean of the Financial & Economic Department,

Doctor of Economic Science, professor, academician of

Academy of Economic Sciences of Ukraine

Cherkassy State Technological University

Ukraine, Cherkassy, Shevchenko Boulevard, 460

Tel. 00 (380472) 730939; mobile: 00 (38067) 4723530

E-mail: pasich_fin@mail.ru


ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ
POLICY FOR RURAL DEVELOPMENT IN CONTEXT OF THE EUROPEAN SOCIAL MODEL
Доц.д.ик.н.Юлия Дойчинова, проф.д.ик.н.Иван Кънчев,

гл.ас.д-р Дарина Заимова

Assoc. Prof. Julia Doitchinova D.Sc., Prof. Ivan Kanchev D.Sc.,

Senior Assistant Darina Zaimova, PhD

Цел на доклада е на основата на характеристиките на социалните европейски модели да се изясни значението на политиката за развитие на селските райони.

Purpose of the report is based on the characteristics of the European social model to clarify the meaning and specific policies for rural areas.

Цел на доклада е на основата на характеристиките на социалните европейски модели да се оцени значението на политиката за развитие на селските райони.

Европейският социален модел е тясно обвързан и зависим от европейската политическа култура и институции, икономическия модел и поведение, както и философията и визията за бъдещето на Европа. В практиката съществуват няколко европейски социални модели, обособени според институционалната архитектура и функциониране.

Скандинавският модел (възприет от Дания, Финландия, Швеция и Холандия) се характеризира с прилагането на активна политика по заетост и прогресивно данъчно облагане. Неговата система включва високо ниво на разходите по провеждане на социалната им политика. Съществуването на силни профсъюзи осигурява и отработена структура на заплащане.

Англо-саксонският модел (Ирландия и Великобритания) има добре развита система за социално подпомагане, като паричните потоци са ориентирани главно към заетите в трудоспособна възраст. На пазара на труда присъстват профсъюзи със слаби позиции, сравнително широк и нарастващ диапазон на заплащане на труда.

При континенталния модел (Австрия, Белгия, Франция, Германия и Люксембург) ролята на трудовото право е значителна и е детайлно разработена. Трудовите условия при 90% от заетите в Германия се договарят чрез колективно споразумяване. Този модел се основава на застрахователната политика, добро социално подпомагане за безработните и по-късната пенсионна възраст. Участието на профсъюзите е ограничено.

Средиземноморският модел (Гърция, Португалия и Испания и Италия) се приближава като характеристики към Континенталния модел. Негови особености са по-късна пенсионна възраст, активна политика по осигуряване на заетост и колективно споразумяване на структура на заплащането на труда. Социалните услуги основно се финансират от работодателите. При това няма ясно обособена протекционистична политика, т.е. не се гарантира минимален доход. Конкретни решения се вземат на регионално ниво, което обяснява значителните различия в рамките на една държава.

През последното десетилетие, се добавя и пети модел: моделът на социално общество в страните от Източна Европа (Полша, Унгария, Чешката република и Словакия), които преминават процесът на трансформация към западния модел на развитие. В рамките на този модел се разграничават две групи – динамично развиващите се Балтийски страни и Вишеградските страни. Като цяло може да се отбележи по-нисък темп на приспособяване на социалния модел на държавите по отношение на законовата рамка, което от части се обяснява с индивидуалистичния подход, утвърден през годините на социализма.

Посочените, а и редица други различия подчертават трудността да се обединят групите модели в един общ социален модел. Но този факт дава възможността при развитието и промяната на социалната политика да се ползва опита и знанията на всички страни членки на Европейския съюз.

Скандинавският и Англо-саксонският модели се определят като устойчиви, докато Континенталният и Средиземно­морският модели се нуждаят от реформи в посока повишаване на ефективността чрез ограничаване на политиката за обезщетение при безработица. Според него основните реформи следва да се насочат в посока на: Динамизиране на общия европейски пазар; Инвестиране в научната дейност и изследвания; Подобряване на макроикономическата политика; Политика по сближаване и преструктуриране; Ефективност на законовите предписания; Реформиране на Европейския бюджет, включително намаляване на субсидиране на селското стопанство и ограничаване алокализацията на производствените ресурси.

Европейските политици дефинират европейския социален модел, като основаващ се на добро икономическо представяне, високо ниво на социална защита и социален диалог. Парадигмата на този модел, е че икономическата и социалната политика и политиката по заетостта формират триъгълника на европейската политика, в рамките на който те взаимно се определят. Тази положителна взаимовръзка следва да има за резултат устойчив цикъл на икономически и социален прогрес.

Водещият принцип в модернизирането и подобрението на европейския социален модел е адаптирането към промените в социално-икономическите потребности и предизвикателства следвайки принципа, че социалната политика е като производствен фактор; и липсата на адекватна социална политика би довела до негативни последици, със значително по-голям мащаб на влияние. Предварително условие е да няма противоречие между социалната политика и икономическата дейност. Фигура 1 представя схематична визуализация на връзката между икономическа ефективност и социална справедливост.

Ако социалната съгласуваност и стабилност се приемат за производствени фактори, то противоречието между социалната правда и икономическата ефективност ще бъде преодоляно. Определянето на социалната политика като производствен ресурс следва да подобри икономическия потенциал.

Европейският социален модел е връзката между икономическите и социалните дейности посредством развитието на социално отговорна пазарна икономика. Опитва се да обвърже конкуренцията със солидарността и социалната справедливост и цели икономически растеж, който да подсили социалното обединение. Икономическата, образователната, здравната и социалната политика са взаимносвързани и могат да се разглеждат като производствена инвестиция. Социалната съпричастност подкрепя и улеснява структурните промени, а политиката по заетост и социалният диалог формират основата на социалното споразумение.

Фигура 1. Икономическа ефективност и социална справедливост в Европейския социален модел

По оценки на експерти на ОИСР между политиките за развитие на селските райони в страни като Австралия, Канада, членовете на Европейския съюз, Япония, Норвегия, Швейцария и Съединените щати и връзката им към селскостопанска политика се констатират редица различия (OECD 2009). Те са свързани с:

• 
  Степента на интегриране на селските райони и политиката за регионално развитие;
  
• 
  Връзката между политиката за селските райони и селскостопанските политики;
  
• 
  Степента, в която политиките за развитие на селските райони са насочени към земеделския сектор;
  
• 
  Различията на насоченост на подпомагане на уменията и дейностите на земеделските производители;
  
• 
  Степента на децентрализация на политиката за развитие на селските райони;
  
• 
  Механизмите на финансиране и др.
  

Аграрната и политиките за развитие на селските райони все повече включват и въпросите на околната среда в своите приоритети. Това се утвърждава в документите на Европейската комисия (2008), в които все по отчетливо се подчертава многофункционалното измерение на развитието на селските райони. Протичащите процеси в тях предполагат дълбоки структурни трансформации в самото селско стопанство, което ще доведе и до динамизиране на развитието на селските райони. Сред основните предпоставки за подобно развитие, съществено влияние имат: постепенния процес на либерализация на аграрната търговия, породен от Световната търговска организация и намаляването на обществена подкрепа за аграрния сектор; ускоряване на процесите на технологични иновациите, прилагани за селското стопанство; постепенното въвеждане на изискванията за опазване на околната среда при разнообразните аграрни практики; промените в предпочитанията на потребителите по отношение на вида на продуктите, както и формата на потребление с разширяване на покупките чрез големите вериги супермаркети.

Всичките тези промени задълбочават процеса на дуализъм в селските райони и увеличават подоходната диференциация между собствениците на относително едри земеделски стопанснтва и ниските доходи на традиционното земеделско домакинство. Този процес е съпроводен и с намаляване на заетостта в земеделието и изоставяне на земя от много малки земеделски производители.

В резултат някои изследователи достигат до извода, че “дългосрочната история на икономическа и социална нестабилност в много селски райони отразява намаляване на капацитета на подкрепяното промишлено селско стопанство да се поддържа икономиката в селските райони” (Rizov 2006). С основание някои автори (Ray 2002) твърдят, че ортодоксалната селскостопанска секторна политика на ЕС се критикува не само за бюджетните разходи, но се разглежда и като е реакционна сила, затрудняваща адаптацията на селските райони към съвременните условия.

Съществува дебат между академичните изследователи в селските проучвания по отношение на "теории" или "модели" на икономическото развитие в селските райони и ролята на селските райони развитие на политиката за стимулиране на икономическия растеж в селските райони. Традиционна гледна точка на изследователите на политиките за развитие на селските райони е разделянето им на два етапи – на екзогенно и ендогенно развитие. И докато за първия са характерни централизация и повишена отговорност на централната власт за разпределение на субсидиите по райони и на тази основа даването на различни приоритети, то за втория – в центъра е отделния район с неговите ресурси, потенциал и други дадености. Т.нар. екзогенната политика за развитие на отделни периферни области, стимулира създаването на нови типове заетост в селските райони, като усилията се насочват към изграждането на инфраструктурата, като специално внимание се отделя на транспорта и комуникациите. Разграничаването на двата модела на развитие дава основание на някои изследователи (Keane 1990) да подчертават, че ендогенното развитие не е само икономическа концепция, а по-скоро е процес, включващ всички условия за живот. И в същото време създава предпоставки за концентрация на концепции и цели и начини за постигането им на локално ниво. По този начин ендогенният подход променя фокуса – „ от инвестици на физически капитал в инвестиции в знания, умения и предприемачески умения на местното население” (Keane 1990).

Концепцията за ендогенното развитие се разглежда като алтернатива на практиката за централизираната интервенция, която изолира социалния и икономическия живот един от друг и се опитва да решава социално-икономическите проблеми със стандартни мерки, независимо от културните традиции и други особености. Според някои автори (Lowe et al. 1998) основните характеристики на ендогенния модел могат да се сведат до следните:

• 
  Ключов принцип – специфичните ресурси на района трябва да се използват като основа (ключ) за устойчивото му развитие;
  
• 
  Динамични сили – локални инициативи и предприемачество;
  
• 
  Функция на селския район – диверсифицирана икономика на услугите;
  
• 
  Главни местни проблеми на развитието – ограничен капацитет на районите и социалните групи да участват в дейностите за развитие;
  
• 
  Фокус на местното развитие – създаване на капацитет (умения, институции и инфраструктура) и преодоляване на социалната изолираност.
  

В доразвитието на тези идеи Murdoch (2000) разглежда мястото на мрежите при формулиране на стратегиите за развитие, като идентифицира две координати на мрежите – хоризонтална и вертикална. Хоризонталната мрежа описва координацията на стопанската активност на местно ниво, достъпа до пазари и др. Вертикалната мрежа се формира като резултат от взаимодействията на бизнеса в агроиндустриалната верига. На тази основа се формулират три типа райони в зависимост от формираните мрежи. Първият тип – „клъстер на иновациите” е доминира от хоризонтални мрежи, малки и средни предприятия, стабилни връзки и кооперация. Във втория тип е водеща вертикалната мрежа, интензивните форми на земеделско производство и мощните преработвателни структури. В третия тип не работят ефективно нито хоризонтални, нито вертикални мрежи. Тези райони са загубили своите ресурси пред индустриалния период и се нуждаят от подкрепа от страна на държавата за създаване на капацитет.

Вторият елемент е разнообразието, като противоположен на стандартизирания градски начин на живот и на глобализирания модел на потребление. Затова и Конвенцията за развитие на селските райони подчертава необходимостта от разнообразни решения за отделните селски райони в Европа и интерпретира развитието на селските райони като интегрирана част от регионалното развитие, вземайки предвид специфичностите на селските райони сравнени с тези на градовете и градските агломерати. На тази основа се извежда и нуждата от интегриран и териториален подход към планирането и управлението на тези райони с използването на разнообразните форми на хоризонтална и вертикална интеграция. При това ролята на малките и средните предприятия се приема за фундаментална за развитието на селския район.