Литература:
-
Dorothee B., Greskovits B. (2004) “Capital, Labor, and the Prospects of the European Social Model in the East, Central and Eastern Europe”, Working Paper 58
-
Keane, J.M. (1990) Economic Development Capacity Amongst Small Rural Communities,In.: Journal of Rural Studies Vol. 6. No.3. pp.291-301
-
Lowe, P. Ray, C. Ward, N. Wood, D. Woodward, R. (1998) Participation in Rural Development: A Review of European Experience CRE, University of Newcastle upon Tyne
-
Murdoch, J. (2000) Networks . a new paradigm of rural development?Journal of Rural Studies 16/2000, 407 – 419.
-
OECD (2009b), Methods to Monitor and Evaluate the Impacts of Agricultural Policies on Rural Development, OECD, Paris. OECD 2009 b Ray, C. (2002) A mode of production for fragile rural economies: The territorial accumulation of forms of capital, Journal of Rural Studies, 18, pp. 225–231.
-
Rizov (2006) Rural Development Perspectives in Enlarging Europe: The Implications of CAP Reforms and Agricultural Transition in Accession Countries, European Planning Studies Vol. 14, No. 2,
-
Strategy paper of the International Council on Social Welfare (2006) “The future of the European Social Model: Considerations and challenges”
ПРОБЛЕМИ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА НА СЕЛСКИТЕ
ОБЩИНИ В ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА
PROBLEMS IN THE SOCIAL SPHERE OF RURAL MUNICIPALITIES WITHIN THE REGION OF STARA ZAGORA
доц. д-р Венета Гайдарджиева, доц. д-р Таня Танева
Assoc. Prof. Veneta Gaidardjieva, PhD
Assoc. Prof. Tanya Taneva, PhD
Резюме
Стратегическите насоки на ЕС за развитието на селските райони предвиждат осигуряване на единството между политиката за сближаване, политиката по заетостта и развитието на селските райони. За Старозагорска област, 67 % от територията представлява селски район, 9 от общо 11 общини са селски и 95% от общия брой населени места са села, характеризиращи се с различни приоритети и възможности за социално-икономическо развитие и със съпътстващите ги общи и специфични проблеми в социалната сфера. Цел на изследването е да се проучат основни социални проблеми в селските общини и да се потърсят възможности за тяхното разрешаване. Емпиричното проучване е проведено в един от бързо развиващите се региони в Република България – област Стара Загора. Методическият инструментариум представлява част от обширна анкетна карта, структурирана в девет модула, операционализиращи основни показатели за социално-икономическо развитие на административно-териториални единици /общини и кметства/. Контигент на представеното в тази публикация емпирично изследване, са кметовете на 44 населени места от селските общини в област Стара Загора. Основните резултати се отнасят до дела на икономически активното население, нивото на безработица през 2009г., основните източници на доход за населението, проблемите с изходящата миграция, потребностите от мерки и програми за социални грижи.
Summary
The strategic guidelines of EU for development of rural areas foresee an insured entity between rapprochement policy, labor policy and development of rural areas. For Stara Zagora region 67% of the territory represents rural areas. Nine from eleven municipalities overall are described as rural ones and 90% of the populated areas overall are villages characterised with different priorities and possibilities for a social-economic development and the attendant general and specific problems in the social sphere. The goal of the study is to analyse core social problems in the rural municipalities and to search for opportunities for these problems to be solved. The empirical research was conducted in one of the fast developing regions in Bulgaria – Stara Zagora county. The research methods are a part of a great detailed survey, structured in 9 modules, operationalysed with fundamental indexes for a social-economic development of administrative-territorial unities (municipalities and city councils). In the presented in this publication empirical survey, there was a presence of the contiguity of 44 mayors of the different populated rural areas across Stara Zagora county. The core results refer to the deeds of these parts of the population that are economically involved, the level of unemployment for 2009, the core income sources, the problems with the outgoing migration, the necessities for measures and programs for social care.
Ключови думи: ЕС, регионално развитие, селска община , социални проблеми, безработица, миграция, икономическа активност
Key words: EU, regional development, rural municipality, social problems, unemployment, migration, economic activity
Европейският съюз води активна политика за развитие на селските райони. Повече от 91 % от неговата територия се състои от „селски райони“ и там живее над 56 % от населението на Съюза. Те представляват важна част от неговата идентичност. Европейският съюз прилага в своите нормативни актове международно признатата дефиниция, предложена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Тя се определя като ясна и опростена, включително за райони, които са гъстонаселени. Още през
1994 година OECD определя за местно ниво (общините – NUTS 5) като селски онези, които имат гъстота на населението под 150 души/кв. км..17
Укрепването на политиката на ЕС за развитие на селските райони се превръща в общ приоритет за Съюза. Това помага за постигането на важни цели и за хората, живеещи и работещи там. Лисабонската стратегия на ЕС (2000) за растеж и заетост и неговата стратегия от Гьотеборг (на срещата на Европейския съвет, юни 2001) за устойчиво развитие се отнасят еднакво до селските райони и градовете.
Според Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 политиката за развитие на селските райони за 2007-2013 г. е съсредоточена върху три тематични оси: повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори; подобряване на околната среда и ландшафта; подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика.
Цел на изследването е да се проучат основни социални проблеми в селските общини и да се потърсят възможности за тяхното разрешаване, което кореспондира с третата тематична ос.
Контигент на емпиричното изследване, проведено през 2009 г., са кметовете на 44 населени места от селските общини в област Стара Загора. Извадката е представителна за 135-те населени места в селските общини в област Стара Загора по критерий - брой население в тях.
Преобладаващите икономически дейности в обхванатите в изследването населени места са представени на Фиг.1.
Фиг.1
Методическият инструментариум представлява обширна анкетна карта, създадена от изследователски екип, специалисти от катедра «Регионално развитие» на Стопански факултет при Тракийски университет, Стара Загора. Картата е структурирана в девет модула, операционализиращи основни показатели за социално-икономическо развитие на административно-териториални единици (общини и кметства) - икономическо развитие, образование, здравеопазване, социални и демографски проблеми, опазване на околната среда, култура, инфраструктура, обществен ред и сигурност, административна практика. Всеки един от модулите съдържа фактологични и оценъчни въпроси, значителна част от които дават възможност за скалиране или ранжиране на отговорите. Значително по-малка част са отворените въпроси, чиято цел е набиране на емическа информация от респондентите. Данните са обработени с пакет за статистически анализи в социалните науки STATISTICA.
Основни задачи на изследването са: 1) обобщаване и анализ на актуални данни по основни променливи в проучването, отнасящи се до състоянието на социалната сфера и демографските проблеми в обхванатите населени места; 2) установяване на основни зависимости между променливите в изследването и влиянието между тях; 3) изследване влиянието на социалните фактори върху обезлюдяването на населените места; 4) обсъждане на възможности за решаване на основните проблеми в социалната сфера на селските общини.
Според Проучване на работната сила (ПРС) на НСИ, проведено през 2004 г., преобладаващо селските и междинните селски райони18 се характеризират с много ниско ниво на икономическа активност, което се обяснява със слабите възможности за работа в селските райони19.
Данните от настоящото проучване за населените места в селските общини в област Стара Загора показват (Фиг.2), че в относително по-голямата част от обхванатите в проучването населени места - 53,49%, икономически активно е значително по-малка част от половината от населението. Само в около една трета от населените места - 27,91%, икономически активното население представлява 50-80% от цялото население. Посочените резултати показват от една страна, че тенденцията от 2004 г. е характерна и за област Стара Загора, която като цяло е регион с ускорено икономическо развитие (в т.ч. и селскостопанско), а от друга – неблагоприятната тенденция за много ниско ниво на икономическа активност се запазва и през 2009 г.
Фиг.2
Регистрираното ниво на безработица в селските общини за 2004 г. е сравнително високо – 19,2%., като в 34 селски общини нивото на безработица надхвърли 30%20. Значителен проблем на селските общини е високото ниво на дългосрочна безработица, която през 2004 г., в селските райони, е 11,3% спрямо 3,6% в градовете. Високото ниво на дългосрочна безработица се обяснява с липсата на възможности и намаляването на шансовете за заетост на работната сила в селските райони. Обсъжданите резултати показват, че независимо от високата безработица, предприемачите срещат трудности при намиране на квалифицирана работна сила.
Сравнителният анализ показва, че въпреки икономическата криза нивото на безработица в населените места в селските общини в област Стара Загора през 2009 г. е относително по-ниско, в сравнение със статистиката за страната от 2004 година.
Фиг.3
Представените на Фиг.3 данни красноречиво показват, че в около половината от обхванатите в проучването населени места (48,84%) нивото на безработица е близко да средното за страната – до 10%. В около ¼ от тях, безработицата е межу 30-80%. Изключение са селата (4,4%), в които безработица практически няма. Това в известна степен се дължи на съхраняване и развитие на основния поминък на населението (напр. отглеждане и преработка на рози) или на наличието на развита инфраструктура в близост до големите градове, създаваща условия за мобилност на работната ръка и стимулираща заетостта на населението.
Според проучването на работната сила на НСИ през 2004 г. делът на хората, живеещи в бедност е значително по-висок в селските райони. Това е свързано с по-ниските заплати, по-високата безработица и степента на непълна заетост, високият дял на хората, живеещи от пенсия и социални помощи, както и от високата цена на социалните услуги. Последното проучване на Световната банка за бедността в България разкрива, че нивото на бедността е 4 пъти по-високо в селата, а домакинствата, живеещи в селата представляват 66% от бедното население21.
Фиг.4
* Общият сбор надхвърля 10% тъй като респондентите дават повече от един отговори.
Конкретните данни от проучването в селските общини в област Стара Загора показват, че освен пенсиите (според кметовете на 51,16% от населените места), основни източници на доход за населението са производството за собствена консумация (48,83%), ренти или наеми от собственост (34,88% - предимно от земеделска земя), (Фиг. 4). Дисперсионният анализ показва, че производството за собствена комсумация е в значителна степен по-изразено в населените места с по-висока безработица (F=3,17; p<0.05). Очевидно то се налага като спасителна стратегия за временна компенсация на икономическата несигурност в следствие на безработицата. Друга дисперсионна зависимост е, че населението в селищата с характерно дребно производство за пазара, значително по-малко проявява интерес към действащите мерки и програми за социални грижи (F=5,81; p<0.05). Макар и дребно, производството за пазара решава икономическите проблеми на населението в степен, която обуславя слабите потребности на хората от мерки и програми за социални грижи. Значителна част от източниците на доходи са свързани с основния ресурс – земята, но не и като средство за стартиране на собствен бизнес (Фиг. 4).
За насърчаване на предприемачеството през 2000 г., МТСП подкрепи създаването на мрежа от бизнес центрове в селските райони и финансира голяма част от тяхната дейност22. През 2007 г. мрежата се състои от около 50 бизнес центрове, които предоставят бизнес информация, съвети и обучение по предприемачество за малкия бизнес и потенциалните предприемачи в селските райони. За подпомагане на личната заетост на ромите, от 2007 г. се създават около 20 нови центъра за занаяти и развитие на земеделието в селските общини с подкрепата на Програма ФАР на ЕС23. Въпреки това, в конкретното изследване в област Стара Загора 60% от кметовете посочват, че само малка част (значително по-малко от половината) от населението имат доходи от собствен бизнес.
Фиг. 5
При отговор на въпроса „Подпомага ли общината подобряването на заетостта в населеното място?” мненията почти равномерно се разпределят между отговорите „да” (44,18%) и „не” (41,86%). Статистически значима разлика не се наблюдава (Фиг.5). Отговорилите положително конкретизират и поясняват отговорите си чрез следните дескриптори: в най-голяма степен общината подпомага заетостта в съответните населени места чрез програми за временна заетост (68,4%), в по-малка степен чрез контактите с Бюрата по труда (21,1%) и само в редки случаи, косвено, се стимулира заетостта чрез привличане на инвестиции в населеното място.
В голяма част (почти 70%) от населените места в селските общини в област Стара Загора действат мерки и програми за социални грижи (Фиг.6). Най-често те се осъществяват чрез: социален патронаж, социален асистент, помощи за отопление, както и други мерки от социалните програми за инвалиди и социално слаби и програмата „От социални помощи към заетост”.
Фиг.6
Една от задачите в изследването е да се установи как социалните фактори влияят върху обезлюдяването на населените места. Данните на Фиг.7 сочат, че в изключително голям брой населени места в област Стара Загора (72,09%) през последните 5 години продължава устойчивата тенденция за миграция на населението към по-големи населени места или по-развити региони. Едва в 25,58% от населените места такъв проблем не е посочен.
Фиг.7
Отговорите на въпроса „Има ли хора, които са се заселили в населеното място през последните 5 години?” очертават следните съотношения (Фиг.8): за 32,56% от населените места се наблюдава положителна тенденция на по-голям брой заселили се в сравнение с напусналите съответното населено място. В 41,86% - заселилите се са по-малко от напусналите, а в 23,26% от населените места няма новозаселили се. Резултатите от дисперсионния анализ показват, че в населените места, в които като преобладаващи икономически дейности силно представени са селско стопанство, горско стопанство и производство на дървен материал и изделия от него се наблюдават статистически значимо по-малко напуснали през последните 5 години (F=9.23; p< 0.005).
Търговията, транспорта, производството на хранителни продукти, лов, риболов, строителство и др. не са икономически дейности, които значимо задържат населението в селските общини.
Фиг.8
От направения анализ произтичат следните изводи:
-
В значителна част от обхванатите в изследването населени места от селските общини в област Стара Загора, икономически активното население е по-малко от половината от общия брой на населението.
-
Нивото на безработица е относително по-ниско, в сравнение със статистиката за страната от 2004 година.
-
Доколкото по изключение се наблюдава нулева безработица в някои населени места тя е резултат на съхраняване и развитие на основния поминък на населението, както и на наличие на основна пътна инфраструктура осигуряваща достъп до сравнително малките селища в селските райони на областта.
-
Основни източници на доход за населението са пенсии, производство за собствена консумация (в значителна степен по-изразено в населените места с по-висока безработица) и/или ренти и наеми от собственост. Значителна част от източниците на доходи са свързани с основния ресурс – земята, но не и като средство за стартиране на собствен бизнес.
-
В голяма част от населените места в селските общини в област Стара Загора действат мерки и програми за социални грижи. В населените места с по-изразено дребно производство за пазара, се наблюдават значително по-слаби потребности от такива мерки и програми.
-
В изключително голям брой населени места, през последните 5 години продължава устойчивата тенденция на изходяща миграция към по-големи населени места или по-развити региони.
-
В около 1/3 от обхванатите в изследването населени места се наблюдава положителна тенденция на по-голям брой жители, заселили се в съответното населено място, в сравнение с напусналите. По-малко напуснали жители през последните 5 години се наблюдават в населените места със силно представени преобладаващи икономически дейности селско стопанство, горско стопанство и производство на дървен материал и изделия от него.
Информация за авторите с данни за контакти:
Доц. д-р Венета Гайдарджиева, Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра «Регионално развитие», e_mail: veng.sz@abv.bg, тел. 042/ 699-424
Доц. д-р Таня Танева, Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра «Регионално развитие», e_mail: ttaneva@abv.bg, тел. 042/ 699-463
ЕВРОПЕЙСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ
EUROPEAN MECHANISMS FOR BIODIVERSITY CONSERVATION AND ENVIRONMENT RURAL IN BULGARIA
Гл. ас. д-р Виолета Блажева
Head Assistant Violeta Blazheva, Ph. D.
Резюме
Реформата на Общата селскостопанска политика от 2003 г. е насочена към подкрепа на селскостопанския сектор и развитие на селските райони. Тази позиция се отстоява и от българското правителство. Нарастващите предизвикателства пред селското стопанство в Европа налагат непрекъснатата реформа на Общата селскостопанска политика. Успешно в тази насока е производството на биогорива в селските райони като алтернатива за опазването на биоразнообразието и околната среда и по-конкретно ролята им по спазване на европейските механизми и контрол върху земеделието. Европейският съюз се стреми към изграждане на цялостна политика за енергия и околна среда, базирана на ясни цели и срокове за преминаване към нисковъглеродна икономика и спестяване на енергия.
Summary
The reform of the CAP in 2003 is aimed at supporting the agricultural sector and rural development. This position is enshrined by the Bulgarian government. Increasing challenges facing agriculture in Europe require continual reform of the CAP. Successfully in this area is the production of biofuels in rural areas as an alternative for biodiversity conservation and the environment and in particular their role in compliance with European instruments and controls on agriculture. European Union wants to build a comprehensive policy on energy and environment based on clear targets and timetables for the transition to a low carbon economy and energy saving.
Ключови думи: европейски механизми, поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, Правила за добра земеделска практика, биогорива.
Key words: european mechanisms, maintaining the land in Good Agricultural and Environmental Condition, Good agricultural practices, biofuels.
Все по-голямо значение за европейската политика (след 80-те години на миналия век) придобиват опазването на околната среда и природните ресурси. Това налага предприемането на конкретни мерки. Към настоящия момент европейските механизми за контрол върху земеделието в България, от гледна точка намаляване на емисиите на парникови газове, се свеждат до следните: поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; правила за добра земеделска практика (Нитратна директива); Програмата за развитие на селските райони и „новите предизвикателства” на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.
Мерките за намаляване на емисиите на парникови газове в земеделието се определят от политиката на дългосрочно устойчиво развитие и от собствените инициативи на земеделските стопани. С реформата на Общата селскостопанска политика от 2003 г. финансовата помощ се замени с преки плащания, необвързани с производството (независещи от произведеното количество). По този начин се намалиха стимулите за интензивно производство. Тази „необвързваща“ помощ задължава земеделските производители да полагат постоянни грижи за земята. Изискванията за „всеобхватна законосъобразност“ обвързват преките плащания на земеделските стопани със спазването на условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние са разработени на основание чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Те имат пряка връзка с изискванията за прилагане на четирите групи добри земеделски и екологични условия, съгласно чл. 5 и Приложение ІV на Регламент (ЕО) 1782/2003. Чрез посоченото приложение се рагламентират общите правила за схемите за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика. Конкретизира се и приложението на Регламент (ЕО) 1698/2005 относно помощите за развитие на селските райони, отпускани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Поддържането на земеделските земи в добро земеделско и екологично състояние е обособено в четири групи изисквания, обхванати от 10 Национални стандарта:
Първа група. Опазване на почвата от ерозия. Национален стандарт 1.1: Минимална почвена покривка; Национален стандарт 1.2: Минимално управление на земите; Национален стандарт 1.3: Да се запазят терасите.
Втора група. Запазване на органичните вещества в почвата. Национален стандарт 2.1: Стандарти за ротация на културите, където това е необходимо; Национален стандарт 2.2: Управление на стърнищата от полски култури.
Трета група. Запазване структурата на почвата; Национален стандарт 3.1: Запазване на структурата на почвата.
Четвърта група. Минимално ниво на поддръжка и запазване на естествените местообитания. Национален стандарт 4.1: Минимални параметри за плътност на животните и/или подходящи режими; Национален стандарт 4.2: Опазване на постоянните пасища; Национален стандарт 4.3: Запазване на елементите на ландшафта; Национален стандарт 4.4: Да се избягва навлизането/израстването на нежелана растителност върху селскостопанските земи.
За да получават плащания по схемите за подпомагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз земеделските стопани трябва да спазват законоустановените правила за управление на земеделските земи, земеделското производство и земеделските дейности в областта на околната среда, общественото, животинското и растителното здраве, хуманното отношение към животните и да поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние се различават от добрите земеделски практики, разработени във връзка с Нитратната директива.
Промяната на климата наложи въвеждането на Правила за добра земеделска практика (Нитратна директива), изразяващи се в: контрол върху качеството на водата; определяне на нитратно уязвими зони; установяване на правила за добра земеделска практика. В съответствие с Директива 91/676/ЕИО (Нитратна директива) са разработени и Правила за добра земеделска практика. Основните цели се свеждат до намаляване на замърсяването на водите с нитрати (от земеделски източници) и предотвратяване на всяко ново замърсяване. Оборският тор (твърд и течен) и другите земеделски остатъци и отпадъци съдържат ценни хранителни вещества за растенията, но те са и потенциални източници на замърсяване. Основно изискване за добро управление на органичните торове е всяка ферма да разполага със съоръжения с достатъчен капацитет за складирането им. Правилата за добра земеделска практика поощряват икономически ефективните и екологосъобразни земеделски практики. Те дават насоки за намаляване съдържанието на нитрати в замърсени води и възстановяване на качеството им, както и за предотвратяване на бъдещи замърсявания на повърхностните и подземните води. Европейският селскостопански модел и по-конкретно мерките на Общата селскостопанска политика са насочени към: опростена обработка на почвата; развитие на горско земеделие; опазване на земите богати на въглерод и влажните зони; модернизация на земеделските стопанства.
В съответствие с изпълнение на мерките от Програмата за развитие на селските райони 2000-2013 г. и наложилите се промени24 по отношение на „новите предизвикателства” на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз средствата са насочени към финансиране на: изменение на климата; възобновяеми енергийни източници (ВЕИ); управление на водите; иновации и други. Общият бюджет от 36,83 млн.евро25 е насочен към Ос 1 Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост и Ос 3 Подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони за:
- управление на водите (водоспестяващи технологии, съхранение на вода, инсталации за пречистване на отпадъчни води в земеделските стопанства и преработвателните предприятия, водоснабдителни системи и съоръжения в селските райони) - 56%;
- инвестиции за производство на възобновяема енергия (производство на биоенергия чрез преработка на биомаса, създаване на насаждения от многогодишни енергийни култури, инсталации/инфраструктура за възобновяема енергия чрез използване на биомаса и други възобновяеми енергийни източници - слънчева, вятърна, геотермална енергия и други) – 35% и други.
Увеличава се помощта с 10% за инвестиции за мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства (от 01.01.2010 г.), а именно:
Инвестиции за прилагане на Директива 91/676/ЕЕС на Съвета за защита на водите от замърсявания с нитрати от земеделски източници, в т.ч. инвестиции за подобряване ефективността на използваните азотни торове и за подобряване на съхранението на оборския тор;
Инвестиции в сгради и оборудване за подобряване на енергийната ефективност;
Инвестиции за производство на биогаз чрез използване на органични отпадъци от земеделската дейност на стопанството и местно производство;
Инвестиции за производство на електричество или топлинна енергия чрез използване на биомаса;
Създаване и/или презасаждане на бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия;
Инвестиции на ниво стопанство – за водоспестяващи технологии, водоспестяващо оборудване и в оборудване и съоръжения за съхранение на водата, водещи до подобряване на управлението на водите и други.
Размерът на помощта за инвестиции по Нитратната директива е от 75% до 85% (в сила след промяна на Наредба № 8 от 03.04.2009 г.) - до 31.12.2010 г.
Увеличение с 10% на помощта за инвестиции за мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти за:
Инвестиции в сгради и оборудване за подобряване на енергийната ефективност;
Инвестиции в сгради и оборудване за производство на биоенергия при преработка на продукти (суровини), включени в Приложение I на Договора за създаване на Европейска общност (ДЕО);
Инвестиции в сгради и оборудване за производство на енергия от други възобновяеми енергийни източници за собствените енергийни нужди на преработвателното предприятие;
Инвестиции в сгради и оборудване за пречистване на отпадните води и други.
Увеличение с 10% на помощта се предоставят и за мярка:
311 Разнообразяване към неземеделски дейности - само за инвестиции в сгради и оборудване за производство и продажба на биоенергия, при преработка на биомаса (суровини) от собственото земеделско стопанство и за производство и продажба на енергия от други възобновяеми енергийни източници;
312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия - само за инвестиции в сгради и оборудване за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на тези посочени в Приложение I на Договора за създаване на Европейска общност;
Предоставяната помощ ще е в размер до 80% (към момента тя е до 70%).
Земеделието може да бъде част от алтернативите в борбата с климатичните промени в три основни направления: чрез намаляване на собствените емисии на газове; чрез засилване поглъщането на въглерода от обработваемите почви; чрез принос към производството на възобновяеми енергии и биогорива.
Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” има за цел постигане на съответствие с екологичните изисквания на Европейския съюз. Фондовете, предоставящи средства в областта на околната среда са: Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд. Главната стратегическа цел за подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура се идентифицира с изпълнението на следните специфични цели: опазване и подобряване състоянието на водите; подобряване управлението на отпадъците и защита на почвите; опазване на биоразнообразието и защита на природата. Специфичните цели се конкретизират в четири приоритета за финансиране:
Приоритет 1 е насочен към опазването и подобряването на екологичното състояние на водите на територията на страната.
Приоритет 2 е насочен към: подобряване на управлението на отпадъците в страната; подобряване състоянието на почвите и подземните води; намаляване на частта от територията на страната, заета със стари депа за битови отпадъци.
Приоритет 3 Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие е насочен към намаляване и спиране на загубата на биологичното разнообразие в страната, чрез развитие на националната екологична мрежа НАТУРА 2000, устойчиво управление, опазване и възстановяване.
Приоритет 4 Техническа помощ е насочен към осигуряване на необходимата подкрепа за изпълнението на оперативната програма.
Реализирането на посочените цели ще доведе до подобряване качеството на живот на населението в страната и до повишаване на възможностите за инвестиции в нейната икономика. Програмата има за цел уеднаквяване на българското с европейското законодателство в посочените области, което ще допринесе за осигуряване на чиста и здравословна околна среда и постигане на икономически растеж.
В контекста на производството и приложението на биогоривата Европейският съюз (в т.ч. и в България) има за цел изграждане на цялостна политика за енергия и околна среда. Изчерпването на изкопаемите горива, изменението на климата, изискват адекватни решения по опазването на околната среда за бъдещите поколения, от една страна. От друга страна, задълбочаващата се световна икономическа криза, гладът в световен мащаб, недостигът на храни и хранителни продукти и покачващите им се цени налагат в максимална степен управлението и оползотворяването на отпадъците, огромен източник на които са селското стопанство и отпадъчните продукти (битови, търговски, индустриални, институционални и други).
Сподели с приятели: |