Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна



страница6/27
Дата31.12.2017
Размер5.27 Mb.
#37992
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Литература:

  1. Dorothee B., Greskovits B. (2004) “Capital, Labor, and the Prospects of the European Social Model in the East, Central and Eastern Europe”, Working Paper 58

  2. Keane, J.M. (1990) Economic Development Capacity Amongst Small Rural Communities,In.: Journal of Rural Studies Vol. 6. No.3. pp.291-301

  3. Lowe, P. Ray, C. Ward, N. Wood, D. Woodward, R. (1998) Participation in Rural Development: A Review of European Experience CRE, University of Newcastle upon Tyne

  4. Murdoch, J. (2000) Networks . a new paradigm of rural development?Journal of Rural Studies 16/2000, 407 – 419.

  5. OECD (2009b), Methods to Monitor and Evaluate the Impacts of Agricultural Policies on Rural Development, OECD, Paris. OECD 2009 b Ray, C. (2002) A mode of production for fragile rural economies: The territorial accumulation of forms of capital, Journal of Rural Studies, 18, pp. 225–231.

  6. Rizov (2006) Rural Development Perspectives in Enlarging Europe: The Implications of CAP Reforms and Agricultural Transition in Accession Countries, European Planning Studies Vol. 14, No. 2,

  7. Strategy paper of the International Council on Social Welfare (2006) “The future of the European Social Model: Considerations and challenges”


ПРОБЛЕМИ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА НА СЕЛСКИТЕ

ОБЩИНИ В ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА
PROBLEMS IN THE SOCIAL SPHERE OF RURAL MUNICIPALITIES WITHIN THE REGION OF STARA ZAGORA
доц. д-р Венета Гайдарджиева, доц. д-р Таня Танева

Assoc. Prof. Veneta Gaidardjieva, PhD

Assoc. Prof. Tanya Taneva, PhD
Резюме

Стратегическите насоки на ЕС за развитието на селските райони предвиждат осигуряване на единството между политиката за сближаване, политиката по заетостта и развитието на селските райони. За Старозагорска област, 67 % от територията представлява селски район, 9 от общо 11 общини са селски и 95% от общия брой населени места са села, характеризиращи се с различни приоритети и възможности за социално-икономическо развитие и със съпътстващите ги общи и специфични проблеми в социалната сфера. Цел на изследването е да се проучат основни социални проблеми в селските общини и да се потърсят възможности за тяхното разрешаване. Емпиричното проучване е проведено в един от бързо развиващите се региони в Република България – област Стара Загора. Методическият инструментариум представлява част от обширна анкетна карта, структурирана в девет модула, операционализиращи основни показатели за социално-икономическо развитие на админи­стративно-териториални единици /общини и кметства/. Контигент на представеното в тази публикация емпирично изследване, са кметовете на 44 населени места от селските общини в област Стара Загора. Основните резултати се отнасят до дела на икономически активното население, нивото на безработица през 2009г., основните източници на доход за населението, проблемите с изходящата миграция, потребностите от мерки и програми за социални грижи.



Summary

The strategic guidelines of EU for development of rural areas foresee an insured entity between rapprochement policy, labor policy and development of rural areas. For Stara Zagora region 67% of the territory represents rural areas. Nine from eleven municipalities overall are described as rural ones and 90% of the populated areas overall are villages characterised with different priorities and possibilities for a social-economic development and the attendant general and specific problems in the social sphere. The goal of the study is to analyse core social problems in the rural municipalities and to search for opportunities for these problems to be solved. The empirical research was conducted in one of the fast developing regions in Bulgaria – Stara Zagora county. The research methods are a part of a great detailed survey, structured in 9 modules, operationalysed with fundamental indexes for a social-economic develop­ment of administrative-territorial unities (municipalities and city councils). In the presented in this publication empirical survey, there was a presence of the contiguity of 44 mayors of the different populated rural areas across Stara Zagora county. The core results refer to the deeds of these parts of the population that are economically involved, the level of unemployment for 2009, the core income sources, the problems with the outgoing migration, the necessities for measures and programs for social care.



Ключови думи: ЕС, регионално развитие, селска община , социални проблеми, безработица, миграция, икономическа активност

Key words: EU, regional development, rural municipality, social problems, unemployment, migration, economic activity
Европейският съюз води активна политика за развитие на селските райони. Повече от 91 % от неговата територия се състои от „селски райони“ и там живее над 56 % от населението на Съюза. Те представляват важна част от неговата идентичност. Европейският съюз прилага в своите нормативни актове международно признатата дефиниция, предложена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Тя се определя като ясна и опростена, включително за райони, които са гъстонаселени. Още през

1994 година OECD определя за местно ниво (общините – NUTS 5) като селски онези, които имат гъстота на населението под 150 души/кв. км..17

Укрепването на политиката на ЕС за развитие на селските райони се превръща в общ приоритет за Съюза. Това помага за постигането на важни цели и за хората, живеещи и работещи там. Лисабонската стратегия на ЕС (2000) за растеж и заетост и неговата стратегия от Гьотеборг (на срещата на Европейския съвет, юни 2001) за устойчиво развитие се отнасят еднакво до селските райони и градовете.

Според Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 политиката за развитие на селските райони за 2007-2013 г. е съсредоточена върху три тематични оси: повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори; подобряване на околната среда и ландшафта; подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика.



Цел на изследването е да се проучат основни социални проблеми в селските общини и да се потърсят възможности за тяхното разрешаване, което кореспондира с третата тематична ос.

Контигент на емпиричното изследване, проведено през 2009 г., са кметовете на 44 населени места от селските общини в област Стара Загора. Извадката е представителна за 135-те населени места в селските общини в област Стара Загора по критерий - брой население в тях.

Преобладаващите икономически дейности в обхванатите в изследването населени места са представени на Фиг.1.


Фиг.1
Методическият инструментариум представлява обширна анкетна карта, създадена от изследователски екип, специалисти от катедра «Регионално развитие» на Стопански факултет при Тракийски университет, Стара Загора. Картата е структурирана в девет модула, операционализиращи основни показатели за социално-икономическо развитие на административно-териториални единици (общини и кметства) - икономическо развитие, образование, здравеопазване, социални и демографски проблеми, опазване на околната среда, култура, инфраструктура, обществен ред и сигурност, админи­стративна практика. Всеки един от модулите съдържа фактологични и оценъчни въпроси, значителна част от които дават възможност за скалиране или ранжиране на отговорите. Значително по-малка част са отворените въпроси, чиято цел е набиране на емическа информация от респондентите. Данните са обработени с пакет за статистически анализи в социалните науки STATISTICA.

Основни задачи на изследването са: 1) обобщаване и анализ на актуални данни по основни променливи в проучването, отнасящи се до състоянието на социалната сфера и демографските проблеми в обхванатите населени места; 2) установяване на основни зависимости между променливите в изследването и влиянието между тях; 3) изследване влиянието на социалните фактори върху обезлюдяването на населените места; 4) обсъждане на възможности за решаване на основните проблеми в социалната сфера на селските общини.

Според Проучване на работната сила (ПРС) на НСИ, проведено през 2004 г., преобладаващо селските и междинните селски райони18 се характеризират с много ниско ниво на икономическа активност, което се обяснява със слабите възможности за работа в селските райони19.

Данните от настоящото проучване за населените места в селските общини в област Стара Загора показват (Фиг.2), че в относително по-голямата част от обхванатите в проучването населени места - 53,49%, икономически активно е значително по-малка част от половината от населението. Само в около една трета от населените места - 27,91%, икономически активното население представлява 50-80% от цялото население. Посочените резултати показват от една страна, че тенденцията от 2004 г. е характерна и за област Стара Загора, която като цяло е регион с ускорено икономическо развитие (в т.ч. и селскостопанско), а от друга – неблагоприятната тенденция за много ниско ниво на икономическа активност се запазва и през 2009 г.
Фиг.2


Регистрираното ниво на безработица в селските общини за 2004 г. е сравнително високо – 19,2%., като в 34 селски общини нивото на безработица надхвърли 30%20. Значителен проблем на селските общини е високото ниво на дългосрочна безработица, която през 2004 г., в селските райони, е 11,3% спрямо 3,6% в градовете. Високото ниво на дългосрочна безработица се обяснява с липсата на възможности и намаляването на шансовете за заетост на работната сила в селските райони. Обсъжданите резултати показват, че независимо от високата безработица, предприемачите срещат трудности при намиране на квалифицирана работна сила.

Сравнителният анализ показва, че въпреки икономическата криза нивото на безработица в населените места в селските общини в област Стара Загора през 2009 г. е относително по-ниско, в сравнение със статистиката за страната от 2004 година.


Фиг.3


Представените на Фиг.3 данни красноречиво показват, че в около половината от обхванатите в проучването населени места (48,84%) нивото на безработица е близко да средното за страната – до 10%. В около ¼ от тях, безработицата е межу 30-80%. Изключение са селата (4,4%), в които безработица практически няма. Това в известна степен се дължи на съхраняване и развитие на основния поминък на населението (напр. отглеждане и преработка на рози) или на наличието на развита инфраструктура в близост до големите градове, създаваща условия за мобилност на работната ръка и стимулираща заетостта на населението.

Според проучването на работната сила на НСИ през 2004 г. делът на хората, живеещи в бедност е значително по-висок в селските райони. Това е свързано с по-ниските заплати, по-високата безработица и степента на непълна заетост, високият дял на хората, живеещи от пенсия и социални помощи, както и от високата цена на социалните услуги. Последното проучване на Световната банка за бедността в България разкрива, че нивото на бедността е 4 пъти по-високо в селата, а домакинствата, живеещи в селата представляват 66% от бедното население21.




Фиг.4

* Общият сбор надхвърля 10% тъй като респондентите дават повече от един отговори.


Конкретните данни от проучването в селските общини в област Стара Загора показват, че освен пенсиите (според кметовете на 51,16% от населените места), основни източници на доход за населението са производството за собствена консумация (48,83%), ренти или наеми от собственост (34,88% - предимно от земеделска земя), (Фиг. 4). Дисперсионният анализ показва, че производството за собствена комсумация е в значителна степен по-изразено в населените места с по-висока безработица (F=3,17; p<0.05). Очевидно то се налага като спасителна стратегия за временна компенсация на икономическата несигурност в следствие на безработицата. Друга дисперсионна зависимост е, че населението в селищата с характерно дребно производство за пазара, значително по-малко проявява интерес към действащите мерки и програми за социални грижи (F=5,81; p<0.05). Макар и дребно, производството за пазара решава икономическите проблеми на населението в степен, която обуславя слабите потребности на хората от мерки и програми за социални грижи. Значителна част от източниците на доходи са свързани с основния ресурс – земята, но не и като средство за стартиране на собствен бизнес (Фиг. 4).

За насърчаване на предприемачеството през 2000 г., МТСП подкрепи създаването на мрежа от бизнес центрове в селските райони и финансира голяма част от тяхната дейност22. През 2007 г. мрежата се състои от около 50 бизнес центрове, които предоставят бизнес информация, съвети и обучение по предприемачество за малкия бизнес и потенциалните предприемачи в селските райони. За подпомагане на личната заетост на ромите, от 2007 г. се създават около 20 нови центъра за занаяти и развитие на земеделието в селските общини с подкрепата на Програма ФАР на ЕС23. Въпреки това, в конкретното изследване в област Стара Загора 60% от кметовете посочват, че само малка част (значително по-малко от половината) от населението имат доходи от собствен бизнес.


Фиг. 5

При отговор на въпроса „Подпомага ли общината подобряването на заетостта в населеното място?” мненията почти равномерно се разпределят между отговорите „да” (44,18%) и „не” (41,86%). Статистически значима разлика не се наблюдава (Фиг.5). Отговорилите положително конкретизират и поясняват отговорите си чрез следните дескриптори: в най-голяма степен общината подпомага заетостта в съответните населени места чрез програми за временна заетост (68,4%), в по-малка степен чрез контактите с Бюрата по труда (21,1%) и само в редки случаи, косвено, се стимулира заетостта чрез привличане на инвестиции в населеното място.

В голяма част (почти 70%) от населените места в селските общини в област Стара Загора действат мерки и програми за социални грижи (Фиг.6). Най-често те се осъществяват чрез: социален патронаж, социален асистент, помощи за отопление, както и други мерки от социалните програми за инвалиди и социално слаби и програмата „От социални помощи към заетост”.

Фиг.6

Една от задачите в изследването е да се установи как социалните фактори влияят върху обезлюдяването на населените места. Данните на Фиг.7 сочат, че в изключително голям брой населени места в област Стара Загора (72,09%) през последните 5 години продължава устойчивата тенденция за миграция на населението към по-големи населени места или по-развити региони. Едва в 25,58% от населените места такъв проблем не е посочен.



Фиг.7


Отговорите на въпроса „Има ли хора, които са се заселили в населеното място през последните 5 години?” очертават следните съотношения (Фиг.8): за 32,56% от населените места се наблюдава положителна тенденция на по-голям брой заселили се в сравнение с напусналите съответното населено място. В 41,86% - заселилите се са по-малко от напусналите, а в 23,26% от населените места няма новозаселили се. Резултатите от дисперсионния анализ показват, че в населените места, в които като преобладаващи икономически дейности силно представени са селско стопанство, горско стопанство и производство на дървен материал и изделия от него се наблюдават статистически значимо по-малко напуснали през последните 5 години (F=9.23; p< 0.005).

Търговията, транспорта, производството на хранителни продукти, лов, риболов, строителство и др. не са икономически дейности, които значимо задържат населението в селските общини.



Фиг.8


От направения анализ произтичат следните изводи:

  • В значителна част от обхванатите в изследването населени места от селските общини в област Стара Загора, икономически активното население е по-малко от половината от общия брой на населението.

  • Нивото на безработица е относително по-ниско, в сравнение със статистиката за страната от 2004 година.

  • Доколкото по изключение се наблюдава нулева безработица в някои населени места тя е резултат на съхраняване и развитие на основния поминък на населението, както и на наличие на основна пътна инфраструктура осигуряваща достъп до сравнително малките селища в селските райони на областта.

  • Основни източници на доход за населението са пенсии, производство за собствена консумация (в значителна степен по-изразено в населените места с по-висока безработица) и/или ренти и наеми от собственост. Значителна част от източниците на доходи са свързани с основния ресурс – земята, но не и като средство за стартиране на собствен бизнес.

  • В голяма част от населените места в селските общини в област Стара Загора действат мерки и програми за социални грижи. В населените места с по-изразено дребно производство за пазара, се наблюдават значително по-слаби потребности от такива мерки и програми.

  • В изключително голям брой населени места, през последните 5 години продължава устойчивата тенденция на изходяща миграция към по-големи населени места или по-развити региони.

  • В около 1/3 от обхванатите в изследването населени места се наблюдава положителна тенденция на по-голям брой жители, заселили се в съответното населено място, в сравнение с напусналите. По-малко напуснали жители през последните 5 години се наблюдават в населените места със силно представени преобладаващи иконо­мически дейности селско стопанство, горско стопанство и производство на дървен материал и изделия от него.


Информация за авторите с данни за контакти:

Доц. д-р Венета Гайдарджиева, Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра «Регионално развитие», e_mail: veng.sz@abv.bg, тел. 042/ 699-424

Доц. д-р Таня Танева, Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра «Регионално развитие», e_mail: ttaneva@abv.bg, тел. 042/ 699-463

ЕВРОПЕЙСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ

EUROPEAN MECHANISMS FOR BIODIVERSITY CONSERVATION AND ENVIRONMENT RURAL IN BULGARIA
Гл. ас. д-р Виолета Блажева

Head Assistant Violeta Blazheva, Ph. D.


Резюме

Реформата на Общата селскостопанска политика от 2003 г. е насочена към под­­­крепа на селскостопанския сектор и развитие на селските райони. Тази пози­ция се отстоява и от българското правителство. Нарастващите предизвика­тел­ст­ва пред сел­­ско­то стопанство в Европа налагат непрекъснатата реформа на Об­щата селско­сто­­панска политика. Успешно в тази насока е производството на био­горива в сел­с­ки­­те райони като алтернатива за опазването на биоразно­об­ра­зие­то и околната среда и по-конкретно ролята им по спазване на европейските ме­ханизми и контрол върху зе­­меделието. Европейският съюз се стреми към из­граж­да­не на цялостна политика за енер­гия и околна среда, базирана на ясни цели и срокове за преми­наване към ниско­въ­г­леродна икономика и спестяване на енергия.



Summary

The reform of the CAP in 2003 is aimed at supporting the agricultural sector and rural development. This position is enshrined by the Bulgarian government. Increasing challenges facing agriculture in Europe require continual reform of the CAP. Successfully in this area is the production of biofuels in rural areas as an alternative for biodiversity conservation and the environment and in particular their role in compliance with European instruments and controls on agriculture. European Union wants to build a comprehensive policy on energy and environment based on clear targets and timetables for the transition to a low carbon economy and energy saving.



Ключови думи: европейски механизми, поддържане на земята в добро земе­дел­­ско и екологично състояние, Правила за добра земеделска практика, биогорива.

Key words: european mechanisms, maintaining the land in Good Agricultural and Environmental Condition, Good agricultural practices, biofuels.
Все по-голямо значение за европейската политика (след 80-те години на ми­на­лия век) придобиват опазването на околната среда и природните ресурси. Това на­ла­га предприемането на кон­крет­ни мерки. Към настоящия момент европейските меха­низми за кон­­трол върху земеделието в България, от гледна точка нама­ля­ва­не на еми­сиите на парникови газове, се свеждат до следните: поддържане на земята в доб­­ро земеделско и екологично състояние; правила за добра земеделска практика (Ни­­тратна директива); Програмата за развитие на селските райони и „новите пре­диз­­вика­тел­ства” на Общата селскостопанска политика на Евро­пей­с­кия съюз; Опе­ра­тивна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

Мер­ките за намаляване на емисиите на парникови газове в земеде­лие­то се оп­­ре­де­лят от по­литиката на дългосрочно устой­чи­во развитие и от соб­стве­ни­те ини­циа­­­ти­ви на земеделските сто­па­ни. С реформата на Об­ща­та селскостопанска по­ли­ти­ка от 2003 г. фи­нан­со­ва­та по­мощ се за­ме­ни с пре­ки плащания, необ­вър­зани с про­из­вод­­­ст­во­то (неза­висещи от произ­ве­де­ното количество). По този начин се на­ма­лиха сти­­му­ли­­те за интензив­но производство. Тази „необ­върз­ваща“ помощ за­дъл­жава зе­ме­­­­дел­с­ки­те про­из­во­дите­ли да полагат по­сто­ян­ни грижи за земята. Из­искванията за „все­­об­хва­тна законосъобразност“ об­върз­ват преките пла­ща­ния на зе­ме­дел­с­ки­те сто­­пани със спазването на усло­вия за поддържане на зе­мя­та в доб­ро земе­дел­ско и еко­­ло­гич­но състояние. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и еко­­логично със­тоя­ние са разработени на основание чл. 42 от Зако­на за подпомагане на зе­ме­дел­с­ки­те про­из­водители. Те имат пряка връз­ка с изисква­ния­­та за при­ла­гане на че­тирите групи доб­ри земед­елски и екологични условия, съглас­но чл. 5 и При­­ло­же­­­ние ІV на Рег­ла­мент (ЕО) 1782/2003. Чрез посоченото приложение се рагла­мен­ти­­рат об­щите пра­ви­ла за схемите за ди­ректно подпомагане в рам­ките на Общата сел­скостопанска по­ли­ти­­ка. Конкретизира се и приложението на Ре­гламент (ЕО) 1698/2005 от­нос­но помо­щи­те за развитие на сел­ски­те райони, отпускани от Евро­пей­ския зе­­ме­­дел­ски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Поддържането на земеделските земи в добро земеделско и еколо­гич­но със­тоя­­­ние е обособено в че­ти­ри групи изисквания, обхванати от 10 На­цио­нални стан­дар­та:

Първа група. Опазване на почвата от ерозия. Национален стандарт 1.1: М­и­­нимална почвена покривка; Национален стан­дарт 1.2: Ми­ни­мално управ­ле­ние на земи­­те; Национален стан­дарт 1.3: Да се запазят те­расите.

Втора група. Запазване на органичните вещества в поч­ва­та. Нацио­нален стандарт 2.1: Стандарти за ротация на кул­ту­ри­те, където то­ва е необхо­ди­мо; Национален стандарт 2.2: Управ­ление на стърни­ща­та от полски култу­ри.

Трета група. Запазване структурата на почвата; Нацио­на­лен стандарт 3.1: За­пазване на структурата на почвата.

Четвърта група. Минимално ниво на поддръжка и за­пазва­не на ес­­тестве­ни­­те местообитания. Национален стандарт 4.1: Ми­нимални па­раметри за плът­но­ст на жи­вотните и/или подходящи режими; На­цио­нален стандарт 4.2: Опаз­ва­не на по­сто­янните пасища; Национален стан­дарт 4.3: Запазване на еле­мен­ти­те на ланд­шаф­та; Национален стандарт 4.4: Да се избягва на­влизането/из­ра­ства­не­то на неже­ла­на ра­сти­телност върху селскостопан­с­ки­те земи.

За да получават плащания по схемите за подпомагане на Общата сел­­скосто­пан­­с­ка политика на Европейския съюз земе­дел­ските сто­па­ни тряб­ва да спазват за­ко­ноуста­но­вените правила за управление на земе­дел­ските земи, земеделското про­из­­вод­ство и земеделските дей­нос­ти в областта на окол­на­та среда, общест­ве­ното, жи­­во­тин­ското и ра­сти­тел­ното здраве, хуманното отношение към животните и да под­­­държат зе­мя­та в добро земеделско и екологично състояние. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и еко­ло­гич­но със­тоя­ние се раз­личават от добрите земеделски прак­ти­ки, разработени във връзка с Нит­рат­ната ди­­­­рек­ти­ва.

Промя­на­та на климата наложи въвеждането на Правила за добра земеделска практика (Ни­трат­на ди­рек­ти­ва), изразяващи се в: контрол върху ка­че­ст­во­то на во­дата; оп­­ределяне на нитратно уяз­вими зони; установяване на пра­ви­ла за добра зе­ме­­делска практика. В съответствие с Директива 91/676/ЕИО (Нитратна ди­рек­тива) са раз­­ра­бо­те­ни и Правила за добра земеделска прак­тика. Основните цели се свеж­дат до на­ма­ля­ва­­не на замърсяването на водите с нитрати (от земе­дел­с­ки източници) и пред­от­­вра­тя­­ване на всяко ново замърсяване. Оборският тор (твърд и течен) и другите зе­ме­делски оста­тъци и отпа­дъци съ­дър­­жат цен­ни хранителни вещества за ра­сте­­ния­та, но те са и потенциални из­точ­ни­ци на за­мър­сяване. Основно изискване за добро управ­­ле­ние на ор­­­га­ничните торове е вся­­ка фер­­­ма да разполага със съ­­оръ­жения с до­ста­­тъ­­чен капацитет за скла­ди­­­ра­­не­то им. Правилата за добра земеделска практика по­­ощря­ват ико­номически ефек­тив­ни­­­­те и еко­­ло­го­съ­­об­раз­ни земеделски практики. Те да­ват насоки за на­ма­ля­ване съ­дър­­­жа­ние­то на ни­трати в замър­се­ни води и въз­стано­вя­ва­не на качеството им, както и за пред­от­­вра­тяване на бъдещи замърсявания на по­­върх­ност­ни­те и под­зем­ните води. Евро­­пей­ският селскостопански модел и по-кон­крет­но мер­ки­те на Общата сел­­­ско­сто­пан­с­ка политика са насочени към: опрос­тена обра­ботка на почвата; раз­ви­тие на гор­ско зе­ме­делие; опаз­ване на земите богати на въглерод и влажните зони; мо­дер­­ни­­зация на земеделските стопанства.

В съответст­вие с изпълнение на мерките от Програмата за раз­витие на сел­­с­ки­те райони 2000-2013 г. и наложилите се про­мени24 по отношение на „новите пре­ди­­з­викателства” на Общата сел­­скостопанска политика на Европейския съюз средствата са на­со­че­­ни към финан­си­­ране на: изменение на климата; възобновяеми енергийни източници (ВЕИ); управ­ление на водите; иновации и други. Общият бюд­жет от 36,83 млн.евро25 е насочен към Ос 1 Раз­ви­­тие на конкурен­то­способни и ос­но­вани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вку­сова про­миш­ле­ност и Ос 3 По­до­бряване на качеството на живот и разнообра­зя­ва­не на възмож­но­с­­тите за заетост в селските райони за:

- управление на водите (водоспестяващи технологии, съ­­хра­не­ние на во­да, ин­ста­­лации за пречистване на отпадъчни во­ди в земедел­с­ки­те стопанства и пре­ра­бот­ва­тел­­ните предприятия, водоснабдителни сис­теми и съоръжения в сел­ски­те райони) - 56%;

- инвестиции за производство на възобновяема енергия (про­из­вод­­ство на био­енергия чрез преработка на биомаса, създав­ане на насаж­де­­ния от многого­диш­ни енергийни култури, инста­ла­ции/инфра­струк­ту­ра за възобновяема енергия чрез из­ползване на биомаса и други въз­об­но­вяе­­ми енергийни източници - слън­чева, вятърна, геотермална енергия и други) – 35% и други.

Увеличава се помощта с 10% за инвестиции за мярка 121 Модернизиране на земе­дел­ски­те стопан­ст­­ва (от 01.01.2010 г.), а именно:

 Инвестиции за прилагане на Директива 91/676/ЕЕС на Съвета за защита на водите от замърсявания с ни­тра­ти от земеделски източ­ни­ци, в т.ч. инве­стиции за подобряване ефек­­тивността на използва­ни­те азотни торове и за подобряване на съхра­не­­ние­то на оборския тор;

 Инвестиции в сгради и оборудване за подо­бря­ва­не на енер­­гий­на­та ефективност;

 Инвестиции за производство на биогаз чрез из­полз­ване на орга­нич­ни отпа­дъ­ци от земеделската дейност на сто­пан­ството и местно произ­вод­ство;

 Инвестиции за производство на електричество или топ­лин­на енергия чрез из­ползване на биомаса;

 Създаване и/или презасаждане на бързо растящи храсти и дървес­ни видове, използвани за производство на биоенергия;

 Инвестиции на ниво стопанство – за водоспестяващи техно­ло­гии, во­до­спес­тя­ващо оборудване и в оборудване и съоръжения за съ­хра­­не­ние на водата, водещи до подобряване на управлението на водите и други.

Размерът на помощта за инвестиции по Нитратната дирек­ти­ва е от 75% до 85% (в сила след промяна на Наредба № 8 от 03.04.2009 г.) - до 31.12.2010 г.

Увеличение с 10% на помощта за инвестиции за мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и гор­ски продукти за:

 Инвестиции в сгради и оборудване за подобряване на енер­гий­ната ефек­тив­ност;

 Инвестиции в сгради и оборудване за производство на биоенер­гия при пре­ра­ботка на продукти (суровини), включени в Прило­же­ние I на До­говора за създа­ва­не на Европейска общност (ДЕО);

 Инвестиции в сгради и оборудване за производство на енергия от дру­­ги въз­обновяеми енергийни източници за собстве­ните енергийни нуж­ди на преработ­­ва­телното предприятие;

 Инвестиции в сгради и оборудване за пречистване на отпадните во­ди и други.

Увеличение с 10% на помощта се предоставят и за мярка:

 311 Разнообразяване към неземеделски дейности - само за ин­ве­­сти­­­ции в сгра­ди и оборудване за производство и продажба на биоенергия, при пре­работка на био­маса (суровини) от собстве­н­ото земеделско сто­пан­ст­­во и за про­изводство и про­даж­ба на енергия от други възобновяеми енер­­гийни из­­точ­ни­ци;

 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропред­прия­тия - само за ин­ве­сти­ции в сгради и оборудване за производство и продажба на енер­гия от въз­об­но­вяе­ми енергийни източници, с изключение на тези посочени в Приложение I на До­го­вора за съз­да­ване на Европейска общност;

Предоставяната помощ ще е в размер до 80% (към момента тя е до 70%).

Земеделието може да бъде част от алтернативите в борбата с кли­матичните про­мени в три основни направления: чрез намаляване на собствените емисии на газове; чрез засилване поглъщането на въглерода от обработвае­ми­те почви; чрез принос към производството на възобновяеми енергии и биогорива.

Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г. има за цел постига­не на съответствие с екологичните изисквания на Евро­­­пейския съюз. Фондовете, пре­до­ставящи средства в областта на околната среда са: Европейски фонд за регио­нал­но развитие и Кохезионен фонд. Главната стратегическа цел за подобряване, за­паз­ва­не и въз­ста­новяване на естествената околна среда и развитие на еколо­гич­на­та ин­фра­структура се идентифицира с изпълнението на следните специфични цели: опаз­ва­­не и подобряване състоянието на водите; подобряване управлението на от­па­­дъ­ци­те и защита на почвите; опазване на биоразнообразието и защита на при­ро­да­та. Спе­цифичните цели се конкретизират в четири прио­ри­тета за финан­си­ра­не:

Приоритет 1 е насочен към опазването и подобряването на екологичното със­тояние на водите на територията на страната.

Приоритет 2 е насочен към: подобряване на управлението на отпадъците в страната; подобряване състоянието на почвите и подземните води; намаляване на частта от територията на страната, заета със стари депа за битови отпадъци.

Приоритет 3 Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие е на­со­чен към намаляване и спиране на загубата на био­логичното разнообразие в стра­на­та, чрез развитие на национал­на­та екологична мрежа НАТУРА 2000, устойчиво управление, опазване и възстановяване.

Приоритет 4 Техническа помощ е насочен към осигуряване на необходимата подкрепа за изпълнението на оперативната про­грама.

Реализирането на посочените цели ще доведе до подо­бря­ване качеството на жи­вот на населението в страната и до пови­шаване на възможностите за инвестиции в нейната икономика. Програма­та има за цел уеднаквяване на българското с евро­пей­­ското законодателство в посочените области, което ще допринесе за оси­гу­ря­ване на чиста и здравословна околна среда и постигане на икономически растеж.

В контекста на производството и приложението на био­го­рива­та Евро­пей­с­ки­ят съюз (в т.ч. и в България) има за цел изграждане на цялостна поли­тика за енергия и окол­на среда. Изчерпването на изкопаемите горива, изменението на кли­ма­та, из­иск­­ват адекватни решения по опазването на околната среда за бъде­щи­­те по­ко­ле­ния, от една страна. От друга страна, задъл­­бочаващата се све­­товна ико­но­ми­чес­ка криза, гла­дът в све­то­вен мащаб, недостигът на хра­­ни и храни­телни про­дук­ти и покач­ва­щи­те им се цени налагат в макси­­мална степен управ­лението и оползотворяването на отпа­дъците, огромен източник на кои­то са селското сто­панство и отпадъчните про­дук­ти (битови, търговски, ин­дустриални, ин­сти­туционални и други).




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница