Любомир Владимиров Lyubomir Vladimirov

Любомир Владимиров

Lyubomir Vladimirov

Настоящата работа е посветена на установяване влиянието на различни концентрации на животинска кръв върху някои от показателите на речна вода – количество на разтворен кислород, рН, прозрачност, химическа потребност на кислород, концентрация на общ азот. Представят се резултати от експериментални изследвания и чрез биоиндикатори се определя риска от замърсяване на водата.

The purpose of this work is to establish the influence of different concentrations of animal blood on some basic water indexes – quantity of dissolved oxygen, pH, transparency, chemical oxygen demand and change of general nitrogen content. The paper presents the experimental results and gives assessment of the degree of criticality of contamination of waters.

Цел на изследването е да се установи риска от замърсяване на речна вода с животинска кръв чрез биоиндикатори.

Основните задачи на изследването са:

• 
  установяване влиянието на кръвта върху някои от основните показатели на качеството на водата-количеството разтворен кислород, рН, прозрачност, химическа потребност от кислород и съдържанието на общ азот, чрез който се изчислява общият белтък;
  
• 
  оценка на риска чрез биоиндикатори-таранки с маса 6-10g.
  

Фиг. 1. Изменение на разтворения кислород С в зависимост от концентрацията на кръв М:1-речна гара;2- Лиман на Корабостоителница; 3-устие на р. Русенски Лом

Бе изследвано изменението на:

1. 
   Количеството разтворен кислород.
   

Концентрацията на разтворения кислород се измерва при всяко увеличаване на концентрацията на кръв.

За определяне концентрацията на кислорода е използван оксиметър ОХI 91-WTW.

Средата е непрекъснато разбърквана с лабораторен хомогенизатор.

Диапазонът на измерване на кислорода е от 0 до 99 % наситеност или от 0 до 50 mg/l. При измерване в проценти грешката е по-малка от 1 %, а при измерване в mg/l – по-малка от 0,1 mg/l.

Допустимата стойност на разтворения кислород е 4 mg/l за втора категория водоприемници, използвани за рибовъдство, воден спорт, културни нужди, водопой и др.[1]

2. 
   рН на водата.
   

Допустимата стойност на рН е 6,0-8,5 за втора категория водоприемници [1].

а)

б)

Фиг. 2.Зависимост на прозрачността S (а) и рН (б)от концентрацията на кръв М: 1-Речна гара;2- Лиман на Корабостоителница; 3-устие на р. Русенски Лом

3. 
   Прозрачност на водата при добавяне на кръвта.
   

4. 
   Химическа потребност на кислород:
   

Допустимата стойност на ХПК е 70 mg/l [1].

4. 
   Концентрация на общ азот.
   

Амониевият сулфат, под действие на натриева основа отделя амоняк, който се улавя от определен обем сярна киселина с позната концентрация взета в излишък и титруване на излишната киселина с основа.

Рискът се оценява чрез:

а) допустимите стойности на показателите на водата;

б) смъртността на биоиндикатори. За всеки опит като биоиндикатори са използвани 60 таранки с маса 6-10 g.

За установяване съвместното влияние на два управляеми фактора върху разтворения кислород са извършени планирани експерименти, при които освен количеството добавена кръв М са изменяни температурата Т на средата на три нива-10, 20, 30^оС и алкалната реакция рН съответно от 6 до 8.

Биоиндикацията на риска е проведена чрез изменение на степента М на замърсяване на водата с кръв и времето на пребиваване Tv - експозицията на биоиндикаторите в замърсената вода.

За оценка на действието на замърсяването се изчислява относителната честота P mort на смъртност на биоиндикаторите.

Бе използван планиран експеримент В2 [2,4,5]. Контролни показатели са: общ азот, химически потребен кислород ХПК, рН и температура на водата. Замърсяването с кръв и експозицията са изменяни на три нива.

При замърсяването на трите проби речна вода с животинска кръв разтвореният кислород намалява линейно (фиг.1).

За апроксимиране на резултатите от опитите бе използвана програмата SPSS. Чрез нея са установени следните регресионни модели на разтворения кислород С, mg/l:

а)

б)

Фиг.3. Зависимост на общия азот NS (а) и на химически потребния кислород ХПК (б) от концентрацията на кръв М: 1-Речна гара;2- Лиман на Корабостоителница; 3-устие на р. Русенски Лом

С=8,14-0,312М-за проби от Речна гара;

С=4,62-0,267М-за проби от Лиман на Корабостроителница (1)

С=3,63-0,428М- за проби от устието на р.Русенски Лом,

където М е концентрацията на кръв във водата, g/l.

С увеличаване концентрацията на кръв прозрачността S на водата намалява многократно (фиг.2а). Това се отразява върху проникването на светлината и влияе отрицателно върху биологичните процеси и фотосинтезата. Най-голямо е изменението на прозрачността на пробата от Речна гара.

Фиг.2б илюстрира изменението на рН. От начална стойност 5,9-6,8 нараства до 6,6-7,4. Въпреки това остава в допустимите граници за водоеми втора категория. При повишаване на рН над 7,0 амониевите катиони във водата се превръщат в амоняк, който е отровен за рибите.

Фиг.3а представя тенденцията на изменение на общия азот. Вижда се, че общият азот във водата се изменя се увеличава с нарастване на концентрацията на кръв.

Химическата потребност от кислород се нараства от 30-35 mg/l при незамърсена с кръв вода или със замърсяване 2 g/l кръв до над 65 mg/l при концентрация 38 g/l кръв при замърсяване на проба от Лиман на Корабостроителница.

Чрез горепосочената програма бяха получени модели на изменение на останалите изследвани показатели на водата при замърсяване с животинска кръв:

а) проба от Речна гара:

S=43,3246-3,2141М+0,1893М²-0,0024М³; (2)

рН=4,1361+0,1455М-0,0053М²+2,688.10^-5М³; NS=0,0167М^0,4352;

ХПК=24,5344+1,3562М-0,02031М²+0,0033М³;

б) проба от Лиман на Корабостроителница:

S=25,7742-3,1082М+0,6180М²-0,0035М³; (3)

рН=6,1167+0,16773М-0,0013М²+3,1.10^-5М³;

NS=0,0473М^0,5972;

ХПК=21,5277+1,2451М-0,02406М²+0,0021М³;

в) проба от устие на р. Русенски Лом:

S=23,1147-7,2399М+0,2082М²-0,0011М³; (4)

рН=6,1773+0,1722М-0,0044М²+3,4.10^-5М³;

NS=0,0683М^0,4208;

ХПК=17,4403+1,2267М-0,0089М²+0,0084М³.

Проведено е и изследване за установяване на влиянието на изменението на началното рН на водните проби и способността на кръвта да се свързва с разтворения кислород.

Фиг.4. Изменение на честотата Рmort на смъртност на биоиндикаторите при замърсяване на водата с кръв: а- М=20 g/l, б-М=30 g/l, в-М=40g/l ,1 –проба Речна гара, 2 – проба от Лиман на Корабостроителница, 3 – проба от устие на р.Русенски Лом.

Установен е разтвореният кислород при различни рН и едно и също начално негово количество. С нарастване на алкалността намаляването на разтворения кислород под допустимата стойност възниква при по-малки концентрации на кръв във водата.

Проведени бяха планирани двуфакторни експерименти по план В2.

Концентрацията на кръв М е управляван фактор и в двата експеримента. Тя е изменяна на три нива 10, 20 и 30g/l.

При първия експеримент температурата на водата се изменяше от 10 ^оС до 30 ^оС през 10 ^оС, а при втория-алкалната реакция от 6 до 8 през 1.

След обработване на резултатите чрез програма за многофакторен регресионен анализ са получени следните модели за съдържанието на разтворен кислород С:

а) проба от Речна гара:

С=3,1499-2,7783М-0,6673Т+0,6638МТ+0,07286М²+0,0738Т²; (5)

С=3,8372-2,1899М-0,7077рН+0,0783М²+0,3127рН²;

б) проба от Лиман на Корабостроителница:

С=1,8928-1,7728М-0,2271Т+0,5217МТ+0,0833М²+0,0456Т²; (6)

С=3,1244-2,1528М-0,4028рН+0,0528М²+0,3266рН²;

в) проба от устие на р. Русенски Лом :

С=2,1722-1,0183М-0,3027Т+0,5273МТ+0,09103М²+0,0830Т²; (7)

С=3,8219-2,4166М-0,8829рН+0,0792М²+0,7293рН².

За определяне границите на изменение на управляващите фактори при биоиндикация на риска на критичността бе изследвано влиянието на времето на действие Тv. Опитите бяха проведени при постоянни контролируеми фактори-общ азот NS=0,05-0,10%, ХПК=30-70mg/l, рН=7 и Т=20^оС.

Времето Тv на пребиваване на избраните биоиндикатори бе изменяно от 0,5 до 6h.

Водата бе замърсявана на три нива: М=20 g/l; М=30 g/l; М=40 g/l.

Резултатите от изменение на смъртността Pmort на биоиндикаторите са илюстрирани на фиг.4.

На основание на тези резултати бе планиран и двуфакторен експеримент с изменение на замърсяването на същите нива.

Експозицията също бе променяна на три нива-0,5; 3 и 5,5 h.

Общият азот, ХПК, рН и Т бяха поддържани в горепосочените граници.

Данните от този експеримент са обработени чрез програма за многофакторен регресионен анализ и е получен следният модел на критичността на замърсяването с кръв:

а) проба от Речна гара:

Pmort(M,Tv)=0,5628-0,0293M+0,3327Tv-0,0105MTv+0,0007M²+0,0005Tv², (8)

б) проба от Лиман на Корабостроителница:

Pmort(M,Tv)=0,8455-0,0824M+0,3782Tv-0,03118MTv+0,0013M²+0,0003Tv²; (9)

в) проба от устие на р. Русенски Лом:

Pmort(M,Tv)=0,8837-0,0277M+0,7255Tv-

0,0271MTv+0,0031M²+0,0002Tv². (10)

• 
  Потвърждава се установената в предходни наши изследвания [2,4,5] линейната зависимост на количеството разтворен кислород в проби на вода от р. Дунав след замърсяване с животинска кръв. С увеличаване на замърсяването с кръв от 4 до 60g/l разтвореният кислород намалява близо 95 пъти.
  
• 
  Прозрачността на речната вода зависи много силно от замърсяването и в изследвания диапазон намаля в диапазона 60-92%;
  
• 
  Активната реакция се променя в границите, регламентирани в [1],
  
• 
  Общият азот нараства повече, но е в допустимите граници;
  
• 
  Химически потребният кислород се повишава с 1,5 до 2,6 пъти при увеличаване на замърсяването с кръв;
  
• 
  Получени са регресионни модели на изследваните показатели на качеството на водата-зависимости (1)-(7), които отразяват закономерностите на изменението им за пробите взети в горепосочените пунктове,
  
• 
  За установяване степента на критичност на замърсяването е определена зависимостта-формула (8)-(10) на индикатора Pmort зь смъртността на биоиндикатори-таранки с маса 6-10g от концентрацията М на животинска кръв във водата и експозицията Tv на престой в замърсена вода. Тя може да бъде използвана за оценяване на опасните ефекти и дава информация за реакцията на неизследвани досега биоиндикатори и условия на замърсяване.
  

1. 
   Наредба №6 от 9.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97, от 2000г.).
   
2. 
   Томов, В. Теория на риска. Анализ и оценка на риска в производството. Монография. Русе, Русенски университет, 2003, 440с.
   
3. 
   Томов, В.Оценка на риска от замърсяване на речна вода с кланична кръв. Българска академия на науките, Институт за космически изследвания, Българска астронавтическа федерация, Втора научна конференция с международно участие “Космос, екология, нанотехнологии, сигурност” SES`2006, 14-16.6.2006, Варна, 2006, 1-6.
   
4. 
   Tomov, V., L. Vladimirov. About criticality of contamination of waters with animal blood. Proceedings of Second international congress of mechanical and electrical engineering and marine industry. MEEMI 2005,07-09 October 2005, Varna, v.IV, pp.176-183.
   
5. 
   Vladimirov, L. Risk Assessment and risk decrease of contamination of Waters with Blood in Slaughter Industry. Part I. Risk Decrease. Journal of International Environmental Application & Science, 2008, Vol.3(3). 175-179.
   

д-р Любомир Владимиров Владимиров

Русенски университет “Ангел Кънчев”

катедра “Екология и опазване на околната среда”,

ул. “Студентска” №8, Русе 7017,

E-mail: lvladimirov@uni-ruse.bg

The subject of this research is the market, with a special emphasis on the particularities of the market of agricultural products, i.e. the characteristics of the offer and the demand. The aim of this work is to research the particularities of the agricultural market in the Republic of Macedonia which are significant in view of constant monitoring of the offer, demand and prices with all their impacts and consequences.

This research has shown that, unfortunately, the market of agricultural products in the Republic of Macedonia is not sufficiently developed and the absence of functioning of the Agroberza (agri stock market) and real gross markets make the sale of agricultural products and the provision of buyers difficult.
Introduction

Modern economic theories define the market as relations between the offer and demand, as constant confrontation of the goods and purchase funds, i.e. as a totality of all separate relations of exchange of goods and money. Still, due to the complexity of the market mechanisms and its elements there is no a unique and comprehensive definition of the concept market in the scientific literature. All definitions can be separated to those that define the notion market in wider terms and those that define it in narrow terms. In wider terms market is understood as each confrontation of the offer and demand, regardless of place, time and form of the accomplished tasks of sale and purchase. In narrow terms, the notion of market is defined as institutional and technically shaped contact of persons that offer certain kinds of goods with the aim of exchanging them for money, by prices that tend to become equalized. This exchange is conducted at specially adapted space and particular time.

The basic economic subjects that create the demand of agricultural products are the households and companies. The first are responsible for creation of the demand of final products, while the second dominate in the creation of the size of goods consumption. Both segments of the demand of agricultural products are interconnected. The demand of agricultural products is derivative demand. It is defined with the rapport of the consumers towards the products of higher degree of processing. Hence the specifics of the demand of agricultural products determine the specific conditions for development of the agri-economy as a whole.

Based upon tha individual convictoins regarding the quality of products the consumer decides – in accordance with his/her financial abilities – to buy certain amount of goods. The demand for agricultiral articles (industry products) determine the demand for primary agricultural products. By creation of their produce, in accordance with the details of the final demind, agricaltiral producsers create also demands for production factors. Creataors of imputs, aware of the stated occurences, do not remain aside. They are not passive participants. With active policies they impact the relatioinship of producers towards the application of new technics and technologies in view of raised production and creation of opportunities on the market, with lower costs and faster than the competition, to create profit.

Agricultural producers, evidently, remain in a vicious circle that means continous tracing and research of the consumers` preferences and the possibilities of application of new technological achivments in order to improve productivity. The stated problem is one of the crutial issues of the modern agrarian economy that is solved through analysis of the demand.

At first glance one can say that management of the subjects in agricultural production is equal to the activities of managememnt in any kind of enterprise. Than, we primalily think of the procedure of establishment that is regulated by the Law on trade companies and the Law on cooperatives and following of the application of basic principles of work, primarily according the privnciple of profitability that is confirmed on the market. However, it shouold be stressed that agriculture as a field of economy has certain particulatities that impact the specific management of the organisational/produuction units in relation to other economy areas. These particularities of the agriculture arise from its basic characteristics:

• 
  The character of the agriculture as production of organic stuff which - beside human labor – considerably depend on natural conditions (climate, relief, geografic position, soil fertility etc.);
  
• 
  The specifics of some agricultural resources, such as the land, cattle and perennial plantations;
  
• 
  The existence of different ownership of the basic material production factors and natural conditions of agricultural production (especially the soil), and hence that existence of different organization/production units for agricultural production like individual economies and large agricultural complexes of cooperative kind, as well as cooperatives as separate economic organizations that simultaneously are composed of economic firm and association.
  

Although the component of offer particularities of the agricultural products is differently treated in literature, basically there are three particularities that have impact upon the work of agricultural companies, such as:

• 
  The specifics of the agricultural company, which differ from other economic firms;
  
• 
  The specifics of the production process in the agriculture; and
  
• 
  The specifics of the resource management in the agriculture.
  

The research subject of this work is the market of agricultural products in the Republic of Macedonia, i.e. the characteristics of the offer and demand. The aim of this work is to research the particularities of the market of agricultural products in the Republic of Macedonia that are significant for the monitoring of the offer, demand and prices with all their effects and consequences. The importance and the need for research of the market of agricultural products and market relations arise from the fact that the production of goods is completely dependent upon the market and that the exchange of goods is one of the most complicated parts of the economic system.

Several methods are applied in this work:

• 
  Method of induction and deduction,
  
• 
  Method of analysis and synthesis,
  
• 
  Method of generalization and specialization.
  

The market of agricultural semi products and products in the Republic of Macedonia is characterized with particularities arising from the specifics of the production processes, from the finished products and consumers` characteristics.

The following are considered as specifics of the offer of agricultural products:

• 
  Uncontrolled changes of its size, as a result of the impact of climate factors;
  
• 
  Relatively fast increase of offer, as a result of application of scientific and technological process;
  
• 
  Seasonal character of the offer of products.
  

• 
  Sale through buying up;
  
• 
  Sale on green markets;
  
• 
  Direct sale to end consumers; and
  
• 
  Inter-village and village trading.
  

Primary agricultural production in the Republic of Macedonia has a relatively low level of merchantability, calculated as a relation between the buying up plus the green market and the production.

In short, basic characteristics of the market of agricultural products in the Republic of Macedonia are the following:

• 
  Large number of small agricultural producers on the side of the offer; such producers own small parts of land, their economic strength is low and are characterized of natural and semi-natural production combined with weak possibilities for investment;
  
• 
  Disunited market offer – insufficient level of organization of agricultural producers through associations and cooperatives, and where such associations exist there is no integration of the offer and common presentation/placement;
  
• 
  Lack of organized purchase and agreed interconnection of primary agricultural producers and processors, particularly of garden-staff, fruit and cattle; with the result of uncertain aspects of prices and buying conditions for the producers;
  
• 
  Where there is contracted production, it refers to short-term, uncertain and insecure contracts; buyers (dairy farms, slaughter houses, mills, vineries, traders) dictate the conditions for buying and the prices of agricultural products;
  
• 
  
  
  Каталог: upload
  upload -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
  upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
  upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: