Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИЗДАТЕЛ НА ПОРЕДИЦАТА

“АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ”:

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АРХИВИТЕ

ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Председател: ПАНТО КОЛЕВ

Издателски съвет:

ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ, ГЕОРГИ МАРКОВ,

ДОЙНО ДОЙНОВ, ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ, ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ,

СТЕФАН АНДРЕЕВ

Отговорен редактор: ГАЛИНА ПИНДИКОВА

Илияна Паскова, Весела Нинова, Десислава Кръстева,

Светлана Стоянова


Редактор:
Илия Пасков, началник-отдел “Канцелария”

на Сметната палата на Република България

© Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2000

© Сметна палата на Република България, 2000

© Съставители: Илияна Паскова, Весела Нинова, Десислава Кръстева, Светлана Стоянова, 2000

Меж­ду­на­род­на­та прак­ти­ка и прин­ци­пи­те за при­ла­га­не на бю­д­жет­на­та сис­те­ма по­раж­дат не­об­хо­ди­мост­та от съ­щес­т­ву­ва­не­то на ре­дов­на от­чет­ност и кон­т­рол на из­пол­з­ва­не­то на дър­жав­ни­те сред­с­т­ва. То­ва на­ла­га съз­да­ва­не­то на спе­ци­а­лен висш фи­нан­сов кон­т­ро­лен ор­ган, сто­ящ меж­ду за­ко­но­да­тел­на­та и из­пъл­ни­тел­на­та власт. В Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, при­е­та на 16 ап­рил 1879 г., чл. 105, т. 6, под вли­я­ние на чл. 116 от Бел­гийс­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 7 фев­ру­а­ри 1831 г., се пред­виж­да съз­да­ва­не­то на Вър­хов­на смет­на па­ла­та ка­то кон­с­ти­ту­ци­он­на ин­с­ти­ту­ция с пар­ла­мен­та­рен ман­дат и пред­наз­на­че­ние да сле­ди за из­пъл­не­ни­е­то на дър­жав­ния бю­д­жет, ка­то за вся­ка фи­нан­со­ва го­ди­на пред­с­та­вя док­лад за то­ва из­пъл­не­ние пред На­род­но­то съб­ра­ние. За­да­чи­те, ко­и­то се въз­ла­гат на Смет­на­та па­ла­та, в сво­я­та същ­ност, са опит да се при­ло­жи во­ля­та на На­род­но­то съб­ра­ние, из­ра­зе­на в За­ко­на за бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, ка­то се уп­раж­ня­ва кон­т­рол вър­ху при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те по бю­д­же­та, от­нос­но пра­вил­ност­та и за­ко­но­съ­об­раз­ност­та на раз­хо­ди­те чрез про­вер­ка на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти и на от­че­ти­те на от­дел­ни­те от­чет­ни­ци.

Един от пър­ви­те ус­т­ройс­т­ве­ни за­ко­ни, ко­и­то при­е­ма На­род­но­то съб­ра­ние, е имен­но За­ко­нът за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 14 де­кем­в­ри 1880 г., ут­вър­ден с кня­жес­ки указ на 17 де­кем­в­ри 1880 г. Той е не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие за нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на фи­нан­со­ва­та сис­те­ма в Бъл­га­рия.¹  Със съз­да­ва­не­то на но­ва­та ин­с­ти­ту­ция, пър­во­на­чал­но под име­то Кон­т­рол­но бю­ро, а след то­ва пре­и­ме­ну­ва­на във Вър­хов­на смет­на па­ла­та, фак­ти­чес­ки се сла­га на­ча­ло на дейс­т­ви­тел­ния кон­т­рол вър­ху пуб­лич­ни­те фи­нан­си.²  Съг­лас­но при­е­тия за­кон Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та из­вър­ш­ва кон­т­рол вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та на всич­ки дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции. С не­го за­ко­но­да­те­лят да­ва твър­де ог­ра­ни­че­ни пра­во­мо­щия и фун­к­ции на Па­ла­та­та, ко­я­то е ком­пе­тен­т­на да се за­ни­ма­ва и да уп­раж­ня­ва пос­лед­ващ бю­д­же­тен фи­нан­сов кон­т­рол са­мо вър­ху дър­жав­на­та от­чет­ност, а об­щес­т­ве­на­та от­чет­ност ос­та­ва из­вън ней­ния об­сег. От дру­га стра­на, то­зи кон­т­рол се от­на­ся са­мо до от­че­ти­те на дър­жав­ни­те от­чет­ни­ци по па­рич­на­та част.³  Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има пра­во да ко­рес­пон­ди­ра нап­ра­во с всич­ки дър­жав­ни уч­реж­де­ния в Кня­жес­т­во­то и да изис­к­ва от тях не­об­хо­ди­ми­те й ра­зяс­не­ния вър­ху при­хо­до-раз­ход­ни­те до­ку­мен­ти.⁴ 

В чл. 11 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 1880 г. се пред­виж­да Па­ла­та­та, съв­мес­т­но с Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, да из­ра­бо­ти под­ро­бен ус­тав (пра­вил­ник) за ре­да на из­вър­ш­ва­не на кон­т­ро­ла и за де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то в нея. В пър­вия док­лад на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та до На­род­но­то съб­ра­ние за “Прив­ре­мен­на­та смет­ка по из­пъл­не­ни­е­то бю­д­же­тът на фи­нан­со­ва­та 1879/80 г., Со­фия, 1882 г.” е за­пи­са­но: “Не­пъл­но­та­та на за­ко­на, как­то съз­на­ва­ше На­род­но­то съб­ра­ние, пред­ви­де­ло е с чл. 11, че тряб­ва да се до­пъл­ни, след уч­реж­де­ни­е­то на Па­ла­та­та, с един под­ро­бен ус­тав за ре­да на кон­т­ро­ла и де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то, кой­то да се из­ра­бо­ти от Па­ла­та­та и Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те... Вслед­с­т­вие на то­ва пър­во­то де­ло на Па­ла­та­та, след офи­ци­ал­но­то й от­к­ри­ва­не бе­ше из­ра­бот­ва­не на пред­ви­де­ния в за­ко­на ус­тав. Па­ла­та­та е нап­ра­ви­ла всич­ки нуж­ни пос­тъп­ки, за да се снаб­ди с тол­ко­ва нуж­ния ней ус­тав, кой­то, оба­че, и до днес не съ­щес­т­ву­ва”.⁵  Не вли­за­не­то на ус­та­ва в си­ла⁶  не да­ва въз­мож­ност на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та да из­да­ва ре­ше­ния про­тив длъж­ни­ци­те на хаз­на­та, ко­и­то да се апе­ли­рат са­мо в Ка­са­ци­он­ния съд и да се апе­ли­рат в На­род­но­то съб­ра­ние.

Твър­де об­ща­та фор­му­ли­ров­ка на фун­к­ци­и­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на­ла­га ед­но след­ва­що уточ­не­ние. Дис­ку­си­и­те вър­ху прин­ци­пи­те на кон­т­ро­ла вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та из­веж­дат на пре­ден план про­уч­ва­не­то на раз­лич­ни ев­ро­пейс­ки мо­де­ли. Във Фран­ция, Ан­г­лия и Гер­ма­ния всич­ки раз­хо­ди се раз­ре­ша­ват от ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те на ос­но­ва­ние пред­ви­де­ни­те в бю­д­же­та су­ми, а смет­ни­те па­ла­ти се про­из­на­сят са­мо от­нос­но тях­на­та за­ко­но­съ­об­раз­ност. В Бел­гия, Хо­лан­дия, Ита­лия и Шве­ция пред­ва­ри­тел­ни­ят и окон­ча­тел­ни­ят кон­т­рол вър­ху дър­жав­ни­те раз­хо­ди се въз­ла­гат из­к­лю­чи­тел­но на Смет­на­та па­ла­та.⁷ 

През 1883 г. На­род­но­то съб­ра­ние при­е­ма За­кон за ус­т­ройс­т­во­то и об­що­то уп­рав­ле­ние на Смет­на­та па­ла­та.⁸  За­ко­ноп­ро­ек­тът е из­ра­бо­тен от фи­нан­со­вия ин­с­пек­тор Емен Ке­йе по френ­с­ки об­ра­зец и вне­сен от ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те Гри­гор На­чо­вич за об­съж­да­не и при­е­ма­не от На­род­но­то съб­ра­ние. Той за­ся­га не­за­ви­си­мост­та на Па­ла­та­та, ка­то я пос­та­вя под ве­дом­с­т­во­то на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те по от­но­ше­ние на лич­ния й със­тав.

Вто­ри­ят за­кон за Смет­на­та па­ла­та раз­ши­ря­ва ней­ни­те пра­во­мо­щия и фун­к­ции, ка­то й въз­ла­га про­вер­ка­та не са­мо на “па­рич­на­та от­чет­ност”, но и на “ве­щес­т­ве­на­та от­чет­ност”. Па­ла­та­та е за­дъл­же­на “да раз­г­леж­да смет­ки­те по при­хо­да и раз­хо­да на дър­жа­ва­та; да раз­г­леж­да всич­ки ве­щес­т­ве­ни дър­жав­ни смет­ки; да ос­ви­де­тел­с­т­ву­ва и обя­вя­ва вся­ка го­ди­на в ед­но из­ло­же­ние съг­ла­си­е­то, ко­е­то съ­щес­т­ву­ва меж­ду смет­ки­те в па­ри и ве­щи и об­щи­те смет­ки на фи­нан­со­во­то и дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва; да ос­ви­де­тел­с­т­ву­ва и обя­вя­ва вся­ка го­ди­на, чрез осо­бе­но из­ло­же­ние, окон­ча­тел­но­то със­то­я­ние на зак­ри­то­то уп­раж­не­ние на бю­д­же­та меж­ду раз­ни­те кло­но­ве на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще”.⁹  Със за­ко­на от 1883 г. на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за пръв път се приз­на­ват съ­деб­ни ат­ри­бу­ции, съг­лас­но ко­и­то тя из­да­ва юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния в име­то на дър­жав­ния гла­ва за из­дъл­же­ния или не­из­дъл­же­ния на от­чет­ни­ци­те.¹⁰ Про­тив те­зи ре­ше­ния, съг­лас­но чле­но­ве 49, 51 и 52 от за­ко­на, мо­гат да се по­да­ват въз­зив­ни жал­би пред Дър­жав­ния съ­вет, как­то от от­чет­ни­ци­те, та­ка и от ми­нис­т­ри­те за на­ру­ша­ва­не на фор­ма­та на ре­ше­ни­я­та и на за­ко­ни­те.¹¹

Със след­ва­щия за­кон от 1885 г. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по­лу­ча­ва по-го­ле­ми пра­ва вър­ху кон­т­ро­ла на дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди. На Па­ла­та­та се въз­ла­га да прег­леж­да не са­мо смет­ки­те на ли­ца­та, ко­и­то съ­би­рат дър­жав­ни и об­щин­с­ки при­хо­ди и из­вър­ш­ват раз­хо­ди, но и да се про­из­на­ся за пра­вил­но­то из­раз­ход­ва­не на бю­д­же­ти­те им.¹² За­ко­нът от 1885 г. въз­с­та­но­вя­ва не­за­ви­си­мост­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

С раз­ши­ря­ва­не­то на ком­пе­тен­ци­и­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та тя е обя­ве­на за “пър­ва и пос­лед­на ин­с­тан­ция по съ­щес­т­во” не са­мо по дър­жав­на­та от­чет­ност, но и по об­щес­т­ве­на­та от­чет­ност. За ка­са­ци­он­на ин­с­тан­ция про­тив окон­ча­тел­ни­те й пос­та­нов­ле­ния за не­из­дъл­же­ние на от­чет­ни­ци­те, съг­лас­но чл. 65 от за­ко­на, е обя­вен Вър­хов­ни­ят ка­са­ци­о­нен съд, вмес­то зак­ри­ти­ят ве­че Дър­жа­вен съ­вет. Със съ­щия за­кон Па­ла­та­та е въз­диг­на­та във вто­ра ­ апе­ла­тив­на ин­с­тан­ция по съ­щес­т­во, ко­га­то се про­из­на­ся по апе­ла­тив­ни жал­би на ка­си­е­ри на об­щин­с­ки уп­рав­ле­ния, на ко­и­то от­че­ти­те, ка­то пър­ва ин­с­тан­ция по съ­щес­т­во, са по­ве­ре­ни за про­вер­ка от ок­ръж­ни­те съ­ве­ти. Про­тив окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние на об­щин­с­ки­те ка­си­е­ри и от­чет­ни­ци мо­гат да се по­да­ват въз­зив­ни (апе­ла­тив­ни) жал­би пред Смет­на­та па­ла­та ка­то вто­ра и окон­ча­тел­на ин­с­тан­ция.¹³

През 1887 г. на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се вме­ня­ва за­дъл­же­ни­е­то да из­вър­ш­ва пред­ва­ри­тел­на про­вер­ка и ви­за на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди. То­ва се на­ла­га по­ра­ди чес­ти­те спо­ро­ве и не­до­ра­зу­ме­ния меж­ду Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва по пра­вил­ност­та и за­кон­ност­та на раз­хо­ди­те. С то­зи акт оба­че, кон­ф­лик­ти­те се прех­вър­лят меж­ду Па­ла­та­та и ми­нис­т­ри­те, ко­и­то, ка­то раз­по­ре­ди­те­ли с бю­д­же­ти, са от­го­вор­ни един­с­т­ве­но и са­мо пред На­род­но­то съб­ра­ние. Та­ка, през 1888 г. се сти­га до при­е­ма­не на до­пъл­не­ние към За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 1885 г. Спо­ред не­го, всич­ки спо­ро­ве меж­ду Па­ла­та­та и ми­нис­тер­с­т­ва­та по ре­дов­ност­та на раз­хо­ди­те се ре­ша­ват от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет под от­го­вор­ност­та на ми­нис­т­ри­те. В те­зи слу­чаи Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ви­зи­ра пла­теж­ни­те за­по­ве­ди с ре­зер­ви, а, ако ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет по за­кон­ност­та и це­ле­съ­об­раз­ност­та на раз­хо­ди­те е не­у­бе­ди­тел­но, тя из­ла­га та­зи не­ре­дов­ност в док­ла­да си до На­род­но­то съб­ра­ние. През 1901 г. то­ва до­пъл­не­ние се от­ме­ня по­ра­ди до­пус­на­та про­це­дур­на не­ре­дов­ност при при­е­ма­не­то му.¹⁴

Нов ус­т­ройс­т­вен пра­вил­ник за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се при­е­ма през 1925 г. Съз­да­де­ни­те по то­зи за­кон де­вет ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти го оп­ре­де­лят ка­то за­кон за де­цен­т­ра­ли­за­ци­я­та на Смет­на­та па­ла­та. В мо­ти­ви­те към за­ко­ноп­ро­ек­та ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те Пе­тър То­до­ров от­бе­ляз­ва, че: “С всич­ки улес­не­ния, ко­и­то се да­ва­ха на Па­ла­та­та в по­ме­ще­ния и го­лям брой пер­со­нал, тя не ус­пя­ва да нас­мог­не прет­ру­па­на­та ра­бо­та и оп­лак­ва­ни­я­та на от­чет­ни­ци­те, ко­и­то не мо­же­ха по­дир ред го­ди­ни да уз­на­ят ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на от­че­ти­те им, про­дъл­жа­ва нат­руп­ва­не­то на ед­но мяс­то на гра­мад­ни от­че­ти и раз­ни дру­ги кни­жа и до­ку­мен­ти и не да­ва въз­мож­ност да ста­ва лес­на справ­ка, с ко­е­то се при­чи­ня­ва ба­ве­не в про­вер­ка­та. На­ла­га да се от­ме­ни цен­т­ра­ли­за­ци­я­та на ра­бо­та­та в про­вер­ка­та”.¹⁵ В съ­щи­те мо­ти­ви се по­соч­ват пре­и­му­щес­т­ва­та на де­цен­т­ра­ли­за­ци­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, тъй ка­то с та­зи ре­фор­ма пред­ва­ри­тел­ни­ят кон­т­рол, чрез ви­зи­ра­не на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ще за­до­во­ли бър­зо и сво­ев­ре­мен­но нуж­ди­те на раз­лич­ни­те уч­реж­де­ния и длъж­нос­т­ни ли­ца. Но­ви­ят и по-сък­ра­тен път на ви­зи­ра­не на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, се по­соч­ва още, ще до­ве­де до зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва­не на пер­со­на­ла в уч­реж­де­ни­я­та. С прех­вър­ля­не­то на про­вер­ка­та на от­че­ти­те на дър­жав­ни­те от­чет­ни­ци, на из­бор­ни­те и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния в ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти, от ед­на стра­на, ще се ус­ко­ри са­ма­та про­вер­ка на те­зи от­че­ти, а, от дру­га стра­на, ще съз­да­де въз­мож­ност на от­чет­ни­ци­те по-лес­но и по-бър­зо да да­ват сво­и­те обяс­не­ния по кон­с­та­ти­ра­ни “не­ре­дов­нос­ти и неп­ра­вил­нос­ти” и, ка­то ця­ло, про­вер­ка­та ще ста­ва по-ре­зул­тат­на и по-ефи­кас­на. С про­вер­ка­та на са­мо­то мяс­то от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти по пред­ва­ри­тел­ния кон­т­рол, по ре­дов­но­то съ­би­ра­не и вна­ся­не на дър­жав­ни­те при­хо­ди по при­над­леж­ност, или за про­ве­ря­ва­не на от­че­ти­те се от­с­т­ра­ня­ват мно­го от кон­с­та­ти­ра­ни­те на­ру­ше­ния.¹⁶

По вре­ме на об­съж­да­ни­я­та в На­род­но­то съб­ра­ние на пред­ло­же­на­та ре­фор­ма не се пос­та­вя въп­ро­сът да­ли тя е съ­об­ра­зе­на с кон­с­ти­ту­ци­я­та, тъй ка­то там, в чл. 105, § 6, се го­во­ри са­мо за ед­на Вър­хов­на смет­на па­ла­та, без от­дел­ни са­мос­то­я­тел­ни по­де­ле­ния ка­то ок­ръж­ни, а след 22 но­ем­в­ри 1934 г. ­ об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти.

За­ко­нът за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 1925 г. ус­во­я­ва пред­ви­де­на­та ши­ро­ка ком­пе­тен­т­ност по за­ко­на от 1883 г. и я раз­п­ре­де­ля меж­ду Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и уч­ре­де­ни­те но­ви ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти, ка­то спе­ци­ал­на­та от­чет­ност и та­зи по ве­щес­т­ве­на­та част на дър­жа­ва­та се за­паз­ват.

Със за­ко­на от 1925 г. се съз­да­ва Спе­ци­а­лен съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в със­тав: пред­се­да­тел на от­де­ле­ние или член на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд и чле­но­ве - съ­вет­ни­ци при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Спе­ци­ал­ни­ят съд се обя­вя­ва за вто­ра апе­ла­тив­на ин­с­тан­ция по ре­ше­ни­я­та, из­да­де­ни от ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти ка­то пър­ва ин­с­тан­ция по съ­щес­т­во. На ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ла­га из­да­ва­не­то на пос­та­нов­ле­ния за из­дъл­же­ния или не­из­дъл­же­ния по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, ко­е­то до то­зи мо­мент е в ком­пе­тен­ци­я­та на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те. Пра­во­то на вто­ра ин­с­тан­ция се из­зем­ва от граж­дан­с­ки­те апе­ла­тив­ни съ­ди­ли­ща и се въз­ла­га на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Та­ка Па­ла­та­та раз­ши­ря­ва сво­я­та дей­ност ос­вен вър­ху пред­ва­ри­тел­ния и пос­лед­ващ съ­де­бен кон­т­рол, та­ка съ­що и вър­ху ма­те­ри­ал­ния кон­т­рол по ре­ви­зи­я­та на са­мо­то мяс­то. То­ва е ха­рак­тер­на осо­бе­ност на бъл­гар­с­ка­та Смет­на па­ла­та, неп­ри­съ­ща на ев­ро­пейс­ки­те смет­ни па­ла­ти.¹⁷

Съз­да­ва­не­то на Спе­ци­а­лен съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се на­ла­га по­ра­ди не­об­хо­ди­мост­та от пре­мах­ва­не на двойс­т­ве­ност­та и про­ти­во­ре­чи­я­та меж­ду уч­реж­де­ни­я­та, ко­и­то се про­из­на­сят вър­ху дей­ност­та на от­чет­ни­ци­те. Пос­та­нов­ле­ни­я­та на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, вмес­то пред апе­ла­тив­ни­те съ­ди­ли­ща, се об­жал­ват пред Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. С не­го­во­то съз­да­ва­не фак­ти­чес­ки не се уч­ре­дя­ва “из­к­лю­чи­те­лен съд”, ни­то “под­чи­не­на ад­ми­нис­т­ра­ция” на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, а фи­нан­со­ви­ят кон­т­рол в не­го­ва­та ця­лост се със­ре­до­то­ча­ва са­мо в ед­но уч­реж­де­ние ­ Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то е не­за­ви­си­ма от из­пъл­ни­тел­на­та власт. По та­зи при­чи­на Спе­ци­ал­ни­ят съд не се пре­да­ва към друг съд, ни­то се под­чи­ня­ва на ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­ди­е­то.¹⁸

Съг­лас­но за­ко­на от 1925 г. към Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та дейс­т­ва Дис­цип­ли­на­рен съ­вет, със­то­ящ се от три­ма съ­вет­ни­ци, из­б­ра­ни от Об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та с тай­но гла­су­ва­не за срок от ед­на го­ди­на. Той раз­г­леж­да дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, въз­бу­де­ни сре­щу слу­жи­те­ли на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти. Па­ра­лел­но с не­го дейс­т­ва и Висш дис­цип­ли­на­рен съ­вет в със­тав ­ пред­се­да­те­лят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и три­ма съ­вет­ни­ци, из­б­ра­ни от Об­що­то съб­ра­ние на Па­ла­та­та в на­ча­ло­то на вся­ка го­ди­на с тай­но гла­су­ва­не. В не­го­ва­та ком­пе­тен­ция са дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, въз­бу­де­ни сре­щу пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и при ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти.

С из­вес­т­ни ко­рек­ции за­ко­нът от 1925 г. оп­ре­де­ля струк­ту­ра­та, ор­га­ни­за­ци­я­та и за­да­чи­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти до 1948 г., ко­га­то те пре­ус­та­но­вя­ват сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не.

Ед­но от най-важ­ни­те ус­ло­вия за уп­раж­ня­ва­не на дейс­т­вен и пра­ви­лен кон­т­рол вър­ху из­пъл­ни­тел­на­та власт и вър­ху фи­нан­со­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция по из­пъл­не­ни­е­то на дър­жав­ния бю­д­жет е приз­на­ва­не пра­во­то на ав­то­но­мия на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та при из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те й пра­во­мо­щия и га­ран­ти­ра­не на ней­на­та не­за­ви­си­мост. Та­зи не­за­ви­си­мост до го­ля­ма сте­пен се оп­ре­де­ля от нес­ме­ня­е­мост­та на ней­ния ли­чен със­тав и от на­чи­на на наз­на­ча­ва­не на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те й. Съг­лас­но чл. 3 от за­ко­на от 1880 г., пред­се­да­те­лят и чле­но­ве­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ват от кня­за, по пред­ло­же­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, за срок от три го­ди­ни. Съг­лас­но чле­но­ве 3 и 4 от за­ко­на от 1883 г. наз­на­ча­ва­не­то и увол­ня­ва­не­то на със­та­ва на Смет­на­та па­ла­та ста­ва по пред­ло­же­ние или ис­ка­не на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, ка­то за то­ва той се­зи­ра са­мо Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, а не На­род­но­то съб­ра­ние. За­ко­ни­те от 1885 г. и 1925 г. за­паз­ват не­за­ви­си­мост­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то и по-спе­ци­ал­но от стра­на на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те. Га­ран­ция за не­за­ви­си­мост­та на ин­с­ти­ту­ци­я­та Смет­на па­ла­та е и из­к­люч­ва­не на учас­ти­е­то в ак­тив­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на слу­жи­те­ли­те в Па­ла­та­та. Заб­ра­ня­ва се съ­що та­ка: те да бъ­дат чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние, да имат род­с­т­во по­меж­ду си или с от­дел­ни ми­нис­т­ри и да из­вър­ш­ват тър­гов­с­ка и спе­ку­ла­тив­на дей­ност.

Фун­к­ци­и­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по кон­т­ро­ла на дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки смет­ки се рег­ла­мен­ти­рат не са­мо от ней­ни­те ус­т­ройс­т­ве­ни за­ко­ни, но и от дру­ги­те за­ко­ни по из­пъл­не­ни­е­то и от­чет­ност­та на бю­д­жет­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди. Съг­лас­но бъл­гар­с­ко­то от­чет­ни­чес­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има че­ти­ри ви­да ат­ри­бу­ции: 1) Кон­т­рол­ни ­ за уп­раж­ня­ва­не на пред­ва­ри­те­лен ад­ми­нис­т­ра­ти­вен кон­т­рол по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та; 2) Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ­ за уп­раж­ня­ва­не на пос­лед­ващ (фор­ма­лен) ад­ми­нис­т­ра­ти­вен кон­т­рол по съ­би­ра­не и вна­ся­не на дър­жав­ни­те при­хо­ди и по из­вър­ш­ва­не на дър­жав­ни­те раз­хо­ди; 3) Съ­деб­ни ­ за уп­раж­ня­ва­не на съ­деб­на юрис­дик­ция за от­го­вор­ност­та на от­чет­ни­ци­те по го­диш­ни­те им от­че­ти и по из­вър­ше­на­та им фи­нан­со­ва ре­ви­зия и 4) Кон­с­ти­ту­ци­он­но-пар­ла­мен­тар­ни ­ за пред­с­та­вя­не на го­ди­шен док­лад пред На­род­но­то съб­ра­ние по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та от стра­на на цен­т­рал­на­та и мес­т­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция.¹⁹

Ком­пе­тен­т­ност­та на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се оп­ре­де­ля от чл. 4 на за­ко­на от 1925 г. Съг­лас­но не­го те имат пра­во: да уп­раж­ня­ват пред­ва­ри­те­лен кон­т­рол в своя ра­йон вър­ху дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки раз­хо­ди и фон­до­ве и пос­лед­ващ фор­ма­лен кон­т­рол вър­ху дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки при­хо­ди и раз­хо­ди; да из­вър­ш­ват про­вер­ка на го­диш­ни­те от­че­ти на епар­хийс­ки­те ду­хов­ни съ­ве­ти и мюф­тийс­т­ва­та, на об­щес­т­ве­ни­те бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния. Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти имат пра­во да уп­раж­ня­ват пе­ри­о­ди­чен ма­те­ри­а­лен кон­т­рол чрез сво­и­те ор­га­ни на са­мо­то мяс­то. Те имат пра­во да раз­ре­ша­ват раз­ног­ла­сия по из­пъл­не­ни­е­то на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти, въз­ник­на­ли меж­ду кме­то­ве­те на град­с­ки­те и сел­с­ки­те об­щи­ни и тех­ни­те кон­т­ро­льо­ри. Те оба­че не се за­ни­ма­ват със спо­ро­ве меж­ду дър­жав­ни от­чет­ни­ци и вто­рос­те­пен­ни раз­по­ре­ди­те­ли. Ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти са за­дъл­же­ни да пред­с­та­вят пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та го­ди­шен от­чет за сво­я­та дей­ност. В не­го те по­соч­ват срещ­на­ти­те труд­нос­ти по при­ла­га­не на за­ко­ни­те и на­ред­би­те при уп­раж­ня­ва­ния от тях кон­т­рол и пра­вят пред­ло­же­ния за не­об­хо­ди­ми­те про­ме­ни и по­доб­ре­ния, ко­и­то след­ва да се въ­ве­дат по от­чет­ност­та на дър­жав­ни­те, об­щес­т­ве­ни­те и из­бор­ни­те уч­реж­де­ния. С чл. 5 от за­ко­на от 1925 г. на ок­ръж­ни­те смет­ни па­ла­ти се въз­ла­га за­веж­да­не­то и на “смет­ко­вод­ни ин­с­ти­ту­ти” по ре­ше­ния на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в съг­ла­сие с Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те.²⁰

Пос­та­нов­ле­ни­я­та, ко­и­то из­да­ват смет­ни­те па­ла­ти в кръ­га на тях­на­та ком­пе­тен­т­ност, се на­ри­чат “ре­ше­ния”. Те­зи ре­ше­ния са юрис­дик­ци­он­ни и по ес­тес­т­во­то и ха­рак­те­ра си са рав­ноз­нач­ни на съ­деб­ни ак­то­ве, за­що­то с тях се съз­да­ват пра­ва и за­дъл­же­ния за ли­ца­та, ко­и­то те за­ся­гат. С тях се раз­г­леж­да от­го­вор­ност­та на от­чет­ни­ци­те за из­вър­ше­ни от тях раз­хо­ди и съб­ра­ни при­хо­ди. Ре­ше­ни­я­та, ко­и­то смет­ни­те па­ла­ти пос­та­но­вя­ват при про­вер­ка­та на от­че­ти­те, са “прив­ре­мен­ни” и “окон­ча­тел­ни”. “Прив­ре­мен­ни” са те­зи ре­ше­ния, ко­и­то се из­да­ват при кон­с­та­ти­ра­ни на­ру­ше­ния от стра­на на от­чет­ни­ка по про­из­веж­да­не на раз­хо­ди и по съ­би­ра­не на при­хо­ди, с ко­е­то се още­тя­ва дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, ка­са­та на из­бор­но или дру­го уч­реж­де­ние. Окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за из­дъл­же­ния смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват, ко­га­то, след про­вер­ка на от­че­ти­те на от­чет­ни­ци­те и на прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти, не се кон­с­та­ти­рат на­ру­ше­ния.Та­ки­ва се пос­та­но­вя­ват и в слу­ча­и­те, ко­га­то от­чет­ни­ци­те са би­ли обя­ве­ни за не­из­дъл­же­ни с прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, но са да­ли обяс­не­ния по тях в дву­ме­се­чен срок, пред­с­та­ви­ли са нуж­ни­те до­ку­мен­ти за вне­се­ни су­ми, за ко­и­то са би­ли на­че­те­ни. “Окон­ча­тел­ни” ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ния смет­ни­те па­ла­ти из­да­ват са­мо ко­га­то от­чет­ни­ци­те са би­ли обя­ве­ни за не­из­дъл­же­ни с прив­ре­мен­ни ре­ше­ния, да­ли са обяс­не­ния по тях в дву­ме­се­чен срок, но не са пред­с­та­ви­ли до­ку­мен­ти, че са внес­ли в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, в ка­са­та на из­бор­но­то или дру­го уч­реж­де­ние су­ми­те, с ко­и­то са би­ли на­че­те­ни.²¹

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се зак­ри­ва на 1 яну­а­ри 1948 г. Пре­ус­та­но­вя­ва­не­то на дей­ност­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ста­ва съг­лас­но за­ко­на за бю­д­же­та и от­чет­ност­та по бю­д­же­та от 1948 г. С на­ред­ба на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те от 1948 г. се обя­вя­ва лик­ви­да­ци­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти в шес­т­ме­се­чен срок. Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та се за­дъл­жа­ва да про­ве­ри и от­че­те по “аван­со­ви­те кни­ги” на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та всич­ки ос­та­на­ли от­к­ри­ти аван­си.

* * *

Пуб­ли­ку­ва­ни­те до­ку­мен­ти в сбор­ни­ка “Съз­да­ва­не, ус­т­ройс­т­во и дей­ност на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та 1880 ­ 1948 г.” да­ват ця­лос­т­на пред­с­та­ва за из­г­раж­да­не­то, нор­ма­тив­но­то рег­ла­мен­ти­ра­не, фун­к­ци­и­те и дей­ност­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та през то­зи пе­ри­од. По­мес­те­ни са пар­ла­мен­тар­ни­те де­ба­ти по мо­ти­ви­те към за­ко­ноп­ро­ек­та за съз­да­ва­не на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (док. 1), про­ек­та за за­кон и За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 1880 г. (док. 3). Ка­то се след­ва прин­ци­па за въз­хо­дящ хро­но­ло­ги­чен ред на под­реж­да­не на до­ку­мен­ти, в сбор­ни­ка са съб­ра­ни всич­ки ус­т­ройс­т­ве­ни за­ко­ни за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (док. 3, 14, 32, 114), нор­ма­тив­ни и под­за­ко­но­ви нор­ма­тив­ни ак­то­ве за наз­на­ча­ва­не и увол­не­ние на лич­ния със­тав на Па­ла­та­та, ре­ше­ния на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и дру­ги ак­то­ве, рег­ла­мен­ти­ра­щи дей­ност­та й ка­то ця­ло и оп­ре­де­ля­щи от­дел­ни слу­чаи от ней­на­та прак­ти­ка. Осо­бе­но мяс­то за­е­мат нор­ма­тив­ни­те до­ку­мен­ти по лик­ви­ди­ра­не­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти през 1948 г.

По-под­роб­но е пред­с­та­вен и за­ко­нът от 1925 г. и съ­път­с­т­ва­щи­те го до­ку­мен­ти, тъй ка­то той се явя­ва нов ус­т­ройс­т­вен за­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, а със съз­да­ва­не­то на ок­ръж­ни смет­ни па­ла­ти се вна­ся еле­мент на де­цен­т­ра­ли­за­ция в нея.

До­ку­мен­ти­те в нас­то­я­щия сбор­ник, та­ка съб­ра­ни, се пуб­ли­ку­ват за пър­ви път без сък­ра­ще­ния и про­ме­ни. Те са под­ре­де­ни хро­но­ло­гич­но и се прид­ру­жа­ват от ре­дак­ци­он­ни заг­ла­вия, мяс­то и да­та на със­та­вя­не­то. За­па­зе­ни са сти­ло­ви­те осо­бе­нос­ти на реч­та, пра­во­пи­сът е час­тич­но осъв­ре­ме­нен. Сре­ща­ни­те сък­ра­ще­ния, ко­и­то не са по­лу­чи­ли граж­дан­с­т­ве­ност, са раз­к­ри­ти в пра­ви ско­би. Упот­ре­бе­ни­те сък­ра­ще­ния са по­со­че­ни в от­де­лен “Спи­сък на сък­ра­ще­ни­я­та” в края на сбор­ни­ка.

Ос­нов­на­та част от пуб­ли­ку­ва­ни­те в сбор­ни­ка до­ку­мен­ти се съх­ра­ня­ва в Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ар­хив. Тъй ка­то обо­со­бе­ни­ят фонд на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е твър­де бе­ден и ед­но­ти­пен, се на­ло­жи да бъ­де из­вър­ше­на ед­на под­роб­на и за­дъл­бо­че­на из­дир­ва­тел­на и из­с­ле­до­ва­тел­с­ка ра­бо­та по ця­лос­т­ния до­ку­мен­та­лен ма­сив на Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ар­хив, вслед­с­т­вие на ко­е­то бя­ха от­к­ри­ти те­зи цен­ни до­ку­мен­ти за съз­да­ва­не­то, ус­т­ройс­т­во­то, фун­к­ци­и­те и дей­ност­та на Па­ла­та­та. Ин­те­рес­ни до­ку­мен­ти бя­ха из­ди­ре­ни и в до­ку­мен­тал­ни­те ма­си­ви на дър­жав­ни­те ар­хи­ви в стра­на­та, ко­и­то не са из­ця­ло вклю­че­ни в нас­то­я­щия сбор­ник по­ра­ди ог­ра­ни­че­ния му обем.

До­ку­мен­ти­те, ко­и­то не бя­ха от­к­ри­ти във фон­до­ве­те на Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ар­хив и на дър­жав­ни­те ар­хи­ви в стра­на, се пуб­ли­ку­ват по об­на­род­ва­ния им текст в “Дър­жа­вен вес­т­ник”.

То­мът е прид­ру­жен с ука­за­тел на лич­ни­те име­на, сре­ща­ни в до­ку­мен­ти­те от сбор­ни­ка.

Из­дир­ва­не­то и под­бо­рът на до­ку­мен­ти­те, със­та­вя­не­то на ре­дак­ци­он­ни­те заг­ла­вия, на пред­го­во­ра и на на­уч­но-спра­воч­ния апа­рат е из­вър­ше­но от: Или­я­на Пас­ко­ва, Ве­се­ла Ни­но­ва и Де­сис­ла­ва Кръс­те­ва. Ком­пю­тър­ни­ят на­бор и об­ра­бот­ка­та на тек­с­та са из­вър­ше­ни от Свет­ла­на Сто­я­но­ва.

ОТ СЪС­ТА­ВИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ

¹ Вж. Док. № 3.

² Г. Пе­ев. Ор­га­ни­зи­ра­не на фи­нан­со­ва­та сис­те­ма на Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во до 1894 г. Из­бо­рът на мо­де­ли.- Ис­то­ри­чес­ки прег­лед, 1994-1995, кн. 1, с. 112.

³ Х. Въл­ча­нов. Вър­хов­на смет­на па­ла­та. Ис­то­рия и същ­ност. ­ Го­диш­ник на Дър­жав­но­то вис­ше учи­ли­ще за фи­нан­со­ви и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни на­у­ки, год. ХХIV, 1945, с. 17.

⁴ Пак там, с. 22.

⁵ Вж. Док. № 9; Х. Въл­ча­нов. Цит. съч., с. 23-24.

⁶ Вж. Док. № 7.

⁷ Х. Въл­ча­нов. Цит. съч., с. 8-14; Г. Пе­ев. Цит. съч., с. 113-114.

⁸ Вж. Док. № 14.

⁹ Н. Пи­пе­ров. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ка­то сът­руд­ни­ца на за­ко­но­да­тел­но­то тя­ло в кон­т­ро­ла на бю­д­же­та. Спи­са­ние на Бъл­гар­с­ко­то ико­но­ми­чес­ко дру­жес­т­во. 1911, кн. 5 и 6, с. 3.

¹⁰ Х. Въл­ча­нов. Вър­хов­на смет­на па­ла­та..., с. 25-26.

¹¹ Вж. Док. № 14; Х. Въл­ча­нов. Цит. съч., с. 58.

¹² Вж. Док. № 32; Н. Пи­пе­ров, Цит. съч., с. 3.

¹³ Х. Въл­ча­нов. Цит. съч., с. 60-61.

¹⁴ Н. Пи­пе­ров. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ка­то сът­руд­ни­ца..., с. 4-5.

¹⁵ Вж. Док. № 114; Сте­ног­раф­с­ки днев­ни­ци на ХХI ОНС, I РС, С., 1924 г., с. 973.

¹⁶ Пак там.

¹⁷ Х. Въл­ча­нов. Вър­хов­на смет­на па­ла­та..., с. 49-50.

¹⁸ Ив. Пет­ков. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ ка­са­ци­он­на ин­с­тан­ция. Спе­ци­ал­ни­ят съд при съ­ща­та ­ апе­ла­тив­на ин­с­тан­ция, т. 2. С., 1931, с. 93-95.

¹⁹ Х. Въл­ча­нов. Цит. съч., с. 50-51; Х. Въл­ча­нов. Пуб­лич­на от­чет­ност. При­лож­но­ад­ми­нис­т­ра­тив­но-чи­нов­ни­чес­ко и фи­нан­со­во-бан­ко­во пра­во, част II. С., 1942, с. 15-16.

²⁰ Х. Въл­ча­нов. Пуб­лич­на от­чет­ност..., с. 7-15.

²¹ Ив. Пет­ров. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та...,т. 1. С., 1931, с. 57 и сл.; Бо­ри­сов, Н. Прав­на същ­ност и ха­рак­тер на ре­ше­ни­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, част I, За юрис­дик­ци­он­ни­те ре­ше­ния. Вар­на, 1942, с. 9 и сл.

Чл. 105. На­род­но­то съб­ра­ние има:

…