Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

6. От­чет­ни­те ве­до­мос­ти и кни­ги на всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­вен­ни уч­реж­де­ния за­ед­но с при­хо­до-рас­ход­ни­те до­ку­мен­ти след раз­г­леж­да­ни­е­то им по ус­та­но­ве­ния ред от Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те, вна­сят се въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за про­ве­ря­ва­ние.

Ту­ка има са­мо ед­на при­бав­ка при ду­ми­те: “при­хо­до­рас­ход­ни­те оправ­дателни до­ку­мен­ти”, ду­ма­та “о п р а в д а т е л н и” е при­ба­ве­на.

М-р Ка­ра­ве­лов: Съг­ла­сен съм.

Пред­се­да­тел: Кой­то не при­е­ма тоз член как­то е до­пъл­нен от ко­ми­си­я­та да си диг­не ръ­ка­та. (Ни­кой не диг­на.)

Док­лад­чик: При тоя член ко­ми­си­я­та е при­ба­ви­ла нов член, кой­то ста­ва 7-й. Имен­но тоз. (Че­те:)

Чл. 7. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има пра­во да кор­рес­пон­ди­ра не­пос­ред­с­т­вен­но с всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­вен­ни уч­реж­де­ния в Кня­жес­т­во­то и да ис­ка от тех раз­ни ра­зяс­не­ния вър­ху при­хо­до-рас­ход­ни­те смет­ки.

Чл. 8. При про­ве­ря­ва­не­то на смет­ки­те, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ако на­ме­ри не­как­во зло­у­пот­реб­ле­ние, въз­буж­да съ­деб­но прес­лед­ва­ние про­тив ви­нов­ни­те чрез над­леж­но­то Ми­нис­тер­с­т­во. (При­е­ма се.)

(Че­те:)

Чл. 9. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то Съб­ра­ние под­ро­бен от­чет за ис­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ако тоя пос­лед­ния е ве­че лик­ви­ди­ран. (При­е­ма се.)

(Че­те:)

Чл. 10. Ако ли бю­д­же­та не е още лик­ви­ди­ран, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва под­ро­бен от­чет са­мо за ис­пъл­не­ни­те ста­тии.

Ко­ми­си­я­та е при­ба­ви­ла са­мо “пред­с­тав­ля­ва п о д р о б е н от­чет”, вмес­то: “под­роб­ни от­че­ти”.

М-р Ка­ра­ве­лов: Съг­ла­сен съм да бъ­де всич­ко под­роб­но, за­що­то бю­д­же­тът се сме­та до 1-й Ян­ну­а­рий и до по­ло­ви­на­та на Де­кем­в­рий ще се при­гот­ви всич­ко, са­мо по­ло­ви­на­та ме­сец ще ос­та­не, та­ка що­то поч­ти всич­ко ще бъ­де свър­ше­но.

Пред­се­да­тел: Кой­то не при­е­ма 10-й чл. с до­бав­ка­та на ко­ми­си­я­та да си диг­не ръ­ка­та. (Ни­кой не диг­на.)

Док­лад­чик: (Че­те:)

Чл. 11. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­ед­но с Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те е длъж­на да из­ра­бо­ти под­ро­бен ус­тав за ре­да на кон­т­ро­ла и де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то.

Ко­ми­си­я­та не­ма ни­как­ва за­бе­леж­ка.

Чл. 1. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та кон­т­ро­ли­ра из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та по всич­ки от­рас­ли на уп­рав­ле­ни­е­то. (§ 105, Конст. П. 6)

Чл. 2. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та със­тои от пред­се­да­тел, пет чле­на, член де­лоп­ро­из­во­ди­тел и кан­це­ла­рия по ща­та.

Чл. 3. Пред­се­да­те­лят, чле­но­ве­те и де­лоп­ро­из­во­ди­те­лят по пред­с­тав­ле­ние от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет се наз­на­ча­ват от Кня­за за три го­ди­ни.

Чл. 4. Це­лия със­тав на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та или все­ки един от чле­но­ве­те й от­дел­но, не мо­гат да бъ­дат сме­ня­е­ми, в раз­с­то­я­ние на три­те го­ди­ни от наз­на­че­ни­е­то им, ос­вен по из­ка­за­но не­до­ве­рие от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то или на На­род­но­то съб­ра­ние, но и в два­та слу­чаи по ре­ше­ни­е­то на пос­лед­не­то.

Чл. 5. Слу­жа­щи­те въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не мо­гат да бъ­дат чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние, ни­то пак да за­ни­ма­ват как­ва­то и да е дру­га дър­жав­на или об­щес­т­ве­на служ­ба.

Те не мо­гат да вър­шат, са­ми или чрез съд­руж­ни­ци, не­как­ва тър­гов­с­ка и спе­ку­ла­тив­на ра­бо­та, би­ло час­т­но, би­ло с пра­ви­тел­с­т­во­то.

Те не мо­гат да бъ­дат род­ни­на по кръв и по сва­тов­щи­на до чет­вър­та сте­пен, ни­то по­меж­ду си, ни­то с ня­ко­го от ми­нис­т­ри­те, ко­и­то са ги пред­с­та­ви­ли за наз­на­че­ние.

Чл. 6. От­чет­ни­те ве­до­мос­ти и кни­ги на всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния за­ед­но с при­хо­до-раз­ход­ни­те и оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти след раз­г­леж­да­ни­е­то им по ус­та­но­ве­ния ред от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, вна­сят се въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за про­ве­ря­ва­не.

Чл. 7. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има пра­во да ко­рес­пон­ди­ра не­пос­ред­с­т­ве­но с всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния в Кня­жес­т­во­то и да ис­ка от тях раз­ни ра­зяс­не­ния вър­ху при­хо­до-раз­ход­ни­те смет­ки.

Чл. 8. При про­ве­ря­ва­ние на смет­ки­те Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ако на­ме­ри ня­как­во зло­у­пот­реб­ле­ние, въз­буж­да съ­деб­но прес­лед­ва­ние про­тив ви­нов­ни­те чрез над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 9. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то съб­ра­ние под­ро­бен от­чет за из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ако тоя пос­лед­ния е ве­че лик­ви­ди­ран.

Чл. 10. Ако ли бю­д­же­та не е още лик­ви­ди­ран, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва под­ро­бен от­чет са­мо за из­пъл­не­ни­те ста­тии.

Чл. 11. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за­ед­но с Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, е длъж­на да из­ра­бо­ти под­ро­бен ус­тав за ре­да на кон­т­ро­ла и де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то.

(Ко­нец в 5 ч. и 45 мин.).

Пред­се­да­тел: Н. Сук­на­ров.
Под­п­ред­се­да­те­ли:С. Стам­бо­лов.

Т. Па­нов.
Сек­ре­та­ри: Ив. Да­нев.

Хр. Ба­ла­рев.

В. П. Зо­ло­тов.

Хр. Бръс­на­ров.

П. Стан­чов.

Хр. Грън­ча­ров.

Рай­чо По­пов.

В. Ра­дос­ла­вов
Уп­ра­ви­тел на сте­ног­ра­фи­чес­ко­то бю­ро А. Бе­зен­шек.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 8, а.е. 4, л. 183, 196-201. Пе­чат­но.

№ 3

За­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, при­ет от II Обик­но­ве­но народ­но съб­ра­ние, II ре­дов­на се­сия през 1880 г.

Со­фия, 14 де­кем­в­ри 1880 г.

З А К О Н

за

ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА

Чл. 1. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та кон­т­ро­ли­ра из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та по всич­ки от­рас­ли на уп­рав­ле­ни­е­то. (§ 105, Конст. П. 6)

Чл. 2. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та със­тои от пред­се­да­тел, пет чле­на, член де­лоп­ро­из­во­ди­тел и кан­це­ла­рия по ща­та.

Чл. 3. Пред­се­да­те­лят, чле­но­ве­те и де­лоп­ро­из­во­ди­те­лят по пред­с­тав­ле­ние от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет се наз­на­ча­ват от Кня­за за три го­ди­ни.

Чл. 4. Це­лия със­тав на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та или все­ки един от чле­но­ве­те й от­дел­но, не мо­гат да бъ­дат сме­ня­е­ми, в раз­с­то­я­ние на три­те го­ди­ни от наз­на­че­ни­е­то им, ос­вен по из­ка­за­но не­до­ве­рие от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то или на На­род­но­то съб­ра­ние, но и в два­та слу­чаи по ре­ше­ни­е­то на пос­лед­не­то.

Чл. 5. Слу­жа­щи­те въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не мо­гат да бъ­дат чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние, ни­то пак да за­ни­ма­ват как­ва­то и да е дру­га дър­жав­на или об­щес­т­ве­на служ­ба.

Те не мо­гат да вър­шат, са­ми или чрез съд­руж­ни­ци, не­как­ва тър­гов­с­ка и спе­ку­ла­тив­на ра­бо­та, би­ло час­т­но, би­ло с пра­ви­тел­с­т­во­то.

Те не мо­гат да бъ­дат род­ни­на по кръв и по сва­тов­щи­на до чет­вър­та сте­пен, ни­то по­меж­ду си, ни­то с ня­ко­го от ми­нис­т­ри­те, ко­и­то са ги пред­с­та­ви­ли за наз­на­че­ние.

Чл. 6. От­чет­ни­те ве­до­мос­ти и кни­ги на всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния за­ед­но с при­хо­до-раз­ход­ни­те и оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти след раз­г­леж­да­ни­е­то им по ус­та­но­ве­ния ред от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, вна­сят се въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за про­ве­ря­ва­не.

Чл. 7. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има пра­во да ко­рес­пон­ди­ра не­пос­ред­с­т­ве­но с всич­ки­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния в Кня­жес­т­во­то и да ис­ка от тях раз­ни ра­зяс­не­ния вър­ху при­хо­до-раз­ход­ни­те смет­ки.

Чл. 8. При про­ве­ря­ва­ние на смет­ки­те Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ако на­ме­ри ня­как­во зло­у­пот­реб­ле­ние, въз­буж­да съ­деб­но прес­лед­ва­ние про­тив ви­нов­ни­те чрез над­леж­но­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 9. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то съб­ра­ние под­ро­бен от­чет за из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ако тоя пос­лед­ния е ве­че лик­ви­ди­ран.

Чл. 10. Ако ли бю­д­же­та не е още лик­ви­ди­ран, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва под­ро­бен от­чет са­мо за из­пъл­не­ни­те ста­тии.

Чл. 11. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за­ед­но с Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, е длъж­на да из­ра­бо­ти под­ро­бен ус­тав за ре­да на кон­т­ро­ла и де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 8, а.е. 4, л. 200. Пе­чат­но.

ДВ, бр. 94, 20 де­кем­в­ри 1880 г. Пе­чат­но.

№ 4

№ 746

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

ПРОГ­ЛА­СЯ­ВА­МИ

На­род­но­то съб­ра­ние прие, Ний ут­вър­дих­ми и ут­вър­дя­ва­ми сле­ду­ю­щий За­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

...* 

Из­да­ден в На­ша­та сто­ли­ца Со­фия 17 де­кем­в­рий 1880 год.

На пър­во­об­раз­но­то съ[с] соб­с­т­ве­на­та ръ­ка на Не­го­во Ви­со­чес­т­во на­пи­са­но:

Алек­сандр²⁴

При­под­пи­сал:

Ми­нис­тър на фи­нан­си­те Ка­ра­ве­лов

ДВ, бр. 94, 20 де­кем­в­ри 1880 г. Пе­чат­но.

№ 5

Про­то­кол от за­се­да­ние на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет с пос­та­нов­ле­ние за наз­на­ча­ва­не на пър­ви­те пред­се­да­тел и чле­но­ве на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 20 де­кем­в­ри 1880 г.

ПРО­ТО­КОЛ

на

за­се­да­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет

№ 75

...

...

М. К. Са­ра­фов

П. Сла­вей­ков

Н. С. Стойчев

ЦДА, Ф. 284 К, оп.1, а.е. 1, л. 155-156. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 6

№ ...* 

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

КНЯЗ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

По пред­ло­же­ни­е­то на На­шът Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­дът му от 19 Май под № 37, ос­но­ва­но на ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия Съ­вет от Май

Ст. I. Да наз­на­чим Г-на Д. Ка­ран­фи­ло­ви­ча, Гла­вен Сек­ре­тар при Ми­нис­тер­с­т­во­то на Фи­нан­си­те, за член въ[в] Вър­хов­на­та Смет­на Па­ла­та на мес­то ва­кан­т­но.

Ст. II. Ис­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щий указ въз­ла­га­ме на На­шът Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те.

Из­да­ден в На­шия Дво­рец в Со­фия на 20 Май 1881 год.

Ми­нис­тър на Фи­нан­си­те: Ге­ор. К. Же­ляз­ко­вич³²

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 50, л. 25. Ори­ги­нал. Ръ­ко­пис.

№ 7

За де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то и ре­дът

на кон­т­ро­ля въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та*

ГЛАВА I

Чл. 1. Със­та­вът на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ся за­ни­ма­ва ежед­нев­но, (с ис­к­лю­че­ние не­дел­ни­те дни и чрез Ука­зът ус­та­но­ве­ни за чи­нов­ни­ци­те праз­д­ни­ци) би­ло в об­щи за­се­да­ния, би­ло час­т­но, с ра­бо­та­та въз­ло­же­на не­му от за­ко­нът, из­да­ден на 17 де­кем­в­рий 1880 го­ди­на.

Чл. 2. За­се­да­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ся счи­тат за­кон­ни ако при­със­т­ву­ват най-мал­ко три чле­на и Пред­се­да­те­ля.

Чл. 3. Чле­но­ве­те на Па­ла­та­та, ос­вен учас­ти­е­то, ко­е­то зи­мат в об­щи­те за­се­да­ния, за­ни­ма­ват ся час­т­но с ра­бо­та­та, въз­ло­же­на тям от Па­ла­та­та по прег­леж­да­ни­е­то на смет­ки­те.

Чл. 4. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ся съ­би­ра на ре­дов­ни за­се­да­ния два пъ­ти в сед­ми­ца­та. Дни­те на ре­дов­ни­те за­се­да­ния ся оп­ре­де­лят от са­ма­та Па­ла­та.

Чл. 5. Пред­се­да­те­лят има пра­во да наз­на­ча­ва из­вън­ред­ни за­се­да­ния ко­га­то нуж­да­та го изис­к­ва.

Чл. 6. В слу­чай, че ня­кой от чле­но­ве­те не е съг­ла­сен с мне­ни­е­то на бол­шин­с­т­во­то той има пра­во да пред­с­та­ви пис­ме­но и мо­ти­ви­ра­но осо­бе­но­то си мне­ние не по-къс­но от се­дем де­на след под­пис­ва­ни­е­то на про­то­кол или ре­ше­ни­е­то, ко­е­то мне­ние ся при­ла­га при са­ми­ят про­то­кол и при ре­ше­ни­е­то.

Чл. 7. Пред­се­да­те­лят бди за об­щи­ят по­ря­дък в Па­ла­та­та, той съ­об­ща­ва въ[в] вре­ме на за­се­да­ни­е­то всич­ки­те пис­ма, про­ше­ния и дру­ги кни­жа, ад­ре­со­ва­ни до Па­ла­та­та или не­му час­т­но в ка­чес­т­во на Пред­се­да­тел на та­зи Па­ла­та.

Чл. 8. Пред­се­да­те­лят оп­ре­де­ля­ва днев­ни­ят ред, пред­ла­га въп­ро­си­те на об­съж­да­ние и прек­ра­тя­ва пре­ни­я­та, ко­га­то Па­ла­та­та на­ме­ри, че е дос­та­тъч­но ос­вет­ле­на вър­ху тях. Той обя­вя­ва ре­ше­ни­я­та спо­ред бол­шин­с­т­во­то.

Чл.9. Въ[в] вре­ме на за­се­да­ни­я­та вся­кой от чле­но­ве­те, кой­то ис­ка да го­во­ри, ис­ка пред­ва­ри­тел­но ду­ма­та от пред­се­да­те­ля.

Чл. 10. В слу­чай, че гла­со­ве­те се раз­де­лят на две рав­ни час­ти, оно­ва мне­ние се счи­та за мне­ние на бол­шин­с­т­во­то, към ко­е­то е при­съ­е­ди­нен гла­сът на пред­се­да­те­ля.

Чл. 11. Вся­кой от чле­но­ве­те от­дел­но има пра­во да въз­буж­да въп­ро­си, но та­ки­ва въп­ро­си тряб­ва да се да­ват пис­ме­но на пред­се­да­те­ля и то пре­ди от­к­ри­ва­ни­е­то на за­се­да­ни­е­то, за да мо­гат да ся вмес­тят в днев­ния ред. Ако пред­се­да­те­ля на­ме­ри, че въз­бу­де­ния въп­рос не мо­же да ся под­ло­жи на об­съж­да­ние, то Па­ла­та­та ся про­из­на­ся за об­съж­де­ни­е­то му или не.

Чл. 12. Все­кий спе­шен (бърз) въп­рос мо­же да ся въз­буж­да и в са­мо­то за­се­да­ние, но пре­ди да ся прис­тъ­пи към раз­г­леж­да­ни­е­то му Па­ла­та­та ся про­из­на­ся за спеш­ност­та му.

Чл. 13. В слу­чай, че пред­се­да­те­лят от­със­т­ву­ва, той ся за­мес­тя­ва от най-ста­рия по наз­на­че­ни­е­то член.

Чл. 14. Член де­ло­во­ди­те­ля, ос­вен длъж­нос­ти­те, ко­и­то му ся на­ла­гат ка­то член на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, вър­ши и сле­ду­ю­ще­то:

1) Той взи­ма бе­леж­ки в[ъв] вре­ме на за­се­да­ни­е­то вър­ху въп­ро­сът, кой­то ся об­съж­да и със­тав­ля­ва про­то­ко­ли­те; 2) при­под­пис­ва всич­ки­те из­хо­дя­щи пис­ма на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и ся раз­по­реж­да за сво­ев­ре­мен­но­то им из­п­ра­ща­ние; 3) гри­жи ся, що­то ар­хи­ви­те да ся дър­жат в до­бър ред; 4) над­зи­ра­ва за доб­рия вър­веж на ра­бо­ти­те в кан­це­ла­ри­я­та, за по­ве­де­ни­е­то и точ­ност­та на чи­нов­ни­ци­те и за за­бе­ле­жа­ни­те не­из­п­рав­нос­ти до­ла­га на пред­се­да­те­ля; 5) член-де­ло­во­ди­те­ля пред­с­тав­ля­ва на кра­ят на все­кий ме­сец на пред­се­да­те­ля спи­сък за изос­та­на­ли­те за раз­г­леж­да­ние де­ла.

Чл. 15. От ар­хи­ви­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не мо­гат да ся из­на­сят ни­как­ви де­ла, но ся да­ват за­ве­ре­ни пре­пи­си и из­в­ле­че­ния по ис­ка­ни­е­то на ин­те­ре­су­ю­щи­те ся ли­ца и уч­реж­де­ния. На съ­деб­ни­те уч­реж­де­ния, съг­лас­но съ­щес­т­ву­ю­щи­те за­ко­ни, да­ват ся и са­ми­те ори­ги­на­ли, ко­и­то ся пов­ръ­щат на Па­ла­та­та след свър­ш­ва­ни­е­то на де­ло­то.

Чл. 16. Ко­га­то ста­не нуж­да да ся да­де на ня­кое уч­реж­де­ние ори­ги­на­лен до­ку­мент или же ся на­ме­рят до­ку­мен­ти на ня­кое ков­чеж­ни­чес­т­во за­пе­ча­та­ни по на­чин, не­поз­во­ля­ващ сво­бод­но­то им раз­г­леж­да­ние, то по пос­та­нов­ле­ние на Па­ла­та­та ся раз­пе­чат­ват та­ки­ва до­ку­мен­ти, пра­ви им ся опис, прош­ну­ро­ват ся и ся за­пе­чат­ват от­но­во с пе­ча­тът на Па­ла­та­та.

Чл. 17. Ре­ше­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ся със­тав­ля­ват в име­то на Не­го­во Ви­со­чес­т­во, вла­де­ю­щия кня­зът.

Чл. 18. Ре­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та ся пи­шат от чле­на-де­ло­во­ди­те­ля.

ГЛАВА II

За кон­т­ро­ля въ­об­ще

Чл. 19. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та кон­т­ро­ли­ра из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та по всич­ки­те от­рас­ли на уп­рав­ле­ни­е­то. Тя сле­ди за пра­вил­ност­та в дви­же­ни­е­то на вся­коя су­ма, съ­об­раз­но с бю­д­же­тът и на ос­но­ва­ние съ­щес­т­ву­ю­щи­те за­ко­ни и пос­та­нов­ле­ния, ос­но­ва­ни на бю­д­жет или на за­кон. Тя сключ­ва смет­ки­те на раз­ни­те уп­рав­ле­ния в дър­жа­ва­та и за пос­ти­га­ние на та­зи цел съ­би­ра вся­как­ви све­де­ния и до­ку­мен­ти. Па­ла­та­та има пра­во да изис­к­ва вся­как­ви све­де­ния и обяс­не­ния, от­но­ся­щи ся, как­то до при­хо­дът, та­ка и до раз­хо­дът на дър­жав­ни­те су­ми.

Чл. 20. При раз­г­леж­да­ни­е­то на ня­кой тех­ни­чес­ки въп­рос Па­ла­та­та има пра­во да по­кан­ва спе­ци­а­лис­ти за ра­зяс­не­ние на те­зи въп­ро­си.

Чл. 21. Тя пос­та­нов­ля­ва чрез окон­ча­тел­ни ре­ше­ния да­ли ли­ца­та, ко­и­то при­е­мат и да­ват дър­жав­ни па­ри са кви­ти или ос­та­но­вът да зи­мат или да да­ват. В пър­ви­те два слу­чая тя про­из­на­ся тях­но­то окон­ча­тел­но ос­во­бож­де­ние и пред­с­тав­ля­ва на над­леж­но­то мяс­то, за да им ся вър­нат по­ръ­чи­тел­с­т­ва­та, как­то и да ся вдиг­нат зап­ре­ще­ни­я­та, на­ло­же­ни на иму­щес­т­ва­та им, ако та­ки­ва по­ръ­чи­тел­с­т­ва и зап­ре­ще­ния съ­щес­т­ву­ват. В тре­тий слу­чай тя ги при­съж­да да пла­тят дъл­гът си на хаз­на­та в срок, оп­ре­де­лен от нея. Въ[в] все­кий слу­чай тя из­п­ра­ща пре­пи­си от ре­ше­ни­я­та си за из­пъл­не­ние на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Чл. 22. Па­ла­та­та, без да гле­да на ед­но свое ре­ше­ние, с ко­е­то окон­ча­тел­но е прег­ле­да­на ед­на смет­ка, мо­же в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни от да­та­та на ре­ше­ни­е­то да пов­то­ри прег­леж­да­ни­е­то й, би­ло по ис­ка­не­то на ин­те­ре­су­ю­ще­то ся ли­це, под­к­ре­пе­но с ува­жи­тел­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, от­к­ри­ти пос­ле из­да­де­но­то ре­ше­ние, или са­ма от се­бе си, ко­га­то ся уве­ри, че в прег­ле­да­на­та ве­че смет­ка ся вмък­на­ли греш­ки или опу­ще­ния или двой­но ми­ну­ва­ние на ед­на и съ­ща­та су­ма, от­к­ри­ти при прег­леж­да­ни­е­то на дру­ги смет­ки.

Чл. 23. В слу­чай че до­ку­мен­ти­те, на ос­но­ва­ние на ко­и­то Па­ла­та­та е пос­та­но­ви­ла окон­ча­тел­но ре­ше­ние за ня­коя смет­ка, ся при­поз­на­ят за фал­ши­ви, Па­ла­та­та има пра­во да­же и пос­ле го­ре­оп­ре­де­ле­ния срок да ре­ви­зи­ра вто­рич­но та­ка­ва смет­ка.

Чл. 24. Ако при раз­г­леж­да­ни­е­то на смет­ки­те Па­ла­та­та на­ме­ри фал­ши­фи­ка­ции (кал­па­зан­лък) или зло­у­пот­реб­ле­ни (краж­ба пра­ви­тел­с­т­ве­ни па­ри), тя не­мед­лен­но до­ла­га за то­ва на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и съ­щев­ре­мен­но уве­дом­ля­ва Ми­нис­тер­с­т­во­то на пра­во­съ­ди­е­то, ко­и­то взе­мат мер­ки за прес­лед­ва­ни­е­то на ви­нов­ни­те пред съ­ди­ли­ща­та.

Чл. 25. Ре­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та по прег­леж­да­ни­е­то на смет­ки­те мо­гат да се об­жал­ват въ[в] Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд за на­ру­ше­ние фор­ми­те или за­ко­на, но то­ва об­жа­ло­ва­ние не спи­ра тях­но­то дейс­т­вие.

Чл. 26. В слу­чай, че ня­кое ли­це мис­ли, че има ос­но­ва­ние да об­жа­ло­ва ед­но ре­ше­ние на Па­ла­та­та за не­съб­лю­де­ние от нея фор­ми­те или за на­ру­ше­ние на за­ко­нът, мо­же да ка­си­ра в три­ме­се­чен срок от де­нят, в кой­то му ся е съ­об­щи­ло ре­ше­ни­е­то.

Чл. 27. Ако ся ка­си­ра ня­кое ре­ше­ние на Па­ла­та­та от Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд де­ло­то ся неп­ро­важ­да на раз­г­леж­да­ние на ед­на ко­ми­сия, из­б­ра­на ad hoc из­меж­ду де­пу­та­ти­те на На­род­но­то съб­ра­ние.

Чл. 28. Дуб­ли­кат от глав­на­та кни­га за дър­жав­ния дълг тряб­ва да ся де­по­зи­ра във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то бди, що­то тран­с­фе­ри­те, пла­ща­ни­я­та и но­во­нап­ра­ве­ни­те за­е­ми да бъ­дат точ­но впи­са­ни в нея кни­га.

Чл. 29. Па­ла­та­та та­ка съ­що дър­жи пре­пис от кни­га­та за дър­жав­ни­те пен­сии.

Чл. 30. Ос­вен щат­ния със­тав на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по­ла­га ся и пот­реб­но­то чис­ло док­лад­чи­ци (ре­фе­рен­де­ри), ар­хи­ва­ри, по­мощ­ник на чле­на-де­ло­во­ди­те­ля, ре­гис­т­ра­тор и пот­реб­но­то чис­ло пис­ци, раз­сил­ни и стра­жа­ри.

Забележка: Док­лад­чи­ци­те при Па­ла­та­та ся де­лят на I-сте­пен­ни, II-сте­пен­ни и III-сте­пен­ни.

Чл. 31. Док­лад­чи­ци­те по­ма­гат на чле­но­ве­те на Па­ла­та­та при раз­г­леж­да­ни­е­то на смет­ки­те, да­ват нуж­д­ни­те ра­зяс­не­ния на Па­ла­та­та и на чле­но­ве­те час­т­но и са длъж­ни да из­вър­ш­ват и дру­ги служ­би в по­мощ на Па­ла­та­та, спо­ред ука­за­ни­я­та на Пред­се­да­те­ля.

Чл. 32. Док­лад­чи­ци­те, по­мощ­ни­кът на чле­на-де­лоп­ро­из­во­ди­те­ля, ар­хи­ва­ри­те и ре­гис­т­ра­то­ра ся наз­на­ча­ват с кня­жес­ки указ чрез ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те по пред­с­тав­ле­ни­е­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, а пис­ци­те, раз­сил­ни­те и стра­жа­ри­те ся наз­на­ча­ват от са­ма­та Па­ла­та.

Чл. 33. Над­зи­ра­те­ли­те, на ко­и­то е по­ве­ре­но па­зя­ни­е­то на дър­жа­вен ма­те­ри­ал, пред­с­тав­ля­ват еже­год­но на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, чрез над­леж­но­то си ми­нис­тер­с­т­во, смет­ка. В та­зи смет­ка тре­ба да е по­ка­за­но ко­ли­чес­т­во­то и стой­ност­та на на­хо­дя­щия ся в скла­дът ма­те­ри­ал, при­хо­дът и раз­хо­дът на ма­те­ри­а­лът, заб­ра­ко­ва­но­то, унич­то­же­ни­е­то и пре­да­де­но­то ко­ли­чес­т­во.Те­зи раз­ни дви­же­ния и пре­мес­т­ва­ния на ма­те­ри­а­ли­те ся кон­с­та­ти­рат чрез за­кон­ни ак­то­ве.

ГЛАВА III