Начин за контролиранието на сметките въобще
Чл. 34. Преглежданието на сметките състои:
1) В сравнение на всяка статия от прихода и разхода с оправдателните документи;
2) Сравнение статиите и §§ с бюджетът и другите закони и постановления относително събиранието и разнасянието на държавните суми.
Чл. 35. Когато провери по този начин всичките статии членът ставя списък на тия, които, на основание бюджетът и другите закони и постановления, основани на бюджет и на закон, не могат да бъдат припознати за правилно изпълнени.Членът, в списъка срещу всяка статия, излага мотивите, по които не може да бъде призната за правилно изпълнена.
Чл. 36. Ако при преглежданието на сметките ся срещне потребност от допълнителни разяснения, то членът ся отнася към председателя, за да ся поискат тези разяснения от надлежното място. В случай же, че чрез преписка не може да ся уясни подлежащото на разглеждание дело, то Палатата ся отнася до онова министерство, под чието ведомство ся намира лицето, за да ся разпореди, чтото то да ся яви в Палатата и даде лично нуждните обяснения по разглежданието дело.
Чл. 37. От като ся приемат допълнителните разяснения и членът извърши възложената нему работа той прави един общ доклад за това и предлага делото на разглеждание в общото събрание.
Чл. 38. Докладът по преглежданието на сметките треба да съдържа в себе си всичкото съвокупност на движението на държавните суми, така щото да ся види: 1) Какви суми са следвали да постъпят и какви са постъпили; 2) Какви суми трябвало да се похарчат и какви са ся похарчили; 3) Всичките ли постъпивши и изхарчени суми са оправдани документално; 4) Всичките ли постъпивши и изхарчени суми ся оправдават от бюджетът, както и от другите закони и постановления, основани на бюджет и на закон за движението на държавните суми и 5) Списък на всичките статии, показани в чл. 35.
Чл. 39. При разглежданието на някое дело членовете на Палатата имат право да искат подробни обяснения от члена-докладчика, даже всекий член има право да прочете делото и преди неговото докладвание.
Чл. 40. Палатата съобщава в Министерството на финансите съображенията си за сгодността или несгодността на узаконените постановления и разпореждания относително способите на счетоводството и отчетността.
Чл. 41. Върховната сметна палата е длъжна да си изработи един Правилник за вътрешния ред.
ЦДА, Ф. 159 К, оп. 1, а.е. 63, л. 128 137. Оригинал. Ръкопис.
№ 8
Писмо от Върховната сметна палата до Държавния съвет за изпратен Доклад по изпълнението на държавния бюджет за финансовата 1879-1880 г.
София, 15 октомври 1882 г.
ВЪРХОВНА
СМЕТНА ПАЛАТА ДО ДЪРЖАВНИЙ СЪВЕТ
№ 1455
Декемврия 15 ден 1882 г.
Г. София
Съгласно § 19, буква Н от Уставът на Държавний съвет, Върховната сметна палата има чест да препрати в Съветът докладът си до Народното събрание, съдържащ привременната сметка по изпълнението бюджетът на финансовата 1879/80 година.
Тъй като с изработванието на доклада ся закъсне по независещи от Палатата обстоятелства, то да ся не губи повече време, тя има чест да препрати докладът си в рукопис догдето той ся отпечати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
И. Н. Гюзелев
ЧЛЕН-ДЕЛОПРОИЗВОДИТЕЛ:
Ив. Н. Бракалов
На писмото има резолюция:”Въ[в] финансовата секция-спешно.
15 10/врий 1882 г.
Подпредсед[ател] Н. Михайловский33”
Съгласно с чл. 28 от Правилника на Държ[авния] съвет членът на Съвета г. Тишев се назначава да участвува във финансовата секция за разглеждането на настоящето.
15 10/врий 1882 г.
Подпредсед[ател] Н. Михайловски
Резолюция II: ”Според втория член от Вътрешния правилник на Държавния съвет настоящето предложение на Сметната палата неправилно е внесено и подлежи да се повърне назад, за да се внесе придружено с Княжеский указ.
22 декемврий 1882.
Председателствующий: Н. Даскалов34”
ЦДА, Ф. 708 К, оп. 1, а.е. 2, л. 2. Оригинал. Ръкопис.
№ 9
Доклад от Върховната сметна палата до Народното събрание за привременната сметка по изпълнението на държавния бюджет за финансовата 1879-1880 година.
София, декември 1882 г.
Д О К Л А Д
от
ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
до
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
(сесия от 1882 година)
Съдържащ привременната сметка по изпълнението бюджетът
на финансовата 1879/80 година
УЧРЕЖДЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
Предвидена в 105 член на Конституцията на Българското княжество, Върховната сметна палата ся учреди съ[с] закон, приет от Народното събрание и утвърден от Негово Височество Князът с указ от 17-й декемврий 1880 г., публикуван в Държавен вестник, брой 94 от 20 декемврий иста година; тоя органически закон за Палатата ся състои от 11 члена, в които ся предвижда: занятието на това учреждение, личния му състав и длъжностите на това учреждение към Народното събрание; непълнотата на гореупоменатий закон, като съзнаваше самото Събрание, предвидело е с член 11-й, че този закон непременно трябва да ся допълни след учреждението на Палатата, с един подробен устав за реда на контроля и делопроизводството в това учреждение, който трябваше да ся изработи от Палатата заедно с Министерството на финансите. Освен това при този член от закона има една забележка, в която е казано, че предвидения устав, като ся утвърди от Негово Височество, влиза в сила докато ся внесе в Народното събрание за окончателно разглеждание и одобрение, от което ся вижда, че Събранието напълно е съзнавало неотложната нужда на речений устав, за да ся организира и почне действията си Палатата.Вследствие на това първото дело на Палатата, след официалното й откривание*, което последва на 1-й марта 1881 год., при всичко, че състава й състоеше само от председател, член-делопроизводител и 3 члена, беше изработванието на предвидения от закона й проект за устав. От долуизложената преписка, разменена между Палатата и Министерството на финансите, Народното събрание ще види, че Палатата е направила всичките нужни постъпки, за да ся снабди с толкова нужния ней устав за реда на контроля и делопроизводството, който обаче и до днес още не съществува.
ОТНОШЕНИЕ НА ПАЛАТАТА,
отправено до Министерството на финансите от 11 март 1881 година под № 11
“Върховната сметна палата още от времето на откриванието си ся зае със съставянието проект на устава за реда на контроля и делопроизводството, който устав, съгласно § 11 от законът за Върховната сметна палата, тя трябва да изработи заедно с Министерството на финансите, но тъй като Палатата е приготвила вече такъв проект, то тя има чест покорно да Ви моли, Господине Министре, да ся разпоредите и командирате делегат от подведомственото Вам министерство, за да земе участие при разглежданието на гореупомянутия проект.”
ОТВЕТ от Министерството на финансите
под № 2979 от 16 марта 1881 год. на горнето отношение
“В отговор на отношението Ви от 11 того под № 11, понеже от една страна служающите в Министерството на финансите понастоящем са извънредно претоварени със занятие по службата си, а от друга страна поменуванний в отношението Ви проект бил готов, то с настоящето си чест имам, Господине Председателю, да ви помоля, не би ли било възможно да ся разпоредите за да ся отпечатат няколко екземпляра от приготвения от Палатата правилник, та по този начин да може да ся раздаде на служающите в подведомственото ми министерство за предварително изучавание.
За последующите по това разпореждания моля да ма не оставите без уведомление.”
Съгласно с горнето отношение на Финансовото министерство Палатата след два дни изпрати в реченото министерство няколко екземпляра от въпросния проект за устав, при отношението си от 18 марта под № 16. Понеже ся изминаха почти два месяци и Палатата нямаше никакво сведение от Министерството на финансите по разглежданието на устава й тя отправи следующето отношение в него министерство № 65 от 9-й май 1881 г.
На основание чл. 11 от Законът за Върховната сметна палата и по устните предложения на бивший министър на финансите Палатата приготви сама проект на устава за реда на контроля и делопроизводството в Палатата, който проект и изпроводи в Министерството на финансите при отношението си от 18 марта т.г. под № 16 на зависяще разпорежданеие. Тъй като Палатата усеща голяма нужда от предвидения по закона устав при изправлението на своите обязаности, то има чест покорно да моли министерството да ся разпореди за по-скорото разглеждание на въпросния проект и в случай на одобрение за неговото утвърждение от Негово Височество Княза.
На 1 априлий Палатата, като предвиждаше че изработения проект за устав ще закъснее да влезе в действие, в заседанието си от същия ден постанови, че личния й състав трябва да се залови за работа и разпредели препратените от министерството документи на окръжните ковчежничества помежду членовете на Палатата, които и почнаха да ги проверяват.
При извършванието възложената ней работа Палатата ся е ръководила от съществующия закон от 17 декемврий 1880 год. и отчасти от проекта за устава, т.е. правяла е заседания, разглеждала е докладите на членовете и за всички нередовности или злоупотребления ся е отнасяла, съгласно 8-й член от закона, до надлежните министерства; за надзетите же и неоправдани суми, като не е била упълномощена да издава решения, предвидени от 9-й член на проекта, правяла е постановления, на основание на които e просила надлежните министерства за събиранието надзетите суми. Горните постановления на Палатата не са били всякога изпълнявани от надлежните министерства, които много пъти са просили Министерский съвет да отменява постановленията на Палатата, както това ще види Народното събрание от по-нататъшното изложение на докладът, когато, ако имаше утвърден устав за реда на контроля и делопроизводството Палатата щеше да издава решения против длъжните на хазната лица, които решения щяха да ся апелират само в касацията и касират в Народното събрание. Освен това една от главните причини за неправилния и безуспешния ход по възложените ней обязаности, е била и тази, че личния състав на Палатата в първата година е бил твърде ограничен, т.е. състоял е само от 5 члена, един председател и 1 член-делопроизводител и то едва на 15-й май 1881 г. ся е допълнил окончателно този състав; на 10-й юний обаче членът Д.Каранфилович е бил назначен за член в пограничната сръбска комисия, както това ся вижда от следующото отношение под № 1820 от 10 юний от Министерството на външните работи и изповеданията.
“Министерството на външните дела, има чест да Ви извести, Господине Председателю, че членът на Контролната палата Г[осподин] Д. Каранфилович е назначен за български комисар в смесената комисия, която има да разгледа и реши някои висящи погранични въпроси. Г[осподин] Каранфилович требува да тръгне на 12-й того за Неготин, гдето ще ся срещне съ[с] сръбските комисари.
Тъй като това назначение е въпреки 5 член от устава на Контролната палата ще последува особено решение от страна на Министерскийт съвет, което навреме ще Ви ся съобщи.”
Палатата поиска упоменатото, в гореозначеното отношение, постановление на Министерский съвет, но той не й ся препрати. По-после членът Д.Каранфилович ся назначи, с указ от 7-й септемврий 1881 г. под № 787, като деловодител в помощ на г-на управляющий постройката на Двореца с оставление в първата му длъжност като член на Палатата и от горнята дата т.е. 10-й юний 1881 г. не е ся являвал в канцеларията на Палатата, а си е получавал напълно жалувание като член в истата. С отношението си от 29 августа 1881 г. № 10357, с което известяваме за това назначение, Министерството на финансите молеше Палатата да разреши г-ну Каранфиловичу да встъпи в изпълнение на възложената нему нова длъжност. По повод на това назначение Палатата е заявила в надлежното министерство, че понеже това назначение противоречи на 5 член от законът й, тя не може на своя отговорност да разреши г-ну Каранфиловичу да встъпи в гореказаната длъжност. С назначението на члена г-на Карафиловича Палатата ся лиши от идон сътрудник и неговото отсъствие причини замедление в прегледванието сметките.
Вследствие горнето заявление последва съобщение от Министерский съвет, че г-н Каранфилович, по постановление на истий съвет, е назначен за деловодител при постройката на дворецът.
Палатата още при изработванието проекта за устава, като разгледваше организацията на подобни учреждения в другите държави (именно Сърбия, Гърция и Румъния) дойде до заключение, че личния състав, предвиден в законът й, е съвсем несъразмерен с количеството на възложената нему работа и заради това в него проект предвиждаше по един докладчик при всекиго от членовете; но тъй като речений устав оставаше неразгледван и непотвърден, то Палатата, като ся убеди от направения шестмесечен опит за недостаточността на персонала си, с отношение от 18 септемврий 1881 г., вход[ящ] № 159, повтори просбата си до Министерството на финансите за по-скорото разглеждание на представения проект за устав, та да може, на основание на него да ся допълни съставът й с предвидений спомагателен персонал (референдери). Вследствие на това последува назначението на трима докладчици в края на октомврий месец и на двама други в началото на декемврий месец 1881 г. От тия последните единий се яви в Палатата едва на 8-й февруарий 1882 г., понеже трябваше да сдаде делата в Търновското окръжно ковчежничество, гдето служеше като контрольор. С горните назначения персоналът на Палатата едва след десят месяци от откриванието й отчасти ся допълни; при това Палатата ся намираше в много случаи в затруднение, бидейки лишена от уставът, предвиден от 11 член от законът, който устав би помогнал за окончателното й организирание.
Палатата като виждаше, че след изтичанието на една година и три месеци от учреждението й, Министерството на финансите все не разгледваше препратения проект за уставът й, счете за нужно да ся обърне към новосъставения Държавен съвет с молба да покани той Министерството на финансите да даде надлежний ход на изработения от Палатата проект за устав и заради това отправи до Съветът следующето писмо под № 720 от 25 май 1882 година:
“Съгласно член 11 от Законът за Върховната сметна палата, публикуван в Държавний вестник, брой 94 от 20 декемврий 1880 год. Палатата, заедно с Министерството на финансите трябваше да изработи подробен устав за редът на контроля и делопроизводството в това учреждение. Палатата, след като й ся препроводиха от Министерството на финансите разните закони за контролните палати в някои от европейските държави, погрижи ся и състави проект на устав за реда на контроля и делопроизводството, който проект биде приготвен до 11 марта 1881 г. Палатата, с отношението си под № 11 от 11 марта 1881 г., съгласно член 11 от горе помянутия закон, помоли Министерството на финансите да изпрати свой делегат, за да вземе участие при разглежданието проекта; това обаче, с отношението си от 16-й марта 1881 год., под № 2979, като ся извиняваше, че служащите в министерството са претоварени с работа и че не може да прати представител да вземе участие при разсмотрението проекта, помоли Палата да литографира няколко екземпляра от него и ги проводи в министерството, та да може то да ги раздаде на служащите за предварително изучвание. От приложените при настоящето три преписи от отношенията на Палатата под № № 16, 65 и 159 Държавний съвет ще види: 1-во, че проектите са препратени в Министерството на финансите на 18 марта 1881 г.; 2-ро, че след променението на министерството на 27-й априлий 1881 г. Палатата, с отношението си № 60 от 9-й май 1881 г. ся отнесе до новия министър на финансите като го моляше за по-скорото разглеждание и утвърждение уставът й и 3-то, че понеже до септемврий месец 1881 г. не получи никакъв ответ относително разглежданието проекта, то тя, с отношението си под № 159 от 18 септемврий 1881 г., отправено до Министерството на финансите, изложи ходът на делатата на Палатата до него време, като настояваше да й се дадат необходимите референдери, а тоже да ся утвърди уставът. Министерството на финансите изпълни първата просба на Палатата, формулирана с отношението й под № 159, като изходатайствува да ся увеличи състава й с 5 референдери, от които трима постъпиха на длъжност на 1-й ноемврий 1881 г., четвъртий же от 16-й декемврий и[стата] г[одина] и петий от 8 февруарий 1882 г.; относително обаче за разглежданието устава министерството не благоволи да даде ответ на Палатата и до днес. Изминавя ся вече една година и три месяца почти от откриванието на Палатата и това учреждение ся ръководи при разглежданието сметките от един закон съвършено недостоточен (самия закон признава това, понеже предвижда изработванието на подробен устав за реда на контроля и делопроизводството)и в който не достигат (липсуват) най-важните указания, т.е. редът на контроля и делопроизводството, за да може учреждената Палата успешно да изпълни възложените й обязаности. При всичките тия неопределености Палатата в това време, по своя инициатива и съображение, е контролирвала и следва да контролира сметките на правителствените учреждения, като е изискала чрез надлежните министерства, понеже съществующия закон не я упълномощава да върши сама това, събиранието на злоупотребените на неоправданите и на надзетите казьонни суми; такъв начин обаче на действие, особено за последните два рода суми, става обременителен чрез водението дълга и много пъти безплодна преписка както за министерствата, тъй и за Палатата.
Тъй като далнейшето ръководение на Палатата от горепомянутий недостаточен закон става от ден на ден по-трудно и понеже нейните ходатайства, касателно преглежданието проекта й останаха до сега без последствие в министерството, то тя има чест да моли най-покорно Държавний съвет да обърне вниманието на министерството върху този въпрос, като ся разпореди за по-скорото снабдявание Палатата с нужния устав. Един екземпляр от устава ся прилага при това.”
От 69-то заседание на Държавний съвет, публикувано в брой 105 от Държавний вестник, ся вижда, че по повод на гореизложеното писмо на Платата Съветът е решил: Да ся помоли Министерството на финансите да ся погрижи за по-скорото удовлетворение речената нужда на Върховната сметна палата, като яви при това в Държавний съвет за причините за бавянието си до сега с това удовлетворение.
За Палатата е неизвестно какво е направило Финансовото министерство за удовлетворението на нуждата й, но и до днес тя не ся е снабдила с уставът, предвиден от законът.
НА ОСНОВАТА НА КОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
Е ПОЧНАЛА ДА КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВНИТЕ СМЕТКИ
ЗА ВРЕМЕ ОТ 1-й МАРТА 1879/80 ГОДИНА
Съгласно 105-й член от конституцията Върховната сметна палата е длъжна да представлява на Народното събрание сметки за изпълнението на бюджетът, разумева ся на такъв, който е вотиран от самото Народно събрание. До 1 марта 1879 г. не е съществувал никакъв бюджет; първий вотиран от Народното събрание бюджет е този за 1880/81 финансова година, до него съществувала е съставената от бившето окупационно управление, за време от 1 марта 1879 г. до 1 марта 1880 г. Смета за разходите и приходите на Княжеството. В ответната реч на словото, с което Императорский русский комиссар е открил Учредителното Народно събрание в Търново, ся среща следующето изражение относително всичките временни правила, изработени от Окупационното управление:” Ако тези временни правила, според думите на ваше сиятелство, могат да подлежат на изменения и допълнения, тази задача могат да изпълнят само бъдещите конституционни органи на Княжеството, според показанието на времето и опитът, а нине те, и според нашето убеждение, трябва да си останат сега неприкосновени, за да ся не разклати чтом токо установений с толкова усилия гражданский строй”. Палатата, като взе в съображение 1-о, че и горепоменатата смета влезва в числото на тия временни правила; 2-ро, че в продължение на осем месяца първото българско министерство ся е ръководило от нея при изработванието и разходванието държавните суми и 3-то, че този бюджет, с указ от 15 януарий 1880 г. № 27, обнародван в Държавний вестник, брой 23, е продължен (за неимение на друг такъв) още за три месеца на финансовата 1880/81 год., не можеше да остави без да упражни върху него финансов период нужния контрол. Вследствие на което и почна да разгледва приходоразходните сметки за фин[ансовата] 1879/80 год.
Сподели с приятели: |