ПРИЧИНИ, ПО КОИТО НЕ МОЖЕ ДА СЯ ПРЕДСТАВИ СМЕТКА
САМО ПО ЛИКВИДИРАНИТЕ СТАТИИ И НУЖДАТА ДА СЯ
ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОТНАЧАЛО ВРЕМЕННИ СМЕТКИ ДО
ОКОНЧАТЕЛНОТО ЛИКВИДИРАНИЕ НА БЮДЖЕТА
Член 9-й от Закона за устройството на Върховната сметна палата задължава тази последнята да представлява на Народното събрание подробен отчет за изпълнението на бюджета, ако той е вече ликвидиран. Бюджетът за финан[совата] 1879/80 год. не е още ликвидиран; по приходната част има недобори от прямите даждия и до настоящата финансова година, това потвърждава отношението на Финансовото министерство от 14 октомврий 1882 год. под № 24269, при което е изпратена следующата таблица, от която ся вижда, че до 1-й септемврий 1882 г. е имало недобори от прямите даждия на фин[ансовата] 1879/80 г. в следующий размер:
От десяток ................................................ 258070 л. 24 1/2 с.
“ Емляк .................................................. 258092 л. 05 1/2 с.
“ Теметуат ............................................... 68440 л. 93 с.
“ Иджар .................................................... 17122 л. 53 с.
“ Беглик ................................................... 33769 л. 15 1/2 с.
“ Мурурие .................................................. 2363 л. 72 1/2 с.
“ Винерич ............................................... 35905 л. 78 с.
Всичко: 673764 л. 41 1/2 сантима,
Догдето тази сума не постъпи или ся присъедини към следующата финансова година, бюджета за 1879/80 г. по приходната част не може да ся счита ликвидиран по всичките § § и статии; колкото ся касае до разходната му част то с Указ от 1-й юлий 1880 год. постановено е да ся ликвидира бюджета до 1-й август истата година, но в края на юлий месец и година Министерството на финансите е отпуснало на Военното министерство от остатките на горния бюджет 200.000 лева кредит, който едва е изчерпан в началото на следующата 1881 год. Тъй щото, за да ся представи окончателна сметка за разходната и приходната части на един бюджет то необходимо нужно е да ся прегледат освен документите за оная година, към която ся отнася бюджета и документите, относящи ся до тоя бюджет, които ще ся намерят в последующите няколко години. От всичко гореизложено става явно, че за сега, преди да ся прегледат документите на последующите две или три финансови години, през които са постъпили и разходвани суми за сметка на него бюджет, както това ще ся види от сметките, изложени по-нататък в настоящия доклад, не може да ся представи окончателна сметка за бюджетът на фин[ансовата] 1879/80 год.; да ся представи же сметка само за ликвидираните статии, както го изисква член 9-й от законът за Палатата, то в такъв случай сметката ще бъде съвсем непълна, понеже ще представлява само едно сравнение помежду няколко параграфи и статии, предвидени от бюджета за прихода и разхода и действително постъпившите срещу тях или изхарчени суми, но такава сметка не ще представлява ясно и точно финансовото положение на речената година, нито пък ще е възможно да ся състави баланс годишен. Затова, 2 в избежение на гореизложеното неудобство, ся намери за нужно да ся представи сметка не само за ликвидираните на бюджетът статии, но и да ся покаже в какво положение ся намират и неликвидираните статии, та по този начин да ся представи по възможност сметка такава, която да съдържа пълно изложение по движението на държавните суми през финансовата 1879/80 год. Такива сметки са привременни, понеже съдържан неизпълнение на бюджетът в цялост, но само една част от неговите суми както по прихода, тъй и по разхода; с разглежданието же на последующите години тази привременна сметка ще ся допълва, като постепенно ся показват ония суми, които са постъпили през последующите години за сметка на разгледвания бюджет; сгодността на гореказаните привременни сметки състои именно, че няколко такива (сметки), които показват постепенното изпълнение на един бюджет ще да можат да послужат за основа при съставлението на една окончателна сметка. Този систем за представление временни сметки по ликвидиранието на бюджета е твърде медлителен, но той е неизбежен резултат от това, че и до сега бюджета за 1879/80 год. не е още ликвидиран.
НАЛИЧНОСТТА НА 1 МАРТА 1879 г. В КОВЧЕЖНИЧЕСТВАТА,
НЕДОБОРИТЕ ОТ 1877/78 ГОДИНИ И ОКЛАДИТЕ
НА ДАЖДИЯТА ЗА 1879 ГОД.
Изложиха ся по-горе причините, на основание на които Палатата е почнала да проверява държавните сметки от 1 марта 1879 г., но тъй като Палатата трябваше да се убеди, че показаната в книгите на ковчежничествата наличност на 1 марта е точна и действителна и понеже по-голямата част от тия последните бидоха открити на 1 януарий 1879 г., от когато и почнаха своите действия, то Палатата, като виждаше, че сметките на двата предшествующи месеци са свързани с последующите, намери за нужно да провери операциите на ковчежничествата през тия два месеци, но не тъй коренно, както последующите, а само да ся удостовери, че всичките прибрани по обявленията суми са записани на приход и всичките разнесени по паричните искания суми са заминати в разходний журнал.
Освен наличността на 1 марта 1879 г., която ся възкачува на 5,600,920 лева 93 1/3 стот[инки], Палатата, като следваше да проверява сметките, видя, че има постъпления от някои даждия в сметки на предидущата 1878 г., а именно от десяток, емляк, теметуат, иджар, беглик и серчим, на които даждия недоборите, находящи ся в сметните книги на ковчежничествата, възлизат на следующите цифри:
от Десяток ............................................... 4109309 лв. 25 с[антима]
“ Емляк ................................................. 2166091 “ 84 “
“ Теметуат ............................................... 245276 “ 41 “
“ Иджар ..................................................... 41985 “ 98 “
“ Серчим .................................................... 74605 “ 93 “
“ Беглик .................................................. 391574 “ 46 “
ВСИЧКО: 7028843 лв. 87 с[антима]
Освен тия недобори има и други от косвените даждия, като напр[имер] от шараб-гюмрюк, мурурие и други, постъпленията от които фигурират в изложената по-долу ведомост. Като ся пристъпи към разглежданието сметките на финансовата 1879/80 г. трябваше да ся приведе предварително в известност какви са биле окладите за даждията за този финансов период, толкова осветление разумева ся, потърси ся в тъй наречените сметни книги ковчежничествата (книги, в които ся записва дългът на всяко село и град към хазната по разните даждия) и в ответните ведомости, представлявани ежемесечно от окръжните ковчежничества в Министерството на финансите, в които ведомости ся показват тоже окладите на разните даждия и които ся извличат из гореспоменатите книги, но като ся намери, че в някои окръжни ковчежничества окладите на даждията, които фигурират в отчетните ведомости, не са съгласни с ония, изложени в сметните книги, именно негде окладите на даждията в сметните книги излизат по-големи от ония във ведомостите и на оборот. Тъй като можеше да ся предполага, че в първия случай, т.е. когато окладите са по-големи у сметните книги отколкото в отчетните ведомости, могло е да стане някое намаление или увеличение по разпореждание от страна на централната власт, което по погрешка да е било забелязано само в сметните книги или само в отчетните ведомости, то Палатата поиска от Министерството на финансите точните оклади за речената финансова година,което направи съ[с] следующето си отношение № 34 от 4-й априлий 1881 г.:
“Понеже окладите на косвените и прямите даждия твърде често са изменявани в представените от окръжните ковчежничества ведомости, без никакви за намаленията им обяснения, то Върховната сметна палата, за да има нещо положително и точно, има чест покорно да моли Министерството на финансите да я снабди с окладите на прямите и косвените даждия за финансовата 1879/80 год.”
На това си отношение Палатата получи следующия отговор от Министерството на финансите под № 4470 от 20 априлий 1881 год.:
“Тъй като повечето от окладите на прямите и косвени даждия за 1879/80 г. не са биле потвърдени от бившето гражданско управление на Императорский комисар и понеже те нееднократно са биле изменяване от окръжните съвети, без предварителното за това знание на централното правителство, то с настоящето си Министерството на финансите има чест да извести Палатата, че тя трябва да приеме за верни ония оклади за фин[ансовата] 1879/80 год., които са означени в отчетните ведомости на ковчежничествата за месец февруарий 1880 год.”
Палатата, като знаеше, че между окладите за прямите даждия в сметните книги и ония, изложени в отчетните ведомости, съществува гореизложената в доклада й разница, искаше да узнае на основание на какви данни Министерството на финансите препоръчва за по-верни оклади цифрите, показани в отчетните ведомости на ковчежничествата за февруарий 1880 год. отколкото ония, вписани в сметните книги, заради това ся отправи със следующето писмо към Министерството на финансите № 213 от 9-й октомврий 1881 г.:
“От отношението на Финансовото министерство от 20 априлий т.г. под № 4470 ся вижда, че оклади за прямите и косвените даждия за фин[ансовата] 1879/80 г. не е имало, понеже ония, които са ся намирали у тогавашните окръжни управителни съвети, може да ся считат, като неутвърдени от тогавашното централно управление, за недействителни; тъй като в истото отношение Министерството на финансите указва на Палатата да счита за верни ония оклади за 1879/80 г., които са означени в отчетните ведомости на казначействата за месец февруарий, то Палатата има чест да моли най-покорно Министерството да й даде нужните по този въпрос обяснения, които впоследствие ще й бъдат необходими, т.е. причините за които именно обозначените цифри в месец февруарий трябва да ся считат за верни.”
На това ся получи следующий отговор под № 12159 от 14 октомврий:
“В допълнение отношението си от 20 априлий т.г. под № 4470 и в отговор на отзивът на Върховната сметна палата от 9 того под № 213 Министерството на финансите има чест да даде следующите обяснения по въпроса за окладите на прямите и косвените даждия през 1879/80 фин[ансова] год[ина]. Мнението на министерството, според което следва да ся приемат за верни ония оклади, които са означени в отчетните ведомости на казначействата за месец февруарий 1880 г. ся основава върху това съображение, че въпросните окладни суми са съставени и вписани въ[в] ведомостта за горепоменатий месец след всичките изменения, които са ставали през цялата 1879/80 г. По тая именно причина и ся признават те за такива, които можат да представляват тогавашните истински оклади. При все това обаче, министерството счита за нужно да предупреди Палатата, че изложеното му по-горе мнение върху предмета, за който е реч, ще е вярно само в тоя случай, когато окладните цифри, показани в отчетните ведомости ся сравняват с ония, които фигурират в сметните книги на ковчежничествата. Но в случай, че излезе в това отношение разногласие и нееднаквост между сметните книги на ковчежничествата и отчетните им ведомости, тогава и министерството не е в състояние да отговори коя от двете окладни цифри трябва да ся предпочете и да ся вземе като вярна; защото, както е известно, измененията на окладите през казаната година са съставени по мимо неговото разрешение. Ако прочее, ся оправдае предположения по-горе случай, то Сметната палата е единственото учреждение, което, на основание проверката на надлежните документи ще узнае кои окладни цифри да вземе за верни и непогрешими”.
Палатата, като взе под внимание, че освен гореозначените сметни книги и ведомости, други документи по окладите не съществуват, и че според самото признание на Финансовото министерство, са ставали от окръжните съвети разни променения в окладите по мимо неговото разрешение; и като видя, че единствения източник от който могат да ся изчерпят най-точни сведения относително окладите на прямите даждия са окръжните управителни съвети, отнесе ся до тях, за да й доставят точните окладни цифри на прямите даждия за финансовата 1879/80 г. след станалите в тях изменения. Такива сведения доставиха повечето от окръжните управителни съвети, някои обаче не са още доставили; а Търновский окръжен съвет казва, че не е в състояние да достави окладните цифри за 1879/80 год. по причина, че съветът не бил държал в точност по тази част книжата си и че нямало определение на първоначалните оклади. Палатата, като сравни представените от съветите сведения съ[с] сметните книги на ковчежничествата намери, че има разногласия помежду им и възбудила е вече преписка с[ъс] съветите за разяснението на тия несъгласия; но догдето ся обяснят горните нееднаквости между цифрите на двата източника т.е. сметните книги и списъците, представени от окръжните съвети, Палатата представлява за оклади на речената година сумите, които фигурират в сметните книги на окръжните ковчежничества и които могат да ся считат за най-верни, още повече, че ся направи проверка на истите оклади сметните книги за следующата година, гдето те фигурират като недобори.
ПРОВЕРЯВАНИЕ ПРИХОДНИТЕ СТАТИИ НА БЮДЖЕТА ВЪОБЩЕ
За да можаше да ся произведе надлежния контрол по прихода на държавните суми трябваше да има известни основания, именно: за прямите даждия трябваше да ся има точни оклади (суми, определени и утвърдени от надлежните власти, което трябва да плати населението като данък за една финансова година), които, като ся впишат в определените за това книги, да служат за контролирание по тях каква част е внесло населението от дълга си към хазната и колко остава още да внася; за косвените же даждия и за всякакви други постъпления и случайни доходи на Княжеството трябваше да има установени форми и книги, които да определят по какъв начин ся събират горните държавни приходи и по които да може да ся произведе известна ревизия.
От изложената по-преди преписка ся вижда, че за основа при контролиранието прямите даждия имало е такива данни, за точността на които и самото компетентно министерство ся отказва да гарантира, следователно няма възможност да ся знае дали останалата част от окладите (недоборите) ще постъпи в хазната, тъй като данните, на основание на които ся контролира, бидейки неутвърдени от висшето финансово началство на страната, нямат никаква официалност и точност и, вероятно е, че в бъдеще ще възникнат недоразумения населението и правителството при изплащанието на тия недобори.
Касателно косвените и други даждия по разните министерства вижда ся, че при събиранието на някои от тях са държани нужните книги и форми, по които е възможно да ся следи и контролира за правилното им събирание и внасяние в държавните каси. Има обаче и такива даждия, които са събирани съвсем неправилно и с голямо отстранение от предписаните от закона форми, като за пример може да ся укаже на тъй наречените щрафни суми, при налаганието на които окръжните началници са биле длъжни да издават на глобените лица квитанции за получения щраф; но такива квитанции са издавани само от няколко окръжни началници, които са биле снабдени от губернаторите с редовни квитанционни прошнуровани книги, повечето обаче от окръжните началници не са издавали квитанции, тъй като не са биле снабдени с редовни книги и са вписвали събраните от щраф суми в прости тефтери. Има и такива случаи, гдето началниците са налагали щрафове неправилно; но тогава глобените лица са заявявали и взетия щраф е връщан от надлежните ковчежничества и то без никакво разходно разписание, а само по предписанието на губернаторите.Такъв случай има в гр. Силистра, гдето са върнати 200 лева. Според член 16 от випускът II от Сборникът на официалните разпореждания отчетността по горните суми трябвало да ся определи от тогавашните губернатори; и окръжните началници, съгласно имеющите ся сведения в Палатата, съобщени с отношение от Министерството на вътрешните дела под № 5435 от 3-й юлий 1882 г., длъжни са биле да имат по една прошнурована от губернаторите квитанционна книга, от която да ся дават квитанции на глобените лица срещу внесения щраф.
За прихода на гербовий сбор, преди пристиганието на поръчаните от Русия марки и турянието им в употребление, което е станало в началото на август месец 1879 г., са практикувани разни способи, които не дават възможност за строго контролирание.Тъй напр[имер] в едни окръзи са продавали окръжните управителни съвети книги бели, носящи печатът на съвета, който е служил за гербова марка; в други же окръзи началниците, като видели непрактичността на горния систем, измислили друг способ (отношение от Силистренский окръжен началник № 2169 от 20 май 1882 г.) именно: на четиреъгълни книжки са удряли печата на управлението с подпис на началника и така приготвените в известно количество марки са проваждани в окръжното ковчежничество за продавание. Разбира ся, че от горните операции по тази статия Палатата е в състояние само ся увери, че показаните на приход от гербов сбор суми в касовите книги на окръжните управителни съвети са внесени в ковчежничествата; а дали всичките продадени бели хартии с печата на Съвета са записани на приход по касовите книги, остава неизвестно.
До въвежданието в употребление на поръчаните в Русия бандероли, което е станало в ноемврий месец 1879 г., бандеролите са биле приготовлявани или в литографиите на тогавашните губернатори, гдето е имало такива, или же в печатниците на частни лица. За да може да ся провери приходът и разходът на бандеролите по всичките ковчежничества за от 1 март 1879 г., трябваше да ся знае положително колко бандероли и в какви количества са биле предадени на ковчежничествата от тогавашните губернатори; понеже до 1-й март бандеролите не са ся продавали от ковчежничествата, но от акцизните надзиратели и митниците, а от 1-й март 1879 г. губернаторите трябвало да вземат мерки и приберат бандеролите от гореупоменатите лица и учреждения и ги предадат на ковчежничествата при ведомости.Такива ведомости има представени само от Видинский, Варненский и Софийский губернатори и то самото Министерство на финансите не гарантира за тяхната верност и точност, а при нееднократните настоявания от страна на министерството другите двама губернатори не са могли да представят такива ведомости. При това трябва да ся забележи, че когато са биле предадени бандеролите на ковчежничествата някои от тия последните не са биле снабдени с материални книги, за да ги запишат в тях, следователно и не са могли да водят редовна сметка по бандеролите. Като не са могли да пристигнат новопоръчаните в Россия бандероли каде 1 марта, когато ги е очаквал финансовия отдел, то той е позволил отново на губернаторите да поръчват в частни литографии бандероли за табачните фабрики, а когато един сорт бандероли ся е изчерпувал, финансовия отдел е позволил да ся преобръщат, един сорт бандероли от по-високо качество в по-ниско, чрез просто едно щемпелувание, без никаква формална за хазната гаранция, като напр[имер] участието на ревизионна комисия при променението цената на бандеролите. След пристиганието на новите бандероли от Россия, предписано е било от Централното управление да ся изгорят останалите стари бандероли, като ся състави акт от определена комисия за уничтожението им. Като ся поискаха съставените при гореупоменатата операция актове, за да ся узнае дали действително са биле изгорени толкова бандероли, колкото фигурират по материалните книги на ковчежничествата, в отговор на това искание Министерството на финансите съобщи, че тъй като делото за бандеролите ся е изгубило в канцеларията на Министерский съвет, в което са ся намирали горните актове, то не може да ги достави на Палатата. За да си ги набави Палатата ся отнесе до окръжните ковчежничества, от които някои не представиха такива актове, по причина, че при изгарянието бандеролите комисията съставила само един акт , който бил изпратен на тогавашний губернатор и от него въ[в] финансовия отдел и ся намирал в изгубеното дело при другите актове.
От всичко гореизложено вижда ся, че не е било възможно да ся упражни подобающия контрол по приходът и разходът на бандеролите и то по неимение достаточно сведения и данни.
За изгубеното дело за бандеролите Палатата е настоявала да ся потърси то по най-енергически начин, и е молила Министерството на финансите да направи една анкета по този случай, което е и станало, и от съставения протокол от анкетната комисия ся вижда, че това дело е било изпратено от Министерството на финансите в Министерството на външните дела, а това последното го е предало неофициално, т.е. без никаква бумага или же разписка в Министерский съвет, дето ся е и изгубило.
Като допълнение на онова, което ся изложи за невъзможността, в която ся намира Палатата да провери постъпленията от някои приходи, като напр[имер] щрафните суми и гербовите сборове, събирани от Съветите и бившите окръжни началници, може да ся приведе и следующий случай, касающий ся до понижението и възвишението курсът на някои монети. С указ от 11 юний 1879 г. под № 4, е постановено да ся въведе нова монетна тарифа, по-съобразна с действителната стойност на циркулиращите в Княжеството златни и сребърни монети, по която цената на сребърната рубла е намалена с 30 стотинки, на сребърното меджидие с 10 стотинки и цената на турските лири е уголемена с 2 стотинки. Министерството на финансите с циркуляр от 17 юлий 1879 г., под № 3059/74 до тогавашните губернатори указало, че загубата от понижението на сребърните монети трябва да ся мине на разход, а печалбата от златните на приход, което ковчежничествата и извършили. За да ся убеди Палатата за правилността на вписаните загуби и печалби трябваше да знае количеството на всеки род от монетите, находящи ся в ковчежничествата в денят на понижението или повишението курсът им, такова сведение, понеже не са водени по него време монетари (книги, в които ся забелезват количеството на всеки вид монети), можеше да ся почерпи само от актове, съставени от комисии за внезапна ревизия, които да освидетелствуват за числото на рублите, меджидиетата и лирите, но тъй като такова нещо не е било предвидено от гореупомянутий циркуляр на министерството, то ковчежничествата не са съставили такива актове, а просто са записали загубата от сребърните монети на разход и печалбата от златните на приход; каква обаче е била числеността на едните и каква на другите остава неизвестно, тъй като в книгите на ковчежничествата златните монети и банковото сребро ся пишат в две само отделни колони без обозначението им по монетно. От гореизложеното ся вижда, че Палатата е била принудена да приеме вписаните цифри по книгите на ковчежничествата като загуба от понижението курсът на рублата и пр., без да може да ся убеди в действителността им; а такива загуби, както ся вижда от ведомостта, възлизат на 690, 045 л[ева] и 17 ст[отинки].
Някои от окръжните ковчежничества правят изключение по това дело, напр[имер] Софийското, Добричкото и Шуменското, гдето има актове официални, които освидетелствуват числото на разните монети, находящи ся в ковчежничествата, от които е могло да произтече загуба или печалба за хазната, това е направено по причина, че някои Г-да губернаторите допълнили циркуляра на Министерството на финансите, като прибавили един пункт, чрез който задължили тогавашните окръжни началници да съставят актове, при удостоверението наличността на ковчежничествата в различни видове монети.
РАЗХОДЪТ НА СУМИТЕ
ПО КАКЪВ НАЧИН СА СЯ АССИГНУВАЛИ СУМИТЕ
ПРЕЗ ФИНАНСОВАТА 1879/80 ГОД.
При самото откривание на окръжните ковчежничества, което е станало за повечето от тях на 1 януарий 1879 г.,г-да тогавашните губернатори, на основание § 19 от Инструкциите за окръжните ковчежничества, са ассигнували разни кредити по тия ковчежничества. Същевременно финансовия отдел е тоже откривал кредити, както това ся вижда от разходните разписания. Бюджетът за финансовата 1879/80 г. не е пратен до г-да губернаторите в началото на финансовата година, а на 14 юний 1879 г., като им ся е съобщило, че трябва да направят зависящите от тях разпореждания, щото окръжните ковчежничества, в представляемите си ежемесечни ведомости да отнесат направените до тогава разходи или събраните приходи към съответствующите в бюджета статии и параграфи; а ония статии, които не могат да отнесат ни към едно подразделение на бюджетът, да показват отделно, като обясняват за какво е изразходвана сумата или от какво е постъпила. Имало е обаче и преди въвежданието в действие на бюджета открити такива кредити от губернаторите, които биле назначени за харчение за един определен предмет, а са изразходвани за разни други предмети, напр[имер] на бившите губернатори е било отпуснато по 6000 лева за дневни и пътни пари на лица, командировани по губернията; тази сума губернаторите разассигновали по разните ковчежничества на вверената им губерния и окръжните началници я употребили не само за покривание на разходите за гореозначената цел, но тоже за разноски по пренасяние държавни суми и за пренасяние военни вещи, за въоружение населението и пр. При разпределението по параграфи и статии на такъв род суми, които са биле неправилно разпределени от ковчежничествата Палатата е отнасяла по такъв начин похарчените пари към съответствующите на бюджета параграфи и статии, като ся е основала на разходните разписания; несъответствующите же е била принудена да записва под особени заглавия и тъй като сумите, могъщи да ся потведат под последнята категория са доста значителни, то самото изложение за как ся е изпълнявал бюджета през речената финансова година не може да ся отличава с изискуемата точност по параграфите и статиите. Редът за ассигнуванието държавните суми и от самите губернатори и от министерството е траял до октомврий месец 1879 г. когато Министерството на финансите е счело за нужно да отнеме това право на губернаторите и да почне то само да ассигнува прямо в разните ковчежничества сумите, потребни за посрещанието на държавните разноски; това министерско разпореждание е потвърдено от указът на Негово Височество под № 226 от 10 октомврий 1879 год.
Вследствие горнето прекратявание правото на губернаторите да ассигнуват кредити, някои от тях възбудили въпрос дали могат да правят ассигновки от останалите недоразассигновани до 1 октомврий 1879 г. открити тем кредити от Финансовото министерство; това последнето, като взело под внимание замедлението в делата, могъще да произлезе от отниманието гореказаното право на губернаторите, съгласило ся да ся продължи разассигнованието от губернаторите до 15 декемврий и то само за ония суми, които са останали неразассигновани по разходните разписания на бившия Финансов отдел и ония на Финансовото министерство.
Палатата, като забележваше, че в някои разходни разписания ся срещат забележки, че парите, които ся изтеглюват трябва да ся оправдават документално и понеже предполагаше, че ще има някакво разпореждание от централното управление относително способът на оправданието сумите, поиска от Министерство на финансите да й достави сведения какви именно разпореждания са биле направени по този въпрос било от тогавашний Финансов отдел, било от Министерството на финансите, това последнето, с отношението си от 11 октомврий под № 24185, съобщава, че в делата му за 1879 г. не ся вижда да е станало разпореждание за начина, по който трябва да ся оправдават сумите, получавани от правителствените учреждения, както за съдържанието на служащите, тъй и за канцеларските и други разходи; но при това от същите дела ся вижда, че сумите са ся оправдавали за съдържанието с требователни ведомости, а за канцелярските и други разходи с оправдателни документи, като са ся ръководили от начинът, по който са действували тогавашните руски окръжни началници.
Понеже не е имало указание по кой начин да ся оправдават получените из ковчежничествата суми, то са произлезли много разнообразия и неправилности при самото оправдание на сумите, от които по-главни са следующите: 1-во, има много документи, написани на разни язици, напр. турски, гръцки и еврейски; 2-ро, документите не ся намират приложени при съответствующите си парични искания и не са сдавани в ковчежничествата, а ся намират разпръснати по разните канцеларии, началнически, губернаторски и министерски, тъй щото и до днес следва да ся води преписка по изнамерванието на такива документи; 3-то, много от оправдателните документи са представени в препис и Палатата е била принудена да иска подлинните документи; 4-то, някои разпоредители на кредитите са представили само сметка за похарчените суми, като са предполагали, че тя е доста точна за оправданието разходът на сумите и когато им ся поискаха същински документи, те отговориха, че нямат възможност да представят такива, понеже не са събирали и то по неимение никакво разпореждание от страна на началството по този въпрос; 5-то, има представени документи, валидността на които може да ся оспорва, тъй като са представени от малко или много заинтересовани лица, напр[имер] свидетелства от чиновници на някоя канцелария в изразходванието на известни суми; 6-то, има и такива разпоредители на кредита, които са държали у тях си оправдателните документи и сега, като им ся поискаха, представиха ги, като прибавят (в отговор на въпрос от Палатата защо са ги държали у себе), че това правяли по незнание где и кому да представят документите; и 7-мо, има и документи без подписи.
От казаното по-горе ся вижда, че Палатата не е имала готови наредени документи, за да може да пристъпи веднага към разгледванието им и да ся произнесе за правилността или не на направения разход, а е била принудена да иска разни сведения от всякой разпоредител на кредита, да дири разни документи и тогава да ся произнася.
Освен гореизложените мъчнотии, по причина необяснението у нас какво нещо е оправдателен документ, произлязла е нееднаквост въ[в] взглядовете, както от страна на Палатата, тъй и от страна на някои министерства относително оправдание сумите, похарчени за депеши. Палатата, при разглежданието сметките намери, че някои от г-да разпоредителите на кредитите, оправдавали направени за депеши разходи само с представление на квитанции от телеграфните станции, когато други разпоредители, при всяка квитанция прибавяли и копие от отправената телеграма, което (копие) позволява да ся види дали отправената депеша е частна или правителствена. Между тем Палатата намери преписи от депеши, които, ако и да са платени с правителствени пари, са от съвсем частен характер.
Вследствие на гореизложеното и за да ся прекрати такова неправилно употребление на правителствените суми, Палатата ся отправи към правителствените министерства със следующето отношение под № 272 от 31-й октомврий 1881 год.:
“От разглежданието документите на разните учреждения Палатата забележва, че при много квитанции от телеграми не ся намират преписи от тия последните; от няколко же преписи на телеграми, които са приложени при депешните квитанции ся вижда, че много от тях са разменени по частни работи и са платени от правителствени суми; за да ся отстрани подобно неправилно упатребление на правителствените суми, Палатата има чест да моли министерството на .............. да ся разпореди, щото в бъдуще подведомствените нему учреждения и лица при всяка депешна квитанция да прилагат препис от проводената телеграма”.
По повод на това отношение на Палатата Министерството на вътрешните дела е публикувало в Държавний вестник окръжно под № 7875 от 24-й октомврий 1881 г. до окръжните управители и софийский полициймайстер, с което им предлага да прилагат копии от отправените телеграми при квитанциите. Види ся да са ся разпоредили в същия смисъл и другите министерства, понеже имаше случай с Държавния съвет, на който документите на Софийското окръжно ковчежничество беше възвърнало, понеже не бяха приложени изискуемите преписи от телеграмите. Колкото до Министерството на външните дела и изповеданията, то от долуизложеното му отношение ся вижда, че не е направило никакво разпореждание касателно възбудения въпрос № 3586 от 10 декемврий 1881 год.
“В отговор на отношението Ви от 31-й октомврий т.г. под № 272, имам чест да Ви съобщя, Г[осподи]не Председателю, че повереното ми министерство не може да представи въ[в] Върховната сметна палата преписи от телеграмите, които то експедира, тъй като повечето от тях имат секретно съдържание и не бива да ся турят в известност с предаването им от една канцелария в друга. Това мнение ся споделя и от политическия кабинет на Негово Височество, както ще видите от приложения тук препис от отношението му под № 100 с дата 4-й того”.
В това време, когато Палатата предполагаше, че с изключение Министерството на външните дела и изповеданията, всичките други министерства са направили разпореждания относително представлението копии от телеграмите, съгласно духът на отношението й под № 272, получи следующето съобщение относително горния въпрос от Министерството на финансите:
№ 18588 от 10 август 1882 год.
“Министерството на финансите има чест да препрати при това във Върховната сметна палата заверен препис от отношението на Министерский съвет от 9-й того под № 258 за сведение”.
Ето препис от поменатото отношение, в което ся излага постановлението на Министерский съвет:
Господину Министру на финансите
“Имам чест да Ви съобщя, Господине Министре, следующето решение, постановено от Министерский съвет в заседанието му от 4-й текущий августа, протокол XLVIII, § III.
По повод предложението на управляващия Министерството на вътрешните работи относно настояванието на Сметната палата за доставяние в същата Палата копии от телеграмите, Министерский съвет постанови:
I. Понеже, на основание член 77 от Конституцията, телеграмата съставлява една тайна, то копии от телеграмите няма да се изпращат у Сметната палата, а ще ся пращат само у казначейството подлинните квитанции на телеграфните станции, които ще служат наместо оправдателни документи.
II. Натоварва ся министра на финансите да съобщи това решение на Сметната палата”.
Приведения в гореизложеното постановление 77 член от Конституцията, на основание на който е отменено представлението копии от телеграмите, ся отнася само до частните телеграми, но не и до ония на правителствените учреждения, на които съдържанието непременно трябва да бъде известно, за да може Палатата да ся удостовери уместно ли са похарчени правителствените пари или же са изразходвани за частни потреби, независимо от това член 7-й от Законът за Върховната сметна палата дава й право да иска всякакви сведения и разни разяснения върху приходо-разходните сметки при разглежданието им. Най-после Палатата не вижда каква тайна ся нарушава, ако ся следи дали персонала в разните правителствени учреждения не кореспондира по телеграфа за свои частни работи, а плаща такива кореспонденции, както това е ставало през 1879/80 фин[ансова] год[ина], от казенните канцелярски суми. Палатата признава, че може да има и такива правителствени секретни депеши, съдържанието на които трябва да ся държи тайно, но за такива депеши може да ся държи особена сметка и да ся долага на Народното събрание, че сумата, изразходвана за тях, не е проверена от Палатата.
При всичко че: 1-о, гореуказаното постановление на Министерский съвет не може да ся основава на 77 член от Конституцията, тъй като, както по-горе ся каза, че той ся отнася до частните депеши; 2-о, постановлението нарушава 7 член от законът за Палатата, като й указва какви и кои неща трябва да й служат за оправдателни документи и с това ся ограничава правото на Палатата да иска разни разяснения по приходо-разходните сметки и 3-о, че горепоменатото постановление ще ся отзове вредително за казенните интереси, понеже ся дава възможност на избежение от всякакъв контрол по тази част.
Но като ся яви горепоменатото постановление на Министерский съвет то на Палатата не оставаше друго, освен да доложи това на Народното събрание.
Подобно на гореизложеното разногласие ся случи между Палатата и Министерството на вътрешните дела по повод абониранието някои от учрежденията на частни вестници и плащанието им от канцеларските суми.
Палатата, като намираше, че такива суми не могат да ся отнасят на правителствена сметка, ходатайствува през разните министерства за повръщанието им и действително някои от министерствата ся разпоредиха за събиранието на такива похарчени суми.
Министерството на вътрешните дела, към което Палата ся беше обърнала с просба да събере някои такива неправилно изхарчени пари, отговори със следующето отношение:
№ 7260 от 12 октомврий 1881 г.
“Без съмнение четението на вестниците не само е полезно, но и задължително за всякой честен чиновник, който совестно иска да изпълнява служебните си обязаности, той освен че черпи от там разни сведения и указания за насущните нужди на народа, за по-доброто полагание в действие на закона и други правителствени разпореждания и пр., но още има възможност да знае за лошите и беззаконни постъпки на подчинените му лица и следователно може да прекрати злото още от самото начало и да не остави виновните без заслуженото от него наказание.
Вследствие на това именно ся е практикувало правило, щото учрежденията да изписват поне местните по-сериозни вестници за канцелариите си на правителствени суми, понеже в този случай четението на вестниците не е частен интерес, но го изисква службата.
Министерството на вътрешните дела изписва всичките издающи ся в Княжеството вестници за канцелярски суми, понеже вестниците, между другото, дават му възможност да следи над действията на своите чиновници и да зема своевременно мерки за разследванието на постъпките на правителствените чиновници, за които ся пръскат слухове и ся пише въ[в] вестниците и в случай на потвърждението им да зима мерки за прекратяванието на злото и наказание на виновните това до известна степен може да ся примени и към окръжните управители и други учреждения.
Вследствие на всичкото гореизложено положително не намирам за възможно да удовлетворя ходатайството на Сметната палата, изложено в отношенията й под № 203, 206 и 207 мога да се съглася да направя това само в този случай, ако Сметната палата ще ся потруди да ми съобщи обстоятелствена мотивировка на какво именно основание местните вестници не могат да ся изписват от правителствени учреждения за канцелариите им за счет на хазната. При това връщам и разписките, които са били приложени при гореказаните отношения на Сметната палата”.
На това Палатата отговори съ[с] следующето отношение:
№ 226 октомврий 14-й 1881 г.
Върховната сметна палата има чест да извести Министерството на вътрешните дела, че тя напълно ся съгласява с доводите, изложени в отношението му под № 7260 от 12-й того относително ползата от четението на вестниците; но понеже при контролиранието на доходните и разходните статии на бюджета тя трябва строго да ся води и придържа от съществующите и съществувавши закони при прибиранието или разходванието на бюджетните суми и тъй като под названието канцеларски разноски ся разумяват само нужните за една канцелария вещи като пера, книги, мастило и пр. И нигде не ся вижда някое правителствено разпореждание, с което да ся упълномощават правителствените учреждения и лица да ся абонират на частни вестници на счет на казенните суми, то Палатата има чест да моли покорно министерството да даде ход на отношенията й под №№ 203, 206 и 207, заради това му и препраща четиритех повърнати разписки”.
Министерството на вътрешните дела вместо да даде ход на отношенията на Палатата, внесло въпроса на разглеждание в Министерский съвет; постановлението на Съвета е съобщено на Палатата от Министерството на вътрешните дела със следующето становище:
№ 9007 от 24-й декемврий 1881 г.
“Министерский съвет, в заседанието си от 7-й того постанови следующето решение, одобрено от Негово Височество:
“Вследствие отношенията от Върховната сметна палата до Министерството на вътрешните дела под № 203, 206, 207 и 226, поднесени в Министерский съвет с надпис № 7494 относително до подигнатия от поменатата Палата въпрос, че правителствените учреждения нямат право да приемат вестници на казенен счет сир[еч], че те не могат да изплащат абонаменти от канцеларските суми, Министерский съвет постанови: Да ся натовари г-н министра на финансите да изработи и представи един правилник, който да определява какво именно ся разумява под название канцеларски разноски, този правилник да влезе в сила от 1-й идущий януарий”.
Предрешава ся само, че всяко министерство може да приима специални за него вестници и да ги изплаща от канцеларските разноски, от това постановление трябва да ся заключи: че само от 1-й идущий януарий, когато ще бъде изработен един правилник какво трябва да ся разумява под названието канцеларски разноски, може строго да ся изисква от правителствените учреждения, щото строго да ся придържат при тоя правилник, а до тогава, вследствие на отсъствия на какви-годе указания по тоя въпрос, никой не е в право да иска, щото тези учреждения сега да върнат парите за изписаните от тях още през 1879 г. за канцелариите им вестници, изплатени от канцеларските суми”.
Понеже в постановлението на Министерский съвет не ся говори нищо относително неправилно похарчените в миналото време от разните учреждения суми за абонаменти на вестници, то заключението на г-на управляющий Министерството на вътрешните дела не може да изтича от постановлението на Министерский съвет, в което нищо не е казано за начинът, по който трябва да ся постъпи със сумите, похарчени до 1-й януарий 1882 год. за абонаменти, затова Палатата си остава при първото мнение, т.е., че такива суми похарчени са неправилно и без никакво основание, това ся потвърдява и от впоследствие изработения правилник за канцеларски разходи, който дава права и то само на по-висшите учреждения да получават вестници и книги по специалността си; при все това, като взе предвид категорическото заявление на Министерството на вътрешните дела, че никой няма право да иска обратно похарчените вече за вестници суми, тя намери за нужно да прекрати преписката и да доложи това на самото Народно събрание.
ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ПРИХОДНИТЕ СТАТИИ НА БЮДЖЕТА
ЗА 1879/80 ГОДИНА
Сподели с приятели: |