Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет


ПРИ­ЧИ­НИ, ПО КО­И­ТО НЕ МО­ЖЕ ДА СЯ ПРЕД­С­ТА­ВИ СМЕТ­КА



страница5/60
Дата30.01.2017
Размер11.39 Mb.
#13882
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

ПРИ­ЧИ­НИ, ПО КО­И­ТО НЕ МО­ЖЕ ДА СЯ ПРЕД­С­ТА­ВИ СМЕТ­КА

СА­МО ПО ЛИК­ВИ­ДИ­РА­НИ­ТЕ СТА­ТИИ И НУЖ­ДА­ТА ДА СЯ

ПРЕД­С­ТАВ­ЛЯ­ВАТ ОТ­НА­ЧА­ЛО ВРЕ­МЕН­НИ СМЕТ­КИ ДО

ОКОН­ЧА­ТЕЛ­НО­ТО ЛИК­ВИ­ДИ­РА­НИЕ НА БЮ­Д­ЖЕ­ТА

Член 9-й от За­ко­на за ус­т­ройс­т­во­то на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­дъл­жа­ва та­зи пос­лед­ня­та да пред­с­тав­ля­ва на На­род­но­то съб­ра­ние под­ро­бен от­чет за из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та, ако той е ве­че лик­ви­ди­ран. Бю­д­же­тът за фи­нан[со­ва­та] 1879/80 год. не е още лик­ви­ди­ран; по при­ход­на­та част има не­до­бо­ри от пря­ми­те даж­дия и до нас­то­я­ща­та фи­нан­со­ва го­ди­на, то­ва пот­вър­ж­да­ва от­но­ше­ни­е­то на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во от 14 ок­том­в­рий 1882 год. под № 24269, при ко­е­то е из­п­ра­те­на сле­ду­ю­ща­та таб­ли­ца, от ко­я­то ся виж­да, че до 1-й сеп­тем­в­рий 1882 г. е има­ло не­до­бо­ри от пря­ми­те даж­дия на фин[ан­со­ва­та] 1879/80 г. в сле­ду­ю­щий раз­мер:

От де­ся­ток ................................................ 258070 л. 24 1/2 с.

“ Ем­ляк .................................................. 258092 л. 05 1/2 с.

“ Те­ме­ту­ат ............................................... 68440 л. 93 с.

“ Ид­жар .................................................... 17122 л. 53 с.

“ Бег­лик ................................................... 33769 л. 15 1/2 с.

“ Му­ру­рие .................................................. 2363 л. 72 1/2 с.

“ Ви­не­рич ............................................... 35905 л. 78 с.

Всич­ко: 673764 л. 41 1/2 сан­ти­ма,



Дог­де­то та­зи су­ма не пос­тъ­пи или ся при­съ­е­ди­ни към сле­ду­ю­ща­та фи­нан­со­ва го­ди­на, бю­д­же­та за 1879/80 г. по при­ход­на­та част не мо­же да ся счи­та лик­ви­ди­ран по всич­ки­те § § и ста­тии; кол­ко­то ся ка­сае до раз­ход­на­та му част то с Указ от 1-й юлий 1880 год. пос­та­но­ве­но е да ся лик­ви­ди­ра бю­д­же­та до 1-й ав­густ ис­та­та го­ди­на, но в края на юлий ме­сец и го­ди­на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те е от­пус­на­ло на Во­ен­но­то ми­нис­тер­с­т­во от ос­тат­ки­те на гор­ния бю­д­жет 200.000 ле­ва кре­дит, кой­то ед­ва е из­чер­пан в на­ча­ло­то на сле­ду­ю­ща­та 1881 год. Тъй що­то, за да ся пред­с­та­ви окон­ча­тел­на смет­ка за раз­ход­на­та и при­ход­на­та час­ти на един бю­д­жет то не­об­хо­ди­мо нуж­но е да ся прег­ле­дат ос­вен до­ку­мен­ти­те за оная го­ди­на, към ко­я­то ся от­на­ся бю­д­же­та и до­ку­мен­ти­те, от­но­ся­щи ся до тоя бю­д­жет, ко­и­то ще ся на­ме­рят в пос­ле­ду­ю­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни. От всич­ко го­ре­из­ло­же­но ста­ва яв­но, че за се­га, пре­ди да ся прег­ле­дат до­ку­мен­ти­те на пос­ле­ду­ю­щи­те две или три фи­нан­со­ви го­ди­ни, през ко­и­то са пос­тъ­пи­ли и раз­ход­ва­ни су­ми за смет­ка на не­го бю­д­жет, как­то то­ва ще ся ви­ди от смет­ки­те, из­ло­же­ни по-на­та­тък в нас­то­я­щия док­лад, не мо­же да ся пред­с­та­ви окон­ча­тел­на смет­ка за бю­д­же­тът на фин[ан­со­ва­та] 1879/80 год.; да ся пред­с­та­ви же смет­ка са­мо за лик­ви­ди­ра­ни­те ста­тии, как­то го изис­к­ва член 9-й от за­ко­нът за Па­ла­та­та, то в та­къв слу­чай смет­ка­та ще бъ­де съв­сем не­пъл­на, по­не­же ще пред­с­тав­ля­ва са­мо ед­но срав­не­ние по­меж­ду ня­кол­ко па­раг­ра­фи и ста­тии, пред­ви­де­ни от бю­д­же­та за при­хо­да и раз­хо­да и дейс­т­ви­тел­но пос­тъ­пив­ши­те сре­щу тях или из­хар­че­ни су­ми, но та­ка­ва смет­ка не ще пред­с­тав­ля­ва яс­но и точ­но фи­нан­со­во­то по­ло­же­ние на ре­че­на­та го­ди­на, ни­то пък ще е въз­мож­но да ся със­та­ви ба­ланс го­ди­шен. За­то­ва, 2 в из­бе­же­ние на го­ре­из­ло­же­но­то не­у­доб­с­т­во, ся на­ме­ри за нуж­но да ся пред­с­та­ви смет­ка не са­мо за лик­ви­ди­ра­ни­те на бю­д­же­тът ста­тии, но и да ся по­ка­же в как­во по­ло­же­ние ся на­ми­рат и не­лик­ви­ди­ра­ни­те ста­тии, та по то­зи на­чин да ся пред­с­та­ви по въз­мож­ност смет­ка та­ка­ва, ко­я­то да съ­дър­жа пъл­но из­ло­же­ние по дви­же­ни­е­то на дър­жав­ни­те су­ми през фи­нан­со­ва­та 1879/80 год. Та­ки­ва смет­ки са прив­ре­мен­ни, по­не­же съ­дър­жан не­из­пъл­не­ние на бю­д­же­тът в ця­лост, но са­мо ед­на част от не­го­ви­те су­ми как­то по при­хо­да, тъй и по раз­хо­да; с раз­г­леж­да­ни­е­то же на пос­ле­ду­ю­щи­те го­ди­ни та­зи прив­ре­мен­на смет­ка ще ся до­пъл­ва, ка­то пос­те­пен­но ся по­каз­ват ония су­ми, ко­и­то са пос­тъ­пи­ли през пос­ле­ду­ю­щи­те го­ди­ни за смет­ка на раз­г­лед­ва­ния бю­д­жет; сгод­ност­та на го­ре­ка­за­ни­те прив­ре­мен­ни смет­ки със­тои имен­но, че ня­кол­ко та­ки­ва (смет­ки), ко­и­то по­каз­ват пос­те­пен­но­то из­пъл­не­ние на един бю­д­жет ще да мо­жат да пос­лу­жат за ос­но­ва при със­тав­ле­ни­е­то на ед­на окон­ча­тел­на смет­ка. То­зи сис­тем за пред­с­тав­ле­ние вре­мен­ни смет­ки по лик­ви­ди­ра­ни­е­то на бю­д­же­та е твър­де мед­ли­те­лен, но той е не­из­бе­жен ре­зул­тат от то­ва, че и до се­га бю­д­же­та за 1879/80 год. не е още лик­ви­ди­ран.

НА­ЛИЧ­НОСТ­ТА НА 1 МАР­ТА 1879 г. В КОВ­ЧЕЖ­НИ­ЧЕС­Т­ВА­ТА,

НЕ­ДО­БО­РИ­ТЕ ОТ 1877/78 ГО­ДИ­НИ И ОК­ЛА­ДИ­ТЕ

НА ДАЖ­ДИ­Я­ТА ЗА 1879 ГОД.

Из­ло­жи­ха ся по-го­ре при­чи­ни­те, на ос­но­ва­ние на ко­и­то Па­ла­та­та е поч­на­ла да про­ве­ря­ва дър­жав­ни­те смет­ки от 1 мар­та 1879 г., но тъй ка­то Па­ла­та­та тряб­ва­ше да се убе­ди, че по­ка­за­на­та в кни­ги­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та на­лич­ност на 1 мар­та е точ­на и дейс­т­ви­тел­на и по­не­же по-го­ля­ма­та част от тия пос­лед­ни­те би­до­ха от­к­ри­ти на 1 яну­а­рий 1879 г., от ко­га­то и поч­на­ха сво­и­те дейс­т­вия, то Па­ла­та­та, ка­то виж­да­ше, че смет­ки­те на два­та пред­шес­т­ву­ю­щи ме­се­ци са свър­за­ни с пос­ле­ду­ю­щи­те, на­ме­ри за нуж­но да про­ве­ри опе­ра­ци­и­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та през тия два ме­се­ци, но не тъй ко­рен­но, как­то пос­ле­ду­ю­щи­те, а са­мо да ся удос­то­ве­ри, че всич­ки­те приб­ра­ни по обяв­ле­ни­я­та су­ми са за­пи­са­ни на при­ход и всич­ки­те раз­не­се­ни по па­рич­ни­те ис­ка­ния су­ми са за­ми­на­ти в раз­ход­ний жур­нал.

Ос­вен на­лич­ност­та на 1 мар­та 1879 г., ко­я­то ся въз­ка­чу­ва на 5,600,920 ле­ва 93 1/3 стот[ин­ки], Па­ла­та­та, ка­то след­ва­ше да про­ве­ря­ва смет­ки­те, ви­дя, че има пос­тъп­ле­ния от ня­кои даж­дия в смет­ки на пре­ди­ду­ща­та 1878 г., а имен­но от де­ся­ток, ем­ляк, те­ме­ту­ат, ид­жар, бег­лик и сер­чим, на ко­и­то даж­дия не­до­бо­ри­те, на­хо­дя­щи ся в смет­ни­те кни­ги на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, въз­ли­зат на сле­ду­ю­щи­те циф­ри:

от Де­ся­ток ............................................... 4109309 лв. 25 с[ан­ти­ма]

“ Ем­ляк ................................................. 2166091 “ 84 “

“ Те­ме­ту­ат ............................................... 245276 “ 41 “

“ Ид­жар ..................................................... 41985 “ 98 “

“ Сер­чим .................................................... 74605 “ 93 “

“ Бег­лик .................................................. 391574 “ 46 “

ВСИЧ­КО: 7028843 лв. 87 с[ан­ти­ма]

Ос­вен тия не­до­бо­ри има и дру­ги от кос­ве­ни­те даж­дия, ка­то напр[имер] от ша­раб-гюм­рюк, му­ру­рие и дру­ги, пос­тъп­ле­ни­я­та от ко­и­то фи­гу­ри­рат в из­ло­же­на­та по-до­лу ве­до­мост. Ка­то ся прис­тъ­пи към раз­г­леж­да­ни­е­то смет­ки­те на фи­нан­со­ва­та 1879/80 г. тряб­ва­ше да ся при­ве­де пред­ва­ри­тел­но в из­вес­т­ност как­ви са би­ле ок­ла­ди­те за даж­ди­я­та за то­зи фи­нан­сов пе­ри­од, тол­ко­ва ос­вет­ле­ние ра­зу­ме­ва ся, по­тър­си ся в тъй на­ре­че­ни­те смет­ни кни­ги ков­чеж­ни­чес­т­ва­та (кни­ги, в ко­и­то ся за­пис­ва дъл­гът на вся­ко се­ло и град към хаз­на­та по раз­ни­те даж­дия) и в от­вет­ни­те ве­до­мос­ти, пред­с­тав­ля­ва­ни еже­ме­сеч­но от ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, в ко­и­то ве­до­мос­ти ся по­каз­ват то­же ок­ла­ди­те на раз­ни­те даж­дия и ко­и­то ся из­в­ли­чат из го­рес­по­ме­на­ти­те кни­ги, но ка­то ся на­ме­ри, че в ня­кои ок­ръж­ни ков­чеж­ни­чес­т­ва ок­ла­ди­те на даж­ди­я­та, ко­и­то фи­гу­ри­рат в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти, не са съг­лас­ни с ония, из­ло­же­ни в смет­ни­те кни­ги, имен­но нег­де ок­ла­ди­те на даж­ди­я­та в смет­ни­те кни­ги из­ли­зат по-го­ле­ми от ония във ве­до­мос­ти­те и на обо­рот. Тъй ка­то мо­же­ше да ся пред­по­ла­га, че в пър­вия слу­чай, т.е. ко­га­то ок­ла­ди­те са по-го­ле­ми у смет­ни­те кни­ги от­кол­ко­то в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти, мог­ло е да ста­не ня­кое на­ма­ле­ние или уве­ли­че­ние по раз­по­реж­да­ние от стра­на на цен­т­рал­на­та власт, ко­е­то по пог­реш­ка да е би­ло за­бе­ля­за­но са­мо в смет­ни­те кни­ги или са­мо в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти, то Па­ла­та­та по­ис­ка от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те точ­ни­те ок­ла­ди за ре­че­на­та фи­нан­со­ва го­ди­на,ко­е­то нап­ра­ви съ[с] сле­ду­ю­ще­то си от­но­ше­ние № 34 от 4-й ап­ри­лий 1881 г.:

“По­не­же ок­ла­ди­те на кос­ве­ни­те и пря­ми­те даж­дия твър­де чес­то са из­ме­ня­ва­ни в пред­с­та­ве­ни­те от ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва ве­до­мос­ти, без ни­как­ви за на­ма­ле­ни­я­та им обяс­не­ния, то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за да има не­що по­ло­жи­тел­но и точ­но, има чест по­кор­но да мо­ли Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те да я снаб­ди с ок­ла­ди­те на пря­ми­те и кос­ве­ни­те даж­дия за фи­нан­со­ва­та 1879/80 год.”

На то­ва си от­но­ше­ние Па­ла­та­та по­лу­чи сле­ду­ю­щия от­го­вор от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те под № 4470 от 20 ап­ри­лий 1881 год.:

“Тъй ка­то по­ве­че­то от ок­ла­ди­те на пря­ми­те и кос­ве­ни даж­дия за 1879/80 г. не са би­ле пот­вър­де­ни от бив­ше­то граж­дан­с­ко уп­рав­ле­ние на Им­пе­ра­тор­с­кий ко­ми­сар и по­не­же те не­ед­нок­рат­но са би­ле из­ме­ня­ва­не от ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, без пред­ва­ри­тел­но­то за то­ва зна­ние на цен­т­рал­но­то пра­ви­тел­с­т­во, то с нас­то­я­ще­то си Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те има чест да из­вес­ти Па­ла­та­та, че тя тряб­ва да при­е­ме за вер­ни ония ок­ла­ди за фин[ан­со­ва­та] 1879/80 год., ко­и­то са оз­на­че­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та за ме­сец фев­ру­а­рий 1880 год.”

Па­ла­та­та, ка­то зна­е­ше, че меж­ду ок­ла­ди­те за пря­ми­те даж­дия в смет­ни­те кни­ги и ония, из­ло­же­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти, съ­щес­т­ву­ва го­ре­из­ло­же­на­та в док­ла­да й раз­ни­ца, ис­ка­ше да уз­нае на ос­но­ва­ние на как­ви дан­ни Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те пре­по­ръч­ва за по-вер­ни ок­ла­ди циф­ри­те, по­ка­за­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та за фев­ру­а­рий 1880 год. от­кол­ко­то ония, впи­са­ни в смет­ни­те кни­ги, за­ра­ди то­ва ся от­п­ра­ви със сле­ду­ю­ще­то пис­мо към Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те № 213 от 9-й ок­том­в­рий 1881 г.:

“От от­но­ше­ни­е­то на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во от 20 ап­ри­лий т.г. под № 4470 ся виж­да, че ок­ла­ди за пря­ми­те и кос­ве­ни­те даж­дия за фин[ан­со­ва­та] 1879/80 г. не е има­ло, по­не­же ония, ко­и­то са ся на­ми­ра­ли у то­га­ваш­ни­те ок­ръж­ни уп­ра­ви­тел­ни съ­ве­ти, мо­же да ся счи­тат, ка­то не­ут­вър­де­ни от то­га­ваш­но­то цен­т­рал­но уп­рав­ле­ние, за не­дейс­т­ви­тел­ни; тъй ка­то в ис­то­то от­но­ше­ние Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те указ­ва на Па­ла­та­та да счи­та за вер­ни ония ок­ла­ди за 1879/80 г., ко­и­то са оз­на­че­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти на каз­на­чейс­т­ва­та за ме­сец фев­ру­а­рий, то Па­ла­та­та има чест да мо­ли най-по­кор­но Ми­нис­тер­с­т­во­то да й да­де нуж­ни­те по то­зи въп­рос обяс­не­ния, ко­и­то впос­лед­с­т­вие ще й бъ­дат не­об­хо­ди­ми, т.е. при­чи­ни­те за ко­и­то имен­но обоз­на­че­ни­те циф­ри в ме­сец фев­ру­а­рий тряб­ва да ся счи­тат за вер­ни.”

На то­ва ся по­лу­чи сле­ду­ю­щий от­го­вор под № 12159 от 14 ок­том­в­рий:

“В до­пъл­не­ние от­но­ше­ни­е­то си от 20 ап­ри­лий т.г. под № 4470 и в от­го­вор на от­зи­вът на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от 9 то­го под № 213 Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те има чест да да­де сле­ду­ю­щи­те обяс­не­ния по въп­ро­са за ок­ла­ди­те на пря­ми­те и кос­ве­ни­те даж­дия през 1879/80 фин[ан­со­ва] год[ина]. Мне­ни­е­то на ми­нис­тер­с­т­во­то, спо­ред ко­е­то след­ва да ся при­е­мат за вер­ни ония ок­ла­ди, ко­и­то са оз­на­че­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти на каз­на­чейс­т­ва­та за ме­сец фев­ру­а­рий 1880 г. ся ос­но­ва­ва вър­ху то­ва съ­об­ра­же­ние, че въп­рос­ни­те ок­лад­ни су­ми са със­та­ве­ни и впи­са­ни въ[в] ве­до­мост­та за го­ре­по­ме­на­тий ме­сец след всич­ки­те из­ме­не­ния, ко­и­то са ста­ва­ли през ця­ла­та 1879/80 г. По тая имен­но при­чи­на и ся приз­на­ват те за та­ки­ва, ко­и­то мо­жат да пред­с­тав­ля­ват то­га­ваш­ни­те ис­тин­с­ки ок­ла­ди. При все то­ва оба­че, ми­нис­тер­с­т­во­то счи­та за нуж­но да пре­дуп­ре­ди Па­ла­та­та, че из­ло­же­но­то му по-го­ре мне­ние вър­ху пред­ме­та, за кой­то е реч, ще е вяр­но са­мо в тоя слу­чай, ко­га­то ок­лад­ни­те циф­ри, по­ка­за­ни в от­чет­ни­те ве­до­мос­ти ся срав­ня­ват с ония, ко­и­то фи­гу­ри­рат в смет­ни­те кни­ги на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та. Но в слу­чай, че из­ле­зе в то­ва от­но­ше­ние раз­ног­ла­сие и не­ед­нак­вост меж­ду смет­ни­те кни­ги на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та и от­чет­ни­те им ве­до­мос­ти, то­га­ва и ми­нис­тер­с­т­во­то не е в със­то­я­ние да от­го­во­ри коя от две­те ок­лад­ни циф­ри тряб­ва да ся пред­по­че­те и да ся взе­ме ка­то вяр­на; за­що­то, как­то е из­вес­т­но, из­ме­не­ни­я­та на ок­ла­ди­те през ка­за­на­та го­ди­на са със­та­ве­ни по ми­мо не­го­во­то раз­ре­ше­ние. Ако про­чее, ся оп­рав­дае пред­по­ло­же­ния по-го­ре слу­чай, то Смет­на­та па­ла­та е един­с­т­ве­но­то уч­реж­де­ние, ко­е­то, на ос­но­ва­ние про­вер­ка­та на над­леж­ни­те до­ку­мен­ти ще уз­нае кои ок­лад­ни циф­ри да взе­ме за вер­ни и не­пог­ре­ши­ми”.

Па­ла­та­та, ка­то взе под вни­ма­ние, че ос­вен го­ре­оз­на­че­ни­те смет­ни кни­ги и ве­до­мос­ти, дру­ги до­ку­мен­ти по ок­ла­ди­те не съ­щес­т­ву­ват, и че спо­ред са­мо­то приз­на­ние на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, са ста­ва­ли от ок­ръж­ни­те съ­ве­ти раз­ни про­ме­не­ния в ок­ла­ди­те по ми­мо не­го­во­то раз­ре­ше­ние; и ка­то ви­дя, че един­с­т­ве­ния из­точ­ник от кой­то мо­гат да ся из­чер­пят най-точ­ни све­де­ния от­но­си­тел­но ок­ла­ди­те на пря­ми­те даж­дия са ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­тел­ни съ­ве­ти, от­не­се ся до тях, за да й дос­та­вят точ­ни­те ок­лад­ни циф­ри на пря­ми­те даж­дия за фи­нан­со­ва­та 1879/80 г. след ста­на­ли­те в тях из­ме­не­ния. Та­ки­ва све­де­ния дос­та­ви­ха по­ве­че­то от ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­тел­ни съ­ве­ти, ня­кои оба­че не са още дос­та­ви­ли; а Тър­нов­с­кий ок­ръ­жен съ­вет каз­ва, че не е в със­то­я­ние да дос­та­ви ок­лад­ни­те циф­ри за 1879/80 год. по при­чи­на, че съ­ве­тът не бил дър­жал в точ­ност по та­зи част кни­жа­та си и че ня­ма­ло оп­ре­де­ле­ние на пър­во­на­чал­ни­те ок­ла­ди. Па­ла­та­та, ка­то срав­ни пред­с­та­ве­ни­те от съ­ве­ти­те све­де­ния съ[с] смет­ни­те кни­ги на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та на­ме­ри, че има раз­ног­ла­сия по­меж­ду им и въз­бу­ди­ла е ве­че пре­пис­ка с[ъс] съ­ве­ти­те за ра­зяс­не­ни­е­то на тия не­съг­ла­сия; но дог­де­то ся обяс­нят гор­ни­те не­ед­нак­вос­ти меж­ду циф­ри­те на два­та из­точ­ни­ка т.е. смет­ни­те кни­ги и спи­съ­ци­те, пред­с­та­ве­ни от ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, Па­ла­та­та пред­с­тав­ля­ва за ок­ла­ди на ре­че­на­та го­ди­на су­ми­те, ко­и­то фи­гу­ри­рат в смет­ни­те кни­ги на ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва и ко­и­то мо­гат да ся счи­тат за най-вер­ни, още по­ве­че, че ся нап­ра­ви про­вер­ка на ис­ти­те ок­ла­ди смет­ни­те кни­ги за сле­ду­ю­ща­та го­ди­на, где­то те фи­гу­ри­рат ка­то не­до­бо­ри.

ПРО­ВЕ­РЯ­ВА­НИЕ ПРИ­ХОД­НИ­ТЕ СТА­ТИИ НА БЮ­Д­ЖЕ­ТА ВЪ­ОБ­ЩЕ

За да мо­жа­ше да ся про­из­ве­де над­леж­ния кон­т­рол по при­хо­да на дър­жав­ни­те су­ми тряб­ва­ше да има из­вес­т­ни ос­но­ва­ния, имен­но: за пря­ми­те даж­дия тряб­ва­ше да ся има точ­ни ок­ла­ди (су­ми, оп­ре­де­ле­ни и ут­вър­де­ни от над­леж­ни­те влас­ти, ко­е­то тряб­ва да пла­ти на­се­ле­ни­е­то ка­то да­нък за ед­на фи­нан­со­ва го­ди­на), ко­и­то, ка­то ся впи­шат в оп­ре­де­ле­ни­те за то­ва кни­ги, да слу­жат за кон­т­ро­ли­ра­ние по тях как­ва част е внес­ло на­се­ле­ни­е­то от дъл­га си към хаз­на­та и кол­ко ос­та­ва още да вна­ся; за кос­ве­ни­те же даж­дия и за вся­как­ви дру­ги пос­тъп­ле­ния и слу­чай­ни до­хо­ди на Кня­жес­т­во­то тряб­ва­ше да има ус­танове­ни фор­ми и кни­ги, ко­и­то да оп­ре­де­лят по ка­къв на­чин ся съ­би­рат гор­ни­те дър­жав­ни при­хо­ди и по ко­и­то да мо­же да ся про­из­ве­де из­вес­т­на ре­ви­зия.

От из­ло­же­на­та по-пре­ди пре­пис­ка ся виж­да, че за ос­но­ва при кон­т­ро­ли­ра­ни­е­то пря­ми­те даж­дия има­ло е та­ки­ва дан­ни, за точ­ност­та на ко­и­то и са­мо­то ком­пе­тен­т­но ми­нис­тер­с­т­во ся от­каз­ва да га­ран­ти­ра, сле­до­ва­тел­но ня­ма въз­мож­ност да ся знае да­ли ос­та­на­ла­та част от ок­ла­ди­те (не­до­бо­ри­те) ще пос­тъ­пи в хаз­на­та, тъй ка­то дан­ни­те, на ос­но­ва­ние на ко­и­то ся кон­т­ро­ли­ра, би­дей­ки не­ут­вър­де­ни от вис­ше­то фи­нан­со­во на­чал­с­т­во на стра­на­та, ня­мат ни­как­ва офи­ци­ал­ност и точ­ност и, ве­ро­ят­но е, че в бъ­де­ще ще въз­ник­нат не­до­ра­зу­ме­ния на­се­ле­ни­е­то и пра­ви­тел­с­т­во­то при из­п­ла­ща­ни­е­то на тия не­до­бо­ри.

Ка­са­тел­но кос­ве­ни­те и дру­ги даж­дия по раз­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва виж­да ся, че при съ­би­ра­ни­е­то на ня­кои от тях са дър­жа­ни нуж­ни­те кни­ги и фор­ми, по ко­и­то е въз­мож­но да ся сле­ди и кон­т­ро­ли­ра за пра­вил­но­то им съ­би­ра­ние и вна­ся­ние в дър­жав­ни­те ка­си. Има оба­че и та­ки­ва даж­дия, ко­и­то са съ­би­ра­ни съв­сем неп­ра­вил­но и с го­ля­мо от­с­т­ра­не­ние от пред­пи­са­ни­те от за­ко­на фор­ми, ка­то за при­мер мо­же да ся ука­же на тъй на­ре­че­ни­те щраф­ни су­ми, при на­ла­га­ни­е­то на ко­и­то ок­ръж­ни­те на­чал­ни­ци са би­ле длъж­ни да из­да­ват на гло­бе­ни­те ли­ца кви­тан­ции за по­лу­че­ния щраф; но та­ки­ва кви­тан­ции са из­да­ва­ни са­мо от ня­кол­ко ок­ръж­ни на­чал­ни­ци, ко­и­то са би­ле снаб­де­ни от гу­бер­на­то­ри­те с ре­дов­ни кви­тан­ци­он­ни прош­ну­ро­ва­ни кни­ги, по­ве­че­то оба­че от ок­ръж­ни­те на­чал­ни­ци не са из­да­ва­ли кви­тан­ции, тъй ка­то не са би­ле снаб­де­ни с ре­дов­ни кни­ги и са впис­ва­ли съб­ра­ни­те от щраф су­ми в прос­ти теф­те­ри. Има и та­ки­ва слу­чаи, где­то на­чал­ни­ци­те са на­ла­га­ли щра­фо­ве неп­ра­вил­но; но то­га­ва гло­бе­ни­те ли­ца са за­я­вя­ва­ли и взе­тия щраф е връ­щан от над­леж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва и то без ни­как­во раз­ход­но раз­пи­са­ние, а са­мо по пред­пи­са­ни­е­то на гу­бер­на­то­ри­те.Та­къв слу­чай има в гр. Си­лис­т­ра, где­то са вър­на­ти 200 ле­ва. Спо­ред член 16 от ви­пус­кът II от Сбор­ни­кът на офи­ци­ал­ни­те раз­по­реж­да­ния от­чет­ност­та по гор­ни­те су­ми тряб­ва­ло да ся оп­ре­де­ли от то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри; и ок­ръж­ни­те на­чал­ни­ци, съг­лас­но име­ю­щи­те ся све­де­ния в Па­ла­та­та, съ­об­ще­ни с от­но­ше­ние от Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла под № 5435 от 3-й юлий 1882 г., длъж­ни са би­ле да имат по ед­на прош­ну­ро­ва­на от гу­бер­на­то­ри­те кви­тан­ци­он­на кни­га, от ко­я­то да ся да­ват кви­тан­ции на гло­бе­ни­те ли­ца сре­щу вне­се­ния щраф.



За при­хо­да на гер­бо­вий сбор, пре­ди прис­ти­га­ни­е­то на по­ръ­ча­ни­те от Ру­сия мар­ки и ту­ря­ни­е­то им в упот­реб­ле­ние, ко­е­то е ста­на­ло в на­ча­ло­то на ав­густ ме­сец 1879 г., са прак­ти­ку­ва­ни раз­ни спо­со­би, ко­и­то не да­ват въз­мож­ност за стро­го кон­т­ро­ли­ра­ние.Тъй напр[имер] в ед­ни ок­ръ­зи са про­да­ва­ли ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­тел­ни съ­ве­ти кни­ги бе­ли, но­ся­щи пе­ча­тът на съ­ве­та, кой­то е слу­жил за гер­бо­ва мар­ка; в дру­ги же ок­ръ­зи на­чал­ни­ци­те, ка­то ви­де­ли неп­рак­тич­ност­та на гор­ния сис­тем, из­мис­ли­ли друг спо­соб (от­но­ше­ние от Си­лис­т­рен­с­кий ок­ръ­жен на­чал­ник № 2169 от 20 май 1882 г.) имен­но: на че­ти­ре­ъ­гъл­ни книж­ки са уд­ря­ли пе­ча­та на уп­рав­ле­ни­е­то с под­пис на на­чал­ни­ка и та­ка при­гот­ве­ни­те в из­вес­т­но ко­ли­чес­т­во мар­ки са про­важ­да­ни в ок­ръж­но­то ков­чеж­ни­чес­т­во за про­да­ва­ние. Раз­би­ра ся, че от гор­ни­те опе­ра­ции по та­зи ста­тия Па­ла­та­та е в със­то­я­ние са­мо ся уве­ри, че по­ка­за­ни­те на при­ход от гер­бов сбор су­ми в ка­со­ви­те кни­ги на ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­тел­ни съ­ве­ти са вне­се­ни в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та; а да­ли всич­ки­те про­да­де­ни бе­ли хар­тии с пе­ча­та на Съ­ве­та са за­пи­са­ни на при­ход по ка­со­ви­те кни­ги, ос­та­ва не­из­вес­т­но.

До въ­веж­да­ни­е­то в упот­реб­ле­ние на по­ръ­ча­ни­те в Ру­сия бан­де­ро­ли, ко­е­то е ста­на­ло в но­ем­в­рий ме­сец 1879 г., бан­де­ро­ли­те са би­ле при­го­тов­ля­ва­ни или в ли­тог­ра­фи­и­те на то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри, где­то е има­ло та­ки­ва, или же в пе­чат­ни­ци­те на час­т­ни ли­ца. За да мо­же да ся про­ве­ри при­хо­дът и раз­хо­дът на бан­де­ро­ли­те по всич­ки­те ков­чеж­ни­чес­т­ва за от 1 март 1879 г., тряб­ва­ше да ся знае по­ло­жи­тел­но кол­ко бан­де­ро­ли и в как­ви ко­ли­чес­т­ва са би­ле пре­да­де­ни на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та от то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри; по­не­же до 1-й март бан­де­ро­ли­те не са ся про­да­ва­ли от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, но от ак­циз­ни­те над­зи­ра­те­ли и мит­ни­ци­те, а от 1-й март 1879 г. гу­бер­на­то­ри­те тряб­ва­ло да взе­мат мер­ки и при­бе­рат бан­де­ро­ли­те от го­ре­у­по­ме­на­ти­те ли­ца и уч­реж­де­ния и ги пре­да­дат на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та при ве­до­мос­ти.Та­ки­ва ве­до­мос­ти има пред­с­та­ве­ни са­мо от Ви­дин­с­кий, Вар­нен­с­кий и Со­фийс­кий гу­бер­на­то­ри и то са­мо­то Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те не га­ран­ти­ра за тях­на­та вер­ност и точ­ност, а при не­ед­нок­рат­ни­те нас­то­я­ва­ния от стра­на на ми­нис­тер­с­т­во­то дру­ги­те два­ма гу­бер­на­то­ри не са мог­ли да пред­с­та­вят та­ки­ва ве­до­мос­ти. При то­ва тряб­ва да ся за­бе­ле­жи, че ко­га­то са би­ле пре­да­де­ни бан­де­ро­ли­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та ня­кои от тия пос­лед­ни­те не са би­ле снаб­де­ни с ма­те­ри­ал­ни кни­ги, за да ги за­пи­шат в тях, сле­до­ва­тел­но и не са мог­ли да во­дят ре­дов­на смет­ка по бан­де­ро­ли­те. Ка­то не са мог­ли да прис­тиг­нат но­во­по­ръ­ча­ни­те в Рос­сия бан­де­ро­ли ка­де 1 мар­та, ко­га­то ги е очак­вал фи­нан­со­вия от­дел, то той е поз­во­лил от­но­во на гу­бер­на­то­ри­те да по­ръч­ват в час­т­ни ли­тог­ра­фии бан­де­ро­ли за та­бач­ни­те фаб­ри­ки, а ко­га­то един сорт бан­де­ро­ли ся е из­чер­пу­вал, фи­нан­со­вия от­дел е поз­во­лил да ся пре­об­ръ­щат, един сорт бан­де­ро­ли от по-ви­со­ко ка­чес­т­во в по-нис­ко, чрез прос­то ед­но щем­пе­лу­ва­ние, без ни­как­ва фор­мал­на за хаз­на­та га­ран­ция, ка­то напр[имер] учас­ти­е­то на ре­ви­зи­он­на ко­ми­сия при про­ме­не­ни­е­то це­на­та на бан­де­ро­ли­те. След прис­ти­га­ни­е­то на но­ви­те бан­де­ро­ли от Рос­сия, пред­пи­са­но е би­ло от Цен­т­рал­но­то уп­рав­ле­ние да ся из­го­рят ос­та­на­ли­те ста­ри бан­де­ро­ли, ка­то ся със­та­ви акт от оп­ре­де­ле­на ко­ми­сия за унич­то­же­ни­е­то им. Ка­то ся по­ис­ка­ха със­та­ве­ни­те при го­ре­у­по­ме­на­та­та опе­ра­ция ак­то­ве, за да ся уз­нае да­ли дейс­т­ви­тел­но са би­ле из­го­ре­ни тол­ко­ва бан­де­ро­ли, кол­ко­то фи­гу­ри­рат по ма­те­ри­ал­ни­те кни­ги на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, в от­го­вор на то­ва ис­ка­ние Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те съ­об­щи, че тъй ка­то де­ло­то за бан­де­ро­ли­те ся е из­гу­би­ло в кан­це­ла­ри­я­та на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, в ко­е­то са ся на­ми­ра­ли гор­ни­те ак­то­ве, то не мо­же да ги дос­та­ви на Па­ла­та­та. За да си ги на­ба­ви Па­ла­та­та ся от­не­се до ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, от ко­и­то ня­кои не пред­с­та­ви­ха та­ки­ва ак­то­ве, по при­чи­на, че при из­га­ря­ни­е­то бан­де­ро­ли­те ко­ми­си­я­та със­та­ви­ла са­мо един акт , кой­то бил из­п­ра­тен на то­га­ваш­ний гу­бер­на­тор и от не­го въ[в] фи­нан­со­вия от­дел и ся на­ми­рал в из­гу­бе­но­то де­ло при дру­ги­те ак­то­ве.

От всич­ко го­ре­из­ло­же­но виж­да ся, че не е би­ло въз­мож­но да ся уп­раж­ни по­до­ба­ю­щия кон­т­рол по при­хо­дът и раз­хо­дът на бан­де­ро­ли­те и то по не­и­ме­ние дос­та­точ­но све­де­ния и дан­ни.

За из­гу­бе­но­то де­ло за бан­де­ро­ли­те Па­ла­та­та е нас­то­я­ва­ла да ся по­тър­си то по най-енер­ги­чес­ки на­чин, и е мо­ли­ла Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те да нап­ра­ви ед­на ан­ке­та по то­зи слу­чай, ко­е­то е и ста­на­ло, и от със­та­ве­ния про­то­кол от ан­кет­на­та ко­ми­сия ся виж­да, че то­ва де­ло е би­ло из­п­ра­те­но от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те де­ла, а то­ва пос­лед­но­то го е пре­да­ло не­о­фи­ци­ал­но, т.е. без ни­как­ва бу­ма­га или же раз­пис­ка в Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, де­то ся е и из­гу­би­ло.

Ка­то до­пъл­не­ние на оно­ва, ко­е­то ся из­ло­жи за не­въз­мож­ност­та, в ко­я­то ся на­ми­ра Па­ла­та­та да про­ве­ри пос­тъп­ле­ни­я­та от ня­кои при­хо­ди, ка­то напр[имер] щраф­ни­те су­ми и гер­бо­ви­те сбо­ро­ве, съ­би­ра­ни от Съ­ве­ти­те и бив­ши­те ок­ръж­ни на­чал­ни­ци, мо­же да ся при­ве­де и сле­ду­ю­щий слу­чай, ка­са­ю­щий ся до по­ни­же­ни­е­то и въз­ви­ше­ни­е­то кур­сът на ня­кои мо­не­ти. С указ от 11 юний 1879 г. под № 4, е пос­та­но­ве­но да ся въ­ве­де но­ва мо­нет­на та­ри­фа, по-съ­об­раз­на с дейс­т­ви­тел­на­та стой­ност на цир­ку­ли­ра­щи­те в Кня­жес­т­во­то злат­ни и сре­бър­ни мо­не­ти, по ко­я­то це­на­та на сре­бър­на­та руб­ла е на­ма­ле­на с 30 сто­тин­ки, на сре­бър­но­то ме­д­жи­дие с 10 сто­тин­ки и це­на­та на тур­с­ки­те ли­ри е уго­ле­ме­на с 2 сто­тин­ки. Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те с цир­ку­ляр от 17 юлий 1879 г., под № 3059/74 до то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри ука­за­ло, че за­гу­ба­та от по­ни­же­ни­е­то на сре­бър­ни­те мо­не­ти тряб­ва да ся ми­не на раз­ход, а пе­чал­ба­та от злат­ни­те на при­ход, ко­е­то ков­чеж­ни­чес­т­ва­та и из­вър­ши­ли. За да ся убе­ди Па­ла­та­та за пра­вил­ност­та на впи­са­ни­те за­гу­би и пе­чал­би тряб­ва­ше да знае ко­ли­чес­т­во­то на все­ки род от мо­не­ти­те, на­хо­дя­щи ся в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та в де­нят на по­ни­же­ни­е­то или по­ви­ше­ни­е­то кур­сът им, та­ко­ва све­де­ние, по­не­же не са во­де­ни по не­го вре­ме мо­не­та­ри (кни­ги, в ко­и­то ся за­бе­лез­ват ко­ли­чес­т­во­то на все­ки вид мо­не­ти), мо­же­ше да ся по­чер­пи са­мо от ак­то­ве, със­та­ве­ни от ко­ми­сии за вне­зап­на ре­ви­зия, ко­и­то да ос­ви­де­тел­с­т­ву­ват за чис­ло­то на руб­ли­те, ме­д­жи­ди­е­та­та и ли­ри­те, но тъй ка­то та­ко­ва не­що не е би­ло пред­ви­де­но от го­ре­у­по­мя­ну­тий цир­ку­ляр на ми­нис­тер­с­т­во­то, то ков­чеж­ни­чес­т­ва­та не са със­та­ви­ли та­ки­ва ак­то­ве, а прос­то са за­пи­са­ли за­гу­ба­та от сре­бър­ни­те мо­не­ти на раз­ход и пе­чал­ба­та от злат­ни­те на при­ход; как­ва оба­че е би­ла чис­ле­ност­та на ед­ни­те и как­ва на дру­ги­те ос­та­ва не­из­вес­т­но, тъй ка­то в кни­ги­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та злат­ни­те мо­не­ти и бан­ко­во­то среб­ро ся пи­шат в две са­мо от­дел­ни ко­ло­ни без обоз­на­че­ни­е­то им по мо­нет­но. От го­ре­из­ло­же­но­то ся виж­да, че Па­ла­та­та е би­ла при­ну­де­на да при­е­ме впи­са­ни­те циф­ри по кни­ги­те на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та ка­то за­гу­ба от по­ни­же­ни­е­то кур­сът на руб­ла­та и пр., без да мо­же да ся убе­ди в дейс­т­ви­тел­ност­та им; а та­ки­ва за­гу­би, как­то ся виж­да от ве­до­мост­та, въз­ли­зат на 690, 045 л[ева] и 17 ст[отин­ки].



Ня­кои от ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва пра­вят из­к­лю­че­ние по то­ва де­ло, напр[имер] Со­фийс­ко­то, Доб­рич­ко­то и Шу­мен­с­ко­то, где­то има ак­то­ве офи­ци­ал­ни, ко­и­то ос­ви­де­тел­с­т­ву­ват чис­ло­то на раз­ни­те мо­не­ти, на­хо­дя­щи ся в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, от ко­и­то е мог­ло да про­из­те­че за­гу­ба или пе­чал­ба за хаз­на­та, то­ва е нап­ра­ве­но по при­чи­на, че ня­кои Г-да гу­бер­на­то­ри­те до­пъл­ни­ли цир­ку­ля­ра на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, ка­то при­ба­ви­ли един пункт, чрез кой­то за­дъл­жи­ли то­га­ваш­ни­те ок­ръж­ни на­чал­ни­ци да със­та­вят ак­то­ве, при удос­то­ве­ре­ни­е­то на­лич­ност­та на ков­чеж­ни­чес­т­ва­та в раз­лич­ни ви­до­ве мо­не­ти.

РАЗ­ХО­ДЪТ НА СУ­МИ­ТЕ

ПО КА­КЪВ НА­ЧИН СА СЯ АС­СИГ­НУ­ВА­ЛИ СУ­МИ­ТЕ

ПРЕЗ ФИ­НАН­СО­ВА­ТА 1879/80 ГОД.

При са­мо­то от­к­ри­ва­ние на ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, ко­е­то е ста­на­ло за по­ве­че­то от тях на 1 яну­а­рий 1879 г.,г-да то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри, на ос­но­ва­ние § 19 от Ин­с­т­рук­ци­и­те за ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, са ас­сиг­ну­ва­ли раз­ни кре­ди­ти по тия ков­чеж­ни­чес­т­ва. Съ­щев­ре­мен­но фи­нан­со­вия от­дел е то­же от­к­ри­вал кре­ди­ти, как­то то­ва ся виж­да от раз­ход­ни­те раз­пи­са­ния. Бю­д­же­тът за фи­нан­со­ва­та 1879/80 г. не е пра­тен до г-да гу­бер­на­то­ри­те в на­ча­ло­то на фи­нан­со­ва­та го­ди­на, а на 14 юний 1879 г., ка­то им ся е съ­об­щи­ло, че тряб­ва да нап­ра­вят за­ви­ся­щи­те от тях раз­по­реж­да­ния, що­то ок­ръж­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва, в пред­с­тав­ля­е­ми­те си еже­ме­сеч­ни ве­до­мос­ти да от­не­сат нап­ра­ве­ни­те до то­га­ва раз­хо­ди или съб­ра­ни­те при­хо­ди към съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те в бю­д­же­та ста­тии и па­раг­ра­фи; а ония ста­тии, ко­и­то не мо­гат да от­не­сат ни към ед­но под­раз­де­ле­ние на бю­д­же­тът, да по­каз­ват от­дел­но, ка­то обяс­ня­ват за как­во е из­раз­ход­ва­на су­ма­та или от как­во е пос­тъ­пи­ла. Има­ло е оба­че и пре­ди въ­веж­да­ни­е­то в дейс­т­вие на бю­д­же­та от­к­ри­ти та­ки­ва кре­ди­ти от гу­бер­на­то­ри­те, ко­и­то би­ле наз­на­че­ни за хар­че­ние за един оп­ре­де­лен пред­мет, а са из­раз­ход­ва­ни за раз­ни дру­ги пред­ме­ти, напр[имер] на бив­ши­те гу­бер­на­то­ри е би­ло от­пус­на­то по 6000 ле­ва за днев­ни и път­ни па­ри на ли­ца, ко­ман­ди­ро­ва­ни по гу­бер­ни­я­та; та­зи су­ма гу­бер­на­то­ри­те ра­зас­сиг­но­ва­ли по раз­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва на вве­ре­на­та им гу­бер­ния и ок­ръж­ни­те на­чал­ни­ци я упот­ре­би­ли не са­мо за пок­ри­ва­ние на раз­хо­ди­те за го­ре­оз­на­че­на­та цел, но то­же за раз­нос­ки по пре­на­ся­ние дър­жав­ни су­ми и за пре­на­ся­ние во­ен­ни ве­щи, за въ­о­ру­же­ние на­се­ле­ни­е­то и пр. При раз­п­ре­де­ле­ни­е­то по па­раг­ра­фи и ста­тии на та­къв род су­ми, ко­и­то са би­ле неп­ра­вил­но раз­п­ре­де­ле­ни от ков­чеж­ни­чес­т­ва­та Па­ла­та­та е от­на­ся­ла по та­къв на­чин по­хар­че­ни­те па­ри към съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те на бю­д­же­та па­раг­ра­фи и ста­тии, ка­то ся е ос­но­ва­ла на раз­ход­ни­те раз­пи­са­ния; не­съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те же е би­ла при­ну­де­на да за­пис­ва под осо­бе­ни заг­ла­вия и тъй ка­то су­ми­те, мо­гъ­щи да ся пот­ве­дат под пос­лед­ня­та ка­те­го­рия са дос­та зна­чи­тел­ни, то са­мо­то из­ло­же­ние за как ся е из­пъл­ня­вал бю­д­же­та през ре­че­на­та фи­нан­со­ва го­ди­на не мо­же да ся от­ли­ча­ва с изис­ку­е­ма­та точ­ност по па­раг­ра­фи­те и ста­ти­и­те. Ре­дът за ас­сиг­ну­ва­ни­е­то дър­жав­ни­те су­ми и от са­ми­те гу­бер­на­то­ри и от ми­нис­тер­с­т­во­то е тра­ял до ок­том­в­рий ме­сец 1879 г. ко­га­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те е сче­ло за нуж­но да от­не­ме то­ва пра­во на гу­бер­на­то­ри­те и да поч­не то са­мо да ас­сиг­ну­ва пря­мо в раз­ни­те ков­чеж­ни­чес­т­ва су­ми­те, пот­реб­ни за пос­ре­ща­ни­е­то на дър­жав­ни­те раз­нос­ки; то­ва ми­нис­тер­с­ко раз­по­реж­да­ние е пот­вър­де­но от ука­зът на Не­го­во Ви­со­чес­т­во под № 226 от 10 ок­том­в­рий 1879 год.

Вслед­с­т­вие гор­не­то прек­ра­тя­ва­ние пра­во­то на гу­бер­на­то­ри­те да ас­сиг­ну­ват кре­ди­ти, ня­кои от тях въз­бу­ди­ли въп­рос да­ли мо­гат да пра­вят ас­сиг­нов­ки от ос­та­на­ли­те не­до­ра­зас­сиг­но­ва­ни до 1 ок­том­в­рий 1879 г. от­к­ри­ти тем кре­ди­ти от Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во; то­ва пос­лед­не­то, ка­то взе­ло под вни­ма­ние за­мед­ле­ни­е­то в де­ла­та, мо­гъ­ще да про­из­ле­зе от от­ни­ма­ни­е­то го­ре­ка­за­но­то пра­во на гу­бер­на­то­ри­те, съг­ла­си­ло ся да ся про­дъл­жи ра­зас­сиг­но­ва­ни­е­то от гу­бер­на­то­ри­те до 15 де­кем­в­рий и то са­мо за ония су­ми, ко­и­то са ос­та­на­ли не­ра­зас­сиг­но­ва­ни по раз­ход­ни­те раз­пи­са­ния на бив­шия Фи­нан­сов от­дел и ония на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

Па­ла­та­та, ка­то за­бе­леж­ва­ше, че в ня­кои раз­ход­ни раз­пи­са­ния ся сре­щат за­бе­леж­ки, че па­ри­те, ко­и­то ся из­тег­лю­ват тряб­ва да ся оп­рав­да­ват до­ку­мен­тал­но и по­не­же пред­по­ла­га­ше, че ще има ня­как­во раз­по­реж­да­ние от цен­т­рал­но­то уп­рав­ле­ние от­но­си­тел­но спо­со­бът на оп­рав­да­ни­е­то су­ми­те, по­ис­ка от Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те да й дос­та­ви све­де­ния как­ви имен­но раз­по­реж­да­ния са би­ле нап­ра­ве­ни по то­зи въп­рос би­ло от то­га­ваш­ний Фи­нан­сов от­дел, би­ло от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, то­ва пос­лед­не­то, с от­но­ше­ни­е­то си от 11 ок­том­в­рий под № 24185, съ­об­ща­ва, че в де­ла­та му за 1879 г. не ся виж­да да е ста­на­ло раз­по­реж­да­ние за на­чи­на, по кой­то тряб­ва да ся оп­рав­да­ват су­ми­те, по­лу­ча­ва­ни от пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния, как­то за съ­дър­жа­ни­е­то на слу­жа­щи­те, тъй и за кан­це­лар­с­ки­те и дру­ги раз­хо­ди; но при то­ва от съ­щи­те де­ла ся виж­да, че су­ми­те са ся оп­рав­да­ва­ли за съ­дър­жа­ни­е­то с тре­бо­ва­тел­ни ве­до­мос­ти, а за кан­це­ляр­с­ки­те и дру­ги раз­хо­ди с оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ка­то са ся ръ­ко­во­ди­ли от на­чи­нът, по кой­то са дейс­т­ву­ва­ли то­га­ваш­ни­те рус­ки ок­ръж­ни на­чал­ни­ци.

По­не­же не е има­ло ука­за­ние по кой на­чин да ся оп­рав­да­ват по­лу­че­ни­те из ков­чеж­ни­чес­т­ва­та су­ми, то са про­из­лез­ли мно­го раз­но­об­ра­зия и неп­ра­вил­нос­ти при са­мо­то оп­рав­да­ние на су­ми­те, от ко­и­то по-глав­ни са сле­ду­ю­щи­те: 1-во, има мно­го до­ку­мен­ти, на­пи­са­ни на раз­ни язи­ци, напр. тур­с­ки, гръц­ки и ев­рейс­ки; 2-ро, до­ку­мен­ти­те не ся на­ми­рат при­ло­же­ни при съ­от­вет­с­т­ву­ю­щи­те си па­рич­ни ис­ка­ния и не са сда­ва­ни в ков­чеж­ни­чес­т­ва­та, а ся на­ми­рат раз­п­ръс­на­ти по раз­ни­те кан­це­ла­рии, на­чал­ни­чес­ки, гу­бер­на­тор­с­ки и ми­нис­тер­с­ки, тъй що­то и до днес след­ва да ся во­ди пре­пис­ка по из­на­мер­ва­ни­е­то на та­ки­ва до­ку­мен­ти; 3-то, мно­го от оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти са пред­с­та­ве­ни в пре­пис и Па­ла­та­та е би­ла при­ну­де­на да ис­ка под­лин­ни­те до­ку­мен­ти; 4-то, ня­кои раз­по­ре­ди­те­ли на кре­ди­ти­те са пред­с­та­ви­ли са­мо смет­ка за по­хар­че­ни­те су­ми, ка­то са пред­по­ла­га­ли, че тя е дос­та точ­на за оп­рав­да­ни­е­то раз­хо­дът на су­ми­те и ко­га­то им ся по­ис­ка­ха съ­щин­с­ки до­ку­мен­ти, те от­го­во­ри­ха, че ня­мат въз­мож­ност да пред­с­та­вят та­ки­ва, по­не­же не са съ­би­ра­ли и то по не­и­ме­ние ни­как­во раз­по­реж­да­ние от стра­на на на­чал­с­т­во­то по то­зи въп­рос; 5-то, има пред­с­та­ве­ни до­ку­мен­ти, ва­лид­ност­та на ко­и­то мо­же да ся ос­пор­ва, тъй ка­то са пред­с­та­ве­ни от мал­ко или мно­го за­ин­те­ре­со­ва­ни ли­ца, напр[имер] сви­де­тел­с­т­ва от чи­нов­ни­ци на ня­коя кан­це­ла­рия в из­раз­ход­ва­ни­е­то на из­вес­т­ни су­ми; 6-то, има и та­ки­ва раз­по­ре­ди­те­ли на кре­ди­та, ко­и­то са дър­жа­ли у тях си оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти и се­га, ка­то им ся по­ис­ка­ха, пред­с­та­ви­ха ги, ка­то при­ба­вят (в от­го­вор на въп­рос от Па­ла­та­та за­що са ги дър­жа­ли у се­бе), че то­ва пра­вя­ли по нез­на­ние где и ко­му да пред­с­та­вят до­ку­мен­ти­те; и 7-мо, има и до­ку­мен­ти без под­пи­си.

От ка­за­но­то по-го­ре ся виж­да, че Па­ла­та­та не е има­ла го­то­ви на­ре­де­ни до­ку­мен­ти, за да мо­же да прис­тъ­пи вед­на­га към раз­г­лед­ва­ни­е­то им и да ся про­из­не­се за пра­вил­ност­та или не на нап­ра­ве­ния раз­ход, а е би­ла при­ну­де­на да ис­ка раз­ни све­де­ния от вся­кой раз­по­ре­ди­тел на кре­ди­та, да ди­ри раз­ни до­ку­мен­ти и то­га­ва да ся про­из­на­ся.

Ос­вен го­ре­из­ло­же­ни­те мъч­но­тии, по при­чи­на не­о­бяс­не­ни­е­то у нас как­во не­що е оп­рав­да­те­лен до­ку­мент, про­из­ляз­ла е не­ед­нак­вост въ[в] взгля­до­ве­те, как­то от стра­на на Па­ла­та­та, тъй и от стра­на на ня­кои ми­нис­тер­с­т­ва от­но­си­тел­но оп­рав­да­ние су­ми­те, по­хар­че­ни за де­пе­ши. Па­ла­та­та, при раз­г­леж­да­ни­е­то смет­ки­те на­ме­ри, че ня­кои от г-да раз­по­ре­ди­те­ли­те на кре­ди­ти­те, оп­рав­да­ва­ли нап­ра­ве­ни за де­пе­ши раз­хо­ди са­мо с пред­с­тав­ле­ние на кви­тан­ции от те­лег­раф­ни­те стан­ции, ко­га­то дру­ги раз­по­ре­ди­те­ли, при вся­ка кви­тан­ция при­ба­вя­ли и ко­пие от от­п­ра­ве­на­та те­лег­ра­ма, ко­е­то (ко­пие) поз­во­ля­ва да ся ви­ди да­ли от­п­ра­ве­на­та де­пе­ша е час­т­на или пра­ви­тел­с­т­ве­на. Меж­ду тем Па­ла­та­та на­ме­ри пре­пи­си от де­пе­ши, ко­и­то, ако и да са пла­те­ни с пра­ви­тел­с­т­ве­ни па­ри, са от съв­сем час­тен ха­рак­тер.

Вслед­с­т­вие на го­ре­из­ло­же­но­то и за да ся прек­ра­ти та­ко­ва неп­ра­вил­но упот­реб­ле­ние на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те су­ми, Па­ла­та­та ся от­п­ра­ви към пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва със сле­ду­ю­ще­то от­но­ше­ние под № 272 от 31-й ок­том­в­рий 1881 год.:

“От раз­г­леж­да­ни­е­то до­ку­мен­ти­те на раз­ни­те уч­реж­де­ния Па­ла­та­та за­бе­леж­ва, че при мно­го кви­тан­ции от те­лег­ра­ми не ся на­ми­рат пре­пи­си от тия пос­лед­ни­те; от ня­кол­ко же пре­пи­си на те­лег­ра­ми, ко­и­то са при­ло­же­ни при де­пеш­ни­те кви­тан­ции ся виж­да, че мно­го от тях са раз­ме­не­ни по час­т­ни ра­бо­ти и са пла­те­ни от пра­ви­тел­с­т­ве­ни су­ми; за да ся от­с­т­ра­ни по­доб­но неп­ра­вил­но упат­реб­ле­ние на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те су­ми, Па­ла­та­та има чест да мо­ли ми­нис­тер­с­т­во­то на .............. да ся раз­по­ре­ди, що­то в бъ­ду­ще под­ве­дом­с­т­ве­ни­те не­му уч­реж­де­ния и ли­ца при вся­ка де­пеш­на кви­тан­ция да при­ла­гат пре­пис от про­во­де­на­та те­лег­ра­ма”.

По по­вод на то­ва от­но­ше­ние на Па­ла­та­та Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла е пуб­ли­ку­ва­ло в Дър­жав­ний вес­т­ник ок­ръж­но под № 7875 от 24-й ок­том­в­рий 1881 г. до ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­те­ли и со­фийс­кий по­ли­ций­майс­тер, с ко­е­то им пред­ла­га да при­ла­гат ко­пии от от­п­ра­ве­ни­те те­лег­ра­ми при кви­тан­ци­и­те. Ви­ди ся да са ся раз­по­ре­ди­ли в съ­щия сми­съл и дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва, по­не­же има­ше слу­чай с Дър­жав­ния съ­вет, на кой­то до­ку­мен­ти­те на Со­фийс­ко­то ок­ръж­но ков­чеж­ни­чес­т­во бе­ше въз­вър­на­ло, по­не­же не бя­ха при­ло­же­ни изис­ку­е­ми­те пре­пи­си от те­лег­ра­ми­те. Кол­ко­то до Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те де­ла и из­по­ве­да­ни­я­та, то от до­лу­из­ло­же­но­то му от­но­ше­ние ся виж­да, че не е нап­ра­ви­ло ни­как­во раз­по­реж­да­ние ка­са­тел­но въз­бу­де­ния въп­рос № 3586 от 10 де­кем­в­рий 1881 год.

“В от­го­вор на от­но­ше­ни­е­то Ви от 31-й ок­том­в­рий т.г. под № 272, имам чест да Ви съ­об­щя, Г[ос­по­ди]не Пред­се­да­те­лю, че по­ве­ре­но­то ми ми­нис­тер­с­т­во не мо­же да пред­с­та­ви въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пре­пи­си от те­лег­ра­ми­те, ко­и­то то ек­с­пе­ди­ра, тъй ка­то по­ве­че­то от тях имат сек­рет­но съ­дър­жа­ние и не би­ва да ся ту­рят в из­вес­т­ност с пре­да­ва­не­то им от ед­на кан­це­ла­рия в дру­га. То­ва мне­ние ся спо­де­ля и от по­ли­ти­чес­кия ка­би­нет на Не­го­во Ви­со­чес­т­во, как­то ще ви­ди­те от при­ло­же­ния тук пре­пис от от­но­ше­ни­е­то му под № 100 с да­та 4-й то­го”.

В то­ва вре­ме, ко­га­то Па­ла­та­та пред­по­ла­га­ше, че с из­к­лю­че­ние Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те де­ла и из­по­ве­да­ни­я­та, всич­ки­те дру­ги ми­нис­тер­с­т­ва са нап­ра­ви­ли раз­по­реж­да­ния от­но­си­тел­но пред­с­тав­ле­ни­е­то ко­пии от те­лег­ра­ми­те, съг­лас­но ду­хът на от­но­ше­ни­е­то й под № 272, по­лу­чи сле­ду­ю­ще­то съ­об­ще­ние от­но­си­тел­но гор­ния въп­рос от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те:

№ 18588 от 10 ав­густ 1882 год.

“Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те има чест да преп­ра­ти при то­ва във Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­ве­рен пре­пис от от­но­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет от 9-й то­го под № 258 за све­де­ние”.

Ето пре­пис от по­ме­на­то­то от­но­ше­ние, в ко­е­то ся из­ла­га пос­та­нов­ле­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет:

Гос­по­ди­ну Ми­нис­т­ру на фи­нан­си­те

“Имам чест да Ви съ­об­щя, Гос­по­ди­не Ми­нис­т­ре, сле­ду­ю­ще­то ре­ше­ние, пос­та­но­ве­но от Ми­нис­тер­с­кий съ­вет в за­се­да­ни­е­то му от 4-й те­ку­щий ав­гус­та, про­то­кол XLVIII, § III.

По по­вод пред­ло­же­ни­е­то на уп­рав­ля­ва­щия Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти от­нос­но нас­то­я­ва­ни­е­то на Смет­на­та па­ла­та за дос­та­вя­ние в съ­ща­та Па­ла­та ко­пии от те­лег­ра­ми­те, Ми­нис­тер­с­кий съ­вет пос­та­но­ви:

I. По­не­же, на ос­но­ва­ние член 77 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, те­лег­ра­ма­та със­тав­ля­ва ед­на тай­на, то ко­пии от те­лег­ра­ми­те ня­ма да се из­п­ра­щат у Смет­на­та па­ла­та, а ще ся пра­щат са­мо у каз­на­чейс­т­во­то под­лин­ни­те кви­тан­ции на те­лег­раф­ни­те стан­ции, ко­и­то ще слу­жат на­мес­то оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти.

II. На­то­вар­ва ся ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те да съ­об­щи то­ва ре­ше­ние на Смет­на­та па­ла­та”.

При­ве­де­ния в го­ре­из­ло­же­но­то пос­та­нов­ле­ние 77 член от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, на ос­но­ва­ние на кой­то е от­ме­не­но пред­с­тав­ле­ни­е­то ко­пии от те­лег­ра­ми­те, ся от­на­ся са­мо до час­т­ни­те те­лег­ра­ми, но не и до ония на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния, на ко­и­то съ­дър­жа­ни­е­то неп­ре­мен­но тряб­ва да бъ­де из­вес­т­но, за да мо­же Па­ла­та­та да ся удос­то­ве­ри умес­т­но ли са по­хар­че­ни пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те па­ри или же са из­раз­ход­ва­ни за час­т­ни пот­ре­би, не­за­ви­си­мо от то­ва член 7-й от За­ко­нът за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та да­ва й пра­во да ис­ка вся­как­ви све­де­ния и раз­ни ра­зяс­не­ния вър­ху при­хо­до-раз­ход­ни­те смет­ки при раз­г­леж­да­ни­е­то им. Най-пос­ле Па­ла­та­та не виж­да как­ва тай­на ся на­ру­ша­ва, ако ся сле­ди да­ли пер­со­на­ла в раз­ни­те пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния не ко­рес­пон­ди­ра по те­лег­ра­фа за свои час­т­ни ра­бо­ти, а пла­ща та­ки­ва ко­рес­пон­ден­ции, как­то то­ва е ста­ва­ло през 1879/80 фин[ан­со­ва] год[ина], от ка­зен­ни­те кан­це­ляр­с­ки су­ми. Па­ла­та­та приз­на­ва, че мо­же да има и та­ки­ва пра­ви­тел­с­т­ве­ни сек­рет­ни де­пе­ши, съ­дър­жа­ни­е­то на ко­и­то тряб­ва да ся дър­жи тай­но, но за та­ки­ва де­пе­ши мо­же да ся дър­жи осо­бе­на смет­ка и да ся до­ла­га на На­род­но­то съб­ра­ние, че су­ма­та, из­раз­ход­ва­на за тях, не е про­ве­ре­на от Па­ла­та­та.

При всич­ко че: 1-о, го­ре­у­ка­за­но­то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет не мо­же да ся ос­но­ва­ва на 77 член от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, тъй ка­то, как­то по-го­ре ся ка­за, че той ся от­на­ся до час­т­ни­те де­пе­ши; 2-о, пос­та­нов­ле­ни­е­то на­ру­ша­ва 7 член от за­ко­нът за Па­ла­та­та, ка­то й указ­ва как­ви и кои не­ща тряб­ва да й слу­жат за оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти и с то­ва ся ог­ра­ни­ча­ва пра­во­то на Па­ла­та­та да ис­ка раз­ни ра­зяс­не­ния по при­хо­до-раз­ход­ни­те смет­ки и 3-о, че го­ре­по­ме­на­то­то пос­та­нов­ле­ние ще ся от­зо­ве вре­ди­тел­но за ка­зен­ни­те ин­те­ре­си, по­не­же ся да­ва въз­мож­ност на из­бе­же­ние от вся­ка­къв кон­т­рол по та­зи част.

Но ка­то ся яви го­ре­по­ме­на­то­то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет то на Па­ла­та­та не ос­та­ва­ше дру­го, ос­вен да до­ло­жи то­ва на На­род­но­то съб­ра­ние.

По­доб­но на го­ре­из­ло­же­но­то раз­ног­ла­сие ся слу­чи меж­ду Па­ла­та­та и Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла по по­вод або­ни­ра­ни­е­то ня­кои от уч­реж­де­ни­я­та на час­т­ни вес­т­ни­ци и пла­ща­ни­е­то им от кан­це­лар­с­ки­те су­ми.

Па­ла­та­та, ка­то на­ми­ра­ше, че та­ки­ва су­ми не мо­гат да ся от­на­сят на пра­ви­тел­с­т­ве­на смет­ка, хо­да­тайс­т­ву­ва през раз­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва за пов­ръ­ща­ни­е­то им и дейс­т­ви­тел­но ня­кои от ми­нис­тер­с­т­ва­та ся раз­по­ре­ди­ха за съ­би­ра­ни­е­то на та­ки­ва по­хар­че­ни су­ми.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла, към ко­е­то Па­ла­та ся бе­ше обър­на­ла с прос­ба да съ­бе­ре ня­кои та­ки­ва неп­ра­вил­но из­хар­че­ни па­ри, от­го­во­ри със сле­ду­ю­ще­то от­но­ше­ние:

№ 7260 от 12 ок­том­в­рий 1881 г.

“Без съм­не­ние че­те­ни­е­то на вес­т­ни­ци­те не са­мо е по­лез­но, но и за­дъл­жи­тел­но за вся­кой чес­тен чи­нов­ник, кой­то со­вес­т­но ис­ка да из­пъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си обя­за­нос­ти, той ос­вен че чер­пи от там раз­ни све­де­ния и ука­за­ния за на­сущ­ни­те нуж­ди на на­ро­да, за по-доб­ро­то по­ла­га­ние в дейс­т­вие на за­ко­на и дру­ги пра­ви­тел­с­т­ве­ни раз­по­реж­да­ния и пр., но още има въз­мож­ност да знае за ло­ши­те и без­за­кон­ни пос­тъп­ки на под­чи­не­ни­те му ли­ца и сле­до­ва­тел­но мо­же да прек­ра­ти зло­то още от са­мо­то на­ча­ло и да не ос­та­ви ви­нов­ни­те без зас­лу­же­но­то от не­го на­ка­за­ние.

Вслед­с­т­вие на то­ва имен­но ся е прак­ти­ку­ва­ло пра­ви­ло, що­то уч­реж­де­ни­я­та да из­пис­ват по­не мес­т­ни­те по-се­ри­оз­ни вес­т­ни­ци за кан­це­ла­ри­и­те си на пра­ви­тел­с­т­ве­ни су­ми, по­не­же в то­зи слу­чай че­те­ни­е­то на вес­т­ни­ци­те не е час­тен ин­те­рес, но го изис­к­ва служ­ба­та.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла из­пис­ва всич­ки­те из­да­ю­щи ся в Кня­жес­т­во­то вес­т­ни­ци за кан­це­ляр­с­ки су­ми, по­не­же вес­т­ни­ци­те, меж­ду дру­го­то, да­ват му въз­мож­ност да сле­ди над дейс­т­ви­я­та на сво­и­те чи­нов­ни­ци и да зе­ма сво­ев­ре­мен­но мер­ки за раз­с­лед­ва­ни­е­то на пос­тъп­ки­те на пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те чи­нов­ни­ци, за ко­и­то ся пръс­кат слу­хо­ве и ся пи­ше въ[в] вес­т­ни­ци­те и в слу­чай на пот­вър­ж­де­ни­е­то им да зи­ма мер­ки за прек­ра­тя­ва­ни­е­то на зло­то и на­ка­за­ние на ви­нов­ни­те то­ва до из­вес­т­на сте­пен мо­же да ся при­ме­ни и към ок­ръж­ни­те уп­ра­ви­те­ли и дру­ги уч­реж­де­ния.

Вслед­с­т­вие на всич­ко­то го­ре­из­ло­же­но по­ло­жи­тел­но не на­ми­рам за въз­мож­но да удов­лет­во­ря хо­да­тайс­т­во­то на Смет­на­та па­ла­та, из­ло­же­но в от­но­ше­ни­я­та й под № 203, 206 и 207 мо­га да се съг­ла­ся да нап­ра­вя то­ва са­мо в то­зи слу­чай, ако Смет­на­та па­ла­та ще ся пот­ру­ди да ми съ­об­щи об­с­то­я­тел­с­т­ве­на мо­ти­ви­ров­ка на как­во имен­но ос­но­ва­ние мес­т­ни­те вес­т­ни­ци не мо­гат да ся из­пис­ват от пра­ви­тел­с­т­ве­ни уч­реж­де­ния за кан­це­ла­ри­и­те им за счет на хаз­на­та. При то­ва връ­щам и раз­пис­ки­те, ко­и­то са би­ли при­ло­же­ни при го­ре­ка­за­ни­те от­но­ше­ния на Смет­на­та па­ла­та”.

На то­ва Па­ла­та­та от­го­во­ри съ[с] сле­ду­ю­ще­то от­но­ше­ние:

№ 226 ок­том­в­рий 14-й 1881 г.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има чест да из­вес­ти Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла, че тя на­пъл­но ся съг­ла­ся­ва с до­во­ди­те, из­ло­же­ни в от­но­ше­ни­е­то му под № 7260 от 12-й то­го от­но­си­тел­но пол­за­та от че­те­ни­е­то на вес­т­ни­ци­те; но по­не­же при кон­т­ро­ли­ра­ни­е­то на до­ход­ни­те и раз­ход­ни­те ста­тии на бю­д­же­та тя тряб­ва стро­го да ся во­ди и при­дър­жа от съ­щес­т­ву­ю­щи­те и съ­щес­т­ву­вав­ши за­ко­ни при при­би­ра­ни­е­то или раз­ход­ва­ни­е­то на бю­д­жет­ни­те су­ми и тъй ка­то под наз­ва­ни­е­то кан­це­лар­с­ки раз­нос­ки ся ра­зу­мя­ват са­мо нуж­ни­те за ед­на кан­це­ла­рия ве­щи ка­то пе­ра, кни­ги, мас­ти­ло и пр. И ниг­де не ся виж­да ня­кое пра­ви­тел­с­т­ве­но раз­по­реж­да­ние, с ко­е­то да ся упъл­но­мо­ща­ват пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния и ли­ца да ся або­ни­рат на час­т­ни вес­т­ни­ци на счет на ка­зен­ни­те су­ми, то Па­ла­та­та има чест да мо­ли по­кор­но ми­нис­тер­с­т­во­то да да­де ход на от­но­ше­ни­я­та й под №№ 203, 206 и 207, за­ра­ди то­ва му и преп­ра­ща че­ти­ри­тех по­вър­на­ти раз­пис­ки”.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла вмес­то да да­де ход на от­но­ше­ни­я­та на Па­ла­та­та, внес­ло въп­ро­са на раз­г­леж­да­ние в Ми­нис­тер­с­кий съ­вет; пос­та­нов­ле­ни­е­то на Съ­ве­та е съ­об­ще­но на Па­ла­та­та от Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла със сле­ду­ю­ще­то ста­но­ви­ще:

№ 9007 от 24-й де­кем­в­рий 1881 г.

“Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, в за­се­да­ни­е­то си от 7-й то­го пос­та­но­ви сле­ду­ю­ще­то ре­ше­ние, одоб­ре­но от Не­го­во Ви­со­чес­т­во:

“Вслед­с­т­вие от­но­ше­ни­я­та от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та до Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла под № 203, 206, 207 и 226, под­не­се­ни в Ми­нис­тер­с­кий съ­вет с над­пис № 7494 от­но­си­тел­но до по­диг­на­тия от по­ме­на­та­та Па­ла­та въп­рос, че пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния ня­мат пра­во да при­е­мат вес­т­ни­ци на ка­зе­нен счет сир[еч], че те не мо­гат да из­п­ла­щат або­на­мен­ти от кан­це­лар­с­ки­те су­ми, Ми­нис­тер­с­кий съ­вет пос­та­но­ви: Да ся на­то­ва­ри г-н ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те да из­ра­бо­ти и пред­с­та­ви един пра­вил­ник, кой­то да оп­ре­де­ля­ва как­во имен­но ся ра­зу­мя­ва под наз­ва­ние кан­це­лар­с­ки раз­нос­ки, то­зи пра­вил­ник да вле­зе в си­ла от 1-й иду­щий яну­а­рий”.

Пред­ре­ша­ва ся са­мо, че вся­ко ми­нис­тер­с­т­во мо­же да при­и­ма спе­ци­ал­ни за не­го вес­т­ни­ци и да ги из­п­ла­ща от кан­це­лар­с­ки­те раз­нос­ки, от то­ва пос­та­нов­ле­ние тряб­ва да ся зак­лю­чи: че са­мо от 1-й иду­щий яну­а­рий, ко­га­то ще бъ­де из­ра­бо­тен един пра­вил­ник как­во тряб­ва да ся ра­зу­мя­ва под наз­ва­ни­е­то кан­це­лар­с­ки раз­нос­ки, мо­же стро­го да ся изис­к­ва от пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния, що­то стро­го да ся при­дър­жат при тоя пра­вил­ник, а до то­га­ва, вслед­с­т­вие на от­със­т­вия на как­ви-го­де ука­за­ния по тоя въп­рос, ни­кой не е в пра­во да ис­ка, що­то те­зи уч­реж­де­ния се­га да вър­нат па­ри­те за из­пи­са­ни­те от тях още през 1879 г. за кан­це­ла­ри­и­те им вес­т­ни­ци, из­п­ла­те­ни от кан­це­лар­с­ки­те су­ми”.



По­не­же в пос­та­нов­ле­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет не ся го­во­ри ни­що от­но­си­тел­но неп­ра­вил­но по­хар­че­ни­те в ми­на­ло­то вре­ме от раз­ни­те уч­реж­де­ния су­ми за або­на­мен­ти на вес­т­ни­ци, то зак­лю­че­ни­е­то на г-на уп­рав­ля­ю­щий Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла не мо­же да из­ти­ча от пос­та­нов­ле­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет, в ко­е­то ни­що не е ка­за­но за на­чи­нът, по кой­то тряб­ва да ся пос­тъ­пи със су­ми­те, по­хар­че­ни до 1-й яну­а­рий 1882 год. за або­на­мен­ти, за­то­ва Па­ла­та­та си ос­та­ва при пър­во­то мне­ние, т.е., че та­ки­ва су­ми по­хар­че­ни са неп­ра­вил­но и без ни­как­во ос­но­ва­ние, то­ва ся пот­вър­дя­ва и от впос­лед­с­т­вие из­ра­бо­те­ния пра­вил­ник за кан­це­лар­с­ки раз­хо­ди, кой­то да­ва пра­ва и то са­мо на по-вис­ши­те уч­реж­де­ния да по­лу­ча­ват вес­т­ни­ци и кни­ги по спе­ци­ал­ност­та си; при все то­ва, ка­то взе пред­вид ка­те­го­ри­чес­ко­то за­яв­ле­ние на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла, че ни­кой ня­ма пра­во да ис­ка об­рат­но по­хар­че­ни­те ве­че за вес­т­ни­ци су­ми, тя на­ме­ри за нуж­но да прек­ра­ти пре­пис­ка­та и да до­ло­жи то­ва на са­мо­то На­род­но съб­ра­ние.

ЗА­БЕ­ЛЕЖ­КИ ПО ПРИ­ХОД­НИ­ТЕ СТА­ТИИ НА БЮ­Д­ЖЕ­ТА

ЗА 1879/80 ГО­ДИ­НА


Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница