Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

“В от­го­вор на за­пит­ва­ни­е­то от 18 те­ку­щий юний под № 97, Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те има чест да уве­до­ми Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, че един­с­т­ве­на­та при­чи­на, где­то бег­ли­ка за 1879/80 год. ся е взи­мал раз­лич­но и не в ед­на­къв раз­мер по всич­ки­те ок­ръ­жия е тая, че бив­ший фи­нан­сов от­дел не ся е раз­по­ре­дил да да­де на гу­бер­на­то­ри­те нас­тав­ле­ния вър­ху тоя пред­мет пре­ди още да поч­не преб­ро­я­ва­ни­е­то на дреб­ния до­би­тък. Вслед­с­т­вие на то­ва те (гу­бер­на­то­ри­те) при­гот­ви­ха и пред­с­та­ви­ха в от­де­ла ок­лад­ни­те ве­до­мос­ти за бег­ли­ка, ка­то об­ло­жи­ха ов­ци­те и ко­зи­те кои с по 90 сто­тин­ки, кои с по 1 франк. При по­е­ма­ни­е­то уп­рав­ле­ни­е­то ми­нис­тер­с­т­во­то не мо­жа да не за­бе­ле­жи то­ва опу­ще­ние, но му бе­ше не­въз­мож­но да из­п­ра­ви греш­ки­те, по­не­же в ня­кои мес­та по-го­ля­ма­та част от дъл­жи­ма­та су­ма то­ку-ре­чи, че бе­ше съб­ра­на. Ос­вен то­ва, ако бя­ха ста­на­ли поп­рав­ки в кни­ги­те на кме­то­ве­те те щя­ха да до­ка­рат го­ле­ми зат­руд­не­ния за пос­лед­ни­те, ко­и­то и без то­ва не са в със­то­я­ние да дър­жат ре­дов­но смет­ки­те. То­ва об­с­то­я­тел­с­т­во имен­но и при­ну­ди пър­во­то ми­нис­тер­с­т­во да ся при­ми­ри с тоя не­нор­ма­лен ред. Ето за­що, ко­га­то бив­шия Ви­дин­с­ки гу­бер­на­тор с от­но­ше­ни­е­то от 18 но­ем­в­рий 1879 г. под № 4666 пред­с­та­ви в ми­нис­тер­с­т­во­то за раз­ре­ше­ние въз­ник­на­ло­то раз­ног­ла­сие меж­ду Лом­с­кий ок­ръ­жен на­чал­ник и та­мош­ния ок­ръ­жен съ­вет по по­вод на прес­мет­ва­ни­е­то бег­ли­ка. Ми­нис­тер­с­т­во­то, ка­то приз­на то­га­ва, че ок­ла­да е неп­ра­вил­но из­чис­лен, пред­пи­са оба­че да не ста­ват ни­как­ви из­ме­не­ния в тоя сми­съл, за да ся из­бег­нат раз­ни­те зап­ли­та­ния, ко­и­то неп­ра­вил­но би ся по­ро­ди­ли и тъй не­да­ва­ни­е­то на вре­мен­ни ука­за­ния от вис­ша­та власт е пре­диз­ви­ка­ло не­ед­но­об­раз­но­то съ­би­ра­ние бег­ли­ка в раз­лич­ни­те ок­ръ­жия на кня­жес­т­во­то.

Меж­ду тем за­кон­на­та и спра­вед­ли­ва­та нор­ма, с ко­я­то тряб­ва­ше да ся об­ло­жи се­ка ед­на ов­ца и ко­за бе­ше оп­ре­де­ле­на в 41/2 гро­ша (Ма­те­ри­а­ли для изу­че­ния Бол­га­рии, ви­пуск I, стр. 94), ко­и­то, пре­о­бър­на­ти въ[в] фран­ко­ве по то­га­ваш­на­та мо­нет­на та­ри­фа, съ­от­вет­с­т­ву­ва­ха на 1 франк 2 сан­ти­ма (4 5/10 х 22.68 V = 1.02).

§ 4, ст. 1. Ак­циз от су­ров тю­тюн (му­ру­рие). При прег­леж­да­ни­е­то пос­тъп­ле­ни­я­та от то­ва даж­дие виж­да ся, че в ня­кои ок­ръ­зи са вна­ся­ни су­ми от де­ся­тък на тю­тю­ня, ко­га­то в дру­ги ок­ръ­жия, где­то имен­но да ся об­ра­бот­ва в по-го­лям раз­мер то­ва рас­те­ние, не е взе­то та­къв на­лог; съ­що ся срещ­на­ха раз­но­об­ра­зия при съ­би­ра­ни­е­то на му­ру­ри­е­то, ко­е­то в ня­кои ок­ръ­зи е съ­би­ра­но по 68 сто­тин­ки, ко­га­то съг­лас­но § 9 от вре­мен­ни­те пра­ви­ла за ак­ци­за на тю­тю­ня, ос­вен по­зем­лен на­лог, да пла­ти по 75 сто­тин­ки ак­циз (му­ру­рие).

По го­ре­из­ло­же­но­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те с от­но­ше­ни­е­то си от 20 юний 1882 г. под № 7353 съ­об­щи сле­ду­ю­ще­то: от­но­си­тел­но по­зе­мел­ния на­лог от тю­тю­ни­те, оп­ре­де­ле­ни­е­то и съ­би­ра­ни­е­то му е при­над­ле­жа­ло на ок­ръж­ни­те съ­ве­ти, а ак­циз­ни­те над­зи­ра­те­ли, и от­пос­ле фи­нан­со­ви чи­нов­ни­ци, са ся за­ни­ма­ва­ли са­мо с оп­ре­де­ле­ни­е­то на ак­ци­за. По­зе­мел­ния на­лог от тю­тю­ня тряб­ва да ся е взе­мал на­ся­къ­де, но са­мо че в ня­кои ок­ръ­зи той е фи­гу­ри­рал от­дел­но от дру­ги­те на­ло­зи, а в ня­кои е бил при­съ­е­ди­нен в дру­ги­те де­ся­тъ­ци и е оз­на­ча­ван са­мо с об­що­то име по­зе­ме­лен на­лог, как­то е ста­ва­ло и с по­зе­мел­ния на­лог на ло­зя­та.

Кол­ко­то за не­рав­но­мер­но­то съ­би­ра­ние му­ру­рие ми­нис­тер­с­т­во­то да­ва сле­ду­ю­ще­то обяс­не­ние: Вре­мен­ни­те пра­ви­ла за ак­ци­за на тю­тю­ня в Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во са влез­ли в си­ла от 1 март 1879 год., а до туй вре­ме ся е прак­ти­ку­вал тур­с­кия за­кон за тю­тю­тя; спо­ред тур­с­кия за­кон ак­циз ся пла­ща по 3 гро­ша на ока­та или 68 сто­тин­ки, в кой­то раз­мер е об­ло­жен и тю­тю­ня, съб­ран през 1877/78 год., а тю­тю­ня, съб­ран през 1879 г. е об­ло­жен, съг­лас­но 9-й член от Вре­мен­ний пра­вил­ник за ак­ци­за на тю­тю­ня по 75 сто­тин­ки на ока­та.

При­чи­на­та заг­де­то ся сре­ща, че и през 1879 г. е пла­ща­но по 68 стот[ин­ки] за ока­та тю­тюн е та­зи, че от ак­ци­за на тю­тю­ня за 1878 год. са ос­та­на­ли не­до­бо­ри в 1879/80 год., а ка­то тю­тю­ня е бил про­из­ве­де­ние от 1878 г. той в ко­я­то го­ди­на и да се из­п­ла­ща ся е об­ла­гал с 68 сто­тин­ки или три гро­ша на ока­та.

За да ся уз­нае кол­ко оки тю­тюн е има­ло в ця­ло­то Кня­жес­т­во ся по­ис­ка­ха теф­те­ри­те, пред­ви­де­ни по § 10 от Вре­мен­ни­те пра­ви­ла за ак­ци­за на тю­тю­ня, в ко­и­то теф­те­ри ся за­пис­ва ко­ли­чес­т­во­то на съб­ра­ния тю­тюн и ся из­чис­ля­ва ак­ци­за. По­не­же по­ме­на­ти­те кни­ги не са по­лу­че­ни още от всич­ки­те бив­ши ак­з­циз­ни над­зи­ра­те­ли и фи­нан­со­ви чи­нов­ни­ци, то за се­га не мо­же да ся уз­нае ок­ла­дът на то­ва даж­дие за 1879/80 год.

То­зи до­ход е пред­ви­ден в бю­д­же­та да до­не­се 350,000 ле­ва, а е съб­ра­но от 139,133 лв. 67 сто­тин­ки.

С П И С Ъ К

за та­ри­фи­те на бан­де­ро­ли­те в Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во

до 1 но­ем­в­рий 1879 год.

I II III IV V за­бе­леж­ка

ка­чес­т­во ка­чес­т­во ка­чес­т­во ка­чес­т­во ка­чес­т­во

л. л. л. с. л. с. л. с. л. с.

1. Со­фийс­ка 5 67 2 27 1 13 2/5 - - - -

2. Ру­сен­с­ка 6 60 5 50 4 55 3 30 2 20

3. Ви­дин­с­ка 6 80 5 67 4 54 3 40 2 27

4. Вар­нен­с­ка 6 80 5 67 4 55 3 40 2 27

5. Тър­нов­с­ка - - - - 4 40 3 30 2 20

6. Сви­щов­с­ки,

Плев­нен­с­ки и

Раз­г­рад­с­ка - - 5 69 - - 3 42 2 27

7. Шу­мен­с­ка - - - - - - 3 42 - -

8. Лов­чан­с­ка - - - - - - - - 1 10

Вър­ху го­ре­из­ло­же­на­та та­ри­фа ми­нис­тер­с­т­во­то да­ва сле­ду­ю­щи­те ра­зяс­не­ния: 1-о, че тия та­ри­фи са из­в­ле­че­ни, до­кол­ко­то е би­ло въз­мож­но, из кни­ги­те, ко­и­то ся дър­жат в ми­нис­тер­с­т­во­то за кон­т­ро­ля на та­бач­ни­те фаб­ри­ки; 2-о, как­то от спи­съ­ка, тъй и от име­ю­щи­те ся в де­ла­та на ми­нис­тер­с­т­во­то све­де­ния за та­ри­фи­те на бан­де­ро­ли­те в тур­с­ко вре­ме, а и по-сет­не и в Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во, ся виж­да, че с из­к­лю­че­ние Со­фийс­ка­та гу­бер­ния, то­га­зи це­на­та на I-во ка­чес­т­во бан­де­ро­ли е би­ла 30 гро­ша ока­та, на 2-о ­ 25, на 3-то ­ 20, на 4-то ­ 15 и на 5-то ­ 10 и че при об­ръ­ща­ни­е­то гро­шо­ве­те на ле­во­ве ся е яви­ла раз­ли­ка­та,ко­я­то ся за­бе­леж­ва в спи­съ­ка на це­ни­те, как­то меж­ду гу­бер­ни­и­те, тъй съ­що и меж­ду ок­ръ­зи­те на ед­на и съ­ща гу­бер­ния, как­то что са те­зи, по­ка­за­ни в спи­съ­ка под № 6,7 и 8; 3-то, че це­на­та на бан­де­ро­ли­те от 4-о и 5-о ка­чес­т­во в Со­фийс­ка­та, 1-о и 2-0 в Тър­нов­с­ка­та гу­бер­ния, не са из­вес­т­ни, за­що­то тю­тю­не­ви из­де­лия от те­зи ка­чес­т­ва та­мош­ни­те фаб­ри­кан­ти не са из­ра­бот­ва­ли.

В про­дъл­же­ние на 10-тях ме­се­ца Ко­ва­чев не е вне­съл ни­що сре­щу дъл­гът си, но ся виж­да от де­ло­то му, че той е пе­ча­тал за смет­ка на пра­ви­тел­с­т­во­то раз­ни за­ко­ни и пра­ви­ла и вмес­то па­ри пред­с­тав­ля­вал е смет­ки за стой­ност­та на пе­ча­та­ни­те не­ща.

За по­яс­не­ние въп­ро­сът по при­хо­дът от та­зи ста­тия са ис­ка­ни све­де­ния от Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те де­ла, но до се­га не са още по­лу­че­ни.

Тъй ка­то при­хо­дът от го­ре­оз­на­че­на­та ста­тия е най-зна­чи­тел­ния по От­де­лът за мит­ни­ци­те и със­тав­ля­ва по­ве­че от шес­та­та част на бю­д­же­тът, а при то­ва ся виж­да та­къв зна­чи­те­лен де­фи­цит по та­зи ста­тия, то не­об­хо­ди­мо е да ся из­ло­жи ус­т­ройс­т­во­то на тия уч­реж­де­ния, тех­ния ход и ор­га­ни­за­ция през 1879 год. и тях­на­та де­я­тел­ност през фи­нан­со­ва­та 1879/80 год., за да мо­же да ся уяс­нят по-глав­ни­те при­чи­ни по тоя не­дос­тиг.

След зав­зе­ма­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка­та стра­на са би­ле въд­во­ря­ва­ни пос­те­пен­но всич­ки­те уч­реж­де­ния, съ­щес­т­ву­ва­ли при тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, в то­ва чис­ло и мит­ни­ци­те и от де­ла­та на бив­ший ми­тар­с­т­вен от­дел ся виж­да, че въ[в] всич­ки­те за­е­ти сан­д­жа­ци са би­ле не­мед­лен­но от­к­ри­ти мит­ни­ци, ко­и­то са има­ли в на­ча­ло­то съ­щия ли­чен със­тав в съ­щия раз­мер, как­то в тур­с­ко вре­ме и са ся ръ­ко­во­ди­ли в дейс­т­ви­я­та си от са­мо­то на­ча­ло по пра­ви­ла­та, съ­щес­т­ву­вав­ши при тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во.

То­га­ваш­на­та граж­дан­с­ка кан­це­ла­рия при Не­го­во Им­пе­ра­тор­с­ко Ви­со­чес­т­во Глав­но­ко­ман­ду­ю­щия, ка­то же­ла­я­ла да уз­нае в ка­къв ред въ­об­ще ся на­ми­рат мит­ни­ци­те край Ду­на­ва и Чер­но мо­ре, по­ис­ка­ла с пред­пи­са­ние от 25 ап­ри­лий 1878 год. под № 1031/35 от то­га­ваш­ни­те гу­бер­на­то­ри да й съ­об­щят сле­ду­ю­щи­те све­де­ния от­но­си­тел­но мит­ни­ци­те:

1. Чис­ло­то и наз­ва­ни­е­то на съ­щес­т­ву­ю­щи­те мит­ни­ци въ[в] вве­ре­на­та му гу­бер­ния.

2. С как­ви пра­ви­ла ся те ръ­ко­вод­с­т­ву­ват при взе­ма­ни­е­то ми­то.

3. Ми­тар­с­т­ве­ни­те ща­то­ве и кое е пос­лу­жи­ло за ос­но­ва­ние при уреж­да­ни­е­то им и

4. Ко­ли­чес­т­во­то и ви­дът на внос­ни­те и из­нос­ни­те сто­ки и су­ма­та, съб­ра­на от вся­ка мит­ни­ца до 1-й май ис­та­та го­ди­на.

След ня­кол­ко дни от от­п­рав­ле­ни­е­то до гу­бер­на­то­ри­те гор­ния цир­ку­ляр но­во­от­к­ри­та­та кан­це­ла­рия на Им­пе­ра­тор­с­кий Рос[сийс­кий] Ко­ми­сар сче­ла за нуж­но и ко­ман­ди­ро­ва­ла над­вор­ния съ­вет­ник г-на Те­о­ха­ро­ва³⁶ да нап­ра­ви ре­ви­зия в край­ду­нав­с­ки­те мит­ни­ци, ко­му­то и от­п­ра­ви­ла сле­ду­ю­ще­то пис­мо:

Ко­пие

Над­вор­но­му Со­вет­ни­ку Те­о­ха­ро­ву

“Для при­ве­де­ние в яс­ность та­мо­женных сбо­ров, про­из­во­дя­щих­ся в при­ду­найс­ких го­ро­дах Бол­га­рии пред­пис­ы­ваю Ва­ше­му Бла­го­ро­дию те­перь же от­п­ра­вить­ся в объ­езд наз­ванных го­ро­дов и соб­рать на мес­те воз­можново пол­ниия све­де­ния о та­мо­женных сбо­рах, взыма­емых на ос­но­ва­нии та­ри­фа, ус­та­нов­лен­на­го при ту­рец­ком пра­ви­тель­с­т­ве, а рав­но и от та­ких, ко­тор­ые в ска­зан­ном та­ри­фе не­по­ка­занны.

В ви­ду важ­нос­ти де­ла воз­ла­га­е­мое на Вас по­ру­че­ние не­об­хо­ди­мо окон­чить по воз­мож­нос­ти в двух­не­дель­ний срок и не поз­же как в кон­цу се­го мая дос­та­вить мне в Фи­ли­по­по­ле от­чет обов­сем, что Вы приз­на­е­те по­лезным для ус­пе­ха та­мо­женных сбо­ров при­ду­найс­ких го­ро­дах Бол­га­рии.

(под­пи­сал): Князь Дон­ду­ков-Кор­са­ков³⁷”

Кан­це­ля­ри­я­та на Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­кий] Ко­ми­сар, ка­то не по­лу­чи­ла ни­ка­къв от­го­вор от гу­бер­на­то­ри­те на цир­ку­ляр­но­то пред­пи­са­ние от 25-й ап­ри­лий 1878 год., от­п­ра­ве­но от бив­ша­та граж­дан­с­ка кан­це­ля­рия, сче­ла за не­об­хо­ди­мо да от­п­ра­ви нов цир­ку­ляр в съ­щия сми­съл и то на 31 юлий и[ста­та] г[оди­на].

Меж­ду тем ко­ман­ди­ров­ний над­вор­ний съ­вет­ник г-н Те­о­ха­ров свър­шил сво­я­та ре­ви­зия и е съ­об­щил на Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­кий] Ко­ми­сар: 1-о, че от­к­рил зна­чи­тел­но зло­у­пот­реб­ле­ние в Ру­сен­с­ка­та мит­ни­ца и от­дал ви­нов­ни­те под съд и 2-о, че мит­ни­ци­те, при взи­ма­ни­е­то ми­тар­с­т­вен­ни­те сбо­ро­ве са ся ос­но­ва­ва­ли на Тър­гов­с­ки­те трак­та­ти, зак­лю­че­ни меж­ду Тур­ция и Инос­т­ран­ни­те дър­жа­ви и че про­цен­т­но­то из­чис­ле­ние на ми­то­то ста­ва­ло на ос­но­ва­ние съ­щес­т­ву­вав­шия при тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во та­риф и по па­зар­ни­те це­ни.
(От­но­ше­ние от кан­це­ла­ри­я­та на Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­кий] Ко­ми­сар до Ру­сен­с­кий гу­бер­на­тор от 8-й ав­густ 1878 г. под № 1598).

В от­го­вор на цир­ку­ляр­но­то пред­пи­са­ние от 31 юлий Ру­сен­с­кий гу­бер­на­тор съ­об­ща­ва сле­ду­ю­ще­то: Че в Ру­сен­с­ка­та гу­бер­ния мит­ни­ци­те са би­ле от­к­ри­ти и на­ре­де­ни на съ­щи­те приб­ли­зи­тел­но ос­но­ва­ния, как­то е би­ла во­де­на раз­но­об­раз­но по раз­ни­те мит­ни­ци и то­ва е под­бу­ди­ло гу­бер­на­то­ра да въ­ве­де ед­но­об­ра­зие по от­чет­ност­та в мит­ни­ци­те, ко­е­то и дос­тиг­нал, ка­то под­чи­нил всич­ки­те в гу­бер­ни­я­та му мит­ни­ци под ве­де­ни­е­то на уп­ра­ви­те­ля на Ру­сен­с­ка­та мит­ни­ца и чрез из­ра­бот­ва­ни­е­то ед­нак­ви фор­ми за всич­ки­те мит­ни­ци.

Ос­вен то­ва той съ­об­ща­ва, че при взи­ма­ни­е­то ми­то­то от внос­ни­те и из­нос­ни­те сто­ки мит­ни­ци­те въ[в] вве­ре­на­та му гу­бер­ния са ся ръ­ко­во­ди­ли от та­ри­фи­те, склю­че­ни меж­ду Тур­ция и Ан­г­лия на 1861 год. 29-й ап­ри­лий и по дру­га та­ри­фа меж­ду Тур­ция и Фран­ция, склю­че­на в съ­ща­та го­ди­на и за ня­кои дру­ги сто­ки (ви­ди ся за неп­ред­ви­де­ни­те в та­ри­фи­те), оце­не­ни­е­то е ста­ва­ло и по фак­ту­ри­те на тър­гов­ци­те, но тия пос­лед­ни­те не са би­ле обя­за­тел­ни за ми­тар­с­т­ве­ни­те чи­нов­ни­ци, ко­и­то са има­ли пра­во да от­х­вър­лят фак­ту­ри­те, ко­га­то ги приз­на­ят за не­ос­но­ва­тел­ни (фал­ши­ви). На ро­мън­с­ки­те про­из­ве­де­ния е взи­ма­но по 4 1/2 % ми­то по про­из­вол­на оцен­ка, на гръц­ки­те и сръб­с­ки­те по 7 гро­ша 8 па­ри, но сто­ки­те, оце­не­ни ( ad valorem) по стой­ност; кол­ко­то за из­нос­ни­те сто­ки, то от­п­рав­ле­ни­те за в Ев­ро­па е взи­ма­но 1 % ми­то на ос­но­ва­ние тур­с­ка­та та­ри­фа, а от­п­ра­ве­ни­те в Ро­мъ­ния и Сър­бия по 7 гро­ша и 8 па­ри по оцен­ка про­из­вол­на. В слу­чай, че тър­го­ве­ца не ся съг­ла­си на нап­ра­ве­на­та от мит­ни­ци­те оцен­ка, то той мо­же да да­де ми­то­то в на­ту­ра.

Кан­це­ля­ри­я­та на Им­пер[атор­с­кий] Рос[сийс­кий] Ко­ми­сар, ка­то ся уве­до­ми­ла от ра­пор­та на над­вор­ний съ­вет­ник Теоха­ро­ва, по как­ви пра­ви­ла и на как­во ос­но­ва­ние са ся ръ­ко­во­ди­ли мит­ни­ци­те при из­чис­ле­ни­е­то на ми­тар­с­т­ве­ни­те сбо­ро­ве и ка­то е има­ла на­ме­ре­ние да пре­ус­т­рои мит­ни­ци­те, по­ис­ка­ла от гу­бер­на­то­ри­те: Ви­дин­с­кий, Ру­сен­с­кий и Тул­чан­с­кий да съ­об­щят и да й преп­ра­тят сле­ду­ю­щи­те све­де­ния: 1. Ко­пие от Тър­гов­с­ки­те трак­та­ти; 2. Ко­пие от та­ри­фа­та, ко­я­то е съ­щес­т­ву­ва­ла при тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во и 3. Из­вод от ми­тар­с­т­ве­ни­те кни­ги за пос­лед­ня­та го­ди­на с под­роб­но на­и­ме­но­ва­ние на всич­ки­те при­ка­ра­ни през мит­ни­ци­те сто­ки, оце­ня­ва­ни­е­то им, ко­ли­чес­т­во­то на по­лу­че­но­то от тях ми­то, как­то в про­цен­т­но от­но­ше­ние, тъй и су­ма­та.

По по­вод гор­ни­те ис­ка­ния от кан­це­ляр[ията] на Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­ки] Коми­сар, Ви­дин­с­кий гу­бер­на­тор съ­об­ща­ва с пис­мо от 14 сеп­тем­в­рий 1878 г. под № 93 сле­ду­ю­щи­те: 1-о, че Тър­гов­с­ки трак­та­ти, склю­че­ни меж­ду Тур­ция и инос­т­ран­ни­те дър­жа­ви ни­то у не­го, ни­то в под­ве­дом­с­т­ве­ни­те му мит­ни­ци ся на­ми­рат; 2-о, че та­ри­фи­те, съ­щес­т­во­вав­ши при тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, на­ми­рат ся в мит­ни­ци­те на Ви­дин­с­кия сан­д­жак са­мо на тур­с­ки и гръц­ки язи­ци, а фран­цуз­ко и бъл­гар­с­ко из­да­ние, по не­го­ви­те све­де­ния има­ло в Ца­риг­рад у кни­гоп­ро­да­ве­ца Вай­са³⁸, от­г­де­то гу­бер­на­то­ра ги из­пи­сал за мит­ни­ци­те на Ви­дин­с­кий сан­д­жак и 3-о, че све­де­ния за ми­на­ло­то вре­ме как­то за ми­то­то, тъй и за из­ка­ра­ни­те сто­ки не мо­же да дос­та­ви, по­не­же тур­ци­те от­нес­ли всич­ки­те кни­ги.

При то­ва си от­но­ше­ние гу­бер­на­то­ра при­ла­га две ве­до­мос­ти с обоз­на­че­ние наз­ва­ни­е­то на сто­ки­те, за ко­и­то в мит­ни­ци­те на Ви­дин[ския] сан­д­жак ми­то­то ся е взи­ма­ло то­га­ва съ­об­раз­но с оце­не­ни­е­то им, по­ка­за­но в тур­с­ка­та та­ри­фа (тия две ве­до­мос­ти ся срав­ни­ха с тур­с­ка­та та­ри­фа и ся ока­за, че са из­в­ле­че­ни от нея).

Всич­ки­те дру­ги сто­ки, не­оз­на­че­ни в тия ве­до­мос­ти по при­чи­на, че са оце­не­ни по та­ри­фа­та по-до­лу от се­гаш­на­та им па­зар­на це­на, пла­щат ми­то по оце­не­ни­е­то, нап­ра­ве­но от са­ма­та мит­ни­ца, ко­е­то в прин­цип ся до­пу­ща и от за­ко­на.

Са­мо по се­бе ся раз­би­ра, до­ба­вя гу­бер­на­то­ра, че в пред­с­тав­ля­е­ми­те ве­до­мос­ти не ряд­ко ста­ват из­ме­не­ния с вмес­тю­ва­ние или из­к­люч­ва­ние от тях ед­но или дру­го на­и­ме­но­ва­ние на сто­ки­те, ко­я­то опе­ра­ция за­ви­ся­ла от па­зар­но­то нис­ко или ви­со­ко оце­не­ние на ар­ти­ку­лът и не­го­ва­та оцен­ка в та­ри­фи­те.

От пос­лед­ни­те две мис­ли, из­ка­за­ни в от­но­ше­ни­е­то на гу­бер­на­то­ра, са виж­да, че са ся из­х­вър­ли­ли из ве­до­мост­та ония сто­ки, ко­и­то на па­за­ря са има­ли по-ви­со­ка це­на от оце­не­ни­е­то им в та­ри­фа­та и ся е ос­та­вя­ла сво­бод­на мит­ни­ца­та да ги оце­ня­ва по па­зар­ни­те en gros це­ни, от ко­е­то ся е пол­зу­ва­ла хаз­на­та, нап­ро­тив же въ[в] ве­до­мост­та са би­ле включ­ва­ни ония сто­ки, ко­и­то би­дей­ки нис­ко оце­не­ни в пи­я­ца­та, тряб­ва­ло да ся оце­ня­ват по та­ри­фи­ра­ни­те це­ни, за да не гу­би хаз­на­та.

От всич­ко до се­га из­ло­же­но по въп­ро­са за ор­га­ни­за­ци­я­та на мит­ни­ци­те при вли­за­ни­е­то на рус­ки­те войс­ки в Бъл­га­рия ста­ва яв­но:

1. Че тия уч­реж­де­ния са би­ле от­к­ри­ти на съ­щи­те ос­но­ва­ния, на ко­и­то са би­ле уч­ре­де­ни и тур­с­ки­те мит­ни­ци.

2. Че всич­ко, ко­е­то е би­ло обя­за­тел­но за тур­с­ки­те мит­ни­ци и осо­бе­но по оце­не­ни­е­то сто­ки­те и из­чис­ле­ние ми­то­то е би­ло съ­що та­ка обя­за­тел­но и за но­во­уч­ре­де­ни­те бъл­гар­с­ки мит­ни­ци и

3. Че до уч­реж­де­ни­е­то на Цен­т­рал­ний ми­тар­с­т­вен от­дел при уп­рав­ле­ни­е­то на Им­пе­ра­тор[ския] Рос[сийс­ки] Коми­сар, тия уч­реж­де­ния са за­ви­се­ли не­пос­ред­с­т­ве­но от гу­бер­на­то­ри­те, вслед­с­т­вие на ко­е­то не е мог­ло да има съ­вър­ше­но ед­но­об­ра­зие по де­лоп­ро­из­вод­с­т­во­то.

Всич­ко го­ре­из­ло­же­но по ус­т­ройс­т­во­то на мит­ни­ци­те е по­чер­п­на­то от де­ло № 6 на Цен­т­рал­но­то та­мож­но уп­рав­ле­ние, ко­е­то слу­чай­но ся на­ме­ри в ар­хи­вът на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те по тър­се­ни­е­то на Па­ла­та­та и то на 23 но­ем­в­рий т.г., а до то­ва вре­ме Па­ла­та­та ся е ръ­ко­во­ди­ла от све­де­ни­я­та, ко­и­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и е да­ло по то­зи въп­рос, как­то то­ва ся виж­да от по-до­лу из­ло­же­на­та пре­пис­ка меж­ду ми­нис­тер­с­т­во­то и Па­ла­та­та.

В та­ко­ва по­ло­же­ние са би­ле мит­ни­ци­те ко­га­то ся е от­к­рил Цен­т­рал­ний ми­тар­с­т­вен от­дел, ко­е­то е ста­на­ло в края на 1878 год.

Де­я­тел­ност­та на но­во­от­к­ри­тия от­дел по ус­т­ройс­т­во­то на мит­ни­ци­те ся е от­ра­зи­ло в из­ра­бот­ва­ни­е­то на ин­с­т­рук­ции, ко­и­то са има­ли за цел окон­ча­тел­но­то ус­т­ройс­т­во на тия уч­реж­де­ния; из­ра­бо­те­ни пра­ви­ла са сле­ду­ю­щи­те: 1-о, Вре­мен­ни­те нас­тав­ле­ния за уп­ра­ви­те­ли­те и чи­нов­ни­ци­те на мит­ни­ци­те и ми­тар­с­т­ве­ни­те пун­к­то­ве, ут­вър­де­ни от Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­ки] Ко­ми­сар на 10 март 1879 г.; 2-о, Прив­ре­мен­ни нас­тав­ле­ния на ми­тар­с­т­ве­ни­те стра­жа­ре, ут­вър­де­ни от Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­ки] Ко­ми­сар на 10 март 1879 г.; 3-о, Про­ект за Ми­тар­с­т­ве­ний ус­тав на Бъл­гар­с­ко­то Кня­жес­т­во, ут­вър­ден от Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­ки] Ко­ми­сар на 7 юний 1879 г. и 4-о, Прив­ре­мен­ни нас­тав­ле­ния за ми­тар­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния, ут­вър­де­ни от Им­пер[атор­с­кия] Рос[сийс­ки] Ко­ми­сар на 5 фев­ру­а­рий 1879 г. Пос­лед­ни­те два за­ко­на идат да пот­вър­дят от­но­во, че та­ри­фи­те, по ко­и­то мит­ни­ци­те са ся ръ­ко­во­ди­ли от са­мо­то си от­к­ри­ва­ние не са би­ле от­ме­не­ни ни­как от От­де­лът и сле­до­ва­тел­но са би­ле в пъл­но дейс­т­вие; имен­но § 18 от Прив­ре­мен­ни­те нас­тав­ле­ния (по де­лоп­ро­из­вод­с­т­во) за ми­тар­с­ки­те уч­реж­де­ния гла­си: Прег­лед­ва­ни­е­то на сто­ки­те ста­ва: в мит­ни­ци­те I и II клас от оце­ни­те­ля и ма­га­зи­не­ра; в III клас от уп­ра­ви­те­ля и оце­ни­те­ля; в IV клас от уп­ра­ви­те­ля, а в пун­к­то­ве­те от пи­са­ри­те; всич­ко, що са по­ка­же в прег­лед­ва­ни­е­то един от прег­лед­ва­чи­те пра­ви сво­е­ръч­но бе­леж­ки в стъл­бо­ве­те 4, 5 и 6 на дек­ла­ра­ци­я­та (об­ра­зец № 7). Ка­чес­т­во­то на сто­ки­те ся за­пис­ва с та­риф­ни на­и­ме­но­ва­ния, а ко­ли­чес­т­во­то, кол­ко­то го по­ка­же тег­ло­то, бро­ят или ме­ра­та, съ­об­раз­но с то­ва на ко­е­то ся пла­ща ми­то.

От­но­си­тел­но до сто­ки­те, на ко­и­то ми­то­то не е по­ка­за­но в та­ри­фи­те, за­пис­ват спо­ред как­то ся по­ка­же в прег­лед­ва­ни­е­то стой­ност­та на сто­ка­та с оп­ре­де­ле­ние в еди­ни­ца от тег­ло, ме­ра или брой, ка­то ся взе­ме въ[в] вни­ма­ние об­ръ­ща­ни­е­то на те­зи сто­ки в тър­го­ви­я­та.

А § 2 от Ми­тар­с­т­ве­ний ус­тав гла­си, че за всич­ки­те сто­ки, внос­ни и из­нос­ни, на ко­и­то вли­за­ни­е­то или из­на­ся­ни­е­то не е зап­ре­те­но в Кня­жес­т­во­то, пла­ща ся ми­то, раз­ме­ра на ко­е­то ся оп­ре­де­ля­ва от Та­ри­фа­та.

Гра­мад­на­та ра­бо­та, с ко­я­то е бил прет­ва­рен Ми­тар­с­т­ве­ния от­дел ­ из­ра­бот­ва­ни­е­то на го­ре­у­ка­за­ни­те пра­вил­ни­ци, не му е поз­во­ли­ло да обър­не още в на­ча­ло­то сво­е­то вни­ма­ние вър­ху ре­ви­зи­ра­ни­е­то на мит­ни­ци­те; за­къс­ня­ва­ни­е­то с ус­т­ройс­т­во­то ре­ви­зи­он­на­та част спра­вед­ли­во мо­же да ся от­да­де и на то­ва, че Ми­тар­с­т­ве­ний от­дел е гле­дал на мит­ни­ци­те край­ду­нав­с­ки и чер­но­мор­с­ки, ка­то от­час­ти на­ре­де­ни, т.е. снаб­де­ни с най-важ­ния за­кон по ми­тар­с­т­ве­на­та част ­ та­ри­фи­те, от ко­и­то са би­ле обя­за­ни да ся ръ­ко­во­дят при оце­не­ни­е­то и из­чис­ле­ни­е­то на ми­то­то; та ед­ва през май ме­сец 1879 год. е наз­на­чен пос­то­я­нен ре­ви­зор по край­ду­нав­с­ки­те и чер­но­мор­с­ки­те мит­ни­ци, кой­то е нач­нал да уп­раж­ня­ва сво­я­та де­я­тел­ност от 1 юний 1879 г., ко­я­то ся е ог­ра­ни­чи­ла, как­то ся виж­да от ра­пор­ти­те му, съ[с] съ­об­ра­же­ния вър­ху улуч­ше­ни­е­то пла­ти­те на слу­жа­щи­те ли­ца по мит­ни­ци­те, прис­тя­га­ние раз­ва­ле­ни­те по­ме­ще­ния на мит­ни­ци­те и пре­по­ръч­ва­ния раз­ни ли­ца на служ­ба; а до то­ва вре­ме, 5 юний 1879 г., ос­вен ре­ви­зи­я­та, про­из­ве­де­на от над­вор­ний съ­вет­ник г-на Те­о­ха­ро­ва, ко­я­то е от­к­ри­ла зна­чи­тел­но­то зло­у­пот­реб­ле­ние в Ру­сен­с­ка­та мит­ни­ца, не ся виж­да да е ста­ва­ла ни­как­ва дру­га ре­ви­зия по тия уч­реж­де­ния. Ка­то ся ви­ди как­ва е би­ла де­я­тел­ност­та на но­во­наз­на­че­ния ре­ви­зор из­ли­за, че мит­ни­ци­те са ос­та­на­ли фак­ти­чес­ки не­ре­ви­зи­ра­ни до 1 март 1880 год.

Та­ко­ва изос­та­вя­ние кон­т­рол­на­та част в мит­ни­ци­те е пов­ли­я­ло на слу­жа­щи­те и ня­кои от тях поч­на­ли да пре­неб­рег­ват та­ри­фи­те и да зло­у­пот­реб­ля­ват хаз­на­та.

От прег­ле­да­ни­те до се­га мит­ни­ци ся виж­дат се­ри­оз­ни зло­у­пот­реб­ле­ния в Лом до 40,000 ле­ва (де­ло­то е да­де­но в съд), про­вер­ка­та на опе­ра­ци­и­те по дру­ги­те мит­ни­ци не е още свър­ше­на, но от прег­ле­да­ни­те до се­га дек­ла­ра­ции ся по­каз­ва за­гу­ба по при­чи­на не­съб­лю­де­ни­е­то на та­ри­фи­те.

Ос­вен, че не е би­ла про­из­ве­де­на ни ед­на се­ри­оз­на ре­ви­зия от вре­ме­то на оная, ко­я­то про­из­вел над­вор­ния съ­вет­ник г-н Те­о­ха­ров през юний 1878 г. до наз­на­че­ни­е­то на ре­ви­зо­ра по мит­ни­ци­те, но и то­зи пос­лед­ния, при всич­ко, че е бил снаб­ден с мно­го под­роб­ни и важ­ни ин­с­т­рук­ции, да­ю­щи му го­ле­ми пра­ва, не е нап­ра­вил ни­що за по­доб­ре­ни­е­то или по-доб­ре за вър­ве­жа на мит­ни­ци­те по пъ­тя, оп­ре­де­лен тем от бив­ши­те гу­бер­на­то­ри, а ги е по­се­ща­вал са­мо за фор­ма (то­ва ся виж­да от не­го­ви­те ра­пор­ти, от­п­ра­ве­ни до Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во и от кни­ги­те на мит­ни­ци­те, вър­ху ко­и­то не съ­щес­т­ву­ва сле­да от пра­ве­ни­те му ре­ви­зии).

От дру­га стра­на ся виж­да, че след зак­ри­ва­ни­е­то на Ми­тар­с­т­ве­ний от­дел, не­из­вес­т­но на как­во ос­но­ва­ние, ся е със­та­ви­ло убеж­де­ние, че та­ри­фи­те не са би­ле обя­за­тел­ни за мит­ни­ци­те и че вся­кой е оце­ня­вал как­то е зна­ял до преп­ра­ща­ни­е­то в мит­ни­ци­те на пре­во­дът от тур­с­ки­те та­ри­фи, ко­га­то из­ло­же­ни­е­то, нап­ра­ве­но по-го­ре по ор­га­ни­за­ци­я­та на мит­ни­ци­те в Кня­жес­т­во­то ся виж­да, че та­ри­фи­те са би­ле в дейс­т­вие и си­ла от са­мо­то пър­во­на­чал­но от­к­ри­ва­ние на мит­ни­ци­те.

Меж­ду тем, ка­то след­ва­ше да про­ве­ря­ва опе­ра­ци­и­те на мит­ни­ци­те, Па­ла­та­та ся от­не­се до ми­нис­тер­с­т­во­то с прос­ба да й съ­об­щи с как­во са ся ръ­ко­во­ди­ли мит­ни­ци­те при оце­не­ни­е­то на сто­ки­те през фи­нан­со­ва­та 1879/80 год., Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те от­го­во­ри съ[с] сле­ду­ю­ще­то си от­но­ше­ние:

№ 13172 от 7 но­ем­в­рий 1881 год.

В от­го­вор от­но­ше­ни­е­то Ви от 5-й те­ку­щий но­ем­в­рий под № 292, от­но­си­тел­но с как­во са ся ръ­ко­во­ди­ли мит­ни­ци­те при оце­не­ни­е­то на сто­ки­те за вре­ме от 1 мар­та до 1 но­ем­в­рий 1879 го­ди­на*, Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те чест има да Ви уве­до­ми, Гос­по­ди­не Пред­се­да­те­лю, че от де­ла­та, ко­и­то ся на­ми­рат в ми­нис­тер­с­т­во­то ся виж­да да не е има­ло по­доб­ни та­ри­фи, по ко­и­то да ся ръ­ко­во­дат мит­ни­ци­те, но са­мо оце­ни­те­ли­те при мит­ни­ци­те са оце­ня­ва­ли сто­ки­те кой как­то е зна­ял.

Да­же и след из­п­ра­ща­ни­е­то на та­ри­фи­те с цир­ку­ляр под № 5179, в ня­кои от по-мал­ки­те мит­ни­ци не са зна­я­ли как­то да ся ръ­ко­во­дят по тях, дог­де­то не им са би­ле ра­зяс­не­ни от ми­тар­с­т­ве­ни­те ре­ви­зо­ри и са ся за­поз­на­ли с тях (та­ри­фи­те);

То­ва мне­ние на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во за не­съ­щес­т­ву­ва­ни­е­то на та­ри­фи­те ся из­каз­ва и в от­но­ше­ни­е­то му от 19 май 1882 г. под № 12208, от­п­ра­ве­но до Па­ла­та­та в от­вет на прос­ба­та й да ся да­де под съд за зло­у­пот­реб­ле­ние лич­ния със­тав на Лом­с­ка­та мит­ни­ца през фи­нан­со­ва­та 1879/80 г.

Ето от­но­ше­ни­е­то:

“В до­пъл­не­ние от­но­ше­ни­е­то от 23 яну­а­рий под № 1263, Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те има чест да преп­ра­ти при то­ва в пре­пис от­го­во­ра на бив­шия уп­ра­ви­тел на Лом­с­ка­та мит­ни­ца Фло­рес­ко, прид­ру­жен от ед­но ра­зяс­не­ние и един акт за доз­на­ние по по­вод на съв­сем дол­не­то оце­не­ние сто­ки­те в Лом­с­ка­та мит­ни­ца за по-на­та­тъш­но раз­по­реж­да­ние.

При то­ва Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те е на мне­ние, че ако ре­ше­ни­я­та на Смет­на­та па­ла­та по­каз­ва­ха, че от при­е­ти­те су­ми уп­ра­ви­те­лят на мит­ни­ца­та не е вне­съл из­вес­т­на част в хаз­на­та, то то­га­ва ще­ше да е въз­мож­но съ­деб­ним по­ряд­ком да ся изис­кат па­ри­те, но че оце­не­ни­я­та би­ле нис­ки и че от то­ва би­ла из­гу­би­ла дър­жа­ва­та, то от та­ки­ва ре­ше­ния не мо­же да ся дос­тиг­не ни­ка­къв ре­зул­тат, за­що­то ня­ма дейс­т­ви­тел­ни фак­то­ве, с ко­и­то да ся об­ви­нят ви­нов­ни­те.

Нуж­ни са да ся имат и ви­дят са­ми­те оце­не­ни сто­ки, да ся ви­ди тех­ния вид и ка­чес­т­во, че да мо­же да ся об­ви­ни ос­но­ва­тел­но оце­ни­те­ля или уп­ра­ви­те­ля на мит­ни­ца­та, без та­ки­ва ма­те­ри­ал­ни до­ка­за­тел­с­т­ва ни­що не мо­же ся пос­тигне, за­що­то най-пос­ле ви­нов­ни­те ще ся из­ви­нят, че са оце­ня­ва­ли тъй по нес­по­соб­ност, по не­ма­ние та­ри­фа в 1879 год. От бю­ле­ти­ни­те, ко­и­то из­да­ват Смет­ни­те па­ла­ти в дру­ги­те дър­жа­ви, мо­же да ся ви­ди яс­но, че за оце­не­ни­е­то на сто­ки­те не ся прес­лед­ват да зап­ла­щат чи­нов­ни­ци­те на мит­ни­ци­те, но те мо­гат да ся от­чис­ля­ват по пред­ло­же­ние, че оцен­ка­та е ста­ва­ла неп­ра­вил­но или умиш­ле­но, за да гу­би хаз­на­та и пе­че­ли дру­ги.”

От всич­ко го­ре­из­ло­же­но по ми­тар­с­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния ся виж­да, че глав­ни­те при­чи­ни на де­фи­ци­тът (не­дос­ти­гът) са сле­ду­ю­щи­те:

1. От­със­т­ви­е­то на ре­ви­зия по край­ду­нав­с­ки­те и чер­но­мор­с­ки­те мит­ни­ци в про­дъл­же­ние на ед­на поч­ти го­ди­на (от юний 1878 г. до наз­на­че­ни­е­то ре­ви­зо­ра на­ча­ло­то на юний 1879 г.)

2. Не­уп­раж­не­ни­е­то на ни­как­ва се­ри­оз­на ре­ви­зия от но­во­наз­на­че­ния ре­ви­зор и

3. Пре­неб­ре­же­ни­е­то на въ­ве­де­ни­те и дейс­т­ву­ю­щи та­ри­фи и съв­сем нис­ко­то оце­не­ние сто­ки­те.