ГЛА­ВА VI По­ве­ря­ва­ние на раз­хо­ди­те

Чл. 37. Ни­кой дълг не мо­же да се из­п­ла­ти ос­вен от над­леж­ния ми­нис­тър или не­го­вия пъл­но­мощ­ник.

Чл. 38. До­ку­мен­ти­те, ко­и­то кре­ди­то­ри­те на Сък­ро­ви­ще­то пред­с­тав­ля­ват, за да по­лу­чат су­ма­та, ко­я­то им се дъл­жи,тряб­ва да съ­дър­жат всич­ки нуж­д­ни до­ка­за­тел­с­т­ва на дъл­гът и да бъ­дат нап­ра­ве­ни съг­лас­но с на­роч­но из­ра­бо­те­ни­те пра­ви­ла.

Чл. 39. Всич­ки по­куп­ки за смет­ка на дър­жа­ва­та тряб­ва да ста­ват с пуб­ли­чен търг.

Чл. 40. По­куп­ки с пря­ми спо­ра­зу­ме­ния мо­гат да ста­ват в сле­ду­ю­щи­те слу­чаи:

а) за дос­тав­ки, пре­на­ся­ния и пос­т­рой­ки, на ко­и­то це­лия раз­ход не над­ми­на­ва 3000 ле­ва, или ако па­зар­лъ­ка е ня­кол­ко го­ди­ни, сро­ка да не над­ми­ну­ва три го­ди­ни и го­диш­на­та це­на да не пре­ви­ша­ва 1000 ле­ва.

б) за дос­тав­ки, пре­на­ся­ния и пос­т­рой­ки, ко­и­то, ка­то са нуж­д­ни в крат­ко вре­ме, не е въз­мож­но да се ча­кат, или ко­га­то об­с­то­я­тел­с­т­ва­та изис­к­ват що­то тия пра­ви­тел­с­т­ве­ни нуж­ди да не из­ли­зат на­я­ве. В пос­лед­ния тоя слу­чай па­зар­лъ­ка без търг треб­ва из­рич­но да се е доз­во­лил Дър­жав­ния гла­ва на ос­но­ва­ние нап­ра­ве­ния от над­леж­ния ми­нис­тър със съг­ла­си­е­то на Ми­нис­тер­с­кий съ­вет док­лад.

в) за дос­тав­ки, пре­на­ся­ния и пос­т­рой­ки, за ко­и­то при тър­го­ве­те не са се нап­ра­ви­ли ни­как­ви пред­ло­же­ния, или за ко­и­то са би­ли пред­ло­же­ни це­ни, ко­и­то не е би­ло въз­мож­но да се при­е­мат. В тоя пос­ле­ден слу­чай оба­че, при пря­мо­то спо­ра­зу­ме­ние не тряб­ва да се пре­ви­ша­ват пред­ло­же­ни­те от пра­ви­тел­с­т­во­то на тър­го­ве­те це­ни.

г) за ве­щи, ко­и­то са в ръ­це­те на един са­мо при­те­жа­тел или из­вър­ш­ва­ни­е­то на ко­и­то не мо­же да се по­ве­ри ос­вен на ар­тис­ти.

д) за ек­с­п­ло­а­та­ции, фаб­ри­ка­ции и дос­тав­ки, нап­ра­ве­ни за опит.

е) за да­ва­ние под арен­да дър­жав­ни имо­ти с ус­ло­вие, че це­на­та на арен­да­та ня­ма да пре­ви­ша­ва 3000 ле­ва и сро­ка 3 го­ди­ни.

Чл. 41. В пуб­лич­ни­те тър­го­ве за дос­тав­ки, за пос­т­рой­ки, за фаб­ри­ка­ции и ек­с­п­ло­а­та­ции се до­пу­щат са­мо ли­ца, ко­и­то до­ка­жат, че са в със­то­я­ние да из­пъл­нят за­дъл­же­ни­я­та, из­ло­же­ни в пис­ме­ния до­го­вор.

При рав­ни ус­ло­вия да­ва се пред­по­чи­та­ние на бъл­гар­с­ки­те по­да­ни­ци.

Чл. 42. По­ем­ни­те до­го­во­ри оп­ре­де­лят га­ран­ци­и­те, ко­и­то дос­тав­чи­ци­те,или пред­п­ри­е­ма­чи­те тряб­ва да да­дат, за да се до­пус­нат на тър­го­ве­те, как­то и ония, че ще из­пъл­нят за­дъл­же­ни­я­та си. Те оп­ре­де­лят още и пра­ва­та на пра­вителство­то вър­ху тия га­ран­ции в слу­чай не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та.

Чл. 43. Ни­кой па­зар­лък и ни­кой кон­т­ракт за пос­т­рой­ки или дос­тав­ки не мо­же да оп­ре­де­ля да­ва­ние акон­то­ве, ос­вен за из­вър­ше­ни ра­бо­ти.

Акон­то­ве­те не тре­ба ни­ко­га да над­ми­на­ват пет шес­ти от при­до­би­ти­те пра­ва ре­дов­но до­ка­за­ни.

Чл. 44. На дос­тав­чи­ци­те и пред­п­ри­е­ма­чи­те не се да­ват ни­то лих­ви, ни­то бан­ко­ви ко­ми­си­он­ни за су­ми­те, ко­и­то те упот­реб­ля­ват при из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та си.

Чл. 45. Пуб­лич­ни­те тър­го­ве се пра­вят по ус­та­но­ве­ни­те оби­чаи и из­г­ра­де­ни­те пра­ви­ла.

Чл. 46. Па­зар­ли­ци­те, пос­лед­с­т­вие на пря­мо спо­ра­зу­ме­ние, склю­че­ни от ми­нис­т­ри­те, или от тех­ни­те пъл­но­мощ­ни, се из­вър­ш­ват:

а) чрез под­пис­ва­ние по­ем­ни­те до­го­во­ри;

б) чрез пред­с­та­вя­ние пред­ло­же­ния от стра­на на пред­п­ри­е­ма­ча или дос­тав­чи­ка;

в) или чрез пис­ма по тър­го­ви­те оби­чаи.

По­куп­ки, на ко­и­то су­ма­та не над­ми­ну­ва 500 ле­ва, мо­гат да се нап­ра­вят сре­щу фак­ту­ра; то­же и пос­т­рой­ки от съ­ща­та су­ма мо­же да се из­вър­шат без осо­бе­ни фор­мал­нос­ти и са­мо сре­щу пис­ме­на смет­ка.

Чл. 47. Па­зар­ли­ци­те по пря­мо съг­ла­ше­ние, как­то и по­куп­ки­те и пос­т­рой­ки­те в го­ре­ка­за­ни­те гра­ни­ци и нап­ра­ве­ни от ли­це, упъл­но­мо­ще­но от един ми­нис­тър се пред­с­та­вят вся­ко­га на одоб­ре­ни­е­то на ми­нис­т­ра, ос­вен в слу­чай на неп­ре­о­до­ли­ма си­ла, или ко­га­то ли­це­то е по­лу­чи­ло дру­ги нас­тав­ле­ния.

Тия об­с­то­я­тел­с­т­ва се упо­ме­на­ват в ак­та, с кой­то упъл­но­мо­ще­но­то ли­це ут­вър­дя­ва па­зар­лъ­ка.

Чл. 48. Осо­бе­ни пра­вил­ни­ци, ут­вър­де­ни от Дър­жав­ния гла­ва, след из­с­луш­ва­ни­е­то на Дър­жав­ния съ­вет, оп­ре­де­лят пос­т­рой­ки­те, ко­и­то по свойс­т­во­то си не мо­гат да се из­вър­ш­ват ос­вен ха­зяйс­т­ве­ним об­ра­зом.

Чл. 49. Ни­кой раз­ход, кой­то се пра­ви за смет­ка на дър­жа­ва­та, не мо­же да се про­из­ве­де, ако не е раз­ре­шен пред­ва­ри­тел­но от един ми­нис­тър чрез ед­на пря­ма за­по­вед или от един не­гов по­ве­ре­ник чрез па­рич­но ис­ка­ние.

Чл. 50. За­по­ве­ди­те на ми­нис­т­ра за из­п­ла­ща­ние раз­хо­ди би­ват два ви­да:

а) раз­нос­ни за­по­ве­ди и

б) раз­нос­ни пъл­но­мо­щия.

Раз­нос­ни за­по­ве­ди са тия, ко­и­то се из­да­ват не­пос­ред­с­т­ве­но от ми­нис­т­ра за ед­но или по­ве­че кре­ди­то­ри на дър­жа­ва­та.

Раз­нос­ни пъл­но­мо­щия са тия, чрез ко­и­то ми­нис­т­ри­те упъл­но­мо­ща­ват вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли да раз­по­ла­гат с ед­на оп­ре­де­ле­на част от тех­ния кре­дит, пос­ред­с­т­вом па­рич­ни ис­ка­ния, за про­из­веж­да­ние раз­ход.

Чл. 51. Вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли на кре­дит са длъж­ни да пред­с­тав­ля­ват еже­ме­сеч­но на над­леж­ния ми­нис­тър смет­ка за из­раз­ход­ва­ни­те от тях су­ми сре­щу от­к­ри­ти­те им кре­ди­ти, ка­то при­бав­ля­ват оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти.

Чл. 52. Вся­кой ми­нис­тър или вто­рос­те­пе­нен раз­по­ре­ди­тел е длъ­жен да при­ло­жи при раз­нос­ни­те за­по­ве­ди или до па­рич­ни­те ис­ка­ния из­да­де­ни от тях оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти за пла­те­жи­те, ко­и­то те за­по­вяд­ват да се из­вър­шат от Сък­ро­ви­ще­то. Тия до­ку­мен­ти се за­дър­жат от от­чет­ни­ка, кой­то е на­то­ва­рен с из­п­ла­ща­ни­е­то на раз­хо­да и кой­то е длъ­жен не­мед­ле­но да ги про­ве­ри и пре­ди да из­п­ла­ти су­ма­та, да ис­ка от раз­по­ре­ди­те­ля тях­но­то поп­ра­вя­ние в слу­чай, че ги на­ме­ри не­ре­дов­ни.

Чл. 53. Как­то пър­во­на­чал­ни­те, тъй съ­що и вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли на кре­ди­ти са длъж­ни, под своя от­го­вор­ност, да пре­да­ват на кре­ди­то­ри­те сле­ду­е­ми­те раз­нос­ни за­по­ве­ди или па­рич­ни ис­ка­ния и в съ­що­то вре­ме, да съ­об­щат то­ва пос­ред­с­т­вом Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во на от­чет­ни­ка, кой­то ще нап­ра­ви пла­те­жа чрез осо­бе­но из­вес­тие, ко­е­то да съ­дър­жа нуж­ни­те све­де­ния.

Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во из­п­ра­ща из­вес­ти­е­то на от­чет­ни­ка след ка­то се убе­ди, че за тоя раз­нос съ­щес­т­ву­ват от­во­ре­ни кре­ди­ти и ка­то за­пи­ше в кни­ги­те си гла­ва­та, чле­на и су­ма­та на раз­но­са.

В слу­чай на опу­ще­ние или неп­ра­вил­ност в то­ва от­но­ше­ние, Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во връ­ща из­вес­ти­е­то на раз­по­ре­ди­те­ля съ[с] съ­щес­т­ву­ю­щи­те бе­леж­ки.

Чл. 54. Ви­да на оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, ко­и­то треб­ва да се при­ла­гат към раз­нос­ни­те за­по­ве­ди или към па­рич­ни­те ис­ка­ния, за­ви­си от ви­дът на раз­хо­да. То­ва се оп­ре­де­ля­ва по съг­ла­ше­ни­е­то на ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те с дру­ги­те ми­нис­т­ри по сле­ду­ю­щи­те ос­но­ва­ния:

За лич­ния със­тав:

За раз­хо­ди по лич­ния със­тав: пла­ти, съ­дър­жа­ния, обез­ще­те­ния и по­мо­щи.

Дейс­т­ви­тел­ния ком­п­лект или по­и­мен­ни спи­съ­ци, в ко­и­то да се указ­ва:

1. Чи­нът или служ­ба­та на ли­це­то, ко­е­то ще по­лу­чи пла­та­та.

2. При­със­т­ву­ва ли или от­със­т­ву­ва то­ва ли­це.

3. Из­вър­ше­на­та служ­ба или ра­бо­та­та.

4. Вре­ме­то на служ­ба­та.

5. Дъл­жи­ма­та от Сък­ро­ви­ще­то су­ма

За ве­щес­т­ве­ни раз­хо­ди:

За по­куп­ки и на­е­ми на нед­ви­жи­мос­ти и ве­щи дви­жи­ми.

За по­куп­ки за яде­ние и ве­щи.

За ра­бо­ти пос­т­рой­ки за под­дър­ж­ка и нап­рав­ки на зда­ния, за ук­реп­ле­ние на пъ­ти­ща, за мос­то­ве и др..

Нап­ра­ва, под­дър­жа­ние и поп­рав­ки на дви­жи­ми иму­щес­т­ва.

1. Ко­пии или из­в­ле­че­ния от кня­жес­ки ука­зи или ми­нис­тер­с­ки ре­ше­ния, ко­и­то раз­ре­ша­ват по­куп­ки­те или ра­бо­ти­те.

2. За­ве­ре­ни ко­пии, или из­в­ле­че­ния от кон­т­рак­ти за про­дан, за офер­ти, про­то­ко­ли, ста­на­ли при над­да­ва­ния за арен­да, за съг­ла­ше­ние и по­куп­ки.

3. Смет­ки за пре­да­ва­ние ус­лов­ни­те ве­щи и в ко­и­то да е по­ка­за­но из­вър­ше­ни­те ра­бо­ти или пред­п­ри­я­тия и дъл­жи­ми­те су­ми за из­п­ла­ща­ние на це­ло или ка­то аконт.

ГЛА­ВА VIII

Из­п­ла­ща­ние раз­хо­ди­те

Чл. 55. От­чет­ни­ка, ко­му­то е въз­ло­же­но да из­п­ла­ти ед­на раз­нос­на за­по­вед или ед­но па­рич­но ис­ка­ние, ад­ре­си­ра­но до по­ве­ре­на­та му ка­са, не мо­же да от­ка­же из­п­ла­ща­ни­е­то, ос­вен ко­га­то за­бе­ле­жи опу­ще­ния и не­ре­дов­нос­ти в до­ку­мен­ти­те или в слу­чай, че се на­ло­жи за­ко­нен за­пор вър­ху су­ма­та, ко­я­то той треб­ва да из­п­ла­ти.

Чл. 56. Ко­га­то от­чет­ни­ка, по го­ре­из­ло­же­ни­те при­чи­ни е при­ну­ден да спре из­п­ла­ща­ни­е­то, той е длъ­жен да да­де на но­си­те­ля на раз­нос­на­та за­по­вед, или на па­рич­но­то ис­ка­ние пис­ме­но обяс­не­ние, в ко­е­то да из­ло­жи при­чи­ни­те, по ко­и­то той не мо­же да из­п­ла­ти раз­хо­да и в съ­що­то вре­ме той пра­ща ко­пия от то­ва обяс­не­ние в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Чл. 57. Ако раз­по­ре­ди­те­ля на кре­ди­та, след ка­то е по­лу­чил обяс­не­ни­е­то, из­ло­же­но в пре­ди­ду­щия 56 член, под своя от­го­вор­ност нас­тои пис­ме­но при от­чет­ни­ка, за да из­п­ла­ти въп­рос­на­та су­ма, то­га­ва тоя пос­лед­ния е обя­зан да сто­ри то­ва, в по­до­бен слу­чай оба­че, при раз­нос­на­та за­по­вед или при па­рич­но­то ис­ка­ние се при­ла­га ко­пия от обяс­не­ни­е­то и пис­ме­но­то нос­то­я­ва­ние на раз­по­ре­ди­те­ля и всич­ко то­ва се из­п­ро­вож­да вед­на­га въ[в] Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во.

Чл. 58. Но ко­га­то по­доб­но нас­то­я­тел­но ис­ка­ние се от­на­ся до раз­хо­ди, за ко­и­то ня­ма раз­по­ла­га­е­ми кре­ди­ти, или ко­и­то не се оп­рав­да­ват съ[с] за­кон­ни до­ку­мен­ти или най-пос­ле до раз­хо­ди, на ко­и­то зап­ла­ща­ни­е­то е пре­къс­на­то по при­чи­на, че има по­доз­ре­ние за фал­ши­вост в до­ку­мен­ти­те, то­га­ва от­чет­ни­ка, пре­ди да се под­чи­ни на то­ва нас­то­я­ва­ние, из­вес­тя­ва Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, ко­и­то не­мед­ле­но се спо­ра­зу­мя­ва съ[с] съ­от­вет­с­т­ву­ю­щия ми­нис­тър, от ко­го­то за­ви­си раз­хо­да и из­п­ро­вож­да нуж­ни­те за­по­ве­ди.

Чл. 59. В слу­чай не­тър­пе­щи от­ла­га­ния или в слу­чай не­дос­та­точ­ност на от­во­ре­ния кре­дит на вто­рос­те­пен­ни раз­по­ре­ди­те­ли по Во­ен­но­то ве­дом­с­т­во, па­рич­ни­те ис­ка­ния, от­на­ся­щи се до зап­ла­ти на во­ен­ни­те, мо­гат да се из­п­ла­щат тоз час, ако раз­по­ре­ди­те­ля по­ис­ка то­ва нас­то­я­тел­но и пис­ме­но, на раз­пис­ка­та и па­рич­но­то ис­ка­ние, в та­къв слу­чай, се вар­дят от от­чет­ни­ка, ка­то на­лич­ност в ка­са­та, дог­де­то се от­к­рие нов кре­дит, сре­щу кой­то ся и за­пис­ват на раз­ход.

Ков­чеж­ни­ка оба­че до­ла­га за то­ва не­мед­ле­но на Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, ко­е­то взе­ма мер­ки за поп­ра­вя­ние на тая не­ре­дов­ност.

Чл. 60. В слу­чай на вой­на ре­дът, по кой­то се из­п­ла­щат раз­ни­те во­ен­ни раз­хо­ди по дейс­т­ву­ю­ща­та ар­мия, се оп­ре­де­ля­ва с осо­бен за­кон.

Чл. 61. Ми­нис­т­ри­те или вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли на кре­ди­ти, за да улес­нят пра­вил­ния ход на уч­реж­де­ни­я­та в раз­ход­ва­ние су­ми по еко­но­ми­чес­ки на­чин мо­гат да от­пу­щат, с раз­нос­ни за­по­ве­ди или па­рич­ни ис­ка­ния, на тия уч­реж­де­ния аван­си в раз­мер до 5000 ле­ва, съ[с] за­дъл­же­ние, що­то уч­реж­де­ни­е­то да оп­рав­да­ва пред каз­на­чея все­ки ме­сец из­раз­ход­ва­ни­те су­ми съ[с] за­кон­ни до­ку­мен­ти.

Вто­рия аванс по съ­щия пред­мет не мо­же да се от­пус­не в раз­ме­ра на тия 5000 ле­ва, ако оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти за пър­вия аванс не са би­ли пред­с­та­ве­ни.

Чл. 62. В пър­ва­та ре­дов­на се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние, след прик­лю­че­ни­е­то на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние, се пред­с­тав­ля­ва един осо­бен за­ко­ноп­ро­ект за окон­ча­тел­но­то оп­ре­де­ле­ние на бю­д­же­та.

При тоя за­ко­ноп­ро­ект се при­ба­вят и смет­ки­те на вся­ко ми­нис­тер­с­т­во от­дел­но.

За­ко­ноп­ро­ек­та съ­дър­жа бю­д­же­та на гла­ви и ста­тии.

Чл. 63. Таб­ли­ца­та на окон­ча­тел­ния бю­д­жет, кой­то се при­ба­вя на за­ко­ноп­ро­ек­та за уреж­да­ни­е­то на вся­ко уп­раж­не­ние по­каз­ва сле­ду­ю­ще­то:

По при­хо­да:

а) пред­ви­де­ни­те в бю­д­же­та до­хо­ди;

б) ут­вър­де­ни­те ок­ла­ди на да­нъ­ци­те и дър­жав­ни при­хо­ди;

в) по­лу­че­ни­те до­хо­ди;

г) не­до­бо­ри­те;

По раз­хо­да:

а) раз­ме­ра на от­к­ри­ти­те кре­ди­ти;

б) раз­ме­ра на сле­ду­е­ми­те за из­п­ла­ща­ние дър­жав­ни дъл­го­ве;

в) раз­ме­ра на из­п­ла­те­ни­те су­ми;

г) раз­ме­ра на су­ми­те, ко­и­то ос­та­ват не­из­п­ла­те­ни;

Чл. 64. Ос­вен го­ре­из­ло­же­на­та таб­ли­ца ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те, в съг­ла­сие с дру­ги­те си съб­ра­тия, пред­с­тав­ля­ва ед­на вто­ра таб­ли­ца, в ко­я­то из­б­ро­я­ва всич­ки­те из­ме­не­ния, ко­и­то осо­бе­ни за­ко­ни са про­из­ве­ли вър­ху пър­во­на­чал­ния бю­д­жет и ко­я­то оп­ре­де­ля как­то за до­хо­ди­те, тъй и за раз­хо­ди­те окон­ча­тел­ни­те су­ми, ко­и­то са ста­на­ли ос­но­ва­та на от­чет­ност­та на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние.

Чл. 65. Су­ми, съб­ра­ни от из­точ­ни­ци­те на склю­че­но­то уп­раж­не­ние, как­то и ос­та­на­ли­те, се впис­ват на при­ход по те­ку­що­то уп­раж­не­ние.

Чл. 66. Ко­га­то ня­кой кре­ди­то­рин не си е по­ис­кал сле­ду­е­ма­та не­му су­ма до 31 юлий на сле­ду­ю­ща­та го­ди­на раз­нос­на­та за­по­вед или па­рич­но­то ис­ка­ние , ко­и­то би би­ли из­да­де­ни за не­го, се уни­що­жа­ват, без оба­че кре­ди­то­ри­на да гу­би пра­во­то си на по­лу­че­ние то­ва, ко­е­то му се длъ­жи до окон­ча­тел­но­то зак­ри­ва­ние на уп­лаж­не­ни­е­то.

Чл. 67. Всич­ки кре­ди­ти или час­ти от тях, ко­и­то не са се упот­ре­би­ли до 31 юлий се зак­ри­ват по от­чет­нос­ти­те на раз­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва.

Чл. 68. Раз­хо­ди­те, ко­и­то треб­ва да се из­вър­шат за смет­ка на ед­но склю­че­но уп­раж­не­ние се из­п­ла­щат от су­ми­те на те­ку­щия бю­д­жет в раз­ме­ра на кре­ди­ти­те, ко­и­то са би­ли от­к­ри­ти за тия раз­хо­ди в гла­ви­те и чле­но­ве­те на склю­че­но­то уп­раж­не­ние. Та за­то­ва су­ми­те на пла­те­жи­те, из­вър­ше­ни в те­че­ние на вся­ка го­ди­на за смет­ка на склю­че­ни уп­раж­не­ния, се впис­ват в ед­на осо­бе­на гла­ва, от­во­ре­на в бю­д­же­та на вся­ко ми­нис­тер­с­т­во без опу­ще­ния на кре­ди­ти и ко­я­то се уреж­да ко­га­то се оп­ре­де­ля окон­ча­тел­но уп­раж­не­ни­е­то.

Чл. 69. Вся­кой до­ка­зан дълг на ед­но склю­че­но уп­раж­не­ние, кой­то не е бил спо­ме­нат меж­ду дъл­го­ве­те, по­ка­за­ни от за­ко­на за окон­ча­тел­но­то оп­ре­де­ле­ние на бю­д­же­та, не мо­же да се из­п­ла­ти ос­вен от до­пъл­ни­тел­ни кре­ди­ти, от­во­ре­ни чрез един указ или за­кон: чрез Указ, ако дъл­га е по-ма­лък от уни­що­же­ни­те кре­ди­ти на гла­ва­та, в ко­я­то той се от­на­ся и чрез За­кон, ако тоя дълг над­ми­на­ва ка­за­ни­те уни­що­же­ни кре­ди­ти.

Чл. 70. Го­диш­ни­те смет­ки на ми­нис­т­ри­те и об­ща­та смет­ка на фи­нан­со­во­то уп­рав­ле­ние съ­дър­жат ед­на осо­бе­на таб­ли­ца, ко­я­то по­каз­ва за вся­ко склю­че­но уп­раж­не­ние, и то по гла­ви­те на раз­хо­да, уни­що­же­ни­те кре­ди­ти от За­ко­на за окон­ча­тел­но­то оп­ре­де­ле­ние на бю­д­же­та за дъл­го­ве­те, ко­и­то има­ло да ся до­из­п­ла­щат; но­ви­те дъл­го­ве, сре­щу ко­и­то са се из­да­ли до­пъл­ни­тел­ни кре­ди­ти и из­вър­ше­ни­те пла­те­жи до съ­вър­ше­но­то зак­ри­ва­ние на уп­раж­не­ни­е­то.

Чл. 71. Щом окон­ча­тел­на­та смет­ка на ед­но уп­раж­не­ние се склю­чи, над­леж­ни­те ми­нис­т­ри със­та­вят по­и­мен­ния спи­сък на не­из­п­ла­ща­ни­те дъл­го­ве до сключ­ва­ни­е­то на уп­раж­не­ни­е­то и при­ба­вят към тоя спи­сък пос­те­пен­но всич­ки но­ви дъл­го­ве, ко­и­то би­ха се яви­ли съг­лас­но член 69.

Чл. 72. Ония не­из­п­ла­те­ни дъл­го­ве от склю­че­ни уп­раж­не­ния, ко­и­то треб­ва да ся удов­лет­во­рят от те­ку­щия бю­д­жет, се из­п­ла­щат пос­ред­с­т­вом по­и­мен­ни за­по­ве­ди за из­п­ла­ща­ние. Та­ки­ва за­по­ве­ди имат си­ла са­мо в те­че­ни­е­то на го­ди­на­та, в ко­я­то са из­да­де­ни.Уни­що­же­ни­е­то на ония пла­теж­ни за­по­ве­ди, ко­и­то не би би­ли пред­с­та­ве­ни за из­п­ла­ща­ние през съ­ща­та го­ди­на се нап­ра­вя от са­ми­те аген­ти на Сък­ро­ви­ще­то. Ми­нис­т­ри­те не мо­гат да да­ват пов­то­ри­тел­ни за­по­ве­ди за из­п­ла­ща­ние на съ­щи­те дъл­го­ве, ос­вен вслед­с­т­вие но­ва прос­ба от стра­на на кре­ди­то­ри­те.

Чл. 73. Из­да­де­ни­те раз­нос­ни за­по­ве­ди вър­ху дъл­го­ве на зак­ри­ти уп­раж­не­ния се из­п­ла­щат са­мо след ка­то ми­нис­т­ра на фи­нан­си­те се уве­ри, че дейс­т­ви­тел­но то­зи дълг е впи­сан в упо­ме­на­тия спи­сък в 71 член и че раз­нос­ни­те за­по­ве­ди се ос­но­ва­ват на кре­ди­ти­те, ко­и­то са ос­та­на­ли на раз­по­ло­же­ние на ми­нис­т­ри­те.

Чл. 74. В края на го­ди­на­та аген­ти­те на Сък­ро­ви­ще­то пред­с­тав­ля­ват в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те един по­и­ме­нен спи­сък, по ми­нис­тер­с­т­ва, уп­раж­не­ния, гла­ви и ста­тии на раз­хо­ди­те, ко­и­то са из­вър­ше­ни през те­че­ни­е­то на го­ди­на­та за смет­ка на прик­лю­че­ни­те уп­раж­не­ния.

Чл. 75. Пет го­ди­ни след сключ­ва­ни­е­то на ед­но уп­раж­не­ние не­из­п­ла­те­ни­те дъл­го­ве са прос­ро­че­ни и кре­ди­ти­те се обя­вя­ват за окон­ча­тел­но зак­ри­ти.

Уп­раж­не­ни­е­то, ка­то на­пъл­ни го­ре­оз­на­че­нийт пет­го­ди­шен срок, прес­та­ва да се чис­ли в от­чет­нос­ти­те по ми­нис­тер­с­т­ва­та и се на­ри­ча прос­ро­че­но уп­раж­не­ние.

Чл. 76. Пет­го­диш­но­то прос­роч­ва­ние има си­ла сре­щу кре­ди­то­ри­те на Сък­ро­ви­ще­то са­мо ко­га­то по при­чи­на на не­дос­та­тъч­но оп­рав­да­ние от тях­на­та стра­на дъл­га не е мо­гъл да се зап­ла­ти в те­че­ние на пет го­ди­ни от от­к­ри­ва­ни­е­то на уп­раж­не­ни­е­то.

Пет­го­диш­но­то прос­роч­ва­ние оба­че гу­би си­ла­та си ко­га­то при­чи­на­та за не­из­п­ла­ща­ние дъл­га е ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та или ко­га­то де­ло­то е да­де­но под съд.

Чл. 77. На ония от кре­ди­то­ри­те, ко­и­то жи­ве­ят вън от Ев­ро­па, сро­ка на прос­роч­ва­ни­е­то е 6 го­ди­ни.

Чл. 78. Прос­роч­ва­ни­е­то в 5 и 6 го­ди­ни, упо­ме­на­то по-го­ре, се при­ла­га на дъл­го­ве­те въ­об­ще без оба­че да се от­на­ся за осо­бе­ни­те прос­роч­ва­ния, ука­за­ни по-до­лу в чл. чл. 80, 81, 82 и тия , ко­и­то ще бъ­дат оп­ре­де­ле­ни от осо­бе­ни за­ко­ни.

Чл. 79. За дъл­го­ве­те, ко­и­то ми­нис­т­ри­те би тряб­ва­ло да из­п­ла­щат след пет­го­диш­ния срок, не мо­гат да се из­да­дат раз­ход­ни за­по­ве­ди ос­вен след ка­то се от­пус­нат из­вън­ред­ни кре­ди­ти с осо­бе­ни за­ко­ни. Тия раз­хо­ди се впис­ват на те­ку­що­то уп­раж­не­ние в ед­на осо­бе­на гла­ва под наз­ва­ние раз­хо­ди по прос­ро­че­ни уп­раж­не­ния.

Ако та­ки­ва дъл­го­ве не се из­п­ла­тят в про­дъл­же­ние на уп­раж­не­ни­е­то, в ко­е­то са би­ли от­во­ре­ни осо­бе­ни­те кре­ди­ти, тия кре­ди­ти се уни­що­жа­ват и раз­нос­ни­те за­по­ве­ди не мо­гат да се из­да­дат ос­вен ако се от­к­ри­ят но­ви кре­ди­ти по го­ре­на­ве­де­ния на­чин.

За всич­ки­те дъл­го­ве на прос­ро­че­ни уп­раж­не­ния се със­тав­ля­ват по­и­мен­ни спи­съ­ци, как­то и за склю­че­ни­те уп­раж­не­ния и се из­п­ра­щат в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те.

Чл. 80. Съб­ра­ни­те лих­ви от веч­ни­те или по­жиз­не­ни­те рен­ти се прос­роч­ват след пет го­ди­ни.

Съ­що­то ста­ва и с лих­ви­те, сле­ду­е­ми на па­рич­ни за­ло­зи.

Ако в про­дъл­же­ние на ед­на го­ди­на от де­нят на окон­ча­тел­но­то пре­да­ва­ние на служ­ба­та от чи­нов­ни­ка, кой­то е по­ло­жил за­лог, или от при­е­ма­ни­е­то на дос­тав­ки­те или пос­т­рой­ки­те за­ло­га не е мо­гъл да се по­вър­не от Сък­ро­ви­ще­то по дос­та­тъч­но оп­рав­да­ние, пра­ви­тел­с­т­во­то има пра­во да пре­да­де на На­род­на­та бан­ка ка­за­ния за­лог (ка­пи­тал) за­ед­но с лих­ви­те.То­ва пре­да­ва­ние ос­во­бож­да­ва окон­ча­тел­но Сък­ро­ви­ще­то.

Чл. 81. Пен­сии и ед­но­го­диш­ни по­мо­щи се за­ли­ча­ват от кни­ги­те на Сък­ро­ви­ще­то ако в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни не се по­ис­кат без да имат пра­во ин­те­ре­су­ю­щи­те ся да по­лу­чат тия пен­сии или по­мо­щи в слу­чай, че се въ­зоб­но­ви за нап­ред пен­си­я­та или ед­нов­ре­ме­на­та по­мощ.

Съ­що се пос­тъп­ва и с нас­лед­ни­ци­те на пен­сии или име­ю­щи пра­во на пен­сии, ако ги не по­ис­кат в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни от смърт­та на то­го­ва, ко­му­то пред­ле­жи пен­си­я­та.

Чл. 82. Су­ми, пре­да­де­ни на по­щен­с­ки­те стан­ции за да се дос­та­вят на ад­ре­са им и ко­и­то не е би­ло въз­мож­но да се дос­та­вят, ако не се по­тър­сят в про­дъл­же­ние на 8 го­ди­ни от де­ня пре­да­ва­ни­е­то им, се вни­сат в Дър­жав­но­то Сък­ро­ви­ще и със­тав­ля­ват не­го­во дос­то­я­ние.

Съ­що ста­ват дос­то­я­ние на Сък­ро­ви­ще­то в го­ре­ка­за­ния срок и под съ­щи­те ус­ло­вия су­ми­те и цен­нос­ти­те, ос­та­ве­ни или не­на­ме­ре­ни в ку­ти­и­те или в по­щен­с­ки­те кан­це­ла­рии, ту­ре­ни или не в пис­ма или гру­по­ве и ко­и­то по­щен­с­ко­то уп­рав­ле­ние не е мог­ло да дос­та­ви на ад­ре­са­та ни­то пък при­те­жа­те­ли­те им са се яви­ли за да ги ис­кат на­зад.

Чл. 83. Вся­кой за­пор вър­ху су­ми, ко­и­то Сък­ро­ви­ще­то дъл­жи, а рав­но и всич­ки дру­ги дейс­т­вия, ко­и­то имат за цел да въз­п­рат из­п­ла­ща­ни­е­то на дър­жа­вен дълг, треб­ва да се явят на от­чет­ни­ци­те, на ка­си­те към ко­и­то са от­п­ра­ве­ни за­по­ве­ди­те за из­п­ла­ща­ни­е­то.

Чл. 84. Вся­как­ви за­по­ри на па­рич­ни за­ло­зи се пра­вят чрез ком­пе­тен­т­ни­те съ­деб­ни влас­ти, на­хо­дя­щи се в мес­то­то, де­то при­те­жа­те­ли­те на за­ло­зи­те из­пъл­ня­ват служ­ба­та си; но в[ъв] вся­кой слу­чай за­по­ра треб­ва да се съ­об­ща­ва и в Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, в ко­е­то, впро­чем, мо­же да се на­ло­жи нап­ра­во зап­ре­ще­ни­е­то по за­кон­ния ред.

Чл. 85. Ако су­ми, вър­ху ко­и­то ле­жи зап­ре­ще­ние, не ся по­ис­кат в про­дъл­же­ние на 5 го­ди­ни от де­нят на на­ла­га­ни­е­то за­пор или ако не се под­но­ви зап­ре­ще­ни­е­то пре­ди из­ти­ча­ни­е­то на ре­че­ния срок, за­по­ра гу­би си­ла и се за­ли­ча­ва от кни­ги­те на Сък­ро­ви­ще­то.

ГЛА­ВА Х

Смет­ки на ми­нис­т­ри­те

Чл. 86. Ми­нис­т­ри­те пред­с­тав­ля­ват вся­ка го­ди­на на На­род­но­то съб­ра­ние пе­ча­тан от­чет за тех­ни­те фи­нан­со­ви де­ла през из­тек­ша­та го­ди­на.

Чл. 87. Тия смет­ки би­ват за ед­но ця­ло уп­раж­не­ние и обе­мат це­ло­куп­ни­те дейс­т­вия, из­вър­ше­ни от от­к­ри­ва­ни­е­то до сключ­ва­ни­е­то на уп­раж­не­ни­е­то.

Чл. 88. Тия смет­ки прид­ру­жа­ват осо­бе­ния за­ко­ноп­ро­ект, кой­то има за цел окон­ча­тел­но­то оп­ре­де­ле­ние на из­тек­шия бю­д­жет и са на­ре­де­ни тъй как­то е бил на­ре­ден и ут­вър­де­ния бю­д­жет, си­реч съ[с] съ­щи­те под­раз­де­ле­ния.

Чл. 89. Смет­ки­те, ко­и­то ми­нис­т­ри­те тряб­ва да об­на­род­ват вся­ка го­ди­на, тряб­ва да от­го­ва­рят на ни­же­у­ка­за­ни­те ус­ло­вия.

Чл. 90. Об­щия го­ди­шен от­чет на Финан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во обе­ма всич­ки­те опе­ра­ции по съ­би­ра­ни­е­то и иж­ди­ве­ни­е­то на дър­жав­ни­те су­ми; той пред­с­тав­ля­ва със­то­я­ни­е­то на всич­ки­те при­хо­ди в на­ча­ло­то и в края на го­ди­на­та; към тоя от­чет се при­ба­вят нуж­ни­те и по­яс­ни­тел­ни таб­ли­ци, ко­и­то обе­мат:

а) от­че­та на при­хо­да по го­ди­на, ми­нис­тер­с­т­ва, гла­ви и ста­тии.

б) от­че­та на раз­хо­да по го­ди­на, ми­нис­тер­с­т­ва, гла­ви и ста­тии.

в) об­щия от­чет на на­лич­ни­те су­ми в ка­си­те.

г) от­че­та на бю­д­же­та по из­ми­на­ло­то уп­раж­не­ние и прив­ре­мен­но­то със­то­я­ние на те­ку­що­то уп­раж­не­ние.

Чл. 91. От­че­ти­те на дру­ги­те ми­нис­тер­с­т­ва се със­тав­ля­ват по та­къв на­чин, що­то да мо­же яс­но да се виж­да съг­ла­си­е­то меж­ду тех­ни­те смет­ки и тия на фи­нан­со­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция по раз­хо­ди­те.